№ 402
гр. Плевен, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430200943 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 ал.1 вр с чл.58д т.3 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е МОТИВИРАНА РЕЗОЛЮЦИЯ № 22-3391-М0004 На Началник
Второ РУП ОД МВР от 15.04.2022г. с което ХР. П. П. с ЕГН ********** от
гр.Плевен на осн.чл58д,т3 от ЗАНН.
Като в индивидуалния административен акт е възпроизведено
съдържанието на АУАН серия АД № 16827/2022г.на ОДМВР-Плевен за това,
че на 08.04.2022г.в 08,25ч. жалбоподателят е управлявал МПС в срока на
лишаване от това право е ЗППАМ № 22¬0938-000182 от 28.03.22г във вр. с чл
171 т1 от ЗДВП.СУМПС с № ********** обявен за изземване.
Жалбоподателят Х.П. редовно призован, в съдебно заседание се явява
лично и с упълномощен от него представител- адв.М. К. АК-Плевен.
Поддържа искането за отмяна на издадената МОТИВИРАНА РЕЗОЛЮЦИЯ
№ 22-3391-М0004 На Началник Второ РУП ОД МВР от 15.04.2022г,
релевира факти за неналичие и пълна липса на виновно поведение от страна
на жалбоподателя, както и за незаконосъобразност при нейното издаване.
Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание
не се представлява и не излага становище по жалбата .
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваната МОТИВИРАНА РЕЗОЛЮЦИЯ № 22-3391-М0004 на Началник
Второ РУП ОД МВР от 15.04.2022г. с което на , ХР. П. П. с ЕГН **********
от гр.Плевен на осн.чл58д,т3 от ЗАНН е издадено резолюция за прекратяване
на административно наказателното производство .
1
На 08.04.2022г жалбоподателят е спрян от мл.инспектор при Второ РПУ-
гр.Плевен и колегата му св. П. Ф. Б. и след проверка в таблета ,както те
твърдят се установило ,че жалбоподателят П. е управлявал МПС в срока на
лишаване от това право е ЗППАМ № 22¬0938-000182 от 28.03.22г във вр. с чл
171 т1 от ЗДВП.СУМПС с № ********** обявен за изземване.Съставили му
АУАН № 16827/08.04.22г.
Като в индивидуалния административен акт е възпроизведено съдържанието
на АУАН серия АД № 16827/2022г.на ОДМВР-Плевен за това, че на
08.04.2022г.в 08,25ч. жалбоподателят е управлявал МПС в срока на лишаване
от това право е ЗППАМ № 22¬0938-000182 от 28.03.22г във вр. с чл 171 т1 от
ЗДВП.СУМПС с № ********** обявен за изземване.
Жалбоподателят е управлявал МПС в срока на лишаване от това право е
ЗППАМ № 22¬0938-000182 , без да е посочено в „ мотивираната“ резолюция
дали този ПАМ му е сведен до знанието и от кога.
Още в АУАН собственоръчно са вписани възражения в тази насока, че
жалбоподателят нито знае за издадената ЗППАМ, нито му е връчвана;
След двучасово изкачване на пътя при извършване на проверка и съставяне на
АУАН , П. лично е отишъл в сградата на С“ПП“-ОДМВР КАТ гр.Плевен и
след обедната почивка на служителите от АНД е поискал и получил
цитираната ЗППАМ, т.е. до момента на връчването е бил правоспособен
водач на МПС.
Горната фактическа обстановка се доказва от събраните и приобщени в
хода на съдебното следствие писменни доказателства ,а именно изискани са
всички налични документи касаещи АУАН № 16827/08.04.22г и АУАН №
609022/29.03.22г които са приложени и вложени в делото ,както и от разпита
на свидетелите П.Б., Светозар К. ,КР. АЛ. и В. КР..
Установи се че на 30.03.2022г. жалбоподателят е подал възражение
срещу предходен акт за установяване на административно нарушение GA №
609022 от 29.03.2022 г . съставен от младши автоконтрольор Д.Х. в нощта на
29.03.2022г. в 23. 30 часа. По случая жалбоподателят давал допълнителни
писмени обяснения на 07.04.2022г. пред г-н СВ. КР. на когото е възложена
проверката. Към тази дата жалбоподателят разбрал , че се извършва проверка
по повод на подадените от него възражения , с цел изясняване на случая.
Допълнителни обяснения на 07.04.2022г. дала и съпругата му, която
управлявала автомобила във въпросната нощ на 29.03.2022г.
Тъй като към тази дата 07.04.2022г, жалбоподателят се поинтересувал
дали срещу него има някакви взети ограничителни мерки,тъй като към този
момент нито му е вземан, нито поискан талона на автомобила ,нито
свидетелството за правоуправление , които били в него при даването на
допълителните обяснения нито му била връчена Заповед за ППАМ .
Жалбоподателят попитал св.К. пред когото давал обяснения дали може
да управлява и той му отговорил , че към настоящият момент няма пречка.
Ето защо , той продължил да управлявам семейният им автомобил,които
често бил управляван и от съпругата му .
2
Сутринта на 08.04.2022г. в 8 и 20 часа жалбопадателят бил спрян по
време на движения за рутинна проверка на пътя за с.Ясен до заведение Цър
Пър. Отново бил със съпругата си и детето. Тогава полицая му заявил, че
извършва проверка на документите. Предоставил ги заедно със талона на
автомобила. След извършената документална проверка полицаят извикал
допълнителен патрул на КАТ. Когато дошли и колегите му , поискали проба
за алкохол на жалбоподателят . Същият бил изпробван веднага и се установи
че е 0.00.Бил държан на място на проверката около час и половина, във които
го държали заедно със съпругата му и детето му пътя .Проверяващия
полицай му съставил АУАН, връчил му го и му разпоредил, че трябва да
сваля номерата на автомобила ,тъй като му отнемат книжката.
Жалбоподателят ги попитал по какви причини му свалят номерата и
проверяващият полицай му отговорил , че вече има издадена заповед която
се вижда на таблета ,за която в началото на проверката, първия патрул нищо
не споменал.
Жалбоподателят бил изключително изненадан и изключително
притеснен , а дъщеря им получила нервен срив.
Жалбоподателят провел веднага разговор със г-н К. , пред когото по
рано давал допълнителни обяснения и го попитал какво се случва. Той му
казал, че не е запознат със случая и че следна да изпълня разпорежданията на
колегите му . Жалбоподателят му отговорил че вече ги е изпълнил. Това
обстоятелство не бе отречено от св.К. в разпита му в хода на съдебното
следствие ,както и че той предният ден когато му е снемал допълнителни
обяснения не му е връчил ЗПАМ .
След като успял да организира транспортирането на колата , жалбоподателят
решил да отиде в КАТ, за да се поинтересува какво става с документите му и
номерата на колата. КАТ Плевен отваря за работа в 8 и 30 часа и има обедна
почивка от 12.00 до 13.00ч. След обедната почивка , при посещнието му , на
място го упътили да отиде на първо гише и когато се явил ,за негово още по
голямо него учудване му връчили Заповед за ППАМ в 13.15 часа .
С оглед на така установеното в хода на съдебното следствие ,съдът
счита,че вмененото нарушение на жалбоподателят въз основа на което е
издадена и тази резолюция след съставянето на АУАН сутринта на
08.04.2022г в 8 и 20 часа , и е абсолютно несъставомерно, тъй като никой не
го е уведомил и не му е връчил заповедта и същият не се явява
неправоспособен водач.
Жалбоподателят получил лично ЗПААМ , след като сам отишъл на
обяд във КАТ , а по късно на дата 14.04.2022г. ми била връчена отново
ЗПААМ от кварталния инспектор за втори път .
Установи се че жалбоподателят П. обжалва две заповеди за ПАМ ,
като втората е наложена на непълнолетното му дете детето тъй като
автомобилът се водил не негово име и служителите на КАТ свалили
номерата на автомобила още на пътя . Въз основа на жалбата е образувано
АД № 331 /2022г. в АС Плевен , по което има решение с което се отменя
Заповед по прилагане на ПАВ № 22-3391-000005/08.04.22г на Началник
3
Второ РПУ-гр.Плевен за прекратяване на регистрация за срок от шест месеца.
Безспорно и категорично се установи , че към датата и часа на проверката
08.04.2022г , такава заповед за прилагане на ПАМ не е връчвана и никой не е
уведомил жалбоподателят Х.П. за нейното създаване дори , поради което
органа е следвала да прекрати административно наказателното производство
по чл. 54 ал.1 т. 1 от ЗАНН поради липса на административно нарушение , а
не да счита , че деянието има данни за извършено престъпление , тоест да се
опитва да се ангажира още по тежка отговорност а именно наказателна , при
категорична липса на каквото и да било неправомерно поведение от страна на
жалбоподателят.
За първи път той разбира едва след изтичане на половин час от
проверката на 08.04.2022г, като му показали органите на КАТ данните , за
нещо което е въведено на таблета,както самите полицейски служители
твърдят.
Ето защо съдът счета ,че в нарушение на процесуалните правила ,
административно-наказващия орган вместо да разпореди извършване на
проверка , при всички подадени подробни и предходни възражения и след
преценка на събраните доказателства да се произнесе дали въобще има
извършено административно нарушение приема, че с деянието си
жалбоподателят ХР. П. П. е извършил престъпление от общ характер по
чл.343В, ал.З от НК и прекратява преписката на това основание , а не както е
по закон по чл. 54 ал,1т.1 от ЗАНН както би следвало да стори .
Съдът счита , че неизпълнението от страна на административно
наказващият орган законово вменено му задължение, не освобождава АНО
да провери няколко елементарни факта - часа на проверката/08,25ч./, мястото
на проверка/отдалечеността от гр.Плевен и най- вече от сградата на С“ПП“-
ОДМВР гр.Плевен/, работното време на служителите от АНД и кога като час
реално е връчена на 08.04.2022г. на жалбопадетелят процесната ЗП ПАМ, ако
административно наказващият орган е изследвал всички тези обстоятелства
би стигнал до извод, че към момента на съставяне на АУАН 08.04.22г ,
работното време на служителите от АНД при С“ПП“ гр.Плевен не е
започнало и за това вписаното за извършено нарушение не е извършено, а
щом не е извършено е повече от ясно, че няма извършено и престъпление и
жалбоподателят че същият е неправоспособен водач и не е осъществил
престъплението по чл343в от НК.
Нещо повече Заповедта за ППАМ е връчена на жалбоподателят едва на
08.04.22г след обяд ,след като вече му е съставен АУАН в 8,20ч на о8.04.22г
, че управлява като неправоспособен водач , след като той сам отива в КАТ –
гр.Плевен за да провери какво става и защо два часа и повече е държан на
пътя и са му свалени номерата на автомобила,и на 14..04.2022г. за втори път
чу е връчена ЗППАМ от кварталния инспектор.
Изолираното твърдение за извършено престъпление по чл.343в от НК , не е
мотив , когато не само , че не е подкрепено с други в насока на неговата
правилност доказателства , а напротив наказващия орган трябва да знае , че
Заповедта не е връчена и жалбоподателят няма как да знае за нейното
4
съществуване , а с това и резолюцията не е мотивирана, така както изисква
закона.
Това води съда да един единствен извод а именно за нейната
незаконосъобразност , тъй като в случая АНО единствено цели
производството да протича необосновано дълго във времето, а не както
следва по закон - да издаде или не НП.
Предвид изложеното съдът счита че следва на осн. чл 63 ал2 т3 от ЗАНН да
се отмени акта издаден на осн.чл58д от ЗАНН резолюция №22-3391-
М000004/15.04.2022г.на02-РУ гр.Плевен при ОДМВР-Плевен и да се
прекрати административно наказателното производство жалбоподателят.
По разноските.
Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.
В нормата на чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че ако лицето е признато за
виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо
дали в провежданите контролни производства /въззив и касация/ размерът на
наказанието е бил потвърден или редуциран.
Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН,
ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос.
Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния
процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК,
което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.
1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за
отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено.
По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение
намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че
страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 13 АПК,
съгласно която разноските за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването.
5
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство
биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената/отхвърлената чат от жалбата.
Административно -наказващия орган обаче не е бил представляван от
юрисконсулт, не е доказал сторването на разноски за адвокатско
представителство, поради което и по аргумент от чл. 63, ал.5 ЗАНН разноски
не следва да му се присъждат.
Жалбоподателят е доказал направени разноски в размер на 300 лева за
адвокатски хонорар,като за горницата до 500лв от хвърля като неоснователно
искането за присъждане на адвокатски хонорар.
В случая въззиваемата страна Сектор пътна полиция не е самостоятелно
юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени
върху ЮЛ от което е част наказващия орган, а именно ОД МВР- Плевен, като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43
ЗМВР. Така и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на
Върховния административен съд
Действително самото ОДМВР-Плевен в случая не е страна по
производството, но по силата на изричната законова норма, именно то следва
да бъде осъдено да заплати разноски на жалбоподателя.
Мотивиран от горното съдът ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл.63 ал.2 т.3 от ЗАНН, МОТИВИРАНА РЕЗОЛЮЦИЯ №
22-3391-М0004 на Началник Второ РУП ОД МВР от 15.04.2022г издадена на
осн.чл.58д, т.3 от ЗАНН спрямо ХР. П. П. с ЕГН ********** от гр.Плевен и
прекратява административно наказателното производство .
ОСЪЖДА ОД МВР -Плевен да заплати на ХР. П. П. с ЕГН ********** от
гр.Плевен М.С.И. от гр. Плевен, ул.“******* ЕГН********** сумата от 300
лева, представляващи разноски по делото за адвокат .
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6