Решение по дело №555/2014 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 329
Дата: 10 декември 2015 г. (в сила от 20 май 2019 г.)
Съдия: Николинка Георгиева Димитрова Кънчева
Дело: 20144300100555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2014 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                               

                                                   

                                  10.12.2015 г., гр.Ловеч

 

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД  граждански състав на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година  в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА

 

при секретаря С.Г.

като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА

гр.д. № 555 по описа за 2014 година

и за да се произнесе, съобрази:

                 Производството е по чл.54,ал.2 от ЗКИР.

      Предявен е иск от „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.”*****”, № 2, представлявано от изпълнителния директор Л.Т., чрез адв.Б.Б., ПлАК, със съдебен адрес:*** против ** „*****”, със седалище и адрес на управление: гр.****, бул.”****” № 110, представлявано от М.Л.-генерален директор,наричано за краткост /****/, ********, със съдебен адрес:*** и „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ж.п.гара, складови бази, ****ска борса за строителство, представлявано от управителя Ц.С.. Твърди се, че дружеството ищец е правоприемник на СП „****" -****, впоследствие регистрирано и осъществявало дейност като търговско дружество, образувано с държавно имущество под правните форми на ЕООД и ЕАД. Като такова дружеството ищец е собственик на недвижим имот, съставляващ поземлен имот / дворно място/ с площ от 1 350 кв.м., ведно с построените в него „склад за дребни пратки" с площ от 240 кв.м. и реално обособена част от административна сграда с площ от 117 кв.м.  Поради липсата на регулация за територията, на която е разположен горния имот, а именно района на Железопътната гара гр.****, при изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри /за краткост КККР/ на гр.****, одобрени със Заповед № РД - 18 - 11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК, имотът като поземлена територия и сгради не бил нанесен на кадастралната карта на гр.**** и не бил вписан в кадастралния регистър като собственост на „****" АД. Съшият по новоизготвената кадастрална карта попада в границите на поземлен имот с идентификатор № ********, като в кадастралния регистър е отбелязан като имот с административен адрес - гр.****, ул."Опълченска" 3, с площ от 1871 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10 м/, със собственик - неизвестен, и частично навлиза в други два съседни имоти - в поземлен имот с идентификатор № ********, собственост на държавата като част от железопътната инфраструктура /****/и в поземлен имот с идентификатор № ********, собственост също на държавата като част от държавния горски фонд. Сградите в имота, собственост на дружеството ищец също били нанесени на кадастралната карта и отбелязани съответно като сграда с идентификатор № ********.3, с площ 236 кв.м., с предназначение - сграда на транспорта, собственик - неизвестен, и сграда с идентификатор № ********.2, с площ 279 кв.м., с предназначение - сграда на транспорта, собственик – неизвестен.  Поради описаната непълнота в КККР, през 2009 г. дружеството ищец подало искане до СГКК-Ловеч за изменение на същите на основание чл.51,ал.1,т.2 от ЗКИР. Процесният имот бил заснет с проектен идентификатор № 73198.502.578 за територията, 73198.502.578.1 за сградата с площ от 240 кв.м.,  73198.502.578.2 за сградата с площ от 117 кв.м. и 73198.502.578.3 за сградата с площ от 5 кв.м., описани в Акт за държавна собственост /за краткост АДС/ № 2118/16.03.1989 г.  Това искане не било уважено поради отказ на заинтересованите лица, чиито имоти се засягат от изменението да подпишат акт за непълноти и грешки.  През 2014 г. дружеството ищец подало ново искане до СГКК-Ловеч, със същото основание, но по изготвения проект за изменение на КККР процесния имот е заснет с проектен идентификатор № 73198.502.588 за територията с площ от 953 кв.м., 73198.502.588.1 за сградата с площ от 251 кв.м.,  73198.502.578.2 за сградата с площ от 107 кв.м. и 73198.502.578.3 за сградата с площ от 5 кв. Това искане отново не било уважено поради отказ на заинтересованите лица ** „****” и „Северозападно държавно предприятие-Враца”, чиито имоти се засягат от изменението, да подпишат акт за непълноти и грешки.  В исковата молба се твърди  още, че през месец май 2014 г. третият ответник „****” ООД гр.**** се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение върху поземлен имот /за краткост ПИ/ с идентификатор ********, в границите на който попадал имота на „****” АД гр.****, като премахнал оградата на имота и заличил в по-голямата им част трайно материализираните му граници. Ищецът твърди, че при тези обстоятелства е налице „спор за материално право” по смисъла на чл.54,ал.2 от ЗКИР между него и ответниците и има правен интерес да установи собствеността си върху имота към момента на изготвяне на КККР за територията на гр.**** и да поиска нанасянето му на същите.  От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.****, одобрени със Заповед № РД - 18 - 11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК, ищецът е собственик на недвижим имот, съставляващ съгласно Акт за държавна собственост № 2118/16.03.1989 г. на ОНС - **** - ПИ/дворно място/ с площ от 1 350 кв.м., ведно с построените в него - „Склад за дребни пратки" с площ от 240 кв.м. и част от административна сграда с реално обособена площ от 117 кв.м., а съгласно изготвения проект от СГКК - Ловеч за нанасянето му на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.**** съставляващ - ПИ с административен адрес - гр.****, п.к. 5600, ул."Опълченска", с площ от 1871 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, разположен върху част от територията на поземлени имоти с идентификатори № ********, № ******** и № ********, ведно с построените в него - сграда с административен адрес - гр.****, п.к. 5600, ул."Опълченска" № 3, с площ 107 кв.м., с предназначение - сграда на транспорта; сграда с административен адрес - гр.****, п.к. 5600, ул."Опълченска" № 3, с площ 251 кв.м., с предназначение - сграда на транспорта; сграда с площ 5 кв.м и че  е налице непълнота в кадастралната карта и регистри, изразяваща се в това, че този имот не е нанесен на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.****, одобрени със Заповед № РД - 18 - 11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК.

 В едномесечния срок за отговор „****” ООД гр.****, е депозирал такъв, с който твърди, че предявения иск е недопустим на следните основания: посочва се, че не се доказва с представените по делото доказателства, твърдението на ищеца за правоприемство между СП „****” – **** и „****” АД гр.****, поради което счита, че не е надлежно установена активната процесуална легитимация на ищеца. Повдига въпроса за цената на иска. Твърди, че складовото помещение, оценено на 60614,30 лева не съществува, поради което и реалната цена на иска е 42478,20 лева, поради което искът е подсъден на ****ския районен съд с оглед правилото на чл.104,т.3 от ГПК.

По основателността на предявения иск счита, че същия е неоснователен и недоказан по следните  съображения: оспорва твърдението на ищеца, че до месец май 2014 г. процесния имот е бил територия с реално обособени граници така, както са описани в исковата молба. Ищецът не бил упражнявал право си на собственост върху имота повече от десет години, поради което нямал реална представа за състоянието му в момента. Твърди, че до имота, отразен в скицата - проект за изменение на КККР на гр. **** ищецът нямал достъп и такъв имот реално на място не съществувал като самостоятелен обект, тъй като достъпът до имота, отразен  на скицата-проект е реално невъзможен, защото попадал зад сградите и оградите на дружеството. Процесният имот нямал самостоятелни партиди за ток и вода и повече от 10 години се водоснабдявал и захранвал с ток от имота, владян от В. С.- един от съдружниците на „****” ООД. На следващо място посочва, че с нотариален акт №168 том II, per. № 2108 издаден по нот.дело № 266/2004г. В. И.С. придобил право на собственост върху поземлен имот с площ от 1655кв.м., а по скица 1593кв.м., за който е отредена парцела II в кв.193 по плана на гр. **** с уредени регулационни отношения ведно с построените сгради в нея. С нотариален акт №94 том III, per. № 3653 издаден по нот.дело № 436/2005г. на нотариус М.Г. с район на действие Районен съд - **** Ц.С. е купила пасище- мера представляващо имот № 139026, който е еквивалентен на имот с идентификатор № 73198.321.29 по КККР на гр. ****. С нотариален акт №172 том IV, per. № 5026 издаден по нот.дело № 682/2007г. на нотариус Б.К. с район на действие Районен съд - **** Ц.С. е купила имот с идентификатор № 73198.502.567 по КККР на гр. ****. Цитираните по-горе имоти, собственост на Ц.С. и В. С. били апортирани в „****" ООД гр. ****. Сочи, че със заповед № 1058/31.10.2008г. на Кмета на Община **** по искане на Ц. А. С. и В. И.С. е одобрен ПРЗ заедно с приложени схеми за ВиК и ел. захранване на поземлени имоти с кад. № 73198.502.567 и № 73198.502.571, попадащи в парцел II „За *** - *****, район ****"в кв.193 и поземлен имот с кад.№ 73198.321.29 м. „*****" като се обособява нов УПИ- III – 567.571.29, отреден „За складова база и обществено обслужване" в кв.193 гр. ****. Впоследствие по искане на Ц. А. С. в качеството й на управител на „****" ООД е извършено изменение на КККР на гр. **** със заповед № КД-14-11-1342/22.10.2013г. на Началника на СГКК- Ловеч, с която са нанесени нови обекти ­- имот с идентификатор № ******** с площ от 4706кв.м. ведно с находящите се в него сгради. Заличени са имоти с идентификатори № 73198.321.29 и № 73198.502.567 и № 73198.502.571 по КККР на гр. **** . Твърди, че по искане на „****"- ООД до СГКК- Ловеч за обединение на имоти с идентификатори № ******** и №******** по КККР на гр. **** е издадена заповед №18-8505/06.06.2014г. на Началника на СГКК- Ловеч, по силата на която са създадени нови обекти,единият от които е имот с идентификатор № ******** по КККР на гр. **** с площ от 6576 кв.м. ведно с находящите се 7 броя сгради в него. Посочва, че преди да се извърши това обединение на имотите „****" ООД гр. **** се е снабдило с нотариален акт за собственост № 20, том II, per. 1814, издаден по нот. дело № 189/2014г. на нотариус Д. *** действие - Районен съд -****. В отговора на исковата молба се твърди от ответника „****" ООД, че към настоящия момент, а и към момента на завеждане на исковата молба, сграда с идентификатор № ********.2  не съществува. Същата е премахната поради това, че е била с нарушена конструкция, частично разрушени стени и покрив и е представлява опасност за работещите в района.За премахването на сградата дружеството уведомило Община ****, която дала указания за начина на управление на строителните материали. Преди да се извърши събарянето била направена оценка на поземлен имот с идентификатор № ******** с намиращите се сгради в него.В оценката е отразено,че сграда с идентификатор № ********.2 „ се намира в лошо състояние и не може да се използва по предназначение, поради което се предлага за брак. Сградата се оценява по ликвидационна стойност." В отговора се оспорва верността на АДС №2118/1989г.,включително и на отразеното на гърба на акта, както и на скиците, приложени като доказателства към исковата молба - № 737, № 27586 и №544/02.08.2000 г. Счита, че актуваните с АДС сгради и дворно място са предоставени за оперативно управление на държавна организация СП „****"- гр. **** и е дописано на ръка „****"- ЕООД- клон Ловеч д.в. бр.17/1992г. Посочва, че от съдържанието на цитирания по-горе акт, предмет на актуване е реална част от имот,който е извън регулация с граници от три страни ЖП гара ****,като последната е посочена и като съсобственик на имота. Следователно и към момента на актуването имотът не е съществувал като самостоятелен обособен такъв като кадастрална единица, нито с реални граници на място. Посочено е в акта,че сградите са построени върху държавно дворно място. По делото няма данни за капитала на ищцовото дружество, нито доказателства,че процесния имот,отразен в проекта за изменение на КККР на гр. **** е бил собственост на дружеството към момента на изработване на кадастралната карта. Доколкото процесния имот никога досега не е индивидуализиран счита, че и акт № 2118/1989г. не е годно доказателства за собственост върху него, още повече,че не е установена каквато и да било правоприемственост между посочените в него юридически лица с ищеца.

