Р Е Ш Е Н И Е
№ 227
15.06.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1304 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.27, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Свиленград“ (ТП „ДГС Свиленград“), със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„Ц. С. В.“ №***, представлявано от Директора М. М., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-2600/3700#4 от 03.10.2019 г., издаден от Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие”.
Жалбоподателят намира оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалния закон. В АУПДВ било установено, че за кампания 2015 г. от ТП „ДГС Свиленград“ не било подадено заявление за подпомагане с декларирана мярка 211, регламентирана в Наредба №11 от 03.04.2008 г. Жалбоподателят не оспорвал факта, че действително не бил подавал такова заявление за подпомагане. Твърди, че не бил подал заявлението, по причина настъпилата законодателна промяна с чл.38б от ЗПЗП – нов, ДВ бр.12 от 2015 г., според която поделението било държавна администрация по смисъла на ал.2, т.2 от посочения член. Оспорващият считал, че в конкретния случай било налице изключително обстоятелство, настъпило по независещи от него причини, макар същото да не било включено в изброените такива в параграф 1, т.3 от ДР на Наредба №11 от 03.04.2008 г. Впоследствие, година по-късно, жалбоподателят бил уведомен, че отново може да кандидатства по мерките по чл.38а, ал.1 от ЗПЗП и продължил да подава ежегодно заявления. Не оспорвал и обстоятелството, че бил получил по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони“ сумата от 1945.04 лв. за втора година от ангажимента по подадено заявление за кампания 2014 г. Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт бил издаден в нарушение на приложимия материален закон, като считал, че материалноправните изисквания за издаване на АУПДВ били Държавен фонд „Земеделие“ – РА да прекрати многогодишния му ангажимент като земеделски стопанин на някое от основанията в закона, или приложимите подзаконови нормативни актове, за да е налице задължение от негова страна за възстановяване на получената финансова помощ. Твърди, че такъв акт не бил получавал и не му било известно да е издаван. Претендира обжалваният АУПДВ да бъде отменен.
Ответникът, Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуален представител и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата и претендира същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Под УИН 26/290513/15595 е регистрирано подадено на 14.05.2013 г. Заявление за регистрация 2013 Форма за ЕТ/Юридически лица, от жалбоподателя ТП „Държавно Горско Стопанство – Свиленград“ (като териториално поделение на Държавно предприятие „Югоизточно държавно предприятие“ със седалище гр.С., ЕИК *********, за подпомагане по посочени схеми и мерки, сред които и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински район (НР1), придружено с необходимите декларации и документи. Под същия УИН е регистрирано и Заявление за подпомагане 2013 Форма за ЕТ/Юридически лица от 15.05.2013 г., както и подписано такова от дата 29.05.2013 г., в което също фигурира подпомагане по НР1.
Под вх.№17742451/07.05.2014 г. е регистрирано и общо заявление за подпомагане на кандидата, с УРН 26/190514/24281 и Заявление за подпомагане 2014 (ЕТ/ЮЛ УРН:587892), също с посочени схеми и мерки за подпомагане, сред които и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински район (НР1), включително при последната промяна на заявлението от дата 11.11.2014 г.
Според представената по делото писмена справка – извлечение, ТП „Държавно горско стопанство – Свиленград“ е получило от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция удостоверени плащания, включително по мярка М211-НР1.
До ТП „Държавно горско стопанство – Свиленград“ е изпратено писмо изх.№01-2600/3700 от 27.06.2019 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл.26, ал.1 от АПК адресатът се уведомява за откриване на производство по издаване на АУПДВ, поради неспазване на многогодишен ангажимент, като подробно са посочени резултатите от извършена административна проверка на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП, констатираните обстоятелства и паричните суми, които следва да се възстановят.
Писмото е получено от адресата си на 11.07.2019 г., видно от представеното Известие за доставяне.
Под вх.№01-2600/3700 от 22.07.2019 г. в ДФ „Земеделие“ е регистрирано Възражение, подадено от ТП „Държавно горско стопанство – Свиленград“. В същото се сочи, че действително поделението поема през 2013 г. петгодишен ангажимент по заявление УИН 26/290513/15595 за извършване на земеделска дейност в необлагодетелстван район в съответствие с чл.4, ал.1, т.2 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. за период най-малко пет последователни годни от първото компенсаторно плащане и чл.4, ал.1, т.3 от същата Наредба. Във връзка с настъпила законодателна промяна през 2015 г. в ЗПЗП и по-специално разпоредбата на чл.38б от този закон, им било указано, че нямат право да извършват дейност като земеделски производители, тъй като не са активни такива. Година по-късно били уведомени, че могат отново да кандидатстват по мерките по чл.38а, ал.1, поради което продължили да подават ежегодно заявления през следващите стопански години. Поради това считали, че не следва да възстановяват на ДФ „Земеделие“ 75% от получената субсидия по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“.
Процесният Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/3700#4 от 03.10.2019 г. е издаден от Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, на основание чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК.
С него, на основание чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №11 от 03.04.2008 г., чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във вр. с чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.6 и ал.5, предложение първо, във връзка с ал.2 и ал.1 от ЗПЗП, се изключва от подпомагане ТП „Държавно Горско Стопанство – Свиленград“, гр.Свиленград и се издава акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 1458.78 лв., представляващи 75% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампания 2013, 2014.
Изложени са подробни мотиви във връзка с това, че при извършени административни проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП е установено, че за кампания 2015 г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. С неподаването на заявление за подпомагане с декларирана мярка 211 за кампания 2015 са нарушени изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. Правните последици на установените неспазени изисквания водят до това, че кандидатът се изключва от подпомагане по мярка 211 и следва да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката. Посочено е, че по мярка 211 са изплатени следните суми: – 0.00 лв. за първа година от ангажимента по подадено заявление с УИН:26/290513/15595 за кампания 2013; – 1945.04 лв. за втора година от ангажимента по подадено заявление с УИН: 26/190514/24281 за кампания 2014. Общата изплатена сума по мярката е 1945.04 лв. и в съответствие с чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. бенефициентът следва да възстанови 75% от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратил участието си по мярка 211 след втората година от поетия ангажимент, или 1458.78 лв.
Видно от представеното Известие за доставяне, АУПДВ е получен от ТП „Държавно горско стопанство – Свиленград“ срещу подпис на 11.11.2019 г.
Жалбата срещу АУПДВ е подадена на 19.11.2019 г. чрез куриерска фирма, видно от приложения транспортен етикет и регистрирана в съда под вх.№7182/20.11.2019 г.
По допустимостта на жалбата съдът приема следното:
Според чл.162,
ал.2, т.8 от ДОПК, в приложимата към датата на издаване на процесния АУПДВ
редакция (преди изм. с ДВ бр.96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), публични
са държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл.162, ал.2, т.9
от ДОПК, публични са и вземанията за лихвите
за вземанията по т.8.
Съгласно чл.165 от ДОПК, събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.
В чл.27, ал.3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Според чл.27, ал.5 от ЗПЗП (изм.ДВ бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според чл.166, ал.3 от ДОПК, Актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл.81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за оспорване, предвидена в чл.148 от АПК, т.е. аминистративният акт може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред.
В случая жалбата е депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на АУПДВ №01-2600/3700#4 от 03.10.2019 г., от адресат на акта, за който е налице правен интерес от оспорването и е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваният акт е обективиран в писмена форма и е издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. С.. По делото е представена Заповед №03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл.20, т.2 и т.3, и чл.20а, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.6 от ЗПЗП, и чл.10, т.1, т.2, т.7 и т.13, и чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, същият делегира на П. Д. С.– заместник изпълнителен директор, изброени правомощия, включително (т.19) да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в район с ограничения, различни от планинските райони“ и/или изключване от подпомагане по чл.14, ал.1 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в район с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.
Доколкото в съответния (по смисъла на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК) закон – ЗПЗП, не е определен органът, компетентен да издава АУПДВ, в случая той е определен от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ като ръководител на съответната администрация и Зам.изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ се явява компетентен да издаде акт от вида на процесния.
При издаване на оспорения акт са спазени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му.
Като правно основание е посочена нормата на чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (по-нататък само Наредба №11 от 03.04.2008 г.), която наредба е издадена въз основа на законовата делегация с §35, ал.3 от ПЗР на ЗПЗП, Министърът на земеделието и продоволствието да издава наредби по прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Разпоредбата на чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №11 от 03.04.2008 г., в приложимата й редакция, гласи следното:
„Земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както следва: т.2) след втората година – 75 %“.
От фактическа страна в АУПДВ е посочено, че кандидатът ТП „Държавно Горско Стопанство – Свиленград“ не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ за кампания 2015 г., като общата изплатена до момента сума по мярка 211 е в размер на 1945.04 лв., представляваща сбор от изплатените му суми за 2013 г. и 2014 г. като първата и втората година от ангажимента, и същият следва да възстанови 75% от така получената субсидия, тъй като е прекратил участието си по мярка 211 след втората година от поетия ангажимент.
Така изложените в АУПДВ фактически и правни основания са достатъчно ясни и подробни, и същите дават на жалбоподателя възможност да разбере какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи правната норма.
В процедурата по издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като органът е изпълнил и задълженията си, предвидени в чл.26, чл.28 и чл.35 от АПК, включително е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно производство по издаването на АУПДВ, и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение.
Споделя се от настоящия съдебен състав становището на ответния административен орган, че издаването на процесния АУПДВ не е предпоставено от издаването на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Издаването на такъв акт е бил предвиден в предходната редакция на чл.14, ал.1 от Наредба №11 от 03.04.2008 г., но не и в редакцията на нормата, действаща към датата на издаване на процесния акт.
По изложените от административния орган в АУПДВ факти по делото няма спор. Жалбоподателят признава както обстоятелството, че не е подал заявление за подпомагане по мярка 211 за кампания 2015 г., така и не спори относно размера на получените от него суми за първата и втората година от ангажимента му, съответно 2013 г. и 2014 г.
Единственото наведено от жалбоподателя възражение е, че не е подал визираното в АУПДВ заявление поради обстоятелството, че с ДВ бр.12 от 13.02.2015 г. е настъпила законодателна промяна в ЗПЗП, като е обнародван нов чл.38б, според разпоредбата на който жалбоподателят не попадал в категорията „активни земеделски стопани“.
Действително в Глава 1 „Общи правила за директни плащания“ от Регламент (ЕС) №1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) №637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) №73/2009 на Съвета, който съгласно член 74 се прилага от 1 януари 2015 г., се съдържа разпоредбата на член 9, озаглавена „Активен земеделски стопанин“. В същата е посочено кои физически или юридически лица не представляват активни земеделски стопани, и че на такива не се отпускат директни плащания, като е дадена възможност на държавите членки по целесъобразност да добавят (въз основа на обективни и недискриминационни критерии) към изброените, всякакви други подобни неселскостопански предприятия или дейности, както и впоследствие да вземат решение да оттеглят тези добавяния. Освен това са уредени критерии, при доказването на които лице или група лица, попадащи в обхвата на първата или втората алинея, се считат за активни земеделски стопани.
В ДВ бр.12 от 13.02.2015 г. е обнародван Закон за изменение на ЗПЗП, с § 40 от който в глава четвърта се създават чл.38а, 38б и 38в.
Според новата разпоредба на чл.38б, ал.1 от ЗПЗП, директни плащания по схемите по чл.38а, ал.1 не се отпускат на физически и юридически лица, които съгласно чл.9 от Регламент (ЕС) №1307/2013 не са активни земеделски стопани.
В чл.38б, ал.2, т.2 е посочено, че не са активни земеделски стопани физическите и юридическите лица, които: са държавни или общински администрации или техни поделения, а според ал.3 на същата разпоредба, физическите и юридическите лица по ал.2 се смятат за активни земеделски стопани, когато докажат, че отговарят на някое от изброените в четири точки изисквания.
Така цитираната разпоредба на чл.38б от ЗПЗП не дава основание да се възприема становището на оспорващия, че същата представлява форсмажорно, или изключително обстоятелство, което, макар и да не е сред изброените от дефиницията на §1, т.3 от ДР на Наредба №11 от 03.04.2008 г., е следвало да бъде взето предвид от административния орган на основание чл.15 от Наредбата.
В чл.15, ал.1 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. е предвидено, че разпоредбите на чл.14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ, в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, каквито са например смъртта на бенефициента; неговата дългосрочна професионална нетрудоспособност, или сериозно природно бедствие, силно засягащо земята на стопанството. Обстоятелството, че след влизане в сила на чл.38б от ЗПЗП поделенията на държавни администрации не са активни земеделски стопани, не дерогира по отношение на тези правни субекти задължението им, предвидено в чл.4, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. – да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Това е така, доколкото в случай че тези правни субекти докажат, че отговарят на някое от регламентираните изисквания, същите биха се смятали за активни земеделски стопани и биха получили плащане. Отделен е въпросът дали жалбоподателят, представляващ териториално поделение държавно предприятие, въобще попада в приложното поле на чл.38б, ал.2, т.2, предл.последно от ЗПЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба №11 от 03.04.2008 г., заявления за подпомагане по мерките, посочени в чл.1, ал.1 от същата (включително „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони“) се подават съгласно изискванията на Наредба №5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а в чл.4, ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. е предвидено, че заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане.
При безспорно установеното, че жалбоподателят ТП „ДГС Свиленград“ въобще не е подал заявление за подпомагане по мярка 211 по време на поетия петгодишен ангажимент, за кампания 2015 г., без доказани форсмажорно или изключително обстоятелство за това, то по отношение на него е приложима хипотезата на чл.14, ал.1 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. и същият се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови част от получените до този момент компенсаторни плащания. Дължимите суми се изчисляват като 75 % от получените плащания, тъй участието в мярката е прекратено след втората година, а също така се възстановяват заедно с натрупаните върху тях законни лихви от датата на уведомяването на земеделския стопанин за възникване на задължението му да възстанови сумата, до датата на действителното възстановяване или приспадане на сумата.
Като е изключил от подпомагане жалбоподателя и му е установил публично държавно вземане в размер на 1458.78 лв. (= 75% от 1945.04 лв.), компетентният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. Постановеният акт за установяване на публично държавно вземане е в съответствие със закона и неговата цел, и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Свиленград“ против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/3700#4 от 03.10.2019 г., издаден от Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”.
ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство Свиленград“, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„Ц. С. В.“ №***, ЕИК по Булстат ***********, да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, гр.С., ул.„Ц.Б. III“ ***, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: