Р Е Ш Е Н И Е
Дупница
Номер Година 18.05.2021г. Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Дупница Іс-НО състав
14.04 2021
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател Ели Скоклева
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка \вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х.д 203 2021
дело № по описа за година.
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2/ 10.12.2019г., издадено от началник отдел”Административно
обслужване”, Областно управление гр.Кюстендил при Агенция пътна инфраструктура -гр.София,с което е наложена имуществена санкция в размер на 8000лв. за нарушение по чл.54,ал.1 във вр. с чл.53,ал.1
и чл.25,ал.2,т.2 от Закона за пътищата
на „Феникс Дупница“ ООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя К.И. като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция пътна
инфраструктура гр.София, да заплати на „Феникс Дупница“ ООД с ЕИК *********, представлявано
от управителя К.И. сумата от 700лв деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
К.И. ,като управител на „Феникс Дупница“ ООД обжалва
наказателно постановление № 2/ 10.12.2019г.,
издадено от началник отдел”Административно обслужване”, Областно управление
гр.Кюстендил при Агенция пътна
инфраструктура -гр.София, с което е
наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 8000лв. за нарушение по
чл.54,ал.1 във вр. с чл.53,ал.1 и чл.25,ал.2,т.2 от Закона за пътищата. Прави оплаквания за незаконосъобразност
и моли да бъде отменено, като излага доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила както и за недоказаност на нарушението.Претендира
деловодни разноски.
Представителят на административно
наказващия орган оспорва жалбата,
излагайки доводи за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства-показанията на актосъставителя, свидетеля по
акта и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 18.10.2019г.била извършена
проверка от длъжностни лица при АНО, при която било констатирано,че в близост
до км.62+700, в обхвата на АМ“Струма“,
под мостовото съоръжение, между колоните, има складирани материали- блистери от
лекарства, собственост на дружеството жалбоподател. За това обстоятелство бил
съставен констативен протокол и съответно АУАН за нарушение по чл.25,ал.2,т.2 ЗП.Управителят
на дружеството-жалбоподател, който присъствал на проверката, отказал да се
запознае със съставения АУАН,както и да получи екземпляр от него, като изрично
заявил, че „отказва да контактува със служители на АПИ“ . АУАН бил връчен при
усл. на чл.43,ал.2 ЗАНН.Въз основа на последния, било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на осн. чл. 54,ал.1
във вр. с чл.53,ал.1от Закона за пътищата.
Горната фактическа обстановка се
установява от гласните и писмени доказателства, които са безпротиворечиви.
С оглед на така установеното, съдът
счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от
надлежна страна, а по същество е основателна и съдът отмени атакуваното наказателно постановление
, по следните съображения:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за
това лице, видно от заповеди № РД-11-1150/17.09.2019г и
№РД-11-1139/14.09.2019г. на председателя на УС на АПИ, съгласно изискванията на
чл.56,ал.2 и ал.3,т.1 ЗП.АУАН съдържа реквизитите, визирани в чл.42 ЗАНН, а НП
е издадено съобразно изискванията на чл.57 ЗАНН.
Неоснователно е възражението
за допуснати нарушения на процедурата по съставяне и връчване на АУАН.Гласните
доказателства установиха,че управителят на дружеството жалбоподател е
присъствал при проверката и след като е бил уведомен,че ще му бъде съставен
акт, е отказал да присъства при съставянето му и съответно да го получи.
Събраните по делото
доказателства установиха,че дружеството жалбоподател не е осъществило състава
на вмененото му нарушение. Същото е квалифицирано като действие, осъществено в нарушение на забраната,
визирана в чл. 25,ал.2,т.2ЗП- за поставянето
и складирането в обхвата на пътя на
материали, които не са необходими за пътя или са резултат от битова или стопанска
дейност в съседни имоти. Както в АУАН и НП е посочено, така и гласните и писмени доказателства безпротиворечиво
установиха,че въпросните материали- блистери, са били складирани под пътно
съоръжение –мост,който, като елемент от пътната инфраструктура не попада в
„обхвата на пътя“ .
Съгласно чл.5,ал.1 от Закона за пътищата
„обхват на пътя“ и пътното съоръжение –мост, са различни основни елементи от пътната инфраструктура ,
поради което забраната, визирана в чл.25,ал.2т.2 ЗП не обхваща това пътно съоръжение..Легалните
дефиниции на тези елементи са визирани съответно в чл.5,ал.2 ЗП и §1,т.3 от ДР
на ЗП и сочат ясно разграничението им като основни елементи от пътната
инфраструктура.
В случая, действително
дружеството-жалбоподател е съхранявало неопасни отпадъци/ блистери/ върху терен, който не е бил определен като площадка за
съхранение за отпадъци ,под пътно съображение, в нарушение на нормативните
изисквания .Това деяние обаче, по изложените по-горе съображение, не
осъществява нарушение по чл. 54,ал.1 във вр. с чл.53,ал.1 във вр. с
чл.25,ал.2 от Закона за пътищата, а такова по ЗУО и съответно се контролира и
санкционира по реда и от органите, предвидени в този закон.
С оглед изложеното, съдът
отмени наказателното постановление ,като незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон.
Съобразно изискванията на
чл.63дЗАНН съдът осъди АНО да заплати на дружеството жалбоподател дторените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, което на осн.ал.2 на този
текст, намали до 700лв., предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото.
По горните съображения, съдът
постанови решението си.