Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

22.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

01.07

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

58

по описа за

2020

година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от началник на РУ - Крумовград против Решение № 12/27.02.2020 г., постановено по АНД № 110/2019 г. по описа на Районен съд – Крумовград. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 19-0289-000262/27.11.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР - Кърджали, РУ - Крумовград, с което на Е.С.Н. от ***, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за извършено на 03.11.2019 г. в ***, нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Излага съображения, че от събраните в производството пред районния съд доказателства се установявало безспорно, че Е.С.Н. е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В тази връзка, сочи, че жалбоподателят е бил длъжен при избиране на скоростта си на движение да се съобрази с излязлото и пресичащо на пътното платно домашно животно, което представлявало препятствие на пътното платно и съответно представлявало опасност за движението. ЗДвП вменявал на водачите на пътни превозни средства задължението да управляват със скорост, която да им позволи да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Излизането на крава на платното и нейната скорост, можело да бъдат съобразени изначално от водачите на ППС, респ. появяването на животно на пътното платно можело да се определи като предвидимо препятствие, поради което водачът е бил длъжен да намали скоростта си, за да може да спре при всяка появила се внезапно на пътя опасност. Всичко това аргументирало виновно поведение от страна на Е.С., който бил длъжен и е могъл да очаква появата на животното на пътното платно, поради което за него възниквало регламентираното в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължение да съобрази скоростта си на движение с такова препятствие.

В тази връзка намира изводите на районния съд за неправилни и необосновани, респ. процесното административно нарушение било доказано по несъмнен начин, като в производството по издаване на АУАН и съставяне на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 12/27.02.2020 г., постановено по АНД № 110/2019 г. по описа на Районен съд – Крумовград, след което да постанови решение по същество, с което да потвърди Наказателно постановление № 19-0289-000262/27.11.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР - Кърджали, РУ - Крумовград, с което на Е.С.Н. от ***, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника адв.Ш., който оспорва касационната жалба. Счита решението на районния съд за законосъобразно и обосновано, в подкрепа на което излага подробни съоражения.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., намира касационната жалба за неоснователна. Сочи, че в мотивите, изложени към обжалваното решение било посочено, че нарушението, за което е бил санкциониран Е.С.Н. не е доказано безспорно, за което носител на доказателствената тежест е  административнонаказващият орган, който не е положил всички усилия, обективно да установи фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, с участието на наказаното лице - Е.С.Н. Първоинстанционният съд подробно бил посочил всички останали неизяснени въпроси за това, чия е вината за настъпилото ПТП. По делото не били налични доказателства за виновно нарушение на правилата за движение от страна на Е.С.Н., поради което касационната жалба се явявала неоснователна и обжалваното решение следвало да бъде оставено в сила.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост на атакуванато решение, по съществото си представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Крумовград е отменил Наказателно постановление № 19-0289-000262/27.11.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР - Кърджали, РУ - Крумовград, с което на Е.С.Н. от ***, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за извършено на 03.11.2019 г. в ***, нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 03.11.2019 г. в ***, на ул.„***“,  управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, при движение с несъобразена скорост с конкретните условия за видимост, блъска домашно животно – крава с ушна марка № ***, движеща се без надзор в обхвата на пътя.

Районният съд е приел за недоказано в производството, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, респ., че за настъпилото ПТП е виновен Е.С.Н. Изложил е мотиви, че в хода на административнонаказателното производство е следвало да бъде назначена автотехническа експертиза, с помощта на която би могло да се достигне с голяма категоричност до отговор на въпроса за виновния водач за настъпването на ПТП. Следвало въпросът за вината да бъде изяснен преди издаването на НП, а в случая били налице неизяснени множество обстоятелства – видимостта на жалбоподателя спрямо пресичащото пътя животно, дали е бил налице спирачен път на автомобила и какво е било неговото разстояние в метри, точната скорост на движение на ППС и доколко животното е попадало в мъртвата зона на автомобила. В заключение е посочил, че съдът признава извършителят на административното нарушение за виновен, само когато обвинението, че е извършил административно нарушение, е доказано по несъмнен начин, което в проведеното в Районен съд – Крумовград административнонаказателно производство не било установено. Изложил е и доводи за разминаване в часа на настъпване на произшествието, като в АУАН било посочено, че нарушението е извършено в 4.15 часа, а в НП било отразено, че нарушението е осъществено в 3.45 часа.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на районен съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на началник РУ – Крумовград са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение не е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, по следните съображения:

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо – чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП въвежда задължението за водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В изречение 2-ро на посочената разпоредба е регламентирано и задължението за водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В конкретния случай на Е.С.Н. от *** е вменено извършването на административно нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 03.11.2019 г. в ***, на ул.„***“,  управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, при движение с несъобразена скорост с конкретните условия за видимост, блъска домашно животно – крава с ушна марка № ***, движеща се без надзор в обхвата на пътя.

От представените и приети от районния съд доказателства се установява, че ПТП произшествие е настъпило в границите на населено място – ***, в първите часове на денонощието, респ. в условията на тъмнина и ниска видимост, поради гъста мъгла. Изложеното от свидетелите Т. и П., че непосредствено преди мястото на удара имало поставен предупредителен знак за поява на домашни животни, се опровергава по категоричен начин от постъпилото и прието от съда писмо с изх. ***/*** г. на община Крумовград, видно от което в ***, ул.„***“, преди ***, към датата на настъпване на ПТП е нямало монтиран пътен знак А21 „Възможна е поява на домашни животни“. Липсват данни за спирачен път на автомобила, както и за това каква е била скоростта на превозното средство. АНО не е изложил никакви мотиви относно приетото в АУАН и НП обстоятелство, че скоростта на ППС е била несъобразена с конкретните условия. Неясно е, защо според контролните органи скоростта на Е.С. е била несъобразена с конкретните условия за видимост и в какво се изразява това несъобразяване. В тази връзка, от разпита на свидетелите безспорно е било установено, че на посочените в НП място, дата и час е била налице силно  ограничена видимост, поради гъста мъгла, което съчетано с обстоятелството, че домашното животно се е движело без надзор в тъмната част на денонощието и то по една от главните улици на ***, предполага внезапното му излизане пред движещите се там превозни средства, съответно незначително време за реакция от страна на водача на МПС за избягване на удара, независимо от скоростта на движение.

При тези данни, както правилно е преценил районният съд, нарушението не се явява доказано от обективна страна и субективна страна, респ. липсват безспорни данни за неизпълнениe на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, въвеждаща задължението за водач на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

В производството пред районния съд не са ангажирани, съответно приети доказателства, които да установят дори приблизително скоростта, с която се е движил Е.Н., за да бъде извършена преценка доколко в конкретния случай същата се явява несъобразена с конкретните атмосферни условия, респ. с ниската видимост, дали същата е била в границите на установената за населеното място, както и данни за наличието на спирачен път на автомобила. Тези обстоятелства по никакъв начин не са били изследвани от контролните органи, поради което и по гореизложените съображения, е изцяло неясно по какъв начин е преценено, че в случая е налице нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП изисква деецът да е причинил ПТП поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение на задълженията си по ал. 1. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 03.11.2019 г. Е.С.Н. е осъществил вмененото му нарушение на ЗДвП и дали вследствие на това е настъпило процесното ПТП. Събраните в производството пред районния съд доказателства не установяват тези обстоятелства по несъмнен начин. В този смисъл следва да се  посочи, че на посочената дата и място безспорно ответникът по касация е управлявал посочения в акта и постановлението лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, но липсват безспорни доказателства, които да обосноват извода, че е осъществил вмененото му нарушение на ЗДвП. Събраните в производството пред районния съд доказателства обосновават извода за внезапна поява на домашното животно на пътното платно, оставено без надзор в чертите на населеното място – ***, което съчетано с ниската видимост вследствие на ранния час от денонощието и наличието на гъста мъгла, липсата на доказателства за движение на пътното превозно средство с висока скорост и наличието на спирачен път, води до обоснованост на изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на административното нарушение.

В конкретния случай, в качеството си на водач на МПС Е.Н. е следвало да вземе предвид всички фактори, влияещи върху пътната обстановка, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие. Внезапно излязлото на пътното платно домашно животно – крава, при установената пред районния съд фактическа обстановка, не съставлява предвидимо препятствие за водача на автомобила в случая, респ. той не е бил длъжен и не е можел да предвиди тази опасност и съответно да реагира и да я избегне. В този смисъл отново следва да се посочи, че процесното ПТП е настъпило в чертите на населено място, в тъмната част на денонощието, при наличието на гъста мъгла, при липсата на предупредителен знак за появата на домашни животни, което в съвкупност с това, че животното е било оставено без надзор от собственика си и при липсата на каквито и да са данни за скорост на движение на превозното средство, включително и на такава, превишаваща нормативно разрешената и наличието на спирачен път на автомобила, аргументира извода, че в случая Е.Н. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици, респ. касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

По изложените съображения, касационният съд намира, че в производството пред първоинстанционния съд не е било установено, че административното нарушение е извършено от обективна и субективна страна, поради което и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно. Пред касационната инстанция не са представени никакви доказателства, оборващи този извод, като в процесната жалба не са релевирани надлежни твърдения в обратната насока.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от началник РУ - Крумовград за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Крумовград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12/27.02.2020 г., постановено по АНД № 110/2019 г. по описа на Районен съд – Крумовград.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.