№ 142
гр. Разград , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
Секретар:Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203300500235 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Е. К. Х. , чрез адв.
Цветелина Ботева от АК-Разград, назначена за особ представител против решение
№189/30.07.2020г., постановено по гр.дело №2248/2019г. по описа на РС-Разград, с което в
производство по чл.415 от ГПК, съдът е приел за установено по отношение на жалбоподателя-
ответник в производството, че същият дължи на „Енерго-Про Продажби”АД гр.Варна, сумата от
244.16 лв.главница, начислена му за плащане като потребена ел.енергия за периода 24.12.2018г.-
23.03.2019г., за съответен клиентски и абонатен номер, ведно със законната лихва, начиная от
21.05.2019г.до окончателното й заплащане, както и обезщетение за забава в р-р на 3.29 лв., за
което вземане в полза на ищеца е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 22.05.2019г. по ч.гр.дело
№994/2019г.по описа на РРС.
По отношение на решението се навеждат се доводи за недопустимост, като постановено
свръх петитум по отношение само на главница в р-р на 19.00 лв., каквото вземане не е било
заявено.Иска се обезсилване на решението в тази му част и прекратяване на производството по
делото в същата.
Ищцът в първоинстанционното производство е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба, чрез пълномощник, в който застъпва становище за допустимост, но неоснователност на
въззивната жалба.Счита, че районният съд е допуснал фактическа грешка в решението, като
въззивният съд следва да измени същото, съобразно посочената в исковата молба главница.
С жалбата и отговора не са направени доказателствени искания.
За да се произнесе по въззивната жалба срещу съответната част на решението на районния
съд, въззивната инсанция съобрази следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
РС – Разград е сезиран с искова молба, подадена от “Енерго-Про Продажби“АД, с която
са предявени искове срещу Е. К. Х. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 225.16
лв. главница, представляваща потребена и неплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода
13.02.2019 г. – 15.04.2019 г. и законната лихва от датата на заявлението, както и сумата 3,29 лв.
мораторна лихва за периода до 10.05.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК. Заявена е претенция за присъждане на разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.Изложени са твърдения за наличие на обвързаност на страните по силата на
договор за продажба на ел.енергия за имот с адрес с.Дянково, общ.Разград, ул.“Марица“, №26Б,
собственост на ответника, за ползвано в имота енергия по издадени фактури за съответен период,
без последвали плащания, както и че за начислените суми по заявление на ищеца от РС Разград
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№994/2019 г.Изрично в исковата молба е направено уточнение, че
предмет на установителния иск не е сума в размер на 19 лв., представляваща такса възстановяване
по фактура със съответен номер от 23.07.2019г., която е включена в заявлението по чл.410 от ГПК,
въз основа на което е образувано ч.гр.дело №994/2019г.по описа на РРС и съответно е издадена
Заповед за главница в общ размер от 244.16 лева.
Исковата молба е връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му
особен представител счита иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че не са представени
доказателства за това ответникът да е собственик или ползвател на процесния имот, както и за това
какво количество ел. енергия е доставена в този обект в процесния период. От правна страна сочи,
че ответникът не е потребител на енелгийни услуги, респ. клиент на ищеца и задължено лице по
смисъла на закона да заплаща потребената ел. Енергия..
Както в доклада по делото, така и в атакуваното решение първоинстанционният съд е
приел, че е сезиран с установителна претенция за главница в размер на 244.16 лева за съответния
абонатен номер с адрес с.Дянково, общ.Разград, ул.“Марица“, №24 Б, без да съобрази
уточнението , посочено по-горе в исковата молба.
Съобразил е издадената по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№994/2019 г. заповед за
изпълнение срещу ответника за сумата 244.16 лв. за ползвана ел. енергия, както и за 3,29 лв.
обезщетение за забава, вкл. и за законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2019 г. до
окончателното изплащане, разноските в заповедното производство.+++, както и представените по
делото общо четири фактури за периода 13.02.2019г. - 15.04.2019г., в които са отразени конкретни
показания за изразходвана ел. енергия, както и представена справка за потреблението през
последните 12 месеца за абонатния номер.Установил е безспорен начин наличието на договорни
отношения между страните, предвид подаденото от ответника заявление от 10.09.2013 г. до
ищеца за снабдяване и разпределяне на електрическа енергия на адрес с.Дянково, ул.“Марица“,
№24 Б, към което е приложено и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж смесен
магазин, издадено от Община Разград на 12.03.2013 г., в което той е записан като възложител.
Въз основа на събраните доказателства е уважил установителния иск, както следва за
главница в размер на 244.16 лв. и 3.29 лв. лихва за забава и разноски.
Съобразявайки изложеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:
С предявяването на иск по чл. 422 от ГПК поставя във висящност, издадената по реда на
чл.410 от ГПК заповед за изпълнение, съобразно обаче петитума на исковата молба.
С исковата молба ищецът е поискал признаване на вземане за главница в размер на 225.16
лева, т.е. с 19 лева по-малко от заявената такава със заявлението по чл.410 от ГПК. В този смисъл
подадената жалба по изложените в нея съображения за произнасяне на съда в исковото
производство свръх петитум по отношение на сумата 19 лева главница се явява основателна.
Като недопустимо следа да бъде обезсилено решението в частта, с която
първоинстанционният съд е приел за установено съществуване на вземане в полза на ищеца за
2
главница по съставени фактури за ползвана ел.енергия за периода 13.02.2019г. - 15.04.2019г. над
размера на сумата 225.16 лева до уважената част от 244.16 лева.
Жалбоподателят- въззивник не е направил искане за разноски и такива не следва да му се
присъждат.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 270 от ГПК като недопустимо, постановено свръх петитум
решение № 189/30.07.2020г. по гр.дело №2248/2019г. по описа на РС - Разград, В ЧАСТТА, с
която съдът е приел за установено в отношенията между Енерго-Про Продажби”АД гр.Варна,
ЕИК *********, и Е. К. Х. , ЕГН **********,от с.Дянково, община Разград, че последният дължи
на дружеството главница по съставени фактури за ползвана ел.енергия за периода 13.02.2019г. -
15.04.2019г. над размера на сумата 225.16 лева до уважената част от 244.16 лева., за която е
издадена заповед №2353/22.05.2019 г. по ч.гр.д.№994/2019 г. по описа на РС Разград и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
В останалата му част като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3