№ 107
гр. П., 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на десети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20251230200239 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1
от Закона за пътищата № ********** на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура", с който на
основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с ал.3 и във връзка с чл. 179, ал.3б от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „имуществена санкция" в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/
лева за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП на „МЕМО ЛОГ" ЕООД, с ЕИК -
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, ул.
„Порто Лагос“ № 7-9, вх. Б, ап. Офис 5, представлявано от Г.П.Ц.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, и не
се представлява. С постъпила молба по делото на 11.06.2025 г., жалбоподателя
чрез процесуалния му представител адв. И., заявява, че поддържа изцяло
подадената жалба, както и представените със същата доказателствени
искания. С молбата се оспорват представените от ответника снимки. Прави се
искане за присъждане на сторените по делото разноски. Прилага
удостоверение за регистрация на адвоката по ДДС.
Въззивната страна - Агенция „Пътна инфраструктура", гр. София, се
представлява от юрк. Р., която изпраща писмено становище, в което развива
съображения за правилност и законосъобразност на издаденото наказателно
постановление, поради което иска да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
1
Териториално отделение - П., към Районна прокуратура - Благоевград,
редовно уведомени, не изпращат представител и не заявяват становище по
жалбата и наказателното постановление.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните
съображения:
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е
собственик на ППС ВЛЕКАЧ, марка и модел „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“, с рег.
№СВ1559РС, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 40000, видно от
представената справка от АПИ към преписката. Жалбоподателят, в
изпълнение на задължението по Закона за пътищата и ЗДвП, сключил договор
от месец май 2020 г. с „ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД, като
била предоставена услуга за електронно събиране на пътни такси. По силата
на сключения договор, дружеството, осигурило отчитането и заплащането на
пътни такси, които се дължат за ползване на републиканската пътна мрежа
чрез предаване на данни за местоположението, маршрута и посоката на
движение на товарното МПС. Въпреки по делото да не е представен
сключения между двете дружества, договор за предоставяне на такъв вид
услуги, с постъпило писмо с вх. № 6997/07.08.2025 г. /л.76 от делото/, от
„ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД, се доказва обстоятелството,
че на дружеството- жалбоподател била предоставена такава услуга.
На 06.11.2021 г. в 13:34 ч. е било установено нарушение №
DOE84C5386896EECE053031F160A720B на ППС ВЛЕКАЧ, марка и модел
„МЕРЦЕДЕС АКТРОС“, с регистрационен номер СВ1559РС, с технически
допустима максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО
6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа маса на състава
40000, който се движел в община П., по път А-3 км 163+488, с посока
намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС
нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10112,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-3 км 163+488.
За извършеното нарушение срещу жалбоподателя като собственик на
регистрираното ППС бил издаден обжалвания Електронен фиш №
**********. Към датата и часа на нарушението GPS устройство в товарния
автомобил за отчитане движението на товарния автомобил е било изключено
или неправилно включено в електрическото захранване, което е довело до
2
преустановяване на работата му в периода от 01.11.2021 г. в 09:48ч. до
07.11.2021г. в 17:35 ч., съгласно постъпилото писмо, от дружеството
предоставило съответното устройство, а именно „Диджитол Смарт
Инфраструктура“ АД. БУ не е подавало данни. Посочва се, че „ към
процесната дата „ДСИ“ АД, като национален доставчик на услуги не е имало
задължения за уведомяване, произхождащи от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204. Сходно задължение за уведомяване за ползвателите на платената
пътна мрежа за установено движение без заплащане на пътна такса беше
въведено с промени в чл. 10 от Закона за пътищата, която влязоха в сила от
01.08.2023 г.“ По делото не са представени лог файлове.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и допълнително представени от административнонаказващия орган,
„ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД, приобщени по реда на чл.
238 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 167а, ал.3 от
ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във
вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от
системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад, с което се
доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад,
плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират съответните
такси.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана с издаването на ел. фиш за нарушение на 102, ал.2 от ЗДвП,
извършено в качеството му на собственик на ППС, като при условията на
189ж от ЗДвП е издал електронен фиш и му е наложена предвидената в чл.
179, ал. 3б ЗДвП имуществена санкция. Жалбоподателят не се е възползвал от
възможността, предвидена в чл. 189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, според който текст,
таксата по чл. 10, ал.2 от ЗДвП може да бъде заплатена по банков път или чрез
картово плащане, а пред органите по чл.167, ал.3 - 3б - и в брой, като
плащането може да бъде осъществено при извършване на проверката или в
срок от 14 дни от връчване на акта за установяване на административно
нарушение по чл.179, ал.3 - 3б или в случаите, при които таксата по чл.10, ал.2
3
от Закона за пътищата се заплаща след връчване на акта за установяване на
административно нарушение, нарушителят следва в платежното нареждане да
посочи номера на акта за установяване на административното нарушение.
В тези случаи съгласно разпоредбата на ал.5 при заплащане на таксата по
чл. 10, ал.2 от Закона за пътищата в срока и при условията на ал. 3 и 4 и след
постъпване на сумата по сметката на Агенция "Пътна инфраструктура",
нарушителят се освобождава от административно наказателна отговорност за
конкретното нарушение по чл.179, ал.3 - 3б, установено в акта за установяване
на административно нарушение. В тези случаи се освобождават от
административнонаказателна отговорност собственикът, вписаният ползвател
и водачът за извършеното административно нарушение по чл.179, ал.3 - 3б
във връзка с конкретното пътно превозно средство за съответния случай на
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като ако
таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата е заплатена в срока и при
условията на ал. 3 и 4, съгласно ал.6 от чл.189е от ЗДвП акт за установяване на
административно нарушение по чл.179, ал.3 - 3б не се съставя, а когато акт е
съставен, не се издава наказателно постановление и производството се
прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира съгласно
нормата на чл.189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
Според чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лева.
Глобата се налага на вписания собственик или ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500
лева. Според чл. 10б, ал. 3 тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл.
10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. В
случая процесното ППС отговаря на тези характеристики и е дължало
заплащането на ТОЛ такса.
Според чл. 10, ал. 1, т. 2 за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
4
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса
за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.
3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Съгласно чл. 187а, ал.1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл.
179, ал. 3 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
Видно от събраните по делото материали и изложената от съда
фактическа обстановка, на посоченото в ЕФ дата, място и час ППС ВЛЕКАЧ,
марка и модел „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“, с регистрационен номер СВ1559РС, с
технически допустима максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима маса на състава 40000 кг, собственост на жалбоподателя, се е
движел по път, за който не е заплатена изискуемата такса, с което е
осъществен от обективна страна съставът на административно нарушение. Не
се събраха доказателства процесното МПС да е предоставено на трето лице
или ползвател, нито се представиха доказателства да е имало сключен договор
за наем и ползване на процесното ППС към датата на установяване на
нарушението. Тук е мястото да се отбележи че при определяне на правната
норма за налагане на имуществената санкция наказващия орган е посочил
чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, която е във връзка с ал.3 от същия закон, то е
процесуално недопустимо след като веднъж е приел АНО, че пътното
превозно средство е управлявано от собственика му, както и че собственикът
на пътното превозно средство е юридическо лице и е определил
имуществената санкция именно по смисъла на чл.187а, ал.2, т.3 да е в размер
на 2 500 лева, то посочването на връзката с ал.3, на същата разпоредба, която е
относима в случаите при които в свидетелството за регистрация на пътното
превозно средство е вписан ползвател, имуществената санкция по ал.2 се
налага на него, каквито доказателства нито АНО е събрал, нито пред
настоящата инстанция бяха представени, събрани или твърдени водят до
незаконосъобразност на процесния електронен фиш.
