Р Е Ш Е Н И Е
Номер 333 29.01.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На деветнадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 936 по
описа за 2016 година.
Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК, във вр.
чл.3, ал.1 ЗВСОНИ.
Ищците твърдят, че са наследници на И.П.М. поч. на 06.03.1981г.
Поддържат, че по силата на покупко-продажба от 14.11.1945г. за която е
съставен, нот. акт ***********. на П. н. лицето
В.П..М. починал на 20.01.1996г. бил собственик на дворно място с обща площ 745 кв.м., съставляващо парцели ********* в
гр. П.***************, ведно с намиращи се в него сгради. Този имот бил
образуван, чрез отделянето му от цял имот с площ от 2005 кв.м. при граници:
**************. По силата на съдебно решение постановено по гр.д. №1383/1954г.
на Пловдивския районен съд била унищожена сделката по нотариален акт
№**************. Поради това описаният в нея имот се бил върнал в патримониума на общия за страните наследодател П.Р.М. /поч. на 30.01.1952г./. Твърди се че, на основание ЗОЕГПНС
бил съставен акт за държавна собственост от 24.08.1954г. на недвижимия имот,
като бивша собственост на В.П.М., без при това да се зачете действието на
влязлото в съдебно решение. По сега действуващия ЗРП
процесният имот попадал върху парцел І- жилищно застрояване в кв.******** по
плана на ***********, като върху имота се разполагала част от пететажна жилищна
сграда с нежилищен партер, който бил актуван с акт за държавна собственост от
30.06.1966г. и обявен през 1997г. за частна общинска собственост. През 1998г.
Областният управител на гр. П. издал заповед на осн.
чл.2, ал.1 т.1 от ЗОСОИ с която било признато право на наследниците на В.П.М.
на обезщетение със съсобственост за стойността на одържавени имоти, сред които
и процесното дворно място от 745 кв.м. Ищците
поддържат още, че с последваща заповед издадената
преди това заповед била частично отменена, като се редуцирали правата на
заявителите в полза на част от наследниците на общия наследодател. С
коригираната заповед се било признало право на обезщетение в полза на С.П.Д.,
наследници на Д.П.Ф. и наследници на С.П.П.. Поддържа
се, че това не са всички лица имащи право да получат обезщетяване, тъй като
поради унищожаването на сделката по нотариален акт № *******. процесния имот се
бил върнал в патримониума на П.Р.М. – общ за всички
страни наследодател поради което той, а не В.М. е бил собственик на имота към
момента на одържавяването му. При това положение право върху обезщетението
имали всички негови наследници които били преживяла съпруга / поч. през 1958г./ и седем деца. Тъй като със съдебното
решение от 1955г. унищожението било постановено до размера на 4/8 ид. ч. тези части се разпределяли между наследниците извън
тези които били получили деля си чрез съда – това били наследниците на И.П.М.,
В.П.М. и Е.А.Б.. Всяко от тези три колена получавало
по 1/3 от 4/8 или по 1/6 ид.ч. Ищците били наследници
на И.П.М. и имали право на 1/6 ид.ч. от
обезщетението. В допълнение към исковата молба ищците твърдят още, че
съществувала още една преписка за обезщетявяне пред
Областния управител по която била постановена заповед с която обезщетението за
два отчуждени от В.М. имота - процесния
от 745 кв.м. на ул. ********** и за ½ ид.ч. от
дворно място с площ 1237 кв.м. и сгради
на ул. *********. В заповедта обезщетението било определено като дял в
съсобственост от 39,72% за трите сънаследници на В.М. Тъй като съгласно експертизата към
заповедта за процесния имот на ул. ********** били определини
15,15% от обекта съставляващи дял от обезщетението в съсобственост, ищците
имали право на дял от това обезщетение. По силата на заповедта на областния
управител наследниците на В.М. били получили 24,57% дял в съсобственост за
процесния имот на ул. **********. Това обезщетение неправилно било определено
изцяло и само за тях, без в него да се включат ищците, като наследници на И.М.
имащи право на 1/3 ид.ч от тези 24,57% . Поради това
се прави искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на 1/3 от възстановеното като дял в съсобственост по реда
на чл.2, ал.1 т.1 ЗОСОИ право върху 24.57% ид.ч. от
обособена част в партерния нежилищен етаж, вх. **, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата, находяща
се в гр. П.***********, което обезщетение е определено за одържавен по ЗОЕГПНС
имот – дворно място от 745 кв.м., съставляващо част от имот пл.№**, за който са
отредени парцели ********** по стар регулационен план, находящо
се в гр. П.**************.
Ответниците твърдят, че претенцията на ищците е
неоснователна, тъй като процесният имот е бил одържавен от В.П.М. Съдебното
решение за унищожаване на сделката по нот. акт
***********. било влязло в сила след съставяне на акта за одържавявяне.
Силата на пресъдено нещо обхващала само 4/48 ид.ч. на четирите сестри и 4/48 ид.ч.
оставащи собственост на В.П.М. Със заповедта на областния управител били
обезщетени само участвалите в съдебното дело наследници, но не и неучаствалите
наследници - преживялата съпруга на
общия наследодател както и две от децата му, сред които и И.П.М.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Страните в производството са наследници на общия
наследодател П.Р.М. роден на ***г., починал на 30.01.1952г. Същият, видно от
представеното удостоверение № 10-03-833/3/10.11.2015г. / л.5 - 22/ е оставил преживяла съпруга В.Т.М., починала
на 30.05.1958г. и деца – М.П.Б., И.П.М., Е.А.Б., Д.П.Ф., С.П.П., В.П.М. и С.П.Д.
Ищците по делото А.И.П., Т.П.С., Н.П.А. и П.И.С. са
останали от починалия през 1981г. И.П.М., който е син на общия наследодател.
Наследници на починалата през 1969г. дъщеря на
П.М. М.П.Б. са
ответниците Д.И.Б., П.И.Щ., Т.Г.Ч., И.В.П., В.В.Б.,
А.Б.К. и И.Б.К. / л. 9 и 10/.
Починалата през 1929г. дъщеря на общия наследодател
Е.А.Б. е оставила ответниците К.Т.Т., Т.А.Б., Е.А.Т.
и Е.Т.Б. /
л.14-15/.
Покойната дъщеря на общия наследодател Д.П.Ф., поч. през 1989г., е оставила за наследници ответниците
С.А.Р., К.А.Ф., И.Д.Б., В.Д.Б., М.С.С. и Р.С.К..
Поради смъртта на К.А.Ф. същият е бил заменен в настоящото производство от А.К.Ф. и
Т.К.Б. /
л. 16 -17 и л.170/.
Синът на П.М. – В.П.М., починал през 1996г., е оставил
за наследници ответниците Е.В.Д., Б.П.Р. и И.П.М. / лист 20- 21/.
Дъщерята на П.М.
– С.П.П., починала през 1991г., е оставила за наследници ответниците
Д.Х.Б., Н.Д.Р., С.Н.Р., М.А.П., С.Р.П. / лист 18 и л. 165/.
Наследници на починалата на 08.01.2012г. дъщеря на
общия наследодател С.П.Д. са ответниците Е.К.П. и М.К.Б. / лист 22/.
По делото не е спорно и се установява от представения
нотариален акт от 14.11.1945г. на н. при П. О. с., че общият за страните
наследодател П.Р.М. е бил собственик на дворно място с площ от 745 кв.м. от
които 433,10 кв.м. застроено с паянтова постройка и 311,90 кв.м. празно място
при съседи: наследниците на Т.Г., А.Д., П.М. и празно общинско място, който
имот съставлява парцели *********, който се отделя от целия имот съставляващ се
от 2005 кв.м. застроено и незастроено дворно място, при съседи по акта: *****************
/лист
41/.
По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***********. съставен на
14.11.1945г. на н. при П. о. с. общият наследодател П.Р.М. продал на сина си
В.П.М. 433,10 кв.м. застроено дворно място с паянтова постройка и 311,90 кв.м.
