и за да се произнесе, взе предвид: С присъда № 702/19.12.2005 г., постановена по НОХД № 345/2005 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Сюлейман Мюмюн Дауд от гр.Кърджали, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 08.11.2004 г., в гр.Кърджали, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното, отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта на стойност 8 лв., портмоне от изкуствена кожа на стойност 2 лв., черна спирала “Ейвън” на стойност 7,90 лв., молив за очи “Ейвън” на стойност 6,90 лв., сенки за очи “Ейвън” на стойност 6,90 лв., обикновен молив на стойност 0,12 лв., брошура от списание “Ейвън” на стойност 0.,50 лв., обикновен несесер от плат на стойност 1 лв., 1 бр. банкнота с номинал 50 лв., 1 бр. банкнота с номинал 10 лв., 1 бр. банкнота с номинал 5 лв., 1 бр. банкнота с номинал 2 лв., 6 бр. монети с номинал 1 лв. и монети с номинал 50, 10, и 20 стотинки в общ размер 5 лв., всичко на обща стойност 111,32 лв. от владението на Айтен Гюрсел Халибрям от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от четири месеца, като на основание чл.69, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от 2 години. Съдът със същата присъда е осъдил подсъдимия Дауд да заплати по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 217 лева. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Сюлейман Мюмюн Дауд, който чрез защитника си – адв.Белев я обжалва като неправилна. Твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна- необоснована и несправедлива, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната цялост и пълнота, не доказвали, а напротив опровергавали обвинението, по което подъсдимият бил признат за виновен. Моли съда да отмени обжалваната присъда на Кърджалийския районен съди и да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия Дауд. В съдебно заседание жалбодателят редовно призован не се явява и не изпраща представител. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд като правилна и законосъобразна. Счита, че не са налице отменителните основаниия сочени в жалбата, т.к.атакуваната присъда била обоснована и справедлива, и кореспондирала с всички събрани по делото доказателства. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.312 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 08.11.2004 г. в късния следобед свидетелките Айтен Халибрям и Сибел Дуршуш се движели по ул.”Капитан Петко войвода” в гр.Кърджали, като двете се движели хванати под ръка, тъй като валяло дъжд и ползвали един чадър. В близост до сградата на ДМСГД – Кърджали били застигнати от подс.Сюлейман Дауд, който със сила издърпал носената от св.Халибрям дамска чанта и побягнал в обратна посока. В чантата си св.Халибрям имала портмоне от изкуствена кожа, черна спирала “Ейвън”, молив за очи “Ейвън”, сенки за очи “Ейвън”, обикновен молив, брошура от списание “Ейвън”, обикновен несесер от плат, две тетрадки, 1 бр. банкнота с номинал 50 лв., 1 бр. банкнота с номинал 10 лв., 1 бр. банкнота с номинал 5 лв., 1 бр. банкнота с номинал 2 лв., 6 бр. монети с номинал 1 лв. и монети с номинал 50, 10, и 20 стотинки в общ размер 5 лв. При бягането си подсъдимият на два пъти се обърнал с лице към свидетелките, за да проследи действията им, при което те успели да видят добре лицето му, след което се насочил към парк “Простор”. Св.Халибрям се обадила по мобилния си телефон на свой познат – св.Шабан Тефек и му съобщила за случилото се. Непоследствено след обаждането св.Тефик пристигнал с лек автомобил на местопрестъплението и двете свидетелки му разкали подробно какво се е случило и описали лицето, след което тримата се отправили към училище “Петър Берон”, където предположили, че може да открият извършителя на деянието. В двора на училището разговаряли с ученик на име Стефан, който допуснал, че деянието може да извършено от негов съученик на име Мохамед, живущ в кв.”Боровец”. Свидетелите Тефик, Халибрям и Дурмуш се отправили към цитирания квартал, но след като не могли да открият посоченото лице Мохамед отишли в РПУ – Кърджали, където св.Айтен Халибрям подала жалба за случилото се. По време на проведеното разследване било установено лицето Мохамед Сергеев Маринов, но същият не бил разпознат от двете свидетелки като извършител на престъплението. На следващия ден в близост до сградата на ПГ”Христо Смирненски”, находяща се в близост до парк “Простор”, ученици открили дамска чанта, съдържаща две тетрадки, каталог на “Ейвън”, две бордера и несесер, като намерените вещи предали на директорката на училището - св.Димитрова. По-късно чантата с вещите в нея, била предадена от свидетелката Димитрова на органите на полицията. Св.Айтен Халибрям разпознала чантата, като заявила, че е идентична с отнетата й на 08.11.2004 г. На 16.11.2004 г. свидетелките Дурмуш и Халибрям били разпитани от дознател при РПУ-Кърджали и дали подробно описание на лицето извършило грабежа. На 17.11.2004 г. било извършено разпознаване и двете свидетелки категорично разпознали Сюлейман Мюмюн Дауд като извършител на престъпното деяние извършено на 08.11.2004 г. От заключението на приетата по делото като доказателство съдебно-оценителна експертиза на вещото лице Татяна Шопова се установява, че стойността на отнетите вещи е: дамска чанта на стойност 8 лв., портмоне от изкуствена кожа на стойност 2 лв., черна спирала “Ейвън” на стойност 7,90 лв., молив за очи “Ейвън” на стойност 6,90 лв., сенки за очи “Ейвън” на стойност 6,90 лв., обикновен молив на стойност 0,12 лв., брошура от списание “Ейвън” на стойност 0.,50 лв., обикновен несесер от плат на стойност 1 лв., 1 бр. банкнота с номинал 50 лв., 1 бр. банкнота с номинал 10 лв., 1 бр. банкнота с номинал 5 лв., 1 бр. банкнота с номинал 2 лв., 6 бр. монети с номинал 1 лв. и монети с номинал 50, 10, и 20 стотинки в общ размер 5 лв., или всичко на обща стойност 111,32 лв. От заключението на вещото лице Поля Базлянкова и разпита й в съдебно заседание се установява, че към 08.11.2004 г. подс.Сюлейман Дауд е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да раководи постъпките си. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установявава, че именно подс.Сюлейман Дауд е автор на кражбата. Основание за такъв извод дават показанията на свидетелите Халибрям, Дурмуш, Тефик, Маринов, Рангов и Димитрова, които са последователни, логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло; протолите от извършеното на 17.11.2004 г. разпознаване на лица от свидетелките Айтен Халибрям и Сибел Дурмуш; съдебни екпертизи на вещите лица Шопова и Базлянкова; всички във връзка с обясненията на подсъдимия. Районният съд е направил задълбочен и подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, като при противория по между им е изложил обосновани съображения, защо е приел едни и е отхъврлил други. Този анализ на доказателствата се възприема напълно и от настоящия съдебен състав. Правилно не са кредитирани обясненията на подс.Дауд, че той не е извършител на инкриминираното деяние, тъй като обясненията му са в противоречие с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелките Халибрям и Дурмуш, които както бе посочено и по-горе са последователни, логични и непротиворечиви по между си и извършеното от тях разпознаване, което е извършено съобразно изискванията на чл.144 и чл.145 от НПК, поради което съдът го цени като годно доказателство, събрано по предвидения за това ред. Свидетелките са разпитани преди извършеното разпознаване, като и двете са заявили, че не познават лицето извършило грабежа, но са заявили, че са успели добре да го видят, тъй непосредствено след грабежа той се е обърнал с лице към тях, като свидетелките са посочили и особеностите по които могат да го разпознаят. При извършеното разпознаване отново и двете са били категорични, че именно разпознатото лице – подс.Сюлейман Дауд е извършителя на инкриминираното деяние, като са посочили и по кои особености са го разпознали. Съдът приема, че свидетелките са извършили разпознаването обективно и безпристрастно, предвид обстоятелството, че преди него те са извършили и собствено разследване, по време на което са им били представяни и други лица като евентуални и възможни извършители на деянието, но свидетелките категорично са отрекли някое от тези лица да е извършителя, като в тази насока са и показанията на св.Мохамед Маринов. Обясненията на подс.Сюлейман Дауд, че той не е извършител на грабежа, тъй като на посочената в обвинителния акт дата не бил посещавал квартала, в който било извършено деянието, съдът въприема като защитна версия целяща оневиняването му. В тази връзка макар подсъдимият да не е длъжен да доказва невинността си, то съдът съобрази, че неговите обяснения относно времето, през което през процесния ден не си е бил у дома, се разминават с показанията на баща му – св.Мюмюн Дауд. Така подсъдмият твърди, че на 08.11.2004 г. излязъл със свой съученик и приятел Борис към 17 часа, а баща му твърди, че този ден подсъдимият излязъл след 18,30 часа, като го нямало 1-2 часа, като по принцип излизал към 16-17 часа. Или по делото не са събрани категорични доказателства, които са опровергават обвинителната теза, че процесния ден подсъдмият в късния следобед не се е намирал в близост до сградата на ДМСГД- Кърджали на ул.”Капитан Петко войвода”. Или от всичко изложено следва да се направи несъмнения извод, че подс.Сюлейман Дауд е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.198, ал.1 от НК във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК - на 08.11.2004 г., в гр.Кърджали, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното, отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта на стойност 8 лв., портмоне от изкуствена кожа на стойност 2 лв., черна спирала “Ейвън” на стойност 7,90 лв., молив за очи “Ейвън” на стойност 6,90 лв., сенки за очи “Ейвън” на стойност 6,90 лв., обикновен молив на стойност 0,12 лв., брошура от списание “Ейвън” на стойност 0.,50 лв., обикновен несесер от плат на стойност 1 лв., 1 бр. банкнота с номинал 50 лв., 1 бр. банкнота с номинал 10 лв., 1 бр. банкнота с номинал 5 лв., 1 бр. банкнота с номинал 2 лв., 6 бр. монети с номинал 1 лв. и монети с номинал 50, 10, и 20 стотинки в общ размер 5 лв., всичко на обща стойност 111,32 лв. от владението на Айтен Гюрсел Халибрям от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. Извършеното осъществява именно състава на чл.198, ал.1 от НК, тъй като имуществото е отнето без съгласието на владелеца му – св.Халибрям, с намерение за противозаконно присвояване и като средство за осъществяване на отнемането е употребена сила. При грабежа насилието като средство за извършване на отнемането може да представлява както физическо въздействие върху личността на владеещия имуществото, така и употреба на сила, насочена към прекъсване на фактическото държане на имуществото от владеещото го лице. Именно такава употреба на сила в случая е налице, защото за прекратяване на съществуващото владение не е било достатъчно деецът да вземе вещите, а извършването му е наложило принудителното преодоляване на връзката на пострадалия с тези вещи. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, както правилно е приел и районният съд. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителят. Съобразени са също както отегчаващите, така и смегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като тази преценка се приема напълно и от настоящата инстанция, поради което и не следва да бъде преповтаряна. Преценено е, че извършителят е непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, поради което наказанието е съобразено с рамките на предвиденото престъпление по чл.198, ал.1 от НК редуцирано с наказанието за непълнолетни определено в разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК. Съдът е достигнал до правилния извод, че в случая наказанието на подс.Дауд следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния размер предвиден за наказанието “лишаване от свобода”, а именно – за срок от 4 /четири/ месеца. Предвид липсата на процесуални пречки за приложение института на условното осъждане, а и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е необходимо наказанието да бъде изтърпявано ефективно, поради което правилен е и извода на първоинстанционният съд, че същото следва да бъде отложено за срок от две години на основание чл.69, ал.1 във вр. с чл.66, ал.1 от НК. Така определеното наказание по вид и размер съответства на тежеста на извършеното от подсъдимия Сюлейман Дауд деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата от Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 702/19.12.2005 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 345 по описа за 2005 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.336 вр с чл.332 т. 6 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 702/19.12.2005 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 345 по описа за 2005 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред ВКС в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: Членове:1.
2. |