№ 15009
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110173557 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно съединени искове – установителен иск с правна
квалификация чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ за прогласяване на недействителността на клаузата на
чл. 2.1 от допълнително споразумение № 2 от 27.06.2024г., в сила от 01.07.2024г. към трудов
договор № 450 от 06.10.2003г., конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед
№ 76 от 10.10.2024г., с която трудовият й договор е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ,
конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Отговорник смяна“ и осъдителен иск с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 18720 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие
незаконното уволнение, за периода от 15.10.2024г. до 15.07.2025г.
Ищецът А. И. К. твърди, че по силата на трудов договор № 450 от 06.10.2003г.
заемала при ответника длъжността „Оператор бутилиране“. Със споразумение № 2 от
01.07.2024г. страните се съгласили за изменение на длъжността и мястото в
организационната структура на ответника, по силата на което ищцата преминала на
длъжността „Отговорник смяна“ при ответника. С посоченото споразумение (чл. 2.1) бил
уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя, а в чл. 2.2. от договора било
уговорено, че при неуспешно преминаване на изпитателния срок, служителят ще премине на
старата си позиция „Оператор бутилиране“. Твърди, че длъжностната характеристика за
новата длъжност не била подписа от страните по трудовото правоотношение, нито била
датирана. Със заповед № 76 от 10.10.2024г. трудовото правоотношение на ищцата било
прекратено, считано от 15.10.2024г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ преди изтичане на срока за
изпитване, но работодателят не спазил чл. 2.2. от споразумението относно преминаването на
ищцата на старата й длъжност „Оператор бутилиране“. Ищцата поддържа, че уволнението е
било мотивирано от несъгласието й и изразеното становище за нарушаване на графиците на
работа, нарушение на междудневната почивка и повече от 300 часа положен извънреден труд
без нейно съгласие. За това била сезирана и „Инспекцията по труда“ с подаден от ищцата
сигнал № 24136181 от 25.11.2024г. Ищцата оспорва клаузата на чл. 2.1 от допълнителното
1
споразумение от 01.07.2024г., предвиждаща срок за изпитване в полза на работодателя, като
счита, че същата е недействителна, тъй като е включена след приемането й на работа и
изпълнение на трудовите й задължения повече от 20 години при същия работодател за
длъжност със същото съществено съдържание, каквото е имала и предходно заеманата
длъжност при ответника. Счита, че клауза за срок за изпитване, включена за първи път при
преназначаването е недопустимо, а освен това представлява заобикаляне на закона, действие
с което работодателя е целял прекратяването на трудовия договор по облекчен ред, не по
причини, свързан с изпълняваната длъжност. Това личало и от основните трудови функции
на длъжността „Оператор бутилиране“ и „Отговорник смяна“, които се припокривали, като
втората включвали в обема си трудовите задължения на първата и отделно допълнителни
отчетнически и ръководни функции. Същите били и в един отдел от структурата на
работодателя, като годността на ищцата да изпълнява длъжността била изпитана още при
сключване на трудовия договор на 06.10.2003г. Работодателят не провел и обещаното
въвеждащо обучение за новата длъжност, което било аргумент в подкрепа на поддържаното,
че същият е третирал двете длъжности като еднакви. С оглед изложеното моли съдът да
прогласи недействителността на клаузата по чл. 2.1. от споразумение от 01.07.2024г. поради
противоречие на закона (чл. 70, ал. 5 КТ) и поради неговото заобикаляне по гореизложените
причини, както и да приеме за незаконно и да отмени уволнението, извършено със заповед
№ 76 от 10.10.2024г. Като отделно основание за незаконността на уволнението поддържа и
неспазването от страна на работодателя на предвиденото в чл. 2.2. от споразумението от
01.07.2024г. задължение при неуспешно преминаване на изпитателния срок да възстанови
ищцата на заеманата до уволнението длъжност „Оператор бутилиране“. Моли да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Отговорник смяна“. Твърди, че
вследствие на незаконното уволнение е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи
вследствие неполучаване на уговореното месечно брутно възнаграждение, с оглед на което
претендира ответникът да й заплати обезщетение в размер на 18720 лв. за периода от
15.10.2024г. до 15.07.2025г., като твърди, че по силата на действащ към датата на
уволнението колективен трудов договор в предприятието срокът на дължимото обезщетение
поради оставане без работа вследствие на незаконното уволнение е уговорен на 8 месеца, а
последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец
се равнява на сумата от 2340 лв. Претендира и разноски за производството.
Ответникът „Карлсберг България“ АД е депозирал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК, с който е оспорил предявените искове. Посочва, че между страните
първоначално е бил сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ с №
116 от 16.01.2003г. на длъжността „Оператор АЛБП“, който е изменен с допълнително
споразумение № 450 от 06.10.2003г., с което е увеличено трудовото й възнаграждение, а с
допълнително споразумение № 64 от 14.01.2004г. трудовото правоотношение е изменено в
такова за неопределен срок. Със следващо допълнително споразумение № 1275 от
29.09.2004г. страните се съгласили да изменят наименованието на длъжността от „Оператор
АЛБП“ в „Оператор бутилиране“, която длъжност ищцата е заемала до 30.06.2024г. с
трудови функции, определени в длъжностна характеристика от 01.01.2010г., връчена на
ищцата за подпис на 22.12.2009г. С допълнително споразумение от 27.06.2024г. ищцата била
преназначена на от длъжност „Оператор бутилиране“ на длъжност „Отговорник смяна“, за
която нова длъжност бил включен срок за изпитване в полза на работодателя. Трудовите
задължения за новата длъжност били определени в длъжностна характеристика, която
ответникът счита, че е стигнала до знанието на ищцата, щом същата я представя като
доказателство с исковата молба. Ответникът-работодател счита, че законосъобразно е
упражнил правото си да прекрати трудовия договор преди изтичане на срока за изпитване,
тъй като не е нарушена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ поради факта, че до подписване на
допълнителното споразумение от 27.06.2024г. не е имало предходна клауза за изпитване, а
такава е включена едва в допълнително споразумение № 2 от 27.06.2024г. и то за новата
длъжност „Отговорник смяна“, възложена на ищцата за изпълнение. Поддържа, че законът
не въвежда ограничение за момента за включване на клауза за изпитване в трудов договор, а
качествата на ищцата за изпълнение на предходната длъжност „Оператор бутилиране“ са
неотносими към оценката на нейните качества и умения да се справя с новата длъжност
„Отговорник смяна“. С оглед еднократния характер на клаузата за изпитване счита за
ирелевантен въпросът дали е налице сходство между двете заемани при ответника от
2
ищцата длъжности, но в случай че същите бъдат изследвани поддържа и че двете длъжности
не са еднакви по обем и характер на трудовите задължения, като длъжността „Отговорник
смяна“ включва две нови групи съществени задължения, каквито са отчетническите и
ръководни функции. Ответникът счита и че клаузата на чл. 2.1 от допълнителното
споразумение от 27.06.2024г. не е недействителна и поради заобикаляне на закона, тъй като
с включването й в споразумението работодателя не е преследвал забранен или непозволен
от закона резултат, а е било единствено с цел проверка годността на ищцата за длъжността
„Отговорник смяна“. Оспорва действителността на клаузата на чл. 2.2 от допълнителното
споразумение, с което страните са постигнали съгласие при неуспешно преминаване на
изпитателния срок да възстанови ищцата на заеманата до уволнението длъжност „Оператор
бутилиране“ поради противоречие със закона, а именно опит да се уговори основание за
прекратяване на трудовия договор, извън изчерпателно посочените в КТ или специален
закон основания, както и поради противоречие на чл. 71 КТ поради уреждане на трета,
различна възможност от предвидените в тази разпоредба – прекратяване на трудовото
правоотношение в срока за изпитване или сключване на окончателен трудов договор. Поради
изложеното ответникът намира, че като е имал право да прекрати трудовия договор преди
изтичане на срока за изпитване без предизвестие, законосъобразно е упражнил това свое
право, с оглед на което предявеният иск за отмяна на уволнението и обусловените от същия
искове за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение са
неоснователни и следва да се отхвърлят. Независимо от изложеното искът за заплащане на
обезщетение за оставане без работа се оспорва и по основание и размер поради липса на
доказателства за оставане на ищцата без работа за пълния 8-месечен срок, предвиден в
колективния трудов договор. Ответникът не оспорва, че размерът на последното получено от
ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението се
равнява на сумата от 2340 лв. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ, с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правна квалификация – чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи съществуването на трудово
правоотношение с ответника със съответните изменения, което е било прекратено с
процесната заповед на посоченото основание, както и че е останал без работа за съответния
период, наличието на сключен колективен трудов договор, действащ в предприятието към
датата на уволнението, установяващ максимален период от 8 месеца на обезщетението по
чл. 225, ал. 1 КТ, съответно размера на последното получено брутното трудово
възнаграждение преди уволнението, както и твърдените основания за нищожност на
клаузата на чл. 2.1 от допълнителното споразумение от 27.06.2024г., в сила от 01.07.2024г. и
по-специално за нейното повторно уговаряне за една и съща работа, както и да е включена в
договора с единствената цел да се прекрати трудовото правоотношение на ищцата по
облекчен ред, а уволнението да е извършено при злоупотреба с право по причини, свързани с
несъгласието на ищцата и изразеното становище за нарушаване на графиците на работа,
нарушение на междудневната почивка и повече от 300 часа положен извънреден труд без
нейно съгласие.
В тежест на ответника е да докаже твърдяното основание за недействителност на
клаузата на чл. 2.2 от допълнителното споразумение от 27.06.2024г., в сила от 01.07.2024г.,
както и законността на извършеното уволнение – че е извършено в уговорения между
страните срок за изпитване.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и неподлежащи
на доказване са обявени обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Оператор
бутилиране“, както и че с допълнителното споразумение от 27.06.2024г., в сила от
01.07.2024г, същата е преназначена на длъжност „Отговорник смяна“ с уговорен срок за
изпитване в полза на работодателя от шест месеца, предвиден в клаузата на чл. 2.1 от
споразумението, че страните са уговорили в чл. 2.2 от споразумението, че при неуспешно
3
преминаване на изпитателния срок ищцата ще премине на заеманата преди това длъжност
„Оператор бутилиране“, че с процесната заповед № 76/10.10.2024г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл. 71, ал. 1 КТ, че в предприятието на ответника
към датата на уволнението е действал колективен трудов договор, установяващ максимален
период от 8 месеца на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, както и че размерът на последното
получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди
уволнението се равнява на сумата от 2340 лв.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че трудовото
правоотношение между страните е възникнало (при отчитане запазване на трудовото
правоотношение при промяна на работодателя по чл. 123 КТ) по силата на срочен трудов
договор № 116 от 16.01.2003г., с който ищцата е била назначена на длъжност „оператор
АЛБП“ и е претърпяло следните изменения: с допълнително споразумение № 450 от
06.10.2003г. е изменен размера на основното месечно възнаграждение на ищцата, с
допълнително споразумение № 64 от 14.01.2004г. трудовият договор е трансформиран от
срочен в такъв за неопределено време, с допълнително споразумение № 1275 от 29.09.2004г.
и изменено наименованието на длъжността, заемана от ищцата при ответника на длъжност
„оператор бутилиране“. В посочения трудов договор и обсъдените негови изменения не е
била предвиждана клауза за изпитване в полза на която и да е от страните за съответната
длъжност „Оператор бутилиране“.
Съгласно представената по делото длъжностна характеристика на длъжността
„оператор бутилиране“, в сила от 01.01.2010г., надлежно връчена на ищцата, на 22.12.2009г.,
основната цел на длъжността е работа с технологичното оборудване с цел навременно
осигуряване на необходимото количество качествен готов продукт, а основните задължения
на заемащия длъжността са свързани с подготовка на машините за работа в съответствие с
технологичните инструкции, със следене на техническите параметри на оборудването за
осигуряване на нормално функциониране на поточните линии и протичане на
производствения процес, записване стойностите на следените параметри на машините,
своевременното им зареждане с необходимите материали, при смяна на асортимента –
подменяне на съответните сменни части, почистване, поддръжка и периодични прегледи на
технологичното оборудване.
Представени и приети по делото са и формуляри за целеполагане за 2023г. и 2024г.,
съгласно които ищцата е получила от работодателя положителни оценки за работата си на
длъжността „Оператор бутилиране“ за съответните периоди.
С допълнително споразумение № 2 към трудов договор № 450/06.10.2003г. от
27.06.2024г., връчено на ищцата срещу подпис на 04.07.2024г., страните са се уговорили, че
считано от 01.07.2024г. се изменя заеманата от ищцата длъжност и мястото й в
организационната структура на работодателя, съгласно което ищцата е преминала на
длъжност „Отговорник смяна“ при ответника, при директно отчитане на „Супервайзор
бутилиране“. В чл. 2.1. от това допълнително споразумение е посочено, че страните се
споразумяват, че служителят се назначава със срок на изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя. В чл. 2.2 е уговорено, че при неуспешно преминаване на изпитателния срок,
служителят ще премине на старата си позиция „Оператор бутилиране“, а съгласно чл. 2.3
трудовият договор може да бъде прекратен от всяка от страните с двумесечно писмено
предизвестие. С обсъжданото споразумение е променен и размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата, а останалите условия на трудовия договор са останали
непроменени.
По делото е представена от ищцата неподписана от нея, но одобрена от работодателя,
длъжностна характеристика за длъжността „Отговорник смяна“, съгласно която основните
цели на тази длъжност са свързани с управление на производствения процес, екипа
оператори, както и работа с технологичното оборудване на сменна база с цел навременно
осигуряване на необходимото количество качествен готов продукт. Доколкото длъжностната
характеристика се намира в държане на ищцата и същата я представя по делото, съдът
намира, че ищцата е била запозната със съдържанието й, независимо от липсата на
удостоверяване на този факт върху документа. При преглед на основните задължения и
отговорности за длъжността се установява, че присъщи за тази длъжност са предимно
организационни, контролни и отчетнически дейности в работния процес и ръководене на
4
екипа оператори на машините, наред с проследяване дейността на машините и
подготовката им за работа – ищцата е следвало да отговаря за качеството на продукцията,
контрола разходването на суровини и материали, спазване на трудовата и технологична
дисциплина, Правилника за вътрешния трудов ред и инструкциите за безопасна работа,
въвеждане данни в SAP и митническите системи, попълване на оперативните документи по
производствения процес, уведомява за възникнали аварии.
Не е спорно и се установява, че с приетата като доказателство по делото Заповед № 76
от 10.10.2024г. трудовото правоотношение на ищцата на длъжност „Отговорник смяна“ е
прекратено на основанието по чл. 71, ал. 1 КТ, в срока на уговореното 6-месечно
предизвестие. Посочената заповед е връчена на ищцата при отказ, което е удостоверено с
подписите на двама свидетели.
Не е спорно между страните и че след прекратяване на трудовото правоотношение
ищцата е подала сигнал до ИА „ГИТ“ за извършени нарушения на трудовото
законодателство от страната на ответника, като след извършена проверка, при която са
установени нарушения при отчитане на работното време и нормалната му продължителност,
на работодателя са наложени принудителни административни мерки, които са изпълнени в
дадения срок (факт, който е отделен за безспорен между страните с протоколно определение
от 26.06.2025г.).
Установява се от приетата по делото справка от ТД-София, НАП, че трудовото
правоотношение на ищцата с ответника, възникнало на 16.01.2003г. (при отчитане запазване
на трудовото правоотношение при промяна на работодателя по чл. 123 КТ) е прекратено на
15.10.2024г.
Не е спорно между страните и се установява от приетия колективен трудов договор,
действал в предприятието на ответника през 2024г., че е уговорено при незаконно уволнение
работникът или служителят, останал без работа и/или работил на по-ниско платена работа,
да има право на разликата в заплатите за периода, през който е останал без работа и/или е
работил на по-ниско платена работа, но за не повече от 8 месеца (чл. 49, ал. 4 от КТД).
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ Когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа
може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е
определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец. Такъв
договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали
работата е подходяща за него. Законът въвежда и императивното ограничение, предвидено в
разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, съгласно което за една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване
може да се сключва само веднъж.
В случая с разпоредбата на чл. 2.1 от допълнително споразумение № 2 към трудов
договор № 450/06.10.2003г. от 27.06.2024г. е уговорен срок за изпитване в полза на
работодателя за новозаетата от ищцата, считано от 01.07.2024г., длъжност „Отговорник
смяна“. Посочената длъжност, за разлика от заеманата от ищцата преди сключване на това
допълнително споразумение длъжност „Оператор бутилиране“, се отличава значително, тъй
като според основните задължения, разписани в одобрените от работодателя длъжностни
характеристики за длъжността „Оператор бутилиране“ са присъщи основно изпълнителски в
рамките на работния процес функции, а за длъжността „Отговорник смяна“ –
организационни, управленски и отчетнически функции. Касае се за нова, различна по
характер от преди това заеманата от ищцата длъжност, която макар и да съдържа някои от
трудовите задължения на длъжността „Оператор бутилиране“, има качествено различни
функции, които дефинират длъжността „Отговорник смяна“ като ръководна и отчетническа.
В този смисъл уговарянето на клауза за изпитване не е противно на закона, тъй като
обстоятелството, че ищцата се е справяла много добре и продължително време с
предходната си длъжност „Оператор бутилиране“ не възпрепятства възможността на
работодателя да провери годността й да се справя с новозаетата длъжност „Отговорник
смяна“, която както беше изяснено, е качествено различна по характеристики. В този смисъл
не е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 70, ал. 5 КТ за сключване на
5
договор със срок за изпитване повече от веднъж за една и съща длъжност, доколкото се
установи, че двете длъжности са различни. Нещо повече, дори да се приеме, че двете
длъжности съвпадат в основните си характеристики, не се установи по делото преди
сключване на споразумението от 27.06.2024г. между страните да е уговарян друг срок за
изпитване за която и да е от предходно заеманите от ищцата длъжности. Не се касае и за
заобикаляне на закона и недобросъвестно упражняване на работодателски права, каквото би
се явило уговаряне на срок за изпитване за длъжност, която по основните си характеристики
си е идентична с предходно заемана, след продължителен период от време, през който
работодателя би следвало да се е уверил в годността на служителя да се справя с работата.
Напротив, установи се, че до сключване на допълнителното споразумение 2 от 27.06.2024г.
ищцата никога не е заемала при работодателя ръководна и/или отчетническа длъжност, по
която последният да е проверявал качествата й да изпълнява работата. Клаузата за срок за
изпитване по чл. 2.1 от допълнителното споразумение е сключена в момента на
преназначаване на ръководната длъжност за първи път, поради което и същата не е
недействителна на твърдените от ищеца основания – поради противоречие със закона и по-
специално на правилото, предвидено с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ и поради
заобикаляне на закона – значително време след като работодателя се е уверил в годността на
служителя да изпълнява възложената работа. Не се доказа и посочената клауза да е израз на
злоупотреба с право от страна на работодателя, а именно включването й в допълнителното
споразумение да е направено с единствената цел да се прекрати трудовият договор на
ищцата по облекчен ред – в този смисъл не се събраха никакви доказателства за твърденията
на ищцата същата да се е противопоставяла преди сключване на споразумението и
прекратяване на трудовия договор на въведената от работодателя организация и отчитане на
работното време, полагане на труд с по-висока от нормираната продължителност, а още по-
малко това да е мотивирало ответникът да включи тази клауза, респ. да прекрати трудовото
правоотношение. Напротив, работодателят е гласувал по-голямо доверие на ищцата, като я е
назначил на ръководна и отчетническа длъжност, уговарянето на срок за изпитване за която е
законосъобразно и е израз на постигнато съгласие между двете страни по трудовия договор.
С оглед изложеното искът по чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ за прогласяване
недействителността на клаузата на чл. 2.1. от допълнително споразумение № 2 към трудов
договор № 450/06.10.2003г. от 27.06.2024г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.
чл. 225, ал. 1 КТ:
Установи се по делото, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основанието по чл. 71, ал. 1 КТ с оспорената заповед № 76/10.10.2024г., която е връчена на
ищцата при отказ на същата дата – 10.10.2024г. (който факт се признава от последната в
исковата молба). Установи се и че между страните е била уговорена действителна клауза за
срок за изпитване в полза на работодателя за новозаетата от ищцата длъжност „Отговорник
смяна“.
Съгласно чл. 71, ал. 1 КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е
уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
В случая трудовия договор на ищцата е прекратен на 10.10.2024г., когато на ищцата е
връчена процесната заповед за прекратяване на трудовия му договор № 76/10.10.2024г., на
основание чл. 71, ал. 1 КТ, което е станало в рамките на 6-месечния изпитателен срок,
уговорен в полза на работодателя, започнал да тече на 01.07.2024г., когато е влязло в сила
допълнителното споразумение № 2 от 27.06.2024г., с което се изменя длъжността на ищцата.
Възраженията й срещу уволнението, свързани изцяло с недействителност на клаузата за срок
за изпитване, са изцяло неоснователни и не могат да доведат до незаконност на уволнението.
Не се установи и работодателят да е злоупотребил с работодателска власт, като
единствената цел, с която е предприето включването на клаузата за изпитване да е била
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, нито това действие на
работодателя да е било мотивирано не от оценката на качествата на ищцата да се справя с
работата, а от съществувал конфликт между страните и подавани сигнали от последната за
нарушения на трудовото законодателство от работодателя. Ищцата, чиято е
доказателствената тежест по делото, не е оборила презумпцията за добросъвестност по чл. 8,
6
ал. 2 КТ при упражняване на правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение, поради което уволнението не е незаконно и на твърдяното основание
поради извършена злоупотреба с права.
Доколкото прекратяването на основанието по чл. 71, ал. 1 КТ е станало в рамките на
уговорения изпитателен срок, следва да се приеме, че работодателя законосъобразно е
упражнил потестативното си право да преустанови трудовоправната връзка между страните
на използваното основание. Отрицателната преценка на работодателя за изпитването е
окончателна, като не е необходимо да бъде мотивирана от работодателя и не подлежи на
контрол за законосъобразност от съда. Следователно искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата с процесната заповед е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора по обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, неоснователни са и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, без да е необходимо обсъждането на останалите предпоставки от
фактическия състав на тези искове. Само за пълнота следва да се посочи, че съдът не
разполага с правомощия да възстанови ищцата на длъжност, която не е заемала преди
уволнението, поради което дори при извод за незаконност на уволнението, ищцата не би
могла да бъде възстановена на длъжността „Оператор бутилиране“, каквато не е заемала
преди прекратяване на трудовото правоотношение. Уговорената в чл. 2.2 от Допълнителното
споразумение възможност за преминаването на служителя от една длъжност на друга в
предприятието на работодателя може да се осъществи в резултат на постигнато между
страните съгласие в рамките на съществуващото между тях трудово правоотношение (което
не се е случило), но не и след прекратяването му, като не може да се постанови и като
последица от уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал и
доказал извършване на разноски в размер на 3792 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Ищцата е направила своевременно възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение, което съдът намира за основателно. С оглед принципа на договорната
свобода страните по договора за правна защита и съдействие могат да уговорят какъвто
преценят размер на дължимото от клиента на адвоката адвокатско възнаграждение, но той
не обвързва съда, който при разпределяне на отговорността за разноски по делото
съобразява вида на осъществената правна защита на всяка от страните и процесуалното им
положение в образуваното двустранно, състезателно исково производство, фактическата и
правна сложност на делото и извършените от пълномощниците им процесуални действия,
като не е обвързан от минималните размери по НВАР, на които ответникът се позовава, а е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, която противоречи на чл. 101,
параграф 101 ДФЕС – в този смисъл Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 г., т. 1. В този смисъл съдът взе предвид, че страните не са имали съществен спор
по фактите, поради което по делото не са събирани други, освен писмени доказателства,
разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание и при невисоката правна
сложност на последното, намира че претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1500 лв., която следва да бъде
присъдена на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б***
срещу „Карлсберг България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С***, иск по чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ за прогласяване недействителността на клаузата на чл.
2.1. от допълнително споразумение № 2 от 27.06.2024г. към трудов договор №
450/06.10.2003г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б***
срещу „Карлсберг България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
7
С***, искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 76 от 10.10.2024г., подписана
от изпълнителния директор на „Карлсберг България“ АД, иск с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„Отговорник смяна“ при „Карлсберг България“ АД и с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 18720 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа вследствие незаконното уволнение, за периода от 15.10.2024г. до
15.07.2025г.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б*** да заплати на
„Карлсберг България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1500 лв., представляваща разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8