празно място или всичко застроено и незастроено пространство от 745 кв.м. при
съседи: *********************, който имот съставлява парцели ************** и
който се отделя от целия имот състоящ се от 2005 кв.м., застроено и незастроено
дворно място, при съседи по акта: ************************. При изповядване на
сделката продавачът П.Р.М. се легитимирал като собственик с нотариален акт №
**************г. /лист 41/.
С решение № 395 от 22.04.1955г. постановено по гр. д.
№ 1383 по описа за 1954г. Пловдивският районен съд, трети район постановил
унищожаване на сделката сключена с нотариален акт № ***************г. на П.н. с
който П.Р.М. – бивш жител ***, е прехвърлил на В.П. ***, следния свой собствен
имот : 433,10 кв. м. застроено дворно място с паянтова постройка и 311,90 кв.м.
празно място или всичко застроено и незастроено място от 745 кв.м. при съседи:
**********************, който имот съставлява парцели **********, което се
отделя от имот състоящ се общо от 2000,5 кв.м. застроено и незастроено място
при съседи: *********************, като признал правото на собственост на
М.И.Б. от с. Б.*******, Д.А.Ф. от с. В.********, С.В.К. от гр. А. и С.К.Д. от
с. Ц.********* по отношение на В.П. ***, върху 4/8 идеални части от същия
недвижим имот /лист 40 /.
По делото е представен нотариален акт № ***********.
по описа на н. при П. о. с., в който е обективиран
договор за продажба, сключен между П.Р.М. /общия наследодател/ и синовете му
В.П.М. и И.П.М., с който продавачът прехвърлил на двамата правото на
собственост върху собственото си място –хан, заедно с построените в него:
масивна двуетажна къща, кръчма, хамбар, шест стаи и навес, с пространство
цялото 1237 кв.м., от които застроени 344,50 кв.м. образуващо парцел
***********, находящо се в гр. П.*************, който
адрес е на къщата и №**, който е на хана, при съседи: *************************
за сумата 1 400 000 лева / лист 130/.
С нотариален акт № *************. на П.н. В.П.М. бил
признат за собственик на маломерно празно място в гр. П.,************* по плана
на града, при съседи: **************, състоящо се от 357,50 кв.м., което му се
придава от съдения имот на П. н. о., срещу което е внесъл в общинската каса по
квитанция №7206/21.11.1947г. сумата 178750 лв. /лист 132/.
Установява се, че след влизане в сила на ЗОЕГПНС от
1948г. и по силата на ПМС №476/24.08.1954г. гореописаните недвижими имоти
предметна нот. акт № ***********. са били предмет на
одържавяване. Съгласно представеното удостоверение от 05.07.1967г. е
отчуждена ½ ид.ч.
от хамбара, хана и ресторанта / магазин-кръчма/
застроени на 433 кв.м. с двор 803,50 кв.м. на ул. ************* и обора
с плевня /хан/ с застроени 433 кв.м. двор от 311 кв.м. на ул. ************** –
П. /
лист 39/. Съставени са актове за
държавна собственост №**** от 16.08.1954г. относно ½ ид.ч.
от хамбара, хана и ресторанта / магазин –кръчма/ на ул. ********* със застроена
площ 433 кв.м. и незастроена 803 кв.м. и
№**** от 31.08.1954г. относно обор с плевня / хан/ и ½ ид.ч. от къща за живеене със застроена площ 433 кв.м. и
незастроена 311 кв.м. на ул. ***************** /лист 134 и 135/.
Съгласно заключението на вещото лице дворното място
съставляващо част от имот пл.№** отредена за парцели ********* на кв. Ф.********** по дворищно
регулационния план от 1935г., действал към годината на одържавяване, ведно с
обор и плевня /хан/, ½ ид.ч. от жилища
постройка с площ 433 кв.м. и 357 кв.м.,
придадена по регулация към парцели ********* с административен адрес: гр.
П.*********** е идентичен с описания в нотариален акт №***********г. имот,
който фигурира и в акт за държавна собственост № ****/31.08.1954г.
Установява се от скица приложение № 1 към заключението
на експерта, че посочените в актовете за държавна собственост имоти, по плана
за дворищна регулация от 1912г. са заснети кадастрално като имот с пл. №
********, за който са налице две отреждания: на парцели *** с площ 1237 кв.м.,
както и парцели на *****с обща площ 745 кв. м. Към последните е налице
придаване по регулация на площ от 357 кв.м., обозначена на скицата /лист 336/. По кадастрален и регулационен план на гр. П. от
1955г. поземлен имот №*** е урегулиран в парцел ********* в кв.****, / 560
стар/, което е онагледено на приложение №2 към заключението. По действащия застроителен и регулационен план на кв. *********, гр. П.,
процесният имот попада в УПИ ***- жилищно застрояване, кв.*******, като
регулацията е приложена и е реализирано комплексно жилищно застрояване. Върху
стария имот с пл. №** е построена и попада част от пететажен жилищен блок / лист 332/.
Със заповед № 2345/01.07.1998г. на О.у. на П. на
наследници на И.П.М. било признато правото на обезщетение по реда на чл.2,
ал.1, т.1 от ЗСОИ за имот бивша негова собственост съгласно нотариален акт №
**********. представляващ ½ ид.ч. от дворно
място с площ от 1237 кв.м., съставляващо част от имот пл. №* отреден за парцел
*********** на кв. ********** по дворищна регулация към момента на
одържавяването ведно с ½ ид.ч. от сгради:
хамбар, хан, ресторант /магазин, кръчма/ с обща застроена площ 433 км.м., ул.
***************. Обезщетението е определено в съсобственост в следния обект
общинска собственост: обособена част в партерния нежилищен етаж, вх. „В“ със
самостоятелен вход, ведно със съответните идеални части от блока, находящ се на бул. „************, построена в парцел *** –
жилищно застрояване, кв.*********** по плана на „************* / лист 27/. Така
издадената заповед е била частично отменена със заповед №5404/16.12.1998г. на
О.у. в частта й, в която се признава правото на обезщетяване на наследници на
И.П.М.за 12/48 ид.ч. от недвижимия имот: ½ ид.ч. от дворното място от 1237 кв.м., чест от имот пл.№**,
отредена за парцел ***********, по дворищна регулация, действаща към годината
на одържавяване, ведно с ½ ид.ч. от сгради:
хамбар, хан и ресторант / магазин, кръчма/ с обща застроена площ от 433,кв.ч., находящо се на ул. *************** / лист 29/.
Със заповед № 2346/01.07.1998г. на О.у. на П. на
наследници на В.П.М. било признато правото на обезщетение по реда на чл.2,
ал.1, т.1 от ЗСОИ за имот бивша негова собственост съгласно нотариален акт №
***********. представляващ ½ ид.ч. от дворно
място с площ от 1237 кв.м. съставляващо част от имот пл. №** отреден за парцел
********** по дворищна регулация към момента на одържавяването ведно с ½
ид.ч. от сгради: хамбар, хан, ресторант /магазин,
кръчма/ с обща застроена площ 433 км.м., ул. ***************; както и на имот
собственост по нотариален акт №*********г. представляващ дворно място с площ
745 кв.м., съставляващо част от имот пл.№**, отредена за парцели **************,
по дворищна регулация, действаща към годината на одържавяване, ведно с обор с
плевня /хан/, ½ ид.ч. от жилищна постройка с
обща застроена площ 433 кв.м., както и 357,50 кв.м. придадени по регулация към
парцели ***********, б. с. на В.П.М. съгл. нот. акт
**********., ул. ***************. Обезщетението е определено на наследниците на
В.М. в съсобственост, при квоти установени и утвърдени по реда на ал.4 и 5 на
чл.6 от ЗОСОИ в следния обект общинска собственост: обособена част в партерния
нежилищен етаж, вх. „В“ със самостоятелен вход, ведно със съответните идеални
части от блока, находящ се на бул. „*************,
построена в парцел ***************** по плана на „************** / лист 28/. Така издадената заповед №2346/01.07.1998г. била
частично отменена със заповед №5405/16.12.1998г. на О.у.л в частта й, в която
се признава правото на обезщетяване на наследници на В.П.М. за 12/48 ид.ч. от недвижимия имот: ½ ид.ч.
от дворното място от 1237 кв.м., чест от имот пл.№** отредена за парцел
*********“, по дворищна регулация, действаща към годината на одържавяване,
ведно с ½ ид.ч. от сгради: хамбар, хан и
ресторант / магазин, кръчма/ с обща застроена площ от 433 кв.м., находящ се на ул. *****************; както и в частта й с
която се признава правото на обезщетяване на наследници на В.П.М. за ½ ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място, застроено и
незастроено от 745 кв.м., съставляващо част от имот пл. № **, отредена за
парцели ***********, по дворищна регулация, действаща към годината на
одържавяване, ведно с обор с плевня / хан/.
Със заповед № 5406/16.12.1998г. на О.у. на ***** е
било признато правото на С.П.Д., наследници на Д.П.Б., наследници на Д.П.Ф. и
наследници на С.П.П. на обезщетяване за следните
одържавени имоти: 20/48 ид.ч. от дворно място, цялото
с площ 1237 кв.м., част от имот пл.№**, отредена за парцел ***********, по
дворищна регулация, действаща към годината на одържавяване, ведно с 20/48 ид.ч. от построените в същия имот сгради: хамбар, хан и
ресторант / магазин, кръчма/ с обща застроена площ от 433,кв.ч., находящо се на ул. ****************; 4/8 ид.ч. от дворно място с площ 745 кв.м., съставляващо част
от имот №**, отредена за парцели *************, по дворищна регулация към
момента на одържавяването, ведно с 4/8 ид.ч. от
построените в същия имот обор, плевня и жилищна сграда с общо застроена площ
433 кв.м., целият имот находящ се на ул.
*************. Обезщетението било определено в съсобственост при квоти,
установени и утвърдени по реда на чл.6, ал.4 и 5 от ЗОСОИ в следния обект,
честна общинска собственост: обособена част от партерния нежилищен етаж, вх. В,
със самостоятелен вход, ведно със съответните идеални части от блока, находящ се на бул. **************, построен в парцел
************* по плана на кв. ********* / лист 31 и 32/.
След назначаване на съответни експертизи, квотите за правоимащите наследници били определени с допълнителни
заповеди на о.у. Така със заповед № ЗД -04-3 от 29.06.2009г. на наследниците
С.И.С. и А.И.П. /ищца/ била определена квота в съсобствеността в размер на по
½ от 15,15 % за всяка /лист 23 и 322/ . Установява се представеното удостоверение,
че наследници на С.И.С., която е починала на 21.08.2010г. са ищците Т.П.С.,
Н.П.А., П.И.С., И.М.С. и М.М.С. /лист 12/.
Със заповед № ЗД-04-02 от 29.06.2009г. на наследници на
В.М. били определени следните квоти в правото на съсобственост предоставяно
като обезщетение: на Е.В.Д. ½ ид.ч. от 39,72
%, на Б.П.Р. - ¼ ид.ч. от 39,72% и на И.П.М. ¼ ид.ч.
от 39,72% /
лист 317/.
Със заповед № ЗД -04-4 от 29.06.2009г. са определени
следните квоти в правото на съсобственост предоставяно като обезщетение: 1. на С.П.Д. – ¼ ид.ч. от 43,77 %; 2.
на наследници на Д.П.Б.: - В.К.Б. - 1/36 % ид.ч. от
43,77 %; - И.П.С., Д.И.Б. и П.И.Щ. – за всеки по 1/108 ид.ч.
от 43,77% ; - Т.Г.Ч., М. Т.Б., И.В.П. и В.В.Б. – за
всеки по 1/36 ид.ч. от 43,77 %; - А.Б.К. и И.Б.К. –
за всеки по 1/24 ид.ч. от 43,77 %; 3. на наследници на Д.П.Ф.: - В.А.Б.,
С.А.Р., М.А.К. и К.А.Ф. – за всеки по 1/16 ид.ч. от
43,77 %; 4. на наследници на С.П.П.: - Р.В.П., Е.В.Р.
и Д.Х.Б. – за всеки по 1/12 ид.ч. от 43,77 % / лист 326 и 327 на делото/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
По делото е безспорно, че общият на страните
наследодател е бил собственик на имота заснет в плана по 1912г. с планоснимачен имот №******** за който са били отредени
парцел *** с посочената площ от 1237 кв.м. и парцели ************** с площ от
745 кв.м. от които 433,10 кв.м.
застроено дворно място с паянтова постройка и 311,90 кв.м. празно място.
Имотите са попаднали в
приложното поле на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима
собственост, поради което е била проведена процедура по тяхното отчуждаване,
съгласно закона и правилника за неговото прилагане. Съгласно чл. 17 ЗОЕГПНС и § 52 от
правилника за приложението му държавата става собственик на отчуждения имот от
деня на постановлението на Министерския съвет. Видно от представените актове за
държавна собственост такива постановления са били издадени през 1954г.
В случая спорът е
относно квотите в съпритежаваното право на
обезщетение, определено като дял в съсобственост. Тоест налице е спор относно
правата на част от наследниците на общия наследодател и техния обем. Такъв спор
засяга вътрешни отношения в рамките на квотата, определена за обезщетение. Това
е така, защото размерът на обезщетението е равен на съотношението между
стойността на одържавените имоти и стойността на недвижимия имот собствеността
върху който служи за обезщетяване. Това следва от разпоредбата на чл.2, ал.1,
т.1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Съгласно нея
обезщетението се определя според отношението на действителната пазарна цена на
одържавените земи, ако не бяха застроени или присъединени, към действителната
пазарна цена на целия обект към деня на влизането на ЗОСОИ в сила. Следователно
спорът между лицата, които спадат към наследствения кръг на общия наследодател,
относно това какви са квотите им от дължимото обезщетение е допустим, както
допустим е, например, спорът относно квотите на сънаследниците.
Той не засяга правата на третото лице, което е собственик на останалите идеални
части от обекта построен върху одържавения имот.
В случая ищците
твърдят, че към датата на одържавяването с. на наследодателя В.М. не е бил
титуляр на правото на собственост, поради наличие на правопрепятстващ
юридически факт. Такъв факт е постановеното унищожаване на сделката, по силата
на която М. се легитимира като собственик и която е обективирана
в нот. акт №
*************. съставен на 14.11.1945г. Видно от представеното удостоверение на
Пловдивския народен съд издадено по дело 1383/1954г. по което е постановен
унищожаването, исковата молба за това е била вписана на 30.01.1953г. / лист 37 от
делото/. Самото унищожение и било
поради безпаричност, което е видно от същото
удостоверение и се потвърждава и от признанието на купувача по нотариален акт нот. акт № **************. В.М., възпроизведено в
официален документ – протокол от заседание на Пловдивския областен съд,
проведено на 04.08.1947г. /лист 38/. От това може да се обоснове извод, че страните не са желаели
настъпването на правните последици на продажбата, като тя не е проявила
действие изначално. Унищожаването е било постановено по отношение на 4/8 ид.ч. от правото на собственост върху имота предмет на
продажбата по нот. акт №******************г. При
съобразяване на решението на съда, следва да се приеме, че продажбата не би
могла да прехвърли собствеността, а одържавяването е засегнало правата на
действителния собственик – тоест на общия наследодател, макар да е постановено
по отношение на сина му В.М. Съдът счита, че този факт е следвало да бъде взе
предвид при определяне на обезщетението по чл.2 от ЗОСОИ, защото обезщетяването
е свързано с правата на лицата в полза на които се възстановява собствеността
по смисъла на чл.3 от Закона за възстановяване на собствеността върху
одържавени недвижими имоти. Това са лицата от които собствеността е била отнета
или техните наследници по закон или други правоприемници. Според чл.3, ал.3 от
ЗВСОНИ когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху
имотите по чл. 1 и 2, бившите им собственици или техните наследници се
обезщетяват по ред, определен с отделен закон. Този закон е ЗОСОИ, поради което
е кръгът на лицата имащи право на обезщетение следва да се определя по сходен
начин в чл.2, ал.1 от същия закон. Според него право на обезщетение имат
собствениците или правоприемниците на собственици на
имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от
ЗОВСОНИ, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична
собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети
лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство,
строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане.
Ищците по делото като
наследници от коляното на сина на общия наследодател И.П.М. са получили квота в
обезщетението определено за отчуждените идеални части от недвижимия имот на ул.
************* с площ от 1237 кв.м. Тази квота е била определена с решението на
областния управител на 15,15 % общо за всички
наследници на И.П.М. / лист 322/.
Като
наследници на В.П.М. ответниците Е.В.Д., Б.П.Р. и И.П.М. са получили
обезщетение в общ размер на 39,72 % ид.ч. от
съсобствеността, като това обезщетение е определено както за отучждени 12/48 ид.ч. от имота на
ул. ********* съставляващ парцел *** с посочената площ от 1237 кв.м., така и за
частта от имота находяща се на ул. ********** и
съставляваща парцели ***********, а също и за предаваемото
по регулация общинско място от 357 кв.м. /лист
320/. Съобразно определената от
вещото лице стойност на имота на ул. ********* - 22 356 лв. и
съотношението ѝ към обща стойност на обекта в който се определя дела в
съсобственост – 147 559 лв. /лист 324/, тя съставлява 15,15 %. Разликата между тази
стойност, за която ищците са получили обезщетение и остатъкът от определеното
на наследниците на В.М. общо обезщетение от 39,72% е равна на 24,57%. Тази процентна част е съответна на квотата, в
която правата на ищците на обезщетение следва да бъдат установявани, при
съобразяване на действието на влязлото в сила съдебно решение за унищожаване на
продажбата извършена в полза на В.М. Действието на това решението за унищожение
е взето предвид при постановяване на заповедта за о.у. с № ЗД-04-4 от 29.06.2009г. в която е
определен делът на наследниците на участвалите в производството по дело гр. д.
№ 1383 по описа за 1954г. на Пловдивския районен съд деца на общия
наследодател. Това са били С.П.Д., Д.П.Б., Д.П.Ф. и
С.П.П.. Следователно извън горепосочения кръг
наследниците на общия наследодател П.Р.М. от три колена
– на И.П.М., В.П.М. и Е.А.Б.. Всяко от тези три колена
наследници има равна част – тоест по 1/3 ид.ч. от
наследството останало от П.Р.М. С оглед това следва да се приеме, че ищците,
които са наследници на И.П.М. имат право на 1/3 от обезщетението определено за
имота дворно място от 745 кв.м. съставляващо парцели ******** по плана на гр.
П., което обезщетение е съставлява 24,57% от правото на собственост върху обособена
част в партерния нежилищен етаж, в х.“В“, със самостоятелен вход, ведно със
съответните идеални част и от общите част на блока, находящ
се в гр. П.*****************.
Поради изложеното съдът
намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК,
ответницата следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 394 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 124, ал.1 ГПК, по отношение на ответниците И.В.П. ЕГН
**********, с адрес ***, В.В.Б. ЕГН ********** с
адрес ***, А.Б.К. ЕГН ********** и И.Б.К. ЕГН**********, двамата с адрес ***,
Т.Г.Ч. ЕГН ********** с адрес ***, Д.И.Б. ЕГН ********** с адрес ***, П.И.Щ.
ЕГН ********** ***, К.Т.Т. ЕГН ********** с адрес
***., Т.А.Б. ЕГН********** с адрес ***, Е.А.Т. ЕГН ********** с адрес ***,
Е.Т.Б. ЕГН ********** с адрес ***, И.Д.Б. ЕГН ********** ***, В.Д.Б. ЕГН
**********, с адрес ***, С.А.Р. ЕГН ********** с адрес ***, М.С.С. ЕГН **********, с адрес ***, Р.С.К. ЕГН ********** с
адрес ***, А.К.Ф. ЕГН ********** с адрес ***, Т.К.Б. ЕГН ********** с адрес
***, Д.Х.Б. ЕГН ********** с адрес ***, Н.Д.Р. ЕГН ********** с адрес ***,
С.Н.Р. ЕГН ********** с адрес ***, М.А.П. ЕГН ********** с адрес ***, С.Р.П.
