Р Е Ш Е Н И Е
№………./17.08.2020 г.
гр.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1072 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на Глава ХХVIII от ГПК – „Поставяне под запрещение“.
Образувано е по искова молба с правно основание чл. 5 от ЗЛС, подадена от М.Й.И.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** Харитон 10,
срещу Д.К.И., ЕГН **********,***, понастоящем: Държавна психиатрична болница с. ****,
за поставяне на ответницата под пълно, евентуално ограничено запрещение.
ИЩЦАТА е дъщеря на ответницата. М.И. и от
десет години живее
и работи
в *****,
като многократно била
молила ответницата да се премести при нея, но тя винаги била
отказвала. Закупила
обзаведено жилище, като всеки месец изпращала и допълнителни
средства, за да осигури спокойствие за старините на майка си. Миналата година
започнала
да получава обаждания от съседи, които се оплаквали от неадекватното
поведение на ответницата/
палила огън в апартамента, разбила тръбите в тоалетната, наводнила съседите,
нападала децата във входа и др./. Приятелка на ищцата, на която последната превеждала пари за майка й, също зачестила с обажданията си
обезпокоена от поведението на ответницата, започнала всекидневно да иска пари и
да проявява вербална агресия в случаите когато и се откажело. Ищцата получила обаждания и от
познати, че редовно виждали ответницата да лежи пред училище
„Цар Симеон", покрита с кашони. В края на лятото ищцата пристигнала в България, за да
помогне
и да потърси
помощ за майка си,
но същата се скрила.
Пред приятелката на ищцата, ответницата била споделила, че видяла дъщеря си и се била скрила,
тъй като ищцата искала
да й
разпори
корема и да й
вземела
бебетата, за да ги продава. Твърди, че
приятелката й
и съседите подали****
****,
майката на ищцата
била
настанена за принудително лечение в срок от три месеца в Държавна психиатрична
болница с. . Назначената съдебно- психиатрична
експертиза установила, че същата страда от параноидна шизофрения.Твърди, че
въпреки проведеното лечение ответницата не можела да се грижи сама за себе си,
за личните и имуществени интереси. Моли ответницата да бъде поставена под пълно, евентуално ограничено
запрещение.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА не е депозиран отговор на
исковата молба.
В открито съдебно
заседание, контролиращата страна Окръжна прокуратура изразява становище за допустимост и
основателност на исковата молба за поставяне под пълно запрещение.
След изпълнение на
процедурата по чл.337 ал. 1 от ГПК /личен разпит на лицето, чието
запрещение се иска/ и след съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
При изслушването на
ответницата Д.К.И., по
реда на чл. 337 ал.1 от ГПК, съдът констатира, че същата не се
придвижва нормално, поклаща се при вървене и е с трепереща ръка. Не разбира
защо е в съдебната зала. Знае адреса и възрастта си. Твърди, че е била
простреляна. Не знае къде живеят децата й.
От приетата медицинска документация се
установява, че ответницата е с поставена диагноза: Шизофрения, параноидна
форма, параноидно- халюцинаторен синдром.
В рамките на
производството са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца посредством разпита на свидетеля , които
съдът кредитира като достоверни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал. От показанията се установява, че ответницата не може да се грижи сама за себе си, като е физически
и вербално агресивна.
Относно преценката за
наличието на първия критерий за основателността на предявения иск, а именно
наличието на слабоумие или душевна болест е изслушано заключение
на вещо лице д-р С.В., което не е оспорено от страните и което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че ответницата страда от Параноидна шизофрения.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Исковата молба за
поставяне под запрещение е подадена от процесуално- легитимирано
лице, съобразно разпоредбата на чл. 336 ал. 1 от ГПК и отправеното до съда
искане, отговаря на останалите процесуални предпоставки за допустимост.
Съобразно
разпоредбата на чл. 5 от Закона за лицата и семейството, непълнолетните и
пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат
за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат
поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. В този смисъл, при
отправено до съда искане за поставяне под запрещение за съда е налице
задължение да прецени дали са налице двете кумулативно въведени с посочената
разпоредба предпоставки – наличието на медицинския /определеното в закона
заболяване/ и юридическия критерий /невъзможността на лицето да се грижи за
собствените работи/, както и дали това състояние при неговото наличие е
толкова тежко, че да обуслови поставянето под пълно запрещение или е такова,
което да води до по-леко ограничаване на правната сфера на лицето.
Настоящият състав намира,
че следва да се съобрази и с разрешението, дадено с решение на ВКС, постановено
по реда на чл.290 от ГПК - Решение No 226 /31.10.2016г., постановено по гр.д.
