Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 246
27.05.2021 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 205 по описа на съда за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 92, ал. 14 от Закона за гражданската
регистрация (ЗГР).
Съдът е
сезиран с жалба, подадена от К.М.А., ЕГН : **********, против Заповед № 152/29.01.2021
г. на Кмета на Община Несебър, с която е заличена регистрацията й по настоящ
адрес.
Жалбоподателката
посочва, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, немотивирана, постановена
в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон.
На първо
място, жалбоподателката сочи, че Заповед № 152/29.01.2021 г. на Кмета на Община
Несебър не й е връчвана. Нещо повече, не била изобщо уведомена за започналото
административно производство по реда на ЗГР.
Заповедта
била постановена в нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган
следвало чрез помощната комисия да изясни фактите и обстоятелствата от значение
за случая, а именно дали и от кога лицето не живее на посочения адрес,
евентуално - мястото, където действително живее, за да бъде уведомено по реда
на чл. 26, ал. 1 от АПК за направеното искане за заличаване на адресната му
регистрация, като едва след установяването на тези обстоятелства органът щял да
има основание да се произнесе с изричен акт. Такова действие от Кмета на Община
Несебър не било предприемано, с което били нарушени
административно-производствените правила по издаване на акта.
На второ
място, се изтъква, че всяка адресна регистрация, която не отговаря на
посочените в чл. 92, ал. 2 от ЗГР изисквания, независимо дали е била
законосъобразно извършена, следвало да бъде приведена в съответствие със
закона. В конкретния случай - да бъде заличена адресната регистрация по настоящ
адрес на всяко лице на процесния адрес, за което няма правно основание да бъде
адресно регистрирано там. На посочения адрес - в гр.О., ул.“И. В.“ № **,
регистрацията била извършена по заявление, след съгласие на собственика на
имота, в изпълнение на закона.
Титулярите
на субективното материално право на собственост върху недвижимия имот не можело
да бъдат ограничавани и не можело да не разполагат с правни средства, чрез
които да инициират както извършване на регистрация по настоящ адрес, така и
заличаване на адресната регистрация. Ето защо издадената заповед била в
противоречие с нормата на чл. 146, т. 5 от АПК.
На трето
място се посочва, че заповедта била немотивирана, което представлявало
неотстраним порок, водещ на формално основание до нейната недействителност. В нея
не се съдържали мотиви за нейното издаване. Било посочено единствено, че
заповедта се издава на основание на чл. 99, ал. l, вр. 99б от ЗГР. Нямало данни
за съдържанието на посочения за съществуващ, но не приложен към заповедта
протокол с дата 26.01.2021 г.
Предметът на
проверката по чл. 99б от ЗГР бил детайлно регламентиран с разпоредбата на чл. 140а
от Наредба № РД-02-20-9/2012 г., в която се посочвало какви точно факти следва
да се установяват от комисията. Установените в конкретния случай от комисията
факти обаче не били достатъчни за изясняване на случая, което личало и от
самата констатация на комисията, от която не ставало ясно в коя точно хипотеза
на чл. 92 от ЗГР за извършване на адресна регистрация попада жалбоподателката,
а от там да се прецени и какви точно изисквания следвало да са изпълнени,
респективно какви документи следвало да представи.
Съгласно чл.
140а, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9/2012 г., въз основа на протокола на
комисията и при спазване на чл. 35 от АПК, кметът на общината издавал заповед
за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в
нарушение на ЗГР. Нормата изрично препращала към уреденото в закона задължение
за административния орган да изясни изцяло и всестранно всеки конкретен случай,
включително и след като даде възможност на заинтересованите страни да изложат
своето становище, и едва след това да пристъпи към постановяване на
административен акт. В оспорената заповед административният орган се позовал
само на нормите на чл. 99б от ЗГР, които регламентирали единствено правомощието
му да издаде оспорената заповед, но не посочил материално-правните норми,
нарушението на които съставлява предпоставка за издаване на заповед по чл. 99б
от ЗГР. В заповедта било посочено само, че заличените адресни регистрации са извършени
в нарушение на ЗГР, без да е посочено коя точно норма от този закон е нарушена.
Комисията, от своя страна, се позовала на нормата на чл. 92 от ЗГР, сочейки, че
в случая на жалбоподателката адресната регистрация била извършена в нарушение
именно на тази норма, но отново не било конкретизирано точно допуснатото
нарушение, предвид факта, че нормата в своите 14 алинеи визирала множество
различни и то алтернативно възможни хипотези. С оглед на това се счита, че
административният акт се явява правно необоснован, постановен в нарушение на
материалния закон.
В
обжалваната заповед не се съдържали данни комисията да е извършила дори
формална документална проверка и по тази причина следвало да се приеме, че тя
не установила действително релевантните за случая факти. Така въпросът останал
неизяснен, поради което в противоречие с разпоредбата на чл. 35 от АПК органът
постановил административния акт. Още повече, че в самата заповед се сочело, че
същата е изготвена след сигнал от РУП - гр. Несебър за направени множество
проверки и констатирани нередности по пребиваване на същия адрес - гр.О., ул.“И.
В.“ № **. Такива проверки не било известно на жалбоподателката да са извършвани,
поне не до 22.01.2021 г. - датата на сформиране на нарочна комисия.
На четвърто
място, не били верни констатациите досежно осъществени нарушения на правилата
за извършване на адресни регистрации съгласно ЗГР. Не били нарушени нормите на
чл.92 от закона.
На последно
място, се твърди, че при издаване на процесната заповед са нарушени нормите на
чл.146, т. 1 от АПК. Видно от самата заповед, същата била подписана от лицето
Виктор Борисов, за което се сочело да е оправомощено да изпълнява правомощията
на кмет на община Несебър съгласно Заповед № 1919/11.11.2019 г. Атакуваната
заповед била с дата 29.01.2021 г., назначената проверка била съгласно Заповед №
76/22.01.2021 г. Нямало как едно лице да е оправомощено да подпише заповед за
резултата от проверки и действия на орган от 2021 г., с изрично оправомощаване
през 2019 г.
С оглед на
така изложеното, се моли бъде постановен съдебен акт, по силата на който да бъде
отменена като незаконосъобразна Заповед № 152/29.01.2021 г. на Кмета на Община
Несебър.
В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована на основание чл. 18а, ал. 9 от АПК,
не се явява и не изпраща процесуален представител.
Oтветникът -
Кмет на Община Несебър, представя административната преписка, но не изразява
становище по съществото на спора.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед
№ РД-09-4/08.01.2021 г. на Областния управител на Област Бургас е определена
дата за провеждане на местен референдум за обособяване на община с център
гр.Обзор, в следните населени места от община Несебър – гр.Обзор, с.Баня,
с.Приселци, с.Раковсково, с.Емона, с.Паницово и с.Козница.
Със
заповеди на кмета на Община Несебър са определени избирателни секции на
територията на общината за провеждане на местния референдум и общодостъпни
места за обявяване на избирателните списъци.
В
Община Несебър е постъпило писмо вх. № Н1-ГР-6252-001 от 12.01.2021 г. от РУ - Несебър,
ОД на МВР – Бургас, в което се посочва, че е постъпила информация за зачестили
в последните 2 - 3 години регистрации на лица по настоящ адрес,***, които след
приключване на летния туристически сезон, напускат населеното място, без да
заявят промяна в адресната регистрация. Заявява се, че за периода 23.11.2020 г.
- 07.01.2021 г. били извършени няколко полицейски операции и проверка по адреси
във връзка с получената информация. По отношение на конкретния случай в писмото
е посочено, че лицето К. М. А., регистрирана по настоящ адрес *** не е установена
на адреса. При проведена беседа с Минка Тодорова Нейчева, която живее на
семейни начала със съсобственика на имота Д. М.П.се установило, че К.А. не
пребивава на адреса и няма информация същата да е пребивавала там.
Със
Заповед № 76/22.01.2021 г. на Кмета на Община Несебър, в мотивите на която е
посочено, че се издава по повод постъпили искания от собственици на недвижими
имоти на територията на община Несебър за заличаване на адресната регистрация
по постоянен/настоящ адрес, тъй като не пребивават на посочените адреси, както
и във връзка с постъпили сигнални писма от РУ – Несебър за извършени проверки с
отразена информация за нарушения по ЗГР, е назначена комисия по чл. 99б от ЗГР,
която да извърши проверка на изложените в исканията на гражданите данни и относно
адресната регистрация на лицата, посочени в сигналите на РУ -Несебър.
На
26.01.2021 г. комисията е разгледала заявленията от собствениците на
недвижимите имоти за заличаване на адресната регистрация на съответните лица и
данните от писмо вх. № Н1-ГР-6252-001 от 12.01.2021 г. от РУ - Несебър, ОД на МВР
- Бургас. За работата на комисията е съставен протокол, в който за адрес гр.О.,
ул.“И. В.“ № ** е описано, че при извършени полицейски проверки на адреса лицето
К. М. А., регистрирана по настоящ адрес, не е открита. След разглеждане на
преписката и справка в НБД "Население", комисията е взела решение на
основание чл. 99, ал. 1 от ЗГР и във връзка с чл. 99б от ЗГР, да бъде заличена
адресната регистрация по настоящ адрес на К. М. А..
С
процесната Заповед № 152 от 29.01.2021 г., във връзка с постъпилия сигнал от РУ
- Несебър, констатациите и решението на назначената комисия, кметът на Община
Несебър е заличил на основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 99б от ЗГР адресната
регистрация по настоящ адрес на жалбоподателката К. М. А..
Така
възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В настоящото
производство, съгласно чл. 168 от АПК, съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона.
По
делото не са налични доказателства относно връчването на заповедта лично на
жалбоподателката К. М. А.. Според изрично вписване в самата заповед, същата
следва да бъде публикувана на интернет страницата на общината. Публикуването е било
извършено на 03.02.2021 г., съответно жалбата е била входирана в деловодството
на Административен съд – Бургас на 08.02.2021 г., в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно
чл. 99б, ал. 3 от ЗГР, в тридневен срок от извършване на проверката и въз
основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на
адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл.
92 или на чл. 99а, и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално
звено "Гражданска регистрация и административно обслужване" на Главна
дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в
Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното
им заличаване в регистъра на населението.
В
конкретния случай оспореният индивидуален административен акт е издаден от В.Б.на
основание Заповед № 1919/11.11.2019 г. Тази заповед е издадена от кмета на
Община Несебър – Н. Д.и с нея В.Б.е определен да замества кмета в случаите, в
които последният не упражнява правомощията си, поради командировка, служебни
ангажименти и/или пътувания, ползване на отпуск, болничен или поради други
обективни причини. По делото е представено заявление от Н. Д.– кмет на Община
Несебър, с което същият сезира председателя на Общински съвет - Несебър, че ще
ползва 1 ден платен отпуск за 2020 г., на 29.01.2021 г. Посочил е, че за
времето на отпуска ще бъде заместван именно от В.Б.– зам. кмет "Правно
обслужване и общинска собственост", съгласно Заповед № 1919/11.11.2019 г.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че процесният административен акт е издаден от
надлежно оправомощено лице, което към момента на издаването му е разполагало с
необходимата материална и териториална компетентност.
Заповед
№ 152 от 29.01.2021 г. на кмета на Община Несебър, с която е заличена
регистрацията по настоящ адрес на жалбоподателката, е постановена и при
спазване изискванията за форма и съдържание на административния акт. Същата е
мотивирана с установените факти, отразени в протокола за извършена проверка от
26.01.2021 г. на комисията, назначена със Заповед № 76/22.01.2021 г. на кмета
на Община Несебър.
Съдът
обаче установи допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаване на акта, свързани с обстоятелствата, които е длъжна да
провери комисията, и при съставяне на съответния протокол.
Извършването
на проверка и издаването на заповед от вида на процесната е уредено в глава IV,
раздел III от ЗГР. Видно от разпоредбата на чл. 99б, ал. 1 от ЗГР, при писмен
сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1
или до областния управител за нарушение на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл.
99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава
заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на
изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. В
състава на комисията се включват служители от съответната общинска
администрация, представители на съответната областна администрация, на
териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на
Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване"
в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В случаите на
подаден писмен сигнал или искане на собственик на имот заповедта за определяне
на комисията се издава в тридневен срок от получаването им и се обявява на
таблото за обявления и на интернет страницата на общината. В случай, че кметът
не издаде заповедта в определения срок, тя се издава от областния управител.
Ал. 2 от същия текст определя, че проверката по ал. 1 се извършва в 7-дневен
срок от издаване на заповедта за определянето на комисията. За резултатите от
проверката се съставя протокол. В разпоредбата на чл. 140а от Наредба №
РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация са посочени обстоятелствата, които следва да установи посочената
комисия при извършване на проверката по чл. 99б, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация, а именно: наличие на акт на органа по чл. 92, ал. 1
от Закона за гражданската регистрация за определяне на длъжностни лица, които
да извършват адресна регистрация, когато същата не се извършва от кмета;
наличие на подадено от лицето заявление за постоянен адрес или адресна карта за
настоящ адрес; има ли приложено нотариално заверено изрично пълномощно, когато
заявлението за постоянен адрес или адресна карта за настоящ адрес не са
подадени лично от лицето, чиято адресна регистрация е извършена; представени ли
са документите по чл. 92, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация и чл.
139, ал. 2 от наредбата; има ли писмено съгласие от собственика на имота за
адресни регистрации, извършени в несобствено жилище; дали адресно
регистрираното лице е в родство по права линия със собственика или ползвателя
на имота или е съпруг на някое от тези лица, когато не са представени
документите по чл. 92, ал. 2 и 3 от Закона за гражданската регистрация;
извършена ли е проверка чрез отделите "Местни данъци и такси" на
адресно регистрирани лица в случаите по чл. 92, ал. 5 от Закона за гражданската
регистрация; наличие на декларация за удостоверяване на фактическото съпружеско
съжителство в случаите по чл. 92, ал. 6 от Закона за гражданската регистрация;
броя на адресно регистрираните лица на адреса на едно жилище, включително и в
случаите по чл. 92, ал. 8 от Закона за гражданската регистрация; съхраняват ли
се документите, представени за извършване на адресните регистрации; има ли
лица, адресно регистрирани по настоящ адрес, които не живеят повече от 30 дни
на заявения от тях адрес; дали постоянният адрес, на който лицата са адресно
регистрирани, може да изпълнява предназначението по чл. 93, ал. 5 от Закона за
гражданската регистрация; има ли лица, чиято адресна регистрация по постоянен
и/или настоящ адрес е извършена в хотел, мотел, почивен дом или друго място за
подслон преди повече от 4 месеца.
Анализът
на посочените правни норми сочи, че за да започне проверка, е необходимо на
първо място писмен сигнал, какъвто в настоящия случай е налице. Съдът не
констатира нарушение и при сроковете по чл. 99б от ЗГР. Съставът на комисията е
съответен на разписания в чл. 99б, ал. 1 от закона. Видно обаче от представения
протокол, горепосочените обстоятелства не са установени от назначената комисия,
поради което съдът счита, че по този начин комисията не е установила
правнозначимите факти, с което е нарушен чл. 35 от АПК и протоколът е съставен
при съществени нарушения на правилата, визирани в чл. 140а от Наредба №
РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация.
На
следващо място, следва да бъде посочено, че действително по делото липсват
доказателства за уведомяване на жалбоподателката по реда на чл. 26 от АПК за
започване на административното производство. В тази връзка, следва да се
отбележи, че не всяко нарушение на изискванията за издаване на административен
акт е съществено и води до неговата незаконосъобразност. Съществено е това
нарушение, което би довело до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя, а такова ограничаване ще е налице при нарушения, които биха
могли да доведат до различни констатации на административния орган. В
конкретния случай, такива съществени нарушения не се констатираха, защото по
никакъв начин не се променя крайният извод за самоличността на жалбоподателката
и адреса, на който е нейната адресна регистрация по настоящ адрес. Освен това същата
е осъществила правото си на защита в пълен обем чрез жалба до съда, в която е
изложила съображенията си за незаконосъобразност на административния акт. По
изложените съображения неуведомяването на К.М.А. за началото на
административното производство по издаване на Заповед № 152 от 29.01.2021 г. на
кмета на Община Несебър, макар да представлява нарушение на административнопроизводствените
правила, не може да бъде квалифицирано като съществено такова, което да доведе
до отмяна на заповедта на това основание.
Относно
съответствието с материалния закон:
Законът за
гражданската регистрация, като специален закон, разграничава регистрацията на
постоянен и настоящ адрес според това къде лицето живее и къде то получава
кореспонденцията си. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗГР, постоянният адрес е
адресът, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а съгласно
чл. 93, ал. 5 от ЗГР постоянният адрес е адресът за кореспонденция на лицето с
органите на държавна и местна власт.
Настоящият
адрес е различен от постоянния адрес. Настоящ, според чл. 94, ал. 1 от ЗГР, е
адресът, на който лицето живее. Той може да се установи чрез удостоверение въз
основа на регистъра на населението, издадено от общинската администрация (чл.
24, ал. 2 от ЗГР).
Изводът,
който се налага от посочените разпоредби, е, че постоянният адрес е обусловен
от избора на едно лице къде да бъде вписано в регистрите на населението, като
не е необходимо то да живее в това населено място. Местоживеенето му обаче
следва да отговаря на неговия настоящ адрес.
В настоящия
случай кметът на Община Несебър е мотивирал заповедта с констатациите на комисията
от извършената проверка по чл. 99б от ЗГР, в хода на която лицето не е било
открито на адреса, а според сведение от съжителстващата на семейни начала със
съсобственик на имота, К.М.А. никога не е пребивавала на адрес: гр.О., ул.
"И.В." № 1*. В сигнала от ОД на МВР - Бургас, РУ - Несебър до кмета
на Община Бургас се сочи, че при няколко извършени проверки лицето К.М.А. не е била
установена на адреса. Такива са констатациите и на назначената от кмета
комисия.
В издадената
заповед е посочено правно основание за издаването й - чл. 99, ал. 1 от ЗГР,
който текст е сред основанията за извършване на проверка, но не е сред
основанията, дефинирани в закона за заличаване на регистрацията по настоящ
адрес. Разпоредбата на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР предвижда заличаване на всяка
регистрация, направена в нарушение на изискванията по чл. 92 или чл. 99а от
закона.
В
разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗГР са посочени положителните предпоставки,
които следва да са осъществени, за да бъде извършена адресна регистрация на
адрес в страната, а именно лицата представят един от следните документи: 1.
документ за собственост; 2. документи за ползване на имота за жилищни нужди,
включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и
договор за настаняване в специализираните институции; 3. други документи,
доказващи собствеността или ползването на имота. Според ал. 3 на същата
разпоредба за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие
на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец,
подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа. Тоест
императивно изискване за извършване на адресна регистрация е писменото съгласие
на собственика на имота, когато лицето не е собственик. Това изискване, по
смисъла на чл. 92, ал. 5 от ЗГР отпада само за лицата, които са в родство по
права линия със собственика или ползвателя на имота или са техни съпрузи.
Разпоредбата на чл. 99а от ЗГР предвижда, че на адреса на едно жилище, не могат
да се регистрират по постоянен и настоящ адрес повече от двукратния брой на
лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище.
В
конкретния случай, комисията, назначена със Заповед № 76/22.01.2021 г. на Кмета
на Община Несебър, на 26.01.2021 г. е разгледала заявленията от собствениците
на недвижимите имоти за заличаване на адресната регистрация на съответните лица
и данните от писмо вх. № Н1-ГР-6252-001 от 12.01.2021 г. от РУ - Несебър, ОД на
МВР - Бургас, но не е разгледала предпоставките за извършване на регистрацията
по настоящ адрес *** за К.М.А., визирани в чл. 92 от ЗГР. В този смисъл
проверка от страна на органа по отношение на правнозначимите факти, обосноваващи
заличаване на регистрацията на предвидените в закона основания – чл. 92 и чл.
99а от ЗГР не е извършена, а извършената проверка и направената правна
квалификация по чл. 99, ал. 1 от ЗГР не е основание за заличаване на
регистрация.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, което е основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК и
следва да бъде отменена.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на К.М.А., ЕГН : ********** ***, Заповед № 152/29.01.2021
г. на Кмета на община Несебър, с
която е постановено заличаване на адресната регистрация по настоящ адрес на К.М.А. на основание чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 99б
от ЗГР.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: