№ 25
гр. Плевен, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20224430104820 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от П. Х. В., ЕГН
**********, гр. ***, чрез адв. Д. В. М., П.ска Адвокатска Колегия, с адрес
на кантора и съдебен адрес гр.П., против: *** ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от И.В.Д., Д.В.Н. с
правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, с цена на иска 1 394.50 лева.
Съдът е сезиран с искане да приеме , че Договор № 1048155/01.08.2021г. за
предоставяне на потребителски кредит и Анекс № 1 към него сключен с ***
ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с
чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Съдът е сезиран с искане при условията на
евентуалност, да приеме , че клаузата на чл.5 от Договор №
1048155/01.08.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит и Анекс № 1
към него сключен с *** ЕООД, въз основа на която клауза е сключен
Договор за гаранция/ поръчителство и Анекс към него е нищожна на
основание чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Ищцата е страна по Договор № 1048155/01.08.2021г. за
предоставяне на потребителски кредит, сключен с „***“ ЕООД.
Съгласно, Договор № 1048155/01.08.2021г. за предоставяне на
потребителски кредит, ищцата трябва да върне сумата по кредита която се
явява сума от 984 лева, при сума на получаване 800 лева, при лихва от 184
лева, при ГПР: 49.11 %, ГЛП: 23.00%, при срок на кредита от 12 на брой
вноски.
Съгласно чл.5 от Договор № 1048155/01.08.2021г. за предоставяне на
потребителски кредит ищцата следва да сключи Договор за гаранция с
дружеството ***, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор №
1048155/01.08.2021г. за предоставяне на потребителски кредит. По сключения
1
Договор за гаранция, ищцата следва да заплати сумата от 744 лева, подробно
описана и дължима и спрямо погасителния план към договора за гаранция.
На 16.11.2021г., ищцата сключва Анекс към Договор №
1048155/01.08.2021г. за предоставяне на потребителски кредит, чрез който
Анекс дължимата сума от 800 лева отпусната по кредита се увеличава с още
400 лева отпуснати по кредита или общо 1200 лева отпуснати по кредита.
На 16.11.2021г., ищцата сключва Анекс към Договор за гаранция с
дружеството ***, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор №
1048155/01.08.2021г. за предоставяне на потребителски кредит; чрез който
Анекс дължимата сума по договора за гаранция се увеличава до 778.34 лева,
видно от Анекс към погасителен план.
Договор № 1048155/01.08.2021г. за предоставяне на потребителски
кредит и Анекс № 1 към него сключен с *** ЕООД, е нищожен на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
Законът за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по
повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор
договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
На първо място, сключеният Договор № 1048155/01.08.2021г. за
предоставяне на потребителски кредит и Анекс № 1 към него сключен с ***
ЕООД е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно
чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, договор за потребителски
кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В случая в Договор № 1048155/01.08.2021г. за
предоставяне на потребителски кредит, сключен с *** ЕООД, е посочен
годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за
прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по
- съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план има
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната
неяснота съществено ограничава правата на ищцата и е основание за
недействителност на Договор № 1048155/01.08.2021г. за предоставяне на
потребителски кредит сключен с *** ЕООД.
В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се
съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая има
погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в
него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор №
1048155/01.08.2021г. за предоставяне на потребителски кредит е предвидена
дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало
да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната
периодичност. Това не е сторено от кредитодателя, а единствено и само се е
задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво
точно се съдържа в тази обща сума. Това създава невъзможност за ищцата
да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви
2
компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява
още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен
заем. В този смисъл е и трайната практика.
На следващо място, процесният договор не отговаря на изискваният на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор №
1048155/01.08.2021г. за предоставяне на потребителски кредит е посочена
само абсолютната стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредбите
на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест; в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
настоящия случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР,
освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не става
ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все
включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези
обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Тези съставни елементи остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От
изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не
е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват,
следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено
в тях. Именно и поради това, Договор № 1033559 за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние, поради неспазване на изискването
на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Наред с това, Договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на
ГПР, чл. 11 ал. 1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се
претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство и Анекс към него не е
включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на
49.11%, чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за
3
гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха
нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по
Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление
на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от
ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Налице е заобикаляне
на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г.
Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по
Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези - нищожната клауза на процесния Договор №
1048155/01.08.2021г. за предоставяне на потребителски кредит относно
определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на
закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в
него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като
изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е
приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе
клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.
В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично
посочва, че когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от
4
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за
определяне на ГПР. Въз основа на това Договор № 1048155/01.08.2021г. за
предоставяне на потребителски кредит следва да се прогласи за
недействителен.
В тази насока са многобройните решения на съдилищата в страната,
именно постановени против *** ЕООД, служещ си с поръчители/гаранти,
обективирани в: Решение № 260925 от 22.07.2021 г. по в. гр. д. № 575 / 2021 г.
на VII състав на Окръжен съд - П., Решение № 260123 от 25.09.2020 г. по в.
гр. д. № 1214 / 2020 г. на VII състав на Окръжен съд - П., Решение № 262657
от 21.12.2021 г. по гр. д. № 15237 / 2020 г. на X състав на Районен съд - П.,
Решение № 262008 от 16.07.2021 г. по гр. д. № 15249 / 2020 г. на XIX състав
на Районен съд - П., Решение от 26.08.2021 г. по гр. д. № 323 / 2020 г. на
Районен съд - Берковица, Решение № 1582 от 08.05.2020 г. по гр. д. № 3190 /
2019 г. на XXI състав на Районен съд — П., Решение № 260375 от 06.11.2020
г. по гр. д. № 7767 / 2019 г. на I състав на Районен съд - Русе, и много други.
В тази насока е практиката на съдилищата в страната, именно
формирана по Договори за кредит, обезпечени с договор за гарант/поръчител,
обективирана в Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991 / 2020
г. на Софийски градски съд, Решение № 260397 от 19.11.2020 г. по в. гр. д. №
2257 / 2020 г. на Окръжен съд - П., Решение № 260188 от 07.10.2020 г. по в.
гр. д. № 1781 / 2019 г. на V състав на Окръжен съд - П., Решение № 261893 от
06.07.2021 г. по гр. д. № 16487 / 2020 г. на П1 състав на Районен съд - П.,
Решение от 26.05.2021 г. по гр. д. № 318 / 2020 г. на Районен съд - Берковица,
Решение № 855 от 03.07.2020 г. по гр. д. № 4210 / 2019 г. на VTO състав на
Районен съд - Русе, Решение от 10.03.2021 г. по гр. д. № 620 / 2020 г. на
Районен съд - Велинград, Решение от 11.05.2020 г. по гр. д. № 20156 / 2019 г.
на Софийски районен съд,.Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - П. по в.
гр. д. № 1207/2019 г., Решеше № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - П. по в. гр. д. №
2373/2019 г.; Решеше № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 2344/2019
г.; Решеше № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Чл.5 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищцата,
е необходимо да сключи договор за поръчителство. Т.е въз основа на чл.5 от
договора, ищцата е длъжна да сключи договор за поръчителство, за да и бъде
отпуснат кредит. Сключването на договор за поръчителство е въздигнато в
условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да
бъде отпуснат последният. Посочената клауза, води до нееквивалентност на
насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и
да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се
приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна
липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната
страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация,
като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е
настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че
клаузата на чл.5 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се
задължава П. Х. В., да сключи договор за поръчителство, чието
възнаграждение е
в размер на 100% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.5 от
5
Договора за кредит, противоречи на добрите нрави.
Наред с това, клаузата на чл.5 от Договор за кредит е нищожна като
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на
потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на ищеца,
като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посочените по-горе клаузи не са
формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани
сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят
на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.
На следващо място, клаузата на чл.5 от Договор за кредит е нищожна
на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата на чл.5 от Договор
за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2
ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че
клаузата на чл.1 ал.2 от същия е част от едни стандартни и бланкетни,
отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат
възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на
договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
По гореизложените съображения, съдът намира, че следва да се
произнесе с решение, с което да приеме , че Договор № 1048155/01.08.2021г.
за предоставяне на потребителски кредит и Анекс № 1 към него сключен с
„***“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК,
вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с
чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, че Договор № 1048155/01.08.2021г. за предоставяне
на потребителски кредит и Анекс № 1 към него, сключен между П. Х. В.,
ЕГН **********, гр. Плевен, *** и Фератум България ЕООД, е нищожен
.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – ПЛЕВЕН в двуседмичен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6