Оспорва като доказателство приложения към исковата молба договор за наем сключен между ищеца и ЕТ „*******"- гр. ****.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните гр.****, чрез пълномощник С.М., на длъжност юрисконсулт в „Северозападно държавно предприятие” **, гр.Враца, с който изразява становище, че не оспорва предявения иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, приема представените с исковата молба писмени доказателства и не възразява срещу направените доказателствени искания. Счита, че е налице правен интерес у ищеца да води специален установителен иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, тъй като грешката в кадастралната основа е от значение за регулционните предвиждания. Позовава се нормата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, съгласно която непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри, се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Твърди, че когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, същите се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Счита, че е необходимо от съда да се прецени дали заснетата по последния кадастрален план граница между съседските имоти съответства на тази, която сочат действителните права на спорещите страни, тъй като изготвената и одобрена по предвидения в закона ред кадастрална карта следва да отразява не само действителното местоположение и площ на имотите, но и действителните имотни граници.

Постъпил е писмен отговор на исковата молба от ответника **„****” гр.****, с който е изразено следното становище: исковата молба, подадена от ищеца формално отговаряла на изискванията за допустимост на предявения иск. В нея се твърди, че от приложените по делото документи не се установява, че има връзка на приемственост между СП „****" гр.**** и „****" АД - ****. Наименованието не доказвало наличие на правоприемство и в частност на имуществена приемственост и в този смисъл, приложеният, като доказателство АДС №2118/1989г. не бил титул за собственост на имота, предмет на проекта за изменение на кадастралната карта на гр. **** на „****" АД гр.****. Смята иска за неоснователен. Твърди, че през 2003 г. ** „****" , чрез своето поделение ***** ***** предоставил на СГКК гр. Ловеч, с приемно-предавателен протокол, всички налични документи, доказващи границите и основанията за определяне на имот с идентификатор по действащата кадастрална карта ********, като публична държавна собственост, предоставен за управление на ** „****". Твърди, че лицензиран геодезист извършил заснемане на имота на компанията, намиращ се в района на жп гара ****. Трасиран бил действащият теренно-ситуационен план на ареала на жп гара ****. Всички чупки били стабилизирани с бетонови блокчета и координирани в координатна система 1970, съгласно изискванията на чл.36 и чл.38, ал.1,т.1, 2 и 3 от ЗКИР. Координатният регистър е предаден в СГКК гр.Ловеч, за да бъде предоставен на фирмата изработваща кадастралната карта на гр.****, което е послужило за отразяване на имота в кадастралната карта на гр.**** с верните му граници. Счита, че представения с исковата молба АДС не е достатъчно основание за доказване собствеността на „****" АД върху имота, предмет на настоящия установителен иск като оспорва верността му. Границите на дворното място в този акт за собственост не били точно определени, тъй като и от приложените към исковата молба скици имота не бил урегулиран. Оспорва и верността на тези скици, както в графичната им част, така и в текстуалната им част, относно отразяването в тях, че дворно място от 1350 кв.м. принадлежи на „****"- ЕООД - клон Ловеч. На следващо място в отговора си ответникът твърди, че трайно материализираните граници на имота, предмет на установителния иск никога не са навлизали в ПИ №******** - публична държавна собственост, предоставен на ** „****" за управление и необходим за дейността на компанията, а към настоящият момент имота, както е описан не съществува. Посочва, че границата между ПИ №******** /стар идентификатор 73198.502.368/ - публична държавна собственост, предоставен на ** „****" и съседния имот с идентификатор ******** е била по стената на построената в този имот сграда с идентификатор №3 по одобрената КК.

   Исковата молба е оставяна без движение от съда на основание чл.129,ал.2 във вр. с чл.127,ал.1,т.4 от ГПК,  за отстраняване на констатирани нередовности във връзка с твърдените факти и обстоятелства в нея и цената на предявения иск.

  Със заявление от 16.01.2015 г. ищецът е депозирал писмени доказателства относно активната си процесуална легитимация и установяване на правоприемството между Спедиторско предприятие /СП/ „****”, респективно неговото поделение, осъществявало дейност на територията на гр.**** и „****” АД гр.****.

   Постъпило е заявление от 12.02.2015 г. от ищеца, с което прави признание, че сграда с идентификатор № ********.2 по скица на П.И. № 15-160748/23.05.2014 г. на СГКК гр.Ловеч към момента не съществува.   

   С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 12.03.2015 г. съдът прие, че цената на иска с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР е в размер на 57455 лева и производството е родово подсъдно на Ловешкия окръжен съд. Със същото определение на основание чл.129,ал.4 във вр. с ал.3 от ГПК, съдът остави исковата молба без движение за уточняване петитума на иска като указа на ищеца да уточни фактите и обстоятелствата относно спорния имот заедно с построените в него сгради, както е индивидуализиран в АДС № 2118/16.03.1989 г. и съгласно  кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.****, одобрена със заповед № РЗ-18-11/20.04.2007 г. на ИК на АГКК гр.****, като посочи съответните площ, граници, идентификатори и други отличителни белези, които да го индивидуализират, както и последиците от неизпълнение указанието на съда.

 Постъпило е заявление от 19.03.2015 г. от ищеца, с което прави уточнение на петитума на исковата молба.

 С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 09.04.2015 г. съдът на основание чл.146 от ГПК изготви доклад по делото, като прие, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР за установяване по отношение на ответниците, че към момента на изготвяне на КККР на гр.****, одобрени със заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК гр.****, ищецът е собственик на недвижим имот, съставляващ съгласно АДС № 2118/16.03.1989 г. на ОНС - **** – ПИ-дворно място, с площ от 1 350 кв.м., с граници: от север и от запад - ЖП гара **** и 1/2 ид. част от административна сграда; от изток - горски фонд; от юг - ТП „Пром. стоки", ведно с построените в него - „Склад за дребни пратки" с площ от 240 кв.м. и реално обособена част от административна сграда с площ от 117 кв.м., който имот към момента на изготвяне на КККР на гр.****, одобрени с цитираната по-горе заповед е съставлявал ПИ с площ от 1 350 кв.м., разположен върху част от територията на ПИ с идентификатори № ********, № ******** и № ********, с граници: от север - ПИ с идентификатор № ******** и част от сграда с идентификатор № ********.2; от изток - ПИ с идентификатор № ********; от запад - ПИ с идентификатор № ********; от юг - ПИ с идентификатор № ******** и ПИ с идентификатор № ********, ведно с построени в него СГРАДА с реално обособена с площ от 117 кв.м., съставляваща част от СГРАДА с идентификатор № ********.2, със застроена площ от 279 кв.м., с предназначение - Сграда на транспорта и СГРАДА с идентификатор № ********.3, със застроена площ от 236, с предназначение -Сграда на транспорта, а след изменението на КККР на основание Заповед № 18-8505/06.06.2014 г. на СГКК и към момента, съставлява ПИ с площ от 1 350 кв.м., разположен върху част от територията на поземлени имоти с идентификатори № ********, № ******** и № ********, с граници: от север - ПИ с идентификатор № ******** и част сграда с идентификатор № ********.1; от изток - ПИ с идентификатор № ********; от запад - ПИ с идентификатор № ********; от юг - ПИ с идентификатор № ********, ведно с построената в него СГРАДА с идентификатор № ********.2, със застроена площ от 236 кв.м., с предназначение - Сграда на транспорта, както и че е налице непълнота в кадастралната карта и регистри, изразяваща се в това, че този имот не е нанесен на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.****, одобрени със Заповед № РД - 18 - 11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК.

   С доклада по делото, приет от страните без възражения, съдът приема, че е сезиран с установителен иск за собственост с правна квалификация чл.54,ал2 от ЗКИР и не се нуждаят от доказване фактите, че през 2009 г. и 2014 г. по искане на ищеца за отстраняване на непълнота в КККР за процесния имот са изготвени два проекта за изменение на КККР и съставени от СГКК гр.Ловеч съответно актове за непълноти и грешки, които заинтересованите страни са отказали да подпишат, поради което СГКК е постановила отказ за попълване на кадастралната карта с процесния имот. Доказателствената тежест между страните е разпределена при действието на чл.153 и чл.154 от ГПК, като в тежест на ищеца в производството по чл.54,ал.2 от ЗКИР, е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска, правото си на собственост върху процесния имот към момента на влизане в сила на КККР на гр.****, на кой придобивен способ се позовава, наличие на непълнота при одобряване на КККР на гр.****, в случая незаснемането на процесния имот. Тъй като ищецът твърди, че процесния имот е негова собственост и съществува в размера и границите по АДС № 2118/1989 г., съдът му указа, че в негова тежест е да докаже тези свои твърдения. На ответниците по делото съдът указа, че следва да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си, че имотите им правилно са заснети в КККР на гр.****, не навлизат в имота на ищеца и да докажат възражения си.

 На основание чл.157,ал.1 от ГПК, съдът прие и вложи като доказателства по делото представените такива, подробно описани в протоколите от съдебните заседания и адм.д.№ 45/2011 г. по описа на АС-Ловеч.

На основание чл.195,ал.1 от ГПК съдът назначи основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза с вещо лице геодезист, която да отговори на конкретно поставени въпроси. Съдът допусна и разпита в качеството на свидетели посочените от страните такива. 

Постъпило е заявление от ищеца на 25.06.2015 г. за изменение на петитума на предявения иск и на основание чл.214,ал.1 от ГПК в съдебно заседание проведено на 24.09.2015 г. съдът допусна изменение на петитума на иска с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР, който да се счита предявен със следното искане: да се признае за установено по отношение на тримата ответници, че към момента на изготвяне на КККР на гр.****, одобрени със Заповед № РД - 18 - 11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК, ищецът е собственик на недвижим имот, съставляващ съгласно АДС № 2118/16.03.1989 г. на ОНС-****, ПИ-дворно място с площ от 1 350 кв.м., с граници: от север и от запад - ЖП гара **** и 1/2 ид. част от административна сграда; от изток - горски фонд; от юг - ТП „Пром. стоки", ведно с построените в него - „Склад за дребни пратки" с площ от 240 кв.м. и реално обособена част от административна сграда с площ от 117 кв.м., който имот: - към момента на изготвяне на КККР на гр.****, одобрени със Заповед № РД - 18 - 11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК, е съставлявал Поземлен имот с площ от 953 кв.м., разположен върху част от територията на поземлени имоти с идентификатори № ********, № ******** и № ********, с граници: от север - ПИ с идентификатор № ******** и част от сграда с идентификатор № ********.2; от изток - ПИ с идентификатор № ********; от запад - ПИ с идентификатор № ********; от юг - ПИ с идентификатор № ******** и ПИ с идентификатор № ********, ведно с построени в него -сграда с реално обособена с площ от 117 кв.м., съставляваща част от сграда с идентификатор № ********.2, със застроена площ от 279 кв.м., с предназначение - Сграда на транспорта и Сграда с идентификатор № ********.3, със застроена площ от с площ от 236 кв.м., с предназначение -Сграда на транспорта; - а след изменението на КККР на основание Заповед № 18-8505-06.06.2014 г. на СГКК и към момента, съставлява поземлен имот с площ от 953 кв.м., разположен върху част от територията на поземлени имоти с идентификатори № ********, № ******** и № ********, с граници: от север - ПИ с идентификатор № ******** и част сграда с идентификатор № ********.1; от изток - ПИ с идентификатор № ********; от запад - ПИ с идентификатор № ********; от юг - ПИ с идентификатор № ********, ведно с построената в него сграда с идентификатор № ********.2, със застроена площ от 236 кв.м., с предназначение - Сграда на транспорта, както и че е налице непълнота в кадастралната карта и регистри, изразяваща се в това, че този имот не е нанесен на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.****, одобрени със Заповед № РД - 18 - 11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК.

В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв.Б., ищцовото дружество поддържа исковата си претенция и доразвива правните си доводи в депозирана писмена защита.

В открито съдебно заседание чрез процесуалните си представители ответниците поддържат изложеното в отговорите си на исковата молба и доразвиват съображенията си в депозирани писмени бележки.

Съдът, като съобрази становищата на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, прецени ги по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Предявеният иск е с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР и същия е допустим, тъй като съществува правен интерес за предявяване на установителен иск с правно основание по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, предвид развитото между страните административно производство за изменение на одобрените КККР на гр.****, в частта за процесния имот. Съгласно чл.54,ал.2 от ЗКИР, непълнотите и грешките на основните данни в КККР се допълват или поправят по молба на заинтересованото лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Поради това е предвиден и специалният иск по чл.54,ал.2 от ЗКИР, разглеждането на който става по общия исков ред, тъй като решението по него има преюдициално значение по отношение на административната процедура по самото евентуално допускане на поправката вече одобрените КККР. Ищецът има правен интерес от предявяването на иска, най-малкото заради процесуалното поведение на ответниците, отричащи претендираното от него право, чрез непо**исване на изготвените от СГКК-Ловеч актове за непълноти и грешки. Петитумът към съда по този иск съдържа две части – искане за установяване съществуването на претендираното имуществено право в патримониума на ищеца към момента на влизане в сила на КККР или регулационен план на гр.**** и установяване на непълнотата в същите с процесния имот. Кадастралният план е графичен способ за отразяване пределите на материалното право на собственост към момента на изработване на плана. Пасивно легитимирани по този закон са собствениците на имоти, в които попада процесния незаснет имот в КККР на гр.**** според твърденията на ищеца и това са тримата ответници в настоящото производство.    

Относно наличието на активната процесуална легитимация на ищеца съдът приема следното:

            От приложения по делото и неоспорен от страните анализ на правното състояние на „****” АД /стр.306 и сл./ се установява, че с ПМС № 22/09.06.1947 г. се създава Държавното спедиторско предприятие /ДСП/ "****" към Министерството на железниците, пощите и телеграфите с предмет на дейност: спедиторска работа и други мероприятия по повод тази дейност, включително и откриване на клонове и представителства в страната и чужбина. В периода от 1947 г. до 1979 г. ДСП „****” е претърпяло многократни преобразования по реда на действащото законодателство.

          С ПМС № 52 / 16.11. 1979 г. за подобряване на стопанската дейност и последваща Заповед № 1454/ 17.12.1979 г. на Министъра на транспорта  /стр.277/ са създадени спедиторски предприятия  /СП/„****” – поделения на ДСП "****", считано от 1 януари 1980 г., на основание чл. 26 ал. 1 от Правилника за стопанската дейност /отм./. Заповедта е публикувана в неофициалния раздел на Д.В бр.22/1979 г. /стр.279/. В заповедта е посочено, че предприятията се изграждат на основата на вътрешната и международна спедиционна дейност, изпълнявана от  Окръжните управления за организация и координация на транспортната дейност "*****", в която са посочени поделенията, между които и СП „****”-Ловеч.

         Със Заповед № 100 010- 664/14.11.1980 г. на Министъра на транспорта /стр.200/,   ДСП   "****"   и   новообразуващите   се Стопански предприятия /СП/ стават правоприемници на активите и паси­вите на Окръжните управления /ОУ/ "*****" в градовете, между които е посочен и Ловеч.

         След влизането в сила на Указ № 56 от 1988 г.. /отм./ на Държавния съвет на НРБ за стопанската дейност, с Решение № 50/30.03.1989 г. на МС /стр.281/ и съгласно приложение № 71 /стр.282/, дейността на ДСП „****" гр.**** като юридическо лице е прекратена и на основание чл.11,ал.3,т.1,б.”а” от указа е образувана фирма с държавно имущество с наименование „****". На основание същото решение и приложение, новообразуваната фирма става правоприемник на всички активи и пасиви на прекратеното ДСП „****" по баланса му към 28.02.1989 г. Новообразуваната фирма с наименование Държавна фирма /ДФ/ „****”, със седалище ****, община „Средец” е вписана във фирмения регистър с решение от 28.04.1989 г. по ф.д. № 446/1989 г. на СГС /стр.283/. Същата е с предмет на дейност - международна и вътрешна транспортно - спедиционна дейност и с уставен фонд 39151 хил.лева.

         След влизане в сила на Търговския закон - 1991г. с Разпореждане № 25 / 15.10.1991 г. на МС на РБ и приложения №№ 1 и 26 /стр.285, 286 и 288/ на основание чл.1 и сл. от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно участие /отм./ издаден на основание чл. 62 ал. 1 от Търговския закон се преобразува ДФ „****” в търговско дружество с едноличен собственик на капитала, в лицето на Българската държава с фирма "****" ЕООД.

          С решение от 12.12.1991 г., постановено по ф.д.№ 27664/1991 г. по описа на СГС /стр.284/ е вписано в регистъра еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с фирма "****" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.”*****” № 2, с капитал в размер на 16493 хил.лева, разпределен в дялове по 1000 лева. Вписването на решението от 12.12.1991 г. е обнародвано в ДВ бр. № 17/28.02.1992 г. /стр.289/.

   Със Заповед № РД 09-33/13.07.1992 г. на Управителя на „****" ЕООД гр.**** /стр.293/ в изпълнение на РМС № 89/03.07.1992 г. на Министерство на транспорта е разпоредено на базата на съществуващите към този момент поделения да се открият търговски клонове на дружеството, които да поемат активите и пасивите им като по т.10 е записано: „****”-клон Ловеч, със седалище гр.Ловеч. Клонът в гр.Ловеч е вписан във фирмения регистър с решение от 15.10.1992 г. по ф.д. № 1314/1992 г. на ЛОС, а с решение от 18.06.1993 г. по същото дело /стр.296/ са вписани промени в ръководството на клона. Същият е осъществявал търговска дейност до 2002 г., когато е заличен видно от решение № 601/18.06.2002 г. по ф.д.№ 1314/1992 г. на ЛОС /стр.297/.

Със Заповед № РД-I-21/02.11.1995 г. на Министъра на транспорта /стр.290/, на основание чл.147,ал.П, чл.261 и чл.262 от ТЗ вр. чл.10 и чл.14,ал.П от ПРУПС**, приет с ПМС № 7/1994 г., „****" ЕООД гр.**** е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество, с наименование „****" ЕАД, със седалище гр.**** и уставен капитал на дружеството в размер на 275466 поименни акции по 1000 лева всяка една, като поема активите и пасивите на „****” ЕООД гр.****, по баланса към 30.09.1995 г. Преобразуваното дружество е вписано във фирмения регистър с решение от 15.01.1996 г. по ф.д. № 27664/1991 г. на СГС /стр.291/

С решение от 29.07.1997 г. по ф.д. № 27664/1991 г. на СГС /стр.292/ е вписана смяна на собственика на "****"- от еднолична собственост на държавата в Акционерно дружество "****" в резултат на проведената приватизация по реда на ЗППДОП/отм./. От правния анализ на дружеството се установява, че в резултат на извършената приватизация, Държавата притежава 75 % от капитала на дружеството, а останалите 25 % от капитала са разпределени между частни акционери.

При тези данни съдът намира, че ищецът „****” АД гр.**** е правоприемник на „****” ЕАД, „****” ЕООД, ДСП „**** и СП „****” и за него е налице активна процесуална легитимация в настоящото производство.

По основателността на предявения иск с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР.

С Акт за държавна собственост № 2118/16.03.1989 г. на ОНС-**** дворно място с площ от 1350 кв.м. заедно с построените в него масивен склад за дребни пратки с площ от 240 кв.м., построен през 1972 г.и реално обособена част от масивна административна сграда с площ от 117 кв.м., построена през 1947 г., находящ се извън регулацията, в района на ЖП гара гр.****, която е вписаната като съсобственик, при съседи: от север и от запад – ЖП гара ****, ½ ид.част от административна сграда, от изток-горски фонд и от юг-ТП„Пром.стоки” са актувани като държавна собственост, без да са посочени  номерата на квартал, парцел и планоснимачен номер. Съгласно т.21 от същия процесния имот е предоставен за стопанисване и оперативно управление на държавната организация – СП”****” гр.****. Допълнително с ръкописен текст е записано в т.21 – „****” ЕООД-клон Ловеч, ДВ бр.17/1992 г. Няма положени подпис и печат на длъжностното лице за извършеното вписване. На гърба на АДС № 2118/1989 г. по т.21 е записан следния текст: „Съгласно решение от 15.01.1996 г. на СГС преобразува „****” ЕООД в „****” ЕАД”, като за целта са положени подпис и печат на длъжностното лице, извършило вписването. В т.3 от АДС № 2118/16.03.1989 г. не е посочено на какво основание и от коя дата процесния имот, представляващ държавна собственост е предоставен на СП „****” за стопанисване и управление. По реда на чл.193 от ГПК, е открито производство по оспорване съдържанието и верността на АДС № 2118/1989 г. 

По делото е приета скица № 737/08.11.1999 г. на Община гр.**** /стр.13 и 460/, в която процесния имот е записан като неурегулирано дворно място, собственост на „****” ЕООД–клон Ловеч, представителство **** въз основа на АДС № 2118/1989 г. като не са посочени местонахождението му, площта му и съответните граници, а са обозначени няколко масивни сгради. В скицата е записано, че към датата на издаването й няма одобрен кадастрален план. Скица № 737/1999 г. е оспорена по реда на чл.193 от ГПК.

От скица № 544/02.08.2000 г. на Община гр.**** /стр.14 и 459/ се установява, че спорния имот е записан отново като неурегулиран парцел/имот по плана на гр.****, собственост – държавна, АДС № 2118/1989 г., склад за дребни пратки от 240 кв.м., административна сграда от 177 кв.м. и дворно място от 1350 кв.м., „****” ЕООД-клон Ловеч, ДВ бр.17/1992 г. без да е посочено местонахождението му и границите.  За верността и съдържанието на тази скица също е открито производство по реда на чл.193 от ГПК.

По делото са приети извлечения от инвентарни книги за периода от 2002 г. до 31.03.2015 г., описи на ДМА и оценки от 31.03.1992 г. и 30.04.2002 г., удостоверение за данъчна оценка № 306/29.03.2002 г., финансова справка от 20.08.1994 г., платежни документи за внесени ДНИ и ТБО за периода от 2001 г. до 2014 г. /стр.378 и сл./. Съдържанието на същите е оспорено от ответника „****” ООД.

           От удостоверение с изх.№ 3/05.01.1999 г. на ТДС гр.**** /стр.411/, се установява, че от „****” АД-Ловеч със сметка обр.5 вх.№ 795/03.02.1998 г. е декларирана административна сграда-**** с отчетна стойност 3420144 лв. и склад за дребни пратки с отчетна стойност 501120 лв.

Видно от удостоверение изх.№ 04-1/04.06.1999 г. на Община **** /стр.412/, управление „ТСУСА”, сектор „КРЗ” удостоверява, че цената на дворно място, цялото с площ от 1350 кв.м., съставляващо имот в парцел ІІ, кв.193 по плана на гр.****, при граници: улица, канавка, земеделска земя, др.производствени сгради и заедно с построените в него склад за дребни пратки със застроена площ 340 кв.м. и административна сграда с площ 117 кв.м., собственост на „****” ЕООД-клон Ловеч, съгласно  АДС № 2118/16.03.1989 г. е 24572434 лева.

Съдът е приел за безспорно установено подаденото от ищеца и прието по делото заявление вх.№ 99-3537/20.03.2009 г. /стр.494 и сл./ до СГКК-Ловеч, заедно с приложените към него обяснителна записка, скица-проект, Акт за непълноти и грешки и др.документи и заявление вх.№ 99-14089/21.08.2013 г. /стр.551 и сл./ до СГКК-Ловеч, заедно с приложените към него обяснителна записка, скица-проект, Акт за непълноти и грешки и др.документи. Във връзка с обжалвания от „****” АД, Акт за непълноти и грешки № 39/13.04.2009 г. на СГКК-Ловеч, издаден за ПИ № ******** по КККР на гр.**** /стр516/ по заявлението на ищеца от 20.03.2009 г. е образувано адм.д.№ 45/2011 г. по описа на АС-Ловеч, което е приключило с прекратяване на производството по делото поради просрочие на жалбата на „****” АД.

От приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 20, т.ІІ, рег.№ 1814, н.дело № 189/2014 г. на нотариус Д.К., рег.№ 525 на НК, с район на действие района на РС-**** /стр.46/ се установява, че ответника „****” ООД гр.****, ЕИК *********, представлявано от управителя Ц. А. С. е признат за собственик на ПИ с кадастрален идентификатор № ******** по КККР на гр.****, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК-****, с площ от 1871 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ при граници: имот ********, имот 73198.321.20, имот 73198.321.10, имот 73198.502.572, имот 73198.502.593, имот ********, заедно с построените в имота едноетажна сграда на транспорта с идентификатор ********.2 със застроена площ от 279 кв.м., едноетажна сграда на транспорта с идентификатор ********.3 със застроена площ от 236 кв.м. Съдържанието на този нот.акт е оспорен от ищеца по ред на чл.193 от ГК.

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 168, т.ІІ, рег.№ 2166, н.д.№ 266/2004 г. на нотариус Б.К., рег.№ 337 на НК, с район на действие района на РС-****, В. И.С. е закупил ПИ с площ от 1655 кв.м. по нотариален акт, а по скица 1593 кв.м., за който е отреден парцел ІІ в кв.193 за „***-***** район ****”, с уредени регулационни сметки, при граници: от три страни района на ж.п.гара, горски фонд, заедно с построените в парцела административна сграда на един етаж, полумасивна, с площ от 45 кв.м., склад-метален с площ от 423,6 кв.м., канцеларии – дървени, с площ от 56,2 кв.м., склад-метален с площ от 313,6 кв.м. Съдържанието на акта е оспорено от ищеца по реда на чл.193 от ГПК.

С договор за продажба на недвижим имот от 27.09.2007 г. обективиран в нотариален акт № 172, т.ІV, рег.№ 5026, н.д.№ 682/2007 г. на нотариус Б.К.,  рег.№ 337 на НК, с район на действие района на РС-****, /стр.87/ Ц. А. С. е закупила ПИ с идентификатор 73198.502.567 по КККР на гр.****, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК-****, с площ от 1492 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, незастроен, при граници: пасище имот № 73198.321.29, имот за друг вид производствен, складов обект № 73198.302.571, имот за второстепенна улица № 73198.502.480, имот друг вид дървопроизводителна гора № 73198.321.20, за друг поземлен имот за движение и транспорт №  73198.502.368. Съдържанието на акта е оспорено от ищеца по реда на чл.193 от ГПК.

С договор за продажба на недвижим имот от 29.07.2005 г. обективиран в нотариален акт № 94, т.ІІІ, рег.№ 3653, н.д.№ 436/2005 г. на нотариус М.Г.,  рег.№ 477 на НК, с район на действие района на РС-****, /стр.89/ Ц. А. С. е закупила ПИ-пасище, мера с площ от 1,559 дка, пета категория, находящ се в м.”*****”, землището на гр.****, съставляващ имот № 139026 по КВС, при граници: имот № 000225 –жил.територия на гр.****, имот № 321020-дървопроизвод.пл.на МЗГ-Държавно Лесничейство. Цитираните по-горе нотариални актове, представени от ответника „****” ООД гр.**** са оспорени по реда на чл.193 от ГПК от ищцовото дружество. Съдържанието на акта е оспорено от ищеца по реда на чл.193 от ГПК.

Приложена е Заповед № КД-14-11-1342/22.10.2013 г. на СГКК-Ловеч, с която е одобрено изменение в КККР на гр.**** от 2007 г. /стр.91/, с което са нанесени нови обекти в КККР, както следва: ПИ с идентификатор ********, с площ 4706 кв.м., начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, собственост на „****” ООД гр.****, въз основа на извлечение от дружествен договор № 114, том VІІ, рег.№ 2082 от 07.08.2013 г. на СВ гр.****, заедно с построените в него сграда с идентификатор     ********.1 с площ 46 кв.м., предназначение: сграда на транспорта, сграда ********.2 с площ 29 кв.м., предназначение: сграда на транспорта, сграда ********.3 с площ 382 кв.м., предназначение: сграда на транспорта, ********.4 с площ 45 кв.м., предназначение: сграда на транспорта и ********.5 с площ 314 кв.м., предназначение: сграда на транспорта. Със същата заповед са заличени следните обекти по КККР: ПИ с идентификатор 73198.321.29 с площ 1559 кв.м., незастроен имот за производствен, складов обект, собственост на Ц. А. С., ПИ с идентификатор 73198.502.567 с площ 1492 кв.м., за друг вид производствен, складов обект, собственост на Ц. А. С., ПИ с идентификатор 73198.502.571 с площ 1655 кв.м., за друг вид производствен, складов обект, собственост на В. И.С., заедно с построените в него сграда с идентификатор № 73198.502.571.1 с площ 46 кв.м., предназначение: сграда на транспорта, сграда 73198.502.571.2 с площ 29 кв.м., предназначение: сграда на транспорта, сграда 73198.502.571.3 с площ 382 кв.м., предназначение: сграда на транспорта, 73198.502.571.4 с площ 45 кв.м., предназначение: сграда на транспорта и 73198.502.571.5 с площ 314 кв.м., предназначение: сграда на транспорта. Тази заповед е оспорена по реда на чл.193 от ГПК от ищеца.

Видно от заповед № 1058/31.10.2008 г. на Община гр.**** /стр.95/ по искане на Ц. А. С. и В. И.С. е одобрен план за регулация и застрояване /ПРЗ/ с приложените схеми за ВиК и електрозахранване на ПИ с кад.№ 73198.502.567 и № 73198.502.571, урбанизирана територия, попадащи в парцел ІІ -„за ***-*****, район ****” в кв.193, по плана на гр.**** и ПИ с кад.№ 73198.321.29 в м.”*****”, землището на гр.****, като се обособява УПИ ІІІ-567,571,29, отреден „за складова база и обществено обслужване” в кв.193, гр.****, съгласно приложен към заповедта проект.

От скицата-проект № 32586/22.10.2013 г. на СГКК-Ловеч за съединяване на поземлените имоти кад.№№ 73198.321.29, 73198.502.567 и 73198.502.571 по заявление на Ц. А. С. от 2013 г./стр.99/ се установява, че новообразувания ПИ е с проектен идентификатор №  ******** с площ от 4706 кв.м. при съседи: имот № 73198.502.480, имот № 73198.321.20, имот № ******** и имот № ********. Тук следва да се отбележи, че в имот с № ******** по заключението на вещото лице попада и процесния имот в настоящото производство. Съдържанието на скицата от 22.10.2013 г. е оспорено от ищеца по реда на чл.193 от ГПК.

С молба вх.№ 01-109349 от 27.05.2014 г. от ответника „****” ООД гр.**** до СГКК-Ловеч е поискано обединяване на ПИ с кад.№№ ******** и ******** въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 20, т.ІІ, рег.№ 1814, н.дело № 189/2014 г. на нотариус Д.К., рег.№ 525 на НК, с район на действие района на РС-**** /стр.46/ и Дружествен договор на „****” ООД гр.**** /стр.614/ от 18.07.2013 г., вписан на 07.08.2013 г. под № 114, том VІІ, рег.№ 2082 от 2013 г. на СВ гр.****. Същите са оспорени по реда на чл.193 от ГПК от ищеца.

Издадена е Заповед № 18-8505 от 06.06.2014 г.  на СГКК-Ловеч /стр.101/, с която е одобрено изменението в КККР на гр.**** от 2007 г., поискано с цитираното по-горе заявление на ответника „****” ООД, като е нанесен нов обект в КККР, както следва: ПИ с идентификатор ********, с площ 6576 кв.м., начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, собственост на „****” ООД гр.****, въз основа на цитирания по-горе нотариален акт за собственост по давностно владение № 20/2014 г. /стр.46/, в която са посочени и сградите, построени в същия имот с новите им идентификатори и заличените обекти по КККР, както следва: ПИ с идентификатор ******** с площ от 1871 кв.м., заедно с построените в него сгради с идентификатори ********.2 с площ от 279 кв.м., сграда на транспорта и ********.3 с площ 236 кв.м., сграда на транспорта, както и ПИ с идентификатор ******** с площ 4706 кв.м., за друг вид прооизводствен, складов обект. Тази заповед е оспорена от ищеца по реда на чл.193 от ГПК.

Издадена е скица № 15-189116/11.06.2014 г. на СГКК-Ловеч /стр.129/ за поземлен имот с идентификатор ********, с площ 6576 кв.м., начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, собственост на „****” ООД гр.****, със стар идентификатор ******** и ********, при съседи за целия имот: имот 73198.502.480, имот 73198.321.20, имот 73198.321.10, имот 73198.502.572, имот 73198.502.593и имот ********, която също е оспорена по реда на чл.193 от ГПК от ищеца.

По делото е приложена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 1352/09.06.2014 г. от „****” ООД за придобития недвижим имот съгласно нотариален акт за собственост № 20/2014 г.

Ответникът по делото ** „****” **** с отговора на исковата молба представи и съдът прие като доказателство геодезическа снимка за района на ЖП гара ****, изработена от „*****” ООД /стр.181/ и скица № 15-465404 от 16.12.2014 г. на СГКК-Ловеч /стр.182/ на ПИ с идентификатор ********, с площ 70208 кв.м., трайно предназначение на територията: територия на транспорта, за друг поземлен имот за движение и транспорт със стар идентификатор № 73198.502.368, № по предходен план № 502584, със собственик Държавата. Безспорно е установено по делото, че ** „****” е 100 % държавно предприятие.

По делото е приета Заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. издадена от изпълнителния директор на АГКК гр.**** за одобряване на КККР за землището на гр.**** /стр.186/.

От приложените протокол за извършено трасиране от 14.09.2003 г. и обяснителна записка към трасировката и геодезическата снимка за заснимане на границите на имота, собственост на ** „****” /стр.187 и сл./ се установява, че ответника ** „****” е възложил изпълнението на проект на „*****” ООД, който да извърши трасиране и координиране на граничните точки на имота, собственост на възложителя.

По делото е приет като доказателство представения от ** „****” парцеларен план на гр.**** от месец август 1947 г. /стр.729/.

           От основното заключение на вещото лице геодезист и от изготвената комбинирана скица към него /стр.689 и сл./ се установява, че имотът описан в АДС № 2118/16.03.1989 г. на ОНС-****, като склад за дребни пратки с площ от 240 кв.м., ½ ид.ч. от административна сграда с площ 117 кв.м. и дворно място с площ от 1350 кв.м., с местонахождение на имота извън регулация, ЖП гара-гр.****, без да са посочени номер на квартал, парцел и планоснимачен №, предоставен за оперативно управление на СП „****” гр.****, не е нанасян в предходни регулационни и кадастрални планове на гр.****, не е заснеман и никога не е имал отделен планоснимачен номер като отделна кадастрална единица, т.е. имотът никога не е бил урегулиран по регулационния план на града като самостоятелен поземлен имот. Вещото лице инж.П. в обясненията си дадени в съдебно заседание на 25.06.2015 г. сочи, че последния действащ регулационен план на гр.**** е одобрен през 1988 г. Съгласно удостоверение № 04-1/04.06.1999г. на Община **** /стр.412/ процесния имот е "дворното място, цялото с площ от 1350м2, съставлява имот в парцел II, отреден "За *** -*****, район ****" в кв.193 по плана на гр ****, при граници: улица, канавка, земеделска земя и др.производствени сгради", вещото лице в заключението си прави извод, че като цяло процесният имот никога не е представлявал отделен парцел, а само отделно "дворно място, съставляващо имот в парцел II, кв.193 по плана на гр. ****.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 168, т.ІІ, рег.№ 2166, н.д.№ 266/2004 г. на нотариус Б.К., рег.№ 337 на НК, с район на действие района на РС-****, се установява, че В. И.С., съдружник в „****” ООД,  е закупил ПИ с площ от 1655 кв.м. по нотариален акт, а по скица 1593 кв.м., за който е отреден парцел ІІ в кв.193 за „***-***** район ****”, с уредени регулационни сметки, при граници: от три страни района на ж.п.гара, горски фонд, заедно с построените в парцела административна сграда на един етаж,с площ от 45 кв.м., склад-метален с площ от 423,6 кв.м., канцеларии – дървени, с площ от 56,2 кв.м., склад-метален с площ от 313,6 кв.м.

Вещото лице е установило, че имотът, претендиран от ищеца и описан в АДС № 2118/1989 г., обозначен по зелените букви А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,3,И,К,Л в комбинираната скица към основното заключение, никога не е бил урегулиран по регулационния план на града като самостоятелен УПИ, като границите на имота, не са били нанасяни в предходните кадастрални планове на гр.****, т.е. имотът не е заснеман и нанасян с отделен планоснимачен номер като отделна кадастрална единица, не е бил нанасян така също и в изготвената и одобрена през 2007г. кадастралната карта на града. Лиспват доказателства по делото, че ищецът в 30-дневния срок от обнародването на кадастралната карта в „Държавен вестник” е подал жалба за нанасянето на процесния имот в кадастралната карта с претендирания размер и граници. Вещото лице е установило, че процесния имот е представлявал част от поземлен имот с идентификатор ******** - червен номер в приложената скица, с неизвестен собственик по одобрената със Заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на ИД на АГКК кадастрална карта и действащия регулационен план на града от 1988 г. /извадка от плана на стр.16/. За поземлния имот с идентификатор ********-червен номер в приложената скица с неизвестен собственик по кадастрална карта от 2007 г., в който основно е ситуиран претендирания от ищеца имот, ответникът "****" ООД се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 20 от 22.05.2014г., заедно с построените в имота сграда с идентификатор ********.2-по скицата на вещото лице-административна сграда и сграда с идентификатор ********.3-по скицата на вещото лице-склад за дребни пратки.

Обозначеният по зелените букви имот А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,3,И,К,Л според вещото лице има следните граници: на юг - новообособения по молба на Ц. А. С. и В. И.С. в кв. 193 УПИ III, отреден "За складова база и обществено обслужване", което частично изменение на регулационния и застроителен план е одобрено със заповед № 1058/31.10.2008г./стр.95/ на Кмета на Община **** и включва поземлени имоти с кад.№ 73198.502.567 и кад.№ 73198.502.571 от урбанизираната територия и поземлен имот с кад.№ 73198.321.29 от КВС, впоследствие обединени в поземлен имот с кад.№ ********-червен цвят в приложената към заключението скица, разположен изцяло в урбанизирана територия и съставляващ УПИ III, за който със същата заповед на Кмета са одобрени и схеми за ВиК и ел-захранване /стр.93 и 94/. В новия УПИ III не е включен поземлен имот с идентификатор ********(червен номер в приложената скица), в който се намира имотът, претендиран от ****" АД.

На следващо място вещото лице е посочило, че имотът описан по АДС № 2118/16.03.1989г., съобразно площта и трайно материализираните му граници, определени в скици № 733/08.11.1999г. и № 544/02.08.2000г. на Община ****, попада в границите на три различни поземлени имоти по КККР на гр.****, одобрени със Заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на ИД на АГКК, както следва: основна част от имота попада в поземлен имот № ******** с неизвестен собственик по одобрената през 2007г. кадастрална карта. След това поземлен имот № ******** е заличен със Зап.№ 18-8505/06.06.2014г. на Началника на СГКК-Ловеч като е включен в новосъздадения поземлен имот № ********, собственост на ответника „****” ООД, на запад част от имота попада в поземлен имот № 73198.502.368 със собственик Държавата – респ. ответника ** „****”, по одобрената през 2007г. кадастрална карта, след което поземлен имот № 73198.502.368 е заличен със Зап.№ КД-14-11-744/.08.2012г. на Началника на СГКК-Ловеч и преобразуван в нов поземлен имот № ******** и съвсем малка част от имота попада на изток в поземлен имот № 73198.321.20, собственост на МЗГ-Държавно Лестничейство, респ.ответника МЗХ.

На въпроса, какво е фактическото състояние на имота към момента, вещото лице е отговорило в основното заключението, че имота, описан в АДС № 2118/16.03.1989г., е неопределено по отношение на местоположение, граници и площ, имайки предвид действащата кадастрална карта на гр.****, в която същият не е отразен.

          Вещото лице е отговорило, че съгласно АДС № 2118/16.03.1989г. дворното място е с площ 1350кв.м. и построените в него административна сграда  от  117кв.м. и склад за дребни пратки от 240кв.м., а съгласно съставените от Община **** скици №733/08.11.1999г. и №544/02.08.2000г. дворното място е около 1000 кв.м., като площта на проектния имот по скицата-проект от 2013 г. на стр.34 под № 73198.502.588 е 953кв.м, обозначена с букви А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,3,И,К,Л от основното му заключение, а административната сграда е с площ 107кв.м. и склад за дребни пратки -  236 кв.м.

          Към момента на изготвяне на основното заключение вещото лице е установило, че на място съществува източната граница на процесния имот, която в по-голямата си част е материализирана с по**орна стена и южната граница, която съвпада с регулационната линия на новообособения по молба на Ц. А. С. и В. И.С. УПИ ІІІ-567,571,29, отреден "За складова база и обществено обслужване", на която регулационна граница в момента са построени гаражи на „****” ООД и до която е разширена на север сграда с идентификатор ********.3 по сега действащата кадастрална карта, а северната граница не съществува на място, тъй като сградата, чиято ½ ид.част е служила за граница, вече е съборена - сграда с идентификатор ********.2(нов номер ********.1). Другата сграда-склад за дребни пратки, по акта за АДС 2118/16.03.1989г., отразена по КККР с идентификатор ********.3(нов номер ********.2), се използва от „****” ООД.

Източната граница на имота на ** „****" в процесния район, където се намира претендирания от ищеца имот, е отразена в приложената към заключението скица посредством прекъсната синя линия определена по координатите на точки 161 и 163 от координатния регистър(на л.190 от делото), чрез който е извършено трасиране на границите на имота, въз основа на заснемане, направено от лицензиран геодезист. Същата е идентична(съвпада) с източната граница на поземлен имот № ******** - имота на ****.

Вещото лице е установило, че има застъпване на имота, собственост на ** „****”, заснет по преписката му от 2003г.(на л.188), с имота, който е предмет на проекта, изготвен от ищеца, за изменение на КККР на гр.****. Застъпването е в областта на зелените точки (К,И), където прекъсната синя линия по точки 161 и 163 от координатния регистър застъпва освен претендирания от ищеца имот, така също и сградата, представляваща "склад за дребни пратки" видно от приложената към заключението скица. Трасировката и изработването на геодезическата снимка на имота на **** са извършени професионално от "*****" ООД - гр.***** при спазване на техническите изисквания и наличните парцеларни планове на района на ж.п. гарата.

Вещото лице дава заключение, че частичното изменение на регулационния и застроителен план /ЧИПРЗ/ и обособяване на нов самостоятелен УПИ задължително трябва да бъде съобразено със съществуващата инфраструктура на място, включително и местоположението на ж.п. гарата и железопътните линии, както и съществуващата техническа инфраструктура - пътища, захранване с ток и вода и др. При необходимост заедно с проекта за ЧИПРЗ се одобряват и схеми за липсваща инфраструктура - за ВиК, ел-захранване, а така също и разрешаване на транспортен достъп, така както е сторено по отношение на имотите на "****" ООД. За имота на ищеца липсват данни за проведена процедура по ЧИПРЗ, както към датата на съставяне на АДС № 2118/1989 г., нито по-късно.

Вещото лице е категорично, че към момента на изготвяне на КККР на гр.**** през 2005г. до момента на тяхното одобряване със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. за границите на процесния имот на ищеца може да се черпи информация само от предходния кадастрален план на гр.****, в който имотът не е нанесен, поради което не могат да се установят неговите граници. Същите не са били заснемани и отразявани в одобрената през 2007г. кадастрална карта. Към момента на изменение на КККР на основание заповед № 18-8505/06.06.2014г. на СГКК-Ловеч, вещото лице не може да даде заключение относно границите на процесния имот, тъй като липсват официални писмени и графични материали, удостоверяващи тяхното наличие. С цитираната заповед е извършено заличаване на поземлен имот № ********, в който основно е бил разположен процесния имот, което заличаване се е получило в резултат на съединяването му с поземлен имот № ******** и образуване от двата поземлени имота на един цял нов обект на кадастъра, а именно поземлен имот № ********, целият собственост на "****" ООД.

Относно фактите и обстоятелствата дали е имало реално обособен имот с материализирани на място граници и към кой момент са съществували такива, ако ги е имало съдът е събрал гласни доказателства като е разпитал доведените от страните свидетели. От противоречивите показания на разпитаните две групи свидетели се установява следното:  Свидетелят К.К. твърди, че е бил наемател на процесния имот от 1998 г.до 2012 г. и описва имота със следните граници:  от изток - по**орна  стена, от запад  - гаровия площад, от юг – имотът на И.С., от северната част на имота - масивната сграда, в който е бил наемател. Същата от северната страна е граничила със столовата на ЖП-то, но всяка е била с отделен вход. На свидетеля е предявена от съда комбинираната скица от основното заключение и същия е посочил първата сграда, която е означена от вещото лице като „МС 1”. Същият е дал показания, че „2004 г. ЖП-то правиха ремонт на гарата за ВиК и тогава е била премахната старата ограда”. Твърди, че от 1998 г. до 2002 г. е плащал за консумирана ел.енергия на „*****”, които също били наематели на „****” до м.юни 2002 г., а след това си направил табло и ползвал ел.енергия от таблото на ЖП-то. Свидетелят твърди, че до южната граница на процесния имот гаражите на С. са се появили през 2005 г. Свидетелят К.Й. дава показания, че е заемал длъжността „експерт по недвижимите имоти” в ищцовото дружество от 2005 г. до м.март 2012 г. и процесния имот се намирал в гр.**** на гаровия площад, ограденото място било малко под декар, имало една голяма сграда, производствен тип, с 250 кв.м. площ и малка едноетажна тухлена сграда като част от по-голяма, която е използвана през годините като административна част. Този имот бил ограден с метална мрежа, над нея с бодлива тел. Същият свидетел описва имота със следните граници: от север – едноетажната сграда, която се ползвала за административна сграда и същата била част от една цяла сграда, която се ползвала за столовата на ЖП-то, от изток – по**орна стена и гората, от югозапад – порталът на „****” , от запад – извън процесния имот имало лек навес без огради. Свидетелят твърди, че 2002 г.-2003 г. ЖП-то са прекарали водопровод в района на гарата, а токът за процесните сгради се взимал от ел.стълб, който се намирал по средата на гаровия площ по въздушна линия.

По делото са разпитани свидетелите Д.Л. и Л.В., които са участвали при проверката на отложените граници при заснемането на имотите на ** „****” през 2003 г. във връзка със създаването и одобряването на КККР на гр.****. Същите дават показания, че не е имало ограда от западната страна на процесния имот, отделяща го от имота на ответника **”****”.  Свидетелят Д.Л. заявява, че през 2003 г. фирма „*****” е спечелила малка обществена поръчка за отлагане на границите на терена, собственост на ** „****” и границите на имота на ответника ** „****” в момента са тези, които са отразени в КККР на гр.****. Същият е уточнил, че от северната страна извън процесния имот има масивна сграда, която е представлявала бивш стол на работниците от железопътния транспорт, а в района на ЖП гарата освен по**орната стена отзад не бил виждал да има ограда в района.

От показанията на свидетеля Ж.И., управител на „*****” ООД гр.***** се установява, че през 2003 г. му било възложено от Секция-*****, после ***** да координира и трасира сервитута на ЖП линията и ЖП гара гр.**** съгласно изискванията на Наредба № 14, сега Наредба № 3. След това на фирмата му били възлагани възмездно извършване на различни геодезически услуги от свидетеля С.. Свидетелят И. заявява, че през 2003 г. ограда на процесния имот не е имало, „...то си беше един отворен район”, който си беше на БДЖ-то целия”. Твърди, че подпорната стена от източната страна не е реална граница на процесния имот, тъй като тя е по протежението на целия имот на БДЖ, тя е с геобразна форма и разделя имотите на БДЖ от имотите на Държавно Лестничейство като спира единствено, където има дол и продължава до „Лесопласт”. Дава показания още, че тази по**орна стена е строена преди повече от 30-40 години без да е специалист, но същата ограничава целия ЖП ареал. От южната страна има дървен навес, там където е посочено на скицата на вещото лице, че са гаражи и през 2003 г. не го е имало, няма и улица. Свидетелят е заявил, че шенажните планове са основата,  върху която фирмата му е работила, за да координира сервитута на ЖП линията и самата ЖП гара-****, а със синята линия на скицата по заключението на вещото лице между т.163-161 е отразена сервитутната линия на района на ЖП гарата. Относно сграда 2 /отразена в скицата на вещото лице като МС 2”, свидетелят И. е заявил, че рампата не е част от тази сграда, не е предмет на съдържанието на кадастралната карта и синята линия върви по линията на сградата, „...нямаше никъде ограда”.

Показанията на свидетеля И.С., доведен от третия ответник „****” ООД, който е син на В. И.С. и бивш съпруг на Ц.С., двамата съдружници в ответното дружество съдът намира, че следва да се преценяват при условията на чл.172 от ГПК. Същият е заявил в показанията си, че работи на територията на ЖП-гарата в гр.**** от 1995 г., първоначално като наемател на „****”, тогава БДЖ. Заявил, е че имота, отразен в скицата на вещото лице с кафяв цвят има за граница: по**орна стена, ограда и канавка. „...Строени са когато е правена ЖП-линията ****, защото всички води, които идват от гората са спрени, защото тази стена укрепва всичките имоти.....Подпорната стена с канавката свършва, както правилно е отразено в северния край, винаги е била там, много преди да има дружество „****” и много преди да ме има мен...”  

  По делото е депозирано допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, прието от страните без възражения. От същото се установява, че местоположението на източната граница на имота на ** „****” с кад.№ ******** /стар № 73198.502.368/ по скицата на вещото лице на стр.729 съвпада с линията, определяща частите от имотите по кадастралния план на гр.**** от 1930 г., находящи се на запад от нея и подлежащи на отчуждаване през 1947 г. във връзка със строителството на жп-гара ****. В приложената скица към заключението тази линия е нанесена с прекъсната синя линия и обозначена с надпис „сервитут на жп гара ****”. Сервитутът на жп гара **** в частта, отнасяща се до процесния имот, е отразен вярно на КККР на гр.**** и е идентичен със западната граница на ПИ с идентификатор ********, нанесен като нов обект на кадастъра със заповед от 06.06.2014 г. на СГКК-Ловеч, собственост на „****” ООД. На следващо място вещото лице е установило, че границите от двата проекта на ищцовото дружество за заснемане на процесния имот в КККР от 2009 г. и от 2013 г. се различават основно по отношение на източната му граница, която в проекта от 2009 г.  е оградна мрежа, а по КВС попада в горски фонд, но при заснемането през 2013 г. – съществуваща на място по**орна стена, която минимално засяга горски фонд според КВС. По отношение на квадратурата на процесния имот вещото лице е установило, че проекта от 2009 г. е 1109 кв.м., а по проекта от 2013 г. – 953 кв.м.

 С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            По време на действие на Конституцията от 1971 г. държавната собственост съставлява единен фонд и може да се упражнява непосредствено от държавата или от създадени от нея държавни юридически лица. Те упражняват предоставените им от нея правомощия, но не са собственици на държавното имущество. То е част от единната държавна собственост до приемането на Конституцията от 1991 г. С приемането на ТЗ /ДВ бр.48/1991 г./ се създаде възможност държавните предприятия да бъдат ЕООД или ЕАД, като редът за преобразуването им е уреден в ЗОЕТДДИ /отм./ и ЗППДОбП /отм./. Безспорно е установено, че със заповед № 100 010- 664/14.11.1980 г. на Министъра на транспорта /стр.200/,   ДСП   "****"   и   новообразуващите   се стопански пре**риятия стават правоприемници на активите и паси­вите на Окръжните управления "*****" в градовете, между които е посочен и Ловеч. Няма приложен по делото баланс на активите и пасивите на СП „****”  към датата на преобразуването. След влизането в сила на Указ № 56 за стопанската дейност от 1988 г.. /отм./ с решение № 50/30.03.1989 г. на МС /стр.281/ и съгласно приложение № 71 /стр.282/, дейността на ДСП „****" гр.**** като юридическо лице е прекратена и на основание чл.11,ал.3,т.1,б.”а” от указа е образувана фирма с държавно имущество с наименование „****". На основание същото решение и приложение, новообразуваната фирма става правоприемник на всички активи и пасиви на прекратеното ДСП „****" по баланса му към 28.02.1989 г. Липсват по делото писмени доказателства, като баланси или извлечение от счетоводни сметки „земя и сгради”, установяващи  предоставяне правото на стопанисване и управление към датата на преобразуването. Такива са представени към дата 31.03.1992 г. след преобразуване на ДФ „****” с решение от 12.12.1991 г., постановено по ф.д.№ 27664 на СГС /стр.284/ в „****" ЕООД. В приложената от ищеца „Справка № 2” за невключени средства в баланса към 31.03.1992 г. /стр.403/ , точка „земи” е посочена земя – жп гара **** – 1500 кв.м., а сградите не са индивидуализирани. Ето защо, съдът приема, че тази земя и сгради не са били включени в баланса на „****” ЕООД първоначално, а се посочва и различна площ от посочената в АДС № 2118/1989 г. на СП „****” гр.****, която е 1350 кв.м.

           Ищцовото дружество след изменение на петитума претендира, че е собственик на процесния имот с площ 953 кв.м. на основание АДС № 2118/16.03.1989 г., заедно с описаните в акта две сгради. Актът за държавна собственост е официален документ и се ползва с доказателствена сила, но ако същият се оспорва от гледна точка на конкуренция на права, както е в настоящия случай, то следва да бъде ценен по правилата на чл.179 от ГПК. Когато в такъв документ не са вписани данни по всички реквизити, следва да се направи пълно и главно доказване на твърдените факти и обстоятелства от ищеца относно наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно определено имущество, това имущество да е отстъпено за стопанисване и управление на държавно предприятие и към момента на преобразуването му в еднолично търговско дружество, държавното предприятие да има правото на оперативно управление върху него, с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в еднолично търговско дружество това имущество да е включено в капитала на новообразуваното търговско дружество. Установяването на правото на собственост на търговското дружество изисква установяването на всички осъществени факти, относими към фактическия състав в съотношение на кумулативност.  Безспорно е установено, че в т.3 от АДС № 2118/16.03.1989 г. не са посочени на какво основание и от коя дата спорния имот е станал държавна собственост, а е посочено единствено: „построени върху държавно дворно място”. Недвижимите имоти се индивидуализират чрез посочване на местонахождението им, вида на имота, предназначение, площ, а за сградите – застроена площ и етажност и граници. В съдебната практиката се приема, че съществен белег за индивидуализация на имота са неговите граници и регулационен статут, а другите белези като напр. площ са съпътстващи. За да се приеме, че един имот е индивидуализиран с неговите граници, то поне от три страни следва да са посочени границите му. Безспорно е установено, че в т.8 от АДС № 2118/1989 г. за местонахождение на процесния имот е записано: „гр.****, извън регулация, ЖП гара гр.****”, няма посочване на квартал, парцел и планоснимачен номер. В т.18 от същия АДС за съседи на процесния имот е посочено: „от север и от запад – ЖП гара **** и ½ ид.част от административна сграда, от изток – горски фонд, от юг – ТП „Промишлени стоки”.  От основното заключение на вещото лице се установява, че претендирания от ищеца и описан в АДС № 2118/1989 г., имот е обозначен по зелените букви А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,3,И,К,Л в комбинираната скица към заключението, никога не е бил урегулиран по регулационния план на града като самостоятелен УПИ, като границите на имота, не са били нанасяни в предходните кадастрални планове на гр.****, т.е. имотът не е заснеман и нанасян с отделен планоснимачен номер като отделна кадастрална единица, не е бил нанасян така също и в изготвената и одобрена през 2007г. кадастралната карта на града. Последният и действащ към настоящия момент регулационен план на гр.**** е одобрен през 1988 г. Няма данни по делото кога процесния имот е включен регулационния план на града, но видно от удостоверение № 04-1/04.06.1999г. на Община ****, процесния имот представлява "дворното място, цялото с площ от 1350м2, съставлява имот в парцел II, отреден "За *** -*****, район ****" в кв.193 по плана на гр ****, при граници: улица, канавка, земеделска земя и др.производствени сгради".  От тези данни вещото лице в заключението си прави извод, че като цяло процесният имот никога не е представлявал отделен реално обособен парцел, а само отделно "дворно място, съставляващо имот в парцел II, кв.193 по плана на гр. ****.

           От договор за продажба от 13.04.2004 г., обективиран с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 168, т.ІІ, рег.№ 2166, н.д.№ 266/2004 г. на нотариус Б.К., рег.№ 337 на НК, с район на действие района на РС-****, В. И.С. /съдружник в „****” ООД/ е закупил ПИ с площ от 1655 кв.м. по нотариален акт, а по скица 1593 кв.м., за който е отреден парцел ІІ в кв.193 за „***-***** район ****”, с уредени регулационни сметки, при граници: от три страни района на ж.п.гара, горски фонд, заедно с построените в парцела административна сграда на един етаж, полумасивна, с площ от 45 кв.м., склад-метален с площ от 423,6 кв.м., канцеларии – дървени, с площ от 56,2 кв.м., склад-метален с площ от 313,6 кв.м. За имота описан в нот.акт № 168/2004 г. са приложени по делото предходни АДС № 1182/21.05.1973 г. на ГОС-**** и АДС № 2306/10.03.1994 г. на ОНС-**** /стр.81 и 82/, от които се установява, че същия е бивша държавна собственост, с местонахождение: гр.****, кв.193, парцел ІІ, при граници: от три страни район на жп гара **** и горски фонд, предоставен за оперативно управление на ДСО„Търговия на едро” клон Търговска база-*****, Представителство-****.

           На следващо място вещото лице е посочило, че имотът описан по АДС № 2118/1989 г., съобразно площта и трайно материализираните му граници, определени в скици № 733/08.11.1999г. и № 544/02.08.2000г. на Община ****, попада в границите на три различни поземлени имоти по КККР на гр.****, одобрени със Заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на ИД на АГКК, както следва: основна част от имота попада в поземлен имот № ******** с неизвестен собственик по одобрената през 2007г. кадастрална карта. След това поземлен имот № ******** е заличен със Зап.№ 18-8505/06.06.2014г. на СГКК-Ловеч като е включен в новосъздадения поземлен имот № ********, собственост на ответника „****” ООД, на запад част от имота попада в поземлен имот № 73198.502.368 със собственик Държавата – респ. ответника ** „****”, по одобрената през 2007г. кадастрална карта, след което поземлен имот № 73198.502.368 е заличен със Зап.№ КД-14-11-744/2012г. на СГКК-Ловеч и преобразуван в нов поземлен имот № ******** и съвсем малка част от имота попада на изток в поземлен имот № 73198.321.20, собственост на МЗГ-Държавно Лесничейство, респ.ответника МЗХ. При тези данни съдът намира, че ако процесния имот, представлява реално обособено дворно място и има точно определени граници, няма да се установява различие по отношение на границите му. В различните писмени доказателства, в заключението на вещото лице и от свидетелските показания за процесния имот са посочени различни граници. Така например в АДС като граници е посочено: от север и от запад – ЖП гара **** и ½ ид.част от административна сграда, от изток – горски фонд, от юг – ТП „Промишлени стоки”, а в удостоверение № 04-1/04.06.1999г. на Община **** - улица, канавка, земеделска земя и др.производствени сгради.  Както вещото лице, така и свидетелите сочат като граница на процесния имот от запад, имот собственост на БДЖ, респ. гаров площад, т.е. имот с идентификатор № ******** съгласно комбинираната скица, представляваща неразделна част от заключението. От север и от юг границите на процесния имот са неопределени. От изток посочената граница – горски фонд, видно от заключението на вещото лице и свидетелските показания представлява външна граница на населеното място, по**орна стена, която е строена с цел отводняване на ж.п. линията Ловеч-****, но същата не се сочи като граница на имота съгласно АДС № ?!!//1989 г. Вещото лице е категоричен, че към момента на изготвяне на КККР на гр.**** през 2005 г. и до момента на одобряването им през 2007 г. не могат да се установят границите на процесния имот.

  На следващо място от извадка от одобрената кадастрална карта на гр.**** през 2007 г. и сега действащия регулационен план на града от 1988 г. /стр.16/, очертан с червен цвят на комбинираната скица към заключението на вещото лице, както и от приложените от ищеца скици от 1999 г. и 2000 г., издадени от Община гр.**** се потвърждава извода, че в същите има означени сградите, но никъде няма означени граници на обособен реално съществуващ поземлен имот. Процесният имот не е заснеман и като парцел с планоснимачен номер и квартал. Фактическото състояние на имота към момента на изготвяне на основното заключение според вещото лице, е неопределено по отношение на местоположение, граници и площ, имайки предвид действащата кадастрална карта на гр.****, в която същият не е отразен.

  Предявеният иск с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР за установяване по отношение на ответниците, че към момента на изготвяне на КККР на гр.****, одобрени със заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК гр.****, ищецът е собственик на недвижим имот, съставляващ съгласно АДС № 2118/16.03.1989 г. на ОНС - **** – ПИ-дворно място, с площ от 1 350 кв.м., с граници: от север и от запад - ЖП гара **** и 1/2 ид. част от административна сграда; от изток - горски фонд; от юг - ТП „Пром. стоки", ведно с построените в него - „Склад за дребни пратки" с площ от 240 кв.м. и реално обособена част от административна сграда с площ от 117 кв.м., който имот към момента на изготвяне на КККР на гр.****, одобрени с цитираната по-горе заповед е съставлявал ПИ с площ от 1 350 кв.м., разположен върху част от територията на ПИ с идентификатори № ********, № ******** и № ********, с граници: от север - ПИ с идентификатор № ******** и част от сграда с идентификатор № ********.2; от изток - ПИ с идентификатор № ********; от запад - ПИ с идентификатор № ********; от юг - ПИ с идентификатор № ******** и ПИ с идентификатор № ********, ведно с построени в него СГРАДА с реално обособена с площ от 117 кв.м., съставляваща част от СГРАДА с идентификатор № ********.2, със застроена площ от 279 кв.м., с предназначение - Сграда на транспорта и СГРАДА с идентификатор № ********.3, със застроена площ от 236, с предназначение -Сграда на транспорта, а след изменението на КККР на основание Заповед № 18-8505/06.06.2014 г. на СГКК и към момента, съставлява ПИ с площ от 1 350 кв.м., разположен върху част от територията на поземлени имоти с идентификатори № ********, № ******** и № ********, с граници: от север - ПИ с идентификатор № ******** и част сграда с идентификатор № ********.1; от изток - ПИ с идентификатор № ********; от запад - ПИ с идентификатор № ********; от юг - ПИ с идентификатор № ********, ведно с построената в него СГРАДА с идентификатор № ********.2, със застроена площ от 236 кв.м., с предназначение - Сграда на транспорта, както и че е налице непълнота в кадастралната карта и регистри, изразяваща се в това, че този имот не е нанесен на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.****, одобрени със Заповед № РД - 18 - 11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК, непълнотите или грешките на основните данни в КККР се допълват или поправят по молба на заинтересованото лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. От   съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът прави извод, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху описания по-горе имот нито към датата на преобразуване на СП „****” в ДФ „****”, ниво в „****” ЕООД и последвалите преобразувания, нито към датата на изработване на КККР на гр.**** през 2007 г., нито към настоящия момент. С оглед на гореизложеното искът с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищцовото дружество дължи на ответника ** „****” разноски в размер на 2354 лева, от които 100 лева за възнаграждение за вещо лице и 2254 лева за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /при цена на иска в размер на 57455 лева минималното адвокатско възнаграждение при интерес над 10000 лева е 830 лева + 3 % за горницата над 10000 лева или 47455 х 3 %=1424, или 830 лева + 1424=2254/, а на ответника „****” ООД разноски в размер на 2950 лева, от които 2700 лева адвокатско възнаграждение и 250 лева възнаграждение за вещо лице. По отношение размера на адвокатското възнаграждение в размер на 2700 лева процесуалния представител на ищеца в последното съдебно заседание изрично е заявил, че не претендира за прекомерност. По отношение на третия ответник – Държавата, чрез МЗХ, разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани от процесуалния му представител.

С оглед изхода на спора съдът намира за неоснователно искането на ищеца за присъждане на разноски.   

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                     Р    Е     Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  иска с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР на „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.”*****”, № 2, представлявано от изпълнителния директор Л.Т., чрез адв.Б.Б., ПлАК, със съдебен адрес:***, за признаване за установено по отношение на ** „*****”, със седалище и адрес на управление: гр.****, бул.”****” № 110, представлявано от М.Л.-генерален директор, ********, със съдебен адрес:*** и „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ж.п.гара, складови бази, ****ска борса за строителство, представлявано от управителя Ц.С., че ищецът е собственик  към момента на изготвяне на КККР на гр.****, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр.****, на недвижим имот, съставляващ съгласно Акт за държавна собственост № 2118/16.03.1989 г. на ОНС - **** – поземлен имот-дворно място, с площ от 1 350 кв.м., с граници: от север и от запад - ЖП гара **** и 1/2 ид. част от административна сграда; от изток - горски фонд; от юг - ТП „Пром. стоки", ведно с построените в него - „Склад за дребни пратки" с площ от 240 кв.м. и реално обособена част от административна сграда с площ от 117 кв.м., който имот към момента на изготвяне на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.****, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр.****, е съставлявал поземлен имот с площ от 953 кв.м., разположен върху част от територията на поземлени имоти с идентификатори № ********, № ******** и № ********, с граници: от север – поземлен имот с идентификатор № ******** и част от сграда с идентификатор № ********.2; от изток – поземлен имот с идентификатор № ********; от запад – поземлен имот с идентификатор № ********; от юг – поземлен имот с идентификатор № ******** и поземлен имот с идентификатор № ********, ведно с построени в него сграда с реално обособена с площ от 117 кв.м., съставляваща част от сграда с идентификатор № ********.2, със застроена площ от 279 кв.м., с предназначение - сграда на транспорта и сграда с идентификатор № ********.3, със застроена площ от 236 кв.м., с предназначение - сграда на транспорта, а след изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на основание Заповед № 18-8505/06.06.2014 г. на СГКК-Ловеч и към момента, съставлява поземлен имот с площ от 953 кв.м., разположен върху част от територията на поземлени имоти с идентификатори № ********, № ******** и № ********, с граници: от север – поземлен имот с идентификатор № ******** и част сграда с идентификатор № ********.1; от изток – поземлен имот с идентификатор № ********; от запад – поземлен имот с идентификатор № ********; от юг – поземлен имот с идентификатор № ********, ведно с построената в него сграда с идентификатор № ********.2, със застроена площ от 236 кв.м., с предназначение - Сграда на транспорта, както и че е налице непълнота в кадастралната карта и регистри, изразяваща се в това, че този имот не е нанесен на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.****, одобрени със Заповед № РД - 18 - 11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски в производството по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.”*****”, № 2, представлявано от изпълнителния директор Л.Т., да заплати на ** „*****”, със седалище и адрес на управление: гр.****, бул.”****” № 110, представлявано от М.Л.-генерален директор, разноски по делото в размер на 2354 /две хиляди триста петдесет и четири/ лева, от които 100 /сто/ лева възнаграждение за вещо лице и 2254 /две хиляди двеста петдесет и четири/ лева юрисконсултско възнаграждение.    

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.”*****”, № 2, представлявано от изпълнителния директор Л.Т., да заплати на „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, ж.п.гара, складови бази, ****ска борса за строителство, представлявано от управителя Ц.С., разноски по делото в размер на 2950 /две хиляди деветстотин и петдесет/ лева, от които 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева адвокатско възнаграждение и 250 /двеста и петдесет/ лева възнаграждение за вещо лице.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Великотърновския апелативен съд.

 

                                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: