М О Т И В И към присъда № 81 от 18.02.2020 год. по НДОХ № 315 по описа за 2019 год. на Районен съд – гр.Видин
=========================================================
Делото
е образувано по обвинителен
акт на видинската районна прокуратура, с който е внесено в съда обвинение против подсъдимия К.Г.И. *** с ЕГН ********** по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК.
Представителят
на районната прокуратура в съдебното заседание е поддържал обвинението, така както е внесено в съда с
обвинителния акт срещу подсъдимия И. и моли той да бъде признат за виновен и да му
бъде постановена
осъдителна присъда.
Пострадалата
А.С.А. *** е конституирана като частен обвинител и граждански ищец и е приет за
съвместно разцглеждане предявения от нея срещу И. гражданск иск за сумата от
10 000 лева, обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреде, ведно
със законната лихва от деня на увреждане до окончателното изплащане. А., чрез
своя процесуален представител, в съдебното заседание е поддържала обвинението и
гражданския иск, като моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено снизходително наказание, а също и поддържа гражданския си иск и моли
да бъде уважен в размер към максималния предявен.
Подс.И. се
явява в съдебно заседание, представлява се от защитник адвокат,
не се признава за виновен, отрича извършителството на деянието, не потвърждава
изложеното и твърдяното от обвинението, моли /лично и црез своя процесуален
представител/ да бъде признат за невиновен, да не му се налага наказане и да
бъде отхвърлен изцяло граждански иск.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Към месец декември на 2017г. подсъдимият И. и
пострадалата А. живеели на семейни начала в с.А., обл.В., ул.“Т.“, № . От
съжителството си имат родено дете. Към това време А. работела в И. На
10.12.2017г. тя се върнала от чужбина и заедно с И. и с майка си, свидетелката Г.,***.
На 11.12.2017г. пострадалата и подсъдимия отишли на гости при свидетелката В. ***.
Около 22,00ч. когато се прибрали в дома си в с.Антимово, между тях възникнал
семеен скандал от ревност от страна на свидетелката А. към подс.И.. Той станал
агресивен, започнал да нанася удари по главата й, като при един от поредните
удари тя паднала на земята, но той продължил да я удря. Потърпевшата за кратко
загубила съзнание и за няколко минути след това не си спомня. В момент, когато
подсъдимият пушел, свидетелката успяла да избяга, отишла при майка си, казала
й, че той ще я убие и казала, че ще се обади на тел.112, но свид.Г. я
разубедила. Малко по-късно след това, в момент когато и тримата вече са били
заедно, И. пак ударил жена си в присъствието на майка й. На 12.12.2017г.
сутринта той отново няколко пъти ударил пострадалата. Тогава заради майка си
потърпевшата не потърсила медицинска помощ, но на 17.12.2017г. вече се
почувствала много зле, повръщала и постоянно изпитвала силни болки в областта
на главата. Посетила ЦСМП-Видин, където била прегледана и оказана медицинска
помощ. Според заключението на назначената и изготвена съдебно-медицинска
експертиза на свид.А. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
мозъчно сътресение, преценено като разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Тази фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите А., Г., К., П. и В., заключението на съдебно-медицинската експертиза на
в.л. д-р И., съдебно-медицинско свидетелство, лист за преглед на пациент,
етапна епикриза, удостоверение за сключен граждански брак, свидетелство за
съдимост, между
които относно това, което е прието от съда за безспорно доказано и за
категорично установено не са на лице противоречия, допълват се и си
кореспондират, за което съдът ги възприема и ги кредитира.
От
изложеното от фактическа страна съдът прави извода, че подсъдимият И. е
осъществил състава на престъпното деяние по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК
както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той на 12.12.2017г.
в с.Антимово, обл.Видин, в частен дом на ул.»Трета», № 53, е причинил на А.С.А.
*** средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, което
представлява разстройство на здравето временно опасно за живота.
От субективна страна той е сторил това при форма на
вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и
неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата
на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя. Той е имал за цел нанасянето и причиняването на средната
телесна повреда, разбирал е елементите от фактическия състав на престъпното
деяние. Могъл е да ръководи действията и постъпките си.
За описаното престъпление е
предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода до шест години. Съгласно чл.58 от НК наказанието може да бъде определено с приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“ от НК. Съдът приема, че за
постигане на целите по чл.36 от НК, при индивидуализацията на наказанието съобразно чл.54
от НК спрямо подсъдимия може да бъде наложено наказание пробация, заключаваща се в двете задължителни пробационни мерки, за
срок в минималния размер от шест месеца. При определянето на наказанието съдът
има предвид многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. И. не е осъждан
и с чисто съдебно минало, не се отклонява от наказателния процес и показва
добро процесуално поведение, не разкрива висока степен на обществена опасност
на извършителя и има положителни характеристични данни. От деянието не са
настъпили съществени увреждания за обществените отношения.
Съдът не възприема становището на защитата на
подс.И., което е в смисъл, че той не е автор на извършеното престъпно деяние.
Тази теза се третира като защитна позиция, на каквато подсъдимия има право в
процеса и може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава версия
обаче противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не
съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен
доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна и неподкрепена.
Твърдяното от защитата не създава съмнения в обвинението, което напротив – се
подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените обстоятелства не са в
такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до извод, че И. е невиновен.
Ето защо Съдът не възприема оправдателната версия, предложена от защитата на
подсъдимия.
Подс.И. следва да бъде осъден да
заплати на гражданския ищец сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждане, до окончателното изплащане. В тази си част той се явява основателен
и обоснован, с оглед на възприетата и доказана от доказателствения материал
фактическа обстановка. Граждански иск в останалата му част от пълния размер
следва да бъде отхвърлен. В тази си част той се явява неоснователен и
необоснован, с оглед възприетия доказателствен материал и доказаното от
фактическа страна.
Подсъдими следва да бъде осъден да
заплати на държавата разноските по производството, направени за изготвяне на
експертиза в размер на 80лв. и за вещо лице в размер на 120лв., както и
съответната държавна такса от 200лв. върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от горното съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: