№ 2089
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20201110144754 по описа за 2020 година
при секретаря Петя Петрова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [фирма] срещу [фирма]. Предявен е
положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3950,40 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение, дължимо по фактура № .........................
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
Твърди се, че между страните по делото бил сключен договор за доставка и полагане на
бетон, като за извършените от ищеца [фирма] дейности била издадена процесната
фактура. Въпреки многократните покани, [фирма] не заплатило сумата по така
издадената фактура, поради което ищцовото дружество подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение на 01.06.2020 г. По образуваното въз основа на него ч. гр. д.
№ 21132/2020 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, на 16.06.2020 г. била издадена
заповед за изпълнение, но ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което
за [фирма] съществувал правен интерес от предявяването на настоящата искова
претенция. Моли същата да бъде уважена в цялост, като в негова полза бъдат
присъдени и сторените по делото разноски.
1
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника [фирма] за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв. Ответната страна е оспорила
предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че между страните липсвал
валидно сключен договор за изработка. Посочва, че от представените с исковата молба
писмени доказателства не се установявало наличието на основание за заплащане на
претендираната сума. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковата
претенция.
С молба с вх. № 23238/06.07.2021 г. ответното дружество е заявило, че
процесното вземане в размер на 3950,40 лева е изплатено на ищеца на 05.07.2021 г.
В откритото съдебно заседание по делото на 27.07.2021 г. процесуалният
представител на ищеца не оспорва ответникът да е извършил плащане на главницата в
пълен размер. Заявява, че същото било направено след завеждане на исковата молба,
като между страните липсвало сключено споразумение относно хода на
производството по делото, поради което моли за присъждане на сторените по делото
разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 3950,40 лева, представляваща
неизплатена главница по неформален договор за доставка и полагане на бетон,
съгласно фактура № ......................... г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.06.2020 г. до окончателното изплащане, за която на 16.06.2020 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
21132/2020 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
За основателността на така предявения иск ищецът следва да докаже следните
материалноправни предпоставки: 1/ наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните за доставка и полагане на бетон; 2/ пълното и точно
изпълнение на поръчаното; 3/ настъпването изискуемостта на процесното вземане.
Ответникът следва да докаже, че е платил уговорената цена на изработеното, както и
всички свои възражения.
По делото са представени издадени на ищцовото дружество фактури, от които се
установява, че преди датата на издаване на процесната фактура (30.10.2019 г.) същото е
закупувало и доставяло бетон в периода 24-25.10.2019 г.
2
От изслушаното в хода на производството заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено съобразно данните към датата на подаване на исковата молба по
делото (14.09.2020 г.), процесната фактура е осчетоводена от ищцовото дружество и се
води като неплатена. На вещото лице не са били предоставени счетоводни справки и
документи от страна на ответника. Въз основа на предоставени от НАП данни вещото
лице е установило, че процесната фактура не фигурира в подадените от ответника
дневници на покупки по ЗДДС, съответно – по същата не е ползван данъчен кредит.
Към молба с вх. № 23238/06.07.2021 г., подадена по делото от [фирма], е
приложено платежно нареждане от 05.07.2021 г., от което се установява, че
дружеството е превело в полза на [фирма] сумата от 3950,40 лева с посочено
основание „пл. по ф. 580 от 30,10,2019“. В о. с. з. на 27.07.2021 г. процесуалният
представител на ищеца заявява, че претендираната сума действително е платена.
Като съобрази така изложените факти, съдът намира, че към датата на
приключване на устните състезания по делото между страните липсва спор относно
наличието на основание за дължимост на процесното вземане. Направеното в хода на
процеса – на 05.07.2021 г. – плащане на претендираната сума в пълен размер, което не
се оспорва от ищцовото дружество, представлява признание за наличието на
изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване на исковата претенция.
Така направеното от ответната страна признание на фактите по делото съдът цени
съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК. Тъй като плащането на процесното вземане е
извършено след подаването на исковата молба, предявеният иск за установяване
дължимостта на сумата от 3950,40 лева следва да бъде отхвърлен изцяло поради
плащане в хода на процеса. Доколкото, обаче, погасяването на вземането е
осъществено в рамките на исковото производство, основателно се явява искането на
ищеца (направено както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и с исковата молба, и
неоттеглено до приключване на устните състезания по делото) да му бъде заплатена
законната лихва върху платената главница за периода от 01.06.2020 г. (датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до
05.07.2021 г. (датата на окончателното изплащане на дължимата главница). Съдът, при
приложение на правилото на чл. 162 ГПК, намира, че дължимата законна лихва е в
размер на 438,93 лева.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Така
заявеното искане е основателно, тъй като не са налице предпоставките за приложение
на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът своевременно е релевирал възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовото дружество,
3
но същото е неоснователно, предвид липсата на драстична разлика между заплатеното
такова за исковото производство в размер на 720,00 лева и установения минимален
размер на същото, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не следва да бъде присъдено,
обаче, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното
производство, доколкото по делото не са представени доказателства за действителното
заплащане на такова (доказателства са ангажирани единствено относно адвокатското
възнаграждение за исковото производство – л. 58-59 от делото). В полза на ищеца се
дължат и заплатените държавни такси (80,00 лева за исковото производство и 79,01
лева за заповедното производство) и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 250,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК: ............................., със седалище и
адрес на управление: гр.В,[адрес], срещу [фирма], ЕИК: ............................., със
седалище и адрес на управление: гр. С[адрес], иск с правно основание чл. чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД за признаване за установено между страните, че [фирма] дължи
на [фирма] сумата от 3950,40 лева, представляваща неизплатена главница по
неформален договор за доставка и полагане на бетон съгласно фактура №
......................... г., за която на 16.06.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21132/2020 г. по описа на СРС, І-во
ГО, 47-ми състав, поради извършено в хода на процеса плащане на процесната
главница.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: ............................., със седалище и адрес на
управление: гр. С[адрес], да заплати на [фирма], ЕИК: ............................., със
седалище и адрес на управление: гр.В,[адрес], сумата от 438,93 лева (четиристотин
тридесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща законната лихва
върху заплатената в хода на процеса главница в размер на 3950,40 лева, начислена за
периода от 01.06.2020 г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК) до 05.07.2021 г. (датата на окончателното изплащане на
дължимата главница).
4
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: ............................., със седалище и адрес на
управление: гр. С[адрес], да заплати на [фирма], ЕИК: ............................., със
седалище и адрес на управление: гр.В,[адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1050,00 лева (хиляда и петдесет лева), представляваща сторени от ищеца разноски в
исковото производство, както и сумата от 79,01 лева (седемдесет и девет лева и една
стотинки), представляваща сторени от ищеца разноски в заповедното производство по
ч. гр. д. № 21132/2020 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5