Р Е Ш Е Н И Е
№ 2107
гр. Варна, 15.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
седми април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16936 по описа на ВРС за 2017-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Д.И.Д., ЕГН**********, искове с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ за осъждане на „Л. и.”
АД, ЕИК***, за сумата 10.00лв. – частичен иск от 286.48лв., които
съставляват разликата над доброволно платените 76.00лв. до претендираните общо
362.48лв. – обезщетение за причинени на собственото на ищеца МПС „С. Л.”, ДК №***,
имуществени вреди, вследствие
реализирано на 11.07.2017г. около 11.20 часа ПТП, на пътя от ***, по
вина на К. И., като водач на л.а. „Р. М.” ДК №***, застрахован по полица
„Гражданска отговорност” в ответното дружество, които щети се изразяват в
увреждане на: задна броня (облицовка) на автомобила на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата,
от предявяване на иска – 03.11.2017г. до изплащането й.
Ищецът твърди, че на
11.07.2017г. около 11.20 часа ПТП, на пътя от ***, водачът на „Р. М.” ДК №*** – К. И.,
нарушил правилата за движение, като не съобразил дистанцията с предно движещия
се автомобил на ищеца - „С. Л.”, ДК №***,
и го ударил в задната му част.
В резултат на това ПТП
били повредени следните части на автомобила на ищеца: задна броня (облицовка).
Тъй като към посочената дата деликвентът е бил
застрахован по договор за „Гражданска отговорност на автомобилистите” в
ответното дружество, се претендира от ответника обезщетение за настъпилото
събитие.
На 18.10.2017г., по предявената от ищеца претенция,
застрахователят му заплатил обезщетение от 76.00лв. за щетите по колата. Това
плащане ищецът счита за недостатъчно по размер, за да го обезщети надлежно,
поради което претендира разликата над него до пълния размер на щетите (частичен
иск).
По същество моли за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва факта на реализиране на
твърдяното ПТП, не оспорва застрахователното правоотношение по „ГО на
автомобилистите” между себе си и деликвента, признава и извършеното от него
доброволно застрахователно плащане.
Исковете обаче счита за неоснователни, като оспорва
следните елементи от състава на спорното право: механизма на събитието; размера
на иска с оглед стойността на разходите за ремонт и приложимите правила за
определянето й.
По същество моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Между
страните е безспорно и се потвърждава от приобщения по делото талон за
регистрация, че л.а. „С. Л.”, ДК №***, е бил собствен на ищеца Д.И.Д., ЕГН**********,
към дата 11.07.2017г.
Между страните е
безспорно още, а се потвърждава и от приложената по делото застрахователна
полица, че към 11.07.2017г. ответното дружество е било страна по договор за
„гражданска отговорност на автомобилистите” за собствен на деликвента лек
автомобил, причинил произшествието, като страните са били изправни за
задълженията си по застрахователното правоотношение.
Приет по делото е
протокол за ПТП (констативен) от 11.07.2017г., който е двустранно подписан от
пострадалия (ищец) и от деликвента (застрахован при ответника), без възражения.
От протокола се установява, че на на 11.07.2017г. около 11.20
часа ПТП, на пътя от ***, водачът на „Р. М.” ДК №*** – К. И., нарушил правилата за
движение, като не съобразил дистанцията с предно движещия се автомобил на ищеца - „С. Л.”, ДК №***, и го ударил в
задната му част. В протокола са описани и щетите от инцидента – по цялата задна
броня на увредения автомобил.
На л.35-50 от делото е
приобщена пълната преписка при ответника от процесната щета, обследвана от
вещото лице САТЕ.
Въз основа на
установените и признати от ответника щети от инцидента, видно от материалите от
застрахователната преписка, ответникът е изготвил заключение за стойността на
ремонта на щетите и с платежно нареждане от 18.10.2017г. е превел на ищеца
сумата 76.00лв., за обезщетение от ПТП-то.
От заключението по приетата САТЕ, което съдът цени
като обективно и мотивирано, се установява, че механизмът на реализиране на
щетите по увреденото МПС съответства на описания в протокола за ПТП. Налице е
причинна връзка между произшествието и щетите, обективирани в протокола за ПТП
и описа на застрахователя и сочени от ищеца в исковата молба. Стойността на разходите за ремонт на
увредения автомобил, включващи труд и материали, е посочена в няколко варианта,
по указания на съда.
Фактическият състав на иска по чл.432, ал.1 КЗ се свързва с пълното и главно доказване от
ищеца на:
реализирането на твърдяното ПТП; виновното причиняване на същото от деликвента,
с противоправни действия; претърпяните вреди по вид и размер; причинната връзка
между тях и поведението на деликвента; наличието на застрахователно
правоотношение по „Гражданска отговорност на автомобилистите” между него и
ответното дружество; размерът и изискуемостта на вземането на ищеца.
По произшествието и
застрахователната отговорност: В настоящия случай е представен двустранен протокол
(образец №3) за ПТП, съставен без участието на служител на МВР. Този протокол е
един от трите предвидени, в чл.2 от Наредба №Iз-41/12.01.2009г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд, способи за документиране факта и последиците от
настъпило ПТП (образец №3 от Наредбата). Той е приложим, когато при инцидента
са причинени само материални щети, когато между участниците в събитието има
съгласие относно обстоятелствата при осъществяването му и когато няма съмнение за
това някои от тях да е употребил алкохол или да не притежава СУМПС (чл.5, ал.1
от Наредбата). При дадената законова регламентация не възниква съмнение, че
протоколът по чл.5, ал.1 от Наредбата, съставен при условията на разпоредбата и
по съгласието на участниците в ПТП, се ползва със същата доказателствена и
обвързваща застрахователя стойност, както и този, съставен от служител на МВР (Решение
№15/25.07.2014г. по т.д. №1506/2013г. на 1-во ТО на ВКС и други).
По тези съображения съдът
приема, че представеният в случая протокол за ПТП, който разкрива изискванията
на чл.5 от Наредбата, притежава обвързваща доказателствена сила, до доказване
на противното, по отношение на лично възприетите от
участниците в ПТП обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, състоянието
на пътя, уврежданията по авариралото МПС, местоположението на автомобилите
спрямо пътното платно и датата и часа на тези факти. Насрещно
доказване не беше проведено от ответника, поради което данните следва да се
възприемат изцяло.
Освен това в случая щетите се потвърдиха допълнително и от описа, извършен от
ответника по заявлението за настъпилото застрахователно събитие, както и от
заключението на САТЕ.
Допълнително във връзка причинната връзка между
инцидента и щетите е приета неоспорена автотехническа експертиза, заключението
по която съдът приема като обективно, мотивирано и неоспорено. В нея е описан
механизмът на произшествието и повреждането на частите на лекия автомобил при
настъпване на процесното произшествие, като е посочено, че същият отговаря на
описания в протокола за ПТП такъв.
Освен всичко останало в случая няма спор, че
преди образуване на делото, въз основа на извършените от
застрахователя оглед, опис и оценка, ответникът е заплатил на ищеца обезщетение
именно за процесното събитие.
Това плащане е повече от несъмнено признание по смисъла на чл.175 ГПК за съставомерността на процесния инцидент и застрахователната
отговорност на ответника по него.
При съвкупния анализ на посочените писмени и експертни
доказателства, както и на мотивираното приложение на разпоредбата на чл.175 ГПК, съдът намира за доказан заявения в случая деликтен
фактически състав, обезвреда на последиците от който следва се следва от
ответника, предвид безспорното му качество на застраховател по „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с деликвента, към деня на произшествието. Тоест
искът – за доказан по основание.
По размера на
имуществените вреди: Обемът на отговорността
по чл.432, ал.1 КЗ е идентичен с този на деликвента и е основан на принципа за
пълна обезвреда на претърпяните неблагоприятни последици, като е лимитиран единствено от размера на застрахователната сума. Тоест
отговорността се съизмерява с действителната стойност
на вредата, а не с тази по Наредба №24/08.03.2006г.(отм.) на КФН, която има
единствено минимален и субсидиарен характер (така и Решение
№165/24.09.2013г. по т.д. №469/2012г. на ВКС, 2-ро ТО и други). А щетата съответства на
разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество, по средни пазани цени – тоест по цените, за които вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество или увреденото такова да се
отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът
е да бъде реализирана обезведата на пострадалия, така
че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му,
вследствие на настъпилия застрахователен риск, но същевременно да не се
достигне и до необосновано увеличаване на правната му сфера (Решение №209/30.01.2012г по т.д.
№1069/2010г. на 2-ро ТО на ВКС, по чл.290 ГПК именно по разглеждания въпрос и др.). А средните пазарни цени се съизмеряват със свободния оборот на стоки и услуги и към
тях е недопустимо да се поставят квалифициращи или дискриминиращи изисквания.
В приетата по делото САТЕ стойността на разходите за ремонт на
увредения автомобил (труд и материали), е посочена в няколко варианта, според
искането на ищеца и по служебните указания на съда по чл.7 ГПК. Доколкото в
случая всеки от тези варианти надвишава доброволно платеното обезщетение със
сума, значително по – голяма от размера на предявения частичен иск, само по
който съдът дължи произнасяне, дори без да се мотивира приложимостта на
съответния от вариантите, искът във всички случая се явява основателен.
В заключение по изложените групи съображения
съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в предявения
(частичен) размер, на осн. чл.86 ЗЗД – ведно със законната лихва от исковата
молба.
По разноските: Предвид изхода по спора и на осн.
чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят сторените от него разноски по делото
(хонорар, такса и депозит) в общ размер на 430.00лв.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Л. и.” АД, ЕИК***, да
заплати на Д.И.Д., ЕГН**********, сумата 10.00лв. – частичен иск от
286.48лв., които съставляват разликата над доброволно платените 76.00лв. до
претендираните средства за обезщетение за причинените на собственото на ищеца
МПС „С. Л.”, ДК №***, имуществени
вреди, вследствие реализирано на 11.07.2017г. около 11.20 часа ПТП, на
пътя от ***, по вина на К. И., като водач на л.а. „Р. М.” ДК №***, застрахован
по полица „Гражданска отговорност” в ответното дружество, които щети се
изразяват в увреждане на: задна броня (облицовка) на автомобила на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата,
от предявяване на иска – 03.11.2017г. до изплащането й., на осн. чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Л. и.” АД, ЕИК***, да
заплати на Д.И.Д., ЕГН**********, сумата 430.00лв. – разноски в
производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………