Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
05.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 12992 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 535400 от 15.11.2018г. по гр.д. № 70070/2015г.,
допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 36406 от 11.02.2019г. (по същество
поправено по реда на чл. 247 ГПК) и последното поправено по реда на чл. 247 ГПК
с решение № 193940 от 16.08.2019г., Софийски районен съд, 24 състав осъдил С.О.да
заплати на К.В.П., ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД сума в размер на
2 804.20 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
поради пропадане в необезопасена дупка на 24.06.2015г., и сума в размер на 8 500
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от счупване
на пета предходилна кост на дясното стъпало, съпроводено със силни болки и
впоследствие като усложнение на това счупване развила се травматична
алгодистрофия, придружено с оток, зачервяване на кожата, затопляне, изтъняване,
блестене и претърпян стрес, получени от пропадане в необезопасена дупка на
24.06.2015г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
увредата до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 8 500 лв. до пълния
предявен размер от 10 000 лв. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ответникът
е осъден да заплати на ищцата сумата 2 232.70 лв. – разноски съразмерно с
уважената част от исковете, а ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата
149.95 лв. - разноски съразмерно с отхвърлената част. Решението е постановено
при участието на „М.“ ЕООД, ЕИК *****, и „САД ГЕНЕРАЛНО ДРУЖЕСТВО ЗА
ХИДРАВЛИЧНИ ДЕЙНОСТИ С.А.“, дружество, регистрирано в Регистъра на дружествата –
Париж под № В 562 077 503, чрез клона му в България „САД С.А.“ – КЛОН
БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК *****.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника С.О., който го
обжалва в осъдителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно приложение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Първостепенният съд не обсъдил в цялост и в тяхната съвкупност
събраните писмени и гласни доказателства, не изяснил правилно фактическата
обстановка и интерпретирал неправилно доказателствата, както и не обсъдил
направените от ответника възражения. С отговора на исковата молба ответникът
оспорил предявените искове, този за имуществени вреди – с доводи, че от
представените доказателства не се установяват имуществени вреди в претендирания
размер, както и оспорил представената справка като документ с невярно
съдържание. Липсвали писмени доказателства по т. 1 – над 60 лв., нямало
фискални бонове или рецепти за разходите по т. 3 до 5 вкл.; за т. 7 бил представен
касов бон, от който не било видно какво се купува; касовият бон за 97.80 лв. за
закупуване на дамски обувки не доказвал, че се касае за ортопедична мокасина. Не
били представени писмени доказателства по т. 3 за проведени рехабилитационни
процедури на стойност 1 170 лв., нито по т. 4 – относно разходи за път в
размер на 550 лв. По отношение на неимуществените вреди районният съд не взел
предвид отговорите на вещото лице от СМЕ, че надлъжният паднал свод не е в
резултат на увреждането, но е повлиял върху него, не отбелязал и отговора на
вещото лице, че понастоящем ищцата е напълно здрава. Кредитирайки напълно
свидетелските показания на ищцовата страна, СРС не взел предвид показанията на
втория свидетел, който установил, че „говорейки си двете жени...“ ищцата се
подхлъзнала и паднала, т.е. невниманието от страна на ищцата допринесло за този
резултат. Не било обсъдено, че уврежданията не са довели до промяна на начина
на живот на ищцата, не е наложена хоспитализация, няма трайно увреждане на
крака, което да доведе до трайно затруднение в движението на същия. СМЕ дала
заключение за увреждане – спадане на надлъжния свод, което нямало нищо общо със
станалия инцидент. В нарушение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип съдът не
взел предвид всички относими към определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди обстоятелства. Първоинстанционният съд не съобразил и обстоятелството, че
наличието на рампа, а според вещото лице от СТЕ – площадка пред гаражите на ул.
„Булаир“ № 8 (частна собственост), където станал инцидента, възпрепятствало
преминаването по тротоар, и именно тази площадка възпрепятствала ищцата да
премине по тротоара и предизвикало инцидента. Съдът не взел предвид и показанията
на свидетеля на ответната страна, съгласно които последният ремонт на улицата
бил правен през 2012 – 2013г., както и че срещу № 8 на ул. „Булаир“ се
изграждала масивна ограда на частен имот, което допринесло за недоброто
състояние на пътя. Не бил съобразен и безспорно доказаният по делото факт, че предвид
възложените от ответника на третите лица помагачи ремонтни дейности на ВиК
мрежата в гр. Банкя и кварталите му, извършените от тях изкопни работи довели
до нарушаването на настилката на обслужващата улица „Булаир“. Поради това моли
съда да отмени решението в атакуваните части и вместо това постанови друго, с
което да отхвърли предявените искове, евентуално – да го отмени частично, като
определи размер на обезщетенията съобразно представените доказателства.
Срещу решението е подадена въззивна жалба и от третото лице помагач на
страната на ответника - „М.“ ЕООД, което го обжалва в осъдителните части с
оплаквания за неправилност. Констатацията на съда, че увреждането е причинено
от пропадане в необезопасена дупка на пътното платно, не отговаряло на
твърденията на ищцата в исковата молба, съгласно която се подхлъзнала на ситен
пясък и чакъл. Не било ясно от къде съдът е направил извода за пропадането в
дупка и причинната връзка, след като по делото нямало доказателства за
фактическата обстановка. Не била взета предвид и констатацията на вещото лице
от СМЕ, че ищцата е клинично здрава. Присъденото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 8 500 лв. било прекомерно за такъв вид увреждане.
Относно присъдената в цял размер претенция за имуществени вреди не било взето
предвид, че ищцата не е доказала всички претендирани разходи с документи, а
представената справка не следвало да се кредитира, тъй като била оспорена
своевременно от ответника. Моли съда да отмени решението в атакуваните части и
вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете, евентуално
– да намали присъдените суми.
Въззиваемата страна К.В.П. не е
депозирала отговор на жалбата на ответника по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В
открито съдебно заседание на 21.10.2020г. оспорва тази жалба. С писмен отговор
по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва и жалбата на третото лице помагач. Моли
съда да потвърди първоинстанционното решение в атакуваните части като правилно.
Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице помагач на ответника - САД ГЕНЕРАЛНО ДРУЖЕСТВО ЗА ХИДРАВЛИЧНИ
ДЕЙНОСТИ С.А.“, чрез клона му в България „САД С.А.“ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, не е
депозирало писмени становища по жалбите. В открито съдебно заседание на
21.10.2020г. процесуалният му представител моли съда да уважи въззивните жалби
и да отмени първоинстанционното решение в атакуваните осъдителни части.
Третото лице помагач и въззивник „М.“ ЕООД не
взема становище по жалбата на ответника.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С исковата молба, уточнена на 30.12.2015г., първоинстанционният
съд съдът е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 2 804.20 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, търпени в периода 24.06.2015г. – 15.11.2015г., описани по пера в
уточнената искова молба и в справка на л. 31, и за сумата 10 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди; В условията на евентуалност са предявени
искове за същите суми на основание чл. 50 ЗЗД, по които няма произнасяне в
атакуваното решение, съответно не са предмет на въззивна проверка. Претендирана
е и законната лихва върху главниците от датата на увреждането - 24.06.2015г.,
до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 24.06.2015г., около 11.10 ч. в гр.
Банкя, на ул. „Булаир“, пред гаража на имот с адм. № 8, движейки се по улицата
в посока центъра се подхлъзнала на ситен чакъл и пясък, с който била покрита
настилката на улицата, в резултат на което изкълчила десния си крак, залитнала
и попаднала в дупка в непосредствена близост до утаителна шахта, с дълбочина на
дупката в мястото на падане около 20 сантиметра. Вследствие на падането
получила счупване на крака на базата на V-та метатарзална (предноходилна) кост
вдясно. На същия ден посетила спешен кабинет в УМБАЛСМ „Пирогов“, където след
извършен преглед било установено счупването, поставена ортеза за имобилизиране
на крака за пет седмици и насочена за домашно лечение. Лечението било проведено
чрез обездвижване на крака и рехабилитация, включваща лечебна физкултура,
масажи и механотерапия, като приемала и препарати за болката. За придвижване използвала
първоначално две, а впоследствие една патерица, като все още изпитвала болки в
крака. Повече от месец след инцидента, на 30.07.2015г. посетила „Пирогов“ с
оплаквания от болки в стъпалото при ходене и след преглед лекуващият лекар
констатирал зачервяване на дясното стъпало, палпаторна болезненост на пета
метатарзална кост и клинични и рентгенови данни за посттравматична
алгодистрофия, поради което било назначено продължаващо лечение и контролен
преглед след 20 дни, както и установени данни за продължителна временна
нетрудоспособност. След проведеното лечение, на последващ преглед на
18.08.2018г., проведен в УМБАЛСМ „Пирогов“ било констатирано, че въпреки процедурите
десният глезен е оточен, с хематом, а придвижването й е затруднено и се
осъществява с една патерица. На 21.08.2015г. била освидетелствана в „Александровска
болница“, където било установено, че „в областта на външния и вътрешния глезен
на десния долен крайник, както и в областта на дясното ходило има зеленикави
кръвонасядания и слабо умерено изразени отоци, повече по външната повърхност. Счупването
на базата на V-та предходилна кост вдясно с рентгенови данни за алгодистрофия
осъществява медикобиологичния признак - трайно затруднение в движението на
долния десен крайник“. На 24.09.2015г. отново била прегледана в „Пирогов“, като
й било препоръчано продължаване на назначената рехабилитация. В резултат на
нараняването и проведеното продължително лечение ищцата направила разходи: 1. за
прегледи - в размер на 100 лв.; 2. за материали, лекарства и помощни средства
за придвижване и ходене (описани в уточнената искова молба) - в размер на 784.20
лв.; 3. за осъществяване на рехабилитационни процедури, в т.ч. физиотерапия, механотерапия и масажи – 39
процедури по 30 лв., или 1 170 лв.; 4. за транспортни разходи от Банкя до
София и обратно – 550 лв. Като имуществена вреда е претендирана и сумата 200
лв. - заплатена неустойка по договор от 09.06.2015г. за организирано пътуване
до Лондон, от което ищцата се отказала поради претърпяното нараняване и
невъзможността да се придвижва самостоятелно. Претърпените травматични увреждания
довели до продължително разстройство на здравето й, неопасно за живота.
Изпитвала болки и страдания от нанесените травми, продължаващи и до момента,
като в резултат на счупването придвижването й било затруднено. Преживеният
стрес от падането станал причина за продължително разстройство на съня, често
изпитване на безпокойство и страх от придвижване по улицата и от падане, както
и неспособност сама да се справя с ежедневни задачи без чужда помощ. Съгласно
разпоредбата на чл. 31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на пътищата
се осъществява от общината, като ответната община не изпълнила задължението си
за поддържане на ул. „Буаир“.
С отговора на
исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил
предявените искове по основание и размер с възражения, че на мястото на
инцидента липсвала улица, тъй като нямало одобрена улична регулация; Мястото на
инцидента било във вилната зона на Банкя, произшествието станало в края на вилната
зона, пред собствения на ищцата гараж на ул. „Булаир“ № 8. Оспорил е иска за
имуществени вреди с възражение, че такива не са доказани с представените
писмени доказателства, вкл. е оспорил приложената справка като „документ с
невярно съдържание“. Не били представени фактури, касови бонове и др. за
разходите общо в размер на 2 604.20 лв. По отношение претенцията за 200
лв. не са релевирани възражения. Претенцията за неимуществени вреди е оспорена
по основание и размер с възражения, че не се установявало мястото на инцидента,
уврежданията не водели до промяна на живота на ищцата, не били представени
доказателства за неработоспособност за определен срок, нямало трайно увреждане
на крака, което да доведе до трайно затруднение в движението на същия.
Възражение за съпричиняване не е релевирано с отговора.
Третото лице помагач на ответника „М.“ ЕООД не е взело
становище по исковете. В открито съдебно заседание на 29.05.2018г. процесуалният
му представител адв. С. заявява, че няма да изразява становище по исковете. В
пледоарията си по съществото на спора е искала от съда „да остави исковата
молба без уважение“.
Третото лице помагач на ответника „САД ГЕНЕРАЛНО
ДРУЖЕСТВО ЗА ХИДРАВЛИЧНИ ДЕЙНОСТИ С.А.“, чрез клона му в България „САД С.А.“ –
КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, е оспорило предявените искове с възражения, че не са налице
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на ответника, вкл. не
са установени предпоставките от фактическия състав на увреждането. Оспорило е
наличието на причинна връзка между твърдените вреди и поведението на ответника,
респ. негови служители или лице, на което е възложил работа.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият въззивен състав го намира обаче
за частично неправилно по следните съображения:
От фактическа страна: Приети и неоспорени са лист за преглед на пациент в
приемен кабинет от 24.06.2015г., издаден от УМБАЛСМ „Пирогов“, видно от който
на ищцата е извършена графия на дясно ходило - фас профил, поставена й е
диагноза Счупване на метатарзална кост и й е поставена ортеза; Съгласно приетия
амбулаторен лист от 30.07.2015г., издаден от МЦ „Пирогов“, след имобилизацията
от 4 седмици ищцата се оплаква от болки в стъпалото при ходене, има зачервяване
и оток на същото. Обективно дясното стъпало е зачервено, палпаторна болезненост
в областта на пета метатарзална кост, клинични и рентгенови данни за
посттравматична алгодистрофия; Препоръчани са физиотерапия и ЛФК процедури,
контролен преглед след 20 дни; В медицинско направление от същата дата е
насочена за активна физиотерапия и ЛФК, с препоръка до личния лекар за временна
нетрудоспособност. Приложена е и рецепта с изписани медикаменти от същата дата
(л. 11). Съгласно амбулаторен лист от 04.08.2015г. при преглед отново е
констатирано, че дясното стъпало е зачервено, палпаторна болезненост в областта
на пета метатарзална кост, клинични и рентгенови данни за посттравматична
алгодистрофия; Препоръчани са физиотерапия и ЛФК процедури, контролен преглед
след 20 дни, съвет за продължаване на временната нетрудоспособност; Съгласно
медицинско направление от 19.08.2015г. (л. 10), издадено от УМБАЛСМ „Пирогов“ –
Централна физиотерапия, ищцата е провеждала рехабилитация в периода
31.07.2015г. – 19.08.2015г., включваща лечебна физкултура, масаж на долен
крайник и механотерапия. При постъпването пациентката ходи с две помощни
средства, десен глезен оточен и с хематом. Към момента на издаване на направлението
ходи с едно помощно средство.
Съгласно съдебномедицинско удостоверение № 600/21.08.2015г. на УМБАЛ
„Александровска“, след прегледа на ищцата е констатирано, че в областта на
външния и вътрешния глезен на десния долен крайник, както и в областта на дясно
ходило има зеленикаво жълтеникави кръвонасядания и слабо до умерено изразени
отоци, повече по външната повърхност. При прегледа и от представената
документация е установено състояние след счупване на базата на пета
предоходилна кост вдясно; клинични и рентгенови данни за посттравматична
алгодистрофия; кръвонасядания и отоци в областта на десния глезен и дясното
ходило. Счупването на предоноходилната кост вдясно е получено при въздействие
на твърди тъпи предмети, кореспондиращо с механизма, който съобщава
пострадалата и с давност както съобщава пострадалата – че на 24.06.2015г. около
10.30 ч. се е подхлъзнала на стръмна улица, покрита със ситен чакъл и паднала,
при което кракът й попаднал в улична шахта.
Съгласно амбулаторен лист от 29.08.2016г. (л. 79), обективно е установен
леко ограничен обем активни движения в десния глезен; тенденция за деформация в
областта на пета метатарзална кост вдясно; спадане на надлъжния свод на
стъпалото. Назначена е терапия – процедури луготерапия – 6 бр., лечение със СЧТ
– 6 бр., ЛФК с уреди – 6 бр.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди са приети фактури и фискални
бонове, както и договор за организирано пътуване до Лондон и служебна бележка
(л. 18 – 22 и 25 – 30 от делото на СРС).
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което не
е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200 ГПК се установява: Улица
„Булаир“ между о.т. 598 и о.т. 114, в който участък се намира № 8, представлява
обслужваща улица с пътно платно с ширина 5.50 м, асфалтова настилка, ограничена
с бордюри и тротоари с променлива ширина между бордюрната линия и дворищната
регулация, от 1.25 м до 3.00 м на места. Асфалтовата настилка е изровена от
ерозионни процеси вследствие на дъждове и топене на сняг, освен това по нея има
много дупки. В участъка срещу № 8 е силно изровена в далечната страна, а в
близката, на 1.00 м от бордюрната линия, срещу гаражите на ул. „Булаир“ № 8, се
намира ревизионна шахта на уличната канализация, която е пропаднала в северния
си край с около 17 см спрямо нивото на прилежащата й настилка. Тротоарите са
без настилка, обрасли с храсти и трева, поради което са практически
неизползваеми. При посещение на 17.11.2016г. вещото лице констатирало, че няма
изпълнена хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация по улицата в
участъка. Габаритите, с които е изградена улицата, отговарят на обслужваща
улица, техническите характеристики отговарят на изискванията за движение на
автомобили и пешеходци, но поради лошото състояние на пътната настилка и
тротоарите, движението на автомобили и пешеходци е силно затруднено и създава
опасност от инциденти, тъй като и автомобилите, и пешеходците се движат по
пътното платно. Ревизионната шахта на уличната канализация, която се намира
срещу гаражите на ул. „Булаир“ № 8, на 1.00 м от бордюрната линия, в уличното
платно, е пропаднала в северната си част около 17 см спрямо нивото на
прилежащата настилка. Действащият в момента Кадастрален и регулационен план на гр.
Банкя е одобрен със заповед № 4200/26.07.1977г. на тогавашния Комитет по
архитектура и благоустройство към Министерството на строежите и съгласно този
план в участъка о.т. 598 и о.т. 114 не е предвидена улична регулация. Пред гаражите
(два броя) на ул. „Булаир“ № 8 има площадка с размери 3 м/6 м/10 м, т.е. гаражните
врати са средно на 6 метра от бордюрната линия, като самите гаражи не
кореспондират пряко с уличното платно.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СМЕ, изготвено
въз основа представената медицинска документация и след личен преглед на
ищцата, което не е оспорено от страните се установява: На ищцата след
подхлъзване и пропадане в дупка е поставена диагноза Счупване на V предходилна
кост на дясното стъпало. Описаното увреждане се дължи на действието на твърди
тъпи предмети и добре отговаря да бъде получено по начина, описан в исковата
молба. След установяване на увреждането десният глезен е имобилизиран в ортеза около
30 дни, като за този период не е разрешавано на пациента да стъпва на увредения
крайник. Впоследствие като усложнение на това счупване се е развила
следтравматична алгодистрофия. Тя представлява разреждане на костно вещество
след лечение на травми или след дълго обездвижване, при което дългото
ограничаване дейността на даден крайник може да доведе и до локализирана
остеопороза. Най - рисковите групи за това усложнение са жените, които имат
дефицит на хормона естроген, при които има опасност от остеопороза след
настъпване на менопаузата. Характеризира се със силни болки, наподобяващи
усещане за парене, като болките се придружават с оток, кожата се зачервява,
затопля, изтънява, блести и се поти. В конкретния случай физиотерапията и
лечебната физкултура поради развилото се усложнение е продължила от 31.07.2015
г. до 29.08.2015г. В амбулаторен лист от 29.08.2016г. е установен леко
ограничен обем активни движения в десния глезен; тенденция за деформация в
областта на пета метатарзална кост в дясно; спадане на надлъжния свод на
стъпалото. При прегледа на вещото лице е предоставен и лечебно-процедурен
картон от МЦ „Здраве“ – Банкя, в който е отразено 29.07. - 29.08. и посочени
физиотерапевтични процедури и ЛФК. По данни на пострадалата оток в глезена е имало
около шест месеца след получаване на увреждането. Сега се оплаква, че при
падането е извила навън дясната подбедрица в коляното и има болка от вътрешната
му страна. Теоретично, въпреки че няма медицинска документация, е възможно да
има такова увреждане в областта на вътрешния менискус. Оток на глезена е имала
около шест месеца след счупването, като не е стъпвала на имобилизирания крайни
в продължение на един месец. След това е провеждала рехабилитация, през който
период е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си и около 15 дни след това е
започнала самостоятелно да се обслужва. Правила е и физически упражнения в дома
си. При носене на твърди обувки, особено такива за зимата, има болки в мястото
на счупването. Болка има и при натиск в тази област. Палецът на десния крак е
малко по - оточен от същия на левия, а на четвърти пръст на крака има
кръвоизлив под нокета. Наличен е и леко спаднал надлъжен свод. При ставане
сутрин има болка докато раздвижи десния глезен, а има болка и при претоварване
на същия (продължително ходене или изкачване на наклон). На този етап не се
налага допълнително лечение за ищцата.
В съдебно заседание при изслушване на заключението вещото лице обяснява, че
алгодистрофията образно казано представлява разреждане на костното вещество. При
развитие на такова усложнение се получават силни болки, придружени с усещане за
парене, болката е придружена с оток, кожата е по-топла и изтънява с времето.
Това е лекувано с назначената физиотерапия. Вещото лице е категорично, че ако
ищцата не беше получила травмата, нямаше да има такова усложнение. Допълнително
лечение според вещото лице няма да има ефект, ищцата практически е клинично
здрава, но тава което е остатъчно не може да бъде излекувано и ще остане за цял
живот. Болката при твърда обувка в мястото на счупването, умората при ходене по
наклон и при претоварване са обичайни усложнения, които остават при такива
травми. Натоварване означава да се преумори този крайник, да се натовари
повече, няма точен критерий. Вещото лице не може да каже дали преди увреждането
ищцата е имала този леко паднал свод, но е възможно да настъпи и във връзка с
това увреждане. Фактически ищцата е имала тежко навяхване на глезена със счупване
на петата предходилна кост, което е свързано с трайно нарушение в движението на
крака за срок по-продължителен от 30 дни. Ищцата е клинично здрава, има
последици от травмата, но те не се определят като заболяване.
Свидетелят П. К., съпруг на ищцата установява, че в деня на инцидента имали
гости и решили да излязат на разходка до центъра на Банкя. Вървели по двойки,
като най-отпред вървели съпругата му заедно с другата жена. Решили да слязат по
ул. „Булаир“, тъй като другата, по която можело да се мине, била по-натоварена.
И двете улици в тази си част нямали тротоари. По това време течал ремонт и
всички камиони се качвали по „Булаир“. Те живеели във високата част на Банкя,
на „Явор“ 8. Спускайки се по ул. „Булаир“, която била стръмна, вървели от лявата
страна, имало спрели коли и минали между тях. Имало изпаднал материал, улицата
не била почистена и съпругата му се изпързаляла по камъчетата. Била обута с
гуменки, изпързаляла се напред и десният й крак се ударил в ръба на една от
дупките. Падайки на задните си части, и двата и крака се спрели в шахта, която
била доста пропаднала. Когато свидетелят стигнал до съпругата си тя била
неконтактна, а стъпалото на десния й крак било извито. Върнал се до къщи, взел
колата и я закарал в „Пирогов“. Когато пристигнали, кракът й вече бил много
отекъл и лекарите преценили, че не могат да я гипсират и поставили ортеза. След
30 дни, когато отишли на контролен преглед, отокът още не бил спаднал. След четиридесетия
ден я пратили на рехабилитация, като през тези четиридесет дни тя била почти
неподвижна. Възстановителният период продължавал и до момента (06.10.2016г.),
като ищцата не можела да стои повече от час - час и половина на десния си крак.
Всяка сутрин при ставане й било необходимо време за раздвижване на крака около
15 - 20 минути. Появил се паднал свод и вече не можела да носи обувки на висок ток.
Четири месеца след като приключила рехабилитацията тя носела на десния крак обувка
номер 39, а на левия – номер 37. Първоначално свидетелят вършел къщната работа,
а после взели жена, която да им помага, на която заплащали, в продължение около
два месеца и десетина дни. По Здравна каса бил само първият преглед, контролните
прегледи ги заплащали. От първите 21 рехабилитации само първите 7 се покривали
от Здравната каса, останалите били платени. Следващия месец пак така. Лекарствата,
които купували също си плащали. Ищцата била спортна натура, карали ски от 40
години и досега нямала счупен крайник. Съпругата му и другата жена сигурно си
говорели, той бил на около два метра от тях, вървели бавно.
Свидетелят С.Т.установява, че на 24.06.2015г. той, ищцата, съпругът й и
нейна приятелка се движели в посока центъра на Банкя, ищцата и приятелката й се
движели пред тях. Спускайки се по ул. „Булаир“, която била леко стръмна, ищцата
се спънала в дупка. От лявата страна имало гараж, това станало точно пред
гаража, там била и шахтата. Движели се по пътното платно, тъй като нямало
тротоар, а имало и паркирани коли от лявата страна. Пътят бил асфалтиран отдавна,
цялата улица била в дупки и имало разсипан чакъл и пясък, поради което било
хлъзгаво. След като паднала ищцата много се уплашила и пребледняла, очевидно
изпитвала болка. Не успели да я изправят и съпругът й отишъл да вземе колата и
я закарал в „Пирогов“. Ищцата и съпругът й не живеели на „Булаир“, а на „Явор“.
След като я изписали около месец ходели всеки ден на рехабилитация, около месец
преди разпита пак ходили на рехабилитация в станция „Здраве“ в Банкя. Сега
ищцата ходела, но когато времето се развали изпитвала болки, както и при ходене
повече от час - час и половина. Преди случилото се била контактен и весел
човек, а сега била по-малко активна и по-мрачна. В момента ходела само с ниски
обувки, не можела вече да носи обувки с висок ток. Първо рехабилитациите се провеждани
в „Пирогов“, а после в Банкя.
Свидетелят Е. И.работи в общината в Банкя от 2011г, като началник на отдел
бил запознат с ремонтите в града. Знаел за случилото се с ищцата, август месец
се била подхлъзнала и счупила крак. По това време се извършвало активно
строителство. От една страна се изграждал водния цикъл на Банкя, като ул.
„Булаир“ влизала в транспортната схема на строителите. Срещу № 8 на ул.
„Булаир“ се изграждала и в момента се изграждала масивна сграда от частно лице, което
строителство също било свързано с тежка механизация. Състоянието на пътя било
недобро, а улицата била стръмна с неприложена регулация. Имало гараж, изградена
рампа, наклон. Улицата била асфалтирана преди началото на строителните
дейности, последен ремонт бил направен в периода 2012 - 2013г.
От правна страна: Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните
елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда:
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреда - при или по
повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест
на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.
В случая съдът намира, че тези предпоставки се установяват по несъмнен
начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на
вещи лица се установи по безспорен начин, че на 24.06.2015г., около 10 – 11 ч.
в гр. Банкя, на ул. „Булаир“, пред гаража на имот с адм. № 8 ищцата, движейки
се в посока центъра, се подхлъзнала на покритата с дупки и ситен чакъл и пясък
общинска улица, в резултат на което силно навехнала десния си глезен, залитнала
и попаднала в дупка в непосредствена близост до утаителна шахта, с дълбочина на
дупката в мястото на падане около 17 см. Вследствие на падането получила счупване
на V-та метатарзална (предноходилна) кост на десния крак. След инцидента й била
поставена ортеза за период от 30 дни, в който не можела да стъпва на увредения
крайник, ползвала помощни средства, имала битови затруднения. Като усложнение
от счупването развила травматична алгодистрофия, вследствие на което изпитвала
силни болки, придружени с оток, зачервяване и изтъняване на кожата на крайника.
Това наложило и провеждане на рехабилитация – физиотерапия и ЛФК за период от
един месец. И след този период ищцата продължавала да изпитва болки, кракът й
бил с оток и носела обувка на десния крак с два номера по-голям от обичайния,
като първоначално се придвижвала с две, а поне до 19.08.2015г. – с едно помощно средство. Понастоящем според
заключението на вещото лице от СМЕ ищцата е клинично здрава, но при нея са
налице обичайни остатъчни явления, които ще останат до края на живота й – болки
в десния глезен сутрин докато го раздвижи, палецът на десния крак е по-оточен,
болки при натиск в областта на счупването и при носене на твърди/зимни обувки,
при изкачване на наклон, при натоварване на крака (не може да стои на десния
крак повече от час – час половина).
Както е посочило вещото лице, допълнително лечение няма да има ефект, тези
остатъчни явления ще останат до края на живота й.
Противно на поддържаното от въззивника-ответник, вещото лице от СМЕ не е
заявило, че лекото пропадане на свода на десния крак на ищцата не е в резултат процесния
инцидент – посочило е само, че не може да каже дали този леко паднал свод го е
имало преди счупването, но че е възможно пропадане на свода да настъпи и във
връзка с увреждане, т.е. не може да каже с категоричност дали пропадането на
свода е в причинна връзка с увреждането.
По делото се установи по безспорен начин, че инцидентът е станал на улица –
публична общинска собственост. Чл. 11 ЗОС възлага на общините да управляват имотите и вещите -
общинска собственост, в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 ЗП
поддържането на общинските пътища е задължение на общината, което тя
трябва да изпълнява чрез свои служители или наети други лица. Поддръжката на
тротоарните пространства от своя страна включва привеждането им в подходящо и
безопасно състояние с оглед обичайното им предназначение. Според чл. 3, ал. 1 ЗДвП, задължение на лицата, които стопанисват
пътищата е да ги поддържат изправни с необходимата маркировка, сигнализация,
както и да организират движението така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване.
По делото се установи от заключението на СТЕ, че тротоарите на ул. „Булаир“
в участъка, в който се е случил инцидентът, са без настилка, обрасли с трева и
храсти и не са годни за използване от пешеходци, което е наложило ищцата да се
движи по пътното платно вместо по предназначеното за движение на пешеходци
място. Същевременно пътното платно също е било с ерозирало от дъждове и снегове
асфалтово покритие, осеяно с множество дупки и покрито с чакъл и пясък поради
използването на улицата за транспортен коридор на строителите, изграждащи по
възлагане от общината водния цикъл на гр. Банкя. След като ответната община не
е поддържала в изправност тротоарите и не е осъществила достатъчен контрол за
безопасността и целостта на пътното платно, то същата не е изпълнила вмененото
й със закона задължение да осигури необходимите условия за безопасно
придвижване по общинските улици и пътища. Налице е бездействие на служители на
ответника, което е противоправно, и при настъпване на вреди общината носи
отговорност.
Предвид установеното от неоспореното заключение на СТЕ, че тротоарите са в
негодно за ползване състояние, несъстоятелен е доводът на ответника, че именно
площадката пред гаражите на ул. „Булаир“ № 8 (частна собственост), където
станал инцидента, възпрепятствало преминаването по тротоара и предизвикало
инцидента, и именно тази площадка възпрепятствала ищцата да премине по тротоара.
Кога е правен последният ремонт на улицата е неотносимо за отговорността на
общината, след като се установи по безспорен начин, че улицата е била в
изключително лошо състояние към датата на инцидента, а следователно общината не
е изпълнила задължението си да поддържа пътя и да осъществява контрол за
наличието на условия за безопасното му използване. Доводът във връзка с
наличието на строеж на ограда от частно лице срещу № 8 (а според свидетеля на
ответника – строеж на сграда) е преклудиран – такова твърдение не е наведено с
отговора на исковата молба - с него ответникът е твърдял само, че ищцата е била
пред собствения си гараж на № 8 – факт, опроверган по делото, както и че
улицата била използвана като обслужваща от третите лица помагачи във връзка с ремонт
на ВиК мрежата в гр. Банкя. Този довод е и по същество неоснователен предвид
установеното място на инцидента, видно и от снимковия материал в заключението
на СТЕ. Противно на поддържаното от въззивника, по делото не се установява
третите лица помагачи да са извършвали изкопни работи, довели до нарушаване на
настилката на улицата – единственото установено е, че улицата е ползвана от
третите лица помагачи за транспорт във връзка с извършваното от тях изграждане
на водния цикъл в Банкя, възложител на което обаче също е ответната
община.
В пряка причинна връзка с противоправното бездействие на служители на
ответната община, респ. на лица, на които общината е възложила работа, ищцата е
претърпяла имуществени и неимуществени вреди, отговорност за обезвредата на
които носи ответникът.
Доводът в жалбата на ответника, че невниманието на ищцата допринесло за
увреждането, е преклудиран - в срока по чл. 131 ГПК не е релевирано възражение
за съпричиняване. Само за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че
никой от доведените от ищцата свидетели не твърди с категоричност ищцата да
говорела с приятелката си непосредствено преди падането – св. К. изнася, че бил
на два метра зад тях, „сигурно са си говорили“, но пояснява, че вървели бавно,
така че няма как, дори ищцата да е говорела с приятелката си, това да обуслови
извод за съпричиняване.
По иска за неимуществени вреди: Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според т. 11 на ППВС
№ 4/1968г., което не е изгубило значение и е задължително за съдилищата, както
и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение №
206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г., решение № 93/26.03.2011г. по т.д. №
566/2010г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г., ІІ ТО,
решение № 25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., ІІ ТО, решение №
111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012г. по т.д.
№ 461/2011г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012г. по т.д. № 346/2011г., ІІ ТО и
др., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително
влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и
емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт
за определен период от време. Съгласно практиката на ВКС, при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се отчита и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
Въззивният съд, като взе предвид установените по делото травматични
увреждания, причинени на ищцата при процесния инцидент – счупване на пета
метатарзална кост на десен крайник и тежко навяхване на глезена на десен
крайник, причинили на пострадалата трайно (за
повече от 30 дни) затруднение на движението на същия крайник, в резултат на
което ищцата е търпяла болки и страдания, настъпилото в резултат на травмите
усложнение – алгодистрофия, което също е довело до силни болки, усещане за
парене, изтъняване на кожата, оток (в продължение на около 6 месеца),
проведената рехабилитация, продължителността на лечението и възстановителния
период, затрудненията от битов характер и нуждата от чужда помощ в ежедневието
й в продължение на около 45 дни, възрастта на пострадалата към датата на
инцидента – 65 години, установеното от СМЕ, че при ищцата са налице
остатъчни явления, които, макар и обичайни при такива травми, ще останат до
края на живота й – болки в десния глезен сутрин, при натиск в областта на
счупването и при носене на твърди обувки, при изкачване на наклон, при
натоварване на крака, намира, че справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 7 000 лв. Съдът намира, че
обезщетение в посочения размер е съобразено и с икономическите условия в
страната към момента на увреждането, като лихвата от датата на увреждането има
компенсаторен характер.
По иска за имуществени вреди: Въззивният съд намира доводите на
въззивника-ответник за частично основателни, доколкото по делото не е доказано
ищцата да е претърпяла всички твърдени вреди. Доказано направените такива са: в
размер на 60 лв. и 40 лв. – заплатени разходи за прегледи в „Пирогов“ (съгласно
фискални бонове на л. 18 и 20). Във втория фискален бон не е посочено за
какво е заплатена сумата 40 лв., но същата е платена в полза на МЦ „Пирогов“, а
съгласно амбулаторния лист на л. 14 на същата дата на ищцата е извършен преглед
в медицинския център; 52.20 лв. – разходи за материали и помощни средства
съгласно фактура и фискален бон на л. 19; 109 лв. и 83.90 лв. – за закупени
обувки (л. 21 – 22), като тези разходи следва да се приемат за доказани и с
оглед свидетелските показания, според които се налагало ищцата да носи по-голям
номер обувка на увредения крак, както и предвид посоченото в приложението на л.
22, посочващо номера на модела и номера на обувките – 39; Няма ангажирани
доказателства относно броя и стойността на проведените рехабилитационни
процедури, както и броя и стойността на ползвания „Репарил“, но доколкото по
делото е установено по безспорен начин, че ищцата е провеждала рехабилитация в
период поне един месец, както и че състоянието й е налагало ползване на
противооточни средства, каквито са посочените в справката „Репарил“ табл. и
„Репарил“ унгвент, съдът намира претенциите по тези пера за доказани по
основание. Като съобрази и установеното от свидетеля К., че 7 от процедурите се
поемали от Здравната каса, на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че за
рехабилитация на ищцата следва да се присъдят 750 лв., а за противооточните
лекарствени средства – 350 лв. Предвид липсата на наведени доводи в жалбата във
връзка с присъдената от СРС сума в размер на 200 лв. – неустойка във връзка с неосъщественото пътуване, съобразно
чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощие да извърши проверка за правилността
на изводите на районния съд по това перо, поради което и тази сума следва да се
прибави към размера на обезщетението. От ищцата не са ангажирани никакви
доказателства да е направила разходи за транспорт, а по делото същата твърди и
да има постоянния си адрес в гр. София, поради което претенцията за 550 лв. –
разходи за транспорт, е недоказана и като такава – неоснователна. Или искът за
обезщетение за имуществени вреди е доказан до размер от 1 645.10 лв.
Предвид частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен за разликата над 7 000 лв. до присъдените
8 500 лв., както и в частта, с която искът за обезщетение за имуществени
вреди е уважен за разликата над 1 645.10 лв. до присъдения размер от
2 804.20 лв. следва да бъде отменено и вместо това исковете за посочените
разлики се отхвърлят. Съответно решението следва да бъде отменено и в частта, с
която С.О.е осъдена да заплати на ищцата разноски над сумата от 1 707.52 лв.,
а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски за първата инстанция в размер на още 265.82 лв.
При този изход и изричните претенции, разноски за
настоящата инстанция се следват и на двете главни страни. Доказано направените
от въззивника-ответник са в размер на 226.08 лв. – държавна такса, или
съразмерно с уважената част от жалбата въззиваемата му дължи 53.18 лв. Няма
доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
претендирания размер от 1 200 лв., поради което такова не се присъжда.
Доказано направените от въззваемата разноски са в размер
на 1 425 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от
23.01.2019г. Съразмерно с отхвърлената част от жалбата, въззивникът – ответник й
дължи разноски в размер на 1 089.80 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 535400 от 15.11.2018г. по гр.д. № 70070/2015г. на Софийски
районен съд, 24 състав, поправено с решение № 36406 от 11.02.2019г. и решение №
193940 от 16.08.2019г. в частта, с
която С.О.е осъдена да заплати на К.В.П., ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди за
разликата над 1 645.10 лв. до
присъдените 2 804.20 лв., както и в
частта, с която е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7 000 лв. до присъдените
8 500 лв., ведно със законната лихва върху тези разлики от 24.06.2015г. до
плащането, както и в частта, с която
С.О.е осъдена да заплати на К.В.П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски над сумата от 1 707.52 лв.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.В.П., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 49 ЗЗД за
разликата над 1 645.10 лв. до 2 804.20 лв. (равняваща се на
1 159.10 лв.) – обезщетение за имуществени вреди в резултат настъпил на
24.06.2015г. инцидент на ул. „Булаир“ в гр. Банкя, и иск с правно основание чл.
49 ЗЗД за разликата над 7 000 лв. до 8 500 лв. (равняваща се на 1 500
лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на настъпилия на 24.06.2015г. инцидент на ул. „Булаир“ в гр. Банкя.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 535400 от 15.11.2018г. по гр.д. № 70070/2015г. на Софийски
районен съд, 24 състав, поправено с решение № 36406 от 11.02.2019г. и решение №
193940 от 16.08.2019г. в останалите
обжалвани части, с които С.О.е осъдена да заплати на К.В.П., ЕГН **********,
на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди до размер от 1 645.10
лв. и обезщетение за неимуществени
вреди до размер от 7 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на увреждането – 24.06.2015г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К.В.П., ЕГН **********,***, да
заплати на С.О.на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 265.82 лв. (двеста шестдесет и пет
лева и 82 ст.), представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*****, да
заплати на К.В.П., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 1 089.80 лв. (хиляда осемдесет и
девет лева и 80 ст.), представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА К.В.П., ЕГН **********,***, да
заплати на С.О.на основание чл. 78 ГПК сумата 53.18 лв. (петдесет и три лева и 18 ст.), представляваща разноски
за въззивното производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д.
№ 70070/2015г. на Софийски районен съд, 24 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието
на „М.“ ЕООД, ЕИК *****, и „САД ГЕНЕРАЛНО ДРУЖЕСТВО ЗА ХИДРАВЛИЧНИ ДЕЙНОСТИ
С.А.“, дружество, регистрирано в Регистъра на дружествата – Париж под № В 562
077 503, чрез клона му в България „САД С.А.“ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК *****,
като трети лица помагачи на страната на ответника-въззивник
С.О..
Решението в
частта му по иска за имуществени вреди е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, а в останалата част подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.