РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Кърджали, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20245140101662 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Я. Д. Д., чрез Е. И., срещу
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно и
пасивно субективно съединени искове, както следва:
Ищецът е предявил срещу ответнииците обективно кумулативно съединени
установителни искове на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19 от ЗПК
по отношение на сключения с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ********* и по отношение на сключения с „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* Договор за предоставяне на поръчителство от 19.04.2021г.
към Договор за потребителски кредит № *********, като акцесорна сделка, която е
недействителна поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг. Изложени са и
аргументи, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, тъй
като договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното
правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.
Ищецът е предявил срещу ответнииците обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* за сумата от 4,44 лева /след направено изменение на
иска/ платена възнаградителна лихва по Договор за предоставяне на потребителски кредит
№********** от 12.04.2021 г. за периода от 12.04.2021 - 30.10.2024 г., ведно със законната
лихва от датата па подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за
осъждане на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 50 лева /след направено
уточнение с допълнителна молба/ заплатени в периода от 12.04.2021 - 30.10.2024 г. без
правно основание в изпълнение па непородилия правно действие договор за поръчителство
към договор за кредит №********** от 12.04.2021 г.
Ищецът Я. Д. Д. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
1
на 12.04.2021 г. сключил с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит за сума в
размер на 1000 лева, при лихвен процент от 19,86% и годишен процент на разходите от
21,77%. Поддържа, че на основание чл. 4.1 от процесния договор за кредит и с цел да бъде
обезпечен, Я. Д. Д. сключа договор за поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по
силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 900 лв. Твърди, че
договорът за потребителски кредит, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11 и ал. 19, ал. 4 ЗПК, за което излага подробни съображения. На следващо място,
поддържа, че и договорът за поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, тъй като е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, с което се нарушавал
принципът на добросъвестност и справедливост, а освен това било налице нарушаване на
нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на закона. Ето защо моли съда да
уважи предявените искове, като приеме, че договорът за кредит, е нищожен на посочените
основания, като прогласи за нищожен и договора за поръчителство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез юрк. Сталева е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени
съображения. Признава, че между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство от 12.04.2021 г., по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се
задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „КРЕДИСИМО“ ЕАД съгласно
договора за потребителски кредит. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че
процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са нищожни на
посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрк.И е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени
съображения. Признава, че между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД бил сключен договор за
потребителски кредит от 12.04.2021 г. за сумата от 1000 лв. при ГЛП 40,00% и ГПР в размер
на 49,00%, който следвало да бъде върнат от ищеца в срок от 30 дни, както и че към датата
на подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно
погасено. Не оспорва, че по негова сметка е постъпила сумата от 50 лв., с която е било
погасено задължението за предоставеното поръчителство. Оспорва, че по сметка на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД е постъпила сумата от 20 лв., с която са били погасени задължения
различни от главница. Приема, че размерът на заплатената от ищеца възнаградителна лихва
е 4,44 лв. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението
за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст" ЕООД, не е включено
като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Признава, че единствения разход по смисъла на чл. 19
ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.
Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесния договор за кредит, респ.
клаузата на чл. 4.1 от същия, са нищожни на посочените основания. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 12.04.2021 г. между Я. Д. Д., в качеството му на
кредитополучател, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен
договор за потребителски кредит № ********* по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД
предоставило на Я. Д. Д. сумата в размер на 1000 лв., които ищецът се задължила да върне в
срок от 30 дни, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в
размер 40,00%, годишен процент на разходите от 49,00%, както и при евентуално
договорено обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Безспорно е, че Я. Д. Д. е усвоил
изцяло заемната сума.
2
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение,
кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:
(i) да предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок
до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок
до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на
обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат
съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.
В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4,
ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия
срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 18 месечни вноски, всяка от които включваща главница и
лихва.
Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за предоставяне
на поръчителство от 12.04.2021 г., ведно с Приложение № * към него, че между Я. Д. Д. и
"АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на
който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "КРЕДИСИМО" ЕАД,
въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението
на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно
Приложение № 1, а именно - 296,93 лв., платимо до падежа /11.05.2021 г./ на кредита.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е усвоил изцяло сумата в размер на 1 000 лева по сключения
Договор за потребителски кредит №**********/12.04.2021 година, както и че от ищеца е
платена сумата от 4,44 лв. за възнаградителна лихва по него.
Също така от страна на "КРЕДИСИМО" ЕАД в отговора на исковата молба е налице
признание на неизгоден факт, а именно, че е заплатена сумата от 50 лв. от страна на ищеца,
с която е било погасено задължението за предоставеното поръчителство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит
и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на заявените правни основания.
Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен
състав приема, че между "КРЕДИСИМО" ЕАД и Я. Д. Д. е бил сключен договор за
потребителски кредит от разстоЯ.е, по силата на който "Кредисимо" ЕАД предоставило на
ответника-кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 1000 лв. за срок от
30 дни.
Установява се също така, че между Я. Д. Д. и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да
3
сключи договор за поръчителство с "КРЕДИСИМО" ЕАД, въз основа на който да отговаря
пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на Я. Д.
Д., възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит,
срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно - 296,93
лв., платимо до падежа /11.05.2021 г./ на кредита.
Сключеният между Я. Д. Д. и "КРЕДИСИМО" ЕАД договор е потребителски, поради
което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като
според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло
на изискванията, съдържащи се в глава III ("Договор за потребителски кредит. Форма и
съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали
средства за комуникация от разстоЯ.е, поради което възникналото между тях
правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстоЯ.е по
смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстоЯ.е (ЗПФУР).
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 49,00%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
"АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1
4
от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"КРЕДИСИМО" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като
двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от
договора за предоставяне на поръчителство, "КРЕДИСИМО" ЕАД е овластено да приема
вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен
на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
"Кредисимо" юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване
обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за
отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената
сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на
практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в
задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно
третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези,
които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице -
поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на
клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори
разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да
сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо
лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
5
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С
оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките РС-
Кърджали счита, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират
на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и "КРЕДИСИМО" ЕАД, и
договорът, сключен между потребителя и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, се намират във взаимовръзка
помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците
от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради
естеството на правоотношенията. Ето защо следва да се приеме, че и договора за
предоставяне на поръчителство е недействителен.
Предвид гореизложеното, предявените от Я. Д. Д. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т.
9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл.
143 ЗЗП са основателни и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая е приет за безспорен факт, че ищецът е платил по
сметка на „КРЕДИСИМО“ ЕАД претендираната сумата от 4,44 лв., с която са били погасени
задължения различни от главница, поради което искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* за сумата от 4,44 лв. платена
възнаградителна лихва по Договор за предоставяне на потребителски кредит
№**********/12.04.2021 г. е основателен. Основателен е и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД за осъждане на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 50 лева заплатени без
правно основание в изпълнение па непородилия правно действие договор за поръчителство
към договор за кредит №**********/ 12.04.2021 г., което плащане се признава изрично в
отговора на исковата молба на „КРЕДИСИМО“ ЕАД.
По разноските:
Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по направеното пред него искане за разноски. При този
изход от спора, право на разноски има ищецът при направено своевременно искане за това,
6
каквото не е направено нито с исковата молба, нито с уточняващите молби в хода на
производството, поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит
№**********/12.04.2021 г., сключен между Я. Д. Д. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по предявения
от Я. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. К., Ул. "Св.Св. К. и М." №*, срещу
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "В."*
/сграда*“/, ет.*, Б. Ц. "Б" по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал.
1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство от
12.04.2021 г., сключен между Я. Д. Д. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по предявения от Я. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., Ул. "Св.Св. К. и М." №*, по иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "В."* /сграда*“/, ет.*, Б. ц. "Б"
ДА ЗАПЛАТИ на Я. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. "Св.св. К. и М." * чрез адв.
ЕАД Е. И. гр.Пл. сумата в размер на 4,44 лева платена възнаградителна лихва по нищожен
Договор за предоставяне на потребителски кредит №**********/12.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата па подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „ АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "В."* /сграда*“/, ет.*, Б. ц. "Б"
ДА ЗАПЛАТИ на Я. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. "Св.св. К. и М." * чрез адв.
ЕАД Е. И. гр.Пл. сумата в размер на 50 лева заплатени без правно основание в изпълнение
на нищожния Договор за поръчителство към признатия за нищожен договор за кредит
№**********/12.04.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7