Номер 149628.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002240 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 472 от 10.03.2020 г., постановено по т. дело № 486/2019 г., Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-21-ви състав е отхвърлил предявения от „Снабдяване
и търговия- МО“ЕООД срещу „У. С.“ЕООД иск с правно основание чл.82 ЗЗД за заплащане
на обезщетение в размер на 127 269,65 лв. за вредите, изразяващи се в направени разходи за
съхранение на боеприпаси, претърпени в причинна връзка с неизпълнението на
задължението на ответника, в качеството му на купувач по договор ДПП№64/12/2016 от
20.12.2016 г. да получи закупените стоки по договора от склада на продавача в с.Долно
Камарци за периода 30.11.2017 г. до 31.07.2018 г.
Със същото решение СГС е осъдил „Снабдяване и търговия- МО“ЕООД да заплати
на „У. С.“ЕООД на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата от 150 933,96 лв.,
представляваща платена на отпаднало основание цена по договор ДПП№64/12/2016 от
20.12.2016 г., който е развален, както и на основание чл.78, ал.1 и 3 ГПК сумата от 12 734,51
лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
като е отхвърлил иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на платения по разваления
договор ДПП№64/12/2016 от 20.12.2016 г. депозит от 12 580 лв.
Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила
въззивна жалба от „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД срещу Решение на Софийски градски
съд, ТО, 21с-в от 10.03.2020г. по търг.дело № 486/2019год.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна „У. С.“ЕООД и от третото лице помагач Съвместно командване на
1
силите.
Постъпила е в срока по чл.263, ал.1 ГПК срещу решението от „У. С.“ЕООД в частта,
с която е отхвърлен предявеният от него насрещен иск.
Постъпил е и писмен отговор по жалбата на „У. С.“ЕООД от насрещната страна
„Снабдяване и търговия-МО“ЕООД и от трето лице помагач Съвместно командване на
силите.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът „Снабдяване и търговия-
МО“ЕООД е сключил с ответника „У. С.“ЕООД договор за покупко-продажба
ДПП№64/12/2016 от 20.12.2016 г., като купувачът не изпълнил задължението си за
изтегляне на закупените стоки в уговорения срок и в продължения такъв, поради което и на
осн. чл.10.3.2 от договора дължи обезщетение за направените разходи за съхранение на
стоките , изчислима на база тяхното тегло и продължителността на съхранението им от
военно формирование В 22780 – Долно Камарци за периода 30.11.2017 г. – 31.07.2018 г.
В отговора си ответникът „У. С.“ЕООД е оспорил основателността на иска. Не
оспорва сключването на договора с ищеца с твърдяното съдържание, както и твърдението,
че не е изпълнил задължението си да изтегли закупените боеприпаси. Твърди, че
първоначално уговорения срок за изтегляне на стоките бил продължаван на два пъти до
30.11.2017 г. със споразумения №1/11.07.2017 г. и № 3/20.09.2017 г. и след заплащане от
ответника на неустойка и разходите за съхранение за продължените срокове. След това
обаче въз основа на искане на купувача продавачът изпратил съгласие, с което е
предоставил нов срок за изпълнение, а не продължение на срока, поради което и ответникът
–купувач счита, че за този нов срок не е в неизпълнение на задължението за получаване на
стоките. Евентуално оспорва вземанията по размер, тъй като страните не са уговорили
начина на определяне на разходите за съхранение, а клаузата на т.4.3 от договора е
2
нищожна, тъй като предоставя право на продавача да и определи едностранно. Оспорва
начина на изчисление, като оспорва закупените от него стоки да отговарят на теглото, което
твърди продавача, както и оспорва изчислението на разходите за съхранение на тон да са в
твърдения от ищеца размер. На следващо място твърди, че не дължи никакво обезщетение,
тъй като с писмо изх.№ И-617/25.09.2018 г. продавачът развалил договора, поради което и с
обратна сила отпадат всички последици от него, включително задълженията да заплаща
стоките и разходите за съхранението им по време на действие на договора. Въз основа на
факта на развалянето счита, че следва да му бъдат върнати платените суми за депозит за
сключване на договора и авансово платената цена на стоките, за които суми е предявил
насрещен иск, тъй като основанието за плащането им е отпаднало с развалянето, а не
съществува и основание за задържането им като неустойка поради нищожност на клаузата
на т.10.5 изр.2-ро от договора поради противоречие с добрите нрави.
Първоначалният ищец и ответник по насрещния иск не е оспорил твърденията на
ответника за заплащане на депозита и цената на стоките по договора, както и че е договорът
е развален. Счита е, че развалянето на договора не е пречка да получи обезщетение за
вредите от неизпълнението му, като оспорва разменените изявления между страните да имат
характер на предоставяне на нов срок за изтегляне на стоките, тъй като това било възможно
едва следа заплащане на разходите за съхранението им и уговорената неустойка. Оспорва
доводите за липса на съгласие относно начина на определяне на разходите за съхранение,
като сочи, че ответникът е заплащал такива, уговорени с допълнителните споразумения.Не
оспорва извършените от ответника плащания за депозит и цена на стоките , но счита, че
сумите следва да бъдат задържани като неустойка по силата на т.10.5 , изр.2-ро от договора,
която клауза е действителна, уговорена е при разваляне на договора по вина на купувача и
отчита както функциите на неустойката, така и спецификата на стоките, които са със
специално предназначение.
В производството е встъпило като трето лице помагач на страната на ищеца
Съвместно командване на силите, което поддържа становище за основателност н
първоначалния иск и оспорва насрещните.
От фактическа страна съдът приема следното :
Не са спорни и не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че между страните е бил
сключен договор за покупко - продажба на техническо оборудване/боеприпаси/, че е платена
сумата от 16 3513,96 лв., от които 12 580 лв. като депозит за сключване на договора и
гаранция за добро изпълнение и 150 993,96 лв. – авансово платена цена на стоките,
неизпълнение на задължението на купувача да изтегли закупените стоки в първоначално
уговорения срок и след това, както и че договорът е развален от продавача.
Не се спори, а и се установява, че със сключения между страните договор ДПП
№64/12/2016 от 20.12.2016 г. ищецът, в качеството си на продавач, се задължил да продаде
на ответника, в качеството му на продавач, описаните в приложение № 1 към договора стоки
3
срещу цена от 125 778,30 лв. без ДДС, която цена купувачът следва да заплати авансово в
срок от 10 дни от сключването на договора. В т.2.4 е посочено, че направеният депозит от 12
580 лв. не се възстановява, а се трансформира в гаранция за добро изпълнение на договора и
подлежи на възстановяване в срок от 1 месец след подписване на „приключвателния
протокол“, че договорът е изпълнен и страните по него нямат претенции.
Не е спорно, а и се установява, че в т.2.6 е предвидено, че в случай че цената не бъде
заплатена в уговорения 10-дневен срок, купувачът дължи неустойка в размер на 0,5 % върху
стойността на неплатената част за всеки просрочен ден, но не повече от 15 %. Ако в срок от
1 месец от датата на сключване на договора не се извърши плащане, договорът се счита
прекратен, като гаранцията за добро изпълнение се задържа от продавача, а купувачът няма
да има претенции за връщането й. В т.2.7 е предвидено, че ако купувачът заплати
цитираната в т.2.1 сума в уговорения срок, но не изпълни останалите си задължения по
договора точно и в договорения срок, гаранцията за добро изпълнение на договора се
задържа от продавача, като купувачът се отказва да има претенции за връщането й.
В т.4.1 е предвидено, че собствеността върху стоката и рискът от погиването й
преминават върху купувача в момента на заплащането на стойността й, като за времето от
заплащане на стойността на стоката до изтичане на срока по т.10.1 на действие на договора
стоките се съхраняват безвъзмездно от продавача, а след изтичането му купувачът заплаща
разходите за ползване на склада и за съхранението на стоката.
Не се спори, а и се установява, че срокът на действие на договора, уговорен в т.10.1 е
шест месеца, считано от датата на издаване на нареждане за движение на активи, в който
срок купувачът е длъжен да изтегли стоките от склада на продавача /т.10.2/.
Не е спорно, а и се установява, че в чл.10.3.2 е предвидено, че при забава за
изпълнение на задължението за изтегляне на стоки купувачът дължи стойността с ДДС на
обичайните разходи за ползване на склада и съхранение на стоката съгласно т.4.3 /10.3.2/.
Предвидена е възможност по т.10.4 за продължаване на срока на действие на договора преди
изтичането му и при условие, че купувачът заплати на продавача уговорените неустойка и
разходи за съхранение в т.10.3.1 и 10.3.2.
Съгласно т.10.5, ако след изтичане на първоначално уговорения срок на действие по
т.10.1 или продължения срок по т.10.4 купувачът не е изпълнил задължението си за изнасяне
на вещите от складовете или е изнесъл само част от тях, договорът за покупко-продажба се
разваля за неизтегленото количество от продавача, в който случай купувачът дължи
неустойка за разваляне на договора в размера на договорената продажна цена за
неизтегленото количество вещи, като платените до момента неустойки не се възстановяват.
Не се спори, а и се установява, че по искане на купувача срокът на действие на
4
договора е продължаван на два пъти до 30.11.2017 г., за което са сключени две
допълнителни споразумения от 11.07.2017 г. и 20.09.2017 г.
Не се спори, а и се установява, че с писма изх.№И-132/26.02.2018 г. и изх.№И-
73/24.04.2018 г. на ищеца на ответника са предоставени допълнителни срокове за изтегляне
на боеприпасите, съответно до 30.04.2018 г. и 30.07.2018 г., като с второто писмо
ответникът е уведомен, че при неизпълнение на задължението му да изтегли стоките до
определения нов краен срок, ищецът ще счита договора за развален, считано от 31.07.2018 г.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани допуснати нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Установява се по делото, че между въззивника ищец „Снабдяване и търговия-
МО“ЕООД, като продавач и въззиваемия „У. С.“ЕООД, като купувач, е бил сключен
процесният договор за продажба на боеприпаси от 20.12.2016г., по който договор купувачът
е изпълнил само частично задълженията си да заплати авансово продажната цена, но не и
второто главно задължение по договора- да изтегли закупените вещи, съобразно уговорения
срок/чл. 10.2/.
Този срок е относително определен- шест месеца от датата на издаване на нареждане
за движение на активи форма ПД-243, който документ не е спорно, че е издаден от ищеца.
Не е спорно, че въпреки извършеното авансово плащане на цената, ответното
дружество не е имало готовност да изтегли стоките в предвидения в договора срок, поради
което е била активирана клаузата по т.10.4 от договора- за продължаване на срока, като за
целта между страните са били сключени две допълнителни споразумения - №1/11.07.2017г.
и № 3/20.09.2017г., с които срокът за изтегляне на стоката е бил продължен до 30.11.2017г./
изявление на ответника в отговора на исковата молба на л.38 от делото/.
При това положение след удължаване на срока за изтегляне, купувачът дължи
разходите за ползване на склада и за съхранение на стоката, съгл. чл.10.3.2 във вр. с чл. 4.3
от договора.
Ответникът, позовавайки се на представените по делото писма с изх.№ И-
132/26.02.2018г.; изх.№ И-73/24.08.2017г., изх.№ И-617/07.08.2018г. и изх.№
617/25.09.2018г., твърди, че не дължи тази сума от 30.11.2017г., тъй като към този момент
задължението му не било изискуемо. Според него продавачът му е предоставил последна
възможност да изтегли стоката до 31.07.2018г. и едва след изтичането на този срок той би
дължал заплащането на разходите по чл.10.3.2 от договора.
Този довод на ответника е неоснователен тъй като по силата на тази писмена
кореспонденция му е бил предоставена от ищеца само последна възможност с даване на
5
подходящ срок за изпълнение на задължението за вдигане на стоките с предупреждение, че
след изтичането на срока ще смята договорът за развален. Тоест продавачът не е дал на
купувача нов срок за изпълнение на задължението, който да има отношение към
изискуемостта на притезанието, а само му е предоставил последна възможност да изпълни
задължението си, което е предпоставка за законосъобразното упражняване на едностранното
потестативно право на изправната страна да развали договора, съгл. чл.87, ал.1 от ЗЗД. Към
този момент обаче длъжникът вече се е намирал в забава, считано от 30.11.2017г., когато е
изтекъл окончателно срока за реално изпълнение на задължението му по договора да
изтегли от склада на продавача боеприпасите предмет на договора и от този момент
съответно той отговаря спрямо продавача за вредите от неизпълнението на това негово
съществено задължение по договора за продажба на боеприпаси.
Неправилни и несъответстващи на закона са изводите на първостепенния съд, че след
като е упражнил правото си да развали договора ищецът като изправна страна може да
търси само обезщетение за вреди от развалянето на договора, но не и вреди от
неизпълнението на задължението на купувача по договора за продажба на боеприпаси, което
в конкретния случай намира израз в задължението на последния да заплати разходите по
съхранението на движимите вещи от деня на забавата- 30.11.2017г. до развалянето на
договора, което е станало на 31.07.2018г.
В хипотезата, при която двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е бил надлежно развален, въпреки, че с обратна сила се заличава
всичко онова, което е било негово съдържание остава все пак правото на кредитора на
обезщетяване за вредите от цялостното неизпълнение на договора, какъвто случай е именно
и настоящият доколкото безспорно претендираното обезщетение е с компенсаторен, а не с
мораторен характер/така и ТР № 7 от 13.11.2014г. по тълк. дело № 7/2013г. на ОСГТК на
ВКС/. Това е така, защото не съществуват различни основания за развалянето на договора и
за възникването на вземане за обезщетение. Неизпълнението по причина, за която
длъжникът отговаря поражда както потестативното право на кредитора да развали договора,
така и възникването на вземане за обезщетение- става въпрос за едни и същи факти, които
пораждат материални субективни права с различно съдържание. В този ред на мисли следва
да се посочи, че не съществуват вреди от развалянето на договора. Развалянето е винаги
правомерно действие на кредитора и доколкото при упражняването му възникват вреди, те
може да са от неизпълнението на вече разваления договор, които между впрочем и
законодателят урежда изрично в разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД, предвиждаща, че
кредиторът може да търси обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение на договора.
Ако се приеме за вярна тезата на първоинстанционния съд и на въззиваемия ответник, че в
хипотезата на разваляне поради цялостно неизпълнение /а настоящият случай е именно
такъв тъй като не се претендира обезщетение за забавено неизпълнение под формата на
уговорена мораторна неустойка или законна лихва за забава/изправната страна може да
търси само обезщетение за вреди от развалянето на договора, то законодателят не би уредил
изрично отговорност за неговото неизпълнение.
6
Предвид изложеното въззивният съд намира, че с факта на неизпълнението на
същественото задължение на купувача по договора за продажба на боеприпаси да изтегли
стоката в рамките на уговорения срок, който от страните е бил окончателно определен на
30.11.2017г., то и за него е възникнало задължението по чл.10.3.2 от договора да заплати
общите разходи за съхранение във военното формирование на неизтегленото количество
боеприпаси по процесния договор. Определянето на техния размер тъй като става въпрос за
прилагане на прости аритметически операции може да стане и без да се ползва заключение
на вещо лице на базата на представените по делото справки за теглото на неизтеглените
боеприпаси от в. ф. № 22780- Долно Камарци и на справки за средни разходи за един месец
през 2017г. и 2018г./ на л. 103-л.106/. Тези справки не са оспорени от ответника по
отношение на отразеното в тях количество боеприпаси оставени на съхранение в складовете
на военното поделение, както и обикновените разноски на месец за тяхното съхранение,
поради което и съдът намира, че не съществува основателна причина поради която да не
кредитира изцяло отразените в тях записвания. Видно от същите теглото на неизтеглените
боеприпаси от в.ф. 22780- Долно Камарци е в размер на 290 444 тона и съответно периода за
който следва да се извършват изчисленията е от 30.11.2017г. до 31.07.2018г., т.е за 1 месец за
2017г. и за 7 месеца за 2018г.
При това положение след извършване на математически изчисления се получава, че
разходите за съхранение на 290 444 тона неизтеглени боеприпаси за 1 месец през 2017г./ по
47,80т. за месец/ са в размер на 13 883,22 лева/ 290 444х 47,80х1 =13 883, 22 лева/, а за
същото количество боеприпаси за 7 месеца през 2018г./ по 55,77лева/т за месец/ са в размер
на 113 386,43 лева/ 290 444 х 55,77 х 7=113 386, 43 лева/ или общо сумата за исковия период
от 30.11.2017г. до 31.07.2018г. възлиза на исковата сума от 127 269,65 лева.
Тъй като тази сума е дължима от ищеца на третото лице помагач, в чийто складове са
съхранявани вещите предмет на договора, то и тя има характера на претърпяна негативна
вреда от неизпълнението на ответника, поради което и следва да му бъде присъдена на
основание чл.82 от ЗЗД.
На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху просрочената главница
от предявяването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
18.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При несъвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния в
обжалваното решение в тази му част трябва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго, с което искът с правно основание чл.82 от ЗЗД в горепосочения размер
да бъде уважен така както е предявен.
На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху просрочената главница
от предявяването на исковата молба – 15.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
7
По предявения от ответника насрещен иск въззивният съд намира следното :
Обжалваното решение по предявения насрещен иск имащ своето действително
правно основание в разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД е правилно, като
въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение в тази му част, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивните
жалби на въззивника ищец „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД- в осъдителната му част и
на въззивника ответник „У. С.“ЕООД – в отхвърлителната част, доводи и възражения
повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в производството пред
първостепенния съд, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор.
Независимо от това следва да се добави и следното :
Направеното от ищеца волеизявление за едностранно прекратяване на договора
поради пълното му неизпълнение, намиращо конкретен израз в неизпълнението на
същественото задължение на купувача по чл.10.2 от договора- да изтегли стоката в рамките
на уговорения срок, поражда правни последици, които следва да обвързват страните по
договора и на осн. Чл.87 от ЗЗД следва да се счита, че договорът е развален. Тъй като
развалянето на договора има обратно действие съгл. Чл.88 от ЗЗД, то с развалянето му за
страните по него се поражда задължението да върнат това, което са престирали в
изпълнение на същия, което намира своето конкретно основание в разпоредбата на Чл. 55,
ал.1, предл. трето от ЗЗД, което в конкретния случай се проявява в задължението на
ответника да възстанови на ищеца заплатената от него авансово цена по договора, която
няма спор, а и се установява от доказателствата по делото се установява, че е била изплатена
изцяло от купувача.
Правилни са изводите на съда, че не представлява основание за задържане на цената
уговорката в чл.10.7 от договора, установяваща право на продавача да задържи платената
цена на стоките в случай на разваляне на договора, като правилно е прието такава уговорка
за неустойка да противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на
неустойката функции.
Както правилно е прието от съда последиците от тази уговорка са, че продавачът ще
получи в резултат на развалянето отново правото на собственост върху неизтеглените стоки
и едновременно с това ще задържи и цената им, както и всички неустойки и обезщетения,
платени във връзка с неизпълнението на задължението за изтегляне на стоките в уговорения
срок до разваляне на договора, поради което и в резултат ще се стигне до съществено
неоснователно обогатяване на продавача за сметка на купувача, като в случай на разваляне
на договора положението на продавача би било значително по-благоприятно отколкото при
изпълнението му, при което той би се разпоредил със стоките само и единствено срещу
цената им.
На следващо място, тази неустойка в размер на 100 процента от цената на договора
8
изобщо не дължи сметка за вида на неизпълнението, което обезпечава- само и единствено
изтеглянето на стоката в договорените от страните срокове. Неустойката не отчита, че
купувачът вече е изпълнил другото главно задължение- да престира изцяло и то авансово
цената на стоката като пречка за окончателното изпълнение на договора е единствено
изтеглянето на вече заплатените от купувача стоки. Следователно същата не е съобразена по
никакъв начин с размера на очакваните вреди, които продавачът би претърпял от
неизпълнението на задължението си по чл.4.3.2 от договора, като единствената й видима цел
е задържането на 100 процента от получената от продавача цена под формата на неустоечно
обезщетение, като по този начин клаузата излиза извън характерните за нея обезщетителни
функции. Поради тази причина правилни са изводите на съда, че уговорена по такъв начин
клаузата за неустойка няма да има за цел обезпечаване на изпълнението, обезщетяване на
вредите и санкциониране на неизпълнението и че като такава същата е нищожна и не
създава основание за задържането на цената след разваляне на договора.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че платения депозит от 12 580 лв.
няма да подлежи на връщане тъй като изрично по волята на страните е предвидено, че той
служи като гаранция за добро изпълнение и че изрично е предвидено, че продавачът да я
задържи, както в случай на разваляне на договора поради неплащането на цената /чл.2.6,
изр.2 и 3/, така и в случай на неизпълнение на което и да било друго задължение по
договора. /чл.2.7/, каквото именно е неизпълнението на задължението да купувача да вдигне
стоките в предвидения в договора срок.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд в частта им по предявения насрещен иск,
обжалваното решение правилно ще следва да бъде потвърдено в тази му част.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 472 от 10.03.2020 г., постановено по търг. дело № 486/2019
г., Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21-ви състав в частта му , с която е
отхвърлен предявения от „Снабдяване и търговия- МО“ЕООД срещу „У. С.“ЕООД иск с
правно основание чл.82 ЗЗД за сумата от 127 269,65 лв, като вместо него постановява
друго :
ОСЪЖДА „У. С.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Хан Аспарух“№66, ет.3 да заплати на „Снабдяване и търговия- МО“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Искър“№8, със съдебен
адрес гр.София, ул.“Отец Паисий“№78, ет.2, ап.7, чрез адв. А. М., сумата в размер на 127
269,65 лв, представляваща обезщетение за вредите, изразяващи се в направени разходи за
съхранение на боеприпаси, претърпени в причинна връзка с неизпълнението на
задължението на ответника, в качеството му на купувач по договор ДПП№64/12/2016 от
20.12.2016 г. да получи закупените стоки по договора от склада на продавача в с.Долно
9
Камарци за периода 30.11.2017 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от 15.03.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 472 от 10.03.2020 г., постановено по т. дело №
486/2019 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21-ви състав в останалата
обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10