Решение по дело №16013/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2581
Дата: 26 юни 2017 г. (в сила от 23 януари 2018 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20163110116013
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………

гр.***, 26.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД  гр. ***, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х –ти състав, в публичното заседание на 15.06.2017 год. в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***

 

при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдия ***гр.д. № 16013/2016 год. по описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е с правно основание чл.127 ал.2 от СК.

Производството по делото е образувано по повод предявена от Е.В.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на родител и законен представител на Ж.Ж.К., с ЕГН **********, срещу Ж.И.К., с ЕГН **********, с адрес: ***-25, искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, вр. чл.59, ал.9 от СК и чл.150 от СК.

Молителят твърди, че страните са родители на детето Ж.Ж.К., родено от съвместното им съжителство. С влязло в сила решение по гр.д. 18662/2012г. на ВРС упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на майката. С влязло в сила решение по гр.д. 13341/2011г. на ВРС ответникът е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 120 лева. Ищецът се позовава на промяна в обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка, а именно съществено изменение на условията и стандарта на живот в страната през изминалия период от пет години от датата на определянето й, нарастване на потребностите на детето от издръжка, увеличаване на разходите, необходими за набавяне на храна, учебни пособия, облекло, занималня, транспорт. Детето е със заболяване, като са му поставени диагнози – лека умствена изостаналост, атипичен аутизъм, симптоматична епилепсия, алергичен ринит. С ТЕЛК е определена степен на увреждане 80% с чужда помощ. Здравословното състояние на детето обуславя специални потребности от специализирани учебни помагала и храна, тъй като децата с аутизъм са на безглутенова и безказеинова диета. Ответникът работи в Малта и има възможност да осигурява издръжка в размер на 250 лева. Прави се искане за изменение на определения режим на лични контакти чрез намаляване на продължителността му, тъй като след упражняването му детето е неспокойно, тревожно и притеснено, отказва да се храни и да заспива само, а ответникът не му дава редовно лекарствата.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че от години е безработен поради влошено здравословно състояние и прекарани два инфаркта. Предстои му операция на очите. Имущественото му състояние е влошено, издържа се от предоставени от сина му средства.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на детето Ж.Ж.К., с ЕГН **********.

С влязло в сила решение по гр.д. 13341/2011г. на ВРС бащата Ж.И.К. е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 120 лева.

С влязло в сила решение по гр.д.18662/2012г. на ВРС упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти както следва: до навършване на десет години: всяка втора и четвърта събота от месеца от 9.30часа до 13.30часа , три дни непрекъснато през лятото и след навършване на десет години: всяка втора събота от месеца от 9.30часа до 13.30ч., всяка четвърта седмица от месеца от 16.30часа в събота до 16.30часа в неделя, както и пет дни непрекъснато през лятото. 

Видно от представената служебна бележка от 26.09.2016г. детето Ж. е ученичка във втори клас за учебната 2016/2017г. в СОУ за деца с нарушено зрение „Проф. Иван Шишманов”.

От представената по делото медицинска документация – Експертно решение от 12.09.2014г., епикризи от 19.09.2015г., 26.10.2015г., 26.04.2016г., 02.12.2016г., 08.06.2017г., Протокол на медицинска комисия от 08.09.2011г., амбулаторен лист от 20.01.2017г., се установява, че детето Ж. е с поставена диагноза атипичен аутизъм и е с 80% трайно намалена работоспособност с чужда помощ със срок до 01.09.2017г. поради водеща диагноза генерализирани разстройства в развитието, както и че е било хоспитализирано четирикратно поради претърпяни епилептични припадъци. Представена е рецептурна книжка за изписани медикаменти по „Здравна каса”.

Представени са приходни касови ордери за заплатени от майката на детето такси за специализирани занимания към Фондация „Радост за нашите деца” за периода м.01.2016г. – 04.2017г.  в размер на общо 1355 лева или средно по 90 лева месечно. Видно от представените копия на абонаментни карти за градски транспорт за периода м.11.2016г. – м. 05.2017г. месечният разход за транспорт възлиза на 14 лева.

За установяване на здравословното състояние на ответника са представени доказателства за извършени медицински прегледи на 19.08.2014г. и 21.08.2015г. с поставена диагноза: хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, нестабилна стенокардия, преждевременна камерна деполаризация.

Представена е служебна бележка от Агенция по заетостта от 07.04.2017г., от която се установява, че считано от 07.04.2017г. ответникът е регистриран като безработен, като в периода 25.02.2000г. – 10.12.2013г. многократно се е регистрирал в агенцията за периоди от един месец до половин година.

Приет е като доказателство по делото социален доклад от 12.06.2017г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – ***, от който се установява, че предвид специфичните му потребности детето Ж. има необходимост от непрекъсната чужда помощ от възрастен, както и от консултации с различни специалисти – психолог, специален педагог, логопед, рехабилитатор и социален работник. Допълнително е необходимо спрямо детето да се прилага без глутеинова и без казеинова диета, за което майката среща финансова трудност. Детето учи в специализирано детско учебно заведение, което е свързано с допълнителни разходи за транспорт, храна и учебни помагала, като същевременно посещава занималня при специалисти в Сдружение „Радост за нашите деца”***, за което майката заплаща. През ваканциите детето е потребител на социална услуга в Дневен център за деца и младежи с умствена изостаналост „Св.Йоан Златоуст”***. В жилището на майката са създадени подходящи хигиенно-битови условия за отглеждане на детето. Бащата живее в собствено жилище с функционални мебели и добра битова хигиена. Майката е трудово ангажирана като личен асистент на детето Ж. при 6-часов работен ден и нетно месечно възнаграждение под минималната работна заплата. Получаваните от нея социални помощи са в общ размер на 582.50 лева. Подкрепяна е финансово от близки и роднини. Ответникът е безработен, в предпенсионна възраст, не получава пенсия, разчита на издръжка от сина си. Детето има изградена силна емоционална връзка с майка си, не поддържа контакт с бащата. Последният трайно се е установил в страната на 11.03.2017г. след продължително пребиваване в Малта.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свид. ***и ***се установява, че детето Ж. се нуждае от специални грижи при отглеждането, които се полагат изцяло от ищцата. Същата среща финансови затруднения и ползва заемни средства от приятели и роднини за осигуряване на потребностите на детето от специална безглутенова храна, транспорт, занималня. Откакто приема редовно лекарствата си, детето не е поучавало епилептични припадъци. След среща на детето с баща му, при която последният му отрязал косата, детето било силно неспокойно и стресирано. При разговор със свидетеля ***, проведен през 2016г., ответникът споделил, че работи в таксиметрова фирма като монтьор и получава месечно възнаграждение от 2000 евро, поради което може да осигурява издръжка на детето в размер на 250 лева месечно, но при специални условия.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК, намираща съответно приложение в случаите на чл. 127, ал. 2 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки относно родителските права и да определи нови.

При формиране на изводите си по основателността на претенцията съдът съобрази, след влизане в сила на решението по чл.127 от СК детето е диагностицирано с животозастрашаващо заболяване - епилепсия, което изисква стриктен прием на медикаменти по схема. Настъпилата негативна промяна в здравословното състояние на детето, съчетана с характерните за водещата диагноза специални потребности от чужда помощ от възрастен, обуславят извод за наличие на предпоставките на чл.59, ал.9. вр. чл.127, ал.2 от СК за преразглеждане на първоначално определения режим на лични контакти. Същевременно съдът съобрази липсата на изградена стабилна емоционална връзка между детето и бащата и факта, че същият няма необходимите специални знания и създадени навици да спазва предписания хранителен режим и прием на медикаменти, както и да удовлетворява специфичните образователни потребности на детето. От друга страна по делото не са събрани преки доказателства поведението на ответника да е опасно за здравето и психиката на детето, поради което прекомерното ограничаване на режима на личен контакт се явява неоправдано с оглед интереса на детето да общува пълноценно и с двамата си родители. При съобразяване на настъпилите промени в здравословното състояние на детето, но и с цел осигуряване на възможност за изграждане на емоционална връзка с бащата, следва да бъде определен следният режим на лични контакти: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00часа до 14.00часа и пет дни без преспиване през лятната ваканция, като взима детето от дома на майката в 10.00 часа и го връща в 17.00 часа, като при прилагане на летния режим отпада месечният режим. Разширяването на предложения от ищеца режим на личен контакт през лятната ваканция е допустимо, тъй като в производствата по СК съдът не е обвързан от поисканите параметри, тъй като следи служебно за интереса на детето.

Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. При формиране на изводите си по основателността на претенцията съдът съобрази, че към настоящия момент детето е на девет години и от момента на присъждане на първоначалната издръжка през 2011г. до датата на предявяване на иска са изминали пет години, което безспорно се свързва с нарастване на възрастта на детето, а от там и с увеличаване на разходите по отглеждането му – храна, дрехи, лекарства, обучение, учебни пособия и др. Отделно от това издръжката на детето следва да бъде в такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на екзистенц минимума от нуждите му, но също и такива за занимания, свързани с неговите специфични потребности. От ангажираните по делото доказателства се установява, че детето посещава извънкласни занимания със специалисти, което също е свързано с разходване на допълнителни средства извън обичайните. Заболяванията на детето безспорно обуславят необходимост от издръжка в по-голям размер, но съдът съобразява обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за действителния размер на направените от ищцата разходи за медицински препарати и консумативи. В този смисъл точният месечен размер на необходимите средства за лекарства не е установен при условията на пълно и главно доказване.

От друга страна съдът съобрази факта, че ответникът е в трудоспособна възраст, не е трудоустроен, следователно не страда от заболявания, които да му пречат да упражнява труд, поради което следва да се приеме, че има възможност да реализира доходи в размер поне на средната работна заплата, която за 2017г. по данни на НСИ е в брутен размер на 977 лева за статистически район ***. Състоянието на безработица не го освобождава от задължението да положи дължимите от моралните и правни норми усилия, за да осигури издръжка на детето си в размер, който да задоволява неговите нужди. Същевременно по делото не се установява за ответника да е налице задължение за плащане на издръжка към други низходящи.

По данни на Националния статистически институт общият разход на член от домакинството за първото тримесечие на 2017г. е средно в размер на 1133.21 лева. Официалните данни съдържат подробна разбивка по групи разходи. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за издръжката за непълнолетно лице (напр. за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, покупка на валута и ценни книжа, изплатен дълг и даден заем), размерът на средния разход за тримесечие възлиза на 782.01  лева или 261.92 лева за месец. От представените доказателства се установява, че детето ползва социални услуги към Фондация „Радост за нашите деца”, за които майката заплаща средно около 90 лева месечно. Следователно общият размер на средствата, необходими за издръжка на детето, възлиза на 350 лева за месец.

Преценявайки обичайните и специфични потребности на детето и социално-икономическите условия на живот в страната и като съобрази безусловния характер на задължението на родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие деца, съдът намира, че от сумата от 350 лева месечно, необходими за издръжката на детето, бащата следва да участва със сумата от 250 лева месечно, като остатъкът следва да се допълва от доходите на майката. Приоритетното участие на бащата се налага от обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговата майка. По изложените съображения размерът на издръжката следва да бъде увеличен от 120 лева на 250 лева.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

На основание чл.78 ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса в общ размер на 187.20 лева, на основание чл.69 ал.1 т.7 от ГПК и т.1 от Тарифа № 1 към ЗДТ.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в производството разноски в размер на 475 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение по гр.д. 13341/2011г. по описа на ВРС месечна издръжка, дължима от Ж.И.К., с ЕГН ********** в полза на детето Ж.Ж.К. с ЕГН **********, представлявано от своята майка и законен представител Е.В.Г., с ЕГН **********, като увеличава същия от 120,00 лева на 250,00 лева, платима с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата молба в съда – 16.12.2016г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на основание чл.150 от СК.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

 

ИЗМЕНЯ определения с решение по гр.д.18662/2012г. на ВРС, режим на лични контакти на бащата Ж.И.К., с ЕГН ********** и детето Ж.Ж.К., с ЕГН **********, на основание чл.59, ал.9. вр. чл.127, ал.2 от СК, като:

ОПРЕДЕЛЯ  РЕЖИМ НА ЛИЧЕН КОНТАКТ на Ж.И.К., с ЕГН ********** с детето Ж.Ж.К. с ЕГН **********, като му се дава възможност да вижда и взема при себе си детето, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00часа до 14.00часа и пет дни без преспиване през лятната ваканция, като взима детето от дома на майката в 10.00 часа и го връща в 17.00 часа, като при прилагане на летния режим отпада месечният режим. 

 

ОСЪЖДА Ж.И.К., с ЕГН **********, с адрес: ***-25, ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на родител и законен представител на Ж.Ж.К., с ЕГН **********, сумата от 475 лева, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Ж.И.К., с ЕГН **********, с адрес: ***-25, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 187.20 лева, представляваща държавна такса по иска за издръжка, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

           РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване  пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок считано от уведомяване на страните за постановяването му.

           РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.

 

                                               Районен съдия: