Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260013, 23.03.2021 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 270 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
по делото е било образувано на 15.02.2019г. пред РС Шумен, прекратено там и изпратено
на РС Котел по правилата на местната подсъдност. Ищец е В.Х.В. ***, а ответник
– дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, представлявано от управителя М.К.,***. Ищецът твърди,
че на 11.01.2018г. подписали трудов договор, по силата на който ответникът
възложил, а ищецът приел да изпълнява длъжността шофьор на камион за
международен транспорт, ІІ кат. труд, а ответникът се задължил да заплаща на
работника основно трудово възнаграждение в размер на 514.00 лева на месеца, със
срок на договора до 11.07.2018.
Ищецът твърди,
че фактически започнал работа на 08.01.2018г., т.е. три дни преди сключване на
трудовия договор. Поверено му било да управлява товарен камион над 12.5 тона
опасни товари (ADR).
Управителят К. ***,
Кралство Белгия, и експедирал камионите от гараж в град Антверпен, оттам
започвали всички транспортни курсове и там приключвали. Цялата транспортна
дейност на дружеството се изпълнявала на територията на Белгия.
На 14.07.2018г.
в град Антверпен било проведено общо събрание, на което присъствали останалите
шофьори и на което управителят заявил, че уволнява ищеца, наредил му да напусне
камиона и да се маха. В управлявания дотогава от ищеца камион се качил друг
шофьор. На ищеца не били връчени документи, удостоверяващи прекратяване на
трудовото правоотношение, вкл.
понастоящем. От посочената дата ищецът не е бил допускан до работа, но
се води, че все още работи като шофьор, без да му бъде заплащано трудовото
правоотношение. Твърди, че му се дължи обезщетение в размер на 10 000 евро
за недопускане до работа за периода от 14.07.2018г. до подаване на исковата
молба на 15.02.2019г. Поддържа, че
размерът обезщетението по чл.213, ал.2, изр.3 от КТ следва да се изчисли
на база минималното трудово възнаграждение за длъжността шофьор в Белгия. Ако
съдът приеме, че това искане за размера на обезщетението е неоснователно, моли
да се обезщетението да се изчисли на база уговореното в трудовия договор брутно
трудово възнаграждение.
Твърди, че
трудовото му възнаграждение следва да бъде в размер, изчислен на база
минималната часова ставка за К Белгия, която била 11.65 евро, тъй като трудът
бил полаган изключително на територията на тази държава. Според посочената
ставка изчислява дължимия му размер на трудовото възнаграждение, което е
следвало да му бъде изплатено по месеци, както следва :
1/ месец януари
2018г. отработени общо 220 часа – 2563 евро;
2/месец
февруари 2018г. отработени 269 часа – 3133.85 евро;
3/месец март 208г
– 115 часа и 57 мин – 1346.39 евро;
4/месец април
2018 г.– 268 часа и 35 мин – 3126.28 евро;
5/месец май
2018г – 99 часа и 25 мин – 1156.26 евро;
6/месец юни
2018г – 283 часа и 52 мин – 3303 евро;
7/месец юли
2018г – 138 часа и 41 мин – 1612.48 евро.
За периодите
07.01.-03.03.2018г., 18.03.-12.05.2018г и 03.06.2018-13.07.2018г. трудът бил
полаган без прекъсване, което можело да се установи чрез разчитане на
информацията в електронната карта на водача.
След случилото
се на 14.07.2018г. ищецът тръгнал към България. Разходите му по пътуването
възлизали на 556.44 лева, които ответникът отказвал да плати.
Предявяват се
следните искове :
Ответникът да
бъде осъден на основание чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.12.1996г. относно командироването на работници в рамките на
предоставянето на услуги да заплати на ищеца сумата 1250 лева, частично от
10481 евро (20499.05 лв), представляваща разликата между размера на платено
трудово възнаграждение и това, което му се полага да получи в Кралство Белгия,
дължимо за периода от 08.01.2018г до 14.07.2018г, през който ищецът е полагал
труд по трудовото правоотношение на територията на К Белгия.
При условията
на евентуално съединяване предявява два иска, които моли да бъдат разгледани и
уважение, при положение че искът с правно основание чл.128 от КТ вр. чл.121а,
ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО бъде
отхвърлен :
Моли ответникът
да бъде осъден на основание чл.128 от КТ и чл.215, ал.2 от КТ вр. чл.31, ал.1
от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина да му заплати
сумата 1250 лева, частично от 1020 евро (1994.95 лв), представляващи неплатено
възнаграждение и командировъчни разходи за месец юли 2018г.
Моли ответникът
да бъде осъден да му заплати и сумата 556.44 лева, представляващи разходи за
пътни разноски от Белгия до България, направени в резултат на незаконното
отстраняване от работа.
При условията
на обективно кумулативно съединяване е предявен и иск по чл.213, ал.2 от КТ за
сумата 1250.00 лева, частично от 10 000 евро (19558.30 лв), представляваща
обезщетение за недопускане на ищеца до работа за периода от 14.07.2018г. до
15.02.2019г., равнимо на брутното трудово правоотношение на ищеца, изчислено на
база минималното брутно трудово възнаграждение за длъжността шофьор в К Белгия.
Моли за
присъждане на законната лихва върху сумите по исковете с начален момент
подаване на исковата молба – 15.02.2019г, до окончателното изплащане на
паричните задължения.
Заявява
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез
представител по пълномощие, е подал писмен отговор, в който предявените искове
се оспорват. Възразява се срещу редовността на исковата молба. Оспорва се
твърдението, че ищецът е бил командирован, за да може да претендира плащане на
трудово възнаграждение, съобразно минималната ставка за Белгия. Оспорва се
твърдението ищецът да е работил непрекъснато повече от месец, както и
твърдението, че транспортът се е осъществявал само на територията на Белгия.
Оспорва основателността на иска за
присъждане на пътните разноски, като възразява, че ищецът бил направил лични
разходи, които не подлежали на възстановяване от ответника.
Оспорва иска по
чл.213, ал.2 от КТ, като възразява, че ищецът не се е явявал на работа и
следователно е невъзможно да не бъде допуснат.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и в полза на ответника да се присъдят
направените разноски.
С определение от 30.07.2019г., постановено по реда на чл.140 от ГПК, са
разрешени предварителните въпроси по допустимостта на предявените искове и по
редовността на исковата молба.
С определение от 04.12.2019 г. съдът е допуснал на основание чл. 214 от ГПК изменение на размера на предявените искове, както следва
:
1/ Цената на
иска с правна квалификация чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“
от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.12.1996г. относно командироването на работници в рамките на
предоставянето на услуги, предявен за сумата 1250 лева, частично от 10481 евро
(20499.05 лева) се увеличава на 20 192.84лева, частично от 10481 евро.
2/
Цената на иска с правна квалификация чл.128 от КТ и чл.215, ал.2 от КТ вр.
чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,
предявен за сумата 1250 лева, частично от 1020 евро, се увеличава на 2704.59
лева, от които 255 лева неплатено трудово възнаграждение и 2449.59 лева командировъчни.
3/
Цената на иска по чл.213, ал.2 от КТ, предявен за сумата 1250.00 лева, частично
от 10 000 евро (19558.30 лв), да се увеличава на 30452.27 лева.
С
молба от 19.012021г. ищецът прави искане съдът да се произнесе по иска за пътни
разноски, независимо от изхода на иска по чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр.
ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО – при
условията на кумулативно съединяване.
В съдебните заседания ищецът се явява лично. В хода на устните състезания
исковете се поддържа чрез писмено становище, съобразно допуснатото изменение.
Разноските се претендират по представен по чл.80 от ГПК списък.
Ответникът се представлява от представителя по закон М.К., както и по
пълномощие от адв. Н.Б. и от адв. Л.Г., двамата от САК. Поддържат отговора и
направените с него възражения и оспорвания. Не е заявено становище по
увеличения размер на част от предявените искове. В последното съдебно
заседание, в което съдът дàде ход на устните състезания, не се явява
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът и ответникът са били в трудово правоотношение, възникнало по силата
на трудов договор от 08.01.2018 г., сключен в село Ябланово, община Котел.
Посочено е, че работодател е „ТЮЛЮ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, но при извършена проверка в
Търговския регистър се установява, че наименованието е „ТЮЛЮ“ ЕООД. Ищецът се е
съгласил да изпълнявал длъжността шофьор на камион за международен транспорт,
втора категория труд, НКПД 83322006, НКИД 49.41. Уговореното месечно трудово
възнаграждение е 514.00 лева с 0.6 % допълнително възнаграждение за прослужено
време. Посочено е, че трудовото възнаграждение се заплаща месечно. Срокът е
договора е от 11.01.2018г. до 11.07.2018г. – „за период от шест месеца в полза
на работодателя“, при пълно работно време от осем работни часа. Уговорен са 20
работни дни годишен отпуск. Посочено е, че работникът е започнал работа на
11.01.2018г., след като му е връчено уведомление от териториалното разделение
на националния застрахователен институт. Тъй като трудовият договор е бил сключен
на английски език, по делото е представен с превод на български език и съдът
допуска, че се има предвид уведомление от Националната агенция по приходите.
Работодателят е подал уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, според което датата
на сключване на договора е 22.01.2018г., а длъжността – шофьор тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона. Подаденото уведомление е било прието, което е
видно от справката с дата 23.01.2018г.
Със заповед № 039/01.10.2017г. управителят на „ТЮЛЮ“ ЕООД забранил
полагането на извънреден труд, с изключение
на седем хипотези, неотносими към фактологията на настоящия случай.
Разпоредено било заповедта да се съобщи на отговорните длъжности лица, за което
по делото не са представени данни.
Свидетелите И. А. и П. П.изясниха организацията на работа в „ТЮЛЮ“ ЕООД :
Дружеството извършвало дейността си на територията на Кралство Белгия и в
съседни държави от ЕС. Разполагало с база в град Антверпен, откъдето започвали
и свършвали курсовете. Там шофьорите се качвали на камионите и при приключване
на курса се връщали пак там. Обикновено курсовете започвали в неделя вечерта и
приключвали в петък вечерта, тъй като се съобразявало работното време на
пристанищата. Нощували в кабините на камионите. Управителят пускал на шофьорите
съобщения по вайбър, в които указвал цялата информация на курса – откъде да се
натовари стоката и къде да се разтовари. Шофьорите управлявали по сами
камионите – т.нар. „единична езда“. Обикновено стоели в Белгия по два-три
месеца, през което време управителят им възлагал курсове. Връщали се в България
за около месец, за да си починат. Ходели до Белгия и се връщали до България с
личните си автомобили, като се комбинирали по няколко шофьори, за да пътуват
заедно. За да отидат пак в Белгия, следвало да получат обаждане от управителя
или пък те се обаждали, за да питат дали има работа за тях и като получели
утвърдителен отговор, тръгвали. Св. А. заявява, че ищецът се е явявал винаги
когато управителят го повикал да се яви на работа.
За да бъде установено отработеното от ищеца време, съдът назначи
съдебнотехническа експертиза със задача да извлече данните от представените по
делото карта на водача – на ищеца, както и от двете флаш памети, съдържащи
данни от дигиталните тахографи на управляваните от ищеца МПС. Картата на водач,
издадена на ищеца, съдържа данни за периода от 16.04.2018г до 27.12.2018г.
Ищецът представи записани на флаш памет данни, извлечени от картата му на водач
за предходен период - от 20.12.2017г до 13.07.2018г.
Експертизата беше изготвена от В.П. – служител в дружество „Венци“ ЕООД,
разполагащо с лицензиран софтуер за извличане на данни. В уводната част на
експертизата вещото лице е посочило, че към процесния период липсва автоматично
търсене на локацията на управляваното МПС, поради което водачът, който поставя
картата си на водач в дигиталния тахограф на автомобила, ръчно въвежда данните
за държавата (чрез избор на код, уникален за всяка държава), на чиято територия
се извършва превозът. Посочено е още, че посредством експертизата може да се
предоставят данни за въведените от водача кодове на държави, изминатите
километри, начало и край, както и продължителност на дейности (шофиране,
почивка, друга работа, на разположение), но не и за маршрута на превозното
средство.
Вещото лице поддържа, че представените му за изследване носители на данни
са с валиден цифров подпис и няма съмнение за манипулация на данните.
Вещото лице е установило, че представената от ответника информация касае
периоди, различни от исковия и следователно е неотносима към спора.
За периода от 08.01.2018г до 13.07.2018г (на 14.07.2018г няма запис за
извършване на дейности), картата на водач, водеща се на ищеца, е била поставяна
в дигиталните тахографи на следните МПС : СВ*******; СН**********; 1-HSA-*********;
СВ************; СВ********; СН*************. За посочения период времето в
режим „на разположение“ е 00ч:00м; времето в режим „друга работа“ – 100ч:43м;
времето в режим „управление“ – 874ч:50м; времето в режим „почивка“ – 1794ч:50м;
времето във всички режими без режим „почивка“ – 975ч:33м; изминати километри в
режим „управление“ – 57633 км. В третата графа на протокола на водача е
отбелязано, че водачът е управлявал за целия период „соло“, т.е. бил е
единствен водач.
Различните режими са регламентирани в чл.34 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите
в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, в актуалната му
редакция към процесния период. Всеки от режимите е обозначен със специален знак
:
1/ време на управление на превозното средство;
2/ „друга работа“ - всяка дейност, различна от управление на превозното
средство по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка
работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него. В
чл.3, б. „а“ от Директива 2002/15/ЕО, е дадено определение на понятието
„работно време“ : времето от началото до края на работа, през което мобилният
работник е на индивидуалното си работно място, на разположение на работодателя
и упражнява своите функции или дейности.
Разграничени са две хипотези :
2.1/ времето, отдадено на всички дейности в областта на автомобилния
превоз, например : управление на превозното средство, товарене, разтоварване,
помагане на пътниците да се качат/слязат от превозното средство, почистване и
техническа поддръжка, както и всяка друга работа, предназначена за осигуряване
безопасността на превозното средство, неговия товар и пътници или за изпълнение
на законови или подзаконови задължения, пряко свързани с извършваната конкретна
транспортна операция, включително наблюдение на товаренето и разтоварването,
административни формалности с полиция, митници, имиграционни служби и др;
2.2/ периодите, през които той не разполага свободно с времето си и е
задължен да бъде на работното си място, и да е в готовност да започне нормална
работа с някои задачи, свързани с изпълнение на дежурство, и по-специално през
периодите на очакване на товарене или разтоварване, когато продължителността им
не може да се предвиди предварително, т.е. преди отпътуване или точно преди
действителното начало на въпросния период или съгласно общите условия,
договорени между социалните партньори и/или съгласно законодателните условия в
държавата-членка.
3/ „период на разположение" по смисъла на член 3, буква б) от
Директива 2002/15/ЕО – по делото няма данни за такъв режим;
4/ почивки по време на работа или почивки.
Ищецът представи преводи на международни
товарителници (МТ), т.нар. ЧМР. Във всички тях като превозвач е посочен „TULU
TRANS“ LTD – Ябланово. Съдът приема, че превозвачът е дружеството-ответник, тъй
като ЕИК съвпада. Данните от товарителниците съдът съпостави с подробните данни
от техническата експертиза, както следва :
1/МТ № ********* – стоката е била приета на
10.01.2018г в Беверен – Белгия, и доставена на 11.01.2018г в Ла Курньов –
Франция. Стоката е била превозена с автомобил с рег. № СВ************ - това е
номерът на автомобила, посочен в документа на чужд език. В превода неправилно е
записано, че автомобилът е с рег. № ***********. На 10 и на 11.01.2018г няма
данни да е отбелязан код на държава. На 10 и 11.01.2018г картата на водача е
била поставена в автомобил с рег. № СВ******************– листи от 188 до 191
от том ІІ.
2/ МТ № ********* – на 12.01.2018г е била приета
стока в Ихтегем – Белгия, и е доставена в Антверпен – Белгия. Стоката е била
превозена с автомобил с рег. № СВ***************. На същата дата няма данни да
е бил отбелязан код на държава. В превода на документа е посочено, че на този
ден картата на водача на ищеца е била поставена в автомобил с рег. № СВ********************,
което обаче явно не е така, тъй като в документа, съставен на чужд език, се
вижда, че номерът на автомобила е СВ***********. За посочения ден картата на
водача на ищеца е била поставена в товарен автомобил с № СВ**************** –
листи от 191 до 196 на том ІІ.
3/ МТ № ********* – на 15.01.2018г е била приета
стока в Убах Паленберг – Германия, и е била доставена същия ден до Калло –
Белгия. Посочено е, че стоката се превозва с автомобил с рег. № СН5725ВА. При
превода и на този документ е била допусната същата грешка, тъй като в
оригиналния документ номерът на автомобила е СВ8756ВК. На същата дата няма
данни да е бил отбелязан код на държава. За посочения ден картата на водача е
била поставена в автомобил № СВ8756ВК – листи от 198 до 203 на том ІІ.
4/ МТ № ********* – на 17.01.2018г стоката е била
приета в Антверпен – Белгия, и доставена същия ден в Есен – Белгия. В оригиналния
документ е посочено, че стоката се превозва в автомобил № СВ8************. В
превода е допусната грешка. Няма данни да е отбелязан код на държава. Този ден
картата на водача е била поставена в автомобил № СВ********** – листи от 204 до
207 на том ІІ.
5/МТ № ********* – стоката е била приета на
17.01.2018г в Калло – Белгия, и доставена в Монтабаур – Германия на 18.01.2018.
Стоката е била превозена с автомобил с рег. № СВ8756ВК - това е номерът на
автомобила, посочен в документа на чужд език. В превода неправилно е записано,
че автомобилът е с рег. № СВ5725ВА. На 17 и на 18.01.2018г няма данни за
отбелязан код на държава. На 17 и на 18.01.2018г картата на водача е била
поставена в автомобил с рег. № СВ******** – листи от 204 до 210 от том ІІ.
6/МТ № ********* – стоката е била приета на
19.01.2018г в Доел – Белгия, и доставена в Таверни – Франция. Стоката е била
превозена с автомобил с рег. № СВ********* – това е номерът на автомобила,
посочен в документа на чужд език. В превода неправилно е записано, че
автомобилът е с рег. № СВ********. На 19.01.2018г няма данни за отбелязан код
на държава. Същия ден картата на водача е била поставена в автомобил с рег. №
СВ**********– листи от 210 до 213 от том ІІ.
7/МТ № ********* – на 15.06.2018г стоката е била
приета в Хомбург – Франция, и доставена същия ден в Доел – Белгия. Превозвано е
опасни за околната среда вещество. Посочено е, че стоката се превозва с
автомобил с рег. № СВ*********А. Отбелязан е код „F“ – Франция. На 15.06.2018г
картата на водача е била поставена в автомобил с № СВ*************–листи
469-470 на том ІІІ.
8/ МТ № ********* – стоката е била приета и
доставена в Калинел – Белгия на 22.06.2018г. Стоката е превозена с автомобил с
рег. № СВ*************. На 22.06.2018г е
отбелязан код „B“ – Белгия. На 22.06.2018г картата на водача е била поставена в
автомобил с рег. № СВ******** – листи от 485 до 488 от том ІІІ.
9/ МТ № ********* - стоката е била приета в Генен – Франция и
доставена в Антверпен – Белгия, на 27.06.2018г. Стоката е била превозена с
автомобил с рег. № СВ******. На 27.06.2018г е отбелязан код “F“ – Франция. На
същата дата картата на водача е била поставена в автомобил с рег. № СВ******* –
листи от 493 до 496 от том ІІІ.
10/МТ № ********* – стоката е била приета на
03.07.2018г във Варнетон – Белгия, и доставена същия ден в Калло – Белгия.
Стоката е била превозена с автомобил с рег. № СВ**********. На 03.07.2018г. е
отбелязан код „В“ – Белгия. Същия ден
картата на водача е била поставена в автомобил с рег. № СВ********** – листи от
506 до 510 от том ІІІ.
11/ МТ № ********* – на 04.07.2018г. е била
приета стока в Райленкорт – Германия, и е била доставена същия ден в Антверпен
– Белгия. Посочено е, че стоката се превозва в автомобил рег. № СВ********. На
същата е бил отбелязан код „В“ – Белгия. На посочената дата картата на водача е
била поставена в автомобил с № СВ******* – листи от 510 до 514, том ІІІ.
12/МТ № ********* – на 04.07.2018г стоката е била
приета в Ла Шосе Сюр Марн – Франция, и доставена на 09.07.2018г в Антверпен –
Белгия. Посочено е, че стоката се превозва с автомобил № СВ*******. За периода
от 04 до 09.07.2018г е бил отбелязан код „В“ – Белгия. За периода от 04 до
09.07.2018г картата на водача е била поставена в автомобил с № СВ*********–
листи от 510 до 524 от том ІІІ.
13/ МТ № ********* – на 05.07.2018г. е приета
стока от Гондорф – Германия, и същия ден е доставена до Деурне – Белгия.
Стоката е била превозена с автомобил с рег. № СВ*********. На същата дата е
отбелязан код „В“ – Белгия. За посочения ден картата на водача на ищеца е била
поставена в товарен автомобил с посочения в МТ регистрационен номер - листи 514-516, том ІІ от делото.
14/МТ № ********* – на 06.07.2018г стоката е била
приета в Антверпен – Белгия, и доставена в Шосе сюр Марн – Франция. Стоката е
превозена с автомобил с рег. № СВ*. На 06.07.2018г е отбелязан код „B“ –
Белгия. Този ден картата на водача е била поставена в автомобил с рег. № СВ*********–
листи от 516 до 518 от том ІІІ.
15/МТ № ********* – стоката е била приета в
Дормаген – Германия и доставена в Антверпен – Белгия, на 06.07.2018г. Стоката е
била превозена с автомобил с рег. № СВ*********. На 06.07.2018г е отбелязан код
„B“ – Белгия. На същата дата картата на водача е била поставена в автомобил с
рег. № СВ********* – листи от 516 до 518 от том ІІІ.
16/ МТ № ********* – на 10.07.2018г стоката е
била приета в Камбре – Франция, и доставена в Антверпен – Белгия. Датата на
доставянето е нечетлива. Стоката е превозена с автомобил с рег. № СВ*******. На
10.07.2018г е отбелязан код „B“ – Белгия. Този ден картата на водача е била
поставена в автомобил с рег. № СВ********* – листи от 524 до 528 от том ІІІ.
17/МТ № ********* – стоката е била приета в Доел
– Белгия, на 11.07.2018г и доставена на 12.07.2018г в Пантин – Франция. Стоката
е била превозена с автомобил с рег. № СВ5725ВА. На 11.07.2018г. е отбелязан код
“F“ – Франция, а на 12.07.20118 г. код „В“ – Белгия. На 11 и 12.07.2018г картата на водача е била
поставена в автомобил с рег. № СВ******* – листи от 528 до 534 от том ІІІ.
18/МТ № ********* – стоката е била приета в
Пантин – Франция, и доставена в Доел – Белгия, на 12.07.2018г. Стоката е била
превозена с автомобил с рег. № СВ***. На 12.07.2018г е отбелязан код „B“ –
Белгия. На същия ден картата на водача е била поставена в автомобил с рег. № СВ**
– листи от 531 до 534 на том ІІІ.
19/МТ № ********* – стоката е била приета на
12.07.2018г в Антверпен –Белгия, и доставена в Бад Хьонинген – Белгия, на
13.07.2018г. Стоката е била превозена с автомобил с рег. № СВ**. На 12 и
13.07.2018г е отбелязан код „В“ – Белгия.
На 12 и 13.07.2018г картата на ищеца е била поставена в автомобил с рег.
№ СВ**** – листи от 531 до 536 от том ІІІ.
20/МТ № ********* – отнася се за стока, превозена
на 15.07.2018г, следователно документът не е относим към спора.
На 14.07.2018г – събота, всички шофьори се
събрали в базата в Антверпен и почивали. Седнали да се черпят. Освен ищеца,
имало и още няколко шофьори от град Шумен, които останалите наричали групичката
от Шумен. Започнали да говорят за увеличение на заплатите и поставили въпроса
пред управителя К., който им отговорил, че няма как да им плаща повече от 2200
евро, тъй като ще работи на загуба. Ищецът на висок започнал да негодува срещу
управителя и го нарекъл мошеник. М.К. реагирал на обидните думи и казал на
ищеца да си събира багажа и да си тръгва веднага, защото не го иска вече за
работник. Ищецът си събрал багажа от камиона, предал на служител от фирмата
ключовете на камиона, който последно управлявал, качил се на личния си автомобил
и потеглил за България.
Свидетелите С. Р. и Б. А. твърдят, че управителят
започнал да търси ищеца – не стана ясно дали същата вечер или на следващия ден,
за да му предложи да остане да продължи да работи, но не успял да се свърже с него.
В този смисъл са и обясненията на управителя, дадени по реда на чл.176 от ГПК.
Като доказателства за разходите си, направени при
пътуването му от Белгия до България, ищецът представя следните документи :
1/На 15.07.2018г в 02:02ч било закупено 54.89л дизелово гориво от
бензиностанция във Фрехен – Германия. С кредитна карта са платени 84.48 евро.
2/На 15.07.2018г в 10:36часа в Зубен била закупена винетка за автомобил. С
кредитна карта била платена цена в размер на 9 евро.
3/На 15.07.2018г в 11:51часа било заредено 49.30л дизелово гориво от
бензиностанция Олдтаймер в Ед. С кредитна карта били платени 58.79 евро.
4/На 15.07.2018г в 14:22 часа в Гьотлесбрун била закупена електронна
винетка за пътуване по магистрала А4 на автомобил с рег. № Н0516ВТ – България.
Цената е 2975 форинта. С кредитна карта били платени 12.50 евро.
5/На 15.07.2018г в 21:51часа била издадена квитанция № 30110-284471 за
пътуване по автомобилен път Белград-Суботица. Събрана била такса в размер на
560 динара.
6/На 16.07.2018г в 04:59часа на бензиностанция на магистрала Е-75
Белград-Ниш било заредено 50.49 л дизелово гориво и заплатена цена 8.325,80
динара. Сумата била платена с кредитна карта.
7/На 16.07.201г в 6:33 часа в полза на ДП „Сръбски пътища“ за пътуване по
автомобилен път Белград-Ниш-Трупале с кредитна карта били заплатени 800 динари.
Издадена била квитанция № 12906-317987.
8/На 16.07.2018г в 07:39 часа била издадена квитанция № 90205-163399 за
пътуване по автомобилен път Ниш – Димитровград. Събрана била такса в размер на
1.50 евро.
9/На 16.07.2018г в 14:52ч в бензиностанция в град Велико Търново било
заредено 41.46 л дизелово гориво на стойност 97.02лв, платени с кредитна карта.
На 17.07.2018г ищецът подал до Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен
жалба, в която описал, че бил изгонен от управителя на дружеството-ответник,
без да е бил предупреден или да е извършил някакви нарушения, поради което бил
принуден да се прибере в България. Не бил уволнен и не му била върната
трудовата книжка. Моли административният орган да извърши проверка и да се
произнесе по трудовоправния му статут.
Жалбата била изпратена до компетентната „Инспекция по труда“ град Сливен по
седалището на ответника. След извършена проверка, на 20.08.2018г до ищеца бил
изпратен отговор, в който са описани резултатите, констатациите, предприетите
действия и препоръки спорът да се отнесе за решаване от съд.
Управителят К. потърсил съвет от св. С.М., водеща счетоводството на
дружеството, как да се реши проблемът. Казал ù, че не може да
осъществила връзка с ищеца. Св. М. се обадила на ищеца от нейния телефон и
разговаряла с него. Ищецът ù казал, че отказва да подписва каквито и да
било документи, затова на 25.03.2019г управителят К. изпратил до ищеца писмо, в
което се казва, че ищецът не се явявал на работа от 01.07.2018г до 25.03.2019г,
нито пък бил заявил желание да напусне, което представлявало „самоотлъчка от
работа“. От ищеца било поискано да даде обяснения с предупреждението, че в
противен случай щял да бъде освободен. Писмото било получено от ищеца на
05.04.2019г. По делото няма данни трудовото правоотношение между ищеца и
ответника да е прекратено.
На 16.07.2018г от страна на ответника било подадено уведомление до НАП за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, считано от 16.07.2018г.
На 07.08.2018г било подадено следващото уведомление за заличаване на
данните по уведомлението по предходното изречение.
На 23.04.2019г било подадено трето уведомление за прекратяване на трудовия
договор, считано от 22.04.2019г.
От отговорите, изпратени от Посолството на Кралство Белгия в Република
България, от Министерството на труда и социалната политика и от Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, се установява, че в Белгия минималната
работна заплата не е фиксирана със закон, а се определя чрез колективни трудови
договори по сектори и квалификации. За 2018г в транспортния сектор са били
договорени и публикувани на единния национален уебсайт на Белгия следните
размери : минималното часово възнаграждение за работник на превозно средство,
чийто полезен товар е по-голям от 15 тона, работник на съчленено превозно
средство, работник на одобрено превозно средство ADR и работник на хладилно
превозно средство е 11.8550 евро (при работна седмица от 38 часа) или 11.5505
евро (при работна седмица от 39 часа с 6 дни допълнителен платен годишен
отпуск).
В изготвената от вещото лице Б.Б. съдебносчетоводна експертиза, приета в
съдебно заседание на 03.11.2020г, се поддържа следното :
В разчетно-платежните ведомости на дружеството за периода от януари 2018г
до април 2019г на ищеца било начислявано основно трудово възнаграждение в
размер на 510лв, без клас прослужено време.
За периода 03-17.03.2018г (10 работни дни) ищецът бил ползвал платен
годишен отпуск.
На 05.05.2018г, както и за периода 12-31.05.2018г (общо 14 работни дни)
ищецът бил ползвал неплатен годишен отпуск.
Налични били следните заповеди за командироване, въз основа на които на
ищеца били заплатени по 54 евро на ден: заповед № 1502/22.01.2018г за срок от
22.01.2018г до 31.01.2018г с автомобил с рег. № СВ8756ВК; заповед №
1503/01.02.2018г за целия месец февруари 2018г с автомобил рег. № СВ8756ВК;
заповед № 1504/01.03.2018г за целия
месец март 2018г с автомобил с рег. № СВ5725ВА; заповед № 1505/01.04.2018г за
целия месец април 2018г с автомобил с рег. № СВ5725ВА; заповед №
1506/01.05.2018г за целия месец май 2018г с автомобил с рег. № СВ5725ВА;
заповед № 1507/01.06.2018г за целия месец юни с автомобил с рег. № СВ5725ВА.
За исковия период ищецът отработил следните часове по месеци (според
техническата експертиза) и съобразно посочените по-горе ставки, установени в
Белгия, се сочат следните стойности:
1/За месец януари 2018г - 142:03 часа, от които 127:44 ч управление и
14:19ч друга работа. При ставка от 11.5505 евро на час, възнаграждението му е
1640.75 евро (3209.03 лв), а при ставка от 11.8550 евро (3293.62лв);
2/За месец февруари 2018г – 186:17ч, от които 163:23ч управление и 22:54ч
друга работа. При ниската ставка възнаграждението е 2151.67 евро (428.29лв), а
при високата – 2208.39 евро (4319.23 лв);
3/За месец март 2018г – 114:33ч, от които 98:11ч управление и 16:22ч друга
работа. При ниската ставка възнаграждението е 1323.11 евро (2587.78 лв), а при
високата – 1357.99 евро (2655.99 лв);
4/За месец април 2018г – 185:04ч, от които 168:04ч управление и 17:00ч
друга работа. При ниската ставка възнаграждение
е 2137.61 евро (4180.81 лв), а при високата – 2193.97 евро (4291.02 лв);
5/За месец май 2018г – 67:00ч, от които 58:41ч управление и 08:19ч друга
работа. При ниската ставка възнаграждението е 773.88 евро (1513.58лв), а при
високата – 794.29 евро (1553.49 лв);
6/За месец юни 2018г – 95:30ч, от които 88:11ч управление и 07:19ч друга
работа. При ниската ставка възнаграждението е 2138.00 евро (4181.45 лв), а при
високата – 2194.36 евро (4291.80лв);
7/За месец юли 2018г (02 – 13.07.2018) – 5:30ч, от които 88:11ч управление
и 07:19ч друга работа. При ниската ставка възнаграждението е 1103.07 евро
(2157.42 лв), а при високата – 1132.15 евро (2214.29 лв).
Общо за периода по ниската ставка сумата е 11268.09 евро (22038.47
лв), а по високата – 11565.14 евро
(22619.44 лв). Сумите са изчислени без пресмятане на дължимите удръжки за
данъци и осигуровки.
Вещото лице е проследило извършените плащания и е установило, че целият
размер на трудовото възнаграждение за периода, възлизащ общо на 1845.63лв, е
платен. Начислени били и командировъчни общо в размер на 13096.23 лв, а са били
платени 18898.37лв - с 5802.14лв повече, като върху горницата не са били
начислявани данъци и осигуровки.
За месец юли 2018г ищецът е престирал труд на 02-06.07.2018г и 08-13.07.2018г,
общо 10 работни дни. Пропорционално на отработеното време, размерът на
възнаграждението е 231.82лв, изчислено на база на уговореното от 510 лв, а
чистата сума за получаване – 179.88 лв. Размерът на командировъчните би бил
1372.93 лв за целия период 0т 13 дни (по 54 евро на ден – както при предходните
месеци). Посочените суми не са били начислени по ведомост и не са били платени
на ищеца.
За изчисляване на размера на обезщетението по чл.213 от КТ, претендирано за
времето от 14.07.2018г до 15.02.2019г, вещото лице е предложило следните
варианти :
Вариант І : Изчисление на база
договореното брутно възнаграждение – 3618.68 ла, а след приспадане на дължимите
данък – 3256.81лв.
Вариант ІІ : Изчисление на възнаграждението, които ищецът би получил за
същата длъжност и труд, но съобразно ставките в Белгия, като вещото лице е
приело, че за периода ищецът хипотетично полага 9ч труд всеки ден:
1/При ставка от 11.5505 евро на час обезщетението би било 103.95 евро на
ден (203.32 лв), а за целия период – 30294.68 лв, които, след изчисление на
дължимия данък, се редуцират до 27265.21 лв чиста сума за получаване.
2/При ставка от 11.8550 евро на час обезщетението би било 106.70 евро на
ден (208.68 лв), а за целия период – 31093.32 лв, които, след изчисление на
дължимия данък, се редуцират до 27983.99 лв чиста сума за получаване.
Вариант ІІІ : Изчисление на база положените часове труд през месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение:
За месец юни 2018г дължимото възнаграждение е 2138 евро (4181.56лв) при
ниската ставка, а за ден – 199.12 лв и изчислено на такава база, обезщетението
по чл.213 от КТ е 29668.88 лв, а след приспадане на дължимите суми за данъци –
26701.99 лв чиста сума.
При изчисление на база високата ставка дължимото възнаграждение за месец
юни 2018г е 2194 евро (4291.80 лв), а за ден – 204.37 лв и изчислено на такава
база, обезщетението по чл.213 от КТ е 30451.13лв, а след приспадане на
дължимите суми за данъци – 27406.02 лв.
Горните факти съдът установи след
анализ на писмените доказателства, които съдът цени с оглед доказателствената
сила, която им придава ГПК. Свидетелските показания съдът съпостави с останалия
доказателствен материал и прецени, че свидетелите дават правдиви и достоверни
показания. Съдът оцени за достоверни, в голямата им част, и обясненията, дадени
от управителя на дружеството-ответник.
Съдът изцяло възприема изводите в
двете експертни заключения, след като прецени, че и двете вещи лица са дали професионални
отговори на поставените въпроси.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Трудовото правоотношение между страните е възникнало от трудов договор,
който е сключен в предписаната от чл.62, ал.1 от КТ писмена форма. Началото на
изпълнението на трудовите функции е на същия ден – на 08.01.2018г, което се
установява от данните от картата на водача. За лишени от основание съдът
преценява обясненията на управителя, че ищецът, в разрез с дадените му
указания, си бил поставял картата в дигиталния тахограф, тъй като през месец
януари 2018г само бил обучаван. От данните, извлечени от картата на водач, е
видно, че картата е била поставяна в слота на водача, а в другия слот не е била
поставяна карта на втори водач. Дори и да е бил обучаван от друг по-опитен
негов колега през първите дни, ищецът е изпълнявал трудовите си функции още от
първия ден на възникване на трудовото правоотношение. Горният извод не се
променя от факта, че уведомлението до НАП по чл.63, ал.1 от КТ е било изпратено
едва на 23.01.2018г. Работодателят носи административнонаказателна отговорност,
затова че в нарушение на чл.63, ал.2 от КТ е допуснал ищеца до работа, без да
му връчи заверено от НАП уведомление, което нарушение обаче не рефлектира върху
дължимостта на трудовото възнаграждение, щом е бил полаган труд. В трудовия
договор е уговорено между страните, че работникът ще започне изпълнение на
трудовите си задължения на 11.01.2018г, но е видно, че началният момент не е
спазен, тъй като ищецът е полагал труд още на 08.01.2018г. Съгласно чл.1, ал.2
от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Счита се, че работникът е добросъвестен (по смисъла на чл.75,
ал.1 от КТ), когато конкретните условия на труд са му известни, той ги е приел
и е изпълнявал, респ. започнал да изпълнява към датата на настъпване на
релевантния юридически факт добросъвестно своята престация, изразяваща се в
предоставяне на работна сила, а работодателят, който е допуснал работник на
престира наемен труд, респ. приел е без възражение изпълнението на работата му,
отговаря за задължението си като при действителен трудов договор – решение №
117/07.10.2020г на ВКС по гражд. дело № 4457/2019г, ІІІг.о., в мотивите на
което се препраща и към други актове на ВКС, също поставени в производство по
чл.290 от ГПК.
Съдът приема, че управляваните от ищеца са били спедирани от ответника, тъй
като номерата им са посочени в международните товарителници като изпратени от
превозвача, както и в заповедите за командировки. Тези факти се признават и в
обясненията на управителя, дадени в съдебно заседание.
Пак от обясненията на управителя съдът приема за установено, че ищецът
никога не е полагал труд на територията на Р България, поради което липсата на
записи за кода на държавата през месец януари 2018г не води до невъзможност да
се установи къде е полагал труд ищецът през месец януари 2018г. От страна на
ответника не бяха представени доказателства, за да бъдат опровергани
твърденията на ищеца, които последният доказа посредством данните от картата си
на водач. Вместо да представи данни за конкретно посочени автомобили за периода
месец януари - месец юли 2018г, ответникът е представил данни за периода от
14.11.2018г до 24.11.2019г.
Съгласно §1, т.2 от ДР на Наредба № Н-3 от 07.04.2009г, „дигитален
тахограф“ е средство за измерване, предназначено да бъде монтирано в превозно
средство, за да показва, регистрира и съхранява автоматично или полуавтоматично
данни за движението на превозното средство и за определени периоди от време на
водачите. Той се състои от кабели, сензори, електронен дисплей за информация на
водача, едно или две гнезда за разчитане на карти, интегриран или отделен
принтер, дисплей, позволяващ изтеглянето на запаметени данни, тяхното показване
или разпечатване, а според §1, т.4 „карта на водач“ е карта за дигитален
тахограф, която служи за съхраняване на данните за дейността на водача.
В случая, съдът не може да приеме, че ответникът умишлено е създал пречки
за събиране на допуснати доказателства, тъй като според чл.39 от Наредба № Н-3
от 07.04.2009г превозвачите и лицата,
извършващи превоз за сметка, съхраняват всички записани данни по чл.37, ал.1
(извлечените данни от дигиталните тахографи и картата на водач) за срок
най-малко една година след записването му, което означава, че след изтичане на
една година данните могат да бъдат изтрити. При така сложилата се ситуация
съдът приема за достоверни данните, предоставени от ищеца, щом по делото
липсват доказателства, чрез които да бъде опровергана достоверността им, още
повече че вещото лице П. категорично отрича вероятност за манипулация за
данните.
По делото не са представени доказателства за категориите на управляваните
от ищеца товарни автомобили, но съдът приема, че тези автомобили са били повече
от 12,5 тона по аргумент от справката от НАП, според която ответникът, като
работодател, е заявил за вписване именно това обстоятелство – че ищецът е
назначен като водач на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона.
Относно срока на трудовия договор съдът приема следното : Трудовият договор
е сключен за срок от шест месеца – до 11.07.2018г, „уговорен в полза на
работодателя“, следователно трудовият договор е такъв със срок за изпитване по
чл.70 от КТ, който е изтекъл на 11.07.2018г и тъй като работодателят, в полза
на който е бил уговорен срокът, не е прекратил договора до посочената дата,
трудовият договор се счита за окончателно сключен за неопределено време –
чл.71, ал.2 от КТ.
Всички предявени искове са съединени при условията на обективно кумулативно
съединяване, а не на евентуалност, поради което съдът дължи произнасяне по
всеки един от тях. Това е така, защото са предявени искове, основани на
различни основания, които могат да съществуват едновременно и независимо един
от друго – решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по търг.
дело № 196/2011 г., I т. о., решение № 527 от 21.06.2010 г. на ВКС по гражд.
дело № 1363/2009 г., IV г. о.
По основателността на предявените искове съдът се произнася така:
По иска с правно основание чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1,
б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 16.12.1996г. относно командироването на работници в рамките на
предоставянето на услуги: Според чл.8 от преамбюла на Директива 96/71/ЕО, на
страните е предоставено като общо правило свободен избор на приложимо
законодателство, но при отсъствие на избор, договорът следва да се урежда
съгласно чл.6, §2 от законодателството на страната, в която работникът или
служителят обикновено извършва работата
си в изпълнение на договора, дори ако той временно е командирован в друга
страна, или ако няма конкретна страна, в която работникът да извършва
обикновено работата си – от законодателството на страната, в която се намира
мястото на стопанска дейност на предприятието, които го е наело, освен ако от
цялостните обстоятелства не произтича, че договорът е по-тясно свързан с друга
страна. От обхвата на директивата е изключен само моряшкият състав от
търговския флот. Директива 96/71/ЕО е приложима за предприятия, установени в
държава-членка, които в рамките на транснационалното предлагане на услуги
командироват работници в съответствие с §3 на територия на държава-членка. Дори
и превозът да е каботажен, Директива 96/71/ЕО пак е приложима по силата на
съображение № 17 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 21.10.2009 г относно общите правила за достъп до
пазара на международни автомобилни превози на товари. Приложимостта на
Директива 96/71/ЕО към международните превози изрично е прогласена в Решение на
Съда (голям състав) от 1 декември 2020 година по дело C-815/18 (Federatie
Nederlandse Vakbeweging срещу Van den Bosch Transporten BV и др.).
Директива 96/71/ЕО е транспонирана в КТ с измененията в ДВ, бр.105 от
2016г, в сила от 30.12.2016г, когато е създаден чл.121а. Според ал.1, т.1,
б.“а“ на чл.121а, командироване на работници или служители в рамките на
предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова
работник или служител на територията на друга държава – членка на ЕС, държава –
страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария за своя сметка и под свое ръководство въз основа на
договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите. Според ал.4, за
срока на командироване на работника се осигуряват най-малко същите минимални
условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите,
изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Срокът на командироване не е правно-релевантен. Значение на срока е било
придадено на отменената през 2016г. разпоредба на чл.121, ал.3 от КТ, според
която описаните в предходния абзац права на работника са приложими, ако срокът
на командироването е по-дълъг от 30 календарни дни. Доколкото посочената
разпоредба е материалноправна, нейното приложение е ограничено само по
отношение на правоотношения, възникнали по време, докато е била действаща.
България, като държава-членка, не се е възползвала от предоставените в чл.4 и 5
от Директивата възможности за ограничения.
В решение № 173/06.03.2018г., поправено с решение № 328/10.10.2018г, двете
постановени по гражданско дело № 4431/2016г на ВКС, ІІІ г.о., е разяснено, че
Директива 96/17/ЕО намира приложение и за международните превози така, както се
е произнесъл през 2020г Съдът в Люксембург.
По делото е установено, че дружеството-ответник е сключвало договори с
други предприятия от Белгия, Франция, Германия, за извършване на превоз на
товари в границите на общността. В решение № 298/09.01.2019г на ВКС по гражд.
дело № 2180/2018г, ІV г.о., е направен извод за приложимост на Директива
96/17/ЕО към случай, идентичен с настоящия – без данни за предприятие в друга
страна-членка, където работникът е командирован.
Съгласно чл.1, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО, на командированите
работници се дължи заплащане минимални ставки, които се определят от
националното законодателство и/или практиката на държавата-членка, на чиято
територия се командирова работникът.
Минималната ставка за Кралство Белгия е определена на 11.5505 евро при
работна седмица от 39 часа с шест дни допълнителен платен годишен отпуск и
11.8550 евро – при работна седмица от 38 часа. Белгия е държавата, в която
преимуществено е полаган трудът, според данните от картата на водача (л.183-185
от том ІІ), поради което възнаграждението следва да се определи според
установените в Кралството минимални ставки. Съдът приема, че приложима следва
да бъде ниската ставка, тъй като, както правилно се поддържа от ищеца, според
чл.121а, ал.5 от КТ „се осигуряват най-малко същите минимални условия на
работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата
или сходна работа в приемащата държава“. Доколкото липсват обективни данни,
които да дадат основание за приложение на по – високата ставка, съдът ще приеме
за основа по – ниската.
В съдебноикономическата експертиза е изчислено възнаграждението, което е
дължимо на ищеца, според ниската ставка, съобразно отработените от него часове,
установени от техническата експертиза.
Общата сума е 22038.47 лева, от която следва да се припадне платеното
възнаграждение, възлизащо общо в размер на 1845.63 лева. Разликата от 20192.84
лв (брутна сума) се явява дължима, поради което този иск се явява изцяло
основателен. Сумата представлява дължимо, но неплатено възнаграждение за
периода от 08.01.2018г до 13.07.2018г. По начина, по който е формулиран
петитумът, може да се направи неправилен извод, че за месец юли 2018г, при
условията на евентуалност, се претендира възнаграждение в размер на 255.00
лева, ако главният иск по чл.121а от КТ не бъде уважен, което обаче не е така,
защото сумата се претендира на едно и също основание като трудово възнаграждение,
произтичащо от сключен трудов договор, а дали ще бъде присъдено по-високо
възнаграждение, съобразно ставките в Белгия, или уговореното в трудовия
договор, е правен въпрос. Всъщност искането на ищеца е да си присъди по-ниската
сума, ако съдът не намери основания да присъди по-високата.
По иска с правно основание чл.215, ал.2 от КТ вр. чл.31, ал.1 от Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина, с който се претендират
командировъчни разходи за месец юли 2018г : Както съдът прие по-горе, налице е
командироване по реда на чл.121а, ал.1, т.1, б.“а“ от КТ, поради което
командировъчните разходи могат да бъдат претендирани по чл.215, ал.2 от КТ,
според която командированият работникът има право да получи освен брутното си
трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по
чл.121а, ал.8. В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба за условията и реда за командироване
и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
(НУРКИРСРПУ), обн, ДВ, бр.2 от 06.01.2017г, която е приложима към спора
редакция на нормативния акт. По делото липсва споразумение по чл.2 от тази
наредба, което обаче не означава, че работникът не може да претендира плащане
на дължимите му суми.
В тази връзка следва да бъде
уточнено, че трудовото възнаграждение на работника за престирания от него труд
се дължи винаги, а командировъчни разходи - когато е изпратен от работодателя
да изпълнява трудовите си задължения извън мястото на постоянната му работа.
Командировъчните разходи се изплащат независимо от трудовото възнаграждение и
се предоставят на работника, за да покрие очакваните му разходи във връзка с
квартира, храна и пътуване.
Според чл.4 от НУРКИРСРПУ, работодателят дължи плащане на пътните разноски
за отиването на работника до мястото на работа в другата държава и за връщането
му обратно след изтичането на срока на командироването. При пътуване с личен
автомобил на работника или служителя се изплаща равностойността на
изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на
моторното превозно средство, и съпътстващите такси за платени магистрали и
паркинг, свързани с автомобила. Според ал.5, страните могат да договорят и
плащането на квартирни пари. От изложеното в този абзац следва, че искът за
сумата 556.44 лв, представляващи разходи за пътуване от Белгия до България,
следва да се разгледа на това основание, а не на основание чл.45 от ЗЗД, както
съдът приел в определението си по чл.140 от ГПК.
Като изгонил ищеца от работа, управителят на дружеството-ответник е
прекъснал командироването на ищеца в чужбина, поради което е длъжен да му
заплати разходите за пътуване до България. Най-прекият път от Антверпен до
България минава през Германия, Австрия, Унгария, след което Сърбия или Румъния.
В случая ищецът е избрал пътя през Сърбия. Свидетелите еднопосочно твърдят, че
още на 14.07.2018г ищецът потеглил с автомобила си за България и е логично след
няколко часа – а именно в 02:02 ч, вече на 15.07.2018г, да е заредил гориво в
Германия. Представените документи са за плащане през няколко часа и по посочения
най-пряк маршрут, поради което съдът приема, че плащанията са извършени от
ищеца, пътувайки за България. В Унгария е закупена винетка за автомобил рег. №
Н0516ВТ, който е с регистрация в град Шумен, откъдето е родом ищецът и съдът
приема, че той е купил винетка за управлявания от него автомобил.
Тъй като плащанията са били извършвани в евро и в сръбски динари, съдът
преизчисли сумите в лева, съобразно официално обявения курс на тези валути към
деня на извършеното плащане. Равностойността в лева на сръбските динари е
161.13лв и на еврото – 325.16лв, общо 486.29 лв. Към тази сума следва да се
прибави и сумата, платена в България, общо 583.31 лева. Тъй като искът е
предявен за 556.44 лв, съдът не може да присъди повече от това, с което е
сезиран.
В НУРКИРСРПУ не са разписани правила
за изчисление на размера на командировъчните разходи, поради което съдът следва
да приложи разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации
в чужбина (НСКСЧ), обн, ДВ, бр.50 от 11.06.2004г, в приложимата ù
редакция към ДВ, бр. 2 от 06.01.2017г. В приложение № 3 към чл.31 за шофьори на
сухоземни транспортни средства са предвидени командировъчни пари в размер от 27
евро на ден при единична езда. От техническата експертиза се установи, че
ищецът е управлявал автомобилите при условията на единична езда, поради което
именно тази сума следва да му се присъди. Съдът преценява, че вещото лице
неправилно е определило командировъчните разходи на база размера на начислените
за предходните месеци в размер на 54 евро на ден. Тъй като липсва изрична заповед за командироване
с посочване на 54 евро на ден, съдът следва да съобрази сумата, посочена в
НСКСЧ. Съгласно чл.2, ал.3 НУРКИРСРПУ, дните на пътуване, почивните и
празничните дни се включват в срока на командироването, поради което съдът
следва да присъди на ищеца командировъчни разходи за 14 дни по 27 евро на ден
(52.81лв), възлизащи общо на 739.34 лв.
По иска с правно основание чл.213, ал.2 от КТ : Работодателят и виновните
длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когото
незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на
трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане
на работа. Съдът изцяло се солидаризира с доводите на ищеца, че управителят
Мустафов, като го е изгонил на 14.07.2018г и му е заявил, че вече не го иска да
работи във фирмата, незаконно не го е допуснал до работа. Към него момент
трудовото правоотношение не е било прекратено чрез устна заповед, тъй като
съгласно чл.335, ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено. По делото
не са представени доказателства трудовият договор да е прекратен, вкл. и към
настоящия момент.
За да възникне обаче право на обезщетение, работникът следва да се е явил,
поне един път, за да заяви на работодателя готовността си да продължи да
работи. Явяването на работника при работодателя е релевантният момент, с който
се свързва обезщетението по чл.213 от КТ.
По делото няма доказателства ищецът да е предприел такива активни
действия. Както управителят в обясненията си, така и свидетелите еднозначно
сочат, че след като управителят го изгонил, ищецът си събрал багажа и потеглил
за България и оттогава между тях, като страни по трудовото правоотношение, е
преустановен всякакъв контакт. Лишен от основание се явява доводът на ищеца, че
работодателят е този, който е следвало да го потърси, като му се обади по
телефона или му изпрати съобщение, за да му съобщи кога да се яви в базата в
Антверпен за следващия курс. Наложилата се практика за започване на курс може и
да е била такава, но за да се търси обезщетение по чл.213 от КТ, работникът
следва да е този, който да прояви активност и да поиска да продължи да работи.
Именно в посочения смисъл е тълкуването на закона, вкл. и в цитираното в
писмената защита на ищеца решение № 613 от 29.12.2010 г. на ВКС по гражд. дело № 1636/2009
г., IV г. о., в което се казва следното : „При
това положение изявлението за прекратяване (б.а.
от страна на работодателя) е проявна форма на недопускане, тъй като
препятства изпълнението на трудовите функции от момента на осъществяването му,
както правилно е приел въззивният съд. Че такава е била целта на работодателя,
е видно от издадената от него в същия ден заповед. От този момент и с
оглед продължилото съществуване на трудовото правоотношение на работодателя е
било задължението при заявеното от
служителя искане да продължи да престира труд (в което при установените обстоятелства се изразява възможното и
достатъчно положено от него усилие в тази насока) да отправи до него изявление
за съгласието си за това или валидно такова за прекратяване на трудовия
договор.“ Такова е тълкуването и в множество други решения, постановени от ВКС,
които настоящият съдебен състав възприема изцяло : решение
№ 191 от 4.05.2011 г. по гражд. Дело № 656/2010 г., IV г. о., решение № 105 от 12.04.2011 г. по гражд.
дело № 1897/2009 г., IV г. о., решение № 683 от 21.12.2010 г. по гражд.
дело № 1130/2009 г.
По изложените съображения искът по чл.213, ал.2 от КТ се явява изцяло
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Върху всички суми, присъдени в
полза на ищеца, се дължи законна лихва с начален момент подаване на исковата
молба пред РС Шумен – 15.02.2019г до окончателното изпълнение на задължението.
По отговорността за разноски :
Ищецът претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък :
4300.00 лева адвокатско възнаграждение и 225.00 лв разходи за превод на
представени по делото документи. Ищецът е упълномощил адв. Н.И. *** да го
представлява по делото. Представен е
договор за правна помощ, удостоверяващ плащането на сумата от 4300.00 лева. Тъй
като не е направено разграничение какво възнаграждение е било уговорено, респ.
платено, по всеки един от исковете, то съдът приема, че по всеки от четирите
иска е платено по равно, т.е. по 1075.00 лева (определение № 14 от 28.01.2021г
на ВКС по частно гражд. дело № 4132/2020г, Іг.о. и цитираните в него други
актове на ВКС по този въпрос). Тъй като първите два иска бяха изцяло уважени,
платено по тях следва да се присъди изцяло. Искът по чл.215, от КТ вр. чл.31
от НСКСЧ беше частично уважен, поради което
възнаграждението следва да се присъди съразмерно, а именно 324.44 лв. Тъй като
искът по чл.213 от КТ беше отхвърлен изцяло, платено по него не следва да бъде
присъждано. В обобщение, от платено адвокатско възнаграждение следва да се
присъдят 2474.44 лв. Претенцията за присъждане на разноски за превод е
неоснователна, тъй като не са представени доказателства за тези разноски. В
молбата, депозирана на 09.12.2019г., е описано, че се представя фактура, но
такава не е изпратена заедно с молбата. Следователно претенцията до пълния
ù размер подлежи на отхвърляне.
Претенцията на ответника се изчерпва само с искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лева по договор за правна помощ
от 05.12.2019г, което е платено. По изложените в предходния абзац мотиви съдът
приема, че по четирите иска е платено по равно – по 375.00 лева. По иска по
чл.215, от КТ вр. чл.31 от НСКСЧ, който беше частично отхвърлен, възнаграждението
следва да се присъди съразмерно, а именно 261.25лв, както и цялото
възнаграждение по отхвърления иск по чл.213 от КТ, общо в размер на 636.25
лева, като претенцията за разликата подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
съдът следва да определи и възложи държавната такса, от която ищецът е
освободен от внасяне при образуване на делото, както и разноски, платени от
бюджета на съда. Държавната такса върху първия иск е 807.71 лв, а по останалите
два уважени – по 50.00 лева, общо 907.71 лева. Таксата следва да се плати от
осъдения по тези искове ответник. Държавната такса върху отхвърлените искове
остава за сметка на съда.
От бюджета на съда са платени
възнагражденията на двете вещи лица, изготвили експертизите – 1101.40 лева за техническата
експертиза и 969.90 лева за счетоводната експертиза, общо 2071.30 лв.
Посредством експертизи не се установяват факти, относими към иска за пътни
разноски, поради което съдът приема, че разходите следва да се разпределят по
равно – по 690.43лв за всеки от други три иска. Първият иск за трудово
възнаграждение беше изцяло уважен, поради което ответникът следва да бъде
осъден да плати 690.43 лева разноски по този иск. Искът за командировъчни беше
частично уважен и за уважената част в тежест на ответника следва да се възложат
разноски, възлизащи на 208.37лв. Искът по чл.213 от КТ беше изцяло отхвърлен,
поради което разноските, направени за доказване на този иск, остават за сметка
на съда. В обобщение ответникът следва да бъде осъден са заплати в полза на
бюджета на съдебната власт разноски в размер на 898.80 лева.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
решението делото, с изключение на частта му за разноските, подлежи на
предварително изпълнение.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО „ТЮЛЮ“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление село Ябланово, община Котел, ул. Г. С. Раковски
12, представлявано от управителя М.А. Мустафов,
ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.В., ЕГН **********,***, сумата 20192.84 лева (двадесет
хиляди сто деветдесет и два лева и осемдесет и четири стот) – брутна сума, без
начислени удръжки, частично от 20499.05 лева, представляващи разлика между
платеното му трудовото възнаграждение за периода от 08.01.2018г до 14.07.2018г
и дължимото, според минималните ставки, установени в Кралство Белгия, за
длъжността шофьор на товарен камион над 12.5 тона опасни товари (ADR), където
през този период е бил командирован, заедно със законната лихва от 15.02.2019г
до окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.215, ал.2 вр. чл.4 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, да заплати на В.Х.В., с посочени данни,
сумата 556.44 лева (петстотин петдесет и шест лева и четиридесет и четири
стот), представляващи разходи за пътуване с личен автомобил от град Антверпен,
Кралство Белгия, до България, направени от ищеца след прекратяване на
командировката му, заедно със законната лихва от 15.02.2019г до окончателното
изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.215, ал.2 вр. приложение № 3 към чл.31 от Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина „ТЮЛЮ“
ЕООД, с посочени данни, да заплати на В.Х.В., с посочени данни, сумата 739.34
лева (седемстотин тридесет и девет лева и тридесет и четири стот), представляващи
командировъчни пари за периода от 01.07.2018г до 14.07.2018г, през който е бил
командирован в Кралство Белгия, заедно със законната лихва от 15.02.2019г до
окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния му
предявен размер 2449.59 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.213, ал.2 от КТ, предявен от В.Х.В., с
посочени данни, срещу „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, за сумата 30452.27лв,
представляващи обезщетение за незаконно допускане до работа за периода от
14.07.2018г до 15.02.2019г, заедно със законната лихва от 15.02.2019г до
окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, да
заплати на В.Х.В., с посочени данни, сумата 2474.44
лева (две хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и четиридесет и четири
стот), представляващи направени по делото разноски, съразмерно на уважената
част от исковете, като претенцията за разноски за разликата до пълния ù
предявен размер 4525.00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.Х.В., с посочени данни, да заплати
на „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, сумата 636.25 лева
(шестстотин тридесет и шест лева и двадесет и пет стот), представляващи
направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, като
претенцията за разноски за разликата до пълния ù предявен размер 1500.00
лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата
1806.51 (хиляда осемстотин и шест лева и петдесет и една стотинка),
представляващи държавна такса върху уважения размер на исковете и разноски за
възнаграждение на вещите лица, съобразно уважения размер на исковете.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му по исковете по чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр. ал.1,
т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО, чл.215, ал.2 вр.
чл.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги и чл.215, ал.2 вр. приложение № 3
към чл.31 от Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС Сливен в
двуседмичен срок от съобщаването му.
С Ъ Д И Я :