Решение по дело №8915/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3311
Дата: 5 октомври 2018 г. (в сила от 27 януари 2020 г.)
Съдия: Илина Велизарова Златарева
Дело: 20171720108915
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 918

гр. Перник, 05.10.2018 г.

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА

 

при секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8915 по описа за 2017 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:

        

М.К.Ф. и К.С.Ф. са предявили срещу Б.П.Ц. и П.П.Ц. иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на частта от изградената в УПИ XXV-807 и XXIV-808 в кв. 17 по плана на *** стопанска сграда-сеновал, която попада в съсобствения на ищците УПИ XXV-807.

Ищците твърдят, че са съсобственици  по наследство и покупко-продажба на УПИ с площ от 830 кв.м., находящ се в землището на ***, за който съгласно застроителния и регулационния план на селото е отреден урегулиран поземлен имот XXV-807 в кв. 17 по плана на същото село при съседи: от запад УПИ-XXIV-806 и дере, от север – дере, от изток - УПИ XXIV-808. Твърдят, че ответниците са собственици на УПИ XXIV-808. Ответниците изградили в имота им стопанска постройка-сеновал, част от която попадала  в собствения на ищците XXV-807. В тази връзка сочат, че наследодателят им К.Ф.А.изразил съгласие за изграждане на сеновала, но само в собствения на ответнците XXIV-808. Декларацията не се отнасяла до процесната част от стопанската постройка, която попадала в собствения им имот, с което им пречи да го ползват в пълен обем, като намалява площта му и  препятства възможността за изграждане на ограда между двата съседни имота. Твърдят, че сезирали Община Перник с искане за премахване на сеновала като незаконен строеж, но получили отказ, мотивиран с дадената от наследодателя им декларация. Ето защо искат от съда да осъди ответниците да премахнат частта от незаконно изградената ограда, която попада в собствения на ищците недвижим имот.

С отговора на исковата молба ответниците заявяват становище за неоснователеност на предявения иск с конкретни съображения, че ищците не са обжалвали отказа на административния орган за премахване на постройката, за която поддържат, че била изградена през 2000г. и не попадала в чуждия имот. В тази връзка подчертават, че ищците за първи път след много години и без да е налице изменение в регулационния план искат промяна в съществуващото положение, от където мотивират възражение за погасителна давност. Поддържат, че по делото не се установявало постройката да смущава собственическите права на ищците и не им причинявала вреди.

    Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 ГПК и чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна  следното:

Видно от представени по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот №18, том I, рег. № 195, дело № 9/23.02.2009г.  със същия К.Ф.А.и С.Л.А.са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот- дворно място, с площ от 830 кв.м., находящ се в землището на ***, за който съгласно застроителния и регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 437/05.03.1999г. на Кмета на Община Перник, е отреден Урегулиран поземлен имот (УПИ) XXV-807 в квартал 17 по плана на селото, при граници на целия урегулиран поземлен имот: от юг – улица, от запад – УПИ XXVI-806 и дере, от север – дере, и от изток УПИ XXIV-808, заедно с изградените в имота сгради.

От удостоверение за наследници с изх.  № 27/04.04.2017г. се установява, че К.Ф.А.със семейно положение „женен“, е починал на 28.02.2010г. и след смъртта си е оставил следните наследници по закон – С.Л.А./съпруга/, починала на 23.01.2011г., И.К.И./дъщеря/  М.К.Ф. /син/.

С договор за покупко-продажна на идеална част от недвижим имот, оформен в нотариален акт №12, том I, рег. № 679, дело № 13/05.03.2014г. на нотариус В.Д./ на л. 5 от делото/ И.К.И.е продала на своя брат и съсобственик М.К.Ф. собствените си ½ ид.ч. от описания по-горе съсобствен недвижим имот, придобит по наследство от К.Ф.А.и С.Л.А..

По делото не е спорно и от представения нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) №34, том I, рег. № 511, дело № 13/09.03.2009г. на нотариус В.Д.се установява, че ответниците Б.П.Ц. и П.П.Ц. са признати на основание покупко-продажба и давностно владение за собственици на урегулиран поземлен имот – дворно място, находящо се в строителните граници на ***, съставляващо УПИ XXIV-808 в кв. 17 по плана на с. Драгичево, утвърден със Заповед № 437/05.03.1999г. на Кмета на Община Перник с площ от 822 кв.м., при граници: от север-река, от изток УПИ XXIII-809, от юг – улица, и от запад УПИ XXV-807.

От представената декларация-съгласие с нотариална заверка на подписа с рег. № 5082/28.10.2008г. се установява, че на последната дата К.Ф.А.е декларирал писмено съгласие с паянтовия сеновал, изграден в урегулирания поземлен имот с площ от 835 кв.м., находящ се в ***, за който съгласно застроителния и регулационен план, одобрен със заповед   437/05.03.1999г. на Кмета на Община Перник, е отреден УПИ XXXIV-808 в кв. 17, собственост на Б.П.Ц..

Представен е констативен протокол №1/17/гр-2474, съставен на 26. 09.2017г. от работна група с представители от Община Перник, съгласно който при извършената проверка по постъпила жалба от М.К.Ф. относно сеновал, находящ се в УПИ XXIV, кв. 17 по плана на ***с административен адрес ***се установява, че за същия е представена нотариално заверена декларация за съгласие.

Представени са скици за имотите и удостоверение за данъчна оценка.

Изслушано е заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено. След измервания на място, справки в Община Перник и запознаване с документите по делото, вещото лице е дало заключение, че предходният регулационен план за  процесните имоти е от 1963г. Според вещото лице с плана от 1999г. и на двата имота се придава част от озеленяване  по плана от 1963г. откъм реката (сегашни имоти 1531 и 1532). При оглед на място вещото лице е установило, че в УПИ XXIV-808 има дървен сеновал / навес/ с покрив от ламарина, който навлиза в УПИ XXV-807 с площ от 30,5 кв,м. спрямо действащата регулационна линия между двата имота.  Вещото лице е представило в графичен вид в заключението му навлизането на сеновала в УПИ XXV-807  /в червен цвят между т. АДЕГ на скицата на стр. 4 от заключението/. Вещото лице е дало заключение, че стопанската сграда- сеновал не е нанесена в кадастралния план на с. Драгичево, общ. Перник.

Други доказателства не са ангажирани по делото.   

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :              

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС

            По допустимостта: Предявеният иск е допустим – налице е активна и пасивна легитимация и правен интерес за предявяване на иска, предвид поддържаните в исковата молба твърдения, като правото на иск е надлежно упражнено. Не може да бъде споделено възражението на ответниците за частична недопустимост на иска, мотивирано със съображения, че изложените фактически твърдения навеждали на обективно съединение с иск по чл. 108 ЗС. Основанието на иска се извежда от фактически твърдения и искането към съда.  Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС, т. нар. негаторен иск (actio negatoria - отрицателен иск) е иск за собственост. В Закона за собствеността той е уреден като един от исковете за защита на правото на собственост наред с положителния ревандикационен иск (vindicatio rei) и конститутивния иск за определяне на граници (actio funium regundorum).  

 

 

 

Предмет на виндикационните искове са правото на собственост, съответно - вещните права върху чужда вещ, затова съгласно т. 2а от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 по тълк. д. № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС съдебното решение по тези искове трябва да съдържа два диспозитива: един за принадлежността на правото на собственост, съответно за титулярството на ограниченото вещно право, и втори - за съществуването на притезанието за предаване на владението или на правомощието за упражняване на съответното ограничено вещно. Затова и искането към съда в хипотезата на предявен виндикционен иск следва да е съответно на изискванията за съдържанието на диспозитива на съдебното решение. В случая ищците навеждат твърдения за собственически права върху засегнатия имот, от където обосновават правния си интерес за искането си към съда - за преустановяване въздействието върху него чрез премахване на част от изградената от собствениците на пречещия имот постройка, без да формулират искания за признаване правото им на собственост и/или предаване на владението.   Ето защо съдът не приема тезата на ответниците, че е налице обективно съединение с иск по чл. 108 ЗС.

             По същество предявеният иск е основателен.

             Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, поради което за разлика от установителния иск за признаване или отричане на право на собственост върху недвижим имот и ревандикационния иск, нито правото на собственост върху имота на ищеца (засегнатия имот), нито правото на собственост върху имота на ответника (пречещия имот) се включва в предмета на делото при предявен негаторен иск така, както правото на собственост върху засегнатия и пречещия имоти не влиза в предмета на делото по идентичния иск за виндикация на съответния сервитут или ограничено вещно право. Когато чрез негаторен иск по отношение на ответника се предявяват притезателни права, които произтичат от несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или друго бреме върху имота на ищеца и се претендира ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими или заместими действия, както в случая, искът има за предмет реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението.

        По делото от съвкупния анализ на представените нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) №18/23.02.2009г., удостоверение за наследници на К.Ф.А.и нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от 05.02.2014г. следва извод, че ицщите са собственици на основание наследствено правоприемство и придобиване на възмездно основание по време на брака им на процесния засегнат имот, а от тук и същите са активно материално легитимирани по предявения негаторен иск. Не може да бъде споделено тезата на ответниците, развита в писмената защита по делото, че от представените документи се установявала собствеността само на ½ ид. ч. от правото на собственост върху имота и че не се доказвало именно тези идеални части да са засегнати от съществуващата постройка. Идеалните части отразяват делът, респ. правата в съсобствеостта, без да са пространствено обособени до ликвидирането й, или до разпределяне ползването й.  По делото не се установява трето за спора лице да има права върху засегнатия имот, нито между ищците и такова трето лице да е разпределено ползването на същия, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.   

      Пасивно легитимиран по иска по чл. 109 от ЗС е този, който извършва, или поддържа неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост. Това лице не е само собственика на съседен имот, който не изпълнява задължението си по чл. 50 от ЗС, или съсобственика, но и всяко трето лице, които извърша смущаващите правото на собственост действия. Тогава, когато с подобни еднократни действия се създава неправомерно състояние, смущаващо правото на собственост на собственика на съседния имот, задължен да го отстрани е както собственика на имота, включително и на съседния, в чиято полза е извършено това действие, съгласно чл. 50 от ЗС, така и извършващия неоснователното действие /Решение № 215 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 874/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. По делото от представения нотариален акт се установява, че ответниците са собственици на имота. Страните не спорят, че именно те поддържат постройката, изградена на границата между двата имота, поради което и съдът намира същите за пасивно материално легитимирани да отговарят по предявения негаторен  иск.

      На следващо място от заключението на вещото лице по делото се установява, че процесната постройка навлиза върху площ от 30,5 кв.м. в имота на ищците. Когато нарушението се изразява в строеж в съседен имот, който навлиза в имота на ищеца, това е неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, което безспорно пречи на ищците да ползват имота си, поради което и в този случай не е необходимо да бъде доказвано пречене (Решение №482 от 05.07.2010г. по гр.д. №946 от 2009г. на ВКС, Първо г.о.). От данните за иницииране на производство за премахване на постройката пред Община Перник, вкл. и съда, следва безсъмнен извод, че ищците не са съгласни с частта от сградата на ответниците, която попада в собствения им имот. Без правно значение са мотивите за това несъгласие и обстоятелството, че постройката съществува отдавна. В тази връзка и с оглед на наведените възражения от ответниците следва да се допълни, че по делото не се установява надлежно учредяване на вещно право на строеж в изискуемата по закон нотариална форма. Даденото от наследодателя на ищеца М.Ф. съгласие в писмена форма с нотариална заверка на подписите не се отнася до частта от постройката, която попада в имота на ищците и не създава за  тях валидно задължение да търпят неблагоприятните последици от съществуването й, не е годно да породи материални права, а освеен това е оттегляемо, поради което и не може да обоснове отхвърляне на негаторния иск.

       Във връзка с възражението на ответните, че ищците не са обжалвали отказът на общинската администрация да премахне незаконния строеж, следва да се отбележи, че негаторният иск за отричане и за премахване на всяко неоснователно действие, въздействие и състояние, което пречи на собственика, смущава и ограничава по друг начин неговото право и правомощията и/или ги застрашава, е допустим като средство за защита на правото на собственост, включително и при завършване на строеж в съсобствен или съседен имот, и може да бъде предявен пред съда. Правораздавателната компетентност на съда не е отречена от предвидената в градоустройствените закони възможност контролни органи и други органи на държавно управление да издават констативни и санкционните актове и предписания за премахване на съответните строежи с оглед на обществения интерес и заради допуснатото неподчинение на установения от закона ред за извършване на строеж. Нормативната уредба не създава юрисдикционни правомощия на тези органи те да се произнасят по въпросите дали е нарушено чуждо право на собственост, кому и доколко е нарушено правото на собственост чрез незаконния строеж и чрез отклоненията според одобрението на строежа. Освен това, констативните актове и предписанията за премахване на незаконния строеж според тяхната същност не са годни актове да разрешат спор в тези насоки със сила на пресъдено нещо между заинтересованото лице и нарушителя. Заинтересованият собственик (съсобственик) не може да се позовава на тях, за да изисква принудително изпълнение за отстраняване на нарушението, проявено спрямо него. Такава възможност той има само посредством принудителното изпълнение на влязло в сила решение, постановено от съд или друг компетентен правораздавателен (юрисдикционен) орган, каквито функции нямат органите на общинската администрация. С оглед на произтичащите от закона констативни, предписващи и наказателноадминистративни правомощия за посочените в ЗУТ органи, правото на иск за защита на собствеността пред съда не е отнето на собственика и на съсобственика при незаконен строеж в съседен или съсобствен имот, както и в случаите на отклонения от разрешението за строеж и другите строителни книжа. При предявен иск от собственик или съсобственик съдът е длъжен да приеме исковата молба, да разгледа същата по същество и да произнесе решение за разрешаване на спора със силата на пресъдено нещо между страните.

      Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, наведено от ответниците с отговора на исковата молба, следва да се отбележи, че този институт е приложим по отношение на принудителното изпълнение на парични притезания, но не и към защитата на вещни права по исков ред. Нещо повече, неоснователно в случая би било и възражение за изтекла придобивна давност. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владението е добросъвестно, ако е придобито на правно основание, годно да направи владелеца собственик, без последният да знае, че праводателят му не е собственик. Годно правно основание съгласно ППВС № 6/74 г. е този транслативен акт, който по принцип е основание за прехвърляне на собственост- напр. продажба, замяна, дарение, завет, както и административни актове с вещноправни последици- отчуждителни заповеди, заповеди за възстановяване по реституционните закони и др. или съдебно решение по конститутивни искове - напр. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. По делото не се установява наличието на правно основание, годно да прехвърли собственост по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Ако дворищнорегулационният план е приложен придаваемото място не може да се придобие по давност, тъй като придобиването е станало на друго основание- отчуждителното действие на дворищната регулация, което съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ настъпва с влизане в сила на плана. При действието на ЗТСУ придаваемото дворно място не би могло да се придобие и с десетгодишно владение, обаче, тъй като чл. 59 ЗТСУ (отм.) не позволяваше придобиване на реални части от парцели по давност. С изменението на чл. 59 ЗТСУ - Д. в. бр. 34/2000 г., в сила от 1.01.2001 г. се предвиди такава възможност, но само ако владяната част отговаря на изискванията на минимални размери за площ и лице. Това правило не се прилага, ако частта се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери или също се присъединява към съседен имот. По същият начин е уреден въпросът и с чл. 200 ЗУТ, вкл. и след изменението на разпоредбата с Д. в. бр. 36/27.04. 2004 г. Следователно ако тези предпоставки са налице, с оглед действащата редакция на чл. 200 ЗУТ реалната част от съседния имот може да се придобие по давност след с десетгодишно владение, каквото в случая не е налице.

            При горните съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

   

          По разноските: С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК като взе предвид представения списък по чл. 80 ГПК, съдът намира, че следва да осъди ответниците да заплатят на ищците сторените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, 400 лв. за платен адвокатски хонорар и 200 лв. за платен депозит за възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното и на основание чл. 109 ЗС и чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Б.П.Ц. с ЕГН ********** и П.П.Ц. с ЕГН ********** на основание чл. 109 ЗС да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на М.К.Ф. с ЕГН ********** и К.С.Ф. с ЕГН ********** да упражнява пълноценно правото си на собственост върху XXV-807 в кв. 17 по плана на ***при съседи: от запад УПИ-XXIV-806 и дере, от север – дере, от изток - УПИ XXIV-808, като премахнат навлизащата с около 30,5 кв.м. в имота на ищците част от сеновала, изграден и в собствения им имот УПИ XXIV-808, разположена между точките АДЕГ по изготвената от вещото лице инж. Ал. Ц. скица /на л. 53 от делото/, представляваща неразделна част от настоящето решение.

ОСЪЖДА Б.П.Ц. с ЕГН ********** и П.П.Ц. с ЕГН ********** да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М.К.Ф. с ЕГН ********** и К.С.Ф. с ЕГН **********, сумата от 650 лева, представляваща направени съдебни разноски пред РС- Перник.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.

           

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: