Решение по дело №306/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 336
Дата: 29 ноември 2019 г.
Съдия: Тихомир Иванов Вельовски
Дело: 20191410100306
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

Гр. Б.С., 29.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД Б.С., II граждански състав, в публично заседание на 29 октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 306/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от  М.Х.А., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.К.К. със съдебен адрес:***, против П.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***,  с правно основание чл.34 от ЗС вр. чл.341 от ГПК, с която е поискал да се допусне и извърши съдебна делба, като се прекрати съсобствеността върху недвижим имот подробно описан в исковата молба при квоти 7/8 ид.ч. за ищцата и 1/8 ид.ч. за ответника, а именно: ПИ с площ 2600кв.м., представляващ: 1) поземлен имот с площ от 1300кв.м., ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 72кв.м., построена през 1954г., масивна жилищна сграда със застроена площ от 56кв.м., построена през 1956г. и полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 48кв.м., построена през 1982г., представляващ урегулиран поземлен имот I- 320, в кв. 82 по регулационния план на с. М., общ. Б.., обл. В., и 2)  поземлен имот с площ от 1300кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот XVI- 320, в кв. 82 по регулационния план на с. М., общ. Б.., обл. В.. Ищецът е поискал на основание чл.344, ал. 2 от ГПК да се  възложи ползването на имота, до приключване на съдебната делба.

Редовната искова молба е вписана в служба по вписванията.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който заявява, че така предявеният иск за делба е процесуално допустим и основателен, по изложените съображения. Предлага проект на договор за съдебна спогодба за делба на недвижим имот.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

С оглед твърденията в исковата молба за наличие на съсобственост между участващите по делото лица касателно процесните недвижими имоти искът е допустим.

Предвид разпоредбата на чл.344,ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя и каква е частта на всеки сънаследник.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца.

С Решение № 309 от 13.11.2018г., постановено по гр.д.№ 353/2018г. по описа на РС – Б.С., влязло в законна сила на 19.12.2018г., съдът е признал за установено по отношение на М.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, че П.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, е носител на правото на собственост върху 1/8 ид.ч. от недвижим имот с площ 2600кв.м., представляващ: 1) поземлен имот с площ от 1300кв.м., ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 72кв.м., построена през 1954г., масивна жилищна сграда със застроена площ от 56кв.м., построена през 1956г. и полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 48кв.м., построена през 1982г., представляващ урегулиран поземлен имот I- 320, в кв. 82 по регулационния план на с. М., общ. Б.., обл. В., одобрен със заповед №492/1974г. на кмета на община Б.., при граници: ул. „Калоян“, УПИ II-319, УПИ XVI- 320 и улица и 2)  поземлен имот с площ от 1300кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот XVI- 320, в кв. 82 по регулационния план на с. М., общ. Б.., обл. В., одобрен със заповед №492/1974г. на кмета на община Б.., при граници: улица, УПИ I-320, УПИ II-319 и УПИ 321, като е отхвърлил иска за разликата до 1/6 идеална част.

Със същото Решение съдът е осъдил М.Х.А. да предаде на П.Х.Д. по иска с правно основание чл. 108 ЗС владението на 1/8 ид.ч. от недвижим имот с площ 2600кв.м., представляващ: 1) поземлен имот с площ от 1300кв.м., ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 72кв.м., построена през 1954г., масивна жилищна сграда със застроена площ от 56кв.м., построена през 1956г. и полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 48кв.м., построена през 1982г., представляващ урегулиран поземлен имот I- 320, в кв. 82 по регулационния план на с. М., общ. Б.., обл. В., одобрен със заповед №492/1974г. на кмета на община Б.., при граници: ул. „Калоян“, УПИ II-319, УПИ XVI- 320 и улица и 2)  поземлен имот с площ от 1300кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот XVI- 320, в кв. 82 по регулационния план на с. М., общ. Б.., обл. В., одобрен със заповед №492/1974г. на кмета на община Б.., при граници: улица, УПИ I-320, УПИ II-319 и УПИ 321, като е отхвърлил иска за разликата до 1/6 идеална част.

От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №165, том IV, рег. №5860, дело №715/2015г. по описа на нотариус А.К.се установява, че на 08.10.2015г.  М.А., като пълномощник на Х.П.Д., продава сама на себе си следните недвижими имоти: 1) Поземлен имот с площ от 1300кв.м., ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда, със застроена площ от 72кв.м., построена през 1954г., масивна жилищна сграда със застроена площ от 56кв.м., построена през 1956г., и полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 48кв.м., построена през 1982г., представляващ УПИ I-320, в кв. 82, по регулационния план на с. М., общ. Б.., обл. В., одобрен със Заповед №492/1974г. на кмета на община Б.., при граници ул. Калоян, УПИ II-319, УПИ XVI-320 и улица, както и 2) Поземлен имот с площ от 1300кв.м., представляващ УПИ XVI-320, в кв. 82, по регулационния план на с. М., общ. Б.., обл. В., одобрен със Заповед №492/1974г. на кмета на община Б.., при граници улица, УПИ I-320, УПИ II-319, УПИ XV-321.

С Решение № 309 от 13.11.2018г., постановено по гр.д.№ 353/2018г. по описа на РС – Б.С., влязло в законна сила на 19.12.2018г., съдът е приел, че от удостоверение за наследници, изх. №48/14.02.2018г., се установява, че Х.П.Д., починал на 22.12.2016г., е оставил наследници по закон- страните по делото. По делото е установено, че на 04.06.1950г. е сключен граждански брак между родителите на страните- Х.П.Д. и М.Р.Д.. Установено е също така, че на 30.03.1967г. четиримата наследници на П. С.Д., сред които и бащата на страните- Х.П.Д., са признати за собственици на процесния недвижим имот, като на 10.04.1967г. е утвърдена спогодба между четиримата наследници, по силата на която бащата на страните Х.П.Д. получава изцяло процесния недвижим имот и същият е изплатил дяловете на останалите съделители.

Съдът е приел, че бащата на страните- Х.П.Д., е придобил през време на брака по наследство ¼ от процесния имот, поради което тази част принадлежи единствено на него. Същият е придобил през време на брака и останалите ¾ от процесния имот чрез изкупуване на дяловете на останалите трима съделители, поради което тази част принадлежи общо на двамата съпрузи- Х. Д. и М. Д.. М. Д. е починала на 21.09.2006г. и е оставила наследници по закон двете си деца (страни по делото) и съпруг-  Х.П.Д., поради което всеки от тримата ѝ наследници придобива по 1/6 от ¾ от процесните имоти, което се равнява на 1/8. Следователно П.Д. е наследил от своята майка 1/8 от спорните имоти. Поради това той е признат за собственик на 1/8 ид. част от спорните имоти, като искът е отхвърлен за разликата до 1/6 ид. част.

В първата фаза на съдебната делба, каквото е настоящото производство, съдът следва да даде отговор с решението си относно визираните в разпоредбата на чл.344 ал.1 ГПК въпроси: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.

Предявен е иск за допускане и извършване на съдебна делба на недвижими имоти, като не се оспорват правата на страните върху тях. Делбата е специфичен способ за прекратяване на съсобственост, който е насочен пряко към този резултат, защото делбата е акт, по силата на който съществуващата съсобственост се прекратява и замества с отделни права на собственост върху отделни обекти, представляващи реални части от общия имот или отделни имоти от няколко общо притежавани имущества и притежавани отделно от досегашните съсобственици, съразмерно с досегашните им дялове.

Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34 ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго. Това са случаите на принудителна съсобственост, каквато е тази на общите части в етажната собственост, които докато имат такъв статут, не могат да бъдат предмет на делба. Делба се допуска само на съсобствени ( чл. 34, ал. 1 ЗС) и на сънаследствени (чл. 69, ал. 1 ЗН) имоти. Размерът на частите на съделителите в делбата се определя от обема на правото им на съсобственост в имота. В случая безспорно е установено наличие на съсобственост, придобита по силата на наследствено правоприемство.

Според 341 и сл.ГПК за да се допусне делбата е необходимо да се представят доказателства за принадлежността на процесния имот към наследството, които трябва да бъдат достатъчни и убедителни. Предвид обстоятелството, че решението по допускане на делбата е правната основа за извършването й, предвид вещноправният му транслативен характер, следва по несъмнен начин да се установи собствеността. Без доказване собствеността на имота този ефект не може да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата. Освен с писмени доказателства принадлежността на имота към наследството може да се доказва при определени случаи и чрез свидетели, които установяват давностно владение, с което наследодателят е станал собственик на имота, предмет на делбата, в което няма ограничения.

В настоящият случай безспорно е установена съсобственост върху недвижими имоти. Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че общият наследодател е собственик на процесните имоти, като негови наследници са съпругата му и страните по делото. Установи се, че съпругата също е починала, като нейни единствени наследници са страните по делото.

Представени са и скици за всички имоти, с което се установява, че окончателно е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, установени са имотите, а така също и кръга на наследниците.

В конкретния случай са налице безспорни доказателства, установяващи по несъмнен начин обстоятелството, че общия наследодател на страните е бил собственик на процесните имоти, т.е, установено е по безспорен и категоричен начин, че страните в настоящия процес са съсобственици на процесните имоти.

Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във фазата по допускане на делбата в делбеното производството да бъде установено правото на собственост на всяко едно от лицата върху имотите, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред и частта им на всеки от тях в имуществената общност. В тази връзка правата на страните са както следва: за ищцата М.Х.А. – 7/8 идеални части; за ответника П.Х.Д.  – 1/8 идеални части.

В конкретният случай са установени имотите, предмет на делбата, съделителите и каква е частта на всеки от тях, което обуславя извода за допускане на съдебната делба при посочените по – горе права.

Съдът намира искането на М.Х.А. за разпределяне ползването на имота до приключване на делбата за неоснователно. Съгласно чл.344, ал.2 от ГПК, в решението по ал.1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата. Установи се от твърденията на страните, че ищцата към момента владее имотите и не е изключителен собственик на посочения имот, а същият е в режим на съсобственост и предвид влязлото в сила Решение по гр.д.№ 353/2018г., с което същата е осъдена да предаде на П.Д. по иск с правно основание чл.108 ЗС владението на 1/8 ид.ч. от недвижим имот с площ 2600 кв.м. Не се установява, че жилищните сгради е възможно да бъде осъществено пълноценно ползването при разпределянето им до приключване на делбата.  Ето защо, съдът смята, че искането с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК за разпределяне на ползването на делбения имот до приключване на делбата, е неоснователно и следва да се отхвърли.

Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.34  ЗС вр. чл. 341  ГПК, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

ДОПУСКА на основание чл.344 ал.1 ГПК извършване на съдебна делба между М.Х.А., ЕГН **********,***, и П.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, по отношение на следния недвижим имот с площ 2600кв.м., представляващ: 1) поземлен имот с площ от 1300кв.м., ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 72кв.м., построена през 1954г., масивна жилищна сграда със застроена площ от 56кв.м., построена през 1956г. и полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 48кв.м., построена през 1982г., представляващ урегулиран поземлен имот I- 320, в кв. 82 по регулационния план на с. М., общ. Б.., обл. В., одобрен със заповед №492/1974г. на кмета на община Б.., при граници: ул. „Калоян“, УПИ II-319, УПИ XVI- 320 и улица, и 2)  поземлен имот с площ от 1300кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот XVI- 320, в кв. 82 по регулационния план на с. М., общ. Б.., обл. В., одобрен със заповед №492/1974г. на кмета на община Б.., при граници: улица, УПИ I-320, УПИ II-319 и УПИ 321, ПРИ КВОТИ:

7/8 ид. част за  М.Х.А.;

1/8 ид. част за  П.Х.Д..

ОТХВЪРЛЯ предявеното от М.Х.А. с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК искане за разпределяне на ползването на делбения имот до приключване на делбата.

Решението, в частта досежно произнасянето по чл. 344, ал. 2 от ГПК, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – В. в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: