РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Велико Търново, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора …………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №110 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
В исковата си
молба ищецът П.П.Б. *** твърди, че с влязло в сила Решение №…../15.10.2019г. по
АНД №603/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд е бил отменен
електронен фиш серия К №1305922 на ОД на МВР – В. Търново, с което му е било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. В съдебното
производство по посоченото дело той е бил представляван от адвокат, като е
направил разноски за адвокатска защита в размер на 300 лв. Разноски по
административно-наказателното дело не са му били присъдени, тъй като не е имало
правна възможност за това. Поради това счита, че за него възниква основание да
претендира по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 203 от АПК направените разноски
по административно-наказателното производство, представляващи възнаграждение за
адвокат. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 300 лв.,
обезщетение за вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение в
посочения размер, както и законната лихва върху претендираното обезщетение,
изчислена за периода от влизане в сила на съдебното решение по АНД №603/2019г.
на ГОРС до окончателното изплащане на сумата. Претендира за разноски по
производството.
Ответникът по
делото – ОД на МВР – В. Търново, чрез представено писмено становище по делото,
оспорва предявения иск по основание и размер. Моли съдът да постанови решение,
с което да отхвърли иска. Не претендира за разноски.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност
на предявения иск за имуществени вреди и за на претенцията за законни лихви.
Според прокурора не е доказано заплащане на адвокатското възнаграждение и оттам
понасянето на вредите от ищеца.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Предявен е иск
за заплащане на претърпени имуществени вреди, които според ищеца произтичат от
издаването на електронен фиш серия К №1305922 на ОД на МВР – В. Търново,
отменен като незаконосъобразен след обжалването му по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 189, ал. 8, изр. първо
от ЗДвП.
Между страните
по делото не е спорно, а и видно от приложеното АНД №603/2017г. по описа на ГОРС,
с Решение №383/15.10.2019г. по посоченото дело съдът е отменил електронен фиш
серия К №1305922 на ОД на МВР – В. Търново, с който на П.Б. е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Това решение не е било
обжалвано по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е в сила. От
представените с исковата молба писмени доказателства е видно, че в
производствата по тях ищецът е бил представляван от адвокат, като в договора за
правна защита е посочена сума на адвокатското възнаграждение от 300 лв., която
е била внесена.
В този връзка
съдът намира за неоснователни твърденията за липса на доказателства за
заплащане на адвокатския хонорар от ищеца не неговия процесуален представител
по АНД №603/2017г. по описа на ГОРС. Вярно е, че по
административнонаказателното производство е представено само пълномощно на
името на *** И., но представения с исковата молба договор за правна помощ,
съдържащ отбелязване, че договореното адвокатско възнаграждение е внесено, не е
оспорено по реда на чл. 193 от ГПК от ответната страна.
Поради това настоящият състав приема за
установено наличието на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение между
ищеца и неговият процесуален представител по АНД №603/2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл.
203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана
отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
След като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е
отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то
хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго,
освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не
би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ
неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило
хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно
постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който
изисква специални познания, каквито имат адвокатите. В потвърждение на горния
извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към
момента на постановяване на съдебния акт по АНД №603/2019г. по описа на ГОРС, не
са предвиждали друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на
признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от
него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това
е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този
закон.
В конкретния случая е без значението основанието,
поради което е бил отменен актът за реализиране на административнонаказателната
отговорност. Вярно е, че електронният фиш е отменен поради изтекла погасителна
давност за административнонаказателно преследване на нарушителя, но до този
резултат неминуемо се е стигнало след обжалването на акта по съдебен ред, в
което производство е ползвана адвокатска защита срещу заплащане.
По тези и по
съображенията, изложени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС, съдът намира
предявеният иск за имуществени вреди, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, за основателен и доказан.
В случая няма
възможност договореното и заплатено адвокатско възнаграждение да бъде
редуцирано, респ. да бъде присъдено обезщетение в по-малък размер, по
съображения за ниската сложност на делото и завишеният размер на адвокатския
хонорар спрямо нея, както претендира ответната страна. Преценката за фактическа
и правна сложност на едно дело се прави от съда, който разглежда спора по това
дело, като не може да се претендира такава преценка в отделно производство.
Извън това заплащането на имуществените вреди остойностява понесената вреда
съобразно размера на вредата, установен от доказателствата по делото, а не се
определя от съда по справедливост.
По отношение на
претенцията за заплащане на мораторна лихва за периода считано от влизане в сила
на съдебното решение по АНД №603/2019г. на ГОРС до предявяването на настоящото
искова молба, съдът намира същата за основателна. Съображенията за
основателността на главния иск обуславят и тази на акцесорния за лихви
съответно от влизането в сила на решението за отмяната на електронния фиш – вж.
т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. по т. д. №3/2004 г., ОСГК на ВКС,
до предявяването на иска пред АСВТ, като датата на влизане в сила на акта за
отмяна не е обект на спор между страните. Законна лихва се дължи и от този
момент до окончателното плащане на сумата.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищеца за присъждане на разноски по делото. Разноските за ищеца следва да се
определят като сбор от заплатена държавна такса от 10 лв. и адвокатски хонорар.
За основателно съдът намира възражението на ответната страна, направено с
отговора на исковата молба за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
от ищеца в случая. С оглед на размера на иска/цена от 300 лв./, както и
обстоятелството ,че процесуален представител на ищеца не се явил в съдебно
заседание, настоящият състав приема, че в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно чл. 8, ал.
1, т. 1 и чл. 9, ал. 1, вр. с чл. 8 от наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – В. Търново да заплати на П.П.Б. *** сумата от 300/триста/лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли от
отмененият електронен фиш серия К №1305922 на ОД на МВР – В. Търново, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на
съдебния акт за отмяна на електронния фиш – 13.11.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново да заплати на П.П.Б. ***
разноски по делото в размер на 310/триста и десет/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: