№ 1533
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330207878 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) КТ
№ 1047 от 15.10.2021 г., издадено от Кмета на Община Пловдив, с което на „Ц.М.
2017“ ЕООД с ЕИК ********* основание чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 5000 лева за нарушение на чл. 156, ал. 1 вр. чл. 120 от ЗУО.
В жалбата се излагат бланкетни съображения за нарушаване на процедурните
правила и материалния закон, както и неяснота в какво се състои нарушението. Моли
се обжалваното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание, в което поддържа
законосъобразността на издаденото НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.04.2022 г. инспектори от Пловдивски общински инспекторат (ПОИ)
извършили проверка на обект магазин, находящ се в гр. Пловдив на ул. „Богомил“ №
76, стопанисван от „Ц.М. 2017“ ЕООД. За проверката съставили констативен протокол
№ 109682, с който дали предписания на дружеството по спазване на ЗУО, а именно: 1.
управителят да задейства процедура по издаване на работни листове за класификация
на отпадъците, утвърдени от РИОСВ Пловдив; 2. да се сключат писмени договори с
лицензирани фирми съгласно ЗУО за предаване на отпадъците от дейността на обекта с
1
цел тяхното по-нататъшно третиране; 3. да се надпишат зоните с наименоването на
отпадъка и кода. Бил предоставен срок за изпълнение на предписанието до 25.04.2021
г.
На 07.05.2021 г. била извършена служебна проверка в деловодната система на
Пловдивски общински инспекторат, която установила, че от дружеството
жалбоподател не са постъпили документите, които са изискани с предписанието и не е
задействана процедурата. Проверката била формално документирана в констативен
протокол № 21ПД-21/07.05.2021 г. Проверката била извършена от М.П. на длъжност
***. С покана изх. № 21ПОИ-486 от 13.05.2021 г., получена от ***, Ц.М., на 17.05.2021
г., дружеството жалбоподател е поканено да се яви в тридневен срок от получаването в
сградата на ПОИ за съставяне на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН). Представител на дружеството не се явил в определения срок.
За установеното бил съставен АУАН № 4430 от 26.05.2021 г. в отсъствие на
нарушителя за нарушение на чл. 156, ал. 1 вр. чл. 120 от ЗУО за това, че дружеството
жалбоподател не изпълнило в дадения срок задължителните предписания с
констативен протокол № 109682 от 12.04.2021 г. Актът бил връчен на 11.08.2021 г. на
упълномощено лице, за което е представено заверено копие на общо пълномощно рег.
№ 4392 от 30.03.2018 г. на М.З.,***.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият
орган е издал и обжалваното НП, с което на дружеството жалбоподател е била
наложена на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО имуществена санкция в размер на 5000 лв.
за установеното в АУАН нарушение.
По доказателствата:
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел М.П. – актосъставител. Съдът кредитира показанията на
актосъставителя като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, сред които двата констативни протокола. Същата
потвърждава констатациите си в акта.
Фактическата обстановка се установява и от писмените доказателства по делото,
които подкрепят свидетелските показания – АУАН, копие на пълномощно рег. № 4392
от 30.03.2018 г. на М.З.,***, покана изх. № 21ПОИ-486 от 13.05.2021 г., обратна
разписка за връчване на поканата, констативен протокол № 21ПД-21/07.05.2021 г.,
констативен протокол № 109682 от 12.04.2021 г. и двата на ПОИ, извлечение от
партида на дружеството, заповед № 20ОА2663/12.12.2020 г. на кмета на Община
Пловдив.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание и компетентност на издаващите ги органи.
Същите са издадени при грубо нарушаване на процесуалните правила, което е
неотстранимо и несъмнено нарушава правата на дружеството жалбоподател. Именно
това липсата на материална компетентност както на актосъставителя, така и на
наказващия орган да издават административнонаказателни актове.
Съгласно дадената правна квалификация на нарушението, която според съда
отговаря и на формалното описание на същото от обстоятелствената част на акта и
постановлението, то е по чл. 156, ал. 1 вр. чл. 120 от ЗУО, а именно за това, че
юридическо лице не е изпълнило в определения срок задължително предписание,
дадено при извършена проверка, за което е съставен констативен протокол и е
2
констатирано нарушение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 157, ал. 2 от ЗУО
нарушенията по чл. 156 от ЗУО се установяват с акт на директора на РИОСВ или на
оправомощени от него длъжностни лица. Липсва възможност в закона за делегиране на
правомощия на кмета на община или на определени от него лица за съставяне на акт. В
конкретния случай актосъставителят не е оправомощено от директора на РИОСВ
длъжностно лице, за да има компетентност за съставяне на АУАН за нарушение на чл.
156, ал. 1 от ЗУО, каквото се твърди, че е настоящото. В тази връзка липсва такава
заповед, а представената е от кмета на Община Пловдив, който не разполага с
правомощието да делегира такава власт на длъжностни лица от местната
администрация.
На още по-силно основание кметът не разполага с компетентност да издава
наказателни постановления за нарушения по чл. 156 от ЗУО. Изричният текст на чл.
157, ал. 4 от ЗУО, въз основа на който е издадено и обжалваното постановление,
разпорежда наказателните постановления по ал. 1 и 2 на чл. 157 от ЗУО да се издават
от директора на РИОСВ, както и от кмета на общината или от оправомощени от него
длъжностни лица в случаите по ал. 1 от чл. 157 от ЗУО. Езиковото тълкуване, както и
систематичното, налага извод, че кметът на община може да издава наказателни
постановления само в случаите на чл. 157, ал. 1 от ЗУО, както изрично е посочено в
разпоредбата. Първата хипотеза обхваща правомощията на директора на РИОСВ, а
втората на кмета на общината. На този извод навежда и разпоредбата на чл. 157, ал. 1
от ЗУО, която овластява в посочените в нея хипотези на нарушения, кметът да
оправомощи длъжностни лица за съставяне на актове. Сред тези хипотези обаче не е
тази на чл. 156 от ЗУО. Следователно единствено и само законът предоставя власт и то
само на директора на РИОСВ да съставя постановления за нарушение на чл. 156 от
ЗУО.
От изложеното следва, че нито актосъставителят, нито наказващият орган имат
компетентност да издават актове за констатираното нарушение, а издадените са във
флагрантно нарушение на правилата за провеждане на административнонаказателно
производство. Това изисква и безусловната отмяна на наказателното постановление.
Като съдът не счита, че следва да обсъжда още един порок в преписката, а именно
наличието на два почти идентични оригинала на едно и също наказателно
постановление.
Същевременно съдът е на мнение, че актът и постановлението не съдържат
пълно описание на нарушението. Посочено е, че то е по чл. 120 от ЗУО, която
разпоредба изисква при констатиране на нарушение да се дадат задължителни указания
за отстраняването му в определен срок. Оттук и, за да е пълно описанието, следва
констатираното нарушение освен да е описано словесно и фактологическо, така и да
съдържа правна квалификация, доколко следва да се преценява дали наистина
поведението представлява нарушение и дали предписанията имат легална основа. В
противен случай съществува риск предписанията да обхващат както съставомерни
факти, така и несъставомерни, което е недопустимо. След като не са посочени в акта и
постановлението констатираните при първата проверка нарушения, чието отстраняване
се иска, чрез посочване на правната им квалификация, то и е нарушена разпоредбата на
чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Това съдът намира за съществено
нарушение на процесуалните правила, което не е отстранимо и засяга значително
правата на нарушителя. То представлява още едно основание за отмяна на обжалвания
акт.
Въпреки всичко изложено следва да се посочи съвсем формално, че се
установява от обективна страна да е извършено нарушение, доколкото в дадения срок
действително не са постъпили документите, изискани от длъжностните лица, в
3
администрацията на инспектората. Това според съда представлява и акт на абсолютна
безотговорност, най-малкото към задължението на всички граждани и субекти на
правото да опазват околната среда като висша ценност, и на демонстративно
неизпълнение на задълженията към органите на реда. Субективната страна на спора не
следва да се обсъжда, доколкото отговорността е обективна и безвиновна, тъй като е
ангажирана такава на юридическо лице. Въпреки това обаче допуснатото процесуално
нарушение е в такава степен съществено, че отмяната на постановлението е
безусловна.
Доколкото не се претендират разноски от правоимащата страна, то и съдът не
следва да се произнася по тях.
Поради изложеното наказателното постановление е незаконосъобразно и затова
следва да бъде отменено. По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КТ № 1047 от 15.10.2021 г., издадено
от Кмета на Община Пловдив, с което на „Ц.М. 2017“ ЕООД с ЕИК *********
основание чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 лева за
нарушение на чл. 156, ал. 1 вр. чл. 120 от ЗУО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4