ЕГН ********** с адрес ***, Б.П.Р. ЕГН ********** с адрес ***, И.П.М. ЕГН
********** с адрес ***., Е.В.Д. ЕГН ********** с адрес ***., Е.К.П. ЕГН
********** с адрес ***, М.К.Б. ЕГН ********** с адрес ***, че ищците А.И.П. ЕГН ********** с адрес ***, Т.П.С. ЕГН **********,
Н.П.А. ЕГН **********, П.И.С. ЕГН **********, И.М.С. ЕГН **********, М.М.С. ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, адв. Л.В. притежават по силата на наследствено приемство от общия наследодател П.Р.М. право върху на 1/3
/една трета/ ид.ч. от обезщетението по чл.2, ал.1,
т.1 от ЗОСОИ за отчужден по реда на ЗОЕГПНС имот – дворно място от 745 кв.м.,
съставляващо част от имот с пл. №**, отреден за парцели ********* по дворищно
регулационния план, действащ към годината на одържавяването, ведно обор и
плевня / хан/, ½ ид.ч. от жилищна постройка с
площ от 433 кв.м. и 357 кв.м. придаваема площ, към
парцели ІХ и Х кв.560, с административен
адрес: ул. **************, което обезщетение е определено със заповед №
ЗД-04-2/29.06.2009г. по преписка №96-00-43/16.12.1997г. на о.у. и експертизата
към нея възлизащо на 24,57% от обособена част в партерния нежилищен етаж, вх.
В, със самостоятелен вход, ведно с идеални части от общите части на блока, находящ се в гр. П*************.
ОСЪЖДА И.В.П. ЕГН **********, с адрес ***, В.В.Б. ЕГН ********** с адрес ***, А.Б.К. ЕГН ********** и
И.Б.К. ЕГН**********, двамата с адрес ***, Т.Г.Ч. ЕГН ********** с адрес ***,
Д.И.Б. ЕГН ********** с адрес ***, П.И.Щ. ЕГН ********** ***, К.Т.Т. ЕГН ********** с адрес ***. , Т.А.Б. ЕГН********** с
адрес ***, Е.А.Т. ЕГН ********** с адрес ***, Е.Т.Б. ЕГН ********** с адрес
***, И.Д.Б. ЕГН ********** ***, В.Д.Б. ЕГН **********, с адрес ***, С.А.Р. ЕГН
********** с адрес ***, М.С.С. ЕГН **********, с
адрес ***, Р.С.К. ЕГН ********** с адрес ***, А.К.Ф. ЕГН ********** с адрес
***, Т.К.Б. ЕГН ********** с адрес ***, Д.Х.Б. ЕГН ********** с адрес ***,
Н.Д.Р. ЕГН ********** с адрес ***, С.Н.Р. ЕГН ********** с адрес ***, М.А.П.
ЕГН ********** с адрес ***, С.Р.П. ЕГН ********** с адрес ***, Б.П.Р. ЕГН
********** с адрес ***, И.П.М. ЕГН ********** с адрес ***., Е.В.Д. ЕГН
********** с адрес ***., Е.К.П. ЕГН ********** с адрес ***, М.К.Б. ЕГН
********** с адрес *** да заплатят на А.И.П. ЕГН ********** с адрес ***, Т.П.С.
ЕГН **********, Н.П.А. ЕГН **********, П.И.С. ЕГН **********, И.М.С. ЕГН
**********, М.М.С. ЕГН **********, всички със съдебен
адрес ***, адв. Л.В., на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 394 лв./триста деветдесет е четири лева/,
представляваща деловодни разноски.
На осн. чл.115 ЗС
съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след
изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД