Решение по дело №4595/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2245
Дата: 22 декември 2016 г.
Съдия: Зорница Стефанова Гладилова
Дело: 20131100904595
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№….../…...г.

Гр. С.,  …………………….   2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врати на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница Гладилова

При секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 4595 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 вр. чл.608 ТЗ вр. и чл.630, ал.2 от ТЗ.

 

Молителят ЕТ „Н.Д." твърди, че е поддържал търговски отношения с ответника „И.г.п.“ ЕООД по договор за доставка на бутилирано вино. По договора извършил доставка на различни видове вина, за което били издадени фактури, които са подробно описани в молбата и са подписани от Ч.С.П. в качеството му на служител на дружеството. Общата сума по издадените фактури възлизала на 35 459.25 лв. Твърди, че преди повече от една година преди молбата, която е подадена на 22.07.2013 г. длъжникът „И.г.п.“ ЕООД спрял плащанията към ЕТ „Н.Д." и тези задължения не били изпълнени към момента на подаване на молбата. Твърди, че дружеството е неплатежоспособно и моли съда на основание чл.630, ал.2 от ТЗ да обяви неплатежостпособността на „И.г.п.“ ЕООД с начална дата по заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което ще ангажира; да открие производство по несъстоятелност по отношение на „И.г.п.“ ЕООД; да обяви „И.г.п.“ ЕООД в несъстоятелност и да прекрати дейността му; да наложи общ запор и възбрана на цялото налично имущество и да определи дата на първото събрание на кредиторите.

 

Ответникът „И.г.п.“ ЕООД оспорва молбата. Оспорва наличие на неплатежоспособност. Твърди, че претенцията на молителя за дължими суми била необоснована и недоказана. Липсвали доказателства за извършени доставки.

 

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира установено следното от фактическа страна:

Представени са документи, озаглавени „Склад списък счетоводни документи продажби, в които са описани фактури като е посочено каква част от цената по фактурите е заплатена.

Представени са описаните в молбата, по която е образувано делото фактури,, издадени от ЕТ „Н.Д." в качеството му на доставчик към „И.г.п.“ ЕООД в качеството на получател, удостоверяващи предоставянето на бутилирано вино на цена с ДДС, които са посочени във фактурите. Данъчните фактури са подписани от представител на „И.г.п.“ ЕООД, който е вписал в тях, че стоката е получена.

Представена е Справка за образувани изпълнителни дела срещу „И.г.п.“ ЕООД, издадена от Регистъра на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, от която е видно, че срещу ответника към 15.09.2016 г. се водят 82 изпълнителни дела.

С влязло в сила на 10.02.2015 г. решение № 1889/17.12.2014 г. по т.д.№ 2843/2013 г. „И.г.п.“ ЕООД е осъдено да заплати на ЕТ „Н.Д."  сумата 35 459.25 лв., представляваща дължима цена на продадени стоки по представените по настоящото дело фактури.

Представено е Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки по отношение на „И.г.п.“ ЕООД, издадено от НАП. Установява се, че „И.г.п.“ ЕООД има данъчни задължения в общ размер 3 782 986.27 лв., най-старите от които са от м.август 2012 г.

 

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице З.Д., която не е оспорена от страните и като компетентно извършена съдът възприема. Вещото лице е направило икономическо-финансов анализ на „И.г.п.“ ЕООД за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.:

През 2015 г. общият капиталов ресурс възлиза на 34 588 х.лв., от които 0% собствен капитал и 121.3% пасиви /привлечен капитал/. В сравнение с 2014 г. капиталът е намален с 21.5%. Пасивите възлизат на 41 967 х.лв. и са с 8 601 х.лв. по-малко от 2014 г. Като структура пасивите са 79.8 % дългосрочни и 20.2 % краткосрочни. Тегтият оборотен капитал се получава когато от краткосрочните задължения се извадят краткотрайните активи. През периода 2015 г. той е 24 068 х.лв., което означава, че краткотрайните активи са повече от краткосрочните задължения. Това показва добро финансово здраве, тъй като предполага доверие у кредиторите. Постоянният капитал включва собствения капитал, дългосрочните заеми, отсрочените данъци, задължения към свързани предприятия и други дългосрочни задължения. Пред 2015 г. той е с 21.5% по-малко от 2014 г. През 2015 г. приходите от обичайна дейност са в размер 1 052 х.лв., което е по-малко от 2014 г. с 3 132 х.лв. или 74.9%. Разходите за обичайна дейност през 2015 г. са в размер на 1 921 х.лв. и са с 2 024 х.лв. по-малко от 2014 г.. През 2015 г. финансовия резултат от обичайна дейност е загуба в размер 869 х.лв. Рентабилността  е един от най-важните параметри за финансовото състояние на търговците, тъй като показва потенциала на търговеца да генерира и реализира доходи – да произвежда резултат – печалба. Тя отразява степента на доходност на капитала и се определя като сравнение между резултата от дейността е езползваните средства. Показателите за рентабилност на „И.г.п.“ ЕООД към 31.12.2015 г. са отрицателни стойности поради отчетената загуба, докато към 31.12.2014 г. показателите са с положителни стойности.

През 2013 г. общият капиталов ресурс възлиза на 32 192 х.лв., от които 0% собствен капитал и 121 % пасиви /привлечен капитал/. В сравнение с 2012 г. капиталът е намален с 28.3%, а собственият капитал е увеличен с 4 811 х.лв. Пасивите възлизат на 38 940 х.лв. и са със 17 531 х.лв. по-малко от 2012 г. Като структура са дългосрочни 65.6% и краткосрочни – 34.4 %. През отчетния период оборотния капитал е 15437 х.лв. – положителен оборотен капитал, който показва, че краткотрайните активи са повече от краткосрочните задължения на „И.г.п.“ ЕООД и това е симптом за добро финансово здраве. Наличието на нетен оборотен капитал предполага доверие от страна на кредиторите. Постоянният капитал през 2013 г. възлиза на 18794 и е с 0.5% повече от 2012 г. През 2013 г. приходите от обичайна дейност са в размер15 613 х.лв. и са по-малко в сравнение с 2012 г. със 76%. Разходите за обичайна дейност през 2013 г. са в размер  10 802 х.лв. и са с 85.6% повече от 2012 г. През 2013 г. финансовият резултат от обичайната дейност е печалба в размер 4 811 х.лв., което е с 14 833 хил.лв. повече от 2012 г. През 2013 г. показателите за рентабилност са с положителни стойности с изключение на поазателя зарентабилност на собствения капитал, който е с отрицателна стойност поради отчетената загуба. Съгласно балансът на „И.г.п.“ ЕООД към 31.12.2015 г. общият размер на задълженията на дружеството възлизат на 41 967 хил.лв. от които 33 490 х.лв. дългосрочни и 8477 х.лв. краткосрочни.

Коефициентите за ликвидност – обща, бърза са със стойности на 2.00, а незабавна и абсолютна са със стойности над 0. Ликвидността е показател за способността на търговеца да извършва своите текущи плащания към кредиторите си като за общ норматив се приема коефициент 1.00. Изчислените от вещото лице коефициенти на ликвидност на основание предоставените му от НАП и НСИ Годишни финансови отчети на „И.г.п.“ ЕООД се дължат на това, че в балансите в групата на текущите вземания са посочени други вземания, които не би следвало да бъдат отнасяни като вземания до 1 година, тъй като не са ликвидни. В Балансите са отчетени като други дългосрочни задължения над 1 година, задължения в големи размери, освен задълженията към доставчици и фиска, за които не са представени договори за тяхното разсрочване и дължимост над 1 година. Вещото лице е изчислило вариант на коефициентите на ликвидност с отнасяне на неправилно заведените в счетоводните отчети вземания и задължения в правилните графи. При това : 1./ Към 31.12.2015 г. коефициентът на обща и бърза ликвидност са 0.1495, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са 0.0031;   2./ Към 31.12.2014 г. коефициентът на обща и бърза ликвидност са 0.1835, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са 0.0026; 3./ Към 31.12.2013 г. коефициентът на обща и бърза ликвидност са 0.3324, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са 0.0580. При тези изчисления Коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост са с отрицателни стойности. Финансовата автономност е показател за финансовото състояние на търговеца, неговата способност да посреща дълготрайните си задължения. Собствения капитал на дружеството следва да бъде минимум 1/3 от всичките задължения, за да се осигури възможност за разплащане в дълъг период от време. Коефициентът на задлъжнялост е показател, който е реципрочен на показателя за автономност. Коефициентите при „И.г.п.“ ЕООД сочат, че дружеството е задлъжняло иии собственият му капитал е декапитализиран.

Преобладаващ дял в активите на дружеството в периода 2013 г., 2014 г. и 2015 г. са имали краткотрайните активи, а преобладаващ дял в тях са имали краткосрочните вземания. По баланса на „И.г.п.“ ЕООД към 2013 г., 2014 г. и 2015 г. са налични единствено дълготрайни материални активи възлизащи на 2 043 х.лв., а краткотрайни материални активи не са отчетени.