Настоящият състав счита, че е налице субективна несъставомерност на
5
деянието. Съгласно чл. 6 и 7 ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. В случая нито една от съставомерните форми
на вина не е налице. Това е така, доколкото съгласно чл. 11 от НК деянието е
умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици, а деянието е непредпазливо, когато деецът не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на
тези последици, но е мислил да ги предотврати. Видно от изложеното, деецът
очевидно не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, нито е
предвиждал неговите общественоопасни последици и нито е искал, нито е
допускал тяхното настъпване. Не е налице нито една от формите на
непредпазлива вина, доколкото наказаният собственик - жалбоподател не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди, че монтираното GPS устройство в
камиона е дало неизправност в деня, в който е извършено нарушението. Видно
от материалите по делото, жалбоподателя е извършил всички възможни и
необходими действия, за да обезпечи заплащането на пътни такси - сключили
необходимите договори, монтирал е устройство в процесното МПС. Каквато и
грижа да положи собственикът, същият единствено би установил, че е
обезпечил заплащането на таксите. Обстоятелството, че устройството в
камиона, недостъпно и невидимо за водача, е предавало непълни данни - без
такива за посоката на движение няма, как да се приеме за обстоятелство, което
да се отрази или да е могло да се отрази в съзнанието на собственика.
Неговите задължения са изпълнени с това товареният автомобил да е
оборудван с всичко необходимо и да са сключени договори, които да
обезпечават заплащането на такси. Моментната неизправност на GPS
устройството, при положение, че видно от писмото на /лист 76 от делото/,
никой не е бил уведомен за нея, няма как да се приеме за субективно
съставомерно дори и под формата на небрежност, доколкото собственикът не
е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че устройството е дало дефект в
момента на движение по участъка, за който се изисква заплащане на пътна
такса. В този смисъл приложение намира институтът на фактическата грешка,
уреден в чл. 14 от НК, според който текст незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението (в случая
на административното нарушение), изключва умисъла, като според ал. 2
същото се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост, както е в случая.
В този смисъл поради субективна несъставомерност на деянието обжалвания
електронен фиш следва да бъде отменен.
6
Тук е мястото да се посочи, че при така издаденият електронен фиш
имуществената отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана на
основание чл.179, ал.3б от ЗДвП. Цитираната разпоредба гласи, че собственик
на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по
чл.10, ал., т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва
с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500
лв.
С решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. /образувано по
повод преюдициално запитване от АС-Хасково/ е разгледан въпрос за
съответствието на националната ни правна уредба и в частност на
установените наказания за нарушения на националните разпоредби на
правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане
на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, с принципа за
съразмерност на наказанията, регламентиран с чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането
на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури. Съгласно изр. последно от цитираната норма, установените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите
трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения,
включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно
съблюдават общия принцип на пропорционалност.
Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното
наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето
на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се
отчитат конкретните обстоятелства по случая. Съдът изрично е посочил, че в
случая чл. 179, алинеи 3-36 от ЗДвП, предвижда в случай на нарушение на
различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции
с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв., като
освен това ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби
или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в
зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Т.е.
националната ни система от наказания не позволява да се вземе предвид
степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както
следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на
смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН.
Изрично е акцентирано върху обстоятелство, че единственото предвидено в
тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към
която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на
7
броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било
връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не
отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така, при налагането
на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието,
изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна
такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението
на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от
изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е
заплатил предварително размера на тол таксата за даден маршрут. При това
нормативно положение съдът е заключил, че тази система от наказания не
предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието
от националните съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на
имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои
предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази
глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението,
изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба
Съюза (в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spiral-Gep, С-
497/15 и С-498/15, EU:C:2017:229).
По аргумент на тези съображения съдът е приел, че на преюдициалния
въпрос следва да се отговори, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса" с фиксиран размер.
Тук е мястото да се посочи, че макар и държавите членки да са
компетентни да изберат средствата, в т.ч. санкциите, с които ще контролират
спазването на установените правила и ще стимулират своевременно им
изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да
упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както
и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена
такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, тоест
вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието
на принципа на примат. Тоест националната юрисдикция е длъжна да
приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то
дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без
приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза
резултат.
В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите
8
принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да
спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. CEC многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. CEC сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
По силата на чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решението на CEC
по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и
учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното
тълкуване на Общностното законодателство /решение от 21.11.2024 г. по дело
С-61/2023 г. на СЕC/ се налага и изводът, че процесното
административнонаказателното производство, и в частност наложената
санкция, определена съгласно действащото българското законодателство,
противоречи на основаните принципи на Общностното право, което обуславя
незаконосъобразност на процесния електронен фиш на самостоятелно
основание.
Предвид всичко изложено по - горе, настоящият районен съд следва да
отмени процесния електронен фиш в цялост.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред районния
съд имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
процесуалния кодекс.
С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, който
претендира, чрез своя процесуален представител възстановяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева с включено ДДС
/550 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС в размер на 110 лева/, който с
постъпила молба от 11.06.2025 г., изрично подчертава това да се извърши
съгласно предоставения договор за правна защита и съдействие. По делото са
представени Договор за правно защита и съдействие от 11.04.2025 г.; Фактура
№ 853/11.04.2025 г., както и Дневно извлечение №013 за дата: 11.04.2025 г. от
банковата сметка на адв. В. И. в „Банка ДСК“ ЕАД, удостоверяващо
плащането на „МЕМО ЛОГ“ ЕООД на сумата по Фактура № 853/ 11.04.2025 г.,
9
както и Удостоверение за регистрация с изх. № 220192302597491/06.06.2023 г.,
издадено от Национална агенция за приходите, ТД на НАП- София, офис
„Витоша“, видно от което, считано от 01.07.2009 г., адв. В. И. е регистрирано
по ЗДДС лице.
Относно така претендираната сума ответната страна, чрез своя
процесуален представител изрично е сторил възражение за прекомерност,
което настоящата инстанция счита за неоснователно предвид това, че
договорения и претендиран размер от 550 лева с вкл. ДДС в размер на 110
лева, е в минималния договорим такъв съгласно Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждение от една страна, от друга страна
процесуалното поведение на адвокат И. се отличаваше с изключителна
активност, подготвеност и прецизност във всяко съдебно заседание, по
настоящото производство, изготвяне на писмено становище, което макар и да
не се отличава с различна или по-тежка фактическа и правна сложност,
поради което съдът счита че същото не е прекомерно и не следва да бъде
намалявано.
С оглед изричното изявление на защитника на жалбоподателя, в молбата
си постъпила в съда на 11.06.2025 г.в случай на отмяна на процесния ЕФ, то
присъждането на разноските да се извърши съгласно предоставения Договор
за правна защита и съдействие, то съдът като съобрази изричната
договореност между страните, обективирана в Договор за правна защита и
съдействие от 11.04.2025г.-лист 13 от делото, в точка III. „Договорно
възнаграждение" установяващо, и след като установи, че договорената сума в
размер на 660 лева с включено в нея ДДС е платима по банкова сметка, видно
от представеното потвърждение за плащане /л.15 от делото/, съдът счита, че
плащането за направените разноски е безспорно доказано, поради което смята,
че направените разноски за адвокатско възнаграждение от жалбоподателя,
следва да бъдат присъдени.
С оглед изхода от спора, съдът следва да остави без уважение претенцията
на Агенция „Пътна инфраструктура", гр. София, се представлява от юрк. Р. за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1
от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура",
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на
„МЕМО ЛОГ" ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, общ. Столична, р-н „Триадица“, ул. „Порто Лагос“ № 7-9, вх.Б, ап.
Офис 5 представлявано от Г.П.Ц на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с
ал.3, във връзка с чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата е
10
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП,
като неправилен и незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура" да заплати на „МЕМО
ЛОГ" ЕООД ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. София,
общ. Столична, р-н „Триадица“, ул. „Порто Лагос“ № 7-9, вх.Б, ап. Офис 5
представлявано от Г.П.Ц, сумата от 660 /шестстотин и шестдесет/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с включено ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд - Благоевград в 14 дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11