Р Е Ш Е Н И Е
№260164/11.11.2020г. 11.11.2020 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХVІ граждански състав
На шестнадесети октомври две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 1482 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П.,
ул. „***, представлявано от Ж. П. С. и М. М. М.-Д., против „Боги 09” ЕООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. „***, представлявано от
управител Т. Д. Д., с която се претендира постановяване на решение, с което
бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а именно:
сумата от 201,35 лв.-главница, представляваща стойността на
доставена ел.енергия и мрежови услуги за периода от 03.09.2019 г. до 01.01.2020
г. , сумата от 3,50 лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
12.11.2019 г. до 04.03.2020 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 05.03.2020 г. до окончателното изплащане и разноските по
заповедното производство в размер на 75,00
лв.
Ищецът твърди, че е краен снабдител съгласно чл. 98А
от Закона за енергетиката, че осъществява дейността си въз основа на Общи
условия, обвързващи потребителите, без да е необходимо изричното им приемане,
които условия били утвърдени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г., влезли в
сила на 27.06.2008 г., публикувани на сайта на дружеството.Съгласно чл.29,ал.1
от Правилата за търговия с ел.енергия,одобрени от ДКВР на 23.07.2013
г.,мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху използваната ел.енергия
и/или предоставената мощност.Съгласно ал.3 на същия член заплащането от
клиентите мрежови услуги били достъп до електропреносната мрежа и пренос по
електропреносната мрежа,достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и
други мрежови услуги. Горепосочените услуги се заплащали от всички
потребители,чийто обекти били присъединени към мрежата на съответния
оператор,като в правилата нямало разграничение според това,чия собственост са
присъединителните съоръжения-собственост на оператора на мрежата,на потребителя
или на трето лице.От гореизброените услуги цената за достъп се заплащали върху
предоставената мощност и се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния
период. Ответника имал качеството на небитов клиент,съгласно определение в §
1,т.33а от Допълнителните разпоредби на закона,с оглед на това,че купуваната за
обекта му ел.енергия била за небитови нужди.Цените в енергетиката,включително и
цените за мрежови услуги се определяли и заплащали на основание решения на
ДКВР,постановени на основание чл.21,ал.1,т.8 и чл.30,ал.1,т.13 ЗЕ,което
изключвало свободата на договаряне между страните по договорни правоотношения
относно цената,по силата на която операторът на електроразпределителната мрежа
предоставял услугите. Предвид установените законови положения било ясно,че
цените на предоставените от мрежовите оператори услуги се утвърждавали от ДКВР
на основание чл.36а ЗЕ,като решенията на комисията в тази насока били
задължителни за енергийните предприятия на основание чл.36,ал.1 ЗЕ.
С оглед на това по силата на чл.7,т.1 от ОУ на
ищцовото дружество и по силата на чл.11,т.1 от ОУ на оператора на
разпределителната мрежа,двете дружества са се задължили съответно да снабдяват
с ел.енергия и предоставят мрежови услуги на обекта на ответника с ИТН ***,находящ
се в гр.Я.,ул.“***. За „Боги 08“ ЕООД бил открит клиентски номер *** в
качеството на собственик на посочения имот,видно от входираните документи за
откриване на партидата. Ответника от своя страна,съгласно чл.11,т.1 от ОУ на
ищеца и чл.8,т.2 от ОУ на оператора на мрежата се задължил да заплаща всички
свои задължения,свързани със снабдяването с ел.енергия и предоставени мрежови
услуги,в сроковете и по начините,определени в същите-чл.18,ал.1 и ал.2 от ОУ на
крайния снабдител. Съгласно чл.27,ал.1 от ОУ при неплащане в срок на дължимите
суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по ОУ за периода
09.09.2019 г.-01.01.2020 г. ищеца доставил ел.енергия,а „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД предоставило мрежови услуги на обекта на „Боги 08“ ЕООД на обща
стойност 201,35 лв.,които не били платени.Поради забава в плащанията на
горепосочената главница,ответникът дължал обезщетение за забавено плащане в общ
размер от 3,50 лв. за периода 12.11.2019 г.-04.03.2020 г.Обезщетението за
забава се дължало за период от датата на падежа на фактурата до датата на
образуване на настоящото производство.Срокът на плащане на фактурите бил
посочен във всяка една от тях,издадените фактури,техния падеж и период,както и
размерът и периодът на дължимата лихва за забава,били подробно описани в
приложеното препис-извлечение от клиентската сметка на ответника.
За дължимите суми – главница и лихва, ищецът подал заявление
по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, но
ответникът възразил в законоустановения срок по чл. 414, ал.2 от ГПК, поради
което се предявява настоящия установителен иск.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
законен или процесуален представител,като с молба преди откритото съдебно
заседание прави искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и поддържа
предявения иск, сочи доказателства и претендира разноски.
Правното основание на предявения иск
е чл. 422 от ГПК във вр.чл. 79 от ЗЗД във вр.чл. 318 и сл. от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
отговор, в който оспорва иска с твърдението, че е заплатил претендираните
суми,като представя писмени доказателства в тази насока. Извършвайки плащането
ответното дружество правило признание на иска,като не е дало повод за
завеждането на същия,като липсвало доказателства преди това да е бил поставен в
забава,както предвиждали ОУ,респ.да е бил канен да плати задълженията си и да
не е сторил това. На основание чл.78,ал.2 ГПК ответното дружество не дължало
разноските сторени както в заповедното производство,така и тези в настоящото.
В съдебно заседание ответникът не изпраща
законен представител,като се представлява от пълномощник адвокат. Сочи
доказателства и претендира отхвърляне на иска.
След преценка на твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от заявител „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД - гр.П. и
длъжник „Боги 09” ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Я.,за сумата от 201,35 лв.-главница, представляваща
стойността на доставена ел.енергия и мрежови услуги за периода от 03.09.2019 г.
до 01.01.2020 г. , сумата от 3,50 лв.-обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 12.11.2019 г. до 04.03.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.03.2020 г. до окончателното
изплащане.
Съдът е уважил
това искане като е издал заповед № *** г. за претендираната по заявлението
сума, съставляваща главница и обезщетение за забава , както и законната лихва
за забава върху главницата, считано от 05.03.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането и разноските в заповедното производство в размер на 75,00 лв.
общо, а в законоустановения срок длъжникът е депозирал пред съда възражение по
смисъла на чл.414 ГПК за недължимост на сумите.
Не се спори
между страните, че ищецът е краен снабдител съгласно чл. 98А от Закона за
енергетиката, като осъществява дейността си въз основа на Общи условия,
обвързващи потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, които
условия са утвърдени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г., влезли в сила на
27.06.2008 г., публикувани на сайта на дружеството.
Не се спори
относно обстоятелствата, че потребителите на крайния снабдител използват разпределителните
мрежи, към които са присъединени, като съгласно чл. 28, ал.1 от Правилата за
търговия с ел. енергия потребители,
одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. присъединените към електроразпределителната
мрежа при публично известни общи условия клиенти, следва да заплащат на крайния
снабдител всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп до
електроразпределителната мрежа, утвърдена от ДКЕВР, определена на база предоставената
на клиента мощност за всеки ден в рамките на отчетния период.
Не се спори и
относно обстоятелствата, че ищецът е следвало да предоставя на ответника
ел.енергия , в качеството му на небитов клиент-търговец по смисъла на §1 от ДР
на ЗЕ, като оператора на мрежата се е задължил да предоставя мрежови услуги на
обекта. За периода от 03.09.2019 г. – 01.01.2020 г. ищецът е начислил на
ответника цена за предоставени мрежови
услуги – достъп до електроразпределителната мрежа в общ размер на 201,35 лв.,
за което е издал фактури, приложени и
приети като писмени доказателства и неоспорени от ответното дружество. Основанието
за издаване на фактурите, за посочения период в исковата молба, било начислена, но неплатена
от ответника цена за достъп до електроразпределителната мрежа за посочения
период.
Не се спори
относно обстоятелствата, че ответникът не е заплатил в срок сумите, а при
просрочие, съгласно ОУ, се дължи лихва за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден.
От
представените с исковата молба писмени доказателства приети и неоспорени от
ответника се установява,че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от
20.12.2018 г.,вписан в службата по вписванията Община-Я. е продала на ответното
дружество „Боги-08“ ЕООД следния недвижим имот-клуб-ресторант с административен
адрес гр.Я.,ул.“***. Със заявление за услуга-смяна на клиент за обект на
регулирания пазар на 01.10.2019 г. подадено от ответното дружество до ищцовото
е поискано извършването на услуги свързани с доставка и продажба на енергия и
смяна на име за ИТН *** на посочения по-горе недвижим имот. С декларация за
достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД
приложение 1,подадена от ответното дружество е поискано достъп до електроразпределителната
мрежа за обект ИТН ***-клуб,ресторант на адрес в гр.Я., ул.“*** с постоянно
захранване,като с заявление-декларация за започване на продажба на електрическа
енергия,приложение 2 ответното дружество е поискало от „ЕВН България
Електроснабдяване“ за посочения обект,без промяна на параметрите на
съществуващото присъединяване към разпределителната електрическа мрежа и
предназначението на обекта.
Също така се
установява,че със системни бонове от 04.09.2020 г. ответното дружество е
заплатило дължимите суми в размер на 201,35
лв.-главница и 3,50 лв.-лихви за забава.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявените
искове са с правни основания по чл.422 вр. чл.415 Граждански
процесуален кодекс вр. чл.79 Закон за
задълженията и договорите и чл.318 и сл. Търговски закон и чл.86, ал.1 Закон за
задълженията и договорите.Съдът намира същите за процесуално допустими .
Страните не спорят, че са обвързани от
договор за продажба на ел.енергия и предоставяне на мрежови услуги при Общи
условия съгласно чл.11,т.1 от ОУ на ищеца и по силата на чл.8,т.2 от ОУ на
оператора на разпределителната мрежа досежно собствен на ответника обект на адрес
гр. Я.,ул.“***,клуб-ресторант, с ИТН ***, както и че по силата на чл. 7, т.1 от
ОУ, утвърдени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008 г. и по силата на чл.8,т.2 от ОУ на оператора на разпределителната
мрежа, дружеството поело задължение да снабдява с ел.енергия обекта на
ответника,а оператора на разпределителната мрежа поело задължение да предоставя
мрежови услуги, а последният от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от ОУ, се
задължил да заплаща всички свои задължения към ЕРП в сроковете и по начините,
определени в чл.18, ал.1 и ал.2 от ОУ. Не е спорно и че за периода от 03.09.2019
г.-01.01.2020 г. на обекта на ответното дружество са предоставени мрежови
услуги на стойност 201,35 лв.,за което са издадени фактури. Няма спор също и
относно това, че дължимите суми не са били заплатени в срок, поради което и на
осн. чл. 27, ал.1 от ОУ задълженото лице дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден, която лихва за процесните периоди по
издадените фактури възлиза на сумата от общо 3,50 лв., неоспорена по размер от
ответника. Безспорно е също и това, че със системни бонове от 04.09.2020 г. ответното
дружество е заплатило дължимите суми в размер на 201,35 лв.-главница и 3,50 лв.-лихви за
забава.
С оглед на
това,че задължението за главница и лихви за
забава в претендираните от ищеца размери са заплатени от ответника в
хода на производството,което от своя страна е доказателство за признаването на
иска,като посоченото обстоятелство не е оспорено и е признато от страна на
ищеца. С оглед на това и съгласно
разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК установителния иск следва да бъде отхвърлен.
Спорния момент
между страните е дали ответното дружество с поведението си е станало причина за
завеждане на настоящия установителен иск и дали следва да отговаря за
направените от ищеца разноски както в исковото,така и в заповедното
производство.В тази насока пълномощника на ответника прави възражение,че
липсвали доказателства преди образуване на делото да е бил поставен в
забава,както предвиждала гл.II,раздел IV,чл.18,ал.2
и ал.4 от ОУ,респ.да е бил канен да плати задължението си и да не е сторил
това. Настоящото възражение се преценя от настоящия съдебен състав,като
неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи,че потребителите какъвто се
явява и ответника,присъединени към електроразпределителната мрежа при публично
известни общи условия,заплащат всички мрежови услуги,каквато е и цената за
достъп ,на крайния снабдител и обвързват потребителите,без да е необходимо
изричното им писмено приемане,като ищцовото дружество в тази насока няма задължение да кани ответното дружество
да плати задължението си,като при неплащане на сумите в срок същото е изпаднало
в забава,съгласно ОУ на ищцовото дружество.
С оглед на
това искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото дело е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК . Ответника с
поведението си е станал причина за
завеждане на установителния иск и поради това следва да отговаря за направените
от ищеца разноски.
Съгласно ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
В тази връзка ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски и в заповедното
производство.
Водим от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422
вр. чл.415 Граждански процесуален кодекс вр. чл.79 Закон за задълженията и договорите и чл.318 и
сл. Търговски закон и чл.86, ал.1 Закон за задълженията и договорите от ЕВН България Електроснабдяване” АД- гр.П.,
ЕИК ***, адрес гр.П., ул.”***,против Боги
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Боги
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: