№ 115
гр. Кюстендил, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500151 по описа за 2022 година
В.В.С.. с ЕГН *** и адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, чрез пълномощника адв. Ю.С.,
обжалва Решение № 48 от 31.01.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2321/2021
г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Дупница е осъдил В.В.С.. да
заплати на Л.П.Б., ЕГН **********, сумата 1000 лв., представляваща дадено капаро за
неосъществена сделка за продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба – 19.11.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, както и да му заплати разноските по делото в размер на 410 лв.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразност. Сочи като неправилен извода на районния съд, че не е
налице сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, тъй като
разписката за капаро не била подписана от ищеца. Твърди, че с подписване на исковата
молба от страна на ищеца, както и на поканата за връщане на даденото капаро, изпратена с
обратна разписка и приложена като доказателство по делото, ищецът е потвърдил наличието
на такъв предварителен договор за закупуване на процесния имот, респ. налице бил валидно
сключен предварителен договор на 05.07.2021 г. между страните. Акцентира върху
обстоятелството, че същата разписка, подписана само от ответника, съдържала всички
реквизити на предварителен договор. Предвид изложеното счита, че платената сума от 1000
лв. представлявала задатък, който съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗЗД можело да се задържи от
изправната страна – в случая ответника, тъй като покупко-продажбата не била осъществена
по вина на ищеца Б.. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на
предявените искови претенции. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна
Л.П.Б. чрез пълномощника му адв. И.И., в който се възразява срещу депозираната въззивна
жалба и изложените в нея твърдения като неоснователни, а първоинстанционното решение
се приема за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по
1
делото писмени и гласни доказателства и приложимата съдебна практика. Иска се оставяне
без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и пР.гането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Страните не спорят по установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. Окръжен съд изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи
фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са
приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в
настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
Пред РС Дупница е предявена искова претенция с правно основание чл.55, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД с искане ответника В.В.С.. да бъде осъден да заплати на ищеца Л.П.Б.
сумата от 1000 лева, дадена като капаро за неосъществена сделка за продажба на недвижим
имот, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
19.11.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът пояснява, че исковата сума представлява дадено капаро по сключен между
страните устен договор за закупуване на недвижим имот в с.С., собственост на ответника,
като получаването й от ответника било удостоверено чрез издадена и подписана от
последния разписка. Поради възникнало впоследствие недоразумение относно площта на
недвижимия имот, ищецът се отказал от закупуването му и поискал ответника да му върне
даденото капаро, за което изпратил надлежна покана. Последвалият отказ мотивирал
правният му интерес от предявяване на иска.
Ответникът оспорва основателността на исковата претенция. Сочи, че ищецът имал
представа от вида и размерите на недвижимия имот, тъй като го бил виждал. Не оспорва
сключването на устен договор за продажба на недвижимия имот. Счита, че има право да
задържи капарото, на основание чл.93, ал.2 ЗЗД, тъй като купувачът не бил изпълнил
задължението си да заплати договорената цена.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК
районният съд е указал на ищеца, че е в негова тежест да докаже, че ответникът е получил
претендираната сума, като основанието за получаване е отпаднало. Предвид направеното от
ответника възражение по чл.93, ал.2 ЗЗД съдът е възложил в тежест на последния да
установи наличието на валидно сключен договор, чието изпълнение е обезпечено с даване
2
на задатък; неизпълнение от страната, която е дала задатъка; отказ (разваляне) от договор от
ответника като изправна страна – да е изпълнил задължението си по договора или да е бил
готов да го престира.
В обжалваното решение на районният съд е отчетено, че между страните безспорно е
била сключена устна уговорка за продажба на процесния недвижим имот, както и че ищецът
е заплатил на ответника капаро по уговорената продажба в размер на 1000 лева. В тази
насока съдът е обсъдил както представената по делото разписка, в която е описана
постигнатата договореност и получаването от продавача на 1000 лева като капаро, така и
събраните пред него гласни доказателства. Констатирано е също така соченото от ищецът
несъответствие между площта на процесния имот по документа за собственост и
приложената по делото от ответника скица на имота.
При така установените факти районният съд е приел, че с предаването на сумата от
1000 лева от ищеца ответникът е установил фактическа власт върху последната, както и че
постигнатата устна уговорка не довела до сключване на договор, при което е формирал
извод за основателност на исковата претенция по чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, доколкото
разместването на имуществени блага е довело до обогатяване на ответника и обедняване на
ищеца при отпаднало основание. Изложил е мотиви за неоснователност на възражението на
ответника по чл.93, ал.2 ЗЗД, приемайки, че последният не е доказал наличието на валидно
сключен договор за продажба на недвижим имот. В тази насока се е позовал на
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗЗД, където е прието, че предварителният договор за сключване
на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална форма (какъвто е
случаят) трябва да се сключи в писмена форма. Изложил е, че доколкото по делото е
безспорно, че постигнатата уговорка е устна, то последната няма изискуемата от закона
форма, при което съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД е нищожна и не е породила правни последици за
страните. Изложено е също така, че макар съставената разписка да съдържа съществените
елементи на договора за продажба, доколкото е подписана само от едната страна –
продавача, и цели единствено установяване на основание за предаване на сумата от 1000
лева, не може да се приеме, че има характерните черти на предварителен договор за
продажба на недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е
сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Според ал. 2 на чл. 93 ЗЗД, ако
страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си другата страна може да се
откаже от договора и да задържи задатъка. Предвидената със закона (чл. 93, ал. 2 ЗЗД)
обезщетително-наказателна функция на задатъка има действие при виновна невъзможност
за изпълнение на задължението. От една страна, задатъкът представлява средство за
обезщетяване на изправната страна за вредите от неизпълнението, а от друга - наказание за
неизправната страна, допуснала неизпълнението и станала причина изправната страна да се
откаже от договора.
За да се обезпечи изпълнението й, изправната страна следва да докаже валидно
сключен договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък /капаро/,
неизпълнение от страната, която е получила задатъка, отказ /разваляне/ от договора от
другата страна – тази която е дала задатъка, като последната трябва да е изправна – да е
изпълнила задълженията си по договора или да е готова да престира, каквито указания е дал
и районният съд.
Безспорно е, че издадената от ответника разписка обективира преддоговорни
отношения между страните за сключване на договор за продажба на недвижим имот,
представляващ дворно място, образуващо парцел Х-412, в кв.16 по сега действащия план на
с. С., общ. Р., обл. К., а по стария план, парцел XIII – 643 в кв.45, ведно със застроената в
същия жилищна постройка. В същата е описано, че В.В.С.., в качеството на продавач на
имота, е получил в брой сумата от 1000 лева от бъдещия купувач Л.П.Б..
Макар и да се приеме, че процесната разписка, има характера на преддоговорно
съглашение, а не същински предварителен договор, за който да е изискуема писмена форма,
за да се говори за съглашение е необходимо удостоверяване съгласието и на двете страни,
3
което се установи от положени подписи.
Отделно от това от разписката не може да се формира извод за постигнато съгласие
предадената сума да има обезщетителна и обезпечителна функция по отношение
задължението на ищеца да закупи собствения на ответника имот. Същата, както правилно е
отразил и районният съд, удостоверява самото предаване на сумата от 1000 лева на
продавача. Свидетелят Д.М. сочи, че ищецът се съгласил да даде 1000 лева на продавача,
след което сумата да бъде приспадната от продажната цена на имота, но ответникът
посочил, че няма пари „за скица, за пътни и други разходи“, и тогава ищецът Б. дал парите
на отв.В.С. и подписали „някакъв договор за това, че В. е получил 1000 лева от Л.“. От тези
данни може да се обоснове и извод, че процесната сума е дадена не като задатък, а с цел да
подпомогне продавача да се снабди с нужните за продажбата документи. За пълнота дори и
да се приеме наличието на обезпечителна функция на процесната сума от 1000 лева, от
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, не може да се
формира извод за виновно неизпълнение на задължението на ищецът – купувач. Както се
установява, последният е бил подведен за действителната площ на имота, а кредиторът не
може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо различно от договореното.
Доколкото по делото е установено имущественото разместване чрез предаването на
сумата от 1000 лева от ищеца на ответника, то то е довело до неоснователно обогатяване на
последния и обедняване на ищеца, при което обжалваното решение ще бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат сторените във въззивното производство
разноски, възлизащи на сумата от 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения , Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48 от 31.01.2022 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д. № 2321/2021 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В.В.С.., ЕГН ********** да заплати на Л.П.Б., ЕГН **********, разноски
по делото в размер на 300 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4