Решение по дело №708/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателнопроцесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.В.Г. ***, с ЕГН **********, чрез адв.П.В., против Решение №10/01.03.2023г., постановено по АНД №530/2022г. по описа на Районен съд - Царево, с което е потвърдено наказателно постановление №22-0302-000179/12.09.2022г., издадено от Началник РУ Царево към ОДМВР Бургас, в частта, в която на С.В.Г., за нарушение на 174, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Иска се от съда да отмени решението като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК– неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.

Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С Решение №10/01.03.2023г., постановено по АНД №530/2022г. по описа на Районен съд - Царево, е потвърдено наказателно постановление №22-0302-000179/12.09.2022г., издадено от Началник РУ Царево към ОДМВР Бургас, в частта, с която на С.В.Г., за нарушение на 174, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Г. е наказан за това, че на 27.08.2022г., около 16.15 часа, в село Лозенец по ул.“Георги Кондолов“ до хотел „Ариана“ в посока на движение от ул.“Ваканционна“ към ул.“Младост“ управлява лек автомобил Мерцедес Ц250, с рег.№ СВ 5876МТ, собственост на „Интеркарс.Бг.Бг.“ ЕООД, като при извършване на полицейска проверка, водачът отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дръгтест 5000“ , с фабр.№ ARII – 0005. Издаден е талон за медицинско изследване №103057. За така установеното нарушение бил съставен АУАН, а впоследствие издадено и наказателно постановление.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона реквизити, като нарушението е безспорно установено и доказано.

Решението на въззивната инстанция е правилно, като съображенията за това са следните.

Решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание за това нарушение.

От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства. От показанията на полицейския служител в проведеното съдебно заседание се установява, че касаторът е управлявал МПС, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, като в указаното му време не е посетил и медицинския център.

Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло.

Съдебният състав намира за неоснователни възраженията в касационната жалба, идентични с възраженията, направени и пред първата инстанция. РС е изложил подробни мотиви относно обстоятелството за какво деяние е санкциониран Г., изложени са подробни аргументи защо е имал качеството водач, редът за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, като изложените в тази насока мотиви на РС-Царево се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Възраженията на касатора за липса на обективно, всестранно и пълно изследване на случилото се, настоящата инстанция счита за неоснователни, като намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства. По делото не са налични каквито и да е доказателства, опровергаващи така установеното от РС -Царево. Обстоятелството, че касаторът е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а впоследствие не е дал и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване се доказва по несъмнен начин, както от свидетелските показания на актосъставителя, така и от приложения по делото талон за изследване, на който касаторът собственоръчно е положил подписа си .

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - гр.Бургас, ХV състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №10/01.03.2023г., постановено по АНД №530/2022г. по описа на Районен съд –Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: