РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Русе, 23.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ
състав, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 336 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на В.В.Ц. ***,
срещу Уведомително писмо /УП/ за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ („АЕП“) от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016 г. изх. № 01-6500/9653#11 от 29.01.2021 г., издадено от
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" и
потвърдено при административното обжалване със Заповед № РД20-49/06.04.2021 г.
на Министъра на земеделието, храните и горите. С оспореното уведомително писмо
на основание чл. 63, т. 1 и чл. 77, т. 4,
б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78; (ЕО)
№ 165/94; (ЕО) № 2799/98; (ЕО) № 814/2000; (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008
на Съвета (Регламент (ЕС) № 1306/2013) и чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №
11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г. (Наредба №11/06.04.2009 г.) на жалбоподателя в качеството му на
земеделски производител с УРН: 607549, е отказана финансова помощ и е прекратен
поет от него агроекологичен ангажимент по направление "Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)".
С жалбата се твърди, че оспореният
акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Оспорват се констатациите на административния
орган относно определянето на референтната площ за кампания 2016 г., както и
изводите на органа за липса на географско съвпадение на заявените от
жалбоподателя за подпомагане за кампания 2016 г. площи с площите, за които е
поет агроекологичния ангажимент. Твърди се, че заявените от жалбоподателя
парцели през 2016 г. напълно съответстват като географско разположение на
заявените през 2013 година парцели, а намалението на заявената площ е изцяло следствие
от настъпила законодателна промяна в ЗСПЗЗ, обективно препятстваща ползването
на общинските пасища и мери, отдадени на жалбоподателя под наем от Община Русе,
в одобрения им размер към момента на поемане на агроекологичния ангажимент през
2013 г. Развиват се и възражения, че неправилно административният орган при
определяне наличието на съвпадение на заявените парцели се е ръководил от
номерата на БЗС, а не от географското им разположение. Жалбоподателят посочва,
че за целия период на поетия агроекологичен ангажимент от 2013 г. до процесната
2016 г. е заявявал за подпомагане едни и същи площи, които единствено са
намалени през 2016 г., съобразно сключените с Община Русе споразумения към
договорите за отдаване под наем на общински земеделски земи в изпълнение на нормативните
изменения в ЗСПЗЗ (чл. 37и ал. 1 и § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ с ДВ, бр. 61/11.08.15 г.).
Като последен аргумент жалбоподателят сочи, че дори и да са налице основания за
прекратяване на агроекологичния му ангажимент, то това следва да стане на
съвсем друго основание, а не на посоченото такова от административния орган. Иска
се от съда да отмени Уведомително писмо № 01-6500/ 9653#11/29.01.2021 г. и да върне преписката
на зам. изпълнителния директор на ДФЗ
със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира се присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата - Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез представител
по пълномощие - гл. юрисконсулт Л.Ж., счита оспорването за недопустимо и неоснователно.
В съдебно заседание от 14.09.2021 г. (л. 93) излага съображения, че жалбата е
просрочена. Отделно от това в хода на делото по същество заявява, че поддържа
съображенията, изложени от директора на Дирекция „Директни плащания“ при ДФЗ в
приложена по преписката докладна записка. Твърди, че дори и да е налице
допуснато от административния орган нарушение на процесуалните правила при
калкулиране на адаптираната референтна площ за 2016 г., то това нарушение не
може да се квалифицира като съществено, тъй като отново ще бъде налице липса на
минималното географско препокриване на заявените с референтните парцели от
минимум 90%. Иска се от съда да отхвърли жалбата, както и да присъди в полза на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът като обсъди изложените в
жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена срещу административен акт, обективиращ отказ за финансова помощ за
кампания 2016 г. и прекратяване на
агроекологичен ангажимент по направление "Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" от мярка
214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г.; подлежащ на съдебен контрол, от страна с
правен интерес от оспорването. По въпроса относно срочното подаване на жалбата
е налице произнасяне от Върховния административен съд с Определение №
13010/20.12.2021 г. по адм.д. № 11987/2021 г. по описа на ВАС, V отд., с което
срокът за подаване на жалба вх. № 01-6500/9653#16/11.05.2021 г. (по описа на ДФЗ) от
В.В.Ц. е възстановен, отменено е определението на АдмС – Русе за оставянето й
без разглеждане и делото е върнато на настоящия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Предмет на съдебния контрол в
настоящото производство е Уведомително писмо изх. № 01-6500/9653#11/29.01.2021 г., издадено от
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което
на основание на основание чл. 63, т. 1 и чл. 77, т. 4,
б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба
№11/06.04.2009 г. на жалбоподателя е отказана финансова помощ и е прекратен
поет от него агроекологичен ангажимент по направление "Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)". Според
мотивите на оспорения акт, жалбоподателят е намалил с повече от 10% площта по
направлението от мярка 214, като процентът на припокриване географски с площта,
за която е поет агроекологичния ангажимент, е под 90%. Изрично е посочено, че
наетата площ е редуцирана на основание чл. 37и ЗСПЗЗ и § 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ (ДВ,
бр. 61/2015 г.), тъй като оспорващият е доказал за част от площите невъзможност
(стояща извън неговата воля) да спазва занапред поетия ангажимент. Тези площи
са изключени, което е довело до нова референтна площ от 6,12 ха. Въпреки това,
автоматичното географско сравнение на референтните парцели по мярка 214,
направление ВПС-1 и заявените по направлението за текущата 2016 г. в ИСАК, е
довело до оспорения резултат - процентът на припокриване е 0%, което е
основание за отказване на подпомагането и прекратяване на агроекологичния
ангажимент, в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г.
С оглед разпоредбата на чл. 168, ал.
1 АПК, съдът дължи произнасяне на всички основания от чл. 146 АПК.
Съдът намира, че оспореното
Уведомително писмо, съдържащо отказ за финансово подпомагане за кампания 2016
г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода
2007-2013 г., при поет ангажимент от жалбоподателя през 2013 г., не е засегнато
от пороците по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. Издадено е от компетентен
административен орган. Видно от Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. (л. 1-3
от преписката) на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА е, че в съответствие с чл.
20а ЗПЗП, във връзка с чл. 10 и чл. 11 от Устройствения правилник на ДФЗ, в т.
7 от заповедта са надлежно делегирани правомощия на заместник изпълнителния
директор на фонда, да издава актове от процесния по делото вид по мярка 214. Уведомителното
писмо е и в нормативно установената писмена форма, с изложени мотиви. Доколко
тези мотиви са достатъчни и съответни да обосноват направените от
административния орган изводи е въпрос, свързан с материалната
законосъобразност на оспорвания акт.
Съдът счита, че в настоящия случай,
административният акт е засегнат от основанията по чл. 146, т. 3 и т.4 АПК,
явяващи се такива за неговата отмяна. Съображенията за това са следните:
С Уведомително писмо изх. № 01-6500/11513
от 01.10.2013 г. (л. 113-116 от делото), жалбоподателят е уведомен, че е
одобрен за подпомагане по направление "Възстановяване и поддържане на затревени
площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)" от мярка 214
"Агроекологични плащания", като одобрените площи за участие, отразени
в таблица към уведомителното писмо, възлизат на 97,00 ха. Поетият от
жалбоподателя агроекологичен ангажимент е за срок от 5 години. Видно от самата
таблица /л.115 и л.116 от делото/, са одобрени всичките 14 парцела, заявени от
жалбоподателя за подпомагане по посочената мярка с подаденото от него заявление
за кампания 2013 г. Това са БЗС 22558-270-1-1 с площ 5,91 ха, БЗС 22558-9988-2-3
с площ 6,49 ха, БЗС 72357-1589-1-1 с площ 57,75 ха, БЗС 72357-2778-1-1 с площ
6,56 ха, БЗС 72357-2780-1-1 с площ 1,30 ха, БЗС 72357-2782-1-1 с площ 1,89 ха,
БЗС 72357-2783-1-1 с площ 0,48 ха, БЗС 72357-2789-1-1 с площ 3,41 ха, БЗС
72357-2790-1-1 с площ 0,94 ха, БЗС 72357-2791-1-1 с площ 0,97 ха, БЗС
72357-2793-1-1 с площ 1,91 ха, БЗС 72357-2797-1-1 с площ 0,54 ха и БЗС
72357-2798-1-1 с площ 4,07 ха. Първите два парцела са в землището на с. Долно
Абланово, а останалите – в землището на с. Тетово, като и двете населени места са
в Община Русе. В заявлението за подпомагане е отразено, че всичките заявени БЗС
се ползват от жалбоподателя въз основа на договори за наем (л. 132 и л. 151-152
от делото).
По делото не се спори, че между
жалбоподателя и Община Русе са сключени договори за наем на земеделска земя
(пасища, мери) както следва:
С договор за наем на земеделска земя
от 02.07.2013 г. (л. 26-27 от делото), сключен между Община Русе и оспорващия
като наемател, на В.Ц. са отдадени под наем имот № 000058 в местност „Над село“
в землището на с. Долно Абланово, Община Русе с площ 88,394 дка и имот № 000163
в местност „Бялата пръст“ в землището на същото село с площ 128,043 дка. С друг
договор от 02.07.2013 г. (л. 28-30 от делото), сключен също с Община Русе като
наемодател, на жалбоподателя е отдаден
под наем и имот № 707005 с площ 1011,269 дка в землището на с. Тетово, Община
Русе.
От изготвената Таблица за
използваните парцели 2015 г. (л. 59-64 от преписката), предоставена на
жалбоподателя преди подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2016 г.,
е видно, че по мярка 214 (АЕП) са заявени отново 14 броя БЗС като 12 от тях
съвпадат напълно със заявените през 2013 г. и одобрени за подпомагане по
посочената мярка и са налице различия само за два парцела – вместо БЗС
22558-998-2-3 с площ 6,49 ха е заявен БЗС 22558-998-3-5 с площ 6,20 ха и вместо
БЗС 72357-1589-1-1 с площ 57,75 ха е заявен БЗС 72357-1589-2-2 с площ 55,08 ха.
Така общата заявена площ по мярка 214 за кампания 2015 г. е 94,04 ха.
На 06.05.2016 г. жалбоподателят е
подал заявление за подпомагане за кампания 2016 г. УИН 18/140616/75117 (л. 58 и
сл. от преписката). Подаването на заявлението е приключило на 30.05.2016 г.,
когато заявлението е подписано от жалбоподателя. В Таблица на използваните
парцели 2016 година (л. 80-81 от преписката) В.Ц. е посочил, че заявява за
подпомагане по мярка 214 (колона 12 на таблицата) 12 парцела, както следва: БЗС
72357-2778-1-3 с площ 6,33 ха, БЗС 72357-2780-1-2 с площ 1,27 ха, БЗС
72357-2781-1-3 с площ 4,53 ха, БЗС 72357-2782-1-2 с площ 1,59 ха, БЗС 72357-2783-1-2
с площ 0,47 ха, БЗС 72357-2789-1-1 с площ 3,41 ха, БЗС 72357-2790-1-2 с площ
0,97 ха, БЗС 72357-2791-1-2 с площ 1,01 ха, БЗС 72357-2793-1-2 с площ 1,90 ха,
БЗС 72357-2798-1-2 с площ 3,93 ха, БЗС 72357-2883-2-3 с площ 1022 ха и БЗС
72357-2883-4-2 с площ 24,88 ха. Всички заявени през 2016 г. парцели по
процесната мярка са в землището на с. Тетово, Община Русе. Общата площ на
парцелите по мярка 214 за 2016 г. е 60,51 ха. Към заявлението за подпомагане за
кампания 2016 г. Ц. е приложил обяснение (л. 133 и л. 148 от преписката), в
което е посочил, че намаляването на заявените площи за подпомагане по мярка 214
е във връзка с настъпили промени в Закона за собствеността и ползването на
земеделски земи (ЗСПЗЗ) и въведено изискване ползвателите на постоянно
затревени площи, включващи пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд и
от Държавния поземлен фонд да ползват само площи, съответстващи на броя
отглеждани от тях животни. Тъй като броят на отглежданите от жалбоподателя
животни обуславя правото му на ползване на по-малък размер площи от ОПФ, то той
и заявява намален размер на площите по процесната мярка.
По заявлението на жалбоподателя за
2016 г. са извършени автоматични проверки (л. 98-99 от преписката), при които е
изведено съобщение за две грешки: „Фермерски блокове без физически блок“ – 1
брой – БЗС 84049-314-2 и „Заявена недопустима култура в ОПФ/ДПФ – 13 броя –
Парцел 22558-992-1-3, Парцел 72357-2883-2-3, Парцел 72357-2790-1-2, Парцел
72357-2783-1-2, Парцел 72357-2780-1-2, Парцел 72357-2793-1-2, Парцел
72357-2782-1-2, Парцел 72357-2778-1-3, Парцел 72357-2798-1-2, Парцел
72357-2781-1-3, Парцел 72357-2791-1-2, Парцел 72357-2789-1-1 и Парцел
72357-2883-4-2. Изведени са и предупреждения за три вида грешки, една от които
е „Не са декларирани същите площи по направление ВПС-1/2, спрямо декларираните
от предходната година“ като са посочени 13 парцела, за които се отнася това
предупреждение – Парцели: 22558-998-3-5, 72357-2781-1-1, 72357-2797-1-1,
72357-2782-1-1, 22558-270-1-1, 72357-2790-1-1, 72357-2778-1-1, 72357-2783-1-1,
72357-2793-1-1, 72357-2798-1-1, 72357-2791-1-1, 72357-1589-2-2 и
72357-2780-1-1. Това всъщност са номерата на заявените БЗС за кампания 2015 г.
без БЗС 72357-2789-1-1. Жалбоподателят е запознат на 30.05.2016 г. с изведените
от ИСАК съобщения за грешки в резултат от извършените автоматични проверки на
заявлението му.
При извършването на административни
проверки по реда на чл. 65, ал. 1 Наредба № 11/06.04.2009 г. за спазване на
петгодишен агроекологичен ангажимент на подаденото от жалбоподателя заявление с
УИН: 18/140616/75117 и приложенията, било установено, че не са спазени
изискванията от чл. 24 от същата наредба. Изпратено е уведомително писмо изх. №
01-6500/9553 от 08.11.2016 г. (л. 43-44 от преписката), с което от
жалбоподателя са изискани доказателства за прекратените договори за наем на
постоянно затревените площи, одобрени по мярка 214, както и същият е
предупреден, че ако в срока от чл. 59 от Наредбата не представи такива, ще бъде
прекратен агроекологичният му ангажимент. Жалбоподателят е депозирал възражение
(л. 29 от преписката), прилагайки към него договорите от 02.07.2013 г. за
предоставените му под наем имоти в землищата на с. Долно Абланово и с. Тетово
/горепосочените/, както и споразумение към всеки един от тези договори. Със
споразумение от 01.11.2016 г. (л. 39 от преписката) е прекратено по взаимно
съгласие наемното правоотношение между Община Русе и оспорващия, възникнало въз
основа на договор от 02.07.2013 г. за наем на земеделска земя от общинския
поземлен фонд (пасища, мери) в землището на с. Долно Абланово, Община Русе,
именно за имот № 000058 в местност „Над село“ и за имот № 000163 в местност
„Бялата пръст“. Със споразумение от 21.09.2016 г. (л. 33-34 от преписката)
частично е прекратен договора от 02.07.2013 г. за наем на земеделска земя
(пасища, мери) от общинския поземлен фонд за имот № 707005 в землището на с.
Тетово. Според съдържанието на това споразумение от имот № 707005 с площ
1011,269 дка е образуван нов имот № 707008 с площ 1002,961 дка, който именно
имот става предмет на договора за наем с Общината. Наемното правоотношение
остава в сила само за част от този нов имот № 707008, която възлиза на 600,500
дка, попадаща в специализирания слой ПДЗП, актуален към 2016 г., разпределена в
блокове на земеделското стопанство, отразени в Таблица № 1 към споразумението.
В таблицата са включени следните парцели с Номер на БЗС 72357-2790-1 с площ
9,700 дка, 72357-2791-1 с площ 10,100 дка, 72357-2780-1 с площ 12,700 дка,
72357-2782-1 с площ 15,900 дка, 72357-2793-1 с площ 19,000 дка, 72357-2789-1 с
площ 34,100 дка, 72357-2798-1 с площ 39,300 дка, 72357-2781-1 с площ 45,300
дка, 72357-2778-1 с площ 63,300 дка, 72357-2883-2 с площ 102,200 дка,
72357-2783-4 с площ 248,800 дка и 72357-2783-1 с площ 0100 дка (при обща площ
на последния парцел 4,700 дка). В споразумението изрично е посочено, че същото
се сключва за изпълнение на изискванията на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ (обн. ДВ,
бр. 61 от 2015 г.) във връзка с § 15, ал. 1 от ПЗР към ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 61
от 2015 г.) и с оглед на това, че наемателят В.Ц. към 01.02.2016 г. има
регистрирани в БАБХ 93 броя пасищни селскостопански животни, които се равняват
на 60,05 броя животински единици.
Към възражението е приложен и договор
от 15.05.2015 г. (л. 36-38 от преписката) за наем на земеделска земя, сключен
между жалбоподателя и Община Русе, с предмет: имот № 000106 с площ 45,489 дка в
землището на с. Ново село, Община Русе, както и споразумение от 01.11.2016 г.
(л. 35 от преписката) за прекратяването на този наемен договор. По делото
липсват данни жалбоподателят въобще да е заявявал за подпомагане по мярка 214
през 2016 г. площи в землището на с. Ново село, така че коментираните
доказателства са неотносими към предмета на спора .
С писмо изх. № 01-6500/9553 от 24.10.2018
г. (л. 26-28 от преписката) ответният административен орган, считайки, че не е
компетентен по отношение на регистрацията на правни основания за кампания 2016
г., е изпратил представените от жалбоподателя документи на Министъра на земеделието,
храните и горите и е поискал да бъде извършена проверка на кандидата с УРН: 607549
и заявление за плащане УИН: 18/140616/75117 относно възможността на кандидата да
заяви имотите от договорите за наем, предвид това, че допълнителните
споразумения прекратяват правото основание
след изтичане на Кампанията за прием на заявления за директни плащания,
кампания 2016 г. или МЗХГ е формирал размера на правното основание спрямо
отглежданите животни.
В отговор на отправеното искане, в
писмо с вх. № 10-1461 от 03.12.2018 г. на МЗХГ (л. 23-25 от преписката) е
посочено, че от МЗХГ е извършена проверка в „Справка за отглеждани животни и
регистрирани пасища, мери и ливади към 01.02.2016 г.“ към междурегистров обмен
(RegiX), при която
е установено, че В.В.Ц. отглежда 56 броя пасищни селскостопански животни в
животновъден обект и има регистрирано правно основание за ползване на пасища,
мери и ливади за 1271,968 дка от общинския поземлен фонд в землищата на с.
Долно Абланово, с. Ново село и с. Тетово, община Русе и според общия брой на
животинските единици, полагащите му се пасища, мери и ливади от общинския и
държавен поземлен фонд са в размер на 631,500 дка. В писмото е отбелязано още,
че от приложените от ДФЗ документи е видно, че между кмета на Община Русе и В.В.Ц.
са сключени две допълнителни споразумения за прекратяване по взаимно съгласие
на договори за наем на земеделска земя (пасища, мери) от общински поземлен фонд
от 15.05.2015 г. и 02.07.2013 г., считано от 01.11.2016 г. (както вече се
посочи това са договорите за наем на земя в с. Ново село и в с. Долно Абланово).
Извършена била и допълнителна проверка по имоти от Общинската служба по
земеделие – Русе, при която било установено, че и трите, представени от
жалбоподателя договори са действащи и няма вписване на прекратяване на
действието им в Общинската служба по земеделие – Русе. Изрично е акцентирано в
писмото от МЗХГ, че съгласно действащата към 2016 г. нормативна уредба всички
договори за наем или аренда на имоти с начин на трайно ползване „пасища, мери и
ливади“ от общинския и държавен поземлен фонд, следва да са приведени в
съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, като съгласно
ал.6 на параграф 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, договорите, за които това не е
осъществено, не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП.
Крайният извод, направен в писмото от МЗХГ е, че в случая на В.В.Ц. към ДФЗ е
предадена информация за налични регистрирани правни основания за ползване на
земеделска земя, в това число и земите с начин на трайно ползване „пасища, мери
и ливади“ от общинския и държавен поземлен фонд, като земеделския стопанин не е
имал възможност да очертава повече от
63,15 ха за кампания 2016 г.
Последвало издаването от ДФЗ на писмо
изх.№ 01-6500/9653#5/13.09.2019
г. (л. 16-18 от преписката), с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК фондът
уведомил жалбоподателя, че открива производство по издаване на административен
акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“. Писмото е получено от жалбоподателя, чрез пълномощник на 25.09.2019
г. (видно от отбелязването върху самото писмо). В писмото са описани извършените
от ДФЗ действия, във връзка със заявлението на жалбоподателя за кампания 2016
г., описани и в мотивите по-горе на настоящото решение, като се посочва, че на
основание постъпилата от МЗХГ информация и представените от жалбоподателя
документи фондът е приел, че за част от площите земеделският стопанин е доказал
невъзможност да спази поетия от него ангажимент вследствие на изменението на §
15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Площите, за които това обстоятелство е прието за
доказано, според ДФЗ, са изключени от агроекологичния ангажимент на
жалбоподателя. В резултат на това е определена нова референтна площ, за която
жалбоподателят има ангажимент и това е площ в размер на 6,12 ха. Извършени били
административни проверки за географско сравнение на референтните парцели със
заявените от жалбоподателя, при което било установено, че процентът на
припокриване е 0%. Именно този извод обосновава, според ДФЗ, започването на
административното производство за постановяване на оспорваното уведомително
писмо. На жалбоподателя бил даден 7-дневен срок за представяне на възражения и
допълнителни доказателства, относими към изложените в писмото по чл. 26, ал. 1
от АПК констатации. В преписката липсват данни такива възражения или
допълнителни доказателства да са представяни.
Значително по-късно, едва на
29.01.2021 г., е издадено оспорваното в настоящото производство уведомително
писмо, с което на В.В.Ц. е отказано финансово подпомагане по мярка 214 за
кампания 2016 г. и е прекратен агроекологичния му ангажимент на основание чл.
18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. В уведомителното писмо са
преповторени изцяло констатациите и изводите, отразени в писмото по чл. 26, ал.
1 от АПК.
Доколкото спорът по делото касае определянето
на референтната площ за 2016 г. и съпоставянето й със заявените от жалбоподателя
площи, за изясняване на релевантните за този спор факти по делото е назначена и
приета съдебно-техническа експертиза /л.202-л.212 от делото/. В заключението си
вещото лице описва подробно заявените през 2013 г. парцели и съответствието им
с кадастралните имоти, за които жалбоподателят има сключени договори за наем с
Община Русе. Експертизата установява, че заявените от земеделския стопанин
площи през 2013 г., които са и изцяло одобрени като референтни по мярка 214,
включват като основна част кадастралните имоти по договорите от 02.07.2013 г.
за наем на земеделски земи в с. Долно Абланово и с. Тетово, но включват и части
(макар и малки) от съседни кадастрални имоти, подробно описани в таблица към
заключението на експертизата. От изготвената от вещото лице карта на
припокриване на площта на пресичане на БЗС, заявени през 2013 и през 2016 г.,
включително след адаптиране на поетия от жалбоподателя ангажимент, е видно, че
площта от съседни кадастрални имоти, заявена от жалбоподателя през 2013 г.
представлява ивични площи по границата на наетите от него от Община Русе имоти.
В тази връзка в съдебно заседание от 27.04.2022 г. жалбоподателят дава
обяснение, че към 2013 г. изчертаването на заявените за подпомагане парцели се
е правило върху ЦФОК „на око“, без системата да дава възможност за засичане с
кадастралните граници на имотите и без да се извежда предупреждение, че при
изчертаването са навлиза в имот, за който заявителят не разполага с правно
основание за ползването му.
СТЕ установя още, че адаптираната
референтна площ за 2016 г. от 6,12 ха всъщност представлява именно тези ивични
площи, които са извън кадастралните имоти, наети от жалбоподателя по договорите
с Община Русе, което означава, че адаптирането на референтната площ на поетия
през 2013 г. ангажимент е станало чрез изключване от референтните площи към
2013 г. на площите на кадастралните имоти, за които Ц. е сключил договори за
наем с Община Русе. Именно това е и причината за пълна липса на съвпадение, между
заявените от жалбоподателя площи за 2016 г. и референтните според ДФЗ площи
след адаптиране на агроекологичния ангажимент.
Вещото лице установя също така, че
заявените от жалбоподателя през 2016 г. парцели съвпадат географски с
референтната площ на поетия през 2013 г. ангажимент, т.е. очертанията им са в
границите на очертанията от 2013 г., но само в рамките на кадастралните имоти.
При тези установени по делото
фактически обстоятелства съдът намира, че в оспореното уведомително писмо,
както и в останалите съдържащи се административната преписка документи, липсват
изложени каквито и да е мотиви, за това как административният орган е определил
размера на адаптираната референтна площ за 2016 г. Безспорно, както се сочи и в
уведомителното писмо, настъпилата законодателна промяна в ЗСПЗЗ, с която се
въвежда изискване за съобразяване на площите от общинския и държавния поземлен
фонд, които земеделският стопанин може да използва, с броя на животинските
единици, които той отглежда, представлява основание за адаптиране на поетите от
земеделския стопанин агроекологични ангажименти чрез намаляване на референтните
площи до допустимите размери по ЗСПЗЗ. В случая обаче адаптирането не е
съобразено с наличните по преписката доказателства. ДФЗ се е позовавал
единствено и само на полученото от МЗХГ писмо, в което обаче са обсъдени само
споразуменията за прекратяване на договорите за наем на земеделски земи в с.
Долно Абланово и в с. Ново село. Липсва обсъждане обаче на значително по-важния
въпрос, касаещ ползването на земи в землището на с. Тетово, с оглед на това, че
този договор за наем не е прекратен изцяло, а само частично и за част от
площите остава да действа. Индиректно от писмото на МЗХГ би могло да се приеме
(но без да са излагани от ответника изрично подобни съображения), че ДФЗ счита
договорите за наем за действащи (непрекратени) поради липса на вписване на
прекратяването им в Общинската служба по земеделие, т.е. тези договори не са
приведени в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ и §
15, ал. 6 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и по тази причина не се смятат за правно
основание съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП. Такъв извод обаче не кореспондира с
наличните по преписката доказателства, доколкото сключените между жалбоподателя
и Община Русе споразумения за прекратяване (изцяло или частично) на договорите
за наем на земеделска земя (пасища, мери) са именно в изпълнение на
изискванията на цитираните норми, независимо дали същите са вписани или не в
Общинската служба по земеделие. Тези споразумения са представени пред
административния орган и същият е бил длъжен да ги съобрази при определяне на
адаптираната референтна площ за 2016 г. В случая липсват каквито и да е мотиви
по каква причина административният орган е изключил от адаптираната референтна
площ площите, които жалбоподателят продължава да ползва на валидно правно
основание въз основа на споразумението към договора за отдаване под наем на
имота в с. Тетово.
Правилното определяне на адаптираната
референтна площ за 2016 г. е от основно и особено съществено значение за
определяне на дължимата на жалбоподателя финансова подкрепа по процесната
мярка, тъй като именно това е площта, с която следва да се извърши сравнение за
да се прецени изпълнено ли е правилото на чл. 24, ал. 1 от Наредба №
11/04.06.2009 г. за припокриване на минимум 90% от заявените площи с
референтните площи на поетия ангажимент.
При адаптиране на поетия ангажимент
административният орган е бил длъжен да изясни всички релевантни за случая
факти и обстоятелства, включително и обстоятелството, че заявените през 2013 г.
площи обхващат и части от кадастрални имоти, които не са предмет на
представените от земеделския стопанин договори за наем, като се изяснят и
причините за това.
Формално механизмът на адаптиране на
референтните площи по поети агроекологични ангажименти отпреди изменението на
ЗСПЗЗ е опростен - отстраняват се трайно затревените имоти, за които са
прекратени договорите за отдаването им под наем на земеделския производител с
общините или държавата, посредством което се получава новата, редуцираната
референтна площ, която е главен структуроопределящ фактор за спазване на
съотношението по чл. 24 от Наредба № 11/06.04.2009 г. При това положение не е
изяснено от ответният орган защо въпреки прекратеното наемно правоотношение с
жалбоподателя за имотите в с. Долно Абланово, в Информационната система за
администриране и контрол референтната площ на този имот не е редуцирана изцяло,
а е останала референтна част.
След настъпване на измененията в
ЗСПЗЗ, бенефициентът е направил всичко зависещо от него за привеждане на
стопанството си в съответствие с тях и за коректно изпълняване на поетия от
него многогодишен агроекологичен ангажимент, вкл. като е заявил за подпомагане
по мярка 214 за 2016 г. толкова постоянно затревени имоти, за колкото е сключил
договор с Кмета на Община Русе. Всъщност жалбоподателят е заявил за подпомагане
само толкова от парцелите (постоянно затревени площи), за колкото и за които е
останал в сила Договора от 02.07.2013 г. за наем на земеделска с Община Русе,
след частичното прекратяване с подписаното споразумение към договора. Той не е
разполагал с информация, а още по-малко с правни лостове да узнае по какъв ред
и кога ще бъдат адаптирани одобрените през 2013 г. площи по направлението.
В обобщение на всичко изложено до тук
съдът намира, че при постановяване на оспорваното уведомително писмо е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила като
не е установена по безспорен начин и правилно адаптираната референтна площ за
2016 г. В писмото липсват мотиви, обосноваващи приетия от административния
орган размер на тази адаптирана референтна площ от 6,12 ха. Това неизясняване
на релевантен за случая факт влече след себе си и необоснованост на извода за
нарушение на чл. 24 от Наредба № 11/06.04.2009 г. относно географското
препокриване между референтните (след адаптирането) площи и заявените от
земеделския стопанин площи. Тук е мястото да се посочи, че съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че дори и да е налице нарушение при
определянето на адаптираната референтна площ, то това нарушение не е
съществено, тъй като отново няма да е изпълнено изискването за 90% географско
припокриване между заявените и референтните площи. Очевидно е, че след като
липсва точно и обосновано определяне на адаптираната референтна площ за 2016 г.,
въобще не може да се говори за сравняване със заявената площ за съответната
година, което би могло да бъде извършено и съответно да бъде преценено дали е
налице 90%-тово припокриване, единствено след като референтната площ бъде коректно
определена.
Оспореното уведомително писмо е и
материално незаконосъобразно щом не е установена предпоставката от чл. 24, ал.
2 Наредба № 11/06.04.2009 г., за да бъде приложен чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата
Наредба, имащ санкционен характер. Установено е в процеса, че жалбоподателят е
действал добросъвестно, а съгласно чл. 77 § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.
са нормирани шест отделни хипотези, при наличието на които не се прилагат
административни санкции, вкл. по б. "в" - "когато неспазването
се дължи на грешка на компетентния орган или друг орган и ако няма основания да
се счита, че грешката е могла да бъде открита от лицето, засегнато от
административната санкция", какъвто е настоящият случай.
Изложеното дава основание да се
направи извод за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, което
следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган
за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на В.В.Ц. за кампания 2016 г.
При новото произнасяне административният орган следва точно да идентифицира
площите, за които са прекратени договорите за наем на земеделска земя от
общинския поземлен фонд в изпълнение на изискванията настъпили вследствие на
промените в ЗСПЗЗ, както и площите, за които е останало в сила валидно правно
основание за ползване, да съобрази и площите, които по други независещи от
земеделския стопанин причини не могат да бъдат заявени за подпомагане, и въз
основа на всички тези данни да определи адаптираната референтна площ за 2016 г.
и след това да извърши проверка за спазване на изискването по чл. 24 от Наредба
№ 11/06.04.2009 г.
При този изход на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на сторените в производството разноски,
удостоверени в размер на 1 810 лв., от които 10 лв. - платена държавна
такса (л. 70); 1 600 лв. – договорено възнаграждение за един адвокат и платено
на три части по банков път /договор за
правна защита и съдействие и банкови
документи на л. 217- л.220 от делото) и 200 лв. – депозит за експертиза (л. 198).
Неоснователно от жалбоподателя се претендира присъждане на 400 лв.
възнаграждение за вещо лице /списък на разноски на л.216 от делото/. Това е
общият размер на възнаграждението, от което съгласно определение на съда от
18.03.2022 г. (л. 194) за сметка на жалбоподателя е само половината – 200 лв. и
тази сума е заплатената от страната и й се следва.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2 пр. 2, вр. с чл. 173, ал. 2 АПК,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на В.В.Ц. ***, Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ („АЕП“) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013
г. за кампания 2016 г. изх. № 01-6500/9653#11 от 29.01.2021 г., издадено от
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" и
потвърдено със Заповед № РД20-49/06.04.2021 г. на Министъра на земеделието,
храните и горите.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр.София за ново
произнасяне по Заявление за подпомагане за кампания 2016 г. с УИН
18/140616/75117, подадено от В.В.Ц. ***, съобразно дадените указания по
приложението на закона в мотивите на настоящото решение .
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"
гр. София, с административен адрес: гр. София 1618, бул. "Цар Борис
ІІІ" № 136, да заплати на В.В.Ц. ***, с ЕГН **********, сумата от 1 810,00
(хиляда осемстотин и десет) лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: