Р Е Ш Е Н И Е №689
Гр.Сливен, 16.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№ 5530 по описа за 2019 г.,
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че на 17.05.2018 г. ответника е получил от Микро кредит АД, сумата от 800 лв., по силата на сключен договор за заем. Твърди се, че кредиторът е предоставил на ответника, по силата на договора за заем сумата от 800 лв Сочи се, че ответника се е задължил да върне заемната сума, ведно с дължимата договорна лихва в общ размер на 940.20лв в срок до 17.05.2019г.Сочи се, че договорната лихва по кредита е в размер на 140.20лв. и ответника е следвало да върне главницата и договорната лихва в срок до 17.05.2018 г. на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 52.80 лв. Твърди се, че ответника не е заплатил дължимия паричен заем и съгласно договора е дължал на Микро кредит АД главница в размер на 683.03 лв, договорна лихва в размер на 95.94 лв. , 70.40лв, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 17.08.2018г. до 17.05.2019г., сумата от 528лв, представляваща застрахователна премия по договор по договор за допълнителни услуги за периода от 17.08.2018г. до 17.05.2019г., сумата от 22.78лв, представляваща обезщетение за забава по договора за заем за периода от 17.08.2019г. до датата на подаването на заявлението в съда и сумата от 17.50, представляваща обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги за периода 17.08.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда. Твърди се, че на 16.01.2015 г. е подписан рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между Микро кредит АД и Агенция за събиране на вземанията , по силата на който с приложение №1 от 10.12.2018г. е прехвърлено вземането на Микро кредит АД срещу ответника, всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви на дружеството кредитор. Сочи се, че ответника е уведомен за извършеното прехвърляне с връчено препоръчано писмо с обратна разписка. Твърди се, че Агенция за събиране на вземанията е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и по нея на длъжника е залепено уведомление, поради което ищцовото дружество предявява положителни установителни искове за признаване за установено, че ответника дължи на Агенция за събиране на вземания ООД сумата главница в размер на главница в размер на 683.03 лв, договорна лихва в размер на 95.94 лв. , 70.40лв, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 17.08.2018г. до 17.05.2019г., сумата от 528лв, представляваща застрахователна премия по договор по договор за допълнителни услуги за периода от 17.08.2018г. до 17.05.2019г., сумата от 22.78лв, представляваща обезщетение за забава по договора за заем за периода от 17.08.2019г. до датата на подаването на заявлението в съда и сумата от 17.50, представляваща обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги за периода 17.08.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски.
Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за сума по договор за допълнителни услуги, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за обезщетение за забава по договора за заем, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл.86,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл.86,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на сключеният между ответника и Микро кредит АД договор за заем, сключения договор за допълнителни услуги, предоставената сума по договора за заем, факта на извършеното прехвърляне на вземането срещу ответника, уведомяването на ответника за извършената цесия, е негова.
Указано е на страните, че съдът служебно ще се произнесе за наличието на неравноправни клаузи по договора за заем и договора за допълнителни услуги.
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Оспорен е размера на иска и е посочено, че не става ясно какви погасявания са направени до момента на подаването на исковата молба
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък.
В съдебно заседание ответникът К.И.Т., редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител адвокат П., която моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2018 г. е подписано предложение за сключването на договор за паричен заем между Микро кредит АД, в качеството на заемодател и К.И.Т., в качеството на заемател за сумата от 800лв, които да се изплатят на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 78.35лв.
На 17.05.2018 г. е сключен договор за паричен заем между Микро кредит АД, в качеството на заемодател и К.И.Т., в качеството на заемател, по силата на който на заемополучателя е отпусната сума в размер на 800лв.Уговорено е изплащане на заемната сума на дванадесет последователни погасителни месечни вноски, съответно от 17.06.2018г. до 17.05.2019г. в размер на 78.35 лв. всяка.Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 30.91% и годишен процент на разходите в размер на 50%, като начин на усвояване е посочено в брой в офис на Микро кредит АД.В договора е посочена еднократна административна такса в размер на 40.00лв.Към договора е подписана декларация от К.И.Т., че е получила в брой от кредитора сумата от 760лв.
На 17.05.2018г. К.И.Т. е подала искане за допълнителни услуги по заем Креди хоум за пакет преференциално обслужване за срок от 12 месеца с вноска 7.04лв и ден на изплащане 17-то число и застраховка Защита пакет премиум живот за срок от 12 месеца, вноска 52.80лв, ден на изплащане 17-то число.
С договор за допълнителни услуги от 17.05.2018г., сключен между клиент К.И.Т. и изпълнител Микро кредит АД е уговорен пакет допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на Микро кредит АД застраховка, както следва пакет преференциално обслужване за срок от 12 месеца с вноска 7.04лв и ден на изплащане 17-то число и застраховка Защита пакет премиум живот за срок от 12 месеца, вноска 52.80лв, ден на изплащане 17-то число.Договорът за допълнителни услуги е подписан на 17.05.2018г. от К.И.Т. и от представител на Микро кредит АД
С рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. Микро кредит АДе прехвърлило на Агенция за събиране на вземанията ЕАД вземанията си, като в чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено, че се прехвърлят всички станали ликвидни и изискуеми вземания в пълен размер към датата на сключване на договора. В същия член и алинея е посочено, че страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на този договор на месечна база, като следващите вземания се индивидуализират от страните в ново приложение № 1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване съобразно правилата на т. 4.3 и следващите го, то става неразделна част от договора. За целите на рамковия договор всяко поредно приложение № 1, ще има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. Формата и съдържанието на електронното изявление формиращо електронния документ се съгласува между страните и е посочена във вид на бланка на приложение № 1 към този рамков договор. В чл. 2.2 приложение № 1, както и всяко следващо приложение към договора с идентичен номер, но с нова дата, касаещо индивидуализирането на прехвърлените вземания има следното съдържание: кредит ID, имена на длъжника, съответно поръчителя/те, ЕГН на длъжника, съответно поръчителя/те, дата на договора за потребителски кредит, отпусната главница, общ размер на задълженията във връзка с потребителския кредит, остатък на дължимата сума, който е засечен към деня на съставяне на електронния документ, лихва за забава и начислени разходи за събиране на вземанията съгласно изрична разпоредба в ДПК.В т.3.5 от договора е предвидено, че срока на договора е 12 месеца, считано от датата на прехвърляне.
С анекс №3 Микро кредит АД и Агенция за събиране на вземанията ЕАД са продължили срока на договора с още 12 месеца, считано от 16.01.2015г., датата на която изтича срокът на действие на договора за цесия, съгласно т.3.5 от същия.
С анекс №1 Микро кредит АД и Агенция за събиране на вземанията ЕАД са продължили срока на договора с още 12 месеца, считано от 22.01.2016г.
С анекс №4 Микро кредит АД и Агенция за събиране на вземанията ЕАД са продължили срока на договора с още 12 месеца, считано от 22.01.2019г.,.
С приложение към договор за прехвърляне на вземания в т.484274 е прехвърлено вземането на Микро кредит АД към К.И.Т. в размер на 800 лв. отпусната главница, 140.20 договорна лихва, остатък главница 683.03лв, остатък договорна лихва 95.94лв, общо дължимо към датата на продажбата1377.37 на Агенция за събиране на вземанията ЕАД. Приложение 1 е подписано както от представители на продавача, така и от представители на купувача и съответно на продавач е сложен печата и подпис на представител на Микро кредит АД, а на купувач печат и подпис на представител на Агенция за събиране на вземанията ЕАД.
С пълномощно от Микро кредит АДе упълномощило Агенция за събиране на вземанията ЕАД да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.01.2015 г. между Микро кредит АД, като цедент и Агенция за събиране на вземанията ЕАД, в качеството на универсален правоприемник.
На 13.12.2018 г. е изпратено уведомително писмо от Микро кредит АД, чрез Агенция за събиране на вземанията ЕАД до К.И.Т., че е прехвърлено вземането от Микро кредит АД на Агенция за събиране на вземанията ЕАД и задълженията на К.И.Т. възлизат на 1389.77лв. Писмото е върнато с отбелязване непотърсено.
На 13.12.2018 г. е изпратено уведомително писмо от Микро кредит АД, чрез Агенция за събиране на вземанията ЕАД до К.И.Т., че е прехвърлено вземането от Микро кредит АД на Агенция за събиране на вземанията ЕАД и задълженията на К.И.Т. възлизат на 1577.16лв. Писмото е върнато с отбелязване непотърсено.
На 3.07.2019г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от Агенция за събиране на вземанията ЕАД срещу К.И.Т. за следните суми 683.03лв. главница, договорна лихва в размер на 95.94 лв., считано от 17.08.2018 г. до 17.05.2019 г., сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 70.40лв, за периода 17.08.2018 г. до 17.05.2019 г., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги 528лв за периода 17.08.2018 г. до 17.05.2019 г., лихва за забава по договор за заем в размер на 22.78лв за периода от 17.08.2018 г. до 3.07.2019 г., лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 17.50лв за периода 17.08.2018 г. до 3.07.2019 г. законната лихва от подаването на заявлението,както и направените в заповедното производство разноски в размер на 103.35лв.
На 5.07.2019г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден Панайот Красимиров Димитров да заплати на Агенция за събиране на вземанията ЕАД сумата 683.03лв. главница, договорна лихва в размер на 95.94 лв., считано от 17.08.2018 г. до 17.05.2019 г., сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 70.40лв, за периода 17.08.2018 г. до 17.05.2019 г., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги 528лв за периода 17.08.2018 г. до 17.05.2019 г., лихва за забава по договор за заем в размер на 22.78лв за периода от 17.08.2018 г. до 3.07.2019 г., лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 17.50лв за периода 17.08.2018 г. до 3.07.2019 г. законната лихва от подаването на заявлението,както и направените в заповедното производство разноски в размер на 103.35лв.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано на заявителя да предяви положителни установителни искове за вземанията си.
В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните установителни искове, ищецът е предявил исковете предмет на разглеждане на настоящото производство.
От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че К.И.Т. е заплатил по договора за паричен заем сумата от 280.91 лв., с които е погасил напълно вноска едно и две от ДПЗ и частично е погасила вноска три с 4.53лв В заключението е посочено, че дължимите суми по договора за паричен заем са за непогасена главница в размер 683.03лв. главница, договорна лихва в размер на 95.94 лв., считано от 17.08.2018 г. до 17.05.2019 г., сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 70.40лв, за периода 17.08.2018 г. до 17.05.2019 г., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги 528лв за периода 17.08.2018 г. до 17.05.2019 г., лихва за забава по договор за заем в размер на 22.78лв за периода от 17.08.2018 г. до 3.07.2019 г., лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 17.50лв за периода 17.08.2018 г. до 3.07.2019 г. От заключението на назначената и изпълнена експертиза се установява, че са заплатени суми по договора за допълнителни услуги и по договора за допълнителни услуги застрахователни премии в общ размер на 119.68лв.
Размерът на лихвата за забава върху неплатената главница за периода от деня следващ падежа на всяка една вноска до датата на входиране на заявлението е в размер на 29.92 лв.
Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД между страните по настоящото дело безспорно се установи, че по силата на извършена цесия на Агенция за събиране на вземанията ЕАД са прехвърлени вземания, които е имал Микро кредит АД към К.И.Т.. Тези вземания са по договор за паричен заем, по силата на който Микро кредит АД, в качеството си на заемодател, е отпуснало парична сума в размер на 800лв на К.И.Т., а ответника се е задължил, в качеството си на заемополучател да върне съответните суми за главница, договорни лихви, лихви за забава, такси, неустойки.В производството се доказа, че ответника е подписал както договора за паричен заем, така и предложението за сключване на договор за паричен заем, а също така и декларацията за получаване на сумата от 760лв. С договора за цесия страните са се споразумели изрично за бъдещи вземания станали ликвидни и изискуеми след сключването му, да става чрез сключването на споразумение между тях, наричано Приложение №1 към договора, в което цедираните вземания се индивидуализират и се посочва продажната им цена.По делото е представено процесното приложение №1.Безспорно се установи в производството, че ищцовото дружество въз основа на пълномощното е изпратило уведомителни писма за извършената цесия на посочения адрес на ответника. В производството се доказа, че ответника е заплатил сумата от по договора за допълнителни услуги и по договора за допълнителни услуги застрахователни премии в общ размер на 119.68лв.. Съгласно правилото на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В настоящото производство ищцовото дружество претендира главница в размер на 683.03лв. От главницата следва да се приспадне сумата от 40 лв, т.к. ответницата е получила сумата от 760 лв от Микро кредит АД, а не 800лв.С плащането на сумата от 119.68лв следва да се приспаднат сумите за договорна лихва в размер на 95.94лв и наказателна лихва в размер на 22.78лв по ДПЗ, а остатъкът от 0.96лв също следва да се приспадне от главницата.Иска е основателен и доказан за сумата от 642.07 лв., с оглед на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице.
С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и доказан за сумата от 642.07 лв., а за разликата до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявената акцесорна претенция за законна лихва от датата на подаване на заявлението, съдът приема, че претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на договорна лихва в размер на 95.84 лв., за периода от 17.08.2018 г. до 17.05.2019 г. В производството се доказа, че ответника е заплатил сумата от по договора за допълнителни услуги и по договора за допълнителни услуги застрахователни премии в общ размер на 119.68лв.. Съгласно правилото на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В настоящото производство ищцовото дружество претендира главница в размер на 683.03лв. От главницата следва да се приспадне сумата от 40 лв, т.к. ответницата е получила сумата от 760 лв от Микро кредит АД, а не 800лв.С плащането на сумата от 119.68лв следва да се приспаднат сумите за договорна лихва в размер на 95.94лв. С оглед изложеното предявеният иск, ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца, по силата на договора за допълнителни услуги в размер на 70.40лв , съдът приема така предявеният иск за неоснователен и недоказан. Ответника и К.И. са уговорили допълнителни услуги.В производството не се доказа изпълнението на допълнителните услуги от страна на изпълнителя, за да е дължима сумата по договора за допълнителни услуги.Не се доказа и индивидуалното договаряне с клиента.
Съгласно разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП неравноправна клауза на договор, сключен с потребителя, е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Затова договорът за допълнителни услуги е нищожен.
С оглед изложеното, съдът приема, че клаузата за уговаряне на допълнителни услуги по договора за паричен заем противоречи на добрите нрави и е нищожна, поради което ще следва да бъде отхвърлен предявеният иск за признаване на установено, че ответника дължи неустойка на ищеца в размер на 70.40 лв.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца, по силата на договора за допълнителни услуги застраховка защита пакет премиум живот и извършената цесия сумата от 528лв, представляваща застрахователна премия за периода от 17.08.2018 г. до 17.05.2019 г., съдът приема така предявеният иск за неоснователен и недоказан. С договора за пакет допълнителни услуги е договорена и застраховка. Съдът намира застрахователните клаузи за нищожни, тъй като противоречат на добрите нрави. Застрахователната клауза е сключена между Микро Кредит АД и ответницата като дружеството - цедент на вземането няма качество на застраховател или презастраховател, не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя Уника АД, като по този договор правата и задълженията на застрахователя, включително да получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ЗК Уника. Правата на Микро Кредит АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, са ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. По делото не са представени доказателства за плащане на премията от страна на Микро Кредит АД в полза на застрахователя. Липсват данни дали Микро Кредит АД е обвързан със ЗК Уника АД като застрахователен агент или не, а Кодексът за застраховане забранява изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че клаузата за уговаряне на допълнителни услуги сключването на застраховка живот по ДПЗ в размер на 60% от предоставената в паричен заем сума и е нищожна, поради което ще следва да бъде отхвърлен предявеният иск за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца застрахователна премия в размер на 528лв.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 22.78лв, считано от 17.08.2018 г. до 3.07.2019 г., съдът приема, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан. Безспорно се установи в производството, че ищцовото дружество въз основа на пълномощното е изпратило уведомителни писма за извършената цесия на посочения адрес на ответника. В производството се доказа, че ответника е заплатил сумата от по договора за допълнителни услуги и по договора за допълнителни услуги застрахователни премии в общ размер на 119.68лв.. Съгласно правилото на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В настоящото производство ищцовото дружество претендира главница в размер на 683.03лв. От главницата следва да се приспадне сумата от 40 лв, т.к. ответницата е получила сумата от 760 лв от Микро кредит АД, а не 800лв.С плащането на сумата от 119.68лв следва да се приспаднат сумите за договорна лихва в размер на 95.94лв и наказателна лихва в размер на 22.78лв по ДПЗ, а остатъкът от 0.96лв също следва да се приспадне от главницата.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 17.50лв, считано от 17.08.2018 г. до 3.07.2019 г., съдът приема, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан с оглед неоснователността на претендираните заплащания по договор за допълнителни услуги и по договор за допълнителни услуги застраховка премиум живот.
На основание чл. 78, ал.1, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ищцовото дружество, ще следва да бъде осъден ответника да му заплати направените по делото разноски в размер на 713.33 лв., представляващи заплатени държавни такси и разноски в заповедното и исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че К.И.Т., ЕГН ********** *** дължи на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 642.07 лв, представляваща главница по договор за паричен заем №1181-10178448 от 17.05.2018 г., прехвърлен с цесия на 16.01.2015г. от Микро Кредит АД на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 3.07.2019 г. до окончателното й плащане, като отхвърля предявения иск за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 683.03лв, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният акцесорен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за признаване за установено, че К.И.Т., ЕГН ********** *** им дължи на сумата 95.94 лв., представляваща договорна лихва по договор за паричен заем №1181-10178448 от 17.05.2018 г., прехвърлен с цесия на 16.01.2015г. от Микро Кредит АД на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, за периода от 17.08.2018 г. до 17.05.2019 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният акцесорен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за признаване за установено, че К.И.Т., ЕГН ********** *** им дължи на сумата 70.40лв, представляваща сума по допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 17.08.2018 г. до 17.05.2019 г., прехвърлен с цесия от Микро Кредит АД на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният акцесорен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за признаване за установено, че К.И.Т., ЕГН ********** *** им дължи на сумата 528 лв., представляваща застраховатална премия по договор за допълнителни услуги за периода от 17.08.2018 г. до 17.05.2019 г., прехвърлен с цесия от Микро Кредит АД на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният акцесорен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,вр.чл.86,ал.2 от ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за признаване за установено, че К.И.Т., ЕГН ********** *** им дължи на сумата 22.78 лв., представляваща обезщетение за забава по договор за заем №1181-10178448 от 17.05.2018 г. за периода от 17.08.2018г. до 3.07.2019г., прехвърлен с цесия от Микро Кредит АД на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният акцесорен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,вр.чл.86,ал.2 от ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за признаване за установено, че К.И.Т., ЕГН ********** *** им дължи на сумата 17.50лв., представляваща обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 17.08.2018г. до 3.07.2019г., прехвърлен с цесия от Микро Кредит АД на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените в заповедното и исковото производство разноски в размер на 713.33 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: