Р
Е Ш Е Н И Е
№ 666/9.9.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети
август, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Антоанета Метанова |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 255 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата
на М.К.Х. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Г. САК против Ревизионен акт
№ Р – 16001317008580-091-001/04.11.2019 г., потвърден с Решение № 34/27.01.2020
г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният
ревизионен акт е неправилен и незаконосъобразен. Посочено е, че неправилно
административният орган е приел, че е налице основание за реализиране
отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Оспорват се
мотивите на ревизиращия екип за осъществено облагане по реда на чл. 19 от ДОПК,
поради противоречието им с материалния закон, липса и недоказаност на
елементите на фактическия състав на нормата, в редакцията, действаща към ревизирания
период. Моли се да бъде отменен оспореният административен акт като неправилен
и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят
– М.К.Х. – редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Г.. Моли се съдът
да уважи подадената жалба и да отмени изцяло ревизионния акт по съображенията,
изложени в жалбата. Счита, че не е налице причинна връзка между поведението на
жалбоподателя и невъзможността да бъдат събрани задълженията, определени на
дружеството. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен
списък на разноските.
Ответникът – Директорът на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило
писмено становище с вх. № 5255/07.08.2020 г. от юрк. Р., която по изложени
съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за претендирания адвокатски хонорар над минимума
по Наредба № 1/2004 г. Моли същият да бъде намален.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001317008580-020-001/07.12.2017 г.,
изменена със Заповед № Р-16001317008580-020-002/18.07.2019
г., е възложена ревизия с обхват: Отговорност за ДОО – за осигурители за периода
от 01.06.2007 г. – 31.07.2010 г.; Отговорност за данък върху доходите от трудови
и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.06.2007 г. до 23.05.2008 г.;
Отговорност за Данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2007 г. –
31.12.2015 г.; Отговорност за Корпоративен данък за периода от 01.01.2006 г. –
31.12.2014 г.; Отговорност за вноски за здравно осигуряване за осигурители периода
от 01.06.2007 г. до 31.07.2010 г.; Отговорност за вноски за фонд ГВРС за периода
от 01.06.2007 г. – 31.07.2010 г.; Отговорност за Универсален пенсионен фонд за
осигурители за периода от 01.06.2007 г. – 31.07.2010 г.
Във връзка с
разглежданата ревизия е издаден ревизионен доклад (РД) № Р-16001317008580-092-001/02.10.2019 г.,
представляващ мотиви и неразделна част от оспорения акт. Органите по приходите
са посочили, че са налице обстоятелства за прилагане нормата на чл. 19, ал. 1
от ДОПК за ангажиране на отговорност на М.К.Х., в качеството му на управител на
„Интерлес 2004“ ЕООД за задължения на дружеството за данък върху добавената
стойност, установени с РА № Р-22221415008285-091-001/16.06.2016 г. за посочените
по-горе периоди.
Съгласно
констативната част на РД, за периода до 21.01.2016 г., в т.ч. и за ревизираните периоди, М.К.Х. е управител и
представляващ на „Интерлес 2004“ ЕООД, ЕИК по ЗТР/Булстат 131275038. На 21.01.2016 г., въз основа на протокол от 15.01.2016 г. и
решение на едноличния собственик на капитала на дружеството М.К.Х., в Търговския
регистър към Агенция по вписванията гр. Пловдив е вписан нов управител на
дружеството – П.Н. Б.. Едноличен собственик на капитала остава ревизираното
лице – М.К.Х..
„Интерлес 2004“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС лице от 27.10.2004 г. и е дерегистрирано на 26.01.2016 г.
по инициатива на орган по приходите, поради установени обстоятелства по реда на
чл. 176 от ЗДДС. На „Интерлес
2004“ ЕООД е била извършена ревизия относно прилагането на ЗДДС и ППЗДДС, обхващаща периода от 01.04.2011 г. до
31.10.2015 г., приключила с РА № Р-22221415008285-091-001/16.06.2016 г. Към обхвата на разглежданото производство са
относими част от установените с горния РА задължения по ЗДДС, касаещи периода
01.02.2014 г. – 31.10.2015 г., а за останалите периоди са налице обстоятелства
по чл. 109 от ДОПК. За периодите, попадащи в обхвата на настоящото ревизионно
производство, управител и едноличен собственик на капитала на
„Интерлес 2004“ ЕООД е бил М.К.Х..
Установено е, че през ревизирания период „Интерлес 2004“ ЕООД е било действащо
предприятие с декларирана основна дейност „Разкрояване, рендосване и импрегниране
на дървен материал“.
Жалбоподателят
претендира за отмяна на горния ревизионен акт, в частта с която е определена отговорност
по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за дължими и невнесени задължения на „Интерлес 2004“ ЕООД
за данък върху добавената стойност за периода от м.02.2014 г. до м.04.2014 г. и
от м.08.2014 г. до м.10.2015 г. в размер на 214 171,81 лв. и лихви 73 598,67 лв.
Посоченият размер на лихвите е изчислен към датата на издаване на спорния РА.
При ревизията е констатирано, че „Интерлес 2004“ ЕООД е упражнило
правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури за покупки на стоки,
материали и услуги, издадени от регистрирани на територията на страната лица,
за които в хода на ревизионното производство от страна на представляващия
дружеството М.К.Х. не са представени първични документи, независимо от връчени
по надлежния ред ИПДПОЗЛ. В хода на ревизията на „Интерлес 2004“ ЕООД,
ревизиращите органи са извършили насрещни проверки на следните доставчици:
„Мега строй 2014“ ЕООД с ЕИК по ЗТР/Булстат *********, „Синапсис 1“ ЕООД с ЕИК
по ЗТР/Булстат *********, „Адемикс“ ООД с ЕИК по ЗТР/Булстат *********, „Макс
логистико 05“ ЕООД с ЕИК по ЗТР/Булстат *********, „Матбул“ ЕООД с ЕИК по
ЗТР/Булстат **********, „Кам – 1000“ ЕООД с ЕИК по ЗТР/Булстат *********,
„Свежест – ИМ“ ЕООД с ЕИК по ЗТР/Булстат *********. При извършените насрещни
проверки, посочените дружества не са открити на декларираните от тях адреси за
кореспонденция и съставените за целите на проверките ИПДПОЗЛ са връчени по реда
на чл. 32 от ДОПК, с изключение на искането до „Матбул“ ЕООД, връчено по
електронен път. В указания от органите по приходите срок и към момента на
приключване на ревизията на „Интерлес 2004“ ЕООД от посочените дружества не са
представени документи. Прието е, че непредставянето на документи от страна на
обследваните доставчици, вкл. че същите не притежават необходимия материален и
кадрови потенциал, води до невъзможност да се докаже реалното изпълнение на
фактурираните доставки и изпълнението на условията на чл. 6, чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС. Въз основа на всички събрани в хода на ревизията доказателства и
допълнително установи обстоятелства е обоснован извод, че липсват облагаеми
доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС по фактурите, издадени от
посочените по-горе доставчици. Освен това, в хода на ревизията на „Интерлес
2004“ ЕООД са изискани всички документи и от ревизираното дружество чрез
надлежно връчени 2 бр. ИПДПОЗЛ. „Интерлес 2004“ ЕООД не е представило никакви
документи и писмени обяснения. Предвид изложеното и на основание чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 71, т. 1 от ЗДДС органите
по приходите не са признали претендираното от дружеството право на данъчен
кредит за ревизирания период, възлизащо на обща стойност 214 171,81 лв.,
описано подробно по периоди и фактури на стр. 27 – 31 от РД. В резултат на
установените факти и обстоятелства са определени задължения по ЗДДС, касаещи
периодите от 01.02.2014 г. до 30.04.2014 г. и от 01.08.2014 г. до 31.10.2015 г.
в посочения размер, ведно с прилежащи лихви. Ревизионният акт не е обжалван и е
влязъл в сила. Установените с РА задължения не са внесени от
дружеството. Същото не притежава и имущество, което да послужи за обезпечаване
на задълженията.
Според получената от Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“ при
ТД на НАП София служебна бележка с вх. № 34894/07.12.2017 г. за предприемане на
действия по чл. 19 от ДОПК спрямо М.К.Х., във връзка с изискуеми и неизплатени
публични вземания на „Интерлес 2004“ ЕООД, налице е невъзможност за събиране на
изискуемите задължения и дългът на дружеството е категоризиран като
„несъбираем“. Посочените за това мотиви са следните: „Интерлес 2004“ ЕООД не
притежава недвижими имоти, не притежава движими вещи, няма данни за притежание
на дългосрочни и краткосрочни инвестиции, включително и дялово участие в други
търговски дружества, не са установени данни за наличие на вземания от трети
лица, за наличие на авоари по банкови сметки. Дружеството притежава 3 бр. МПС,
чиято балансова стойност е нулева. Не е установен контакт с лицето, няма
извършени плащания на дълга. Задълженото лице е включено под № 254 в Списък на
длъжниците на основание чл. 182, ал. 3, т. 2 и чл. 221 от ДОПК, въз основа на
протокол от 23.06.2017 г.
С цел събиране на данни, ревизиращият екип е изискал по надлежния ред от
М.К.Х. справки по образец за притежавани недвижими имоти, МПС, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, вземания от трети
лица, ведно с копия на съответните документи; информация за източници и размер
на доходите към момента, ведно с копия на съответните документи; информация за
налични банкови сметки и парични средства, заеми, дялови участия в местни
дружества, движими ценности; финансови активи, ведно със съответните документи;
информация за лицето, извършвало счетоводното обслужване на „Интерлес 2004“
ЕООД за периода до 31.12.2015 г., ведно със сключен договор, документи за
плащане; информация за лицето, предавало първичните документи за
осчетоводяване; лицето, подавало ГДД по реда на ЗКПО, СД по ЗДДС, като се
посочат трите имена, ЕГН, адрес, издадени пълномощни.
По повод връченото искане, по електронен път от М.К.Х. е представена
декларация за провежданата ревизия, с която е деклариран електронен адрес за
връчване на документи *************@****.**,
декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна – 2 бр., за
ревизираното лице и за „Интерлес 2004“ ЕООД. На 15.01.2016 г. е взето решение за
освобождаване от длъжност досегашния управител и представляващ дружеството М.К.Х.
и прекратяване на представителната му власт, както и за освобождаване от отговорност
на посоченото лице от всякакви действия, извършени от него или упълномощени от него
лице, във връзка с дейността на дружеството, сключени сделки, поети задължения,
издадени и подписани документи. За управител и представляващ дружеството е избран
П. Н Б..
С протокол № 1461428/18.09.2019 г. за целите на разглежданото ревизионно
производство са приобщени като доказателствени средства документи от
електронните регистри на НАП, касаещи ревизираното лице и „Интерлес 2004“ ЕООД,
сред които и приемно-предавателен протокол от 15.01.2016 г. Според протокола на
посочената дата в гр. София, общ. Слатина, ул. „***“ № **, бл. * вх. *, ап. *,
П. Н.Б. е получил от М.К.Х. всички дълготрайни материални активи, машини и
техника, както и документите, отнасящи се до дейността и осчетоводяването на
„Интерлес 2004“ ЕООД, документи за собственост върху движими и недвижими вещи,
цялата документация, всички правни актове и документи, свързани с дейността на
посоченото дружество от момента на регистрацията му до настоящия момент. В така
приобщения протокол не са конкретизирани описаните като предадени, съответно
получени материални активи и документи. Приобщени са също заявления за подаване
на документи по електронен път и ползване на електронните услуги, предоставени
от НАП с КЕП на упълномощено лице, справки, описани подробно в констативната
част на РД.
Според приложените пълномощни, заявления и уведомления, упълномощен да
подава декларации, документи, данни по ЗДДС на „Интерлес 2004“ ЕООД през
разглеждания период е Р. К.Х..
Установи се, че органите по приходите са извършили проверка и в ИС „Бизнес
статистика“ относно наличие на подадени данни от „Интерлес 2004“ ЕООД,
документирана с протокол № 1461426/26.07.2019 г. Установено е, че в ИС „Бизнес
статистика“ липсва информация за подадени от дружеството ГФО за 2013 г., 2014
г. и 2015 г.
Въз основа на полученото от лицето съгласие за разкриване на банкова
тайна са съставени и изпратени искания за предоставяне на данни за движенията
по банковите сметки на лицето и на „Интерлес 2004“ ЕООД. От получените отговори
е видно, че спесимен по откритите на дружеството банкови сметки в „Банка ДСК“
АД и „Райфайзен банк“ ЕАД и право да се разпорежда с тях са притежавали М.К.Х.
и Р. К.Х.. Изпратена е също и информация за движението на парични средства по
банковите сметки на „Интерлес 2004“ ЕООД в посочените банки. От страна на
„Първа инвестиционна банка“ АД е предоставена информация само за номерата на
откритите банкови сметки, но не е предоставена информация за движение и
наличностите за периода до 31.12.2015 г., поради факта, че лицето дало
съгласието си не е актуален представляващ на „Интерлес 2004“ ЕООД.
Органите по приходите са изискали информация от ОД на МВР гр. Пазарджик,
сектор „Пътна полиция“ за притежаваните и отписаните МПС от „Интерлес 2004“
ЕООД. Видно от предоставените данни дружеството притежава 3 бр. МПС: влекач „****“
с рег. № ***, полуремарке „**“ с рег. № ** и ремарке за товарен автомобил „***“
с рег. № ****. При справка в ИС на НАП в хода на настоящото административно
обжалване се установи, че същите са поставени под запор за продажба от съдебни
органи и приходната администрация. Изискана е също и информация от Община
Велинград и Община Габрово, отдел „ФСДУС-Местни данъци и такси“ за
притежаваните и отписани недвижими имоти и МПС през разглеждания период. Видно
от получените отговори, дружеството няма декларирани недвижими имоти и МПС,
няма платени местни данъци и такси.
Предвид изложеното, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за
реализиране на отговорност срещу М.К.Х., в качеството му на управител на
„Интерлес 2004“ ЕООД за установените с горецитираните РА задължения на
дружеството за ДДС за посочените в настоящото решение периоди.
По делото бяха представени писмени доказателства
– Експертно решение на ТЕЛК № 1374/092 от 17.05.2011 г., № 1850/090 от
16.05.2013 г., № 1870/084 от 11.05.2015 г., № 1843/081 от 09.05.2017 г. и №
1922/087 от 14.05.2020 г., от които се установява, че жалбоподателят е със 72 %
Трайно намалена работоспособност (ТНР) с водеща диагноза „Детска церебрална
парализа“ и общо заболяване „Хиперкинетичен синдром с хореоатетозни движения,
средна степен“.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният
РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му
правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително
разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на
обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл
може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон, поради
което следва да бъде отменен.
В
конкретния случай спор по фактите между страните няма. Спорът по делото е
правен и е свързан с решаването на въпроса дали правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя по чл. 19 от ДОПК
в качеството му на управител, представляващ „Интерлес 2004“ ЕООД. В мотивите на оспорения акт се
съдържат основания за приложението и на чл. 19, ал. 1 от ДОПК
и на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, които
текстове съдържат различни фактически състави за възникване на отговорност за
данъци на трети лица. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са
налице всички елементи на нито един от двата посочени законови състава, поради
следните съображения:
Съгласно
чл. 19, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК
формите на проявление на действието на субекта на отговорност по тези текстове
са: 1. укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви
пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат
да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски,
като лицето отговаря за несъбраното задължение и се касае за пасивно действие;
2. недобросъвестно извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на
задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент; 3. отчуждаване на имущество на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните,
вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази
причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, като тук
субектът отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно
до размера на намалението на имуществото.
Елементите
от фактическия състав по чл. 19, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК
са: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на
задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК
към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице
поведение на това, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се
укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред
органа по приходите или публичния изпълнител или съответно разпоредителни
действия с имуществото на дружеството; 3. причинно-следствена връзка между
поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски; 4. невъзможност за събиране на публични
вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски.
Тежестта
на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на
органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК
във вр. с § 2 ДР ДОПК.
В разглеждания
случай не се спори по делото, че през ревизирания период М.К.Х. е управител на „Интерлес 2004“ ЕООД, което сочи, че
е налице първата материално-правна предпоставка от фактическия състав и на чл. 19, ал. 1 и на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. По делото не
се спори също, че „Интерлес 2004“ ЕООД е задължено лице
по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК, следователно е
налице и вторият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Действието
като елемент от фактическия състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК се състои в
укриване на факти и обстоятелства, които отговорното трето лице по закон е било
длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Касае се не
за всяко действие, а само за преднамерено целенасочено действие. Тоест,
необходимо е виновно поведение.
Относно
отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК
следва да се има предвид, че видовете действия по този текст са законово
регламентирани и могат да бъдат сведени до три групи: 1. Субектът извърши
действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото
юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на
третото лице, каквито данни в разглеждания случай не са налице; 2. Извършени
плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент, каквито твърдения в случая се
съдържат едва в потвърдителното решение на Директора на ОДОП; 3. Субектът
отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно
или по цени, значително по-ниски от пазарните. Тук се касае за отчуждаване на
имуществото или самото предприятие, като в последния случай е налице
преминаване на собствеността върху имуществото или самото предприятие в
собственост на трето лице. Действието по своето естество следва да е такова, че
да има прехвърлително действие.
За да е
съставомерно по чл. 19, ал. 2 от ДОПК
обаче това действие следва да е извършено недобросъвестно, т. е. необходимо е
лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения
за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с
цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.
Недобросъвестността подлежи на доказване. Субектът трябва да е бил наясно
относно смисъла и значението на действията си, да е предвиждал неговите
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. В случая нищо
от посочената субективна страна на чл. 19, ал. 2 не е доказано.
В конкретния
случаи не е доказано жалбоподателят да е извършил действия, свързани с обременяване
с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице, не са извършени плащания
в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение
на печалбата или дивидент, нито пък е отчуждено имущество на задълженото лице безвъзмездно
или по цени, значително по-ниски от пазарните. В мотивите на оспореното решение
е посочено, че при насрещните проверки на доставчиците, същите не са били
намерени на адрес, или не са предоставили данни и първични счетоводни документи
за доставките, или не са включили фактурите в своите отчетни регистри, поради
което е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Посочените факти
обуславят хипотеза различна от тази на чл. 19 от ДОПК, която изключва
поведението на жалбоподателят в качеството му на представляващ и управляващ
посоченото дружество. С оглед на това съдът намира, че поведението му не може
да се възприеме като поведение, целящо възпрепятстване на събирането на данъчни
задължения, следователно липсва третият елемент за реализиране на отговорността
по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Четвъртият
елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК и чл. 19, ал. 2 от ДОПК е наличието на
причинно-следствена връзка между извършеното действие и невъзможността да бъдат
събрани или погасени задължения. Отговорността по чл. 19, ал. 1 или ал. 2 от ДОПК ще бъде
реализирана само когато невъзможността да бъде събрано или погасено вземането
се дължи на поведението на третото лице. В конкретния случай съдът намира, че
такава причинно-следствена връзка между твърдените действия по укриване на
факти и обстоятелства или преминаването на собствеността върху имуществото или
самото предприятие в собственост на трето лице не е налице. За да е налице
причинно-следствената връзка, следва поведението на лицето да е единствената
причина за невъзможността на дружеството да погаси възникнали публични
задължения, каквото не се установява в случая.
Напротив, в конкретния
случай се установи, че жалбоподателят е със 72 % Трайно намалена работоспособност (ТНР) с водеща диагноза
„Детска церебрална парализа“ и общо заболяване „Хиперкинетичен синдром с
хореоатетозни движения, средна степен“, което от своя страна го ограничава във
възможностите му да осъществява контрол над дейността на дружеството. Това по
никакъв начин, обаче не означава, че същият е действал недобросъвестно и
целенасочено, довеждайки представляваното от него дружество до невъзможност да
заплати публичните си задължения.
Освен това, безспорно е установено от протокол
№ 1461428/18.09.2019 г., че за целите на ревизионното производство П. Н. Б. (в
качеството му на нов управител) е получил от М.К.Х. всички дълготрайни материални
активи, машини и техника, както и документите, отнасящи се до дейността и осчетоводяването
на „Интерлес 2004“ ЕООД, документи за собственост върху движими и недвижими вещи,
цялата документация, всички правни актове и документи, свързани с дейността на посоченото
дружество от момента на регистрацията му до настоящия момент. Тоест в мотивите
си административният орган е приел, че жалбоподателят е действал добросъвестно
като е предал наличната документация (предоставил е нужната информация) на
новия управител на дружеството, от когото органът по приходите е следвало я
изиска.
Не на последно място следва да се отбележи, че
жалбоподателят е съдействал на органите по приходи като дал съгласие за разкриване
на банкова тайна са съставени и изпратени искания за предоставяне на данни за движенията
по банковите сметки на лицето и на „Интерлес 2004“ ЕООД. От получените отговори
е видно, че спесимен по откритите на дружеството банкови сметки в „Банка ДСК“ АД
и „Райфайзен банк“ ЕАД и право да се разпорежда с тях са притежавали М.К.Х. и Р.
К.Х.. Изпратена е също и информация за движението на парични средства по банковите
сметки на „Интерлес 2004“ ЕООД в посочените банки. От страна на „Първа инвестиционна
банка“ АД е предоставена информация само за номерата на откритите банкови сметки,
но не е предоставена информация за движение и наличностите за периода до
31.12.2015 г., поради факта, че лицето дало съгласието си не е актуален представляващ
на „Интерлес 2004“ ЕООД. Тоест в случая жалбоподателят не е пряко отговорен за
невъзможността на органите по приходите да се снабдят с нужната информация.
Същите е следвало да изискат съдействието на новия управител на дружеството,
което не е сторено.
Съдът намира също така за основателно направеното
възражение от пълномощника на жалбоподателя, че няма законово основание в
хипотезата на чл. 19 от ДОПК да се начисляват лихви. По отношение на тях следва да се има предвид не само че
вземането за лихви е акцесорно, но и че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК
е отговорност за чужди задължения и се предвижда отговорност за несъбрани задължения
за данъци или задължителни осигурителни вноски до размера на непогасеното задължение
– ал. 1, съответно – до размера на извършените плащания в хипотезата на чл. 19,
ал. 2 от ДОПК, но не и за лихвите върху тях.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а
ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 1510 лева,
от които 10 лева – държавна такса и 1500 – адвокатски хонорар. По делото е
представено пълномощно, с което жалбоподателят е упълномощил да го представляват
по делото адвокатите А.Г.,*** и Н.Ч.,***. По делото процесуално
представителство е осъществено само и единствено от адв. Г., поради което съдът
намира, че не следва да бъде уважено направеното искане да бъде заплатен
адвокатски хонорар в размер на 1500 лева за адв. Ч., съгласно представения
договор за правна защита и съдействие на л. 344 от делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р – 16001317008580-091-001/04.11.2019 г., потвърден с Решение №
34/27.01.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на М.К.Х.
с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 1 510 (хиляда
петстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 2534 от 23.02.2021г. на ВАС - София, Първо отделение по АД № 12059/2020г. -
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 666/09.09.2020 г. на Административен съд – Пазарджик,
постановено по адм. дело № 255/2020 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на М. Х от гр. Велинград
сумата 2 500 лева разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.