С решение № 179 от 03.05.2000 г., постановено по гр.д.№ 692/1999 г., Смолянският районен съд е признал за установено спрямо Въко Христов Боботанов от гр.Смолян, че Атанас Николов Узунов и Георги Николов Узунов, и двамата от гр. Смолян, са собственици на имот пл.№ 1534, кв.107 по плана на гр.Смолян и е осъдил Въко Христов Боботанов да предаде на Атанас и Георги Узунови владението върху 420 кв.м., представляващи част от имот пл.№ 1534 и оцветено в кафяво на скицата, представляваща неразделна част от решението. С решението си съдът е осъдил Въко Христов Боботанов да заплати солидарно на Атанас и Георги Узунови обезщетение за имуществени вреди в размер на 211.28 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лева, както и разноски в размер на 254.67 лева, като е отхвърлил иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 211.28 лева до 400 лева и иска за неимуществени вреди за разликата над 300 лева до 500 лева, като недоказани. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Въко Христов Боботанов, който го обжалва в частта, с която е признато за установено по отношение на него, че Атанас и Георги Узунови са собственици на имот с пл.№ 1534 в кв.107 по плана на гр.Смолян и е осъден да им предаде владението на 420 кв.м., представляващи част от имот пл.№ 1534 и оцветено в кафяво на скицата, представляваща неразделна част от решението, както и в частта, с която е осъден да заплати солидарно на Атанас и Георги Узунови обезщетение за имуществени вреди в размер на 211.28 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лева, както и разноски в размер на 254.67 лева. Счита, че решението в атакуваните му части е неправилно поради незаконосъобразност, необоснованост и непълнота на доказателствата. Моли съда да го отмени в обжалваните част и реши спора по същество. С решение № 397 от 04.01.2002 г., постановено по в.гр.д.№ 354/2000 г., Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Смолянския районен съд. С решение № 1173 от 30.07.2003 г., постановено по гр.д.№ 941/2002 г., Върховният касационен съд на Република България е отменил решение № 397 от 04.01.2002 г. по гр.д.№ 354/2000 г. на Смолянския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото въззивникът Въко Боботанов, чрез своя процесуален представител, поддържа подадената жалба и моли съда да отмени атакуваното решение. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения. Претендира разноски по делото. Въззиваемите Атанас Николов Узунов и Георги Николов Узунов, чрез своя процесуален представител, оспорват подадената жалба и молят съда да остави в сила решението на първоинстанционният съд. В представената по делото писмена защита излагат подробни съображения. Претендират направените разноски. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Пред първоинстанционният съд е бил предявен от въззиваемите Атанас Николов Узунов и Георги Николов Узунов против въззивника Въко Христов Боботанов, иск, с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на част от имот с пл.№ 1534 в кв.107 по плана на гр.Смолян, за която се твърди, че е незаконно завзета от Боботанов. По отношение на така предявения реивандикационен иск в исковата молба са наведени твърдения, че ищците /въззиваеми пред настоящата инстанция/ са собственици на имот пл.№ 1534 в кв.107 по ЗРП на гр.Смолян по наследствено правоприемство от родителите им, които го ползвали повече от 60 години. Границите на имота били улица, блок на ДЗС, Георги Таков и Георги Ташев, като част от него участвувал в парцел ІV-1534, а друга част отредена за озеленяване. На 11.11.1999 г. ответникът /въззивник пред настоящата инстанция/ без основание разбил оградата в западната част на имота, отредена за озеленяване и навлязъл в него с около 20 метра като поставил собствена ограда с твърдение, че тази част е негова собственост. С неоснователните си действия последния им нанесъл имуществени вреди, представляващи стойността на разбитата ограда, а освен това ищците претърпели и неимуществени вреди, вследствие на създадените тревоги, поради което са предявили и иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. По отношение на претендираната част от имота, за която се твърди, че е завзета без основание от ответника /въззивник/, в съдебно заседание на 21.11.2003 г. ищците са уточнили обстоятелствата на иска, а именно – че са собственици на процесния имот по наследство и давностно владение, като конкретизират и индивидуализират процесната част от недвижимия имот, съгласно скица на назначено по делото вещо лице. От представеното по делото заверено копие от нотариален акт № 520/29.11.1974 г., том 15, нот.дело № 711/74 г. по описа на Смолянския районен съд се установява, че Никола Узунов /баща на въззиваемите/ продава на сина си Георги Николов Узунов 1/3 идеална част от дворно място – застроено и незастроено, цялото от 1236 кв.м., представляващо парцел ІІІ-921 в кв.85 по плана на гр.Смолян, ведно с първия етаж от сградата. Видно от заверено копие на договор за доброволна делба от 05.07.1991 г., въззиваемите Атанас Николов Узунов и Георги Николов Узунов са извършили делба на съсобствен имот, по силата на която всеки от тях е станал изключителен собственик на по ½ идеална част от процесния имот с пл.№ 1534 в кв.107 по плана на гр.Смолян, който имот участва в парцел ІV-1534 в кв.107 по плана на гр.Смолян с 698 кв.м., а 1400 кв.м. от него са предвидени за озеленяване и улица. В тази връзка от приетата по делото като доказателство скица /заверено копие/ № 494/11.06.1991 г. на парцел ІV-1534, както и от назначената по делото съдебно – техническа експертиза с вещо лице инж.Райчо Петров Ангелов се установява, че имот с пл.№ 1534 по плана от 1983 г. на гр.Смолян е с обща площ 2 098 кв.м., от които 698 кв.м., попадащи в образувания парцел ІV-1534 в кв.107 по плана на града и 1400 кв.м. – отредени за озеленяване. От приетото по делото като доказателство удостоверение за регулационно положение № 140/23.02.2000 г. на Община Смолян се установява, че имот с пл.№ 1534 в кв.107 по плана на гр.Смолян от 1983 г. е записан по разписния лист на въззиваемите Атанас Николов Узунов и Георги Николов Узунов. С присъда № 68 от 08.03.2001 г., постановена по НОХД № 122/2000 г. по описа на Смолянския районен съд, Въко Христов Боботанов е бил признат за виновен в това, че на 10.11.1999 г. в гр.Смолян, в съучастие с Мария Боботанова, като съизвършител, самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от Петър Ташев, Димитър Атанасов, Кина Атанасова, Недялка Стайкова и Георги Узунов, свое действително или предполагаемо право, като са разрушили 2 кокошарника, свинарник, козарник, превня, телчарник и навес, намиращи се на ул. ”Първи май” в м.”Бърдо” и са разрушили оградата и завзели част от имота на Георги Узунов, намиращ се на ул.”Първи май” и с това са причинили вреди в размер на 1 708 лева, поради което и на основание чл.323, ал.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, чието изтърпяване е било отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години. С решение № 26 от 25.03.2003 г. по ВНОХД № 262/2002 г. Кърджалийският окръжен съд е изменил присъда № 68 от 08.03.2001 г., постановена по НОХД № 122/ 2000 г. на Смолянския районен съд, в частта, с която Въко Христов Боботанов, за извършено престъпление по чл.323, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, като на основание чл.332, т.3 във връзка с чл.335, ал.1, т.1 от НПК е намалил наказанието на шест месеца „лишаване от свобода”. С решение № 490 от 11.11.2003 г. по наказателно дело № 441/2003 г. Върховният касационен съд на Република България е оставил в сила решение № 26 от 25.03.2003 г. по ВНОХД № 262/2002 г. на Кърджалийският окръжен съд. Не е спорно също така, че въззивникът Боботанов е поставил ограда в имот с пл.№ 1534 в кв.107 по плана на гр.Смолян от 1983 г., както и че владее частта от имот с пл.№ 1534, находяща се на запад – северозапад от поставената ограда. Тези обстоятелства не се оспорват от страните и се установяват от назначените по делото: съдебно – техническа експертиза с вещо лице Райчо Петров Ангелов /л.33 от гр.д.№ 692/1999 г./, първоначална и допълнителна съдебно – техническа експертиза с вещо лице Артур Иванов Сулинаджиев /л.28 и л.45 от В.гр.д.№ 503/ 2003 г./, изслушан пред настоящия съдебен състав, съдебно – техническа експертиза с вещо лице Христина Анастасова Сбиркова. Цитираните заключения на вещите лица и приложените към тях скици установяват по един безспорен начин, че понастоящем поставената от въззивника ограда попада в имот с пл.№ 1534 по плана на гр.Смолян от 1983 г., респективно, че същия владее частта от този имот на запад- северозапад от нея и до нея. По делото са разпитани като свидетели Димитър Атанасов, Петър Ташев и Кина Атанасова, които установяват, че Въко Боботанов е премахнал старата ограда на ищците /въззиваеми/, навлязъл в техния имот и поставил нова ограда, като по този начин е завзел част от техния имот. Така св.Димитър Атанасов установява, че старата ограда била метална мрежа с железни колове, като на 10.11.1999 г. Въко Боботанов я е махнал, направил негова ограда и навлязъл в имота на ищците, като преди това не е имал претенции към имота. Свидетелят Петър Ташев установява, че Въко Боботанов е завзел земя от ищците /въззиваеми/, като е разрушил старата ограда на ищците от тръбни колове и метална мрежа, навлезнал в имота на последните и поставил нова ограда. Установява, че имота по скицата към заключението на вещото лице Райчо Петро Ангелов /л.36 от гр.д.№ 692/1999 г. на Смолянския районне съд/, обхващащ терена в розово, жълто и кафяво – имот с пл.№ 1534, е бил на ищците, който имот те имали от баща си, както и че бил техен още от 1964 година, когато свидетелят е дошъл там. Установява също, че до завземането на процесната част от имота от Боботанов между страните по делото е нямало спорове. Свидетелката Кина Атанасова установява, че старата ограда е била от метални колове и е била поставена още от бащата на ищците, както и че Боботанов я е разрушил и е сложил нова ограда. Разпитаният пред настоящия състав свидетел Димитър Атанасов установява, че старата ограда била още през 1962 година, когато те построили къщата си, като през м.ноември Въко Боботанов я е бутнал и навлязъл в имота на Узунови /въззиваеми/, като завзел около 2 ара от имота. Свидетелят Богдан Хасъмов установява, че от 1961 г. когато е купил мястото старата ограда е съществувала и е била там до 1999 г., когато е преместена в посока югоизток навътре в имота на Никола Узунов /наследодател на въззиваемите/. Установява, че е имало орехови насаждения, които винаги са били на Узунови, а сега били заградени в имота на Боботанов. По делото са разпитани като свидетели и Андрей Андреев и Стоян Стоянов, които установяват, че на 10.11.1999 г. помагали на Въко Боботанов да постави ограда, като твърдят, че стара ограда не е имало. При тези доказателства предявения от Атанас Николов Узунов и Георги Николов Узунов против Въко Христов Боботанов, иск, с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на част от имот с пл.№ 1534 в кв.107 по плана на гр. Смолян, владяна от Боботанов, е основателен. За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищците да са собственици на имота, респективно на процесната част от него и същата да се владее от ответника без основание. В тази връзка съдът намира, че цитираните по – горе доказателства: договор за доброволна делба от 05.07.1991 г., удостоверение за регулационно положение № 140/23.02.2000 г. на Община Смолян и показанията на свидетелите Димитър Атанасов, Петър Ташев, Кина Атанасова и Богдан Хасъмов, легитимират въззиваемите Атанас и Георги Узунови като собственици на имот с пл.№ 1534, съобразно актуално‗о състояние на имота по плана от 1983 г. Горецитираните доказателства установяват, че имот с пл.№ 1534 в кв.107 по плана на гр.Смолян от 1983 г е бил записан по разписния лист на въззиваемите Атанас Николов Узунов и Георги Николов Узунов, както и че същите с договор за доброволна делба от 05.07.1991 г. са извършили делба на същия, по силата на която всеки от тях е станал изключителен собственик на по ½ идеална част от него. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели установяващи, че имотът е бил на техния наследодател и че още от 1961-62 година се е владял от него, а впоследствие от въззиваемите, спокойно и несмущавано, до м.ноември 1999 г. когато въззивникът Боботанов е премахнал съществуващата стара ограда, навлязъл е в имота и е поставил в него нова ограда. С други думи, от гореизложеното се установява, че по наследствено правоприемство и давностно владение въззиваемите Узунови са придобили собствеността на имот с пл.№ 1534 по плана от 1983 г. на гр.Смолян и че въззивникът Боботанов през м.ноември 1999 г. е завладял част от него без основание. Впрочем, обстоятелството, че последният е разрушил оградата и завзел част от имота на Узунови се установява и от влязлата в сила в тази си част присъда № 68 от 08.03.2001 г. на Смолянския районен съд. В тази връзка съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Андрей Андреев и Стоян Стоянов в частта им, установяващи, че стара ограда не е имало, тъй като същите са изолирани, нелогични и противоречат в тази им част на останалите гласни доказателства и на цитираната по – горе присъда. Следва да се приеме, че имотът е придобит по наследство и давност, тъй като от 1983 г. когато по действуващия план на гр.Смолян е установен имот пл.№ 1534 до 10.11.1999 г., когато неправомерно е завзета част от този имот от въззивника, първоначално бащата на въззиваемите, а след това самите те са осъществили владение върху него, и в частност върху спорната част от него. При така установените обстоятелства настоящият състав намира за ирелевантно да обсъжда назначените по делото съдебно – технически експертизи изясняващи образуването на процесния имот по различните регулационни планове на гр.Смолян, респективно установяващи имотните граници между имотите на страните по делото по тези планове, доколкото по делото е предявен иск по чл.108 от ЗС, от значение за който е актуалното състояние на имота по плана от 1983 г., а не иск за граници, респективно иск за собственост свързан с грешки или непълноти в кадастралния план. С други думи, изясняването на обстоятелствата налице ли е грешка или непълнота в кадастралния план на града, респективно правилно ли е заснет в плана процесния имот пл.№ 1534 и записан на Узунови, е ирелевантно в настоящия случай доколкото липсва предявен такъв иск, още повече, че събраните по делото доказателства легитимират въззиваемите като собственици на имота, респективно на процесната част от него. Ето защо като е приел, че Атанас Николов Узунов и Георги Николов Узунов са собственици на имот с пл.№ 1534 в кв.107 по план на гр.Смолян и е осъдил Въко Христов Боботанов да предаде владението върху процесната част от този имот, индивидуализирана по скица, представляваща неразделна част от решението, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение и като такова същото следва да бъде оставено в сила в тази му част. Що се касае до предявения иск за имуществени вреди, то от показанията на разпитаните по делото свидетели и от влязлата в сила в тази си част присъда № 68 от 08.03.2001 г. на Смолянския районен съд се установи, че въззивникът Боботанов през м.ноември 1999 г. е разрушил оградата на въззиваемите, чиято стойност, съгласно заключението на назначената по делото съдебна експертиза с вещо лице Райчо Петров Ангелов /л.45 от гр.д.№ 692/1999 г. на Смолянския районен съд/, възлиза на 211.28 лева. При това положение същия следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите обезщетение за причинените им, от виновните действия на въззивника, вреди в размер на стойността на разрушената ограда. Ето защо като е осъдил Въко Боботанов да заплати на Атанас и Георги Узунови обезщетение за причинените им вреди в размер на 211.28 лева, районният съд е постановил едно правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила в тази си част. По отношение на иска за неимуществени вреди, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че в резултат на гореописаните действия на въззиваемите им са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени им неприятни усещания и емоции. Така св. Атанасов установява, че поведението на Боботанов е било грубо, св.Ташев – че Узунови събирали нерви и неприятности с негои че разсипал здравето на всички, св.Атанасова – че Узунови понасят много лошо нашествието на Боботанов. При така събраните доказателства и предвид установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост при определяне на обезщетението на неимуществени вреди, съдът намира, че за причинените им неимуществени вреди въззиваемите следва да бъдат обезщетени със сумата от 300 лева, платима от въззиваемия Боботанов. Ето защо като е осъдил Въко Боботанов да заплати на Атанас и Георги Узунови сумата от 300 лева, Смолянския районен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото следва да се осъди Въко Христов Боботанов да заплати на Георги Николов Узунов и Атанас Николов Узунов направените пред различните инстанции разноски общо в размер на 550 лева. Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 179 от 03.05.2000 г., постановено по гр.д.№ 692/ 1999 г. по описа на Смолянският районен съд. ОСЪЖДА Въко Христов Боботанов от гр.Смолян, ул.”Първи май” 46, с ЕГН ********** да заплати на Атанас Николов Узунов, с ЕГН ********** и Георги Николов Узунов, с ЕГН **********, и двамата от гр.Смолян, ул.”Първи май” 42, направените по делото разноски в размер на 550 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |