Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                               

                                                   №

 

гр.Елин Пелин, 23.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

  при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 671 по описа за 2019 година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Ищецът ”Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк № 1, бл.2А представлявано от Арно Филип Франсоа Валто Де Мулиак и Фредерик Лоран Фарош – изпълнителни директори, чрез  Адвокатско дружество „Спасова и партньори“, представлявано от адв.Спасова и адв.Стаменова, двете от САК със съдебен адрес:*** е предявил срещу ответника ”Балкан кейтъринг”, ООД, ЕИК  ********* със седалище и адрес на управление: гр.Елин Пелин, Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „Витоша“ № 29, сграда на Булгарцвет, с управител Станислав Стоянов, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД. Моли се съдът да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 20430,41 лева представляваща неизплатена главница формирана от просрочени задължения за заплащане на предоставени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода от 27.09.2013 г. до 30.04.2015 г. и сумата от 3757,39 лева лихва за забава за периода от 07.12.2013 г. до 15.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на иска в съда – 16.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. 

            В исковата молба се излагат твърдения, че между ответника по делото от една страна в качеството му на потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2 буква „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3, ал.1 т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ищцовото дружество, е налице неформален договор за предоставяне на ВиК услуги за обект кетъринг и бюфет, находящ се на адрес: гр.София, бул. „Брюксел“ № 1. Съгласно чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия определят правата и задълженията на страните по сключения договор.  В случая правоотношението между ищеца и ответника е регламентирано от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги  на потребителите от оператора „Софийска вода“ АД одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ-064/17.07.2006 г.. Съгласно чл.8, ал.2 от Наредба № 4 операторите задължително публикуват одобрените Общи условия най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях. В изпълнение на това задължение, ищовото дружество е публикувало Общите условия във вестник Стандарт на 30 юли 2006 г. и във вестник Куриер на 28 юли 2006 г., с оглед на което Общите условия са влезли в сила на 30 август 2006 г..

              По отношение на ответното дружество услугите са отчитани чрез индивидуална партида № 5044520, открита на името на „ЛКС“ ООД, ЕИК *********, което дружество е трето лице за процесното правоотношение и има качеството на наемател на водоснабдявания имот. Ответник в настоящото производство обаче е титуляра на вещното право на строеж или право на ползване, а при условие на евентуалност – собственика на имота, тъй като именно той има качеството на потребител на ВиК услуги съгласно параграф 1, ал.1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004 г.. На основание чл.8, ал.1 от Наредба № 4/2004 г., наемателят на водоснабдявания имот може да заплаща услугите ВиК от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на  наредбата и на договора. Когато наемателят не спазва задълженията съгласно Общите условия и договора, отговорен за тях е наемодателят.  Изложеното сочи, че претенцията за просрочени задължения по неформалния договор за предоставяне на ВиК услуги е насочена към титуляра на вещно право, а в условие на евентуалност – собственика на водоснабдявания имот.

              За вземането на ищеца са издадени фактури – подробно описани от т.1.1 до т.1.19, от които се установява, че клиентският номер на процесната партида е променен в резултат от въвеждане на нов софтуер от страна на ищеца, като номера на индивидуалната партида  след промяната е **********. Идентичността между първоначалния клиентски номер – 5044520 и новия – ********** се установява, както от номерата на водомерите, посочени в счетоводните документи, така и от името на титуляра на партидата и адреса на водоснабдявания имот.

              Количеството доставена питейна вода и количеството отведни отпадъчни води са надлежно отчитани и фактурирани от ищцовото дружество посредством четири индивидуални водомера с № 400004, № 00576, № 500064 и № 98/001971, в която връзка се представят осем броя карнети. При фактурирането на процесните суми ищцовото дружество е спазило разпоредбата на чл.27 от Общите условия, съгласно която количеството пречистени води се приема за равно на количеството отведени отпадъчни води, измерени при спазване на чл.25 от Общите условия. В изпълнение на чл.31 ал.1 от Общите условия, ВиК операторът издава ежемесечни фактури за използваните от потребителя ВиК услуги. Потребителите са длъжни да заплащат дължите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия. Получаването или не на издадената фактура няма отношение към изискуемостта на вземанията, тъй като съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия потребителят следва за заплати сумата с изтичането на 30 дни от датата на издаване на счетоводния документ.           

               Ответникът „Балкан Кейтъринг“ ООД в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен поради което счита, че следва да се остави без уважение и излага следните съображения:  От изложеното в исковата молба се установява, че през процесния период отчетените по индивидуалния водомер услуги са с титуляр „ЛКС“ ООД, ЕИК *********, за което са издадени и фактури от ищеца. В тази връзка вместо ищецът да насочи претенцията си към потребителя на ВиК услугите –  „ЛКС“ ООД - негов дългогодишен клиент, исковата молба се насочва срещу „Балкан Кейтъринг“ ООД.

             Ответникът не оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния имот, находящ се в гр.София, бул. „Брюксел № 1. Твърди обаче, че през процесния период, за който са издадени фактурите в имота е имало наемател – дружеството „ЛКС“ ООД, по силата на сключен Договор за наем на недвижим имот, чието действие е прекратено на 01.05.2017 г. Съгласно договора за наем всички разходи, свързани с ползването на имота са за сметка на наемателя, като ищецът е издавал процесните фактури на името на  потребителя „ЛКС“ ООД.  Ответното дружество не разполага с информация дали посочените количества са съгласно показанията на индивидуалния водомер в имота и дали „ЛКС“ ООД е извършвало плащания по представените с исковата молба фактури. Това обстоятелство е известно само на ищеца и „ЛКС“ ООД, поради което ответникът не би могъл да организира защитата си по настоящото дело.

              Твърди се, че по идентично дело – гр.д. № 12903/2014 г. на СРС, 79-ти състав предявената  от „Софийска вода“ АД претенция срещу „ЛКС“ ООД  за 18955, 39 лева е отхвърлена до сумата от 4009,45 лева. Заявява, че исковата претенция е насочена неправилно и необосновано срещу „Балкан кейтъринг“ ООД

 

              След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, РС Eлин Пелин намира за установено от фактическа следното: 

              По делото са представени 19 броя фактури за периода от 27.09.2013 г. до 30.04.2015 г., с получател „ЛКС“ ООД, с адрес ж.к. „Слатина“ бул. „Брюксел“ № 1, включващи дължими суми за предоставени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, като общата стойност на дължимите суми по всички фактури възлиза на 20430,41 лева с включен ДДС.

              Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор  „Софийска вода“ АД, както и доказателства удостоверяващи публикуването им във вестник Куриер на 28.07.2006 г..

              Видно от Договор за наем на недвижим имот на 01.08.2003 г. между „Балкан кейтъринг“ ООД в качеството на наемодател и „Л.К.С.“ ООД в качеството на наемател е сключен договор  за наем с който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване  недвижими имоти, находящи се в гр.София, район „В.Левски“ местност Летище София. Представен е и анекс към Договор за наем от 01.08.2003 г. и писмо от 03.04.2017 г., с което „Балкан кейтъринг ООД  уведомява  „ЛКС“ ООД, че договорът за наем от 01.08.2003 г. е прекратен едностранно на основание чл.10, ал.3 поради забава на плащането на наемната цена с повече от 60 дни, считано от 01.05.2017 г.

              По делото са представени справки от търговския регистър, удостоверение от Софийски градски съд по ф.д. № 191/2010 г., писмо изх. № РС/118-ТД26-1739-1/27.09.2018г. на Район Слатина Столична община, справки от АГКК, както и данни за отчет на средства за измерване на подавана вода за обект находящ се в ж.к. „Слатина“ бул. „Брюксел“ № 1

               От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на «Софийска вода» АД по партида с титуляр «ЛКС» ООД за водоснабдяван имот – обект кетъринг и бюфет, с административен адрес гр.София, бул. «Брюксел» № 1 с клиентски номер 5044520, респ. № ********** за предоставените услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода от 27.09.2013 г. до 30.04.2015 г. е осчетоводена главница в общ размер на 20430,41 лева. Отразено е частично плащане по фактура № ********** от 07.11.2013 г. в размер на 668,75 лева на 12.05.2015 г.. Общият размер на дължимата главница от «ЛКС» ООД възлиза на 19761,66 лева. Към момента на проверката, съгласно счетоводните регистри на ищеца общият размер на дължимата главница от «ЛКС» ООД за предоставените услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода от 30.12.2013 г. до 30.04.2015 г. възлиза на 16670,12 лева. Дължимата лихва за забава е изчислена върху главницата за всеки месец, считано от датата на изпадане на длъжника в просрочие до 15.05.2016 г. и възлиза в общ размер на 3677,01 лева.

 

               При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи: 

  По иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр.София, бул. „Брюксел” № 1, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия. Следва да докаже и начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си.

При така разпределената доказателствена тежест между страните по делото, настоящият състав намира предявения иск за неоснователен, по следните съображения:

 Безспорно е, че ищцовото дружество попада в хипотезата по смисъла на чл.198о, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр.София. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Установи се по делото, че ищцовото дружество е изпълнило това изискване на закона.

Съгласно чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

 Според чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.2 от Общите условия на оператора. Последната разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия ползващи вода за технологични нужди и такива препродаващи непитейна вода след обработката й, наематели.

Според §1, ал.1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители" са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, на които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Посочената легална дефиниция е залегнала и в чл.2, ал.1 от Общите условия, а в ал.3 е разписано, че потребител по Общите условия може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, като лицето по ал.1, т.1 или т.2 се задължава солидарно с наемателя и дължимите суми за  ползваните ВиК услуги за времето на наемното правоотношение само с писмена декларация – съгласие.

За да възникне за който и да било субект задължението за заплащане на ВиК услуги, на първо място следва да се установи качеството му на “потребител” на тези услуги, по смисъла вложен в разпоредбата на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора и възникването на валидно облигационно правоотношение.

В настоящия случай ищецът твърди, че ответното дружество е потребител на ВиК услуги за процесния обект, но не е ангажирал никакви доказателства в тази връзка, въпреки разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест. В представените от „Софийска вода“ АД доказателства – фактури и карнети, е отразено, че в обектът на потребление е открита партида с титуляр не собственика на имота и ответник по делото -  „Балкан кейтъринг“ ООД, а юридическото лице „ЛКС“ ООД, но не се ангажират доказателства, от които може да се направи извод, че в процесния период 2013 г. – 2015 г. титулярът на вещни права е декларирал съгласие пред ВиК оператора, наемателят „ЛКС“ ООД да бъде вписан като потребител по смисъла на чл.2, ал.3 от Общите условия.

В този смисъл ищецът не установи, че именно ответното дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове. Действително по делото не е спорно, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба имот и в това си качество е отдал обекта на собственост на наемателя „ЛКС“ ООД, както и че партидата за процесния имот е открита на юридическото лице „ЛКС“ ООД.  Обстоятелството, че партидата е открита на името на „ЛКС“ ООД се установява освен от издадените фактури, карнети и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която също дава заключение, че именно дружеството „ЛКС“ ООД е абонат на ищцовото дружество за водоснабдяван имот в гр.София, бул. „Брюксел“ № 1, а в счетоводството на ищеца са издавани фактури, които са осчетоводени като вземане на „ЛКС“ ООД и не е установено по откритата партида да са издавани фактури на ответното дружество „Балкан кейтъринг“ ООД.

Ищецът поддържа становище, че ответникът е потребител в качеството си на собственик на имота, независимо от отдаването му под наем на трето лице. Действително в чл.8, ал.9 от Наредбата се допуска възможността наемателят да бъде само платец на услугите, но от името на собственика. Според тази разпоредба - наемателят на водоснабден имот може да заплаща ВиК услугите от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на наредбата и договора. Когато наемателят не спазва тези задължения, отговорен за тях е наемодателят. Или по смисъла на нормативния акт, уреждащ процесното правоотношение, последното възниква между ВиК оператора и собственика на имота, а наемателят може да бъде само платец на услугите, съответно при неизпълнение, отговаря не той, а наемодателят, който е потребител в отношенията с оператора.

Процесният случай обаче, с оглед установените по делото доказателства попада  в хипотезата на  чл.2, ал.3 на Общите условия, според която - по обща договореност между оператора, собственика и наемателя, е допустимо последният да придобие качеството потребител. Това е допустимо само, ако е налице депозирана пред оператора декларация - съгласие на наемодателя – дадено лично или с нотариално заверена декларация. В конкретния случай, ищцовото дружество не представя доказателства за наличието на такова съгласие. Не се ангажираха каквито и да било доказателства собственикът на имота „Балкан кейтъринг“ ООД чрез своя законен или упълномощен представител да е изразявал съгласие пред ищцовото дружество юридическото лице „ЛКС“ ООД, като наемател, да фигурира като потребител на услугите и страна по правоотношението. Не е ясно по какъв начин и на какво основание партидата се води на името на „ЛКС“ ООД. Заместването в дълг по своя характер представлява договор, в който трябва да участва и новият длъжник – този, който поема отговорността за чуждото задължениe, поради което неговото съгласие е необходимо, за да е налице валидно заместване. Последното не е възможно само по волята на кредитора, в случая такова съгласие за откриване на партиди на името на наемателя не е налице.

По делото не се доказа собственикът на имота да е изявил воля по законоустановения ред за това наемателят да е потребител на услугите и страна в правоотношението с ищеца. В чл.11, т.3 от договора за наем е уговорено само, че наемателят  следва да заплаща всички разходи свързани с ползването на имота, но това не означава, че той може да бъде страна в правоотношението със съответните доставчици без изричното съгласие на наемодателя, а единствено, че следва да заплаща направените от него разходи.

Искът се явява неосновател и на друго основание, доколкото ищецът не доказа, че е бил изправна страна и че е доставял твърдяните услуги на ответника, както и че същите са правилно начислени и определени по размер. Съгласно Общите условия, количествата доставена вода се отчитат посредством показания на водомер, в присъствието на потребителя или негов представител, който подписва показанията. Подобна е разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредбата. По делото не се установява в карнетите за процесния период да има подпис на ответника или негов представител, доколкото ищецът твърди, че извършването на услугите е ставало посредством четири индивидуални водомера.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не  доказа по безспорен начин и количеството  доставяна и изразходвана вода или да са ползвани други ВиК услуги от ответника и той да е материалноправно легитимиран да отговаря за твърдените вземания.  

Ето защо, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.

 

По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД:

Доколкото по делото не се доказа извод за наличие на основателност на главния иск, то и искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски се дължат само в полза на ответника, поради което ищецът следва да му заплати сторените разноски в общ размер на 1500.00 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

           Воден от горното, съдът

 

                                                 Р   Е   Ш   И  :

 

     ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ”Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк № 1, бл.2А представлявано от адв.Спасова и адв.Стаменова, двете от САК със съдебен адрес:*** срещу ответника ”Балкан кейтъринг”, ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Елин Пелин, Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „Витоша“ № 29, сграда на Булгарцвет, с управител Станислав Стоянов искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на следните суми: 20430,41 лева представляваща неизплатена главница формирана от просрочени задължения за заплащане на предоставени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода от 27.09.2013 г. до 30.04.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на иска в съда – 16.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 3757,39 лева лихва за забава за периода от 07.12.2013 г. до 15.06.2016 г..        

               ОСЪЖДА ”Софийска вода” АД, ЕИК ********* да заплати на ”Балкан кейтъринг”, ООД, ЕИК ********* сумата от 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/ направени по делото разноски.                 

                Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд  в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.                

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: