№ 340
гр. Видин, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320100424 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от от СЛ. М. Т. от гр. ****** против
„СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД – гр. София, представлявано от А. И. Н., с която са предявени
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 245, ал. 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от
КТ, иск по чл. 224, ал. 1 от КТ и иск по чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил по трудов договор при ответника с
място на работа – в с. ****** и в гр. ****** на длъжност „охранител“ за времето от
24.04.2019 г. до месец март 2020 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено.
Посочва се, че работодателят не му е изплатил в пълен размер дължимото му се трудово
възнаграждение за м. декември 2019 г., м. януари 2020 г., м. февруари 2020 г. и м. март 2020
г. Ответникът не му е изплатил и полагащото му се обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
дължимите суми за трудово възнаграждение за м. декември 2019 г., м. януари 2020 г., м.
февруари 2020 г. и м. март 2020 г. в общ размер на 1100.00 лева, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на главницата.
Иска се също да му се заплати сумата от 400.00 лева, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане на главницата.
Иска се също присъждане на сумата от 215.00 лева – обезщетение върху главницата
за неплатено трудово възнаграждение за периода от прекратяване на трудовото
правоотношение до предявяване на иска в съда, както и на сумата от 78.67 лева –
обезщетение върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск.
1
В едномесечния срок от ответника, редовно уведомен, не е постъпил отговор със
становище по исковете. Редовно призован, представител не се е явил в съдебно заседание.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
икономическа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Страните са се намирали в трудово правоотношение, като ищецът е работил при
ответника на длъжност „охранител“ на обект „Кравекомплекс Алексия 2002“ с основно
месечно трудово възнаграждение от 560.00 лева, видно от представения трудов договор №
4176/24.04.2019 г. Доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение от страните
не са представени, но с оглед твърдението на ищеца, че същото е прекратено и не
оспорване на това обстоятелство от ответника, съдът приема твърдението за вярно. Данни
за това се извличат и от приетата по делото ССчЕ.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза,
след преглед на документите по делото и след проверка в счетоводството на ответника, е
дало заключение, че на ищеца е начислено, но не е изплатено трудово възнаграждение за м.
декември 2019 г. в размер на 482.83 лева, м. януари 2020 г. в размер на 357.55 лева, м.
февруари 2020 г. в размер на 70.12 лева и м. март 2020 г. в размер на 200.36 лева. Посочено
е, че нетното трудово възнаграждение за процесния период е в общ размер на 1110.86 лева.
Лихвата за забава върху сумата от 1110.86 лева за периода от 01.04.2020 г. до 09.03.2022 г. е
в размер на 218.47 лева.
Вещото лице е посочило също, че размерът на обезщетението за неползван платен
годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г. е в размер на 518.50 лева. Лихвата за забава върху
сумата от 518.50 лева за периода от 01.04.2020 г. до 09.03.2022 г. е в размер на 101.97 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
Ответникът не е ангажирал доказателства исковите суми да са изплатени на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира предявените искове за
основателни и доказани.
Съгласно чл. 124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение
е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според
чл. 128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на
основание чл. 242 от КТ, според който положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден. Установи се, че ответникът е начислил в разплащателната ведомост, но не е
заплатил на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение за м. декември 2019 г. в
размер на 482.83 лева, м. януари 2020 г. в размер на 357.55 лева, м. февруари 2020 г. в
размер на 70.12 лева и м. март 2020 г. в размер на 200.36 лева.
Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и
ответника, което е прекратено през м. март 2020 г. Ответникът не е ангажирал
2
доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в установените срокове.
Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ по императивен начин установява начина на изплащане
на трудовото възнаграждение на работниците или служителите - то следва да се извършва
лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя -
на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка. Във всички изброени
случаи плащането се документира по надлежния ред.
При прекратяване на трудовото правоотношение ответникът дължи на ищеца и
обезщетение за не ползван платен годишен отпуск. Според заключението на вещото лице
това обезщетение е в размер на 518.50 лева. Претенцията на ищеца е в размер на 400.00
лева, до която сума искът ще следва да се уважи.
При забава на плащанията, ответникът дължи и лихва върху неплатените суми,
считано от датата на настъпване на изискуемост на всяко вземане до предявяване на иска в
съда. Според заключението на вещото лице, дължимата лихва за забава върху неплатеното
трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020г. до 09.03.2022г. възлиза на сумата от
218.47 лева.
Лихвата за забава върху неплатеното обезщетение за неползван платен годишен
отпуск така, както се претендира от ищеца в размер на 400.00 лева за периода от
01.04.2020г. до 09.03.2022г., изчислена с програмен продукт „Апис“ възлиза на сумата от
78.66 лева.
С оглед на горното, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1100.00 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. декември
2019 г., м. януари 2020 г., м. февруари 2020 г. и м. март 2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда – 09.03.2022 г. до окончателното
издължаване, както и сумата от 215.00 лева, представляваща лихва за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020 г. до 09.03.2022 г.
Ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от 400.00 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда – 09.03.2022 г. до
окончателното издължаване, както и сумата от 78.66 лева, представляваща лихва за забава
върху неплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от
01.04.2020 г. до 09.03.2022 г.
С оглед изхода от спора, ищецът има право на разноски, които, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 400.00 лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
Съдът дължи произнасяне по възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/2004г., за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/действаща към момента на предявяване на иска/, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 355.56 лева, а платеното такова от ищеца е в размер на 400.00
3
лева – над минималния размер. В случая съобразявайки действителната правна и
фактическа сложност на делото направеното от ответника възражение следва да се приеме,
че същот е основателно до посоченото минимално адвокатско възнаграждение, но не и в по-
нисък размер.
С оглед на изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 355.56 лева, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 359 от КТ, ответникът следва да понесе
направените по делото разноски, както следва: за вещо лице в размер на 100.00 лева и
държавна такса в размер на 71.75 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Хладилника, ул. Хенрик Ибсен № 3, представлявано от А. И. Н.
да заплати на СЛ. М. Т. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* сумата от 1100.00
лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. декември 2019 г., м. януари
2020 г., м. февруари 2020 г. и м. март 2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска в съда – 09.03.2022 г. до окончателното издължаване, както
и сумата от 215.00 лева, представляваща лихва за забава върху неплатеното трудово
възнаграждение за периода от 01.04.2020 г. до 09.03.2022 г.
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Хладилника, ул. Хенрик Ибсен № 3, представлявано от А. И. Н.
да заплати на СЛ. М. Т. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* сумата от 400.00
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда –
09.03.2022 г. до окончателното издължаване, както и сумата от 78.66 лева, представляваща
лихва за забава върху неплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
периода от 01.04.2020 г. до 09.03.2022 г.
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Хладилника, ул. Хенрик Ибсен № 3, представлявано от А. И. Н.
да заплати на СЛ. М. Т. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* сумата от 355.56
лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Хладилника, ул. Хенрик Ибсен № 3, представлявано от А. И. Н.
да заплати по сметка на съда сумата от 71.75 лева - държавна такса и разноски за вещо лице
в размер на 100.00 лева.
4
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение, като решението в тази
част подлежи на обжалване с частна жалба пред Видински окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5