№ 142
гр. Разград , 19.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20213330100051 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА, уведомена, явява се лично и с адв. М..
ОТВЕТНИКЪТ, уведомен, явява се лично и с адв. З..
СВИДЕТЕЛКАТА редовно призована явява се лично.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на първо четене в 13,36 ч.
АДВ. М.: Представям доклад, който е изготвен от психолога който предоставя
психологическата подкрепа на доверителката ми.
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката Р. В..
СНЕМА самоличността на свидетелката.
Р. Х. В., неосъждана, без родство.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, същата обеща да
говори истината.
1
СВИДЕТЕЛКАТА Р. В.: Работя в РУМВР – Разград, Криминална полиция. На
06.01.2021 г. бях дежурна по произшествия. Доколкото си спомням, малко след 20,30 ч. ми
се обади дежурния от РУ, който ме уведоми, че е подаден сигнал на тел. 112 за нанесен
побой на жена, както и, че има катастрофирал автомобил. Беше в с. Гецово, ул. *****. Че
става въпрос евентуално за извършителя, нанесъл побоя е известен на полицията и да бъда
подготвена, че може да има проблем при посещение на произшествието. Това ми го каза
дежурния. Тъй като имаше данни, че е нанесен побой и катастрофирал автомобил той ми
каза, че първо ще изпрати екип на Спешна помощ и евентуално, какви телесни увреждания
има, и евентуално аз ще го посетя и дежурния разследващ. Около 22 ч. мислех, че ми звъни
по друг случай, бях изпратена на място. Установих, колегите от предишната смяна от
патрула и новата смяна, може би които постъпват в 21,00 ч. Това вече е след 22 ч. Колегите
бяха пред дома на адреса на господина, някои бяха вътре в дворчето, някои навън. Аз
започнах да пиша констативния протокол. Пострадалата беше в един от служебните
автомобили и разговарях с нея. Тя обясни накратко, какво се е случило. На място не ми
обясни много неща, само че е отишла да вземе детето и й е нанесен побой. Не е излязло
детето, а човекът от който има деца, който я е бил и в следствие на което се опитала да
избяга с автомобила, но лявата врата на автомобила е била отворена, той завъртял волана и
се е блъснала на заден ход. Съответно приключих констативния протокол, като такива бяха
указанията да направим преписка. Направих оглед на автомобила. След като приключих, с
колегите се върнахме в РУ. Като поставих задача на патрула да снемат обяснения на
лицето, след като е избягала жената, и е отишла в друг дом в Гецово, да установят това
лице и да вземат обяснения. След това отидохме в РУ с пострадалата, снех й жалба и
сведения, като вече подробно обясни, че е във фактическа раздяла с бащата на децата си, от
известно време, че дъщеричката й останала да живее при нея, а синът при бащата. Така се
разбрали и до този момент не е имало проблеми. След като към края на октомври или
началото на януари, предвид пандемичната обстановка, за провеждане на онлайн обучение
дъщеричката й започнала да посещава дома на баща си през деня, който сигурно не работи,
той е полагал грижи за това дете, майката работи, след като приключи работа, вечер отива
да си я взима. До 06.01.2021 г. никога не е имало проблеми. Майката приключва работа,
звъни на детето и то я чакало пред дома и се прибирали в гр. Разград. На въпросната вечер,
отново по същия начин се развили нещата, обадила се на детето си, казала, че отива да я
вземе. Тогава обаче от дома не е излязла дъщеря й, а бащата на децата. Тя не е очаквала
това. Искам да кажа, че когато отидох в 22 ч., беше изключително тъмно, нямаше никакво
включено осветление. Не знам тя, кога го е видяла. Той отворил врата на автомобила,
започнал да я обижда, някакви въпроси и задавал, последвали удари в главата, издърпал я от
автомобила, ритал я. Ритниците са били след като автомобила е катастрофирал. Като го е
видяла е дала назад да се оттегли от адреса, но той е успял да извие волана. След това я
изкарал от автомобила, удрял я, скубал я, обиждал я, тя е успяла да избяга. Жената беше
изплашена. В РУ като разговарях с нея, започна да й се схваща челюстта. Кръв нямаше по
жената. Тя трудно говореше, беше й се схванала челюстта. Други рани не съм видяла. Не си
спомням да е казала за липсващ кичур от коса. Каза, че я боли главата. За косата не съм
2
сигурна дали ми е казвала.
АДВ. З.: Моля да не бъде приеман представения доклад, тъй като същия не
представлява документ събран по реда на ГПК. Ако страната твърди или иска до докаже
факти и обстоятелства във връзка с психично или психологичното състояние на ищцата, то
следва да се поиска по определения ред извършване на експертиза и в случая представения
документ се явява от частен характер, частен документ, който не следва съда да цени към
доказателства. Това е доказателство без доказателствена сила, такава каквато закона
изисква. По отношение на доказателствата ние желаем да дадем обяснения и в тази връзка
моля за Вашето разпореждане по реда на чл. 176 от ГПК. Освен това към първоначално
подадената молба са призовани 5 полицейски служители, ние сме поискали двама. В
следващото с.з. свидетелите от страна на молителката станаха трима допълнително, плюс
беше допълнително призован и днес още един свидетел. Общия брой свидетели са 9 на
брой, срещу 2 наши свидетели. Още първоначално сме желали да бъдем конкретни, ясни и
стегнати. Не сме имали предвид да призоваваме днес свидетеля. Молим да допуснете
свидетел, който часове след инцидента е бил на мястото и на адреса, свидетелят чака пред
залата това е Д. Н. М. и има пряко отношение към обстоятелствата, които са възприети.
Всички останали свидетели обясняваха и всеки е възприел обстановка от едната или другата
страна обяснена. Този свидетел ще разкаже, какво е възприел. Това е било часове след
инцидента в дома, той е кръстник на детето на сина А., често посещава дома. Сутринта в
07,00 ч. е посетил дома. Не бяхме ангажирали вниманието му, но след като разбра за
ситуацията пожела сам да дойде и да разкаже.
АДВ. М.: По възражението направено по отношение на представения доклад, същия
е съобразно разпоредбите на ЗЗДН. По отношение на допуснати свидетели, по отношение
на изслушаните до този момент свидетелите, изслушани са реален брой свидетели за двете
страни, тоест спазен е принципа на равнопоставеност на страните. По отношение на днес
поискания свидетел считам, че същият вече няма, какво да установи по делото, но с оглед
правото на защита на страната в процеса предоставям на съда решението за това. В случай
ако счетете, че е допустим разпита при съблюдаване принципа на равнопоставеност, следва
отново да поискаме да ни разрешите да доведем още един свидетел.
ПО представения доклад от предоставена психологическа подкрепа съдът намира,
че на основание чл. 70, ал. 2, т 1 от ЗЗДН този доклад следва да бъде приет като
доказателство по делото, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство доклада от предоставена психологическа
подкрепа.
ПО ОТНОШЕНИЕ на искането за нови гласни доказателства, действително по
3
настоящото дело са разпитани доста свидетели поради обстоятелството, че инцидента е бил
посетен от много полицейски служители и предвид динамиката, около полицейските
служители, а именно изпращане в командировка, излизането в отпуск - болнични, за
съдебните заседания са зовани всички посочени в преписката и в предходното съдебно
заседание на 26.02.2021 г. са се явили и тримата и поради това са били призовани.
Свидетелката Р. Х. е също полицейски служител и необходимостта от нейния разпит беше
преценен в предходно съдебно заседание поради това, че тогава един от свидетелите
спомена, че същата е снемала обяснения от ищцата. И шестимата свидетели полицейски
служители са свидетели за обстоятелствата, които са възприели по служба и това дали
едната или другата страна ги е посочила, като такива или дори съдът служебно е преценил,
че следва да бъдат разпитани, не ги прави свидетели на едната или на другата страна. В
предходно съдебно заседание беше дадена възможност на всяка от страните да води
свидетели, пространно бяха изложени много обстоятелства от съвместния живот на двете
страни, както и от времето след раздялата им, поради което съдът счита, че не е необходимо
да допуска до разпит още свидетели. Още повече, че в случай че допусне други свидетели
следва да даде възможност и на другата страна да представи такива, което би довело до
следващо отлагане на делото, ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане до разпит на свидетеля на Д. Н. М..
АДВ. З.: Броя на свидетелите беше много голям и наистина за да не ни бъде нарушен
принципа на равнопоставеност. Допуснатите от страна на молителката свидетели бяха
трима, нашите свидетели трима те си променяха броя. Трима имат разпитани срещу
двама наши, плюс искането днес разпитаната полицайка, което беше поискано от тяхна
страна в предходно съдебно заседание. Тези свидетели са Т. Н., Н. П., Н. Д., ние имаме
двама.
ОБЯСНЕНИЯ НА ОТВЕТНИКА: За случая на 06.01.2021 г. заявеното от страна на
бившата ми съжителка е огромна лъжа, което нито е за първи път, от нейна страна, като
лъжене, инсинуация. За конкретния ден, както обикновено аз с децата през деня децата си
учеха онлайн. Като свършиха писахме домашни. Дъщеря ми в късния след обяд имаше урок
по немски, на следващия ден имаше класно по математика, и й трябваше малко повече
помощ. Като свърши домашните преди да започнат другите заничания за разтоварване,
беше празник и направихме наше хвърляне на кръста, тя го хвърли и аз и синът ми го
търсихме. Беше на езерото в с. Гецово. Беше снимано и качено в интернет, и тя го е гледала.
Със злоба от нейна страна, понеже децата в къщи се забавляват и най-вече, че не им липсва,
тя започна, което не е за първи път, един тормоз на детето по телефона, като не го оставяше,
нито да завърши консултациите по математика, нито после да завършим допълнителните
задачи. Детето беше силно разстроено, говорих с нея. След което влязох в банята, и като
4
излязох синът ми влезе при малката, излезе и каза, че това на нищо не прилича. Каза ми -
До кога ще го търпиш това нещо. Влязох детето беше със сълзи на очите, майката
продължи да звъни през целия ден,като от нейна страна разговори с детето е използвала
епитети – пиянски истории на баща ви, аз не мога да се занимавам с вас, имам работа, не
мога да ви търпя глупостите. В един момент прецених, че тя не може повече да се занимава
и реших да изляза и да поговоря с нея, когато дойде да я вземе. Тук е момента да
подчертая, че не контактувам с нея много отдавна. Не съм бил в жилището й, не знам
длъжността, която заема в момента, не ме интересува, къде ходи и какво прави, не ме
интересува, както и тогава. След дълго мълчание от наша страна реших да изляза и да
поговоря с нея човешки, че не може да продължава това отношение с децата. При това
отношение голямото ни дете не иска да контактува с нея, защото тя му нанася психически
тормоз. Малкото дете, това е всяка вечер тормоз, като обиждане и епитети към мен,
толериране на лъжи към нас, на лошо отношение, което не е за първи път, и което силно
разстройва детето и моралните му ценности, които явно при нея липсват. След като излязох
детето звънна на майка си, тя се обади, че идва. Помолих децата да стоят в къщи и излязох
отвън. По отношение на това, че улицата е тъмна не е вярно има лампа на 20 метра от
входната врата, има улична лампа на пресечката на Славянска, на ъгъла, където се намира
къщата. Като светна в лятната кухня се вижда. Излязох навън, колата й беше със запален
двигател, светлините бяха запалени. Моята кола беше спряна до бордюра. 5 метра под моята
кола има кофа за смет. Тя беше спряла между моята кола и кофата за смет, на около 2 м. от
бордюра. Излязох, тя говореше по телефона, доколкото си спомня. Не знам дали ме е
видяла преди това или след като почуках на прозореца, отвори вратата. Започна с крясъци,
писъци. С разни нейни инсценировки, преди даже да успея да кажа нещо, тя тръгна с колата,
като колата й тръгна наляво и след това с десен волан се блъсна в стълба. Тя не може от
мястото, където се намира да се удари ако е завит волана към стълба, ще се блъсне в кофата
за смет. Може ли човек, който стои зад волана, с ръце на волана и друг да завърти волана и
да тръгне в тази посока. В обвиненията, че съм я дърпал, скубал и съм я вадил от колата ,
преодолява препятствия 20 см., не мога да си обясня, как колата се забива в стълба, мога
ли да бягам, тъй като за да го извърша трябва да се наведа, и аз имам проблеми със
здравето и не мога да извърша това нещо. След като се заби в стълба, излезе, видях я как се
удря във вратата и колонката. Спъна ли се, какво стана като излезе падна, стана и пак
падна. Аз в първия момент си помислих да отида при нея, но като продължи да вика не се
мръднах от мястото си. Отидох от другата страна на тротоара. Казах и да продължи да
вика, тя продължи надолу да я чуят всички, зави надолу. Влязох у нас, половин час след
това дойдоха полицаите. Колко са верни показанията, след фактическата ни раздяла от 24 –
25.12.18 г. Аз мога да покажа дигитална разпечатка на тахограф, където аз на 24.12.18 г.
когато казва, че съм пил непрестанно имам 15 ч., работен ден от 00,00 ч. на 24 картата ми е
извадена в 13,10 ч., и след това още един час съм на работа и е 15 ч. работен ден.. Нейните
лъжи през годините не са нито една или две. С тези неща иска да внушава на децата
отчуждение от мен. По всякакъв начин се мъчи да ме очерня, не само пред децата и пред
познати и приятели. Никога не се е съобразявала, че съм нейн съжителник и баща на децата
5
й, и с действията си ме е обиждала, непристойни за един родител. С аморалното си
поведение, когато съм бил на път с месеци, с казаното от нейната свидетелка, нейна много
добра приятелка, и която също не се свени да лъже. Тя е с психично заболяване. За случая
искам да кажа, че исках от полицаите да направят тест за употреба на алкохол и наркотични
вещества, което не бе извършено. Тя беше в абсолютно неадекватно състояние. През
всичките ни години на съвместно съжителство майка и твърдеше, че е работила, което не е
вярно и не отговаря на истината. Тя наистина има стаж, но действителното ходене на
работа е по-малко от месец, след като се запознахме. Благодарение на мен на този стаж,
изкара в болничен и двете бременности на децата. След като се разделихме, аз по всякакъв
начин се мъчех да поддържам добри отношения. В продължение на половин година лъжеше
майка си и децата, че отива на работа. През същото това време винаги, когато съм можел
съм й помагал с всичко, оказвал съм й помощ, носил съм я по доктори. Записвал съм й
часове за доктори. На всички празници съм я канил да дойде с децата, като нормални хора
да седнем, те децата знаят, че имат двама родители, да имат нормално отношение. От нейна
страна освен 2018 г. на Никулден никога не се е случвало. Всяка събота и неделя, когато
сме си правили обяд с децата, казвам да я повикат, но тя не идва.Искам да има диалог.
АДВ.М.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. З.: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. М.: От събраните по делото гласни и писмени доказателства, безспорно се
установиха твърдените от нас в депозираната молбата обстоятелства, които са послужи като
основание за искане за издаване на заповед за защита. С оглед процесуална икономия, не
бих искала да направя анализ на всичко. Установиха се твърдените в декларацията, така и в
молбата от съдебно медицинските удостоверения, че безспорно са налице данни за
извършено домашно насилие. Поради изложеното и от събраните по делото доказателства,
моля да постановите съдебен акт, с който уважите молба за издаване на заповед за защита на
доверителката ми. Моля да ни присъдите и направените по делото разноски съобразно
списъка по чл. 80 от ГПК. В този смисъл моля да наложите на основание чл. 18, ал. 1 от
ЗЗДН, да постановите съдебен акт, с който наложите мерки срещу домашно насилие на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН. В този смисъл моля за Вашият съдебен акт.
АДВ. З.: В настоящото производство не се събраха достатъчно убедителни
доказателства, от които може да се направи категоричен и обоснован извод за наличие акт
за домашно насилие от страна на С.С. към К.К.. На въпросната дата 06.01.21 г. и на
6
въпросното място, пред дома на ответника е имало инцидент, за който обаче е ясно и
категорично, че е провокиран от молителката. Случилото не може да се квалифицира като
акт за домашно насилие, тъй като вина за инцидента има самата молителка. Не са налице
предпоставките на ЗЗДН и молбата следва да се отхвърли. Какъвто и конфликт да е
възникнал между страните на 06.01.2021 г. ответникът е би провокиран от ищцата, като
тези провокации от страна на К.К. датират от години, а причината е самото поведение на К.,
при което С.С. е бил афектиран и силно възмутен от нейното поведение. Цялата ситуация е
била високорискова за С.С. - с кръвно, шепи лекарства, нежелателна възбуда и тревога,
силно безпокойство за малката Н., дълбока бащинска грижа и тревога. Уважаването на
молба за защита по реда на ЗЗДН изисква да бъде установен осъществен спрямо
молителката акт на домашно насилие от страна на ответника на посочената в молбата дата.
Във връзка с твърденията в молбата следва да се посочи, че предмет на разглеждане в
настоящото производство следва да бъдат само актове, извършени в рамките на 1-месечния
преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. В тази връзка всички събития датиращи преди
датата 06.01.21 са без значение по делото. Относимите за това производство твърдения
следва да бъдат за насилие спрямо молителката, осъществено на 06.01.2021 г. От
дефиницията дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, следва, че
идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а
спрямо соченият конкретен акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място,
начин и проява форма. Съобразно него следва да се преценява основателността на молбата и
относмостта на доказателствата. С разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДДН е
предвидена като доказателствено средство в процеса по молбата за защита срещу домашно
насилие декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. С оглед специфичния характер на
отношенията, на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е придадено доказателствено
значение, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание. Попълнената от К.К.
декларация не съдържа конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие, а
отразеното в същата декларация системно насилие от месец октомври 2015 г. няма
отношение към датата 06.01.2021 г. В този смисъл декларацията няма доказателствена сила,
която закона е предвидил за същата и не следва да произведе действие в защита на
молителката. С.С. и К.К. не живеят в едно домакинство от две години, не обитават едно и
също жилище. Ответникът не извършил по никакъв начин действие с което да безпокои, да
преследва, да провокира, да търси по телефона, да посещава дома, да посещава работата, да
я спира по улиците или каквото и да е друго действие спрямо К.К.. Тя сама е отишла пред
дома му без да е повикана или канена от него. Явно е, че поведението на молителката е било
неадекватно. Срещата помежду им се е осъществила, поради безотговорното и нехайно
поведение на К.К. по отношение на детето им Н.. А реакцията на С.С. е била единствено в
защита и подкрепа интересите на детето Н., която на следващия ден е имала класно по
математика. С.С. от месеци не контактува с К.К.. Той не желае да се среща с нея,
чувствайки се дълбоко обиден и дори отвратен от поведението и постъпките на К.К. в
продължение на 13 г., както и липсата на хигиена, ред, чистота, майчина грижа от нейна
страна. Безразличието, безхаберието и липсата на всякакво майчинско отношение към сина
7
А. е явно. След инцидента, същата вечер, А. собственоръчно в присъствието на полицейски
служител пише „ Не съм в добри взаимоотношения с другия родител“, не я нарича дори
майка, тя не е желана в дома ни. Търпението на С.С. е траяло дълго време по отношение на
детето Н.. След многократни обезпокояващи обаждания от страна на К.К., детето се е
разстроило, разплакало, нарушило е учебния си процес, не е било в състояние да се
подготви за следващия учебен ден, което е предизвикало у С.С. внезапното решение да
разговаря с К.К. въпреки, че не са контактували от 5-6 месеца. Непрестанните близо 10 пъти
звъненета по телефона от страна на К.К. говорят за едно неразумно, възбудено и
нередовно нейно поведение същата вечер. Явно е била изнервена, раздразнена и се отнесла
грубо и агресивно спрямо С.С., още повече, че на детето е заявила по телефона, че си има
нейни ангажименти и не може да търпи пиянските номера на баща й. При анализа на
събраните по делото доказателства, не се установява спрямо молителката да е извършено от
страна на С.С. твърдения в молбата акт на домашно насилие. Отношенията между страните
по делото са влошени предимно заради двете им общи деца, като С.С. е грижовен,
отговорен и всеотдаен родител, а К.К. е родителя с укоримото поведението като майка. По
делото няма нито едно доказателство, установяващо, че на посочената дата С.С. е извърши
спрямо молителката описаният от последната в молбата й акт на домашно насилие,
напротив свидетелката С.С. е категорична, че физически контакт между двамата е нямало.
Същата свидетелка се е намирала на разстояние до максимума 10- метра от мястото на
инцидента. Неубедителни и противоречиви са твърденията на самата молителка. От стр.
131 до стр. 135 в преписката по делото се намират обяснения от К.К., които са дадени на
основание чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт. На стр. 131 долу К.К.
собственоръчно е написала, че е осъществен срещу нея акт на домашно насилие на
07.01.2021 г. На втора страница от обясненията, отново твърди и описва, че датата на
инцидента е 07.01.2021 г. Възниква въпроса - Какво се е случило с К.К. на 07.01.2021 г. и
твърдяното от молителката, кога и как се е случило и за какво става въпрос. Това е във
връзка с недоказаността на уврежданията, които е получила. В молбата на молителката не
се сочат никакви увреждания, липсва тяхното описание, както и в декларацията по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН. Съдебно-медицинското удостоверение е издадено на 08.01.2021 г., два дни след
06.01.2021 г. за който период от време биха могли да се случат много произшествия. Явно,
че описва произшествие случило се на 07.01.2021 г.,в преписката, ако се твърди, че е била в
лошо здравословно състояние. Приложените към молбата доказателства не твърдят това,
защото на 07.01.2021 г. е ходила лично в училищата на децата, и удостоверенията, за това
къде учат децата, тъй като същите са издадени на 07.01.2021 г., не е могла на тази дата да
отиде да й издадат съдебно-медицинско удостоверение. Още повече по отношение на
уврежданията, нито медицинския екип на Спешна помощ отишъл на място, не е установил
травмите описани в съдебно-медицинското удостоверение, нито такива са отразени в
представения амбулаторния лист при посещение на место в Спешна помощ. Трудно е човек
и нелогично да си представи, че екип на Спешна помощ, който я преглежда на улицата, като
е тъмно, а след това са я гледали в Спешна помощ и не са видели отскубнат кичур от коса,
който по описание в съдебно-медицинското удостоверение е с диаметър 6-7 см. на главата,
8
липсващ кичур коса. Само помолих да покаже мястото, където липсва кичур коса от преди
40 дена, защото твърдяното в удостоверението е за рана с отскубната коса, не е малък
участъка, който медицинския екип оглеждал и мед. екип да не го отрази като травми. Освен
болка в долна челюст, човек може да каже че винаги го боли и главата, че нищо друго не е
отразено в амбулаторния лист. За драскотините описани в съдебно-медицинското
удостоверение. Такива драскотини, говорим практиката е безспорно доказано, ние не сме
медицински лица, че удар нанесен с тъп предмет, синката идва след време. Но в съдебно-
медицинското удостоверение пише за драскотини, драскания няма, които няма как да
излязат за 2 дена. Никой от полицейските служители не е видял белези и травми по К.К..
Свидетелят Т. Н. също не е видял травми по К.К.. К.К. е блъснала автомобила си, при което
е получила удар по главата и тялото си, излизайки от автомобила е паднала на земята, та
дори и не един път, прескачала е метална ограда с височина 170 см. Аз ще посоча и още
едно обстоятелство, факт който съда може служебно да провери, че на 15.03.2021 г. по
ЧНД № 57/2021 г. по описа на РРС е постановена съдебна реабилитация на С.С.. В случая
предвид направеното от наша страна оспорване, и с оглед събраните доказателства считам,
че ние сторихме необходимото насрещно доказване и са опровергани изложените, факти в
декларацията на молителката, която е нередовна, като от своя страна тя не успя да направи
нужното главно и пълно доказване на твърденията си за извършено спрямо нея домашно
насилие. Тогава, когато полицейския екип посещава мястото, също в преписката е видно на
стр. 166 в докладната записка е отразено – семейно скарване. В Амбулаторния лист от
Спешна помощ е отразено, че става въпрос за семеен скандал, кавга. С.С. и К.К. не живеят
заедно. Те са родители на 2 общи деца. Отношенията им в никакъв случай не могат да
бъдат определени тъй като са неминуеми, напълно разрушени, защото те в грижата си,
която следва да полагат като родители спрямо общите си деца следва да контактуват.
Исканото от молителката няма логичен смисъл, това е невъзможно не само поради факта, че
той никога не е посещавал, не знае нито жилището й и нито работата й нито я е обезпокоил
по някакъв начин. Те следва да осъществяват взаимоотношение и контакти, най малко по
простата причина, че С.С. е човека, който гледа и се грижи за децата от 19.01.2021 г. ,два
месеца К. не е виждала Н.. 2 месеца не е попитала тези деца имат ли какво да ядат, да
облекат. Два месеца живее на пълно необезпокоявана от никого, на спокойствие и
изправена днес срещу човека, който е подсигурил това спокойствие и комфорт. ЗЗДН не
превъзпитава. Неговата цел е съвсем друга. За мен категорично следва да бъде отхвърлена
молбата. Грижещият се родител безспорно, отговорно, болеещ за децата си, ще бъде лишен
от единственото щастие в живота си. Човек със заболявания, виждате го в момента, че е
зачервен, с кръвно високо в момента. Нелогично, неразумно, неносещо полза в едни
бъдещи взаимоотношения между тези 4 души, двама възрастни и 2 деца. Кой ще се грижи
утре за тези деца. Вчера се е осъществил разпита във връзка с делото за родителските права
от социални грижи. Децата категорично са заявили, че не желаят при майка си, какъв ще
бъде ефекта от една ограничителна заповед, и то да ограничиш човек от нещо, което никога
не го е правил да е отишъл в дома й. От какво го ограничаваме, от действие което той
никога не е предприемал или извършвал. Моля да приемете списък за сторените разноските
9
по чл. 80 ГПК от наша страна.
РЕПЛИКА на адв. М.: От изложеното като защитна теза от процесуалния
представител на ответника, както и от изложеното от него, при даване на обяснения по реда
на чл. 176 от ГПК, се установи по безспорен и категоричен начин, че доверителката ми не е
виждала децата си отдавна, напротив те не желаят да я виждат. От приложения доклад от
днешно съдебно заседание в заключението психолога казва, че е настъпило родителско
отчуждение по отношение на доверителката ми. Моля съда при постановяване на съдебния
акт, да прецени че е налице образувано друго дело дали не следва да бъде приложени
мерките по т. 4 на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН по отношение на децата.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в 15,30 ч.
В 15,30 ч. заседанието продължава с участието на ищцата, адв. М., ответникът и адв.
З..
СЪДЪТ се произнесе с решение.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15,40 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
10