№ 189
гр. Велико Търново, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Станислав Стефански
Любка Милкова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С решение №260001/05.01.2021г., постановено по Гр.д.№3400/2019г. по описа на РС
– Велико Търново,
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. АНЧ., с ЕГН **********, СН. М. М., с ЕГН
********** и М. М. АНЧ., с ЕГН **********, като наследници на Марин Илиев А., починал
на 12.01.2020г., против ЯНК. П. АНЧ., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.26 ал.2
пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт №637, т.IV, рег.№3846, дело №294/2014г. на Диана
Раднева, нотариус с район на действие – Районен съд Велико Търново, като привиден –
прикриващ продажба, и за разкриване прикритата сделка, като неоснователен и недоказан,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Р. К. АНЧ., с ЕГН
**********, СН. М. М., с ЕГН ********** и М. М. АНЧ., с ЕГН **********, като
наследници на Марин Илиев А., починал на 12.01.2020г., против Г.М. Милкова, с ЕГН
**********, ЯНК. П. АНЧ., с ЕГН **********, Л. Н. АНЧ., с ЕГН **********, М. К. АНЧ.,
с ЕГН **********, Г. К. Т., с ЕГН ********** и Н. В. АНЧ., с ЕГН **********, искове с
правно основание чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване идеалните части от правото на собственост
на ЯНК. П. АНЧ., с ЕГН **********, Л. Н. АНЧ., с ЕГН **********, М. К. АНЧ., с ЕГН
**********, Г. К. Т., с ЕГН ********** и Н. В. АНЧ., с ЕГН **********, върху подробно
описаните в диспозитива на съдебното решение процесни недвижими имоти в землището на
1
с.Полски Сеновец, при условията, описани в НА за дарение на недвижим имот №637, т.IV,
рег.№3846, дело №294/2014г. на Диана Раднева, нотариус с район на действие РС – Велико
Търново, в НА за покупко – продажба №638, т.IV, рег.№3850, дело №295/2014г. на Диана
Раднева, нотариус с район на действие РС – Велико Търново, в НА за покупко – продажба
№695, т.IV, рег.№4253, дело №332/2014г. на Диана Раднева, нотариус с район на действие –
РС – Велико Търново, и в НА за покупко – продажба №344, т.II, рег.№1752, дело
№107/2015г. на Диана Раднева, нотариус с район на действие – РС – Велико Търново,
на основание чл.78 ал.3 ГПК осъжда ищците, като наследници на Марин Илиев А., да
заплатят на ответницата ЯНК. П. АНЧ. сумата от 500лв. – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и да заплатят на ответницата Г.М. Милкова сумата от 740лв. -
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Против първоинстанционното решение изцяло в срока по чл.259 ал.1 ГПК е
постъпила въззивна жалба от ищците по делото Р. К. АНЧ., СН. М. М. и М. М. АНЧ.,
наследници на Марин Илиев А., чрез пълномощника им адв.И.Б. – ВТАК, с която релевират
оплаквания за неговата неправилност, като постановено в противоречие с материалния
закон. Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие със закона е
отхвърлил предявените иск по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за установяване нищожността на Договор
за дарение, обективиран в НА №637, т.IV, рег.№3846, дело №294/2014г. по описа на
Нотариус Диана Раднева с район на действие ВТРС, като привиден договор, и иск по чл.17
ал.1 ЗЗД за установяване на привидната симулация. Сочи се, че съдът напълно необосновано
е постановил, че по делото не са ангажирани никакви доказателства за наличие на
относителна симулация, поради което е отхвърлил иска с правно основание чл.26 ал.2 пр.5
ЗЗД и иска по чл.17 ал.1 ЗЗД като неоснователни. Твърди се, че е допуснато и съществено
процесуално нарушение, тъй като съдът не е обсъдил установените по делото обстоятелства
в тяхната взаимна връзка и значение. Излагат се съображения, че съгласно константната
практика на ВКС, няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени
доказателства, ако те разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствен и
несъмнен извод за наличие на такава. Твърдят, че събраните по делото и описани във
въззивната жалба косвени доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, обосновават в
достатъчна степен извод, че процесният договор за дарение, обективиран в НА №637, т.IV,
рег.№3846, дело №294/2014г. по описа на Нотариус Диана Раднева с район на действие
ВТРС, е симулативен, като прикриващ действителното съглашение за покупко – продажба.
Сочат, че привидността на договора от 11.11.2014г., като прикриващ действително
съглашение за покупко – продажба, се установява от съвкупна преценка на следните
доказателства: признатият факт от Я.А. в пълномощно от 07.11.2014г. с рег.№7290 и рег.
№7291, том 3, №15 по описа на Нотариус Веселина Връблянска с район на действие РС град
София, че е продала своите ид. части; декларацията й, че е получила продажната цена и
поемането на задължение за изплащане на неустойка в двоен размер на продажната цена;
наличието на съсобственост върху недвижимия имот, препятстващ извършването на
продажбата без уведомяването и предлагането за изкупуване на другия съсобственик;
2
обстоятелството, че непосредствено след дарението на минимална част от имота, за което не
е необходимо уведомяване на съсобственика, е извършена друга сделка – явна покупко –
продажба, а сделките не са извършени в обратен ред; обстоятелството, че липсват каквито и
да било данни въззиваемите, страни по договора за дарение, да се познават или да имат
близки отношения, които житейски да обосноват дарствено намерение. По изложените
аргументи считат, че следва да се приеме, че договорът за дарение от 11.11.2014г. е
нищожен като привиден и тъй като договорът за дарение е сключен в предвидената от
закона форма, то прикритата сделка – покупко – продажба е валидна и на основание чл.17
ал.1 ЗЗД се прилагат правилата относно прикритото съглашение, което обуславя
основателност и на предявеният иск по чл.17 ал.1 ЗЗД за установяване на привидната
симулация и обявяване за действителен договор за покупко – пордажба с предмет -1/20 ид.
ч. от процесните имоти, сключен между продавача Я.А., действаща чрез своя пълномощник
Ангел Лалов, и купувач – Габриела Милкова. Излагат, че при уважаване на иска по чл.26
ал.2 пр.5 ЗЗД и иска по чл.17 ал.1 ЗЗД и сбъдване на вътрешно - процесуалното условие,
поддържат и предявените искове по чл.33 ал.2 ЗС, като излагат доводи за тяхната
основателност. Твърдят, че с оглед нищожността на договора за дарение от 11.11.2014г. като
привиден, Габриела Милкова не е станала съсобственик на процесните имоти въз основа на
посочения договор за дарение, а въз основа на прикритата покупко – продажба, няма спор,
че липсва покана до наследодателя на въззивниците и първоначален ищец – Марин А. по
чл.33 ал.1 ЗС, исковете по чл.33 ал.2 ЗС са предявени в рамките на преклузивният
двумесечен срок по чл.33 ал.2 ЗС от узнаване на продажбата - 21.09.2019г., следователно
прикритият договор за покупко – продажба, както и сключените впоследствие договори за
продажба с останалите съсобственици /Я.А., Л.А., М.А., Г.Т. и Н.А./, са извършени в
противоречие с изискванията на чл.33 ал.2 ЗС и е налице възможност на въззивниците да
изкупят дела на горепосочените въззиваеми страни от подробно описаните в ИМ недвижими
имоти по реда на чл.33 ал.2 ЗС, като изкупуването следва да е при същите условия и на
цените, посочени в нотариалните актове. Молят съда, да постанови съдебно решение, с
което да отмени първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи
изцяло предявените искове, предмет на делото. Претендират съдебни разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ЯНК.
П. АНЧ., чрез пълномощника й адв.Д. Ц. – ВТАК, ответник по предявените иск по чл.26
ал.2 пр.5 ЗЗД, иск по чл.17 ал.1 ЗЗД и иск по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване от страна на
ищците на 1/20 ид.ч. от недвижимите имоти, предмет на Договор за покупко – продажба,
сключен между ЯНК. П. АНЧ., чрез пълномощника си Ангел Бойков Лалов, като продавач,
и Г.М. Милкова, като купувач, обективиран в НА №637, т.IV, рег.№3846, дело №294/2014г.
по описа на Нотариус Д. Раднева с район на действие ВТРС, с който моли въззивната жалба
да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно решение
потвърдено изцяло като валидно, допустимо, законосъобразно и правилно, по съображения,
развити в отговора на жалбата. Оспорва съжденията на въззивниците, че от всички косвени
доказателства, събрани по делото, се стига до извода, че Я.А. е признала, че е продала своята
3
част и че е получила продажната цена за нея. Твърди, че при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не е доказано в условията на пълно и главно доказване,
че с дарението е прикрита друга сделка – покупко – продажба. Твърди, че към момента на
предявяване на иска е изтекъл преклузивният срок по чл.33 ал.2 ЗС за потестативното право
на изкупуване на ищците, като свидетелските показания, че ищците са узнали на
21.09.2019г., са противоречиви, поради което не следва да се кредитират. Претендира
съдебни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника Г. МЛ. Р., чрез пълномощника й адв.Н. К. от ВТАК, ответник по всички
предявени искове, предмет на делото, с който моли въззивната жалба да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение потвърдено
изцяло като валидно, допустимо, законосъобразно и правилно, по съображения, развити в
отговора на жалбата. С писмения отговор претендира направените разноски във въззивното
производство.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори на въззивната жалба
от другите насрещни страни – ответниците Л. Н. АНЧ., М. К. АНЧ., Г. К. Т. и Н. В. АНЧ..
Поради настъпила в хода на въззивното производство смърт на въззиваемата страна
Г. К. Т. и на основание чл.227 ГПК с определение от 21.07.2021г. в ЗЗ са конституирани
като въззиваеми страни в производството /като ответници по предявения иск по чл.33 ал.2
ЗС за изкупуване на 1/5 ид.част от недвижимите имоти, предмет на договора за покупко –
продажба, обективиран в НА №695, т.IV, рег.№4253, дело №332/2014г. на Нотариус Диана
Раднева с район на действие ВТРС/ – М. АНДР. ЯБ. и Ц. АНДР. Т., в качеството им на
законни наследници на починалата въззиваема страна Г. К. Т., починала на 12.03.2021г.
В СЗ въззивниците М. М. АНЧ., СН. М. М. и Р. К. АНЧ., чрез пълномощника си
адв.И.Б. от ВТАК, поддържат въззивната жалба на изложените в същата основания и молят
да бъде уважена. Претендират разноските по делото, като за направените във въззивното
производство представят списък по чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемата страна Г.М. Милкова /Р./, чрез пълномощника си адв.Н.К. от
ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ.
първоинстанционното решение потвърдено като правилно. Не претендира разноски за
въззивното производство.
В СЗ въззиваемата страна ЯНК. П. АНЧ., чрез пълномощника си адв.Д.Ц. от ВТАК,
оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ.
първоинстанционното решение потвърдено като правилно. Не претендира разноски за
въззивното производство.
В СЗ въззиваемите страни Л. Н. АНЧ. и Н. В. АНЧ., редовно призовани чрез
назначения им особен представител адв.В.Г. – ВТАК, не се явяват, не се представляват от
особения представител и не вземат становище по въззивната жалба.
4
В СЗ въззиваемата страна М. К. АНЧ., редовно призована по реда на чл.41 ал.2 ГПК,
не се явява, не се представлява.
Въззиваемите страни М. АНДР. ЯБ. и Ц. АНДР. Т., в качеството им на законни
наследници на починалата въззиваема Г. К. Т., редовно призовани, не се явяват, не се
представляват.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените иск с
правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и иск по чл.17 ал.1 ЗЗД, което позволява въззивният
съд да се произнесе по правилността на обжалваното решение в тази му част.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са били
предявени от първоначалният ищец Марин Илиев А. против ответниците ЯНК. П. АНЧ. и
Г.М. Милкова отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за дарение от 11.11.2014г., обективиран в НА №637,
т.IV, рег.№3846, дело №294/2014г. на Нотариус Диана Раднева с район на действие ВТРС,
като привиден, прикриващ покупко - продажба, и иск с правно основание чл.17 ал.1 ЗЗД за
установяване на привидна симулация и обявяване за действителен прикрития договор за
покупко – продажба, с който ЯНК. П. АНЧ., чрез пълномощника си Ангел Бойков Лалов,
като продавач, продава на Г.М. Милкова /понастоящем Р./ 1/20 ид.част от недвижими имоти,
находящи се в с.Полски Сеновец, общ.Полски Тръмбеш, подробно описани в НА №№637,
т.IV, рег.№3846, дело №294/2014г. на Нотариус Диана Раднева с район на действие ВТРС,
както и съединени с тях при условията на евентуалност, в случай на уважаване на главните
иск по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и иск по чл.17 ал.1 ЗЗД, обективно и субективно съединени
четири конститутивни искове по чл.33 ал.2 ЗС, предявени, както следва:
- против ответниците ЯНК. П. АНЧ. и Г. МЛ. Р. конститутивен иск с правно
основание чл.33 ал.2 ЗС за допускане изкупуване от страна на ищците на 1/20 ид.част от
недвижимите имоти, предмет на договор за покупко – продажба, сключен между ЯНК. П.
АНЧ., с ЕГН **********, чрез пълномощника си Ангел Бойков Лалов, ЕГН **********,
като продавач, и Г. МЛ. Р., с ЕГН **********, като купувач, обективиран в НА №637, т.IV,
рег.№3846, дело №294/2014г. на Диана Раднева, нотариус с район на действие РС – Велико
Търново;
- против ответниците Л. Н. АНЧ., с ЕГН **********, и Г. МЛ. Р., с ЕГН **********,
конститутивен иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС за допускане изкупуване от страна на
5
ищците на 1/10 ид.част от недвижимите имоти, предмет на договор за покупко – продажба,
сключен между Л. Н. АНЧ., с ЕГН **********, чрез пълномощника си Ангел Бойков Лалов,
ЕГН **********, като продавач, и Г. МЛ. Р., с ЕГН **********, като купувач, обективиран
в НА №638, т.IV, рег.№3850, дело №295/2014г. на Диана Раднева, нотариус с район на
действие – Районен съд –Велико Търново;
- против ответниците М. К. АНЧ., с ЕГН **********, Г. К. Т., с ЕГН ********** и Г.
МЛ. Р., с ЕГН **********, конститутивен иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС за
допускане изкупуване от страна на ищците на 1/5 ид.част от недвижимите имоти, предмет
на договор за покупко – продажба, сключен между М. К. АНЧ., с ЕГН**********, и Г. К. Т.,
с ЕГН **********, като продавачи, и Г. МЛ. Р., с ЕГН **********, като купувач,
обективиран в НА №695, т.IV, рег.№4253, дело №332/2014г. на Диана Раднева, нотариус с
район на действие – РС – Велико Търново;
- против ответниците Н. В. АНЧ., с ЕГН **********, и Г. МЛ. Р., с ЕГН **********,
конститутивен иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС за допускане изкупуване от страна на
ищците на 1/20 ид.част от недвижимите имоти, предмет на договор за покупко – продажба,
сключен между Н. В. АНЧ., с ЕГН **********, като продавач, и Г. МЛ. Р., с ЕГН
**********, като купувач, обективиран в НА №344, т.II, рег.№1752, дело №107/2015г. на
Диана Раднева, нотариус с район на действие – РС – Велико Търново.
С подаден в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответника ЯНК. П. АНЧ., чрез
пълномощника си адв.Д. Ц. – ВТАК, заема становище за недопустимост на исковете, като
предявени извън законоустановеният срок, а по същество – неоснователни. Твърди, че не е
налице нито нищожност на дарението, нито е осъществен фактическият състав на покупко –
продажбата, както и че мотивът за един дарствен акт не е част от същественото съдържание
на сделката. Твърди липса на доказателства относно ищцовото твърдение, че действителната
воля на ответницата е да продаде идеалните си части от имотите.
С подаден в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответника Г.М. Милкова, чрез
пълномощника си адв.Маречкова – ВТАК, оспорва изцяло предявените искове като
недопустими, а по същество – като неоснователни. Твърди, че евентуалните искове по чл.33
ал.2 ЗС са предявени извън рамките на преклузивнит двумесечен срок от продажбата.
С подаден в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответниците Л. Н. АНЧ. и Н.
В. АНЧ., чрез назначения им особен представител адв.В.Г. – ВТАК, релевират възражение за
процесуална недопустимост на предявените срещу тях искове по чл.33 ал.2 ЗС като
предявени извън преклузивният за това срок, а по същество ги оспорват като неоснователни.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори на ИМ от ответниците
М. К. АНЧ. и Г. К. Т..
Установената от първостепенният съд фактическа обстановка не се оспорва от
страните, възприема се изцяло от въззивният съд, като правно значимите факти, установени
от събраните по делото доказателства, са както следва:
С решение №0013/21.03.1994г. на ОСЗГ гр.Полски Тръмбеш е възстановено правото
6
на собственост на наследниците на МАРИН МИНЧЕВ А. върху описаните в ИМ четири
процесни недвижими имота – ниви, находящи се в землището на с.Полски Сеновец,
подробно индивидуализирани в решението на ОСЗГ и в ИМ. Наследодателят Марин
Минчев А. е починал на 28.02.1962г., като е оставил законни наследници, посочени в
удостоверение за наследници изх.№82/01.11.2019г., изд. от Община Полски Тръмбеш, в т.ч.
негови законни наследници са първоначалният ищец Марин Илиев А. с наследствена част от
1/10 ид.част от процесните ниви, и ответниците в процеса ЯНК. П. АНЧ., Л. Н. АНЧ., М. К.
АНЧ., Г. К. Т. и Н. В. АНЧ..
Първоначалният ищец Марин Илиев А., освен наследствената си 1/10 ид.част от
процесните четири ниви в землището на с.Полски Сеновец, общ.Полски Тръмбеш,
придобита по наследство от Марин Минчев А., е придобил 1/5 ид.част от тях по договор за
дарение от 07.10.1997г., обективиран в НА №136, том 12, дело №4892/97г., както и е
придобил 1/5 ид.част от тях по договор за покупко – продажба от 22.12.1997г., обективиран
в НА №174, том 21, дело №8669/97г., или общо е притежавал 5/10 ид.части от процесните
ниви, след смъртта му придобити по наследство от законните му наследници и
новоконституирани ищци по делото.
С Пълномощно от 07.11.2014г. с рег.№7290 за заверка на подписите и рег.№7291, том
3, №15 за заверка на съдържанието по описа на Веселина Връблянска – нотариус в район РС
град София, ответниците Л. Н. АНЧ. и ЯНК. П. АНЧ. са упълномощили Ангел Бойков Лалов
в това число да продава, заменя, дарява собствените им за Л. Н. АНЧ. – 1/10 ид. част и за
ЯНК. П. АНЧ. – 1/20 ид.част от процесните недвижими имоти – четири ниви в землището на
с.Полски Сеновец, общ.Полски Тръмбеш. Със същото пълномощно от 07.11.2014г.
упълномощителките са декларирали, че при подписването му са получили напълно в брой
или по банков път от пълномощника продажната цена, която са уговорили за имотите.
Според Пълномощно от 07.11.2014г. с рег.№7290 за заверка на подписите и рег.№7291, том
3, №15 за заверка на съдържанието по описа на Веселина Връблянска – нотариус в район РС
град София, пълномощникът има право да договаря сам със себе си и от името на други
лица, които също представлява по силата на чл.38 ал.1 от ЗЗД, както и да преупълномощава
изцяло или с част от предоставените му права други лица. Според т.7 от процесното
Пълномощно от 07.11.2014г., ако се окаже невярно, което и да било от горните
обстоятелства, е налице неизпълнение на задълженията на упълномощителите, като освен
законовите последици от това неизпълнение му дължат неустойка в двоен размер на
продажната цена и направените по прехвърлянето на собствеността разходи, в седемдневен
срок от съобщението, „което ми отправи купувача или пълномощника от узнаване на някое
от описаните по-горе обстоятелства“.
С оспорения като нищожен, поради привидност, договор за дарение от 11.11.2014г.,
обективиран в НА №637, том IV, рег.№3846, дело №294/2014г. по описа на Нотариус Диана
Раднева с район на действие ВТРС ЯНК. П. АНЧ., представлявана от Ангел Бойков Лалов,
дарява на Г.М. Милкова /понастоящем Р./ собствената си 1/20 ид.част от процесните
земеделски земи – четири ниви, находящи се в землището на с.Полски Сеновец, Община
7
Полски Тръмбеш, описани в ИМ.
С договор за покупко – продажба на недвижим имот от 11.11.2014г., обективиран в
НА №638, том IV, рег.№3850, дело №295/2014г. по описа на Нотариус Диана Раднева с
район на действие ВТРС, Л. Н. АНЧ., представлявана от Ангел Бойков Лалов, продава на
Г.М. Милкова /Р./, собствената си 1/10 ид. част от процесните земеделски земи – четири
ниви, находящи се в землището на с.Полски Сеновец, Община Полски Тръмбеш, описани в
ИМ, за сумата от 9000лв.
Като основание за сключване на сделките, обективирани в НА №637, том IV, рег.
№3846, дело №294/2014г., и в НА №638, том IV, рег.№3850, дело №295/2014г., двата по
описа на Нотариус Диана Раднева с район на действие ВТРС, е послужило горепосоченото
Пълномощно от 07.11.2014г. с рег.№7290 за заверка на подписите и рег.№7291, том 3, №15
за заверка на съдържанието по описа на Веселина Връблянска – нотариус в район РС град
София.
С договор за покупко – продажба на недвижим имот от 02.12.2014г., обективиран в
НА №695, том IV, рег.№4253, дело №332 от 2014г. по описа на Нотариус Диана Раднева с
район на действие ВТРС, М. К. АНЧ. и Г. К. Т. продават на Г.М. Милкова /Р./ собствената
си 1/5 ид. част от процесните земеделски земи – четири ниви, находящи се в землището на
с.Полски Сеновец, Община Полски Тръмбеш, описани в ИМ, за сумата от 9000лв..
С договор за покупко – продажба на недвижим имот от 24.04.2015г., обективиран в
НА №344, том II, рег.№1752, дело №107/2015г. по описа на Нотариус Диана Раднева с район
на действие ВТРС, Н. В. АНЧ., представляван от ЯНК. П. АНЧ., продава на Г.М. Милкова,
собствената си 1/20 ид.част от процесните земеделски земи – четири ниви, находящи се в
землището на с.Полски Сеновец, Община Полски Тръмбеш, описани в ИМ, за сумата от
3240лв.
ИМ е предявена в съда на 06.11.2019г., като за доказване на ищцовите твърдения, че
е узнал за сключените четири сделки от Г.М. на дата 21.09.2019г. в първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – Пламен
Николов Василев – Председател на ЗК „Ал. Стамболийски 94“ с.Полски Сеновец и Румен
Банев Иванов – син на новоконституираната ищца и въззивник М.А., и внук на починалия
първоначален ищец, като показанията на Р. Иванов съдът прецени по реда на чл.172 ГПК, но
които кредитира, като обективно дадени и кореспондиращи на останалите гласни
доказателства. Св.Пламен Василев установява, че на 21.09.2019г. срещнал
новоконституираната ищца М.А., от когото тя узнала, че не може да ползва земята им в
землището на с.Полски Сеновец, защото има и други съсобственици, като след като
свидетелят й казал това, „стана семейна трагедия“, „Дядото беше подложен на разпит, и
другите и те, и установиха, че никой нищо не знае“.. Свидетелят Румен Иванов установява,
че на 21.09.2019г. в негово присъствие майка му споделила с дядо му, че по-рано същия ден
е научила от св.Пламен Василев, че неговите наследствени земи са придобити от Габриела
Милкова, както и че дядо му бил много разочарован, защото роднините им не са им
8
предложили „ние да закупим земите за нас“. Свидетелят Румен Иванов сочи, че на
21.09.2019г. дядо му не знаел за продажбата на имотите и бил страшно изненадан. Между
страните не е спорно, че на първоначалния ищец и съсобственик Марин Илиев А. преди
сключване на сделките с процесните имоти не е отправяна покана по чл.33 ал.1 ЗС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявените в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за дарение от 11.11.2014г., обективиран в НА №637, т.IV, рег.
№3846, дело №294/2014г. на Нотариус Д. Раднева, като привиден – прикриващ покупко –
продажба, и иск с правно основание чл.17 ал.1 ЗЗД за установяване на привидната
симулация:
Предявените искове са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у
ищците, явяващи се трети на атакувания договор за дарение лица, от предявяването им.
Съгласно трайната съдебна практика, няма пречка привидността на сделката да бъде
установена от трето, неучастващо в нея лице, стига то да има правен интерес от това, т.е. –
ако от привидността на сделката и от следващите се от това последици – то би могло да
черпи права. /Решение №403/05.08.2010г. по гр.д.№684/2009г. на ВКС, III гр.о./. В
процесният случай ищците се стремят да докажат, че договора за дарение, сключен на
11.11.2014г. между ответницата ЯНК. П. АНЧ., чрез пълномощника й Ангел Лалов, и
ответника Г.М., всъщност прикрива договор за покупко – продажба, което пък би довело до
съществуване на потестативното им право на изкупуване по чл.33 ал.2 ЗС и до
основателност на предявените като евентуални обективно и субективно съединени четири
иска по чл.33 ал.2 ЗС, което обуславя наличие на правен интерес у ищците от предявяване
на настоящите иск по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за установяване на нищожността на привиден
договор и иск по чл.17 ал.1 ЗЗД за разкриване на прикритата сделка, тъй като от
привидността на атакуваната сделка и от следващите се от това последици, ищците биха
могли да черпят права, като това дали правото на ищците по чл.33 ал.2 ЗС
действително съществува или не е извън предмета на исковете по чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД и
чл.17 ал.1 ЗЗД, поради което и фактите, свързани с него, не подлежат на доказване в
производството по тези искове.
Разгледани по същество предявените искове по чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД и чл.17 ал.1
ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД, нищожни са привидните договори. В
процесният случай ищците се домогват да докажат, че атакувания от тях договор за дарение
на недвижим имот, сключен на 11.11.2014г. между ЯНК. П. АНЧ., представлявана от Ангел
Бойков Лалов, като дарител, и Г.М. Милкова като надарен, обективиран в НА № 637, т.IV,
рег.№3846, дело №294/2014г. на Нотариус Д. Раднева, всъщност прикрива действителен
договор за покупко – продажба и като привиден е нищожен на основание чл.26 ал.2 изр.1
пр.5 ЗЗД, поради относителна симулация, и страните не са обвързани от правните му
9
последици. Относителна симулация е налице в случаите, когато изразената воля е страните
да си дължат нещо различно от посоченото в договора. При относителната симулация са
налице две съглашения – явно, прикриващо действителните отношения между страните, и
прикрито такова, което урежда тези отношения. В случаите, когато в привидният договор
страните са прикрили друго съглашение, то по силата на чл.17 ал.1 от ЗЗД, те са обвързани
от него, ако са налице изискванията за неговата действителност.
Тежестта да докажат твърдяната относителна симулация е изцяло на ищцовата
страна, тъй като ищците в случая биха извлекли при евентуално успешно провеждане на
главните искове, благоприятни правни последици за себе си. Следователно, ищците по спора
следва да установят, че е осъществена не друга сделка, а покупко – продажба на
наследствения дял на ЯНК. П. АНЧ. от 1/20 ид.част от процесните недвижими имоти.
Доказването от ищците в настоящият процес трябва да бъде главно и пълно. Според
трайната съдебна практика, симулацията може да бъде разкривана, както с писмени
доказателства, така и с гласни, като в настоящият случай, доколкото на относителна
симулация се позовават ищците, които са трети лица за атакуваната сделка, съгласно чл.165
ал.3 ГПК, ограниченията по чл.165 ал.2 ГПК не се отнасят до тях. Симулацията може да
бъде установена и въз основа на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в
своята съвкупност, водят до единствен и несъмнен извод за наличието на такава.
/Определение №164/10.03.2021г. по гр.д.№2208/2020г. на ВКС, Г.К., IV гр.о./, като в
процесният случай ищците обосновават твърдението си за относителна симулация,
позовавайки се на Пълномощно от 07.11.2014г. с рег.№7290 и рег.№7291, том 3, №15, и че
същата е установена на базата на събрани по делото косвени доказателства.
Съдът, след съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства приема, че
не е проведено от страна на ищците, в чиято тежест е, пълно и главно доказване на
твърдяната относителна симулативност на процесния договор за дарение от 11.11.2014г.,
обективиран в НА № 637, т.IV, рег.№3846, дело №294/2014г. на Нотариус Д. Раднева,
доколкото не е установено при условията на пълно и главно доказване, че страните по
сделката не са желали настъпването на правните последици на договор за дарение, а
действителната им и прикрита от тях воля е била за сключване на договор за покупко –
продажба, предвид което атакуваният от ищците договор за дарение не е привиден,
прикриващ покупко – продажба, и като такъв не е нищожен и предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 от ЗЗД за прогласяване
нищожността му на това основание следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан, както и, доколкото не се доказва наличието на относителна симулация на
процесния договор за дарение, следва да бъде отхвърлен и съединения с иска по чл.26 ал.2
изр.1 пр.5 ЗЗД иск по чл.17 ал.1 ЗЗД за установяване на привидната симулация и
установяване действителните отношения между страните, такива, каквито са по прикритото
споразумение.
С процесното Пълномощно от 07.11.2014г. и двете упълномощителки ЯНК. П. АНЧ.
и Л. Н. АНЧ. са упълномощили Ангел Бойков Лалов не само да продава, заменя, но и да
10
дарява собствените им идеални части от процесните недвижими имоти, в съответствие с
която изрично изразена воля от ЯНК. П. АНЧ., чрез пълномощника й Ангел Лалов, е
сключен атакувания процесен договор за дарение, а от Л. Н. АНЧ., чрез пълномощника й
Ангел Лалов, е сключен на същата дата договор за покупко – продажба, като изразът в
пълномощното „на когото намери за добре, при условия и начини на плащане – каквито
прецени“ е относим с оглед упълномощаването на пълномощника и да продава собствените
на упълномощителките недвижими имоти. Учредената с пълномощното от 07.11.2014г. от
страна и на двете упълномощителки, в частност от страна на ЯНК. П. АНЧ.,
представителна власт в полза на пълномощника е обща, в това число и да дарява
собствените им недвижими имоти, поради което не може да бъде изведен извод, че е
изключено дарствено намерение у дарителя ЯНК. П. АНЧ.. Действително, в пълномощното
от 07.11.2014г. се съдържа изявление на двете упълномощителки, в т.ч. и на ЯНК. П. АНЧ.,
че при подписването му са получили напълно в брой или по банков път продажната цена,
която са уговорили за имотите, но доколкото изявлението в пълномощното е, че са я
получили от пълномощника, който, според пълномощното има право да договаря сам със
себе си и от името на други лица, които също представлява по силата на чл.38 ал.1 от ЗЗД, а
липсва изявление от ЯНК. П. АНЧ. за получаване на продажна цена конкретно от
приобретателя по атакуваната сделка, то изводът на ищците, че е изключено дарствено
намерение у ЯНК. П. АНЧ. не може да бъде споделен, респ. не може да се приеме, че е
налице писмено доказателство за вероятността атакуваната сделка да е привидна, като
прикриваща покупко – продажба. Същевременно с това, пълномощникът Ангел Лалов не е
представлявал и приобретателя по атакувания като привиден договор, поради което липсва
изявление на ЯНК. П. АНЧ. за получаване на продажна цена именно от Г.М.. Доколкото с
процесното пълномощно е учредена и от двете упълномощителки обща представителна
власт в полза на пълномощника, в т.ч. и да дарява дела им от процесните недвижими имоти,
поемането на задължение от двете упълномощителки с т.7 от пълномощното за неустойка в
двоен размер на продажната цена от една страна не е за неустойка в двоен размер на
получена продажна цена, а от друга страна е относимо в хипотеза на сключен, съобразно
учредената представителна власт договор за покупко – продажба, а не доказва безусловно
сключването на такъв от ЯНК. П. АНЧ.. Изявлението от ЯНК. П. АНЧ. в процесното
пълномощно за получена продажна цена от една страна е, че е получена такава от
пълномощника, а не от приобретателя по атакуваната сделка, а от друга страна следва да
бъде преценено, с оглед на всички други събрани по делото доказателства, а по делото
липсват други гласни и писмени доказателства ЯНК. П. АНЧ. да е получила продажна цена
за дела си от 1/20 ид.част от процесните недвижими имоти от приобретателя Г.М., поради
което не е безспорно установено от ищците при условията на пълно и главно доказване, че
страните по атакуваната сделка не са желали настъпването на правните последици на
договор за дарение, а действителната им и прикрита от тях воля е била за сключване на
договор за покупко – продажба, следователно атакуваният договор за дарение не е
привиден, прикриващ покупко – продажба, поради което не е нищожен на това основание и
предявените иск по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване на нищожността му и иск по чл.17
11
ал.1 ЗЗД за установяване на привидната симулация следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани. Действително, двете сделки – дарение от страна на ЯНК. П.
АНЧ., и покупко – продажба от Л. Н. АНЧ., са сключени на един и същи ден, една след
друга, пред един нотариус и точно в тази поредност – първо дарение, след това покупко -
продажба, но само това косвено доказателствено средство не обосновава безспорен извод,
че действително желаната сделка между ЯНК. П. АНЧ. и третото външно на
съсобствеността лице Г.М. към момента на сключване на атакуваната сделка е покупко –
продажба на имота, а не договор за дарение. По делото липсват ангажирани и гласни
доказателства какви са били действителните намерения на страните по атакувания като
привиден договор към момента на сключването му и съответно, че действително желаната
сделка между тях е продажба на имота, а не дарение. С писмения отговор на ИМ, подаден в
срока по чл.131 ал.1 ГПК, ответника Г.М. е изложила твърдения, че страните по договора за
дарение са го подписали по взаимна воля, по предложение на дарителя, с оглед близките им
отношения. По делото ответното твърдение за близки отношения между страните по
атакувания договор не е подкрепено с доказателства, но дори и обаче страните по договора
за дарение да не са се намирали в особено близки отношения преди изповядване на
атакуваната сделка, от този факт не произтича автоматично извод за това, че единственият
мотив за сделката е заобикаляне на правилото на чл.33 от ЗС. Мотивът за дарственият акт не
е част от задължителното съдържание на договора за дарение, а съгласно чл.26 ал.2 изр.2
ЗЗД, основанието се предполага до доказване на противното, която презумпция не е оборена
от ищците в процеса. Предвид изложените съображения съдът приема, че събраните по
делото косвени доказателствени средства не обосновават необходимата за провеждане на
пълно доказване на ищцовото твърдение за относителна симулативност на атакувания
договор за дарение система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че
фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е
осъществил, предвид което предявеният иск по чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД за прогласяване
нищожността на атакувания договор за дарение като привиден, прикриващ договор за
покупко – продажба, е неоснователен и недоказан, не са установили при условията на пълно
и главно доказване, че действително желаната сделка между страните по атакувания договор
е продажба на имотите, а не дарение, поради което подлежи на отхвърляне.
Доколкото не се установява от ищците пълно и главно относителна симулативност на
атакувания договор за дарение от 11.11.2014г., то не е налице прикрито съглашение, по
което да се установяват действителните отношения между страните, поради което следва да
бъде отхвърлен и съединения с иска по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД иск по чл.17 ал.1 ЗЗД за
установяване на привидната симулация, като неоснователен и недоказан.
Предявените от ищците с ИМ четири обективно и субективно съединени
конститутивни искове за изкупуване по чл.33 ал.2 ЗС са при условията на евентуалност и
следва да бъдат разгледани, съобразно поставеното от ищците положително вътрешно –
процесуално условие - в случай, че бъде прогласена нищожността на договора за дарение
като привидна сделка и обявен за действителен прикрития договор за покупко – продажба,
12
което условие, с оглед отхвърлянето на главните иск по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и иск по чл.17
ал.1 ЗЗД, не се е сбъднало, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по
предявените като евентуални конститутивни искове по чл.33 ал.2 ЗС, а обжалваното
първоинстанционно решение, в частта, с която същите са разгледани и отхвърлени като
неоснователни и недоказани, без да се е било сбъднало положителното вътрешно –
процесуално условие, под което са предявени, се явява недопустимо и като такова в тази му
част следва да бъде обезсилено.
В обобщение, поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която са отхвърлени иска по чл.26 ал.2
пр.5 ЗЗД и иска по чл.17 ал.1 ЗЗД, следва да бъде потвърдено като правилно, респ.
въззивната жалба в тази част отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В частта, с която са разгледани от първостепенният съд и отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените като евентуални конститутивни искове по чл.33
ал.2 ЗС за изкупуване, при несбъдване на положителното вътрешно – процесуално условие,
под което са предявени, обжалваното първоинстанционно решение се явява недопустимо и
като такова следва да бъде обезсилено.
По разноските:
Изходът по главните искове, независимо от частичното обезсилване като
недопустимо на първоинстанционното решение в частта на евентуалните искове по чл.33
ал.2 ЗС, не налага преразглеждане на отговорността на страните за съдебни разноски за
първоинстанционното производство.
С оглед изхода по главните искове, на въззивника не се следват направените съдебни
разноски за въззивното производство.
Въззиваемите страни ЯНК. П. АНЧ. и Г.М. в хода на устните състезания пред
въззивния съд не претендират съдебни разноски за въззивното производство и съдът не
дължи произнасяне.
Въззиваемите страни Л. Н. АНЧ., М. К. АНЧ., Н. В. АНЧ., М. АНДР. ЯБ. и Ц. АНДР.
Т. не са сезирали съда с претенции за разноски за въззивното производство и съдът не
дължи произнасяне.
На въззиваемите страни Л. Н. АНЧ. и Н. В. АНЧ. е назначен особен представител по
делото – адв.В.Г. – ВТАК. От въззивниците е внесен по сметка на ВТОС депозит за адв.
възнаграждение на назначения особен представител на въззиваемите страни Л. Н. АНЧ. и Н.
В. АНЧ. в определения от въззивният съд размер от 300лв.
Въззивният съд счита, че не следва да се разпорежда изплащане на внесените от
въззивниците разноски за адвокатско възнаграждение на назначения особен представител на
въззиваемите страни Л. Н. АНЧ. и Н. В. АНЧ., доколкото не е постъпил от тях в срок, чрез
особения представител, писмен отговор на въззивната жалба, нито е осъществено от адв.В.Г.
- ВТАК процесуално представителство, защита и съдействие на въззиваемите страни в
13
рамките на проведеното открито СЗ във въззивното производство, като внесените разноски
подлежат на връщане на вносителите по тяхна молба след влизане в сила на решението в
тази му част, в която същото е с характер на определение.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд,
РЕШИ:
На основание чл.271 ал.1 ГПК ПОТВЪРЖДАВА Решение №260001/05.01.2021г.,
постановено по Гр.д.№3400/2019г. по описа на РС – Велико Търново, В ЧАСТТА , с
която са отхвърлени предявените от Р. К. АНЧ., с ЕГН **********, СН. М. М., с ЕГН
********** и М. М. АНЧ., с ЕГН **********, като наследници на Марин Илиев А., починал
на 12.01.2020г., против ЯНК. П. АНЧ., с ЕГН ********** и Г.М. Милкова, с ЕГН
**********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот от 11.11.2014г.,
обективиран в Нотариален акт №637, т.IV, рег.№3846, дело №294/2014г. на Диана Раднева,
нотариус с район на действие – Районен съд Велико Търново, като привиден – прикриващ
продажба, и иск с правно основание чл.17 ал.1 ЗЗД за установяване на привидна симулация
и обявяване за действителен прикритият договор за покупко – продажба, с който ЯНК. П.
АНЧ., с ЕГН **********, чрез пълномощника си Ангел Бойков Лалов, с ЕГН **********,
като продавач, продава на Г.М. Милкова, с ЕГН **********, 1/20 ид.част от недвижими
имоти, описани в Нотариален акт №637, т.IV, рег.№3846, дело №294/2014г. на Диана
Раднева, нотариус с район на действие – Районен съд Велико Търново, като неоснователни и
недоказани.
На основание чл.270 ал.3 ГПК ОБЕЗСИЛВА Решение №260001/05.01.2021г.,
постановено по Гр.д.№3400/2019г. по описа на РС – Велико Търново, В ЧАСТТА , с
която са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Р. К. АНЧ., с ЕГН
**********, СН. М. М., с ЕГН ********** и М. М. АНЧ., с ЕГН **********, като
наследници на Марин Илиев А., починал на 12.01.2020г., против Г.М. Милкова, с ЕГН
**********, ЯНК. П. АНЧ., с ЕГН **********, Л. Н. АНЧ., с ЕГН **********, М. К. АНЧ.,
с ЕГН **********, Г. К. Т., с ЕГН ********** и Н. В. АНЧ., с ЕГН **********, искове с
правно основание чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване идеалните части от правото на собственост
на ЯНК. П. АНЧ., с ЕГН **********, Л. Н. АНЧ., с ЕГН **********, М. К. АНЧ., с ЕГН
**********, Г. К. Т., с ЕГН ********** и Н. В. АНЧ., с ЕГН **********, върху подробно
описаните в диспозитива на първоинстанционното съдебно решение процесни недвижими
имоти в землището на с.Полски Сеновец, при условията, описани в НА за дарение на
недвижим имот №637, т.IV, рег.№3846, дело №294/2014г. на Диана Раднева, нотариус с
район на действие РС – Велико Търново, в НА за покупко – продажба №638, т.IV, рег.
№3850, дело №295/2014г. на Диана Раднева, нотариус с район на действие РС – Велико
Търново, в НА за покупко – продажба №695, т.IV, рег.№4253, дело №332/2014г. на Диана
Раднева, нотариус с район на действие – РС – Велико Търново, и в НА за покупко –
14
продажба №344, т.II, рег.№1752, дело №107/2015г. на Диана Раднева, нотариус с район на
действие – РС – Велико Търново, като НЕДОПУСТИМО, постановено при несбъдване
на положителното вътрешно – процесуално условие, под което са предявени обективно
и субективно съединените конститутивни искове за изкупуване по чл.33 ал.2 ЗС.
ДА НЕ СЕ ИЗПЛАЩА на назначения особен представител на въззиваемите страни
Л. Н. АНЧ. и Н. В. АНЧ. по В.гр.д.№292/2021г. по описа на ОС – Велико Търново - адв.В.Г.
– ВТАК адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на внесения
депозит от 300лв.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване
в частта, с която е обезсилено първоинстанционното такова, досежно предявените против
ЯНК. П. АНЧ. и Г.М. Милкова иск по чл.33 ал.2 ЗС с цена от 4500лв. и предявения против
Н. В. АНЧ. и Г.М. Милкова иск по чл.33 ал.2 ЗС с цена от 3240лв.
В останалата част решението подлежи на касационно обжалване от страните в
едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК,
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15