4922/ 2015г. по описа на ВКС, IV го. Цитираното решение е прието във връзка с констатираните
противоречия на институтът на запрещението по българското право и основните
принципите на европейското право, въведени с Конвенция за правата на хората с
увреждания /ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ,
бр. 12 от 10.02.2012 г., издадена от Министерството на труда и социалната
политика, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., в сила от 21.04.2012 г., като още с решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от
26.11.2009 г., Конвенцията е ратифицирана от Европейския съюз. Разпоредбата на
чл. 12 от Конвенцията /КПХУ/ установява равнопоставеност като правни субекти на
хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно
с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно право да упражняват
правата си чрез лични действия. Конвенцията предвижда намесата на държавата в
ограничаване на тези права да е силно ограничена само до осигуряване на мерки
за защита и мерки за подкрепа, чрез които да се осигурява личен
избор на лицето според неговите желания и предпочитания. С препоръка Комитетът на министрите на Съвета
на Европа прeпоръчва на държавите- членки, в
т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими мерки за
запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването
на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо за защита
на интересите на лицето. Именно във връзка с констатираното противоречие и ВКС
се произнася с решението си, че чл. 5 от Закона за лицата и семейството е
приложим дори и при действието на КПХУ, но правилата му следва да се тълкуват
стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване
да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания., т.е.
съдът следва да прилага чл. 5 от ЗЛС до приемане на нова законодателна вътрешна
уредба, като съобразява доколкото е възможно основните принципи, установени с
КПХУ.
В този смисъл и освен
преценката за наличието на медицински и юридически критерии, съдът следва да
прецени и дали с прилагането на чл. 5 от ЗЛС ще се изпълни изискването да се
даде засилена защита на правата на хората с психическо увреждане при действието
на КПХУ.
В процесния случай,
безспорно от събраните в рамките на настоящото производство доказателства се
установява наличието на медицинския критерий- лицето страда от Параноидна
шизофрения, което е довело до нарушения в структурата и съдържанието на
мисловния процес, афективни нарушения и пълна липса на критичност към
психичното състояние и необходимостта от лечение. Това заболяване се констатира
безспорно от медицинската
документация, събрана по делото като писмени доказателства, потвърждава се от ангажираните гласни такива, както и от заключението на
вещото лице, а при проведения личен разпит съдът констатира, че лицето не е в състояние да отговори адекватно на зададените въпроси.
По отношение на
юридическия критерий, съдът намира, че е налице и тази втора предпоставка
спрямо ответницата Д.И.. За да може
да се грижи за своите работи, лицето следва да се ориентира в социалната среда
и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях, да
разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях,
да може да се съобразява с установения в обществото ред и да
се съобразява с него. След придобитите
лични впечатления от съда по реда на чл. 337 ал.1 от ГПК, съдът приема, че лицето
не се ориентира в обкръжаващата обстановка, не разбира изцяло въпросите,
което го поставя
в невъзможност да съобразява поведението си с обкръжаващата среда, още по-малко
с правни норми. Личните впечатления на съда се потвърждават и от събраните
гласни доказателства. Ответницата е в
невъзможност да прави правилна преценка на абстрактни житейски ситуации, да се
ориентира в конкретна обстановка, в която се изисква абстрактно мислене и да
взема правилни решения.
С оглед на
гореизложеното, съдът прави извод за кумулативното наличие на двете предпоставки
за поставяне под запрещение. Състоянието на ответницата
и необходимостта от нейното подпомагане и охраняване на
интересите й
налага прилагането именно на чл. 5 от Закона за
лицата и семейството и ограничаването на гражданската дееспособност на ответницата.
Ограничаването на
дееспособността на лицето не противоречи на принципите на КПХУ до влизането в сила на нова, различна вътрешна законодателна
уредба. /в този смисъл е и посоченото по- горе
решение на ВКС/. С приетия нов Закон за хората с увреждания / Обн. -
ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.; изм. и доп., бр. 24 от
22.03.2019 г./ се въвеждат в чл. 65 и чл. 66 редица мерки за подкрепа
при достъп до правосъдие и правна защита, но тези мерки не изключват
приложението на института на поставянето под запрещение. В допълнение, настоящият състав счита,
че доколкото към настоящия момент липсват други механизми, които да определят
конкретни мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания, за тях съществува
риск при отхвърляне на искането за поставяне на едно лице под запрещение да не
се даде изобщо защита на правата на такова лице, което също не отговаря на основните
принципи, заложение в КПХУ.
Водим от горното, и
на осн. 338, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Д.К.И., ЕГН **********,***,
на основание чл. 5, ал. 1
от ЗЛС.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила
на решението, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК, препис от същото да се
изпрати на органа по настойничеството и попечителството при Община , който по
реда на чл. 156 от СК да назначи настойнически съвет на поставения
под пълно запрещение
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: