№ 548
гр. Благоевград, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20221200500270 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „***“ ЕАД, седалище и адрес на
управление град София, район „***, ЕИК ***, действащо чрез адв.А. П.,
преупълномощена от Адвокатско дружество „***“, рег. по ф.д. № 15924 по
описа за 2007г. по описа на СГС, срещу решение № 8001/07.01.2022 година,
постановено по гр.д.№ 1260/2020г. по описа на Районен съд-гр.Петрич в
частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя установителни
искове за следните вземания:
303.08 лева, представляваща главница -стойност на мобилни услуги по
Рамков договор № *********/22.02.2016г. за предоставяне на мобилни услуги
и на мобилни устройства на изплащане, потребени в периода 20.02.2017г.-
19.07.2017г.;
91.15 лева, представляваща мораторна лихва за забава на главницата
/представляваща стойността на мобилни услуги по Рамков договор №
*********/22.02.2016г., потребени в периода 20.02.2017г.-19.07.2017г., както
и за периода 13.03.2020г. -04.05.2020г.;
370.04 лева, представляваща компенсаторна неустойка, дължима поради
предсрочното прекратяване на Рамков договор № *********/22.02.2016г. за
предоставяне на мобилни услуги и на мобилни устройства на изплащане,
настъпило заради неплащане на вземането за главницата, и обхващаща:
193.84 лева-трикратен размер на дължимата месечна абонаментна такса, и
186.20 лева-отстъпка от пазарната цена на предоставените мобилни
устройства,
за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с №
1435/19.06.2020г. по ч.гр.д. № 558/2020г. по описа на Районен съд-Петрич. С
решението съдът е присъдил в полза на „***“ ЕАД съдебни разноски в
исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част от
1
исковете, а именно: 35.60 лева разноски в заповедното производство /ч.гр.д.
№ 558/2020г. по описа на Районен съд-Петрич/ и 72.58 лева разноски в
исковото производство /гр.д.№ 1260/2020г. по описа на Районен съд-
гр.Петрич/.
Жалбоподателят навежда подробни доводи за незаконосъобразност и
неправилност на решението в атакуваната част, с които обосновава искане за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените
установителни искове за сумите в размер на 303.08 лева, представляваща
главница -стойност на мобилни услуги по Договор № *********/22.02.2016г.
за предоставяне на мобилни услуги и на мобилни устройства на изплащане, за
периода 20.02.2017г.-19.07.2017г.; 91.15 лева, представляваща мораторна
лихва за забава на главницата, както и за периода 13.03.2020г. -04.05.2020г. и
370.04 лева, представляваща компенсаторна неустойка, бъдат уважени. Не
прави доказателствени искания. Претендира съдебни разноски.
Жалбоподателят твърди, че като страна в процесното облигационно
правоотношение е изпълнил задължението си за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане. Твърди, че получателят на
услугите и продуктите – въззиваемата Р., не е изпълнила задължението си да
заплати цената на ползваните услуги и получени продукти, за които
въззиваемият е издал процесните фактури. Твърди, че поради наличие на
уговорените с договора условия е упражнил правото да прекрати предсрочно
договора, както и че има право на неустойка, съгласно договорените между
страните условия. Твърди, че по делото са събрани по предвидения от закона
ред безспорни доказателства за основателността на предявените искове, които
не са съобразени от първоинстанционния съд. Оспорва извода на районния
съд, че в казуса ищецът не е доказал качеството си на изправна страна по
процесния договор и по-конкретно не е доказал изпълнението на
задължението си за предоставяне на услугите, за които са издадени
процесните фактури. Оспорва извода на съда относно доказателствената
стойност на фактурите като частни свидетелстващи документи. Твърди, че
съгласно Закона за счетоводството валидността на фактурите не е обусловена
от наличието на подпис за получател на стоките или услугите. Въззивникът
сочи т.26.4 от Общите условия, съгласно която неполучаването на фактурите
не освобождава получателя от задължението да заплати задълженията си по
тях. Наред с това сочи, че в случая получателят на стоките и услугите не е
оспорил задълженията по тези фактури в шестмесечния срок по т.26.6 от
Общите условия. С това обосновава теза, че длъжникът е запознат с
процесните фактури и е признал съществуването на вземанията,
обективирани в тях. Оспорва извода на районната инстанция, че ищецът не е
доказал предоставянето на услугите по процесния договор като се позовава на
чл.9, чл.20.1 и чл.22 от Общите условия на договора, сключен между
страните. На основание посочените договорни клаузи прави извод, че за
доказване вземането на доставчика на електронни съобщителни услуги и
стоки на изплащане, представляващо възнаграждение за получен достъп до
мрежите на доставчика, е достатъчно позоваването на подписаните от абоната
договор и приложения за съответния тарифен план. Сочи съдебно решение
на ОС-Враца. В жалбата се сочи, че ответницата не е оспорила
автентичността на подписите, положени за абонат в процесния договор и
приложения към същия. Твърди, че основание за възникване на задълженията
по процесните фактури не са фактурите, а ползването на услугите по
договора, описани подробно във фактурите. В тази връзка счита за
ирелевантно обстоятелството достигнала ли е фактурата до
длъжника/получателя и подписана ли е от последния. Позовава се на Общите
условия към договора, съгласно които на абоната е предоставен срок за
доброволно заплащане на сумите по фактурите, както и срок за оспорване на
дължимостта им, като по делото няма данни абонатът да се е възползвал от
тези си права. С гореизложените доводи оспорва изводите на районния съд за
неоснователност на претенциите за мораторна лихва върху главницата и
неустойка.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна не депозира писмен отговор.
2
В съдебно заседание за въззивника не се явява процесуален представител.
Депозира писмено становище, обективиращо воля за разглеждане на делото в
отсъствие на представител на страната. Поддържа въззивната жалба по
наведените в нея доводи и възражения, прави искане за присъждане на
съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Назначеният на страната при условията на чл.47 от ГПК особен представител
депозира писмено становище, с което заявява позиция за неоснователност на
въззивната жалба. Пледира за потвърждаване на атакуваното решение като
правилно и законосъобразно. Релевира възражение за нищожност на
неустоечната клауза в процесния договор, като противоречаща на закона и
накърняваща добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Релевира
възражение за изтекла давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Не прави доказателствени
искания. Претендира съдебни разноски.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.
След обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в
съвкупност, и като съобрази приложимия закон, Окръжен съд Благоевград
прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.11.2020г. Районен съд-Петрич е сезиран с искова молба вх.№ 84472,
подадена от „***“ ЕАД, седалище и адрес на управление град София, район
„***, ЕИК ***, действащо чрез адв.А. П., преупълномощена от Адвокатско
дружество „***“, рег. по ф.д. № 15924 по описа за 2007г. по описа на СГС,
срещу Д. А. Р., ЕГН **********, гр.Петрич, ул.“Генерал Гурко“ № 4,
обективираща установителни искови претенции с правно основание чл.422
във вр.с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.228 ЗЕС във вр. с чл.79, ал.1, предл.1
ЗЗД, чл.86, ал.1 изр.първо и чл.92, ал.1 ЗЗД да се признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед №
1435/19.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.д. № 558/2020г. по описа на Районен съд-Петрич, по силата на Рамков
договор № *********/22.02.2016г. за предоставяне на електронни
съобщителни услуги /мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера,
телевизия, интернет и пр./ и устройства на изплащане, а именно:
362.70 лева, представляваща неплатена главница – стойност на мобилни
услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр., ползвани
в периода 20.02.2017г.-19.07.2017г.;
109.39 лева, представляваща мораторна лихва за забава на главницата от
362.70 лева, за период на забава от 08.03.2017г. -04.05.2020г.;
370.04 лева, представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението - 11.05.2020г. до
окончателното изплащане на вземането. В молбата се твърди, че страните са
били в облигационно правоотношение, възникнало на основание Рамков
договор № *********/22.02.2016г., с предмет-предоставяне на електронни
съобщителни услуги /мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера,
телевизия, интернет и пр./ и продукти /апарати/ на изплащане. Ищецът
твърди, че с Приложение № 1/22.02.2016г. е предоставил на ответника
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, при
абонатен тарифен план 10.00 лева с ДДС /8.33лева без ДДС/, съгласно т.3.1.
от Приложението, при срок на действие 24 месеца /т.6.2.1./, изтичащ на
22.02.2018г. С Приложение № 1/05.10.2016г. е предоставил на ответника
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, при
абонатен тарифен план 19.99 лева с ДДС /16.66 лева без ДДС/, съгласно т.3.1.
от Приложението, при срок на действие 24 месеца /т.6.2.1./, изтичащ на
05.10.2018г. С Допълнение към Приложение № 1/05.10.2016г. ищецът е
предоставил на ответника допълнителен пакет за мобилен интернет към
тарифен план за SIM карта с телефонен номер ***, с цена на пакета 4.00 лева
с ДДС /3.33лева без ДДС/, съгласно чл.3 от Допълнението, със срок на
действие 24 месеца /чл.5.1.1./, изтичащ на 05.10.2018г.
Ищецът твърди, че на основание Договор за продажба на изплащане от
3
05.10.2016г. е продал на ответника мобилно устройство „Coolpad Porto White
MAT 20“, в пакет с услугата по Допълнение към Приложение №
1/05.10.2016г.
Твърди, че е предоставил на ответника и допълнителен пакет за мобилен
интернет към тарифен план за SIM карта с телефонен номер ***. Договорът
за продажба на изплащане е сключен за срок от 23 месеца при уговорени
първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 1.98 лева /чл.4 във
връзка с чл.11 от договора/. За предоставянето на устройството е съставен
приемо-предавателен протокол.
Твърди, че с Приложение № 1/30.12.2016г. е предоставил на ответника
мобилен интернет към тарифен план за SIM карта с телефонен номер ***1.
Абонатът е избрал тарифен план с месечна абонаментна такса в размер на
14.90 лева с ДДС /12.42 лева без ДДС/ съгласно чл.3.1 от Приложението, при
срок на действие 24 месеца /чл.5.2.2./, изтичащ на 30.12.2018г.
Сочи се, че с Договор за продажба на изплащане от 30.12.2016г. ищецът е
продал на ответника мобилно устройство „ALCOT Pixi4 7“ 3G Сърф М, в
пакет с услугата по Приложение № 1/30.12.2016г. Съставен е приемо-
предавателен протокол и гаранционна карта на устройството. Договорът е
сключен за срок от 23 месеца като страните са договорили изплащане на
цената на устройството чрез заплащане на първоначална и 23 месечни вноски,
всяка в размер на 1.00 лев /чл.4 във връзка с чл.11 от договора/. За
предаването на вещта е съставен приемо-предавателен протокол.
Ищецът твърди, че освен всички гореизброени услуги, всички останали
услуги, използвани от абоната се таксуват съгласно ценоразписа на мобилния
оператор, посочени в отделно/и Приложение/я и/или достъпен на интернет
адреса на „***“. Твърди, че за неуредените в индивидуалните договори
въпроси се прилагат Общите условия за взаимоотношенията на ищеца и
абонатите, които имат задължителна сила, поради подписите на абонатите
под тях.
Сочи, че на основание чл.26.4 от ОУ във връзка с предоставяните услуги и
продукти ищецът издава ежемесечни фактури, в които се отразяват таксите за
ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, месечните
вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във фактурите се
отразяват подробно потреблението на абоната за съответния период.
Съгласно 26.5 ОУ абонатът има 15-дневен срок от издаване на фактурата да
заплати посочената в нея сума. След изтичането на този срок вземането става
изискуемо. Твърди, че в периода от 20.02.2017г. до 19.07.2017г.
незаплатените от ответника ползвани електронни съобщителни услуги са на
стойност 303.08 лева, а незаплатените месечни вноски за предоставени
продукти на изплащане за периода от 20.02.2017г. до 18.08.2017г. са в общ
размер на 59.62 лева. Сочи, че съгласно чл.12.3 от Договорите за продажба на
изплащане, същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две
последователни месечни вноски като всички останали вноски до края на
срока на договора стават предсрочно изискуеми, за която сума се издава
фактура, платима от абоната в 15 дневен срок от издаването й. Твърди, че
прекратяването на договорите не зА.га задължението на абоната да заплати
пълната цена на вещите, които е получил. Сочи, че в случая с фактура №
*********/18.08.2017г. са прекратените договорите за продажба на
изплащане. С изложеното обосновава твърдение, че абонатът дължи и
обезщетение за забава на всяка една от сумите по фактурите, считано от
датата, следваща датата на настъпването на падежа по всяка, до датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК-11.05.2020г. Сочи, че абонатът не
е оспорил фактурите в срока по чл.26.6 ОУ. С изложеното обосновава
становище, че е изпълнил задълженията си по договорите с ответника, поради
което за последния е възникнало задължение да заплати стойността на
ползваната услуга, респективно закупената стока. Сочи, че съгласно чл.54.12
от ОУ договорът по отношение на конкретната услуга се счита прекратен
едностранно от оператора, в случай че забавата за плащането на дължимите
от абоната суми е продължила повече от 124 дни. На основание чл.92 ЗЗД и
4
договорените между страните условия поради виновно неизпълнение на
задълженията на абоната, претендира неустойка в размер на 370.04 лева.
Сочи, че неустойката е в размер на сбора от три месечни абонаментни такси.
Сочи, че при предсрочно прекратяване на договор за електронни
съобщителни услуги по вина на абоната се дължи възстановяване на
стойността на отстъпката от пазарната цена на крайното устройство,
предоставено в пакет с прекратения договор. Претендира неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за електронни съобщителни услуги в
размер на 183.84 лева, от която:
49.98 лева неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на Договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *** като сбор от месечни
такси в размер на 8.33лева, считано за периода от 26.07.2017г. до
22.02.2018г., за което е издадена сметка № *********/26.07.2017г.;
49.98 лева неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на Договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, съгласно Приложение №
1/05.10.2016г., като сбор от три месечни такси от по 16.66 лева, за което е
издадена сметка № *********/26.07.2017г.;
46.62 лева неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на
Допълнение към Приложение № 1/05.10.2016г. за ползване на допълнителен
пакет за мобилен интернет към договор за мобилна услуга за SIM карта с
телефонен номер ***, съгласно чл.5.2.1 от Допълнението, като сбор от 14
месечни такси от по 3.33 лева, считано за периода от 26.07.2017г. до
05.10.2018г., за което е издадена сметка № *********/26.07.2017г.;
37.26 лева неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на Договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, съгласно чл.5.3.1 от
Приложение №1/30.12.2016г., като сбор от три месечни такси в размер на
12.42 лева, за което е издадена сметка № *********/26.07.2017г.
Ищецът претендира и неустойка за възстановяване на стойността на
отстъпките от пазарните цени на крайните устройства на изплащане, във
връзка с предсрочното прекратяване на процесните договори за електронни
съобщителни услуги в общ размер 186.20 лева, от която:
97.93 лева неустойка за възстановяване на стойността на отстъпките от
пазарните цени на крайното устройство - Coolpad Porto White MAT 20,
предоставено с Договор за продажба на изплащане от 05.10.2016г. в пакет с
допълнителна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, съгласно чл.5.2.1.
от Приложение №1/05.10.2016г., за което е издадена сметка №
*********/26.07.2017г.;
88.27 лева неустойка за възстановяване на стойността на отстъпките от
пазарните цени на крайното устройство - „ALCOT Pixi4 7“ 3G Сърф М, в
пакет с услугата по Приложение № 1/30.12.2016г., предоставено с Договор за
продажба на изплащане от 30.12.2016г. в пакет с допълнителна услуга за SIM
карта с телефонен номер ***, съгласно чл.5.3.1. от Приложение
№1/30.12.2016г. във връзка с чл.3 от договора за продажба на изплащане, за
което е издадена сметка № *********/26.07.2017г.
В законоустановения срок ответникът чрез особен представител е оспорил
исковетe като неоснователни. Сочи, че процесните фактури не са основание
за възникване на задълженията, посочени в тях. Оспорва възникването на
задълженията, посочени в представените счетоводни документи. Релевира
възражение за неравноправност на неустоечната клауза като противоречаща
на чл.143, т.14 ЗЗП.
По делото са събрани материалите по ч.гр.д. № 558/2020г. по описа на
Районен съд-Петрич, от което се установява, че същото е образувано на
19.06.2020г., въз основа на материалите по чгрд № 4391/2020г. по описа на
РС-Варна, по подадено на 11.05.2020г. заявление от „***“ ЕАД, седалище и
адрес на управление град София, район „***, ЕИК ***, с предишно
наименование „***“ ЕАД/ заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл.410 от ГПК срещу Д. А. Р., ЕГН **********.
Заповедният съд е приел заявлението за редовно и основателно и като такова
5
го е уважил. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 1435 /19.06.2020г., с която е разпоредено длъжникът Д. А.
Р., ЕГН ********** да заплати на заявителя сумите: 362.70 лева - главница,
представляваща стойността на неплатени ползвани електронни съобщителни
услуги, използвани в периода 20.02.2017г.-19.07.2017г. и предоставени
продукти на изплащане за периода от 20.02.2017г. до 18.08.2017г. по Рамков
договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с №
*********/05.10.2016г., във връзка с което са издадени фактури с №
*********/20.02.2017г.; № *********/20.03.2017г.; № *********/20.04.2017г.;
№ *********/19.05.2017г.; № *********/20.06.2017г.; №
*********/19.07.2017г.; № *********/20.02.2017г.; № *********/20.03.2017г.;
№ *********/20.04.2017г.; № *********/19.05.2017г.;
№*********/20.06.2017г.; № *********/19.07.2017г. и
№*********/18.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението - 11.05.2020г. до окончателното й
изплащане;
109.39 лева, представляваща законна лихва за забава на главницата от 362.70
лева за период на забава от 08.03.2017г. -04.05.2020г.;
370.04 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги и продукти на изплащане, както и съдебни
разноски в общ размер 386,10 лева съдебни разноски, от които: 25,00 лева
държавна такса и 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК. В тази връзка на 28.10.2020г. заявителят е уведомен от заповедния
съд за възможността да предяви установителен иск за вземанията си по
заповедта за изпълнение, което е и сторил.
В подкрепа на претенциите си ищецът е представил писмени доказателства -
Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане
с № *********/22.02.2016г., ведно с ОУ, Приложение № 1/22.02.2016г.,
Допълнение към Приложение №1, Приложение № 3/Ценоразпис,
Гаранционна карта, Договор за продажба на изплащане и Приемо-
предавателен протокол от 05.10.2016г., Приложение № 2, ведно с погасителен
план, Приложение №1 към договора от 05.10.2016г. и Допълнение към
Приложение № 1 от 05.10.2016г., Договор за продажба на изплащане и
Приемо-предавателен протокол от 30.12.2016г., Приложение № 2, ведно с
погасителен план, Приложение № 1 към договора от 30.12.2016г. и
Допълнение към Приложение № 1 от 30.12.2016г., Гаранционна карта,
фактури с № № както следва: фактура № *********/20.02.2017г., ведно с
Приложение А; фактура № *********/20.03.2017г., ведно с Приложение А;
фактура № *********/20.04.2017г., ведно с Приложение А; фактура №
*********/19.05.2017г., ведно с Приложение А; фактура №
*********/20.06.2017г., ведно с Приложение А; фактура №
*********/19.07.2017г., ведно с Приложение А; фактура №
*********/18.08.2017г., ведно с Приложение А, Сметка №
**********/26.07.2017г. /неустойка/, Сметка № **********/26.07.2017г.,
Сметка № **********/26.07.2017г., Сметка № **********/26.07.2017г.,
Сметка № **********/26.07.2017г., Сметка № **********/26.07.2017г.,
Съдебна спогодба, постигната между дружеството-ищец и КЗП на
21.04.2016г., по гр.д. № 12268/2014г. по описа на СГС.
По делото не се спори, а събраните писмени доказателства - Рамков договор,
ведно с ОУ, Договори за продажба на изплащане и Приложения към тях
установиха по несъмнен начин възникването и съществуването на
облигационно правоотношение между страните с предмет - предоставяне на
електронни съобщителни услуги /мобилни услуги за SIM карти с телефонни
номера, телевизия, интернет и пр./ и продукти /апарати/ на изплащане, по
силата на което ищецът се е задължил да предоставя електронни съобщителни
услуги и продукти на изплащане на ответника, който от своя страна се е
задължил да заплаща цената на ползваните услуги и получени продукти. По
силата на постигнатите договорености ищецът се е задължил да предоставя на
6
ответника:
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, при
абонатен тарифен план 10.00 лева с ДДС /8.33лева без ДДС/, за срок от 24
месеца, изтичащ на 22.02.2018г. – Приложение № 1/22.02.2016г.;
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, при
абонатен тарифен план 19.99 лева с ДДС /16.66 лева без ДДС/, за срок на
действие 24 месеца, изтичащ на 05.10.2018г.- Приложение № 1/05.10.2016г.;
допълнителен пакет за мобилен интернет към тарифен план за SIM карта с
телефонен номер ***, с цена на пакета 4.00 лева с ДДС /3.33лева без ДДС/, за
срок на действие 24 месеца, изтичащ на 05.10.2018г., съгласно Допълнение
към Приложение № 1/05.10.2016г.
Установи се, че на основание Договор за продажба на изплащане от
05.10.2016г. ищецът е продал и предал на ответника мобилно устройство
„Coolpad Porto White MAT 20“, в пакет с услугата по Допълнение към
Приложение № 1/05.10.2016г., със срок на действие 23 месеца, при уговорени
първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 1.98 лева
Съгласно Приложение № 1/30.12.2016г. дружеството-ищец се е задължило да
предоставя на ответника мобилен интернет към тарифен план за SIM карта с
телефонен номер ***1, при тарифен план с месечна абонаментна такса в
размер на 14.90 лева с ДДС /12.42 лева без ДДС/, дължима от ответника, със
рок на действие 24 месеца, изтичащ на 30.12.2018г.
Между страните е сключен и Договор за продажба на изплащане от
30.12.2016г., по силата на който ищецът е продал и предал на ответника
мобилно устройство „ALCOT Pixi4 7“ 3G Сърф М, в пакет с услугата по
Приложение № 1/30.12.2016г., за срок на действие 23 месеца, а ответникът се
е задължил да заплати цената на устройството чрез заплащане на
първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 1.00 лев.
Съгласно постигнатите между страните договорености ищецът се е задължил
да издава във връзка с предоставяните на ответника услуги и продукти,
ежемесечни фактури, в които да отразява таксите за ползваните от абоната за
съответния период електронни съобщителни услуги и месечните вноски за
предоставените продукти на изплащане /чл.26.4 от ОУ/. Страните договорили
възможност за абоната да заплати сумата по издадената фактура в 15-дневен
срок от издаването й / 26.5 от ОУ/.
Съгласно чл.54.1 от ОУ, операторът има право едностранно да прекрати
договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в
случай на неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане.
Съгласно чл.54.12 от ОУ, операторът има право едностранно предсрочно да
прекрати договора в случай на забава на плащането на дължимите от абоната
суми, продължила повече от 124 дни.
Съгласно чл.12.3 от Договорите за продажба на изплащане операторът има
право едностранно да прекрати договора при неплащане в срок на най-малко
две последователни месечни вноски, като всички останали вноски до края на
срока на договора стават предсрочно изискуеми, за която сума се издава
фактура, платима от абоната в 15 дневен срок от издаването й. С
прекратяването на договорите не се зА.га задължението на абоната да заплати
пълната цена на вещите, които е получил.
Съгласно чл.6.3.1 от Приложение №1 /22.02.2016г., чл.6.3.1. от Приложение
№ 1 /05.10.2016г., чл.5.2.1 от Допълнение към Приложение №1/05.10.2016г. и
чл.5.3.1. от Приложение №1 от 30.12.2016г., в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или ОУ, в това
число ако по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или
договорът по отношение на услугите бъде прекратен предсрочно, операторът
има право на неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси /без отстъпки/, дължими до изтичане на определения срок на ползване.
Абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
7
абонамент.
По делото са събрани множество фактури, ведно с Приложения А към тях и
Сметки, издадени от оператора и неподписани от абоната, в които са
посочени стойностите на електронни съобщителни услуги /мобилни услуги за
SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр./ и продукти
/апарати/ на изплащане, записани като потребени от абоната през съответния/
процесния период, както и стойностите на неустойки, претендирани от
оператора на основание едностранно предсрочно прекратяване на договора
между страните поради дължими от абоната и неплатени в уговорения срок
задължения.
Въз основа на тези доказателства районната инстанция е приела за доказани и
основателни претенцията за главница в размер на 59.62 лева, представляваща
сбор от неплатени месечни вноски за стойността на предоставени от
оператора устройства, дължими за периода 20.02.2017г.-18.08.2017г., ведно
със законната лихва, считано от 11.05.2020г. до погА.ването й, както и
претенцията за мораторна лихва върху уважената част от главното
задължение, начислена за периода 08.03.2017г.-12.03.2020г., и като такива ги
е уважил. Районният съд е счел за недоказано твърдяното от ищеца
потребление на описаните в процесните фактури, ведно с приложения към
тях, електронни съобщителни услуги, респективно за недоказано
възникването на задължение на абоната да заплати стойността по фактурите.
Съдът е приел, че в случая доказателствената стойност на фактурите -
неподписани от потребителя, като частни свидетелстващи документи, не е
достатъчна за провеждане на пълно и главно доказване на ищцовото
твърдение за предоставяне, съответно потребление на услугите, описани в
тях, поради което е отхвърлил като неоснователен иска за главница за сумата
от 303.08 лева, представляваща стойността на незаплатени и ползвани от
абоната в периода 20.02.2017г.-19.07.2017г. електронни съобщителни услуги.
Като последица от неоснователността на претенцията за главница,
представляваща стойността на незаплатени и ползвани от абоната в периода
20.02.2017г.-19.07.2017г. електронни съобщителни услуги,
първоинстанционният съд е приел за недоказани и претенцията за
мораторна/законна лихва за забава на главницата, както и за периода
13.03.2020г. -04.05.2020г. в размер на 91.15 лева и иска за неустойка в размер
на 370.04 лева, дължима поради едностранно предсрочно прекратяване на
процесния договор, настъпило поради неплащане на вземането за главницата.
Съдът е счел, че поради недоказаност на главното задължение -като една от
предпоставките за предсрочно прекратяване на рамковия договор поради
неплащане в срок на задължението за предоставени мобилни услуги, е
отпаднала необходимостта от проверка относно съответствието на
неустоечните клаузи с императивните разпоредби на ЗЗП, забраняващи
неравноправните клаузи и с добрите нрави.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Относно валидността:
Обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт
на съда, в писмена форма, същото е подписано, а волята на съда е изразена по
начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
8
Относно допустимостта:
Първоинстанционното решение, в частта с която са уважени предявените по
реда на чл.422 от ГПК установителни искове не е обжалвано, поради което е
влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка.
Въззивната жалба срещу решението в частта, с която са отхвърлени
предявените искове, е допустима като подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното
решение, което подлежи на обжалване. За процесните суми е водено
заповедно производство по чл.410 от ГПК, заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като заявителят е предявил в
законоустановения срок искове по чл.422 от ГПК за сумите по заповедта.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1 от ГПК и
съобразявайки правомощията, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от
ГПК, въззивният съд намира решението в атакуваната част за правилно и
законосъобразно. Съдът счита, че формираната от районната инстанция
фактическа обстановка така, както е изложена в мотивите на атакуваното
решение е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал,
поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към нея.
Относно релевираните от въззивника доводи и възражения съдът намира
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 ГПК във
вр. с чл.228 ЗЕС във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 изр.първо и
чл.92, ал.1 ЗЗД за вземания, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК,
произтичащи от рамков договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги /мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия,
интернет и пр./ и устройства на изплащане. За успешното им провеждане в
тежест на ищеца в процеса е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по силата на релевирания /със заповедта за изпълнение и исковата
молба/ договор, изпълнение на поетите от него /ищеца/ задължения по
договора, настъпила изискуемост на задълженията, наличие на неустоечна
клауза, предсрочно прекратяване на договора поради неизплащане на
задължения по договора.
В подкрепа и за доказване на предявените искове ищецът е предоставил
Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане
с № *********/22.02.2016г., ведно с ОУ към него, Приложение №
1/22.02.2016г., Допълнение към Приложение №1, Приложение №
3/Ценоразпис, Гаранционна карта, Договор за продажба на изплащане и
Приемо-предавателен протокол от 05.10.2016г., Приложение № 2, ведно с
погасителен план, Приложение №1 към договора от 05.10.2016г. и
Допълнение към Приложение № 1 от 05.10.2016г., Договор за продажба на
изплащане и Приемо-предавателен протокол от 30.12.2016г., Приложение №
2, ведно с погасителен план, Приложение № 1 към договора от 30.12.2016г. и
Допълнение към Приложение № 1 от 30.12.2016г., Гаранционна карта, които
по несъмнен и категоричен начин установяват съществуването на
релевираното от ищеца облигационно правоотношение между страните. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника.
В подкрепа на ищцовото твърдение, че е изправна страна в процесното
облигационно правоотношение са представени множество фактури, ведно с
приложения, както и сметки, неподписани от абоната/въззиваемия. Други
доказателства в подкрепа на твърдението, че въззивникът е изправна страна
по сделката с ответника-въззиваем, по делото не са събрани. Ето защо съдът
счита за неоснователен основния довод във въззивната жалба за
необоснованост и неправилност на атакуваното решение на районния съд,
който е приел за недоказано само на база на процесните фактури,
неподписани от абоната, предоставянето на съответните услуги от оператора
на абоната през процесния период.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че само въз основа на
9
процесните фактури, ведно с приложения и сметки, не може да се направи
несъмнен извод за дължимост на претендираните от въззивника суми,
представляващи незаплатени, ползвани през процесния период, електронни
съобщителни услуги на обща стойност 303.08 лева. С оглед на заявеното с
отговора на исковата молба възражение за недължимост на сумите по
фактурите и за непотребяване от абоната на съответните услуги, в тежест на
ищеца съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК е било да докаже пълно и
главно твърденията си, че претендираните от ответника суми са възникнали
на основание изпълнение на поетото от страната по силата на процесния
договор задължение да доставя на ответника-въззиваем услуги, в
претендирания размер, вкл. да поиска изслушване на СТЕ, което в случая не е
сторено. В този смисъл процесните фактури не са годно доказателствено
средство за фактите, стоящи извън тях, а именно за твърдяната от издателя на
фактурите доставка и потребяване от абоната на описаните в счетоводните
документи електронни съобщителни услуги. Ето защо съдът счита, че в
случая ищецът-въззивник не е провел успешно пълно и главно доказване на
претенцията си за главница в размер на 303.08 лева, поради което следва да се
приложат неблагоприятните последици на правилата за разпределение на
доказателствената тежест, като се приеме недоказания факт – изпълнение на
задължението му за доставка на съответните електронни услуги, за
неосъществил се. В този смисъл предявеният установителен иск за главница в
размер на 303.08 лева, представляваща стойност на електронни съобщителни
услуги за периода 20.02.2017г.-19.07.2017г. е неоснователен и като такъв
правилно е отхвърлен от районната инстанция.
Цитираните във въззивната жалба разпоредби от Закона за счетоводството и
договореностите между страните, уреждащи начина на счетоводно
документиране, ликвидност и изискуемост на вземанията на оператора, на
основание процесния договор, уведомяване на абоната за задълженията му по
договора, възможността за заплащането им в определен срок, както и за
оспорване на задълженията по издадените от оператора счетоводни
документи не опровергават горния извод, тъй като съгласно закона, правната
доктрина и съдебната практика фактурата е частен свидетелстващ документ и
като такъв съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в
него, са направени от лицата, които са го подписали. Сам по себе си този
документ не е основание за извършване на плащане. Основание за
извършване на плащанията е изпълнението от страна на техния издател на
насрещните задължения във връзка с установените търговски отношения
между страните, каквото изпълнение в случая не се установи.
Недоказаността на претенцията за главница има за последица недоказаност и
неоснователност и на претендираните от въззивника мораторна лихва в
размер на 91.15 лева, за забава на главницата от 303.08 лева и неустойка в
размер на 370.04 лева, както правилно и законосъобразно е и приел районният
съд.
В допълнение на съображенията, изложени в атакувания съдебен акт относно
несъществуването на акцесорните вземания, настоящият съдебен състав счита
за необходимо да посочи следното:
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване
на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на
тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява
типичната за неустойката обезщетителна функция.
В случая между страните е уговорена неустоечна клауза / чл.6.3.1 от
Приложение №1 /22.02.2016г., чл.6.3.1. от Приложение № 1 /05.10.2016г.,
чл.5.2.1 от Допълнение към Приложение №1/05.10.2016г. и чл.5.3.1. от
Приложение №1 от 30.12.2016г./, съгласно която при прекратяване на
договора по вина на абоната или по негова инициатива преди изтичане срока
на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими до изтичане
на определения срок на ползване, респективно в размер на стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
10
устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. За да обоснове правото си на неустойка, ищецът се позовава на
клауза от ОУ /чл. 54.12/, даваща му право едностранно да прекрати процесния
договор за мобилни услуги.
Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка,
недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1
ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина,
за която отговаря длъжника, включително неплащане на възникнали
задължения през предварително определен срок в договора, е основание за
развалянето му съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД. Съгласно цитираната законова
разпоредба, когато договорът е сключен в писмена форма изявлението за
прекратяване също следва да е в писмена форма. По делото не се твърди,
нито се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което прекратява процесната сделка. Т.е. не се установява
прекратяване на процесната облигационно обвързаност между страните, което
препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца поради
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.
Предвид на изложеното съдът приема, че в случая въззивникът не се е
възползвал от правото си предсрочно да прекрати договора, поради което в
неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора.
Във връзка с релевираното от въззиваемия още с отговора на исковата молба
възражение за нищожност на неустоечната клауза от процесния договор,
което възражение е заявено и в писмената защита пред въззивната инстанция,
настоящият съдебен състав, предвид правомощието си служебно да следи за
нищожността на договорните клаузи, когато тя е свързана с противоречие със
закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира
следното:
Неустоечната клауза в процесния договор е неравноправна, поради което и
нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т.5, т.9
и т.14 от ЗЗП, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите
абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора. Мобилният
оператор по прекратения договор би получил имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да предоставя ползването на услугата по договора. С оглед
начина на попълване на типовите договори, какъвто е и настоящият, и
обстоятелството, че текстът се изготвя от ищеца търговец, се налага изводът,
че ответникът/въззиваем не е имал възможност да влияе върху съдържанието
на клаузата за неустойка. Поради това и в тези случаи не може да се приеме,
че е налице индивидуално уговорена клауза между страните.
Следва да се има предвид и това, че неустойката в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на мобилни услуги трайно се приема от КЗП за нарушение по
чл. 68, ал.1 от ЗЗП и за нелоялна търговска практика. Именно в тази връзка е
постигнатата между КЗП и въззивника спогодба, одобрена от съда по гр. дело
№ 12268/2014 г. по описа на Софийския градски съд. Съгласно т.2 от същата
спогодба, операторът се задължава да въведе клаузата по т.1 от спогодбата
/въвеждаща максимален размер на неустойката за предсрочно прекратяване
на договорите с абонат-физическо лице, до трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка/, считано от 01.07.2016г. По делото липсват данни за
договореност между страните, сочеща на изменение на процесната
неустоечна клауза /от 20.02.2016г./ в смисъла на съдебната спогодба.
Настоящият съдебен състав счита неустоечната клауза от процесния договор
за неравноправна, поради което и нищожна на основание чл.146, ал.1 вр. с
11
чл.143, т.5 от ЗЗП и поради това, че при неизпълнение от страна на оператора
не е предвидена реципрочна неустоечна клауза.
Въведеното от въззиваемия за първи път с писмено становище пред
настоящата инстанция възражение за настъпила погасителна давност, е
преклудирано, тъй като не е направено с отговора на исковата молба. Ето
защо съдът не го обсъжда.
Поради пълното съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първостепенния съд, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото не се дължат разноски на въззивника.
В полза на особения представител на въззиваемия следва да се изплати
дължимото възнаграждение за осъществената пред настоящата инстанция
защита.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8001/07.01.2022 година, постановено по гр.д.№
1260/2020г. по описа на Районен съд-гр.Петрич в частта, с която са
отхвърлени установителните претенции за следните вземания:
303.08 лева, представляваща главница -стойност на мобилни услуги по
Договор № *********/22.02.2016г. за предоставяне на мобилни услуги и на
мобилни устройства на изплащане, за периода 20.02.2017г.-19.07.2017г.;
91.15 лева, представляваща мораторна лихва за забава на главницата от
303.08 лева, както и за периода 13.03.2020г. -04.05.2020г.;
370.04 лева, представляваща компенсаторна неустойка, дължима поради
просроченото/предсрочното прекратяване на Договор №
*********/22.02.2016г. за предоставяне на мобилни услуги и на мобилни
устройства на изплащане, настъпило заради неплащане на вземането за
главница, и обхващаща: 193.84 лева-трикратен размер на дължимата месечна
абонаментна такса, и 186.20 лева-отстъпка от пазарната цена на
предоставените мобилни устройства,
за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с №
1435/19.06.2020г. по ч.гр.д. № 558/2020г. по описа на Районен съд-Петрич.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ДА СЕ изплати възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева на адвокат П.
Т., БАК, за осъщественото на въззиваемия Д. А. Р., особено представителство
пред настоящата инстанция, внесено от въззивника като депозит /квитанция
от 01.06.2022г./.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12