№ 3359
гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100505200 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20077941 от 04.02.2023 г. по гр.д. № 71514/2019 г.
Софийски районен съд, 73 състав осъдил СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ да заплати на И. М. Ш., ЕГН **********, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата 2 447.27 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.12.2016 г. -
30.11.2019 г., заедно със законната лихва от 09.12.2019 г. до погасяване на
задължението, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 248.40 лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР в периода 01.01.2017 г. - 09.12.2019 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 500 лв. – разноски по делото,
а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – да заплати по сметка на СРС сумите 147.89
лв. – държавна такса, и 300 лв. – разноски за възнаграждение на вещо лице.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, който го обжалва изцяло с
оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. Не била налице празнота в специалния ЗМВР и не било
1
допустимо прилагане по аналогия на нормите от общото трудово
законодателство, в частност тези на НСОРЗ. Отчитането и заплащането на
нощния труд за служителите на МВР намирало правната си регламентация в
чл. 179, ал. 1 и ал. 2 и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 ЗМВР и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., а неговият размер се определял със заповед на министъра на
вътрешните работи. Той бил с часова норма 8 часа, а не 7 часа, както било
предвидено в чл. 140 КТ. Приложимият специален подзаконов нормативен акт
не предвиждал изрично превръщане на нощните часове в дневни по специален
коефициент, тъй като в ЗМВР била уредена еднаква продължителност на
работното време през деня и през нощта при работа на смени, поради което
този коефициент би следвало да e 1 и да не доведе до промяна в
продължителността на положения труд. По делото не се установявало през
исковия период ищецът да е работил на смени, които да надвишават
установената нормална продължителност от 8 часа за всеки 24-часов период,
поради което не бил налице извънреден труд. Моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове. Съображения излага в писмени бележки от 29.04.2025 г.
Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна И. М. Ш. не е депозирал отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го
намира за неправилно по следните съображения:
С исковата молба, и след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК,
2
първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове – с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР (в редакция ДВ бр. 81/2016 г.) за сумата 2 447.27 лв. – главница,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд въз основа на
превръщане на нощните часове в дневни за 247 часа за периода 01.12.2016 г. –
30.11.2019 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 248.40 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху това
възнаграждение за периода от падежа на всяко вземане до 01.12.2019 г.
включително.
По делото се установява, че в периода 07.06.2017 г. – 30.11.2019 г.
страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по което
ищецът е изпълнявал длъжността „командир на отделение“ в група „Охрана
на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 07 РУ на СДВР.
Не е било спорно, че ищецът е полагал труд на 24-часов режим на работа, като
работното време е било изчислявано сумирано за тримесечен период. От
приетото и неоспорено заключение на ССЕ се установява, че в периода
07.06.2017 г. – 30.11.2019 г. ищецът е отработил 1 564 нощни часове, които,
преобразувани с коефициент 1.143, са 1 787.652 часа.
Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) и в частност чл. 9, ал. 2 от
същата наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Съгласно ЗМВР в относимата му за спора редакция, брутното месечно
трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения – чл. 176
ЗМВР. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22.00 ч. до 6.00 ч. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1; Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12
3
или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр.
1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период
е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните
работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм. с ДВ бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от
10.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че за държавните
служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00
ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, а в чл. 31 - че отработеното време между 22.00 ч. и
06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В
наредбата липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен.
На спорния между страните въпрос е даден отговор със задължителното
за приложение от съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по
тълк. д. № 1/2020 г., ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане
на положените часове нощен труд от служители на Министерство на
вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В
мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че продължителността на
работното време на служителите в МВР е уредена императивно в специалната
разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и тя е 8 часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта.
4
По-голямата продължителност на работното време на нощния труд за
служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР,
регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР, касаещи защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението. В този смисъл е и практиката на СЕС (дело С-262/20), която
допуска определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел, каквато несъмнено представлява
описаната в чл. 2, ал. 1 ЗМВР защита на населението и националната
сигурност.
От изложеното е видно, че ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, а различна от
общото трудово законодателство уредба на същата, която не налага прилагане
по аналогия на КТ и НСОРЗ. На основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за нощен труд на
служителите в МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед. В действалата в процесния
период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (отм. с ДВ бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.)
липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но тази липса е обяснима с
волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни
часове в дневни, поради което и в настоящия случай не е налице основание за
превръщане на положения от ищеца нощен труд от 1 564 часа в дневен от
1 787.652 часа.
Тези изводи съответстват на правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС.
С решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 е прието, че Директива
2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между
5
нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност
на труда през деня, като е необходимо за полагащите труд през нощта да бъдат
предвидени други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които
позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Като извод
съдът е приел, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за
работниците в публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерно на тази цел. При разработването и
приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за
спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите
пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд
от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал.
1, т. 1 ЗМВР), по-голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР),
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл. 234, ал. 1
ЗМВР), по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал.
5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и
по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал. 2 КСО),
пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др.
Не е налице противоречие и с определение на СЕС от 29.07.2024 г. по
дело С-435/23, което потвърждава направеното вече тълкуване на правото на
ЕС с решението по дело С-262/20 относно допустимостта на разликата в
третирането, когато тя се основава на разумен и обективен критерий. В
мотивите си СЕС посочва, че преценката дали разликата в третирането е
основана на допустима от закона цел е правомощие на националния съд на
държавата членка, а по отношение на този въпрос е налице задължително за
българските съдилища тълкувателно решение, което не противоречи на
разпоредби от първичното и вторичното право на ЕС. Следва да се посочи и
че служителите в МВР, полагащи нощен труд, не са дискриминирани спрямо
останалите служители от тяхната категория, неполагащи нощен труд,
6
доколкото първите получават допълнително възнаграждение за нощен труд,
определено за процесния период със заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и
заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи. По
силата на тези заповеди за всеки отработен час през нощта или за част от него
между 22:00 часа и 06:00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева на час, т.е.
не е налице неравно третиране между двете категории служители, доколкото
полагащите нощен труд получават компенсация за тази по-тежка форма на
труд под формата на възнаграждение в увеличен размер.
По изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че
нормалната продължителност на нощния и дневния труд за служителите в
системата на МВР е еднаква – 8 часа, поради което не е налице основание за
преобразуване на положените часове нощен труд, а нормата на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ е неприложима. Предявеният главен иск е неоснователен, съответно
неоснователен е и акцесорният иск за лихви за забава.
Крайните изводи на двете инстанции са противоположни, поради което
атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо това
въззивният съд постанови друго, с което исковете се отхвърлят. На основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, което по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът
определя на 100 лв.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззивника, който е претендирал и юрисконсултско
възнаграждение. Доказано направените разноски са в размер на 73.94 лв. –
държавна такса, а по посочения по-горе ред съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20077941 от 04.02.2023 г., постановено по
гр.д. № 71514/2019 г. на Софийски районен съд, 73 състав, и вместо това
7
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. М. Ш., ЕГН **********, гр. Перник, ул.
****, срещу СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, гр.
София, ул. „Антим І“ № 5, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (в редакция ДВ бр. 81/2016 г.) за сумата 2 447.27 лв. –
главница, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд въз
основа на превръщане на нощните часове в дневни за 247 часа за периода
01.12.2016 г. – 30.11.2019 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
248.40 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху това възнаграждение за периода от падежа на всяко вземане, считано от
01.10.2017 г. до 01.12.2019 г. включително, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. М. Ш., ЕГН **********, гр. Перник, ул. ****, да заплати
на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, гр. София, ул.
„Антим І“ № 5, на основание чл. 78 ГПК сумата 100 лв., представляваща
разноски за първоинстанционното производство, и сумата 173.94 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8