Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 14.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Д., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 4109/ 2019 год. по
описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени
обективно кумулативно съединени искове от З.Г.З., ЕГН **********,*** срещу
З.*****АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н *******:
1/ с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3378.79 евро или 6608.33 лева, представляваща обезщетение
по застрахователна полица № 0307К6008406194/*** г. по автомобилна застраховка
„Каско“ със срок на действие от 04.10.2018 г.
до 03.10.2019 г. за настъпило на 13.01.2019 г. застрахователно събитие, в резултат на което са
причинени имуществени вреди на л.а „Фолксваген”, модел Поло с рег. № ***,
изразяващи се в увреждане на калник преден ляв, капак преден, основа предна
броня, решетка предна броня-лява, решетка предна броня -средна, емблема предна
решетка, челно стъкло; колонка преден калник к-т; водач ляв и дясна предна
броня; рог ляв греди с основа; рог десен греди с основа; помпа-хидроусилвател;
блок изправителен; конзола (L) скоростна
кутия; калник преден (R); конзола преден десен калник;
помпи преден калник ляв и десен; решетка пред предно стъкло; кутия; колонка
предна лява; радиатор; дифузер вентилатор и перка; основа предна долна броня;
решетка радиатор; халоген преден десен; кутия въздушен филтър; кутия
акумулатор; радиатор воден; решетка долна фар ляв ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
2/ с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, с
искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 55,39 евро или
108.33 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от датата
на депозиране на уведомление – декларация от 13.01.2019 г. за щета по застраховка „Каско“ до датата на
входиране на исковата молба в съда – 14.03.2019 г.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Като лизингополучател на л.а. „Фолксваген“, модел
„Поло“ с рег. № *** сключил с ответника комбинирана застрахователна полица №
0307К6008406194 за застраховка Каско и Злополуки. Същата е със срок на действие
от 04.10.*** г. до 03.10.2019г.
Застрахователната сума по полицата е в размер на 3323.40 евро като са покрити
рисковете – „клауза П“ – Пълно Каско и автомобилен асистанс за чужбина. Твърди,
че общата сума по полицата е заплатена изцяло от него на датата на сключване на
застрахователния договор. Посочва, че на 13.01.*** г. в град Варна на
кръстовището на бул. „*******“ настъпва ПТП между управлявания от ищеца л.а. и
автомобил „Мерцедес – 405“ с рег. № ***, собственост на „Градски транспорт“ ЕАД
и управляван от водача Е.Я.. За настъпилото произшествие е съставен протокол №
1722455/13.01.2019 г., в който е посочено, че
управлявания от ищеца автомобил преминава на черен сигнал на светофара, а
другия автомобил на зелен сигнал на светофара. Твърди, че след изясняване на
фактическите обстоятелства относно ПТП е установено, че няма виновен водач за
причиняването на ПТП, тъй като последното е резултат от случайно деяние с оглед
обстоятелството, че е бил заслепен от слънчевата светлина и не е успял да види
цвета на светофарната уредба. Ищецът заявява, че на него му е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 936515 затова че в момента на ПТП
не представя свидетелство за управление на МПС. Незабавно след приключване на
проверката и съставяне на документите за ПТП представил автомобила за оглед
пред застрахователя и депозирал декларация за щета от 13.01.2019 г. за обезщетяване по експертна оценка. В резултат на
извършения оглед е съставен опис – заключение за щета № 13019030200246, в който
са констатирани следните увреждания по л.а. - увреждане на калник преден ляв, капак преден, основа предна броня, решетка предна
броня-лява, решетка предна броня -средна, емблема предна решетка, челно стъкло.
На 25.01.2019 г. е извършен повторен оглед и са констатирани още увреждания,
изразяващи се в увреждане на колонка преден калник к-т; водач ляв и дясна
предна броня; рог ляв греди с основа; рог десен греди с основа;
помпа-хидроусилвател; блок изправителен; конзола (L) скоростна кутия;
калник преден (R); конзола преден десен калник; помпи преден калник ляв и десен; решетка
пред предно стъкло; кутия; колонка предна лява; радиатор; дифузер вентилатор и
перка; основа предна долна броня; решетка радиатор; халоген преден десен; кутия
въздушен филтър; кутия акумулатор; радиатор воден; решетка долна фар ляв. На
16.02.2019 г. чрез нарочно писмо му е отказано изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като застрахователят не покрива вреди, причинени в резултат на
действия, извършени умишлено или с груба небрежност, чл. 14.5 ОУ. Като
единствена причина за отказа се сочи констатацията в протокола за ПТП, че е
преминал на червено. Твърди, че допуснатото от него невнимание сочи на
извършено действие по непредпазливост, което не е основание за отказ. Заявява,
че допуснатото нарушение с оглед характера и тежестта му не следва да се
съотнася като такова, извършено при условията на груба небрежност, а само
обикновена такава. Твърди, че съобразно издадената проформа фактура от
„А.*****“ ООД общата стойност на частите и материалите, вложени за отстраняване
на щетите на лекия автомобил е в размер на 9896.68 лева, а на труда – 1178,80
лева. С оглед предела на застрахователната сума, която е по-малка от размера на
действителните щети, заявява, че претенцията му е размера на застрахователната
сума – 3378.79 евро или левовата равностойност от 6608.33 лева. Посочва, че
основателността на главната искова претенция, обуславя и основателността на
акцесорната такава. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, с който се оспорват исковите претенции като неоснователни и
завишени по размер и се моли за тяхното отхвърляне. Не оспорва, че е налице
застрахователен договор за застраховка „Каско“ за л.а. „Фолксваген“, Поло, с
рег. № ***, полица № 0307К6008406194 между ищеца и ответника. Твърди, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното
застрахователно дружество, тъй като са налице изрично изключени рискове.
Посочва, че ПТП настъпва в резултат на субективни действия на ищеца –
преминаване на забранен сигнал на светофарната уредба, което представлява
изрично изключен риск – чл. 14.5 ОУ, последните неразделна част от
застрахователния договор, с които застрахованият е запознат и е приел. Твърди,
че ищецът е управлявал л.а. с несъобразена с конкретната пътна обстановка
скорост, която е надвишавала максимално допустимата такава, което представлява
проява на груба небрежност. Посочва още, че е налице и изключен риск и по чл.
14.11 ОУ, а именно неспазване на предписанията на компетентните органи.
Поведението на ищеца е в разрез и с разписаните задължения в чл. 50.2; 50.3 и
50.4 ОУ – да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин; да
предприема всички предохранителни мерки и действия за предпазване на
застрахованото МПС от вреди, както и да спазва стриктно правилата за движение
по пътищата. Поведението на водача на л.а. се характеризира като груба
небрежност, тъй като не е предвидил това, което всеки на негово място би
предвидил и поради това то представлява изрично изключение от застрахователното
покритие. Именно поведението на ищеца е основната причина за настъпване на ПТП,
което представлява грубо погазване на правилата за движение по пътищата,
застрашило в изключителна степен здравето, живота и имуществото на участниците
в движението. Поради това твърди, че в случая не е налице предвидено в договора
застрахователно събитие, тъй като се касае за изключен риск по т. 14.5 ОУ, с
оглед на което на ищеца не се следва застрахователно обезщетение. На основание
чл. 395, ал.4 КЗ счита, че застрахователят има право да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение, което е предвидено и в чл. 50.9 ОУ – преминаването
на червен сигнал на светофарната уредба е довело до настъпване на ПТП. В
условията на евентуалност заявява, че наличието на изключен риск, обуславя
намаляването на застрахователното обезщетение с поне 90 %. В условията на
евентуалност в случай, че се приемат за основателни исковите претенции, оспорва
същите по размер. Оспорва да са настъпили уврежданията, описани в съставената
преписка по щета № 13019030100246. Евентуално твърди, че е налице „тотална
щета“, която се дължи на лизингодателя, а не на лизингополучателя, поради което
исковете се явяват неоснователни. По отношение на акцесорния иск оспорва
началния момент, от който се претендира заплащането на мораторна лихва. Освен
това, ако се приеме, че е налице „тотална щета“ следва да се представи пред
застрахователя доказателство за прекратена регистрация на МПС, какъвто документ
не е представен, поради което застрахователят не е изпаднал в забава. Моли за
отхвърляне на исковите претенции, а в условията на евентуалност за редуциране
на претендираните размери. Претендира присъждане и на сторените по делото
разноски.
