О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                №

 

                                    гр. Русе ,14.01.2009 г.

 

                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд –Русе, **** състав, в закрито съдебно  заседание на 14 януари  през две хиляди и девета година в състав:

                                      

                                                                Председател: Р.Б.

                                                              

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 641  по описа за  2008 год., за да   се произнесе, съобрази:

         

Производството е по чл.159,т.1 от АПК във вр. чл.145 и сл. от АПК и ПЗР на ПМС №235/1996г., отменено със ЗР на ПМС №254 от 15.09.2006г., публ. ДВ, бр.78 от 26.09.2006г..

          Постъпила е жалба от Е.И.П. и М.И.П., двамата от гр. Р. против  отказ на кмета на Община Русе, направен с писмо изх.№ ОС 08/39/22.10.2008год. по тяхно искане №ОС08/39/15.09.2008г. Жалбоподателите считат, че оспореният отказ е незаконосъобразен. Претендират отмяната му и решаване на делото по същество. Претендират и направените по делото разноски.

След като съобрази доводите на жалбоподателите, приложените по преписката писмени доказателства и служебно изисканите такива, съдът намира за установено следното:

С нот. акт №***,д. №*** от 13.09.2007год. на нотариус А. М., с район на действие РРС/л.6 от преписката/ жалбоподателите в настоящото производство са закупили от И.И.А. недвижим имот в гр.Р.,ул. “********” №**, представляващ: ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, заедно с цялата маза под жилището, заедно с ½ ид.ч. от тоалетната в двора, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, която сграда е построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, съгласно АОС №3969/07.02.2003год., представляваща УПИ *******, в кв.*** по плана на гр.Р., заедно с реално ползване върху 146/585 ид.ч. от дворното място.

Видно от цитирания АОС върху горепосочения поземлен имот, държавна собственост, а впоследствие актуван като общинска собственост, е било учредено  право на строеж на И.С.К. и А.П.А., съгласно протокол №8 от 28.04.1960г. на ИК на ГНС-Русе за построяване на двуетажна жилищна сграда. Жалбоподателите са собственици на първия етаж от построената сграда, като правата си са придобили не пряко от лицата, в чиято полза е учредено правото на строеж, а от последващ преобретател на имота- И. А.

С Искане вх.№ ОС 08/39 от 15.09.2008год. до кмета на Община Русе Е.П. и М.П. са поискали на основание Постановление на МС №235/1996г. да закупят правото на собственост върху полагащите им се идеални части от земята-общинска собственост, от УПИ *******, в кв.*** по плана на гр.Р.  В искането са навели довод,че съгласно горецитирания нотариален акт са придобили право на строеж, което обосновава правото им да придобият собственост и върху земята..

С писмо изх.№ ОС 08/39/22.10.2008год./л.10 от преписката/ по повод на искането, кметът на Община Русе е уведомил молителите, че ПМС №235/1996г. е отменено  с ДВ,бр.54/13.06.2008г. По нататък в писмото са изнесени данни за това, че за имота в гр.Р., ул.”********” №* има съставен акт за ЧОС; че съгласно ПМС №235/96г. /отм./ и на основание Заповед №2035/15.07.2004г. на Кмета на Община Русе и Договор №84/15.07.2004г. по реда на параграф 27,ал.1 от ПЗР на ЗИДЗС на лицето М.А. е продадена ½ ид.ч.от правото на собственост върху процесното дворно място, съответно на притежаваните от нея ид.части от отстъпеното право на строеж по силата на завещание от А.А. В писмото е разисквано и това, че по съдебен ред е разрешен спор между Община Русе и лицето М.А. за правата на последната върху процесния имот /препис от влязлото в сила Решение №87/12.06.08г. по гр.д.№751/08г. на РРС е приложен по делото/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Съгласно параграф 1,ал.1 от ПЗР на ПМС №235/1996год. /отм./, български граждани, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г. за построяване на жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди в границите на населените места и с действаща дворищна регулация или включени в околовръстния полигон на населеното място, или техните наследници, както и роднините им по права линия, на които е прехвърлено правото на строеж, могат да подадат молба за придобиване на право на собственост върху земята до областния управител, съответно до кмета на общината, по местонахождението на имота.

С параграф 2, ал.1 от постановлението са уредени правата на българските граждани, придобили идеална част от право на строеж върху държавна или общинска земя заедно с правото на собственост върху обект в етажна собственост до 13 юли 1991 г. или техните наследници, досежно възможността за придобиване и на собствеността върху земята в идеална част, съответстваща на притежаваната идеална част от правото на строеж, по цени, определени съгласно разпоредбите на глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост .

Въз основа на представени от лицата документи, посочени изчерпателно в постановлението, областният управител, съответно кметът на общината, издава заповед, в която определя купувача, имота, върху който се прехвърля правото на собственост, цената и другите плащания.

Съдът намира, че оспореното в настоящото производство писмо изх.№ ОС 08/39/22.10.2008год., предвид съдържанието му, не инкорпорира в себе си изричен отказ на кмета на Община Русе за издаване на такава заповед. То има само информативен характер относно статута на процесния имот и не съдържа изрично волеизявление на административния орган, с което се отказва издаване на позитивен административен акт по направеното от жалбоподателите искане. Макар писмото да изхожда от орган на власт, то не представлява властническо волеизявление на този орган за отказ на искането за придобиване право на собственост на соченото от молителите основание, не засяга права и законни интереси на жалбоподателите и следователно няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол.

Липсата на годен предмет на съдебно оспорване се обосновава и с допълнителни съображения. Искането на жалбоподателите, датиращо от 15.09.2008год., е направено по реда и при условията на ПЗР на ПМС №235/1996г., но след отмяната му със ЗР на ПМС №254 от 15.09.2006г., публ. ДВ, бр.78 от 26.09.2006г. С отмяната на нормативната уредба е отпаднало основанието за възникване на административно правоотношение по нея. След преустановяване действието подзаконовия нормативен акт, кметът на общината не е  овластен за издаване на заповед, каквато се иска от молителите. Сезираният административен орган не разполага с материална компетентност за разрешаване на поставяния пред него въпрос по искането на П. След като за него не съществува нормативно задължение да издаде индивидуален административен акт на соченото в молбата основание, в случая изобщо липсва такава възможност, не е налице административен акт. Следователно оспореното писмо на кмета на Община Русе не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1, предл. последно от АПК. Жалбата срещу него е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.

Предвид прекратяването на производството, на жалбоподателите не се следват направените разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 300лв. и за държавна такса  в размер на 10лв., поради което не им се присъждат.

 Мотивиран така и на основание чл.159,т.1 от АПК, съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ           жалбата на Е.И.П. и М.И.П., двамата от гр. Р. против  отказ на кмета на Община Русе, направен с писмо изх.№ ОС 08/39/22.10.2008год. по тяхно искане №ОС08/39/15.09.2008г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №641/2008 год. по описа на АС-Русе.

Определението подлежи на  обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                         СЪДИЯ: