Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр. Перник, 01.08.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд- П.**, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Слава Г.
при съдебния секретар Е. В.**, като разгледа докладваното от съдия Слава Г. административно дело № 90 по описа за 2022 година на Административен съд- П.**, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „***“ с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. С.**, ул. „***“ 108, представлявано от М.Т.А. против Заповед № 121 от 27.01.2022 година, издадена от кмета на Община П.**, в частта, с която е наредено на собствениците на имоти в сграда: „Административна сграда /***/, с идентификатор *** по кадастрална карта на гр. П.**, с административен адрес: гр. П.**, пл. ***“ №, намиращ се в УПИ **, кв.1 по плана на гр. П.**, ЦГЧ да осигурят достъп до сградата на 28.01.2022г.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административно- производствените правила и в нарушение на материалния закон. Иска отмяна на заповедта.
В проведено съдебно заседание на 15 юли 2022 година, жалбоподателят редовно призован, за представител изпраща адвокат Радка Дамова. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като се отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна. Иска присъждане на съдебни разноски. В указания срок не депозира писмени бележки.
Ответникът по жалбата-Кмет на Община П.**, в съдебно заседание проведено на 15 юли 2022 година за представител изпраща старши юрисконсулт Д.Е., която моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без разглеждане жалбата като процесуално недопустима, алтернативно да се постанови решение, с което жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение, за което прилага и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Заинтересована страна – Областна администрация-П.** в проведеното на 15 юли 2022 година съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.
Административен съд–П.**, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Областен управител на област П.** сезира кмета на община П.**, с искане с вх. № 21/СЛУ-6400-3 от 27.01.2022 година, за предприемане на действия по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ отношение на административната сграда-***. В искането е посочено, че вследствие на земетресението през 2012г. сградата е с констатирани конструктивни дефекти и не е в състояние да поеме нови сеизмични въздействия, въпреки предприети частични действия по възстановяване. Посочва, че сградата не отговаря на изискванията, които са предвидени в нормативните актове.
Във връзка с така полученото искане, кметът на Община П.** е издал Заповед № 121 от 27.01.2022 година. С нея е назначил комисия, състояща се от специалисти и експерти, на които е разпоредено да извършат обстоен оглед на вида и състоянието на процесната сграда. В заповедта е посочена дата и час за огледа-28.01.2022 година от 10:00 часа. Със същата заповед е наредено на собствениците на сградата да осигурят достъп до нея и да представят необходимите строителни книжа и документи. Като собственици на сградата са посочени Община П.**, Областна администрация-П.** и ТО на НТС-П.**.
Връчването на заповедта е станало лично срещу подпис на определените експерти, и на съответните представители и собственици на обекти, намиращи се в процесната сграда, видно от представените чрез административната преписка писмени доказателства /лист 53, на гърба/.
В изпълнение на заповедта, назначената комисия на посочената дата и час е извършила оглед на сградата. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 1-21/СЛУ-9400-3 от 28.01.2022 година /лист 54/. До заинтересованите лица е изпратена и покана в 7-мо дневен срок да представят становища по констатациите и препоръките на комисията дадени с констативния протокол. След изтичане на срока и въз основа на констатациите, отразени в констативния протокол, Кмета на община П.** издава Заповед № 370 от 11.03.2022 година, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 195, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 във вр. с чл. 196, ал. 3 и ал. 7 от Закона за устройство на територията разпорежда на собствениците в три месечен срок да представят за одобрение проект, който да допълни действащия проект за реконструкция и укрепване на административната сграда и в шест месечен срок, от одобряването на проекта по т. 1 да се извършат необходимите строително-монтажни работи, предвидени в одобрения проект /лист 59/.
По делото като доказателства са приети Нотариален акт № **, том I, № 5308, дело № ** от 2000 година за поправка на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот; Нотариален акт № ***, том**, дело № ***/1992 година; Акт № *** за общинска собственост, Акт № *** за частна държавна собственост; Акт № *** за поправка на Акт за частна държавна собственост № ***/ 29.03.2001 година; Договор за управление и стопанисване на недвижим имот от 01.11.2021 година, сключен между Сдружение „***“, в качеството на възложител и Сдружение „Териториална организация на научно-техническите съюзи“, в качеството на изпълнител.
Предмет на настоящата проверка за законосъобразност е
Заповед № 121 от 27.01.2022 година на кмета на Община П.**, в частта, с която е
разпоредено на собствениците на обекти/имоти в сградата да осигурят достъп до
„Административна сграда“ /***/, с
идентификатор *** по КККР на гр. П.**, съгласно определение № 5135 от
31.05.2022г., на състав при ВАС, постановено по АД № 4464/2022г.
Горната фактическа обстановка се установи въз основа на документите от административната преписка, които са приети като годни доказателства по делото.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд-П.**, като извърши по реда на чл.168,ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. В заповедта като адресат не е посочен настоящият жалбоподателя, но същият се явява активно легитимиран да депозира жалба срещу процесната заповед, тъй като се легитимира за собственик по силата на Нотариален акт № **, том I, по дело № **/ 1992 година и Нотариален акт № **, том I, дело № ** от 2000 година, на конкретно посочени обекти в процесната сграда, а именно: етаж ІХ и етаж Х, при конкретно посочени граници.
В съдебната практика се прави разграничение между липсата на формален адресат на акта и липсата на засегнато от акта лице. В настоящият случай като адресат на акта в качеството му на собственик е посочено Териториално отделение на Научно техническите съюзи-П.**. От тази гледна точка има неправилно посочване на адресата, но от друга страна по един категоричен начин може да се направи извод, че макар изрично настоящият жалбоподател да не е посочен като адресат на акта, същият се явява засегнато от акта лице. От доказателствата по делото се установява, че именно жалбоподателят е собственик на обект, намиращ се в процесната сграда. Въз основа на това се приема, че настоящият жалбоподател, в качеството му на собственик на част от имота се явява лице с правен интерес, което има право да подаде жалба срещу процесната заповед. С оглед на това и като се взе предвид, че жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което е засегнато от акта и жалбата е насочена е към акт, които подлежи на обжалване се приема, че същата е процесуално допустима.
Настоящия състав не споделя тезата на ответника за
оставяне без разглеждане на жалбата и за прекратяване на съдебното
производство. Доколкото се оспорва индивидуален административен акт върху
същият следва да бъде осъществена съдебна проверка за неговата
законосъобразност. Изпълнението на
заповедта, не представлява пречка и не прегражда съдебното производство.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината издава заповеди от вида на процесната, т.е. заповедта като издадена именно от кмета на общината е издадена от компетентен орган, поради което настоящият съдебен състав не констатира да са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
С оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ, доколкото в приложимия специален закон липсват конкретни изисквания към формата и съдържанието на акта, следва да се приложат изискванията на чл. 59 от АПК. В случая заповедта е издадена в предписаната от закона форма, включително са спазени и изискуемите от законодателя реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Следователно не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
Не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. Аргументите на жалбоподателя в тази връзка не се споделят. От доказателствата по делото се установява, че с Договор от 01.11.2021 година /лист 36/, сключен между Сдружение „***“, в качеството на възложител и Сдружение „Териториална организация на научно-техническите съюзи /ТО на НТС-П.**/, в качеството на изпълнител, страните са се договорили ТО на НТС-П.** да управлява и стопанисва недвижим имот, находящ се в гр. П.**, ІХ и Х-ти етаж и таванско помещение от сграда, находяща се в ***, съгласно посочените по-горе нотариални актове. По силата на този договор, съгласно т. 2 на чл. 4 „Права и задължения на изпълнител“ страните са договорили, че изпълнителят представлява възложителя пред държавни и общински органи, пред всички съдебни, финансови, банкови и други юридически и физически лица по всички въпроси, засягащи управляваната и стопанисваната от него собственост, като последният се задължава своевременно да уведомява и защитава интересите на федерацията. Договорът е сключен като срочен, за периода от 01.11.2021 година до 30.10.2025 година, т.е. към момента на издаване на заповедта, посочения договор е действащ и поражда съответните права и задължения за страните по него. В Заповед № 121, издадена на 27.01.2022 година от кмета на Община П.** действително е посочена териториалната организация на Научно техническите съюзи като собственик и видно от приложените доказателства същата е връчена лично на лицето Людмил Николов Тасков, представител на ТО на НТС-П.**, респ. представител на изпълнителя, за което лице са породени задължения и права, свързани с управлението и стопанисването на недвижимия имот, в това число както се посочи и по-горе да представлява възложителя пред държавни и общински органи. Същото това лице е и член на управителния съвет на дружеството жалбоподател, видно от направена проверка по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. От друга страна това териториално отделение, по силата на договора се явява и обитател на предоставеното за управление имущество, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора и като такъв е имало задължение да осигури достъп за оглед. На датата на огледа, видно от констативния протокол е присъствал Людмил Тасков, който следва да се приеме, че е осигурил достъп за оглед. Същият, съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ не е бил лишен от възможността да бъде изслушан от назначената от кмета на община П.** комисия, а и му е предоставена възможност да изрази писмено становище по констациите, в разумен срок. Същият не е заявил и искания за представяне на документи, респ. искане за удължаване на срок за представяне на строителни книжа и документи. С оглед на изложеното се приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото разпоредените със заповедта действия са надлежно упражнени от страна на изпълнителя, чийто задължения са съсредоточени именно в управление и стопанисване на процесния имот. Поради това се приема, че не са нарушени правата на жалбоподателя да присъства и да защити правата си по време на огледа доколкото същите са упражнени в пълен обем от лицето упражняващо управление и стопанисване на имота от една страна, а от друга обитател на същия имот. Въз основа на изложеното съдът не констатира да е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби следва да се отбележи следното:
Заповедта е издадена на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината. Нормата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ не е свързана със съгласие за осигуряване на достъп, а е изпълнение на задължението от страна на собственик, респективно обитател на съответния имот, в който е предвидено да се извършват съответните контролни действия. В случая е разпореден оглед за установяване на състоянието на административната сграда, което по своята същност е проучвателна, контролна дейност. Разпоредбата, като правоограничаваща собственици и обитатели чрез вменяване на задължения за осигуряване на достъп, е от категорията на тези, които по силата на закона задължава субекта за определено поведение. В този смисъл принудителното осигуряване на достъп до чужд имот следва да се приема като крайна мярка на ограничаване вещното право на собственост да се ползва имота по предназначение и в пълен обем, за определен времеви период.
Според константата съдебна практика под „достъп“, „свободен достъп“, понятия, които са вложени в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, се отъждествява с правото да се ползва за определен период от време чуждия имот за постигане на целите, които са визирани в чл. 194, ал. 1 от ЗУТ. Този достъп следва да е определен в конкретни параметри, като не само времево, а и в пространството, а това значи, че в заповедта следва да бъде посочено времето на извършване на огледа, в това число датата и часа на извършване на същия, а така също и мястото. Всичко това е надлежно отразено в заповедта, тъй като в нея е посочено: време на извършване на оглед на сградата - 28.01.2022 от 10:00 часа, а също така е посочен и адресът, на който комисията е следвало да извърши въпросните действия.
На следващо място, ще се отбележи и че в случая основната цел на провеждане на процедурата по чл. 194 ЗУТ е да бъде осигурен достъп, за да може назначената от кмета на община П.** комисия да се снабди с необходимата информация, въз основа на която по-късно да се направи извод, дали са налице основания, които да мотивират издаването на заповед на основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ или не. От представените по делото писмени доказателства е доказано, че достъпът на конкретната дата и час е осъществен, т.е. заповедта е изпълнена, за което и е налице съставен Констативен протокол № 1-21/ СЛУ-9400-3. Впоследствие на основание чл. 195 във вр. с чл. 196 от ЗУТ е издадена Заповед № 370 от 11.03.2021 година на кмета на Община П.**, с която е разпоредено на собствениците на сградата да извършат конкретни действия. Тази заповед не е влязла в сила към настоящия момент. Въз основа на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е в съответствие с материалноправните разпоредби и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури достъп до чужд имот за съответното мероприятие по устройство на територията, поради което и не са налице основания по чл. 146, т. 5 от АПК.
Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената жалба срещу него е неоснователна и ще се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Същите са своевременно заявени и придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представляват искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „***“, представлявано от М.Т.А. против Заповед № 121 от 27.01.2022 година, издадена от кмета на Община П.**, в частта, с която е наредено на собствениците на имоти в сграда: „Административна сграда /***/, с идентификатор *** по кадастрална карта на гр. П.**, с административен адрес: гр. П.**, пл. „***“ №, намиращ се в УПИ **, кв. 1 по плана на гр. П.**, ЦГЧ да осигурят достъп до сградата.
ОСЪЖДА „***“, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.**, ул. „***, представлявано от М.Т.А. ***да заплати на Община Перник, със седалище гр. П.**, пл. „*** съдебни разноски в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: /п/