В с.з. ищецът поддържа исковете и
моли за уважаването им, а ответникът оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове
намират правната си квалификация в разпоредбите на чл. 405,
ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 ал. 1 от КЗ, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал.
1 – 3 или 5 /т.е. 15 дни от представянето на всички документи/.
За да бъде уважен иска по чл. 405 ал. 1 от КЗ, ищецът
следва да докаже, че е сключен валиден договор за застраховка „Каско“, че е
настъпило застрахователно събитие, уговорено в договора, че от него са
причинени вреди по вид и размер, съгласно твърдяното. В тежест на
ответника е да докаже, че е изплатил
дължимото застрахователно обезщетение или други твърдени правопогасяващи или
право прекратяващи факти.
По делото не се спори,
че за процесния лек автомобил е сключен валиден договор за застраховка
„Каско", със срок на действие от 04.10.2018 г. до 03.10.2019г.,
валидна към датата на ПТП на 13.01.2019г.
Механизма на ПТП не е
оспорен, а именно факта, че управлявания от ищеца автомобил преминава на черен
сигнал на светофара, а другия автомобил на зелен сигнал на светофара, но се
оспорва твърдението на ищеца, че нарушаването на правилата за движение е
случайно деяние, извършено без умисъл на ищеца, с оглед обстоятелството, че е
бил заслепен от слънчевата светлина и не е успял да види цвета на светофарната
уредба. В този смисъл се оспорва задължението на ответника да заплати
обезщетение по застрахователния договор, доколкото ответникът счита, че е
налице основание за освобождаване на застрахователя от отговорност поради
проявена груба небрежност от ищеца.
Обстоятелствата, при
които застрахователят може да се освободи от отговорност да изплати
застрахователно обезщетение по договора са уредени в чл. 408 КЗ.
Съгласно чл. 408 от КЗ, застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; 2. при умишлено причиняване
на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
Нормата на чл. 408 т. 1 и 2 от ЗК,
изрично посочва като основание за изключване на отговорността на застрахователя
само и единствено умисълът при причиняване на застрахователното събитие и не е
предвидил изрична хипотеза, в която грубата небрежност да води до отпадане на
отговорността на застрахователя.
Разпоредбата на чл. 396 ал. 2 от КЗ,
сочи, че ако застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение
на основание чл. 395, ал. 4 поради груба
небрежност, той може да намали и обезщетението по ал. 1.
Съгласно чл. 395 ал. 4 и 5 от КЗ, при
настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако
събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако
изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1,
но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението. Независимо
от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението
на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка
с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на
вида или размера на вредата.
Тези разпоредби фактически се припокриват
с хипотезата на чл. 408 т. 3 от КЗ. Оттук следва извода, че при наличие на
груба небрежност, проявена от страна на застрахования, застрахователят може да
се освободи от отговорност само при наличие на основанията по чл. 408 т. 3 от КЗ /и чл. 396 ал. 2 от КЗ, във вр.с чл.
395 ал. 4 и 5 от КЗ/ – неизпълнението на задължението да е предвидено в
застрахователния договор, да е значително с оглед интереса на застрахователя и
да е довело до настъпване на застрахователното събитие.
В конкретния случай не е спорно по
делото, че неспазването на ЗДвП от ищеца, а именно навлизането на водача на
застрахования автомобил на червен светофар, е причината за настъпване на ПТП и
вредите.
От представените по делото Общи условия
на ответника е видно, че в същите е предвидено задължение за водача /в чл. 50.
5 от ОУ / да спазва стриктно правилата
за движение, съгласно ЗДвП.
Съдът приема, че изискването на КЗ
неизпълнението на това задължение да е значително с оглед интереса на
застрахователя, следва да се тълкува в светлината на полагането на дължимата
грижа.
Неизпълнението на едно договорно задължение
в гражданското право се свързва с вината, т.е. само виновното неизпълнение на
задължение води до отговорност на неизпълнилия. Вината в гражданското право се
свързва с неполагането на дължимата грижа. Съгласно чл. 63 ал. 2 от ЗЗД, по
принцип договорните задължения следва да бъдат изпълнявани с грижата на добрия
стопанин, освен ако законът не изисква друга грижа.
Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – модела на
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството
на дължимата престация /дейността/ и условията на предоставянето й /условията
за извършването й/. Грубата небрежност се отличава по степен и също се изразява
в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия /решение № 348/11.10.2011г. по гр. д. № 387/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.
о./
Гражданското право познава две форми на
вина – умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право, българският
граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк
и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за
обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание
у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е налице, когато
съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното
настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от
страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на
задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение от
общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон или по
взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване на
отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба предвижда недействителност
на уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността
на длъжника за умисъл или за груба небрежност.
В застрахователното право в Република
България формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението
на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали
застрахованият е действал умишлено или небрежно. Преди настъпване на застрахователното
събитие застрахованият е длъжен да не извършва действия, с които увеличава
поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде увеличен от други
лица или вещи. Увеличаването на риска представлява създаване на по-голяма
вероятност от настъпване на застрахователното събитие.
Законодателят не е дал легално
определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката
се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е
предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която
дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност
се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена
форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни
условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. /Р Е Ш Е Н И Е № 184/24.02.2016 година, по т. дело №
3092 по описа за 2014г. на ВКС, II TO/
В
раздел XVIII „Дефиници“, т. 17 от ОУ към договора
за имуществена застраховка се съдържа неизчерпателен списък на действия или
бездействия, които се квалифицират като „груба небрежност” – „....преминаване
през железопътен прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат
бариери, независимо дали от съответното устройство се подават светлинни или
звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза; преминаване през железопътен
прелез при забранителен звуков и/или светлинен сигнал, независимо от това
налични ли са бариери и от положението им; навлизане и преминаване през
наводнени участъци; движение на МПС с незатворени врати и капаци; движение на
товарно МПС с вдигнат кош или свалена хидравлична помпа; необезопасяване на МПС
срещу самопотегляне; управление с гуми, чиито технически характеристики не
съответстват на законовите изисквания и сезонните условия; паркиране в
непосредствена близост до строителни обекти и всички други случаи, в които
вредата е вследствие от самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на
минимално дължимата грижа за предпазване на застрахователното МПС от вреди.”
Доколкото
списъкът е неизчерпателен, следва да бъде обсъдена твърдяната от ответника в
конкретния случай проява на груба небрежност, а именно преминаване на червен
светофар.
Безспорно
преминаването на червен забранителен сигнал на светофарната уредба представлява
такова нарушение на правилата на движение по пътищата, което може да се
квалифицира като неполагане на грижа, която дори и най-небрежният стопанин /в
случая водач на автомобила/ би положил – груба небрежност. Такова поведение би
могло да доведе, а в не малко случаи и действително води, до ПТП, при които се
причиняват както значителни материални щети, така и накърняване на здравето и
дори живота на участниците в ПТП. Дори и най-небрежният стопанин, при риск за
живота и здравето си, би избрал поведение, което да не нарушава посочената
разпоредба на ЗДвП.
Възприетата
дефиниция на вината в гражданския процес /за разлика от наказателния/, не
изисква осъзнаване на вината. Съзнанието на субекта за неполагане на дължимата
грижа няма правно значение, както няма значение при преценката за наличие на
вина и причината, довела до поведението, което се квалифицира като груба
небрежност. Поради това на преценка полежат обективните факти, настъпили в
действителността. Поради това без правно значение е твърдения от ищеца факт
/останал недоказан/, че водачът на лекия автомобил е бил заслепен от слънцето и
не е възприел, че светофарът свети в червено. Фактът, че същият е преминал през
кръстовището на червен светофар и по този начин е станал причина за настъпване
на ПТП е достатъчен, за да се приеме, че е проявена в действителност груба
небрежност при неизпълнението на договора със застрахователя /чл. 50.5 от ОУ/,
довела до настъпване на вредите, поради което застрахователят на основание чл.
408 т. 3 от КЗ /и чл. 396 ал. 2 от КЗ, във вр.с
чл. 395 ал. 4 и 5 от КЗ/, следва да бъде освободен от отговорност.
За пълнота
следва да се посочи още, че ищецът не е доказал, че е бил заслепен от слънцето
преди навлизане в кръстовището, а от разпита а св. Е.Ф.Я. се установява, е
същият е казал след катастрофата, че се е разсеял /“отнесъл“/. Това
обстоятелство потвърждава тезата на ответната страна за проявена груба
небрежност. Дори и да бъде възприета тезата на ищеца, че е бил заслепен от
слънцето, поради което не е възприел цвета на светофарната уредба, задължение
на водача на автомобил, който приближава кръстовище е да намали скоростта на движение, за да бъде в
състояние да възприеме обстановката в кръстовището /вкл. цвета на светофарната
уредба/, да се ориентира и да избере поведение, което не застрашава другите
участници в движението.
С оглед на
горните мотиви, искът за заплащане на застрахователно обезщетение, както и
акцесорния на него иск за обезщетение за забава върху вземането за
застрахователно обезщетение, следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъдят разноските за
производството, които са в размер на 480лв., включващи сумите от 200лв. –
депозит за вещо лице, 30 лв. – депозит за свидетел и сумата от 250лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на З.Г.З., ЕГН
**********,*** срещу З.*****АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, р-н *******:
1/ с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3378.79 евро или 6608.33 лева, представляваща обезщетение
по застрахователна полица № 0307К6008406194/03.10.2018 г. по автомобилна застраховка „Каско“ със
срок на действие от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г. за настъпило на 13.01.2019
г. застрахователно събитие, в резултат на което са причинени имуществени вреди
на л.а „Фолксваген”, модел Поло с рег. № ***, изразяващи се в увреждане на
калник преден ляв, капак преден, основа предна броня, решетка предна
броня-лява, решетка предна броня -средна, емблема предна решетка, челно стъкло;
колонка преден калник к-т; водач ляв и дясна предна броня; рог ляв греди с
основа; рог десен греди с основа; помпа-хидроусилвател; блок изправителен;
конзола
(L) скоростна кутия; калник преден (R); конзола преден десен калник; помпи преден калник ляв и
десен; решетка пред предно стъкло; кутия; колонка предна лява; радиатор;
дифузер вентилатор и перка; основа предна долна броня; решетка радиатор;
халоген преден десен; кутия въздушен филтър; кутия акумулатор; радиатор воден;
решетка долна фар ляв ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 18.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението;
2/ с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, с
искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 55,39 евро или
108.33 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от датата
на депозиране на уведомление – декларация от 13.01.2019 г. за щета по
застраховка „Каско“ до датата на входиране на исковата молба в съда –
14.03.2019 г.
ОСЪЖДА З.Г.З.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА З.*****АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, р-н *******,сумата от 480лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща разноски по
делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненския окръжен съд. Решението да се
връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: