Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
Ловеч, 09.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание
на осемнайсети септември през две хиляди и двайсета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.В.,
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ,
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.д.№ 308/2020г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.135 от ЗЗД.
С Решение №67/21.02.2020г.,пост.по
гр.д.№ 620/2019г. РС-Ловеч е обявил за недействителен на основание чл.135,ал.1
от ЗЗД по отношение на П.Х.В. ***, П.И.П.
***, М.И.Т. ***, Д.Х. ***, С.Ц. *** и Ц.Ц.С. ***,
Договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 12.07.2012г.,
оформен с Нотариален акт №97, том VI, рег.№4589, нот.дело
№ 475/2012г. по описа на Нотариус Анна Ценкова,с рег.№ 565 в НК и район на
действие РС--Ловеч, по силата на който В.С.
*** е продал на В.В.С. *** той е придобил в режим на съпружеска имуществена
общност с Ц.В. ***, следните недвижими имоти, а именно:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ -
НИВА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка област, ЕКАТТЕ: 40837, в
местността „Гламя“, с площ от 4.300 дка, VI категррия, имот № 222014, при граници и съседи: имот №
206035 - полски път, имот № 222013 - нива на насл. на
П.И.Б., имот № 222020 - нива на Й.Г.Д.; имот
№ 222015 - нива на насл. на Ц.К.Ц..
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ -
ОВОЩНА ГРАДИНА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка област, ЕКАТТЕ:
40837, в местността „Водицата“, с площ от 2.000 дка,
V категория, имот № 090041, при граници и съседи: имот № 090040 - овощна
градина на М.И.Т., имот № 091020 - полски път, имот № 090012 - овощна градина
на П.И.П., имот № 090030 - овощна градина на насл. на
Х.Г.И..
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ -
НИВА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка област, ЕКАТТЕ: 40837, в
местността „Локвите“, с площ от 3.706 дка, IV категория, имот № 133025, при
граници и съседи: имот № 133024 - нива на М.И.Т., имот №000019 - полски път на
Община Ловеч, имот № 133007 - нива на П.В.М..
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ -
ИЗПОЛЗВАНА ЛИВАДА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка област, ЕКАТТЕ:
40837, в местността „Качица“, с площ от 8.976 дка, V
категория, имот № 157054, при граници и съседи: имот № 157053 - използвана
ливада на М.И.Т., имот № 157050 - полски път на Община Ловеч, имот № 157028 -
използвана ливада на насл. на Х.П.Ц., имот № 329013 -
залесена територия на МЗГ ДЛ, имот № 154082 - друга селищна територия на Община
Ловеч.
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ -
НИВА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка област, ЕКАТТЕ: 40837, в
местността „Ройновото“, с площ от 7.150 дка, V
категория, имот № 233010, при граници и съседи: имот № 233009 - нива на М.И.Т.,
имот № 233008 - полски път, имот № 234030 - друга селищна територия на Община
Ловеч.
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ -
НИВА в землището на с.К., Община Ловеч, Ловешка област, ЕКАТТЕ: 40837, в
местността „Батакът“, с площ от 2.627 дка, VII категория, имот № 267010, при
граници и съседи: имот № 267009 - нива на насл. на М.И.П.,
имот № 267008 - нива на Община Ловеч.
С решението В.С.С., В.В.С. и Ц.В. Р.-С., с горните данни, са осъдени да заплатят на П.Х.В., П.И.П., М.И.Т., Д.Х.С., С.Ц.Н. и Ц.Ц.С., с горните данни, сумата в общ размер от 899.60лв.,представляваща разноски по делото, а искането на
ищците за присъждане на останалата част от разноските по списъка в общ размер
на 96.70лв. е отхвърлено, като недоказано. В.С.С.,
В.В.С. и Ц.В. Р.-С., с горните данни, са осъдени да
заплатят на П.Х.В., с горните данни, сумата 400лв.,
представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение за производството
пред ВКС.Отхвърлено е искането на В.С.С., В.В.С. и Ц.В. Р.-С., с горните данни, за присъждане на
направените от тях разноски по делото. На
основание чл.115,ал.2 от ЗС, е даден шестмесечен срок на ищците, считано от
влизане на решението в законна сила, да представят препис от същото за
отбелязване в СВписванията-Ловеч.
Постъпила е въззивна жалба от В.В.С.
***,чрез пълномощника му адв.Д.П.-ЛАК,против
Решение № 67/21.02.2020г. на РC- Ловеч,пост.по гр.д.№620/2019г. Заявява,че не е
доволен от решението,тъй като е незаконосъобразно и неправилно,постановено в
разрез със събраните по делото доказателства. Излага,че неправилно и в
противоречие с обективно съществуващите данни от публичния имотен регистър при
Службата по вписванията,съдът е приел,че вписването на обезпечителната възбрана
предхожда извършването на покупко-продажбата. В решението са обсъдени подробно
необходимите за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД предпоставки,но не са
обсъдени възраженията му и тези на отв.В.С. за
неоснователност на иска. Налице е явно вътрешното противоречие в решението
между правилната дата на извършване на покупко-пордажбата-12.07.2012г. и датата
на вписване на обезпечителната възбрана- 24.07.2012г. и неправилният извод,
довел до обявяване на недействителността. Счита това за очевидно повратно
тълкуване на фактите и доказателствата по делото и е достатъчно основание за
отмяна на решението. Изразява несъгласие и с произнасянето на съда по
възражението му за прекомерност на претендираните от
ищците разноски. Не е отчетен фактът,че отменителното
производство пред ВКС,образувано по инициатива на съпругата му,е спечелено от
тях.Затова счита,че е редно разноските на П.В. в това производство да не им
бъдат възлагани.
По изложените
съображения моли да се отмени обжалваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно и се постанови ново по съществото на спора,като се отхвърли
искът,като неоснователен и недоказан.
В срока по чл.263 от ГПК
не е постъпил отговор на тази въззивна жалба.
Подадена е въззивна жалба и от Ц.В. Р.-чрез адв.С.С.-САК и В.С.С.-чрез адв.С.С.-САК,против Решение № 67/21.02.2020г. на
РC- Ловеч,пост.по гр.д.№620/2019г. Считат,че е неправилно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди,че
съдът е допуснал съществени нарушения при установяване на фактическата
обстановка и анализа на доказателствата, които не са му дали възможност да
обоснове правилни изводи по отношение на предявения Павлов иск. Не се съгласява
с мотива на съда за отхвърляне на възражението му по отношение
материално-правната легитимация на ищците П.П. и М.Т.,основан
на решения на ВКС,които по арг.от чл.290,ал.3 от ГПК
не са задължителни и приложими към казуса. Сочи,че всеки наследник черпи
правата си от своя наследодател и след като последният се е отказал от правата
си,то наследниците му автоматично са лишени от възможността да встъпят в
процеса.
На следващо място
излага,че съдът е приложил презумцията по чл.135,ал.2
от ЗЗД спрямо Ц.С. без да има събрано нито едно доказателство,че тя е знаела за
тази сделка,с която се увреждат ищците по делото. Позовава се на молбата й до
ВКС за отмяна на влязлото в сила решение,където е посочила кога е разбрала за
сделката,но съдът не го е съобразил.По делото е установено безспорно,че страни
по атакуваната сделка са В.С.С. –продавач,който не е
съпруг на Ц.С. и В.В.С.,който е негов син.
Заключава,че Ц.С. не попада в кръга на лицата,посочени в оборимата
презумпция на ал.2 на чл.135 от ЗЗД. Фактът, че е негова съпруга не разпростира
автоматично действието на закона и по отношение на нейното знание за сключената
сделка. Това са взаимоотношения между баща и син,не между свекър и снаха.Това особено положение
на С. не създава за нея солидарна отговорност с ответниците за изпълнението на
парично задължение или обезсилване на сделката.Съдът е приел в мотивите си,че
се касае за възмездна сделка,от което следва извод,че Ц.С. следва да поема
негативите на съдебното решение,при положение,че ищците нямат правно основание да предявяват този иск.
Счита,че макар съдът да
е посочил в мотивите си решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК,които не са задължителни,е пропуснал да съобрази ТРеш.№5/2013г.от
29.12.2014г.на ВКС,където е прието „
Ищецът по Павловия иск има
материално-правната легитимация на кредитор с подлежащо на принудително
удовлетворяване вземане; материално-правната легитимация на длъжник има единият
от съпрузите ответници. От субективна страна е
необходимо знание на този длъжник,че сделката е увреждаща по отношение на този
кредитор. Ищецът по Павловия иск има материално-правната легитимация на
„кредитор” от другия съпруг-ответник, съответно по отношение на ищеца няма
качеството на длъжник. От тук следва действителността на извършеното от него
разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и
субективна страна. Павловият иск не може да бъде уважен срещу съпруга-ответник,който
не е длъжник и неговото действие се счита за нестанало по отношение на чужд
кредитор,за чужд дълг.”
Твърди,че съдът е
допуснал и процесуални нарушения по чл.140 и чл.146-по отношение на
квалификацията и редовността на исковата молба,също и чл.127 и чл.128 от ГПК. Излага,че на С. е връчена само една
допълнителна молба,в която в рамките на три изречения е посочено името, искане
за връчване на искова молба с допълнение,без да е ясно какви са. Не е ясно и
това всички приложения са,тъй като не е направен опис,по който начин счита ,че
се нарушава правото й на защита. Счита,че приложената трета допълнителна молба не е следвало да се
прилага по делото,тъй като нарушава нормата на чл.214 от ГПК. Развива,че не
може по всяко време на процеса да се подменя и променя същността на спора. Така
се нарушава равнопоставеността на страните в процеса
и се отнема възможността за защита срещу това действие на ищците.Твърди,че има
и други ограничения по реда на чл.266 от ГПК.
Счита,че съдът
необосновано е приел,че В.С. умишлено е увредил ищците. Не споделя извода на
съда,че няма значение какво е било намерението му при сключване на
сделката,след като вече е бил получил призовката по гр.д.№681/2012г.на
РС-Ловеч. Сочи,че времето от връчването на призовката- 03.07.2012г. до
вписването на възбраната на 24.07.2012г. е определено изцяло от поведението на
ищците. Преди това е имало един твърде дълъг срок по образуване на това дело.
Сочи,че ищците са могли да извършат вписването и на следващия ден- 04.07.2012г.
Само от тези дати може да се прави извод,че В.С. е знаел за какво е тази
призовка,тъй като не е юрист. Възразява,че от обстоятелството,че ищците не са
предприели действия за защита своевременно на интересите си,не може да се прави
извод,че В.С. ги е ощетил умишлено. Този извод на съда не се подкрепя от
доказателствата по делото. Обяснява,че от субективна страна той е реализирал
свое намерение да продаде имотите поради напредналата си възраст,без да се
интересува какви действия са извършили ищците преди и на посочените дати.
По изложените
съображения молят да се отмени обжалваното решение и се постанови ново с
отхвърляне на предявения иск. Молят на основание чл.78,ал.3 от ГПК да се
възстановят на ответниците всички направени разноски в настоящето и предходни
производства.
В срока по чл.263 от ГПК
не е постъпил отговор на тази въззивна жалба.
В съдебно заседание
въззивникът В.В.С. се представлява от адв.П.-ЛАК,който поддържа въззивната жалба и моли да се
уважи.
Въззивниците В.С.С. и Ц.В. Р.-С. не се явяват и не изпращат свой
представител.
От въззиваемите лично се явяват П.В. и Ц.С.,като всички се
представляват от адв.С.-ЛАК,която моли да се остави в
сила обжалваното решение,като правилно и законосъобразно. Моли да се присъдят
направените разноски,съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
От приложените по гр.д.№620/2019г.по
описа на РС-Ловеч доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението
си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивните
жалби са подадени в срок и от легитимирани лица. Отговарят на изискванията на
чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което съдът
ги прие за редовни.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към
проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По
същество.
Ищците обосновават
качеството си на кредитори на отв.В.С.С. с приложен по гр.д.№482/2017г.на РС-Ловеч, Изпълнителен
лист от 18.05.2015г.,издаден по гр.д.№681/2012г.по описа на РС-Ловеч,с който е
осъден да им заплати суми, като обезщетение на основание чл.31,ал.2 от ЗС за
ползите, от които ги е лишил в резултат от добитата дървесина от съсобствените им имоти. В.С. е осъден да заплати: на П.Х.В.
– сумата от 9078лв., на П.И.П.
– 4539лв., на М.И.Т. – 4539лв., на Д.Х.С.
– 1513лв., на С.Ц.Н. – 1513лв., на Ц.Ц.С. – 1513лв.,
ведно със законната лихва върху всяка сума,с начало от 20.04.2012г. до
окончателното й изплащане. Осъден е да заплати на всички ищци и разноски по
делото в общ размер на 1319.46лв. Не се спори,че гр.д.№681/2012г. по описа на
РС-Ловеч е било образувано по подадена на 12.04.2012г. искова молба. В отговора
отв.В.С. признава,че е получил препис от исковата
молба по реда на чл.131 от ГПК на 03.07.2012г. Установява се, че за обезпечение
на претенциите в това производство от съда е наложена възбрана върху 6 имоти –
земеделски земи в землището на с. К., общ. Ловеч, а именно:
1.
НИВА в местността „ГЛАМЯ" от 4.300 дка, VI кат., представляваща имот
№222014 по плана за земеразделяне при граници № 206035 - полски път на Община
Ловеч, № 222013 - нива на наследници на П.И.Б., № 222020 - нива на
наследници на Ц.Н.Р., № 222015 - нива на наследници на Ц.Н.Ц.
2.
ОВОЩНА ГРАДИНА в местността "ВОДИЦАТА" с площ от 2.000дка,
съставляващо нов имот с кад. № №090041 по
плана за земеразделяне при граници № 090040 - овощна градина
на М.И.Т., № 090020 - полски път на Община Ловеч, № 090012-овощна
градина на П.И.П., № 090030 - овощна градина на наследниците на Х.Г.И.
З.
НИВА в местността „ЛОКВИТЕ" с площ от 3.706 дка, IV кат, съставляващо нов
имот с кад.№133025 по плана за
земеразделяне при граници: № 133024 - нива на наследници на М.И.Т.,
№ 133007 - нива на П.В.М., № 000019 - полски път на Община Ловеч.
4.
ИЗПОЛЗВ.ЛИВАДА в местността „КАЧИЦА" с площ от 8.976 дка, V
кат.,съставляваща нов имот с кад.№157054
по плана за земеразделяне при граници: № 157053 - използвана ливада на М.И.Т.,***
- използвана ливада на наследници на Х.П.Ц., № 329013 - залесена
територия на МЗГ - Д.Л. № 154082- друга селска територия на Община Ловеч.
5.
НИВА в местността „РОЙНОВОТО" с площ от 7.150 дка Vкат.,
съставляващо нов имот №233010, по плана за земеразделяне при
граници № 267009 - нива на М.И.Т., № 234030 - др.сел.
тер. На Община Ловеч, № 233006 - нива на наследници
на Ц.Б.Д.и № 233008 - полски път на Община Ловеч.
6.
НИВА в местността „БАТАКЪТ" с площ от 2.627дка,VІІкат.,
представляваща имот №267010 по плана за земеразделяне при граници
№ 267009 - нива на наследници на М.И.П., № 267008 - нива на Община Ловеч.
Издадена
е обезпечителна заповед
от 22.06.2012г. В приложеното изп.д.№712/2015г.по
описа на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, се открива справка на
Служба по вписванията-Ловеч по партида на името на В.С.С..
От нея се установява, че възбраната е била вписана с вх.рег.№
4690/24.07.2012г., т.І, Акт №189, № от описна книга
2364 от 24.07.2012г.
На 12.07.2012г. В.С.С. е сключил В.В.С. договор за покупко-продажба,по силата на който му е
продал собствени недвижими имота-именно описаните по-горе 6 имота,върху които е наложена
възбраната. Сделката е оформена с Нотариален акт № 97, т.VI, рег.№4589, д.№475/2012г.
по описа на Нотариус с №565 в НК и район на действие РС-Ловеч. Договорът е
възмезден-посочено е,че е изплатена цена от 2 228лв.
Не се спори,потвърждава се от представено
е Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №1686/18.10.1968г.
на Община Столична, че В.В.С. е син на В.С.С.. Не се спорва също и
сключеният на 16.07.2011г. между В.В.С. и Ц.В. Р.-С.,
граждански брак (приложено е у-ние за сключен граждански брак, издадено въз
основа на Акт за граждански брак № 0137/16.07.2011г. на Община Столична). Приложено
е и удостоверение от 31.05.2018г. на АВп., че
регистрираният режим на имуществени отношения между съпрузите е законов режим
на общност.
Към делото е приложено и изп.д.№712/2015г.по описа на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на
действие ОС-Ловеч,образувано по представения от ищците Изпълнителен лист от
18.05.2015г.,издаден по гр.д.№681/2012г.по описа на РС-Ловеч, с искане за
предприемане на действия по принудително събиране на присъдените им суми.
При така установените
фактически обстоятелства съставът приема,че съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение
на ищците на покупко-продажбата,извършена на 12.07.2012г., обективирана
в Нотариален акт №97, т.VI, рег.№ 4589, д.№475/2012г. по описа на Нотариус с
№565 в НК и район на действие РС-Ловеч, като увреждаща ги.
Известни са
предпоставките за уважаване на отменителния иск по
чл.135 от ЗЗД-1.ищецът да има качеството на кредитор на прехвърлителя
по сделката,като е необходимо да обоснове наличието на валидно възникнало
вземане към ответника; 2. Атакуваната разпоредителна сделка между двамата ответници да уврежда кредитора-обикновено това се обективира в реално намаляване на имуществото, в
действия,насочени към осуетяване или затрудняване на бъдещото удовлетворяване
на кредиторите; 3. длъжникът да е знаел при извършване на сделката, че с нея
уврежда кредитора си. В случай, че сделката е възмездна е необходимо и знание
за увреждането у приобретателя.
Съставът намира,че първата
предпоставка е категорично доказана, тъй като ищците се легитимират като
кредитори на отв.В.С. с издадения изпълнителен лист, представляващ
годно изпълнително основание, установяващо ликвидното им-определено по
основание и размер, вземане. Видно е,че са предприели действия по реализиране
на правата си като кредитори и въз основа на изпълнителния лист са образували
изпълнително производство за принудителното събиране на присъдените суми-изп.д. №712/2015г. по описа на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район
на действие ОС-Ловеч. Това е достатъчно основание за признаване на качеството
им на кредитори.
Неоснователно
е направеното от адв.С.-пълномощник на въззиваемия В.С., оспорване на надлежната легитимация на ищците П.И.П. и М.И.Т.,с аргументи от
направения от наследодателя им отказ от наследството на общия наследодател. Следва
да се съобрази, че участието им в настоящето производство е обосновано от
присъдените в тяхна полза и в личното им качество вземания, установени с влязло
в сила съдебно решение. Оборването на наследствените им права е следвало да се
направи в друго производство. Известно е,че в производството по отменителния иск активната процесуалноправна легитимация на
ищеца се извежда на базата на неговите твърдения, че притежава вземане към
ответника и последният е сключил сделка с цел да го увреди. Правата на
кредитора могат да бъдат предмет на производството по Павловия иск единствено в
случаите,когато кредиторът наред с тази потестативна
претенция, е предявил и иск за установяване съществуването на вземането му.
Едва тогава ответникът би могъл да се брани с възражения по отношение на
качеството „кредитор“.(в т.см. решение от
23.04.2009г. по гр.д.№64/2008г. ВКС, решение по
гр.д.№171/2009г.на ВКС, решение от 06.10.2010г. по гр.д.№754/2009г. на ВКС,решение
от 26.01.2011г. по гр.д.№551/2010г.на ВКС, решение 122/14.02.2011г.,пост.по
гр.д.№1028/2010г.на ІV ГО на ВКС и др.).
В случая не е налице
такава хипотеза,поради което и възраженията на адв.С.
в горния смисъл следва да се приемат за неоснователни.
Налице е и втората
предпоставка- сделка,с която реално се намалява имуществото на длъжника.
Сключената на 12.07.2012г. покупко-продажба е разпоредителна сделка, с нея
длъжникът В.С. отчуждава 6 имота от патримониума си и
реалните последици са намаление на възможността му да удовлетвори в бъдеще
вземането на ищците от своето налично имущество. Съставът напълно споделя
цитираната от първоинстанционния съд единна и категорична съдебна практика за
определянето като увреждащо на всяко действие,с което се намалява имуществото
или се създават пречки за бъдещото реално изпълнение. От своя страна
ответниците не обосноваха наличието и на друго имущество на длъжника,чрез
изпълнението върху което да е възможно събирането на вземането на кредиторите.
Съставът споделя и извода
за наличие и на третата предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД-с
оглед възмездния характер на сделката приобретателят
да е знаел за увреждането. В случая лицето,на което имуществото е било
прехвърлено е син на длъжника,поради което и е в сила презумпцията за
знание,съгласно чл.135,ал.2 от ЗЗД.Въпреки указаната доказателствена
тежест отв.В.С. не е ангажирал доказателства за оборването
й.
Съставът намира за
неотносимо твърдението на адв.С. за липса на
доказателства за знание за увреждащия характер на сделката у съпругата на приобретателя-въззивника Ц. Р.-С.. В случая неправилно се
позовава на приетото в ТРеш.№5/29.12.2014г.,пост.по
т.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС-т.1,тъй като то касае съпругата на длъжника,а не
на третото лице,каквато е Ц. Р.-С..Участието й в процеса е обосновано от
обстоятелството,че има за предмет имот,придобит при условията на СИО и с оглед
възможността й да защити правата си в тази имуществена общност. Относимо е единствено знанието за вредоносните последици от
сделката на съпруга й-трето лице,с което длъжникът е договарял.
Не могат да се споделят
и възраженията на адв.С. за нарушаване на
процесуалните права на тази страна. Видно е, че са й връчени всички изисквани
документи като на ответник, не е била лишена от възможността вече като надлежна
страна по делото да се запознае във всеки момент с приложените документи.
Правата й надлежно са защитавани от пълномощник-адв.С..
Съставът приема,че са налице
са доказателства и за предназначеността на тази
сделка да увреди кредиторите,съгласно чл.135,ал.3 от ЗЗД. Сам В.С. признава,че
е узнал за образуваното срещу него производство с правно основание чл.31,ал.2
от ЗС с получаването на исковата молба на 03.07.2012г. С това действие е известен
за предявените срещу него осъдителни претенции и е имал яснота,че при
евентуалното им уважаване,ще бъде осъден да заплати обезщетения. В тази
хипотеза не е нужно длъжникът да има категорично установен размер на бъдещото
му задължение, достатъчно е да има знание за опасността да възникне негово
задължение.
Неоснователно е
оборването на знанието с факта на вписването на 24.07.2012г. на обезпечителната
възбрана,тъй като по посочените по-горе аргументи много преди това действие с оповестителен характер длъжникът е уведомен за предявените
срещу него претенции-още получаване на исковата молба на 03.07.2012г. Явно е
намерението му да осуети изпълнение върху част от имуществото му,като няколко
дни след това се разпорежда в полза на сина си.
По отношение възражението за
присъдените в полза на ищеца П.Х.В. разноски за производството пред
касационната инстанция по гр.д.№4412/2018г.по описа на ІІІ ГО на ВКС,съставът
намира,че решението е правилно. Действително-в постановения съдебен акт е
споделено становището на Ц. Р.-С.,но следва да се съобрази,че се касае за
особено извънредно производство,чието иницииране не е по вина на ищците. Затова
не е приложимо и правилото на чл.78,ал.2 от ГПК,тъй като с поведението си те не
са дали повод за образуване на това производство. Инициатор е Ц. Р.-С. и това е
причината П.В. да стори тези разноски.
По изложените съображения съставът
намира,че обжалваното решение на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно, обосновано
и с категорично мотивиран извод за наличие на всички предпоставки за уважаване
на иска по чл.135 от ЗЗД,също и в частта
на възложените разноски,поради което следва да се потвърди изцяло.
По разноските в настоящето
производство.
С оглед изхода на спора въззивниците следва да се осъдят да заплатят на въззиваемите направените от тях разноски,описани в Списъка
по чл.80 от ГПК и с представени доказателства за реалното им извършване-Договор
за правна защита и съдействие, с отбелязване,че сумата от 200лв.е реално
платена.
По изложените съображения и на
основание чл.272 от ГПК,ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67/21.02.2020г.,
постановено по гр.д.№620/2019г. на РС-Ловеч,като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В.С.С. с
ЕГН **********,***, В.В.С. с
ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Ц.В. Р.-С. с ЕГН **********,с
адрес ***, да заплатят на П.Х.В. с ЕГН **********, с
адрес ***, П.И.П., ЕГН **********, с адрес ***,М.И.Т. с ЕГН **********,
с адрес ***, Д.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, С.Ц.Н. с ЕГН **********,
с адрес *** и Ц.Ц.С. с ЕГН **********, с адрес
***, направените по делото разноски
в размер на 200 (двеста)лева.
С оглед цената на иска и на
основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.