№ 3335
гр. София, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20211110217389 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ВЛ. В. П. чрез процесуалния си
представител срещу наказателно постановление № 21-4332-
022606/08.11.2021г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1000 лв., на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца. Съгласно мотивите на наказателното
постановление на 29.10.2021г., около 02,10 часа, жалбоподателят управлявал
лек автомобил „ЛЕНД РОУВЪР” с ДК ..., собственост на „МАТ КАР” ЕООД,
с посока на движение от бул.“Г.М.Димитров“ към комплекс „Макси“ и бил
спрян от екип на ОПП-СДВР за проверка за употреба на алкохол. При
извършената проверка с техническо средство –Алкотест Дрегер 7510, с №
ARNA-0136, проба № 01726, бил отчетен резултат 1,04 промила
концентрация на алкохол в кръвта. Издаден бил талон за медицинско
изследване № 080788 за МБАЛ „Св.Анна“, но водачът отказал да даде кръв.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление като твърди, че
при издаването му били допуснати съществени нарушения на процесуалния
1
закон – не му било разяснено правото на възражение срещу констатациите по
АУАН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно
постановление № 21-4332-022606/08.11.2021г. като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в хода на съдебното производство чрез
процесуалния си представител. Поддържа депозираната жалба на посоченото
основание като въвежда нови – липсвали доказателства за извършен контрол
на техническото средство, както и че не му е бил връчен талон за медицинско
изследване. Моли съда въззивната жалба да бъде уважена като бъде отменено
обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемият СДВР не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Съдът приема за установено:
Видно от уведомително писмо УРИ № 433200-127110/07.12.2021г. на
СДВР наказателно постановление № 21-4332-022606/08.11.2021г. е връчено
на 29.11.2021г. Жалбата е депозирана в канцеларията на СДВР на 02.12.2021г.
- в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
На 29.10.2021г., около 02,10 часа, ВЛ. В. П. управлявал лек автомобил
„ЛЕНД РОУВЪР” с ДК ..., собственост на „МАТ КАР” ЕООД, в гр.София, с
посока на движение от бул.“Г.М.Димитров“ към комплекс „Макси“.
Автомобилът бил спрян за проверка от екип на ОПП-СДВР. При извършената
проверка за употреба на алкохол с техническо средство – Алкотест Дрегер
7510, с № ARNA-0136, проба № 01726, бил отчетен резултат 1,04 промила
концентрация на алкохол в кръвта чрез измерване на издишания въздух.
Издаден бил талон за медицинско изследване № 080788 за МБАЛ „Св.Анна“.
Водачът не се явил в медицинското заведение да даде кръв.
Констатирайки извършеното нарушение свидетелят П. П. П. съставил
акт за установяване на административно нарушение № 177726/29.10.2021г., в
който нарушението било описано и субсумирано под текста на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение бил връчен
на нарушителя на датата на съставянето му. Жалбоподателят не възразил при
връчването на АУАН. Не се възползвал от правото на възражение срещу
констатациите по АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на
2
административно нарушение издал наказателно постановление № 21-4332-
022606/08.11.2021г., с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП наложил на
ВЛ. В. П. глоба в размер на 1000 лв., на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Съдът прецени законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление и констатира:
Видно от Заповеди №№ 8121К-13180/29.10.2019г. и 8121К-515
/14.05.2018г., издадени от Министъра на вътрешните работи, акт за
установяване на административно нарушение № 177726/29.10.2021г. и
наказателно постановление № 21-4332-022606/08.11.2021г. са издадени от
компетентен орган. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени при спазване на процедурата,
предвидена в чл.40 и чл.43, респ.чл.57 от ЗАНН и съдържат изискуемите по
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното
постановление, пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите
разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя във връзка с
процедурата по връчване на АУАН са неоснователни поради следните
причини:
Видно от акт за установяване на административно нарушение №
177726/29.10.2021г. същият е връчен надлежно лично на нарушителя.
Подписът на водача на лекия автомобил е поставен под текста, указващ
правото му да даде обяснения и възражения по констатациите, както и
правото в тридневен срок от връчването да депозира писмено възражение.
Законодателят не е предвидил и устно разясняване на правото на нарушителя
по чл.44, ал.1 ЗАНН, поради което твърдението за нарушение на процедурата
по връчване на АУАН е неоснователно.
Установява се от фактите по делото, че жалбоподателят е управлявал
МПС с наличие на концентрация на алкохол в кръвта, установена с
3
техническо средство Дрегер. Този факт не е оборен от страна на
жалбоподателя в хода на съдебното производство.
Нормата на чл.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. предвижда, че при
извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на
алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а ал.2 гласи, че при
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за
установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон
за изследване по образец съгласно приложение № 1. Контролният орган
връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва срока на
явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на
населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи – чл. 6, ал. 6,
т. 2 от Наредбата. Талонът за медицинско изследване е част от съставения
АУАН, поради което е част от административната преписка. Същият е
официален писмен документ/писмено доказателство по смисъла на чл.93, т.5
НПК/ и не е оспорен по отношение на неговата истинност.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е забранено на водача на
пътното превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Престъпването на тази забрана е
въздигнато в административно нарушение чрез санкционната норма на
чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП .
Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства
страните не спорят по отношение на обстоятелството, че на процесната дата и
време на жалбоподателя като водач на МПС е направена проверка за
наличието на алкохол в кръвта като техническо средство – Алкотест Дрегер
7510, с № ARNA-0136, проба № 01726, бил отчетен резултат 1,04 промила
концентрация на алкохол в кръвта.
По отношение техническо средство – Алкотест Дрегер 7510, с №
ARNA-0136, проба № 01726, – видно от тест дрегер и справка относно
извършена последваща проверка за техническа годност на техническо
4
средство – Алкотест Дрегер 7510, с № ARNA-0136, същият е преминал
последваща проверка в лицензирана лаборатория за проверка на анализатори
на алкохол в дъха и скоростомери и се счита за одобрен тип средство за
измерване.
Съдът намира възражението на жалбоподателя относно липсата на
връчен му талон за медицинско изследване в МБАЛ „Св.Анна“ за
неоснователно поради следните мотиви:
В Наредба № 1/19.07.2017г. е уредено, че употребата на алкохол или
друго упойващо вещество се установява със съответни технически средства
и/или медицински и лабораторни изследвания. По този начин законодателят е
въвел алтернативност в зависимост от обстоятелствата и желанието на
нарушителя при избиране на реда за установяване съдържанието на алкохол
или упойващи, респ.наркотични средства. В подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл.2 от Наредбата, която сочи, че в случай на оспорване
показанията на техническото средство по искане на водача употребата се
установява чрез медицинско или лабораторно изследване. Т.е. съдържанието
на алкохол в кръвта може да се установи както чрез използване на
техническото средство, така и чрез лабораторно изследване, като последното
не е задължително. То се прави при оспорване показанията на техническото
средство. Ето защо Наредба № 1/19.07.2017г. е предвидила използването на
технически средства и/или химико-токсилогично изследване на кръвта, като и
двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към
изключване на субективния фактор.
В настоящия случай жалбоподателят ВЛ. В. П. не се е възползвал и от
възможностите, предоставени им с Наредба № 1/19.07.2017г. /в случай на
направено токсикологическо изследване/, а именно в 7 дневен срок да поиска
извършване на повторно токсикологично изследване, в случай че не е изтекъл
тримесечният срок за съхранение на пробата, съгласно чл.19 от Наредбата,
поради което възраженията в тази насока съдът намира за неоснователни.
Съдът приема, че административнонаказващият орган е обосновал по
надлежния ред вмененото нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП чрез направените
измервания на концентрацията на алкохол в кръвта, като безспорно е
установена концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от 0,5
промила, а именно – 1,04 промила.
5
Данните, установени при първоначалния тест с техническо средство се
подкрепят от издадения акт за установяване на административно нарушение
№ 177726/29.10.2021г. и издаденото въз основа на АУАН наказателно
постановление.
Нарушителят е подписал акт за установяване на административно
нарушение № 177726/29.10.2021г. без възражения. Следва да се посочи, че
АУАН е официален удостоверителен документ и обвързва съда с материална
доказателствена сила по отношение на така констатираните факти. Предвид
последното, при липса на надлежно инициирано оспорване от страна на
жалбоподателя на цитирания АУАН, същият обвързва съда да приеме за
доказани фактите, удостоверени в него.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, годни да
опровергаят както доказателствената стойност на АУАН, така и изложените в
него фактически констатации.
За констатираното нарушение е следвало корелационното задължение на
административнонаказващия орган за налагане на административно
наказание.
Видно от санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, наказва се с
глоба в размер на 1000 лв. и с лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца водачът на моторно превозно средство, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда,
установена с медицинско изследване и/или техническо средство.
С определяне на наказанието във фиксирания от законодателя размер
административнонаказващият орган е определил законосъобразен размер на
наказанието.
Наказателно постановление № 21-4332-022606/08.11.2021г., издадено от
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
6
022606/08.11.2021г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на ВЛ. В. П. от гр.Варна, ...., за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лв., на основание
чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7