Определение по дело №410/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

№

 

гр. Ловеч, 04.08.2020 г.

 

ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                 ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря……………като разгледа докладваното от съдия Вълчева в.ч.гр.д. № 410 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Околовръстен път” № 260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова, чрез пълномощника адв.С.З., срещу Разпореждане № 307 от 18.07.2020 г. на Районен съд – Троян, постановено по ч.гр.д. № 150 по описа на съда за 2020 г., с което първоинстанционният съд оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в частта относно претендираните вземания за такси в размер на 137.50 лв. Счита обжалваното разпореждане за недопустимо и противоречащо на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Твърди, че първо-инстанционният съд не е дал указания на заявителя да уточни как е формирана сумата от 137.50 лв. в противоречие със закона и постоянната съдебна практика, като е приел, че противоречат на чл.33, ал.1 от ЗПК. В частната жалба уточнява, че претендираното вземане за такси не противоречи на нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Изтъква, че в чл.5, т.2 от  от Договора за потребителски кредит № FL807703 от 13.05.2016 г. кредитополучателят Д.Т.К. се е съгласила да заплаща „месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит в размер на 3.50 лв., която за периода от 13.10.2017 г. до 13.02.2019 г. е в размер на 59.50 лв. На следващо място посочва, че във връзка с изпадането на кредитополучателя в забава за предприети действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Таксите са в размер на 78.00 лв. и са платими от длъжника съгласно чл.78 от ЗЗД.

Моли въззивната инстанция да отмени разпореждане № 307 от 18.02.2020 г. по  ч.гр.д. № 150/2020 г. по описа на РС – Троян, с което е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в частта за претендираните такси в размер на 137.50 лв. като недопустимо и върне делото на районния съд. При условията на евентуалност, ако съдът счете разпореждането за неправилно, моли то да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи заявлението в частта за такси в размер на 137.50 лв. и осъдена Д.Т.К. да му заплати сторените в настоящето производство разноски. Към жалбата представя писмени доказателства.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок предвид разпоредбата на § 13 от Закона  за изменение и допълнение на Закона за здравето. Обжалваното разпореждане е получено от заявителя на 10.03.2020 г., а жалбата е подадена на 20.05.2020 г./видно от пощенското  клеймо/, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 150/2020 г. по описа на Районен съд – Троян, намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълние по чл. 417 от ГПК, по което е образувано производството по ч.гр.д. № 150/2020 г. по описа на Районен съд - Троян, заявителят „Юробанк България“ АД е претендирал, че Д.Т.К. дължи заплащане на следните суми по извлечение от счетоводните книги на банката: 2903.58 лв. главница за периода от 13.09.2017 г. – 03.02.2020 г.; 569.37 лв. - договорна лихва за периода от 13.09.2017 г. до 12.09.2019 г.; 66.14 лв. – мораторна лихва  върху просрочената главница за времето от 13.10.2017 г. до 03.02.2020 г. и 137.50 96 лв.  такси.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит с № FL807703 от 13.05.2016 г., сключен между заявителя „Юробанк България“ АД и кредитополучателят Д.Т.К.. Към заявлението са приложени – извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит с № FL807703 от 13.05.2016 г., Общи условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица в „Юробанк България“ АД, нотариална, покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, разписка за връчването й и пълномощно.

С Разпореждане № 307 от 18.02.2020 г. районният съд е уважил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 946/14.02.2020 г. на „Юробанк България“ АД за следните суми: 2903.58 лв. главница за периода от 13.09.2017 г. – 03.02.2020 г.; 569.37 лв. - договорна лихва за периода от 13.09.2017 г. до 12.09.2019 г.; 66.14 лв. – мораторна лихва  върху просрочената главница за времето от 13.10.2017 г. до 03.02.2020 г. и 73.53 лв. разноски по делото за д.т. и 430.42 лв. адвокатско възнаграждение. По отношение на сумата в размер 137.50 лв.  такси отхвърлил искането като противоречащо на закона. В мотивите си районният съд е приел, че в заявлението не е посочено как е формиран размера на същите, но това се установява от ОУ към договора. Съдебният състав е приел, че подобно заплащане е в противоречие с чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като се цели заобикаляне на закона и се оскъпява кредита.  Изброените в ОУ такси не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит в полза на потребителя и не подадат в изброените в чл.10а, ал.1 от ЗПК.

Съдебният състав счита за основателно направеното в частната жалба оплакване във връзка с нередовността на заявлението  и неизпълнение от страна на районния съд на задължението по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. От страна на заявителя в подадената частна жалба е конкретизиран начина на формиране на претендираното вземане за такси в размер на 137.50 лв. и настоящата инстанция не следва да оставя същото без движение, а се произнесе по неговата основателност.

Въззивната инстанция счита, че правилно районният съд  е приел, че с оглед качеството на длъжника е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, обект на заповедта за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 от ГПК, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Действително в чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на кредитополучателя – потребител, кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 и 3 обаче, че в ГПР не се включват разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник, каквито безспорно са таксите за нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и разходите за поддръжка на разплащателна сметка. От представените към заявлението доказателства – нотариална покана и приложените към частната жалба 3 бр. преводни нареждания се установява, че претендираните разходи са реално направени, поради което и дължими на общо основание – чл. 78 от ЗЗД. По отношение на таксата за поддръжка на разплащателна сметка, от представения договор е видно, че в чл.5, т.2 страните са се договорили кредитополучателят да заплаща месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит. В чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е предвидена възможност за кредитора да събира от кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, каквато безспорно е и претендираната такса, поради което направеното искане следва да бъде уважено. Същите не представляват такси, свързани с управлението на кредита, каквато забрана се съдържа в нормата на чл.10а, ал.2 от КПК.

По изложените съображения съдът счита, че следва да отмени разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението по отношение на сумата 137.50 такси, от която 78.00 лв. – такса за връчване на нотариална покана, и 59.50 лв. – такса за обслужване на разплащатаелна сметка, като за посочените суми се издаде заповед за изпълнение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                          

ОТМЕНЯ Разпореждане № 307 от 18.02.2020 г. на Районен съд – Троян, постановено по ч.гр.д. № 150/2020 г по описа на съда в часттта, с което е отхвърлено заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 137.50 лв. такси, от която 78.00 лв. – такса за връчване на нотариална покана и 59.50 лв. – такса за обслужване на разплащателна сметка, като вместо него постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Околовръстен път” № 260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова против Д.Т.К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** за следните суми:  78.00 лв. – такса за връчване на нотариална покана и 59.50 лв. – такса за обслужване на разплащателна сметка

ВРЪЩА делото на РС - Троян за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

                                                                                                      

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                 1.

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                 2.