Д О Б Р И Ч К И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
17.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
десети септември две хиляди и двадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 400 по описа на ДРС за 2020 г.
Производството
е по реда на чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на
С.Т.П., с ЕГН:********** срещу Наказателно постановление №
НП-ПБЗН-ДЧ1-9/13.03.2020 година на Началника на Регионална служба „Пожарна
безопасност и защита на населението” – Добрич.
С атакуваното наказателно
постановление за извършено нарушение по чл.16,ал.1 от Наредба №8121з-647/2014
г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО на жалбоподателя на основание чл.265, ал.1 от Закона
за МВР и чл.267, ал.2 от ЗМВР е наложено адм.наказание - „глоба” в размер на 1000
лв. /хиляда лева/.
С жалбата се моли, съдът да
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразни и
неправилно, постановено в нарушение на приложимия материален закон и
процесуалните правила. Релевират се претенции за несъстоятелност на
обвинителната теза и за незаконосъобразно ангажиране отговорността на
жалбоподателя, доколкото няма събрани безспорни факти и доказателства за виновното
му поведение в конкретния казус. Навеждат се оплаквания и за това, че НП е
издадено при неизяснена фактическа обстановка, както и че не е съобразен факта,
че освен жалбоподателя, процесният недвижим имот се владее и от друг
съсобственик, който не е привлечен към административнонаказателна отговорност.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя - адв.А.А. *** поддържа искането за отмяна на НП
на посочените в жалбата основания. Излага защитна теза за несъстоятелност на
обвинителната теза, както и че същата не се потвърждава от събраните в
съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Алтернативно пледира, съдът
да намали наложеното адм.наказание „глоба” и го сведе в законовия минимум.
Въззиваемата страна редовно призована за съдебното заседание се
представлява от процесуален представител – Й. Й. /Н-к на РС „ПБЗН”-Добрич/. Представляващият
държавната институция изразява становище , с което моли жалбата да се остави
без уважение като несъстоятелна, а НП да се потвърди изцяло. По отношение
размера на наказанието счита, че същият е съобразен с високата степен на
обществена опасност на деянието и дееца.
След като
подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно
обхвата и пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери
за установено следното от фактическа страна:
Във
връзка с подадена жалба от Кмета на с.Плачи дол, общ.Добричка до РС ПБЗН-Добрич
/вкл. и до Районна прокуратура - гр.Добрич/, подписана от множество лица на
населеното мяста, в която се съдържала информация за складиране на големи
количества горими отпадъци, натрупани в имота на жалбоподателя С.Т.П.,*** дол,
на дата 28.02.2020 год. е извършена проверка на място от дл.лица от РД „ПБЗН”-
гр.Добрич. Проверката е осъществена от дл.лица в състав : св.П.Д.П., св.М.С.И.
и св.Б.И.Х., както и в присъствието на жалбоподателя и кмета на населеното място. Установено било, че в действителност вътре, в
дворното място на имота има складирани голямо количество горими отпадъци, респ.пластмасови
бутилки, пластмасови опаковки и празни туби, полимерни материали. По своя
състав струпаните в голямо количество отпадъци са представлявали лесно запалими
материали, които в действителност са могли да предизвикат възникване на пожар.
Вероятността от възникване на такъв, а с него и да се изложи на опасност живота
и здравето на обитаващите съседните имоти лица /повечето възрастни /, към
момента на проверката е оценена от дл.лица на РС„ПБЗН”-Добрич като изключително
висока, още повече, че в непосредствена близост е имало сметище. Съобразено е и
друго обстоятелство, че през 2017 год. на същото място, в имота на
жалбоподателя е бил възникнал пожар, който благодарение бързата и адекватна
намеса на огнеборците е бил потушен своевременно, без възникване на значителни
последици за околните имоти. Причините и обстоятелствата, при които е възникнал
пожарът така и останали неизяснени, но във всички случаи са горяли същите по
вид лесно запалими материали.
Мотивиран от фактическите констатации на проверката
св.П.Д.П. в качеството си на компетентно дл.лице – н-к на Районна служба „ПБЗН”-Добрич, съобразно
делегираните му властнически правомощия привлякъл отговорността на
жалбоподателя с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № ПБЗН-ДЧ
І-2-1/06.03.2020г. и бл.№ 000369, с който му вменил във вина, че е нарушил
състава на чл.16, ал.1 от Наредба №8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО. В
обстоятелствената част на АУАН дл.лице изложило ясно и кратко описание на
фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Към момента на съставяне на АУАН и
предявяването му жалбоподателят е вписал, че не е съгласен със съставения му
АУАН, но без да изложи възражения или обяснения в насока на описаната
фактическа обстановка и констатираното нарушение. Допълнителни възражения или
обяснения във връзка със сътавянето на акта не са постъпили пред наказващия
орган в законоустановения 3-дневен срок.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безпротиворечив и категоричен начин от показанията на
актосъставителя П.П. и свидетелите М.С.И. и Б.И.Х. /очевидци, присъствали при
установяване на нарушението/, както и от
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени от
съда по предвидения процесуален ред.
Въз
основа на АУАН наказващият орган на 13.03.2020 год. е издал обжалваното НП № НП-ПБЗН-ДЧ1-9/13.03.2020
год., с което е анжажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение
на чл.16, ал.1 от Наредба №8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО, като на
основание чл.265, ал.1 от Закона за МВР е наложил адм.наказание „глоба” в
размер на 1000 лв.
Жалбата срещу НП е подадена в
преклузивния срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирана страна с правен
интерес, при което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
съдът я намира за основателна единствено в частта, отнасяща се за размера на
наказанието.
/По отношение на приложения материален
закон/
С разпоредбата на чл.16,
ал.1 от Наредба №8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО, по който текст е
привлечена отговорността на въззивника се посочва, че ”свободната дворна площ на обектите се
поддържа чиста от горими отпадъци, суха растителност и други растителни
остатъци...”. От
събраните в хода на съдебното следствие безпротиворечиви гласни доказателства
съдим, че в конкретния случай, жалбоподателят в дворното си място е складирал
голямо количество горими отпадъци, в
нарушение на противопожарните норми на цитираната разпоредба от подзаконовия
нормативен акт. Изцяло в тази насока са показанията на актосъставителя П. и
свидетелите „очевидци” при установяване на нарушението - М.И. и Б.Х.. В
показанията си същите недвусмислено подчертават, че в дворното място е имало
складирани големи количества горими отпадъци,респ. полиетилени, полистироли, празни
пластмасови бутилки и туби. Според длъжностните лица на РС ПБЗН обстоятелствата,
при които са били оставени и разхвърляни из дворното място отпадъците са налагали извода, че същите са
лесно запалими и вероятността от избухване на пожар във всеки един момент е
била твърде висока. Пред съда свидетелите заявиха, че на места из двора
горимите отпадъци са били с височина над 50 см. от земята, както и че в непосредствена
близост до имота на дееца е имало сметище, което е завишавало още повече риска
и опасността от избухване на пожар.
В подкрепа на
развитата обвинителна теза и изложени обстоятелства от свидетелите П.П., М.И. и
Б.Х. се явяват и показанията на Кмета на населеното място - св. А.П.. Пред съда
същият потвърди ясно факта, че в дворното място на жалбоподателя е имало безразборно
разпиляни големи количества празни пластмасови бутилки,туби, празни опаковки и
др. горими материали. Св.А.П. поясни още, че при сходни обстоятелства на
27.08.2017 год. в двора на жалбоподателя, където пак така са били складирани
големи количества горими отпадъци, е бил възникнал голям пожар. Последният е
бил потушен благодарение единствено на своевременно предприетите общи усилия на
огнеборците на три пожарни автомобила, които са гасили пожара. Вследствие на пожара са били изгорели две стопански
постройки и част от отпадъците.
Изложените
обстоятелства, съобразени в тяхната доказателствена съвкупност формират
еднозначен извод у съда, че към дата 28.02.2020 год., когато е извършена
проверката от длъжностните лица на Районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението”-Добрич, в дворното място на жалбоподателя е имало складирани
големи количества горими отпадъци в драстично нарушение на противопожарните
норми, регламентирани Раздел ІІ от Наредба №8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за
ПНПБЕО, с нехайното и безотговорно поведение деецът е осъществил виновно
вмененото му във вина нарушение по чл.16, ал.1 от Наредбата. От това следва, че
действията по привличане отговорността на въззивника за осъществен състав на
административно нарушение по посочения в НП текст от подзаконовия нормативен
акт на МВР и МРРБ се явяват законосъобразни и правилни.
В допълнение
към изложеното следва да се посочи, че съдът не споделя и отхвърля като
несъстоятелна и неиздържана защитната теза, че не е съществувала никаква опасност
от избухване на пожар към датата на проверката - 28.02.2020 год., предвид
зимния сезон и преобладаващите по-ниски температури на въздуха. Обстоятелството,
че деецът е нарушил изискванията към свободната дворна площ на обектите,
регламентирани в раздел ІІ от Наредба №8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО,
складирайки големи количества горими отпадъци в имота си, налага да се приеме,
че с виновното си поведение той е осъществил вмененото му във вина нарушение.
Без значение е обстоятелството, кога и през кой сезон от годината е установено
нарушението, защото този факт не променя крайния извод, за наличие на съществуващ
висок риск от възникване на пожар в имота, като се изхожда от химическия състав
на лесно горимите отпадъци и мястото им на съхранение - на открито пространство
и в непосредствена близост до сметище. По тези съображения, съдът счита, че
законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорноста на виззивника за осъществен
състав на адм. нарушение по текста на чл.16, ал.1 от цитираната Наредба на МВР
и МРРБ за ПНПБЕО.
Отделно от изложеното, следва да
се отбележи, че процесното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят не
покрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. По своята правна природа нарушението е от
вида на тъй нар. „формални” нарушения, поради което за субсумирането на състава
не съдим от наличието на конкретно настъпил вредоносен резултат, а от това,
дали са осъществени всички признаци на състава, както от обективна, така и
от суб. страна. В този смисъл, правилна
е преценката на наказващия орган, че процесното нарушение на жалбоподателя не попада
в хипотезата на тъй нар. „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка
от съда на Наказателното постановление и Акта за установяване на
административното нарушение бе установено, че същите са издадени от компетентни
длъжностни лица и в кръга делегираните им властнически правомощия. При
издаването и на двата акта са спазени всички посочени в ЗАНН срокове и
процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във
вина нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на привлечения към
отговорност субект да разбере, за какво е обвинен и срещу какво следва да се
защитава. При издаване на НП е нямало неизяснени и спорни обстоятелства по
преписката, които да са налагали за наказващия орган да възложи допълнителното
им разследване, както несъстоятелно и необсновано се сочи от защитата. Изложените
съображения налагат за съда да приеме,
че в хода на административнонаказателното производство няма допуснати
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които да
водят до ограничаване на правото на защита така, че привлеченият към
отговорност субект да не може да се защити и изгради защитната си теза в пълен
обем.
/ По отношение размера на наказанията/
За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.16, ал.1
от Наредба №8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО на основание чл.265,ал.1
от същата наредба е наложено наказание "глоба" в размер на 1000 лв., което
се явява определено около средния размер посочен в Закона /глобата по закон за гражданите
е от 200 лв. до 2000 лв./. Съдът счита, че определена в този размер санкцията
се явява леко завишена и несъответна на тежестта на нарушението и наличните
смекчаващи обстоятелства за нарушителя.
Не е отчетено и друго съществено обстоятелство, че нарушението се явява първо
по рода си за нарушителя /по арг. от НП/, макар и наказващият орган да поддържа
тезата, че нарушението се явява
„повторно” извършено / в тази
насока няма посочени никакви данни в постановлението/. От изложеното следва, че
индивидуализирането на наказанието около средния размер предвиден в чл.265,ал.1
от Наредба №8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО не е съобразено с
разписаните в чл. 27 от ЗАНН задължителни правила, от които наказващите органи следва да се
ръководят при определяне на размера на административните наказания. По тези
съображения за съда възниква задължение да намали наказанието, като го сведе в
по-нисък размер, а именно - 400 лв.. Съдът счита, че определено в този размер
леко над законовия минимум и под средния размер, наказанието се явява съответно
на тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване, както ще
спомогне за реализиране на очертаните в новелата на чл.12 от ЗАНН цели.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
И З М Е Н Я Наказателно постановление № НП –
ПБЗН – ДЧ1-9/13.03.2020 година на Началника на Регионална служба „Пожарна
безопасност и защита на населението”–Добрич, с което за извършено нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба №8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО на С.Т.П., с ЕГН ********** на основание чл.265, ал.1 от
Закона за Министерството на вътрешните работи е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева, като н а м
а л я в а размера на наказанието на 400 /четиристотин / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
СЪДИЯ :