№ 48
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20211450101618 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 4 ал. 1 ЗЗДН от Н. ИЛ.
ЯНК., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. Мездра, ул. „Г. С. Раковски“ № 7А, с искане за
налагане на мерки за защита по ЗЗДН, против ИВ. Й. В., ЕГН **********, гр. Септември,
бул. „Съединение“ № 77.
В молбата се твърди, че страните са живели на семейни начала през последните
четири години. Това не се оспорва от страните. В молбата се твърди, че на 09.12.2021 г. от
обяд до вечерта извършителя е упражнявал психическо насилие спрямо молителката по
телефона, отправял и е закани за убийство спрямо нея и спрямо близките . Наричал я с
обидни думи – „мършо, проститутко, пача, курво евтина“. Това се повторило и на 12.12.2021
г., подобни прояви е имало и преди тези дати, като причината за това е желанието на
извършителя да прекъсне контактите на молителката с детето им.
Въз основа на горното молителката е подала настоящата молба. Към нея е приложена и
декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, в която са изложени същите обстоятелства, съдържащи се и
в молбата.
В съдебно заседание молителката поддържа молбата си.
В съдебно заседание извършителя не се явява. Упълномощената от него адвокат Р.
оспорва молбата, като неоснователна.
Разпитана е свидетелката М., без роднински връзки със страните, свидетелката
твърди, че знае от молителката за заплахите на нейния бивш приятел, виждала е в
1
социалните мрежи отправени заплахи. Обиждал я е с обидни думи, знае, че извършителя е
забранил на майката да вижда детето, същото е във Франция с баща си.
Свидетелят П. в роднински връзки с молителката, твърди, че познава Ивайло. Знае, че
последния е отправял заплахи към молителката, че ще я пребие, ще дойде да я потърси с
оръжие. Причината за това е, че молителката не се е подчинила на извършителя, същия се е
обаждал и на свидетеля със закани да унищожи Натали и майка и баща . Твърди, че
извършителя е агресивен и арогантен.
Свидетелят И., в роднински връзки по сватовство на Натали, а на извършителя е чичо.
Твърди, че не знае за физически тормоз. Питал е молителката, но тя е отрекла, не знае за
конфликти между страните. Опитали се през 2019 г. да изгладят отношенията между тях, но
не успели. Знае, че извършителя живее във Франция с детето.
Съдът намира, че така установеното от фактическа страна, и с оглед признанието на
извършителя се налагат следните изводи:
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване
по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обуславят извод за
осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие – наличие на морално укоримо
поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалия, който да се
квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, същото да е
извършено от посочения в молбата ответник, и то на твърдените дати. Такъв акт на домашно
насилие може да се изразява, с оглед разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, под формата на
физическо, психическо, емоционално или сексуално насилие, както и опита за такова
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и
извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка и във фактическо съжителство. Целта на закона е да се даде възможност на
пострадалия да потърси защита от съда чрез налагане на съответните мерки, посочени в
закона. За да се осъществи това, от значение е въпроса дали по отношение на пострадалия е
осъществен акт на физическо или психическо насилие. Без значение е дали пострадалия е
предприел действия в своя защита, или ответни такива спрямо нападателя си. Закона
защитава правото на лична неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно
действие на пострадалия, който да е предизвикал домашното насилие спрямо себе си.
Смисълът на закона е да защити действителните жертви на домашно насилие, и в това
производство съдът не следва да обсъжда спорове за лични отношения между страните, или
да събира доказателства по други дела.
Декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН дадена под страх от наказателно преследване,
също е доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства, и следва да бъде
взета в предвид при постановяване на съдебния акт. Закона придава на тази декларация
доказателствена сила, чрез разпоредбата на закона, че при липса на други доказателства,
съдът може да издаде заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9
ал. 3 – чл. 13 ал. 3 ЗЗДН.
2
За да направи горните изводи, съдът взема предвид и кръга обществени отношения,
които се регулират от Закона за защита от домашно насилие. Обикновено това са случаи,
които касаят лични отношения между граждани, намиращи се в роднински или други
връзки, подробно описани в чл. 3 от ЗЗДН, и се развиват в семейна среда, обикновено без
свидетели, с оглед на което законодателя е придал доказателствена сила на декларацията по
чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, и е предвидил чл. 13 ал. 3 ЗЗДН, че когато няма други доказателства, съдът
може да издаде заповед за защита само на основание приложената декларация. Посоченото
в декларацията кореспондира напълно с посоченото в молба. Описаното в нея по дата и
факти, които са се случили кореспондира напълно с изложеното в молбата и следва да бъде
ценено в тази насока.
Като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че изложеното в молбата и в декларацията води до извод за наличие на деяния
които могат да се квалифицират като домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. Съдът намира,
че следва в конкретния случай да приложи мерките предвидени в чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 3 и т. 4
ЗЗДН – „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, „определяне местоживеенето на детето в жилището на майката, и
„забрана на извършителя да приближава молителката, жилището където живее,
местоработата и местата за социални контакти и отдих“ за срок от 18 месеца.
Съдът счита, че тази мерки ще окажат необходимото въздействие върху извършителя
и ще се изпълнят целите на ЗЗДН, да санкционира неправомерните действия,
квалифицирани като акт на домашно насилие.
При този изход на делото нарушителят следва да бъде осъден да заплати глоба в полза
на държавата съгласно чл. 5 ал. 3 ЗЗДН в размер на 200 лв., както и държавна такса в размер
на 30.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 5 ал.1 т. 1, , т. 3 и т. 4 ЗЗДН следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА извършителят ИВ. Й. В., ЕГН ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Н. ИЛ. ЯНК. ЕГН: **********. ЗАБРАНЯВА на
ИВ. Й. В., ЕГН ********** да приближава жилището, находящо се гр. Мездра, ул. „Георги
С. Раковски“ № 7А, общ. Мездра, обл. Враца, обитавано от Н. ИЛ. ЯНК. ЕГН: **********,
както и жилището и по постоянен адрес в гр. София, ул. "Царибродска" № 114 ет. 4 ап. 6,
или където другаде се установи да живее, на по-малко от 100 метра, нейната месторабота и
местата за социални контакти и отдих, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Й. И В.
ЕГН-**********, в жилището на майката, където се установи да живее, за срок от 18 месеца,
3
считано от днес – 12.04.2022 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съответната заповед.
ОСЪЖДА ИВ. Й. В., ЕГН **********, да заплати глоба в полза на Държавата в
размер на 200 лв., и държавна такса в полза на МзРС в размер на 30.00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 7-дневен срок от днес, като
обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
4