Вещото лице е констатирало, че общият размер на задълженията на „И.г.п.“ ЕООД съгласно представена на вещото лице Справка за общите задължения на „И.г.п.“ ЕООД към 7.10.2016 г. общият разме на задълженията на дружеството, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител въз основа на изпълнително дело № 52120000126/2012 г. възлизат на 3 121 331.38 лв.  За м.септември 2016 г. са декларирани още задължения на основание Декларация обр.6 за начислени задължения за ДОО, Здравно осигуряване и Универсаленпенсионен фонд – 2254.28 лв. или общо – 3 123 585.66 лв. В баланса на „И.г.п.“ ЕООД към 31.12.2015 г. са отразни 2 287 х.лв. като има разлика от 837 х.лв. Във връзка с тази разлика вещото лице е изчислило втори вариант към 31.12.2015 г. при който коефициентите на обща и бърза ликвидност са 0.1465, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са 0.0031 като коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са пак с отрицателни стойности.

 

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ  или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

 

По делото е установено, че по силата на договори за покупко-продажба, инкорпорирани във фактурите, подробно описани в исковата молба, „И.г.п.“ ЕООД е длъжник на ЕТ „Н.Д." за заплащане на  цената на предоставените по фактурите стоки и с влязло в сила съдебно решение длъжникът е осъден да заплати сумата, дължима по тези фактури – 35 459.25 лв.. Вземането на ЕТ „Н.Д." в този размер е установено и доказано. Съгласно чл.1, т.1 от ТЗ, както и по силата на чл.286 от ТЗ сделките, сключени между ЕТ „Н.Д." и „И.г.п.“ ЕООД са търговски и легитимират молителя в настоящото производство като кредитор с вземане, произтичащо от търговска сделка.

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под  „спиране на плащанията" по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.

По делото е установено, че ответникът е спрял да плаща голяма част от изискуемите си задължения  - към молителя; към Държавата /от удостоверението на НАП/ и към множество други свои кредитори, вземанията, към които се изпълняват по множеството изпълнителни дела, още през 2012 г. Самото спиране на плащанията на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, задължава съда да приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

Допълнително е направен и анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели. При тяхното изследване съдът изхожда от следното:

Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства.

На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните    активи    т.е.    от    това    колко    са    материалните    запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието.

На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.

По делото е изслушана експертиза относно икономическото състояние на „И.г.п.“ ЕООД. Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице във варианта, при който вещото лице е изчислявало показателите след внесената от него корекция в счетоводните записвания, извършвани от ответника в депозираните ГДД. Съдът намира, че некоректно извършените вписвания  сочат на неправилно осъществяване на счетоводството / в противоречие с чл.17 и чл.25 от ЗС /отм.//, поради което резултатите от изчисленията не могат да бъдат показателни за действителното икономическо и финансово състояние на търговеца.

 За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника към 31.12.2013 г, към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 е значително под единица. При норматив 1-ца, това сочи, че предприятието не може да поеме на 100% плащанията си. Доколкото по делото се установи, че още към 2012 г. ответникът е спрял плащанията на част от изискуемите си задължения съдът приема, към 31.12.2013 г. финансовото и икономическото състояние на дружеството вече е било такова, при което то е било в невъзможност да изпълнява задълженията си към кредиторите си. Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособност следва да бъде определена 31.12.2013 г..

По искането за обявяване на ответника в несъстоятелност и прекратяването на дейността му:

Съгласно чл.630, ал.2 ТЗ предпоставката за обявяване в несъстоятелност и прекратяване на дейността на длъжника е да бъде очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността. Съдът намира с оглед трайно лошите финансови и икономически показатели за периода, изследван от изслушаната експертиза, че е очевидно, че с дейността си „И.г.п.“ ЕООД би увредило масата на несъстоятелността.

Пред вид осъществяването на състава на чл.630 ал.2 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде  уважена.

 

Воден от горното и на основание чл.630, ал.2 от ТЗ, СГС

 

                                               Р Е Ш И  :

 

                ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на  „И.г.п.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, ж.к.******, ул. ****** № **, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2013 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, по отношение на „И.г.п.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, ж.к.******, ул. ****** № 41.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ и ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „И.г.п.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, ж.к.******, ул. ****** № 41.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „И.г.п.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, ж.к.******, ул. ****** № ** А.Г.К., ЕГН ********** и определя възнаграждение за временния синдик 1000 лв.

                        НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „И.г.п.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, ж.к.******, ул. ****** № *.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „И.г.п.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, ж.к.******, ул. ****** № *   на 17.01.2017 г. в 10.30 ч. в Съдебната палата, гр. С., бул. "*** № *, СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

                                                                                  СЪДИЯ: