Р Е Ш Е Н И Е
№ 261061 / 8.10.2021г.
гр. Перник, 08.10.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00774 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Б.Л.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. К.П., срещу
„Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително
изпълнение поради погасяване по давност на следните вземания: сумата 1986,18
лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2011 г. – 30.04.2014 г., сумата 433,79 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода 30.06.2011 г. – 27.03.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата 1986,18 лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 23.04.2015 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, и сумата 48,40 лв. – държавна такса, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр. д. № 2525 по описа за 2015 г. на Районен съд –
Перник и образувано изп.д. № 1378/2015 г. на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на
действие ОС-Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2525 по описа за 2015 г. на Районен
съд – Перник в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, въз основа
на който е образувано изп. д. № 1378/2015 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев с район на действие Окръжен съд – Перник. Сочи
се, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години. Твърди, че не дължи
принудително изпълнение на вземанията, тъй като същите са погасени с изтичане
на 3-годишен давностен срок. Моли за уважаване на предявения иск и осъждане на
ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк.
Максимова, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че давността за вземанията многократно е прекъсвана по
изп. д. № 1378/2015 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, което и понастоящем е
висящо. Сочи, че предвид настъпването стабилитета на заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 2525/2015 г. на РС-Перник, давността за вземанията е
5-годишна. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложената за послужване Заповед № 1937/23.04.2015 г.,
съхранявана от Служба „Архив“ по ч.гр.д.№ 02525 г. на РС – Перник се
установява, че е издадена в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********,
срещу Б.Л.Д., ЕГН **********, за сумата 1986,18 лв. – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата 433,79 лв.
– законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. – 27.03.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата 1986,18 лв., считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
23.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 48,40 лв., представляваща
държавна такса, както и сумата 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Видно от извършеното върху заповедта удостоверяване, че
на 28.08.2015 г. за посочените суми е издаден изпълнителен лист в полза на
„Топлофикация-Перник“ АД.
От приложения препис на изп.д. № 1378/2015 г. на ЧСИ
Стилиян Бадев се установява, че е образувано по молба с вх. № 10740/29.09.2015
г. от „Топлофикация-Перник“ АД срещу Б.Л.Д., ЕГН **********, с която на
съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, отправено
искане за извършване на справки и налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника.
По изпълнителното дело са
извършени са справки в НАП и НОИ и е изпратено уведомление за доброволно
изпълнение до длъжника, връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по
давност паричните суми, за които в полза на ответното дружество е издаден
изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед
за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна
давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза
в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане
срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на
факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със
стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ
процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване
е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен
спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По
изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед
за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната
давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение № 321 от
16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр.
Перник и др./.
По делото липсват данни за датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение, поради което съдът приема, че началният момент, от който е започнал да тече предвиденият в закона
петгодишен давностен срок, е датата на издаване на изпълнителния лист -
28.08.2015 г., към който момент няма
спор, че заповедта за изпълнение е подлежала на изпълнение.
Предвид датата на образуване на изп.д. № 1378/2015
г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, приложимо е Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е
обявено за изгубило смисъл. Съобразно постановките на посочения тълкувателен
акт, погасителната давност за процесните вземания е прекъснала с молбата от
29.09.2015 г. за образуване на изпълнителното дело, съдържаща искане за
предприемане на конкретен изпълнителен способ.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на
закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на
съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в
закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не
е поискал извършването на изпълнителни действия.
От приложения препис на изпълнително дело се установява, че след подаване
на молбата за образуването му, не са предприети изпълнителни действия, поради
което същото е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, като новата давност започва да тече от последното валидно изпълнително
действие – 29.09.2015 г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил след
посочената дата са настъпили факти, прекъсващи погасителната давност за
вземанията, поради което следва извод, че същата е изтекла на 29.09.2020 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на ищеца следва да се присъдят направените разноски. Съобразно представения
списък и доказателства за извършени разноски, същият е сторил такива в размер
на 102,73 лв. - държавна такса, и 400,00 лв. за платено в брой адвокатско
възнаграждение. По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено в отговора на исковата молба, съдът намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при предявения
материален интерес е 347,05 лв., който размер платеното такова не надвишава
значително, поради което не е налице основание за неговото намаляване. С оглед
изложеното, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна е неоснователно.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените разноски по делото в пълен размер, възлизащи на
502,73 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
принудително изпълнение на сумата 1986,18
лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2011 г. – 30.04.2014 г., сумата 433,79
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода 30.06.2011 г. – 27.03.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата 1986,18 лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 23.04.2015 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и сумата 48,40 лв. – държавна такса, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2525 по описа за 2015 г. на Районен съд – Перник
и образувано изп.д. № 1378/2015 г. на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие
ОС-Перник, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Л.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***,73
лв. /петстотин и два лева и седемдесет и три стотинки/ – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението книжата по
ч.гр.д. № 02525 по описа за 2015 г. на РС – Перник да се върнат в Служба
„Архив“.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.Д.