Р Е Ш
Е Н И Е № 260004
гр.
Шумен,23.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Председател: Р.Хаджииванова
при секретаря Т.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
Р.Хаджииванова гр.дело №317 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
В молбата си до съда ищците Д.В.Д. и К.Д.К., чрез процесуалния си представител
адв.Я.Д. при САК излагат, че
са законни наследници на Д.К.Д., починал на 25.08.2015г. при ПТП в РСъбрия. Сочат, че на
25.08.2015г., около 23.50ч., на
път 1, А“, гр.Н.-ГПП-Градина, трактор „IМТ577“ с рег.№ SОРI... и теглено от него ремарке,
управляван от М.Я., се движил без
пуснати светлини на посочения път.
Непосредствено след него се движил
лек автомобил „Ауди“-6, управляван от П.А.и
пътник Д.К.Д.. Поради липсата на светлини,
участникът с лекия автомобил реализирал ПТП - лекият автомобил се ударил в лявата
страна на тегленото от трактора
ремарке, завъртял се и се озовал
на платното за обратно движение,
където бил ударен от насрещнодвижещия
се лек автомобил
„Фолксваген-Пасат“ с рег.№....,
управляван от К.Е.. При инцидента на
място починал Д.К.Д. - син на първата
ищца и баща на втория ищец.
По повод на соченото ПТП бил съставен констативен
протокол/записник о убивая/ 1007/15, в който били описани
обстоятелствата за настъпване и участниците в инцидента. С присъда от 10.01.2019г. по дело Кж
879/2018г. на Апелативен съд-Н., водачът на трактора бил
признат за виновен, като му
било наложено наказание лишаване от свобода.
Ищците излагат
също, че по отношение на
трактора нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
инцидента, поради което след влизане
в сила на присъдата завели претенция пред ответния фонд за
изплащане на претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Д.. Образувана била преписка под
№ GF-00435/19. В отговор на
претенцията фондът изпратил на 26.06.2019г. образци на извънсъдебна
спогодба, в който било определено застрахователно обезщетение в размер на 4155евро за претърпени неимуществени
вреди от К.Д.К. и обезщетение в размер на 4749.28евро за претърпените от Д.В.Д. неимуществени вреди. Така определните размери се явявали
ниски, поради което ищците не приели предложението да бъде подписано споразумение с ответника.
Сочат, че
Д. преживяла изключително тежко смъртта на
сина си Д.Д., тъй като същата
настъпила внезапно и напълно неочаквано за нея. Загубата
на най-милия й човек довела до нестихващи душевни болки и страдания. След инцидента психическото й състояние било тежко. Усещала постоянна напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност. Не можела да заспи,
а ако успеела да заспи - сънувала
спомени от детските и юношеските години на сина
си. Започнала да изпада в депресивни
състояния , като вече отказвала да излиза навън
и да говори с хората. Преди да
се изолира напълно, ходела в продължение на месеци всеки ден
на гроба на сина си.
Мъката и скръбта й съпътствали и щели да съпътстват ежедневието
й.
Ищецът К. също
изживял смъртта на баща си
изключително тежко. Само за миг
той загубил един от най-близките
си хора, своя учител и опора,
стожера в семейния дом. Между баща
и син съществували изключително близки отношения. Липсата на бащина опека
щяла да го
съпътства в най-важните периоди от живота
му. Чувството за невъзвратима загуба нямало да
може да бъде
преодоляно по никакъв начин.
Предвид изложеното, молят ответника да бъде
осъден да им заплати обезщетение
за претърпените вследствие смъртта на наследодателя им Д.К.Д. неимуществени вреди-в размер на 200 000лв. за Д.В.Д. и 200
000лв. за К.Д.К., ведно със законна лихва
върху сумите, считано от 25.08.2015г. до окончателното им изплащане. Претендират
и присъждане на направените деловодни разноски.
В исковата молба ищците сочат също,
че българският съд се явявал
компетентен да разгледа спора, на основание чл.4, ал.2 от КМЧП. Българското национално право било приложимо и при определяне вида и размера на обезщетението, съгласно чл.105 от КМЧП, тъй като непосредствените
вреди за ищците били настъпили
на територията на РБългария, където
било тяхното постоянно местоживеене, в който смисъл бил
и §17 вр. с чл.4 от Регламент /ЕО/№864/2007г на ЕП и Съвета/Рим II/ за приложимото право.че на 22.01.2021г.
Ответната
страна в срока за отговор прави възражение за липса на международна
компетентност на българския съд, като счита че единствено компетентен да
разгледа спора е съдът на РСърбия.
Изтъкнатите в исковата молба аргументи за компетентност на българския съд били
неотносими към спора, тъй като РСъбрия не е страна членка на Европейския съюз и
не е обвързана от действието на сочения регламент. Компетентен да разгледа
спора се явявал съдът по местонастъпване на събитието, съгласно специалната
компетентност по делата за права от непозволено увреждане, доколкото
вредоносният резултат бил настъпил на територията на РСърбия. Предвид това били налице предпоставките и за
разглеждане на делото въз основа на сръбското материално право и
законодателство, като приложимо право.
Депозира
възражение и за липса на пасивна процесуална легитимация и допустимост на
прекия иск, както и че са налице необходимите предпоставки за реализиране
правата на ищците. По същество оспорва исковете. Твърди, че не били налице
формулираните в исковата молба предпоставки за ангажиране на отговорността й. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, както и изключителната вина на водача на трактора. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя
на ищците, за когото липсвали данни да е бил с поставен предпазен колан, като
счита че това било довело до леталния изход.Налице била съпричастност към
настъпилия вредоносен резултат и от
страна на водача на лек автомобил „Ауди-6“-П.А., който с действията си бил
допринесъл във висока степен за настъпилото събитие -последният се движил с
висока и несъобразена с пътните условия скорост в тъмната част на денонощието и
поради тази причина не успял да спре пред изникналото на пътя препятствие.
Оспорва исковете и по размер като твърди, че претендираните суми не отговаряли
на размерите, определяни по критериите на сръбското право. Размерите не
отговаряли и на критериите за справедливост. Предложените застрахователни
обезщетения репарирали в пълен обем претърпените болки и страдания, и били съобразени
с практиката по подобни случаи в РСърбия. Не се следвала и законна лихва,
считано от 25.08.2015г.-датата на настъпване на събитието, тъй като с
оглед приложимото сръбско
законодателство, същата се следвала от датата на постановяване на съдебното решение.
Депозира и възражение за изтекла
погасителна давност. Прави искане за привличане на трето лице
помагач-застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил „Ауди А6“-ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД.
С
определение от 29.04.2010г., съдът на основание чл.28 от
КМЧП приел, че е компетентен да разгледа претенциите предявени от Д.В.Д. и К.Д.К..,
като е указал на страните да
съдействат при установяване съдържанието
на приложимото право, тъй като е приел, че в случая материално право уреждащо
задълженията от процесното непозволено увреждане, е това на РСърбия.
С молба от
13.07.2020г. ответната страна, във
връзка с дадените указания е представила в заверен препис препис-извлечение от
приложимото сръбско национално законодателство, касаещо предмета на делото,
както и относима съдебна практика. Заявява, че не поддържа възраженията досежно
механизма на настъпване на процесното ПТП, възраженията за съпричиняване на
вредоносния резултата от страна на наследодателя на ищците и приноса на водача
на МРС“Ауди“А6 - П.А.. Ето защо не поддържа и направените в тази насока
доказателствени искания, включително и
искането за привличане на трето лице помагач ЗАД“ОЗК-Застраховане“.
Поддържа оспорванията касаещи размера на обезщетението, размера и началния
момент на законната лихва, възраженията за погасителна давност и за липса на предпоставки за предявяване на
иска и получаване на претендираното обезщетение.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Съгласно протокол за извършен оглед , изготвен
на 31.08.2015г., във връзка с ПТП станало на 25.08.2015г. в 23.50ч. на
първокласен път А4, Н.-граница с Република България, в резултата на ПТП са
загинали на място, водачът на л.а. СА...Х П.А., и пътникът в автомобила Д.Д..
С присъда от
06.06.2018г. на Районен съд-П., обвиняемият М.Я. бил признат за виновен в това,
че на 25.08.2015г., около 23.50ч., на републикански път А4, категория 1А, в
участъка П.-Д., км 81 +350 метра, на околовръстния път около гр. П., при село
Полска Ржана в състояние на вменяемост, управлявайки трактор марка „ИМТ
577" с регистрационен номер СО ПИ ... с прикачено ремарке с регистрационен
номер СО П. ..., движейки се в посока от П. към Д., в нарушение на разпоредбите
на чл. 78, ал. 2 от Закона за безопасността на движението по пътищата, като не
е включил задните габаритни светлини на ремаркето с регистрационен номер СО П. ...,
с което е извършвал превоз на дърва за огрев при нощни условия на движение и в
нарушение на разпоредбите на чл. 111, ал. 2, т. 2 от ЗБДП, тъй като при нощни
условия на движение не е включил жълта въртяща се или мигаща светлина на
трактора, въпреки че е осъзнавал, че с това може да застраши безопасността на
движението по пътищата и да създаде опасност за човешки живот или здраве, но
лекомислено е счел, че няма да се стигне до това, вследствие на което лек
автомобил марка „Ауди А6" с български регистрационен номер СА .... ТХ,
управляван от покойния понастоящем П.А.от Република България, движещ се в
същата лента за движение и в същата посока с предния десен ъгъл на автомобила
се е ударил в задния ляв ъгъл на ремаркето на обвиняемия и от силата на удара
лекият автомобил марка „Ауди А6" е преминал в лявата лента за движение,
при което е ударен от лек автомобил марка „Фолксваген Пасат" с
регистрационен номер ...., движещ се в посока от Д. към П., управляван от Е.К.
от Република Турция, в резултат на което пострадалите, намиращи се в лекия
автомобил марка „Ауди А6", получили тежки телесни повреди, от които загинали
на място, а именно: пострадалият, понастоящем покойник Д.Д.
от Република България, намиращ се на седалката до водача в посочения лек
автомобил, получил травми под формата на овална разкъсно-контузна рана в
предела на лявата буза с диаметър до 4 мм, дълбочина от 2-3 мм, овални
охлузвания и разкъсно-контузни рани под лявото зърно с дължина 1,5 см х 0,4 см
х 0,1 см, разкъсно-контузна рана на външната половина на ребрената дъга отгоре
надолу с размер 7 см х 4 см, дълбочина до 1 мм, охлузване с овална форма в
предела на лявата чашка на колянната става с диаметър 1,5 см, затворена
фрактура на двете кости на подколеницата с дължина 10 см, които травми в своята
съвкупност предизвикали механична повреда на сърцето и дробовете, вследствие на
които настъпила смъртта на покойния Д.Д., докато
пътниците в лекия автомобил, марка „Фолксваген Пасат" с регистрационен
номер .... получили телесни повреди,
като обвиняемият е осъзнавал, че вследствие на застрашаването на
безопасността на движението по пътищата могат да настъпят последици във вид на
тежки телесни повреди и дори смърт на друг участник в пътнотранспортното
произшествие, но лекомислено е смятал, че няма да се стигне до това, с което извършил наказуемо деяние „тежко
наказуемо деяние срещу безопасността на движение по пътищата" по чл. 297,
ал. 4 във връзка с чл. 289, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК. Същият ден по същото време и на същото място,
в състояние на вменяемост, предумишлено като водач на трактор марка „ИМТ
577" с регистрационен номер СО ПИ ... и ремарке с регистрационен номер СО П.
... Я. не е оказал помощ на лицата, чиито телесни повреди е причинил с тези
превозни средства, а именно: на потърпевшия Е.К. и потърпевшия Мехмет Карадъ, и
двамата от Федерална Република Германия, които са получили телесните повреди в
посоченото пътнотранспортно произшествие, като обвиняемият е осъзнавал
противозаконността на деянието си и е желаел извършването му, с което извършил
наказуемо деяние „неоказване на помощ на трето лице, което е пострадало при ПТП“-чл.296,
ал.1 от НК.
С присъда
от 10.01.2019г. по К.ж.№879/2018г. на Апелативен съд-Н., Република Сърбия,
присъдата от 06.06.2018г. е отменена само в частта, отнасяща се до наказанието,
като в останалата част е потвърдена.
Присъдата
на Районен съд-П. е влязла в законна сила на 10.01.2019г., с изменението на
Апелативен съд-Н. по д.№879/2019г..
Съгласно отразеното в акт за смърт
№3/01.09.2015г., издаден от Генералното консулство на РБългария в гр.Н., Р.Сърбия, Д.К.Д. е починал на
25.08.2015г. в 23.50м. на околовръстния път на гр.П., РСърбия.
Видно от удостоверение за наследници
№3906/02.11.2015г. негов наследник по закон се явява синът му-К. Д. К.-ищец по
делото.
Съгласно удосотверение за раждане от ***г. ищцата
Д.В.Д. е майка на починалия Д.Д..
На 16.04.2019г. К.К.,
чрез адв.Я. Д.,
отправил запитване по електронен път до Гаранционния фонд на Република
Сърбия във връзка с пътния инцидент на 25.08.2015г., при който загинтал неговия баща Д.К.Д., относно името и адреса на
застрахователя и номер на застрахователния договор, съответно при липса на
такъв-относно компетентната институция за отстраняване на неимуществените
вреди.
От
Асоциацията на сръбските застрахователи, Гаранционен фонд, в отговор на
запитването са посочили, че превозното средство трактор „IMT 577“ с регистрационен номер SO PI ...
не е било застраховано в деня на сблъсъка-25.08.2015г. в РСърбия, поради които следвало
да бъде предявен иск директно срещу Сръбския Гаранционен фонд. Предвид така
дадения отговор, ищците са отправили искане до фонда за изплащане на
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в разме на по
100 000евро.
С
електронно писмо от 10.07.2019г. ищците, чрез адвоката си са посочили, че
определения размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от
Асоциацията на застрахователите в Сърбия е твърде нисък и несправедлив, като не
кореспондира с характера и размера на причинените вреди. Посочили са и че не са
съгласни с размер ана обезщетението, като същият ще бъде приет като частично
плащане. С решение от 25.07.2019г., съгласно чл.63 от Правилата за извършване
на действия в Гаранционния фонд, Комисията за разрешаване на жалби на втора
инстанция при Асоциацията на сръбските превозвачи, във
връзка с постъпилото възражение срещу предложението за спогодба от 26.06.2019г.
е коригирала размера на обезщетенията, като на ищците е предоставено право на
обезщетение за болки и страдания, както следва: за К.Д.К.-840 000динара и
за Д.В.Д. 960 000 динара.
Съгласно отразеното в специализиран
медицински доклад, издаден от Регионална здравна служба-Е.-Р., звено Пиачевца/РИталия/, К.К. е проследяван от службата от м.12012г. до м.02.2015г.
във връзка с паническо разстройство, лекуван периодично със „Сертралин“. След
период на симпотамитчна ремисия, същият през м.февруари 2017г. бил върнат на
лечение след повторна поява на тревожно-депресивни симптоми в резултат на
внезапно изчезване на баща му, като отново бил лекуван със „Сертралин“ и през м.март 2019г. бил изписан в условия на
психическо благополучие.
Съгласно
показанията на свид.А.С./баба на втория ищец по
майчина линия/ родителите на К. се
развели когато бил на година и половина, като той останал да живее при своята
майка. На три години заедно с майка си се преместил да живее в РИталия, където
живеел и до настоящия момент. Преди девет години майката на К. се омъжила повторно
в Италия. Когато К. бил на около десет години баща му също дошъл в Италия, но
живеел в друго населено място, на около 150км. от населеното място, в което
живеел К. с майка си и втория му баща. Двамата се виждали често, през ден-два
се чували по телефона, по празници или К. отивал при него, или баща му идвал
при К.. Свидетелката сочи, че вторият ищец бил с по-лабилна нервна система,
много чувствителен, и от 2012-2015г. бил лекуван по повод получавани панически
атаки и депресия. През м.февруали 2015г. вече бил значително по-добре, спрял
приема на лекарства. След катастрофата се затворил в себе си, един-два месеца
не излизал от вкъщи. Напуснал работа, за да помага на майка си, която имала
собствен бизнес. Разбрал за смъртта на баща си докато гостувал през лятото
на свидетелката в гр.Н.. След телефонния
разговор станал и тръгнал нанякъде, като два часа обикаляли да го търсят на
плажа.
Свид.М.Д./дъщеря
на първата ищца и леля на втория ищец/ сочи, че майка й все още не можела да преживее
смъртта на сина си и не вярвала, че е мъртъв. Към момента била с инсулст и
свидетелката се грижела за нея. Свидетелката живеела преимуществено в Италия от
2000г., а брат й/Д.Д./ от 2004г., но непрекъснато си
идвали в България, тъй като родителите
им били тук. Всяка година ищцата я посещавала през лятото в Италия, а през
зимата, свидетелката и мъжът й оставали при Д. в България.
Така
установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:
Изложените от ищците фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран със субективно съединени иска за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие настъпила при ПТП смърт на
наследодателя на ищците.
Съгласно чл.178 от Закона за задълженията и
договорите на РСърбия, в случай на злополука, причинена от движещо се МПС,
причинена единствено по вина на един собственик, се прилагат правилата за
отговорност въз основа на вина.
Съгласно чл.200 от Закона за
задълженията и договорите на РСърбия, за претърпяна физическа болка, за
психическа болка, претърпени поради намалена жизнена активност, увреждане,
нарушение на репутацията, чест, свобода или права на личността, смърт на близък
човек както и поради страх, съдът, ако установи обстоятествата по делото,
особено интензивността на болката и страха и продължителността им и го
оправдава, може да присъди справедливо парично обезщетение, независимо от
обезщетението за материални щети, както и при негово отсъствие, а ал.2 на
сочения член гласи, че когато взема решение по иск за обезщетение за
неимуществени вреди, както и размера на обезщетението му, съдът ще вземе
предвид значението на увреденото имущество и целта на това обезщетение, но също
така че не благоприятства стремежите,
несъвместими с неговия характер и социална цел. Чл.201, ал.1 от същия закон
сочи, че в случай на смърт на лице, съдът може да присъди на членовете на
неговото близко семейство/съпруг, деца и родители/ спраделиво парично
обезщетение за душевната им болка.
Не спорно между страните, че пасивно
легитимиран по исковете се явява Асоциация на сръбските застрахователи-Гаранционен
фонд /„Гарантни фонд при Удружение
осигуравача Србие“/. В този смисъл е и разпоредбата на чл.76 от Закона за
задължителното осигуряване в транспорта на РСъбрия, съгласно която средствата
на фонда се използват за компенсиране на щетите на ощетените лица, придизвикани
от употреба на МПС, за което не е бил сключен договор за задължително осигуряване
в духа на закона.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищците следва да докажат основанието и размера на претенциите си
- настъпването на конкретни неимуществени
вреди-душевни болки, като пряка последица от виновното поведение на конкретно
лице/Я./, т. е. деяние /действие или
бездействие/, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина, а наред с това
и липсата на сключена застраховка
“Гражданска отговорност” по отношение на управлявания от Я. трактор.
Ответникът носи тежестта да докаже
възраженията си за недължимост на претендираното обезщетение – липса на
предпоставки за предявяване на иска и получаване на претендираното обезщетение,
изтекла погасителна давност, размер на обезщетението, размер и начален момент
на следващата се лихва.
В случая съдът е приел за ненуждаещи
се от доказване наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП на 25.08.2015г.
в РСърбия и вредоносния резултат-смъртта на Д.К.Д., липсата на съпричиняване от
страна на последния, както и липсата на сключена застраховка „Гражданска
застраховка“ за трактор „ИМТ 577" с
рег.№СО ПИ ... с прикачено ремарке, водачът на който/Я./ е признат за виновен
за настъпване на ПТП с влязла в сила присъда на сръбския съд.
В случая безспорно се установява, че първата ищца е
майка, съответно вторият ищец е син на
починалия, вследствие настъпилото ПТП в РСърбия на 25.08.2015г., Д., т.е. същите се явяват членове на близкото му
семейство. Като такива ищците безспорно
са изпитали душевна болка от смъртта му.
Установи се, че Д. е имала хармонични
отношения със сина си и въпреки, че двамата не са живели в едно домакинство
/съгласно показанията на свид.М.Д. починалият
живеел преимуществено в РИталия, но се прибирал и в България/, същата е
разчитала на неговата помощ и подкрепа. Нормално е вестта за смъртта на сина й
да и подейства стресиращо и да предизвика в нея дълбока скръб. В този смисъл са
и показанията на свид.М.Д./дъщеря на ищцата/, която
сочи, че ищцата приела много тежко смъртта на сина си и не искала да отиде да
живее при нея в Италия, за да е близо до гроба му. Степента на родствена
близост между ищцата и починалия, който е неин син налага извода, че търпените
от Д. душевни болки от загубата му имат
продължително проявление във времето. При определяне размера на обезщетението
следва да бъде съобразен стреса на Д. от настъпила внезапно и неочаквано, при
трагични обстоятества, смърт на сина й.
По делото не се ангажираха
доказателства досежно изложените в исковата молба твърденията за наличието на депресивни
състояния у ищцата, че отказвала да излиза навън и да говори с хората.
Свидетелката Д. сочи, и че в момента Д. бил с инсулт, но не са анжаирани
медицински документи в този смисъл, а и не са изложени твърдения в исковата
молба досежно наличието на причинна връзка между това състояние на ищцата и
настъпилата преди повече от пет години смърт на сина й.
Ищецът също понесъл тежко смъртта на
баща си. Действително родителите му са били разведени и той е останал да живее
при своята майка и нейното ново семейство, но въпреки това поддържал постоянни
контакти с баща си, разчитал на неговата помощ и подкрепа. Т.е. между баща и
син са съществували отношения на близост и привързаност, поради което и
вследствие внезапната смърта на Д. ищецът несъмнено е
понесъл душевни болки, които са трудно преодолими във времето. Смъртта на баща
му го е лишила от бащина опека и обич,
които той е получавал от него. Безспорно същият е търпи негативни емоции от
внезапната и неочаквана смърт на баща си. Действително към датата на ПТП, пострадалият е бил на 50г., а синът му на 24г., но следва да се отчетат традиционно силните
за българина връзки между родители и деца, без значение възрастта на
последните.
Съгласно показанията на свид.А.С., след
смъртта на баща си ищецът се лекувал три месеца
в психиатрично отделение и дълго време не искал да шофира, а съгласно отразеното
в представения специализиран медицински доклад, К. през 2017г. бил лекуван
медикаментозно след повторна поява на тревожно-депресивни симптоми в резултат
на внезапно изчезване на баща му/същият бил проследяван от службата и от м.12.2012г.
до м.02.2015г. във връзка с паническо разстройство/, но твърдения в този смисъл
не са изложени в исковата молба. Вземането на ищеца за обезщетение за
неимуществени вреди се извежда от фактите и обстоятелствата изложени в исковата
молба, а такива във връзка с психичното здраве на ищеца липсват.
Не се установи и смъртта на баща му да е причина за оставането
му без работа, а и твърдения в този смисъл също не са изложени в исковата
молба.
Така съобразявайки пълния комплекс от
обстоятества, рефлектиращи върху естеството и интензитета на търпените душевни
болки, съдът намира ,че на всеки от ищците следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 100 000лв..
Не се ангажираха доказателства, ищците да са получили обезщетение за
претърпените от тях вреди от ответната
страна.
Съобразно представените по делото от
Министерството на правосъдието на РСърбия в изпълнение на съдебна поръчка относими към спора норми, сръбското
законодателство не предвижда лимит на обезщетенията за неимуществени вреди/претърпени
душевни болки/.
Досежно
направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност:
Съгласно разпоредбата на чл.380, ал.1
от Закона за задълженията и договорите на РСърбия, освен вземанията по
животозастрахователни договори, всички други задължения се погасяват с
тригодишна давност, считано от първия ден след края на календарната година, в
която е възникнало събитието. Съгласно разпоредбата на чл.377 е налице
изключение когато щетите са вледствие на престъпление. Тогава искът по щетата
става недопустим по давност след изтичане на давността за наказателното обвинение,
т.е. прекъсването на давността на наказателното обвинение прекъсва давностния
срок за компенсация на щета. Предвид това и доколкото в случая присъдата на
Районен съд П., с която водачът на трактора е признат за виновен за настъпване
на ПТП, в резултата на което е загинал Д., е влязла в законна сила на на
10.01.2019г., то към датата на завеждане на настоящата искова
молба-05.08.2019г., вземането за обезщетяване неимуществените вреди на ищците
не е погасено по давност.
Предвид това и отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана за сумата 100 000лв.-обезщетение за
претърпени от първата ищца неимуществени вреди и сумата 100 000лв. -обезщетение
за претърпени от втория ищец неимуществени вреди, като в останалата част, до
пълния предявен размер, претенциите следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
Съгласно представените разпоредби, в
изпълнение на съдебната поръчка по установяване на сръбското законодателство,
относими към разглежданата хипотеза, липсва норма сочеща, че когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора, съответно че при задължение от непозволено увреждане, длъжникът
се смята в забава и без покана. Предвид това и съдът следва да присъди такава,
считано от датата на постановяване на решението.
Съгласно ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица, като в случай че в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, той има право на адвокатско
възнаграждение, като в този случай съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. Предвид това и с оглед
уважената част на претенциите, ответната страна следва да заплати на процесуалния представител на ищците
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на по 2765лв., което е
съобразено с разпоредбата на чл.7, от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото. С оглед
уважената част от претенциите и съобразно представения списък за разноски ответната
страна следва да заплати на Д.В.Д. и К.Д.К. деловодни разноски в размер на 97.50лв..
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът
следва да заплати и вместо освободената от заплащането на държавна такса
страна, държавна такса в размер общо на 8000лв.
за двата иска.
На основание чл.78 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответника
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите в размер на 609.50лв./дължимият
размер на разноските е изчислен на база заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1200лв. и такса-превод-19лв./. По делото не са ангажипани доказателства
за изплатено от страната на процесуалния й представител по делото възнаграждение
в размер на 9800лв.. Липсват данни за извършено от ответната страна
упълномощаване на процесуалния й представител адв.А.Б., да сключи от нейно име, договор за правна
защита и съдействие с друг адвокат, съответно да уговори от нейно име
заплащането на възнаграждение в размер на 9800лв..
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Асоциация на сръбските
застрахователи-Гаранционен фонд/„Гарантни фонд при Удружение осигуравача
Србие“/, седалище и адрес на управление: РСърбия, гр.Б...,
чрез адв.А.Б. при САК, съдебен адрес: *** да заплати на Д.В.Д. с ЕГН********** *** чрез адв.Я.Д. при САК, съдебен адрес:***, сумата от 100 000лв. и на К.Д.К. с ЕГН**********
***, чрез адв.Я.Д.
при САК, съдебен адрес:***, сумата от 100 000лв., представляващи обезщетение
за
претърпени неимуществени вреди - душевни болки от причинената при ПТП на 25.08.2015г. в РСъбрия, смърт на Д.К.Д., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 24.03.2022г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенциите в останалата им част
до пълния предявен размер от по 200 000лв., както и искането за заплащане на законна лихва
върху обезщетението, считано от 25.08.2015г..
ОСЪЖДА Асоциация
на сръбските застрахователи-Гаранционен фонд да заплати на Д.В.Д. и К.Д.К. деловодни
разноски в размер на 97.50лв..
ОСЪЖДА Асоциация
на сръбските застрахователи-Гаранционен фонд да заплати на адв.Я.Д.
при САК адвокатско възнаграждение в размер на 5530лв..
ОСЪЖДА
Д.В.Д. и К.Д.К. да заплатят на Асоциация на сръбските
застрахователи-Гаранционен фонд деловодни
разноски в размер на 609.50лв..
ОСЪЖДА Асоциация на сръбските застрахователи-Гаранционен фонд да заплати
по сметка на ШОС държавна такса в размер на 8000лв., на основание чл.78, ал.6
от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: