ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 805 27.04.2018 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, ІV въззивен
състав,
На двадесет и седми април, две хиляди и осемнадесета година,
В закрито съдебно заседание на осн. чл. 267 от ГПК, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Веселка
Узунова
Димана Кирязова-Вълкова
като разгледа възз.гр.д. № 614
по описа за 2018 г., докладвано от съдията-докладчик Д.
Кирязова-Вълкова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на Община Бургас против Решение № 300/23.02.2018 г.,
постановено по гр.д. № 2431/2017 г. по описа на PC-Бургас,
в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ сумата от 168,78 лв., представляваща регресно вземане за платено
от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице за вреди от ПТП, настъпило
на 16.08.2016 г. в гр. Бургас, поради попадане на МПС в необезопасена и
несигнализирана дупка – правоъгълна отводнителна шахта под нивото на пътната
настилка, ведно със законната лихва върху главницата, считано то 03.04.2017 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 500 лв. – разноски по делото.
Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано в
обжалваната част, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства и в нарушение на процесуалния закон, поради което моли то да бъде
отменено в тази част и вместо него въззивният съд да постанови друго решение, с
което да отхвърли изцяло предявената от застрахователното дружество искова
претенция като неоснователна и недоказана, както и да присъди на въззивника
направените в разноски в настоящото производство. В жалбата се твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице причинно-следствена
връзка между вредата и деликта, вследствие на което Община Бургас следва да
понесе тежестта на регресното вземане на застрахователя. Според въззивника от
ангажирана съдебно-автотехническа експертиза безспорно се установява, че
претендираните увреждания не се дължат на пропадането на настилката около
правоъгълната шахта, а са резултат от възникналия при маневрата „паркиране“
удар на предното дясно колело на автомобила в бордюра, т.е. налице е
причинно-следствена връзка между поведението на водача на автомобила и
настъпилите вреди, като самата неравност на пътя сама по себе си не може да
причини инцидента. Поради това въззивникът счита, че отговорността му не може
да бъде ангажирана, тъй като не е налице негово виновно и противоправно
поведение, което да е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. На
следващо място се твърди, че съдът не е следвало да кредитира показанията на
разпитаните свидетели, тъй като те са противоречиви и непоследователни, както и
не кореспондират с останалите доказателства по делото. Въззивникът счита, че
съдът е следвало да обсъди въпроса за наличие на съпричиняване на вредите и
евентуално да уважи иска за половината от стойността на щетата. Изложени са подробни
доводи в подкрепа на твърденията на въззивника. Към въззивната жалба не са
приложени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.
При
проверката, извършена на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът установи, че
въззивната жалба е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 259 от ГПК
от лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.
Препис от
въззивната жалба е връчен на въззиваемото дружество ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, като същото е подало отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК,
в който моли жалбата да бъде отхвърлена като необоснована, а решението на БРС
да бъде потвърдено като правилно и законсъобразно. Оспорени са изложените във
въззивната жалба доводи за евентуално съпричиняване на вредите от страна на
водачката на увреденото МПС, като счита, че това становище не кореспондира със
събраните по делото доказателства. От своя страна твърди, че механизмът на ПТП е
подробно описан в приетата по делото САТЕ и свидетелските показания, от които е
видно, че при паркирането предното дясно колело е пропаднало в неравност на
пътното платно, вследствие на което гумата се е завъртяла и се е получил удар
на дясното колело и бронята с бордюра, т.е. произшествието не би възникнало,
ако неравността на пътното платно не съществуваше или ако тя беше обозначена по
виден за водачите начин. Поради това въззиваемият счита за правилен и обоснован
извода на районния съд за наличие на пряка причинно-следствена връзка между
настъпилите увреждания и неизпълнението на задълженията на Община Бургас като
собственик на пътя за отремонтиране на неравностите или за обозначаването им. Към
отговора не са приложени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.
Към момента третото лице-помагач не е изразило становище по въззивната жалба.
Предвид
редовността на въззивната жалба, съдът намира, че делото следва да бъде внесено
за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267, ал.
1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ВГД № 614/2018 г. по описа на Бургаски
окръжен съд в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с
Разпореждане от 26.04.2018 г. - на 28.05.2018 г. от 14:30 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.